Зимна ваканция 2016/2017

Ето я и последната публикация за годината. Обикновено си давам равносметка за това какво се е случило през изминалите месеци, правя обзор на това колко публикации, колко посещения, колко коментари е имало в The Occult Room. Тази година няма да го правя, защото е уморително да повтаряме едно и също. Всъщност цифрите нямат толкова голямо значение, колкото това, че въпреки всичко блогът продължава да съществува и да се радва на вашето присъствие и интерес.

За мен 2016 беше една чудесна година, изпълнена с много промени, срещи и запознанства. Научих много, забравих много, търсих много и понякога намирах това, което търся. Надявам се и идната 2017 да успее да ми предложи толкова много и разнообразни емоции.

На вас ще пожелая лека зима, уютна Коледа и весело посрещане на 2017 година! Дано новата година донесе и на вас повече светлина, повече знания, повече радост, здраве и много късмет!

Бъдете щастливи, усмихвайте се и подклаждайте любопитството си с нови знания!

Успех!

Три книги за подарък

Времето около Коледа е неразривно свързано с това, което аз и близките ми наричаме "коледната истерия" - масовото купуване на подаръци. Ние не обичаме "коледната истерия". Ето защо често изпадаме в абсурдната ситуация да отлагаме до последно закупуването на подаръци, поради което да влезнем в самия вихър на въпросното мега-пазаруване, тъй като явно всички отлагат до последно. Много често просто влизам в книжарницата и решавам проблемите си кардинално. Тази година съм избрала няколко книги, които определено ще бъдат подарени на роднини и приятели и реших да ги споделя с вас. Всяко едно от предложенията ми е подходящо и за хора, които не се интересуват от мистицизъм, като например родителите ви или хазайката, която трябва да умилостивите.

"Змей, змеица, ламя и хала", колектив

Започвам с най-новата и най-скъпата книга. "Змей, змеица, ламя и хала" се появи на пазара преди броени дни и честно казано аз само за нея си мисля. Книгата представлява сборник с фолклорни текстове, свързани с един от най-интригуващите и запленяващите персонажи от нашата митология - змеят, както и с близки на него митологични герои. Автори са уважавани български фолклористи и етнографи, които са изпълнили 575 страници с всички багри на народното ни творчество - песни, приказки, легенди, гатанки, клевети и дори магически и лечебни текстове. Цената на книгата може да се стори малко висока - 35 лв., но ви уверявам, че определено си заслужава. Книгата определено ще се хареса на цялото семейство поради своето многообразие. Радостта от досега с българската митология е гарантирана!

"Антични следи в магически обреди от българските земи", Георги Мишев

Говорила съм ви и преди за тази книга (ТУК). Въпреки че тя има един малко по-научен изказ, смятам, че тази книга също може да бъде добър подарък, тъй като представя една страна на нашата древност, за която има много голям интерес от широката публика. В книгата ще откриете описани и обяснени много народни обичаи и практики, в това число и подробно обяснение на символизма на Бъдни вечер и Коледа (подходящо, а?). Книгата има 464 страници и в тях ще откриете кратка история на античността в Европейския югоизток, описания на някои от най-влиятелните митични персонификации на "магьосника", които са свързани с нашите земи. Цяла една глава е отделена на разликите, приликите и връзката между мистерията и магията. Друга глава е посветена на съвременни практики от традиционната българска обредност - от тези на лечителите до тези на магьосниците. Последната глава обсъжда представата за Богинята и нейните различни образи, съхранени в българската традиционна култура. Цената е 20 лв. - купете я, подарете я (може и на себе си), прочетете я - заслужава си!

"Траките", Георги Михайлов

Добре, признавам, тази книга е малко в страни от тематиката, но препоръчвам тази книга на всички любители на тракийската древност и защото вчера си я купих след дълго отлагане. Георги Михайлов е един от най-изтъкнатите български учени, в пълния смисъл на думата. За книгата той пише:

"...сметнах, че ще бъде полезно да представя какво всъщност са траките - какви са произходът им и тяхната историческа съдба, техният бит, душевността им, отношенията им със заобикалящия ги чужд свят. И то не в една „История на Тракия“, при която като че ли всички събития и факти имат еднаква стойност, а да разгледам само тези събития и явления, които имат пряко отношение към древните ни прадеди."

Книгата е 511 страници, а цената е 17 лв. Ако се интересувате от историята на нашите земи - тази книга е за вас... или за баща ви... или за дядо ви...

Желая ви весело посрещане на идните празници и леко и успешно пазаруване!

