сряда, 18 юли 2012 г.

Любовта и Законът - звучи познато, нали?


Счита се, че в Уика съществува само едно правило: 

"An it harm none, do as ye will" 
("Ако не вреди на никой, прави каквото пожелаеш"). 

И дори не толкова правило, колкото по-скоро препоръка. Това си личи и от самото му наименование. Фразата е известна като „Wiccan Rede”, където „rede означава „съвет”, „обяснение”. Дорийн Валиенте е първата, която през 1964 год. в една от своите речи употребява този израз. Ако трябва да направим някакво тълкувание на значението му, то бих казала, че т.нар. wiccan rede се възприема за един вид водещ принцип, който те кара да се замислиш и осъзнаеш евентуалните последствия от своите (магически) действия. Разбира се, подобни вярвания съществуват по целия свят и в повечето религиозни системи, поради което има няколко теории относно произхода на wiccan rede. Джералд Гарднър сравнява моралните разбирания на вещиците със „златното правило” на измисленият герой Цар Паусол: 

Do what you like so long as you harm no one" 
(„Прави каквото искаш, стига да на наранява никой”). 

Но преобладава мнението, че най-вероятно wiccan rede произлиза от прочутата аксиома на Алистър Кроули 

"Do what thou wilt shall be the whole of the law. Love is the Law, Love under Will." 
("Прави, каквото желаеш, да бъде целият Закон. Любов е закона, любов подвластна на волята.")

от неговата "Книга на Закона" (1904). Неразумно би било да мислим, че Кроули стига до извода за своя „закон” абсолютно сам. Според някои учени той черпи своето вдъхновение от една фраза от новелата на Франсоа Рабле "Гаргантюа и Пантагрюел" (XVI в.), в която четем следното:

"DO AS THOU WILT because men that are free, of gentle birth, well bred and at home in civilized company possess a natural instinct that inclines them to virtue and saves them from vice. This instinct they name their honor".

Но имайки предвид християнското образование, което той получава, както и фактът, че още от ранна детска възраст редовно чете Библията, няма как да ни учуди фактът, че Кроули използва и един коментар на Св. Августин Блажени: 

"Love, and do what thou wilt"
("Обичай, и прави каквото пожелаеш") 

Той е направен върху част от Библията, където пък четем следното:

Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.
1 Йоаново 4:7-8

Обръщам ви внимание на това, за да видите как нещата са свързани взаимно, как произхождат едно от друго. Нещо повече. Оказва се, че е съвсем възможно една модерна езическа религия да е почерпила вдъхновение за един от основните си принципи от християнството! Лично аз намирам това за много интересно (и дори забавно), защото обикновено сме свидетели на обратното.

3 коментара:

  1. Да, наистина обикновено християнството черпи идеи (пример с трикветрата и рибата-символ),но в християнството се забелязват мотиви от шумерската цивилизация (Големият потоп и др.) та въпросът е: Къде е първоизточника на магията и окултизма?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Този въпрос никак не е елементарен и дори аз не бих тръгнала да дискутирам подобно нещо с лека ръка. Счита се, че най-ранната следа за наличието на някаква вяра в свръхестествени сили е праисторическото изкуство, възникнало някъде от около 40 000 г.пр.н.е. Като първото изображение на шаман, някои учени интерпретират една известна рисунка от пещерата Les Troise Freres във Франция, изобразяваща фигура съчетаваща антропоморфни и зооморфни черти.

      http://www.strangehistory.net/blog/wp-content/uploads/2011/07/the-sorcerer.jpg

      До колко това е вярно, можем само да гадаем.

      Изтриване
  2. Разбира се, Thelema е пост-християнска религия. Разликата с християнството е, че развива митът за Богочовека (инкарнирането на Бога в Христа (докъдето спира християнството) се продължава от инкарнирането на Бога във всяко едно човешко същество). Когато Кроули казва Целият закон, има предвид целият Божествен закон, защото Бог и човека са единосъщни (по същия начин, по който Христа и Бога са единосъщни в християнството). Това е новото при Кроули, което не би трябвало да се среща при Августин и Рабле, доколкото те са християни, приемащи, че инкарнацията на Бога е еднократно историческо събитие, случило се в Христа, докато Thelema приема, че всеки може да приеме ролята на The Great Beast и че човешкото желание, ще-не, е Божието ще-не, доколкото Бог се превръща все още в човек.
    Разликата е огромна в това, че при Кроули Do what thou wilt е Божествен закон, докато преди него това е било разглеждано като морален принцип, човешки закон : >.

    ОтговорИзтриване

Преди да бъде публикуван Вашият коментар трябва да бъде одобрен от администратор.