Окултна среща? Не, благодаря.

Вече рядко го правя, но наскоро посетих една „окултна“ среща.

„А ти? Как започна да се занимаваш с тези неща?“

Не мога да преброя колко пъти някой ми е задавал този въпрос. Преди отговарях, дори донякъде с някаква почти неприкрита гордост кога, как и защо реших да се впусна в „тези неща“. Но последният път когато добре познатата формула бе адресирана към мен почувствах единствено и само отегчение. И не защото човекът срещу мен беше отегчителен, не защото не заслужаваше отговор или защото точно в този момент не бях в настроение, а защото осъзнах, че вече нямам нито желание, нито сили да отговарям повече на точно този въпрос.

Нека да си го кажем открито - „окултните“ срещи, колкото и да не ни се иска, са дълбоко отегчаващи за всеки, който не отива за първи или втори път.

„Добре, а вие вярвате ли в магията?“

Всеки път въпросите са едни и същи, всеки път темата (ако има такава) бива изместена от наивни разговори за „мистичното“ и „свръхестественото“.

„Ама вие мислите ли, че тези неща работят?“

Само хората са различни. Хората са почти винаги различни. Идват, запознават се, споделят си мнението, питат те „как започна с тези неща“ и после повече не ги виждаш. Обаче пък типажите са едни и същи. Нахаканата мацка, която с гордост се нарича вещица; бледият младеж, който с поглед вперен в нищото ти разяснява, разяснява и разяснява изключително хаотично за церемониалната магия; малко-по-възрастният мъж, който непременно успява да убеди всички, че „всичко е в нашето съзнание“ и нямаме нужда от обреден инвентар; малко-по-възрастната жена, която не спира да говори за това колко е важно да се освободим от „егото“ си; и разбира се няколко леко притеснени, но неимоверно любопитни начинаещи, които са се престрашили за първи път да отидат на „окултна“ среща и които (за мой ужас) попиват жадно всичко чуто.

„Можеш да гледаш на таро? Моля ти се, гледай ми на таро!“

Преди ми беше интересно. Действително именно чрез такива срещи съм се запознала с много от моите приятели. И години наред посещавам такива срещи с идеята, че има вероятност именно там да срещна хора, които имат сходни на моите интереси.

„А какво означава езичник?“

Но това е илюзия. Моите интереси отдавна вече не са свързани с интересите, които имат хората, които посещават „окултни“ срещи. Аз не искам да разбера как действа магията, или кой е Кроули, или кои са индиговите, кристалните или други видове деца. Аз не искам да бъда малко-по-възрастната жена, която стои отегчено в ъгъла и е досадна с това, че знае отговора на всички въпроси. И определено не искам да обиждам хората със своята зле прикрита досада.

„Не, ти не разбираш. Уика е най-старата религия, която човечеството познава.“

Искам да съм оптимистична що се отнася до „окултните среди“, но в същото време не искам да загубя връзка с действителността. А тя е, че може би „окултните срещи“ в този си формат нямат бъдеще. Комуникацията не бива да се осъществява в една посока. Общуването в група, изисква един и същ стремеж, една и съща цел и най-вече – едно и също желание за достигане на тази цел. А това няма как да се постигне, ако на всяка среща, всеки път се запознаваме.

„То точно това е целта на тези срещи – всеки да каже каквото си мисли и да видим в каква насока ще тръгне разговора.“

Не, благодаря. Без мен този път.

* Всички цитати са напълно автентични и всеки един от тях съм чувала нееднократно по множеството срещи, на които съм присъствала през годините. Не всички са задавани от начинаещи.

Едно наум за алтернативната медицина

Със страхотен темп методите на т.нар. алтернативна медицина придобиха огромна популярност в България. От една страна заради това, че при нас все още има силна връзка с народната медицина и много хора продължават да й се доверяват сляпо, без значение за какво става въпрос (в това число и вярата в неоспоримата и всеобхватна лечебната сила на магията). От друга поради факта, че течения от средата и края на миналия век, започнаха да навлизат тук едва в последните 15-20 години - дълго време след като голяма част от тях са били изоставени в други страни.

Написването на тази статия бе провокирано от един блог (публикация 1 и публикация 2 - горещо препоръчвам), на който попаднах, в който лекар бе споделил истории от своята практика и тази на колегите си. Сред тях най-умопомрачителните бяха именно тези, в които пациентите предпочитат да се доверят на алтернативната медицина, вместо да повярват на лекарите. Реших, че това е добър повод да отворя въпроса и пред вас, тъй като един вид The Occult Room е "от другата страна". Предполага се, че точно аз ще съм от тези хора, които се лекуват според аурата си, зареждат се с енергия, лекуват се с хомеопатия и магии, вместо да се обърнат към конвенционалните методи, когато е необходимо. Но това изобщо не е така. 

Аз вярвам в конвенционалната медицина. Вярвам във ваксините. Вярвам в това, че лекарите са по-компетентни от интернет, от съседката и от т.нар. екстрасенси. Не отричам напълно алтернативната медицина, но не живея с илюзията, че гнойната ангина, сифилисът или ракът могат да се излекуват по чудодеен начин само с помощта на някоя тайна "бабина рецепта". Разбира се, няма нищо лошо в това да се обърнете към народната медицина, когато имате зачервено гърло или навехнат глезен; или пък към народните лечители, когато имате уплах; или да практикувате йога като превенция и за получаване на тонус. Но когато имате истински, сериозен медицински проблем не си мислете, че един чай или едно хомеопатично лекарство ще ви помогнат изобщо. Медицината е изминала дълъг път, за да достигне нивото, на което е сега, а конвенционалната медицина е доказала нееднократно своята ефективност. Хората живеят по-дълго от всякога, извършват се немислими неща, като трансплантации на органи, лекуват се смъртоносни и нелечими до преди няколко десетилетия болести, като едрата шарка и полиомиелитът.

Но нека се върнем към онзи блог, който ме провокира да напиша тази статия. Искам да ви споделя две от историите, в които пациентите, предпочели алтернативната медицина, ще заплатят по всяка вероятност с живота си, заради избора си.

"Симпатичен мъж към шейсетте. Проблеми с уринирането. Изследвания – ужас. Тумор на простатата трета степен, множествени разсейки в таза… Гледам го аз – закача ми нещо в ума.

– Не ви ли открихме на вас туморен маркер преди година и половина?… Да, точно така! Помня, че ви писах направление за онкологията! Какво стана?

– Ама аз ходих на екстрасенс, лекува ме близо година! Каза, че всичко е наред вече!… Сега какво ми е?

Не можах да се сдържа. Не е честно, ама просто не можах.

– Идете при екстрасенса, той ще ви каже! И ще ви излекува пътем!"

* * *

"Двайсет и малко годишна девойка, красива, направо кукличка. С болки в корема и „някакво течение“. Сложих я на стола, започнах гинекологичния преглед… и се изприщих. От отвора на матката тече гъста зелена гной.

– Такааа… Давам ви двойна комбинация антибиотик. Единия ще идвате да ви го слагат инжекционно два пъти дневно, другия ще го пиете…

– Не мога да пия антибиотици!

– Защо?!

– На хомеопатия съм! Вече втори месец!

– За… течението ли?

– Да, естествено!

– А защо тогава идвате при мен?

– Да ми кажете как да го намаля малко, докато хомеопатията сработи.

– Няма да сработи, госпожице. Започвате антибиотика веднага, дано успеем да спасим матката…

– Ама хомеопатията ми я изписа лекар! И знаете ли колко по-авторитетен от вас? Нищо не разбирате, само се правите на важни и си изписвате отровите! Хубав ви ден!…

Надявам се да се отърве с хистеректомия. Все пак е млада, има време да се учи от живота. Ще е тъжно да я отнесе перитонит. Няма да има деца, ама каквото човек сам си направи…"

И тук идва нашата роля, на тези "от другата страна". Тъжно е, че повечето хора се хвърлят на вълната (популярност ли търсят, какво?!) и започват да рецитират модни диети от преди няколко години, говорят за неадекватни практики или пък хвалят силата на мисълта, като лекарство за всичко. Това е една пагубна практика, защото хора умират. Хора умират, защото предпочитат да вярват на това, които четат и гледат, а не на това, което лекарят им казва. И стигаме до абсурдната ситуация, в която наша е отговорността да покажем на хората, че когато са сериозно болни трябва да се доверят на първо време на конвенционалната медицина. Не на магията, не на хомеопатията. Защото конвенционалната медицина е заветът на всички лечителки и лечители от миналото, които са прекарали живота си, за да научат кое как лекува, за да отделят лекарството от отровата.

Стремежът на човекът от миналото не е да показва колко е алтернативен, а да оцелее. Ако нямате доверие на лекарите - търсете няколко мнения, но моля ви - вярвайте на конвенционалната медицина. Заради нея много хора около вас, а и вие самите са се родили и живеят.

Бъдете здрави!