За душата и сънищата

Преди няколко дни, покрай моите занимания с антична литература, попаднах на този фрагмент, който реших да споделя с вас. Той е от една сравнително стара книга - "Greek Religious Thought" (1923) от Франсис М. Корнфорд. Тук той се позовава на един фрагмент от Пиндар, чийто оригинал, трябва да си призная, че просто нямам време да намеря. За всички, които биха искали да ми помогнат в това начинание, по-долу съм сложила линове към творчеството на Пиндар.

"Божественият произход на душата

Пиндар, фр. 131 (Bergk).

Тялото на всички хора е подчинено на всемогъщата смърт,

но все пак жив остава образ на живия човек;

защото само това е от боговете.

Този образ спи когато крайниците са активни, но когато те заспят

със много сънища той разкрива награда от радост или печал

прокрадващи се близо.

"Образът (eidolon) на живия човек", или буквално "на живота", означава душата. Учението, че душата е "от боговете" е изведено от Орфизма. Същото се отнася и за предположението, че денят на страшния съд е сред виденията разкрити пред активната в сънищата душа."

превод от английски: Cath

Линкове към творчеството на Пиндар (английски):

http://classics.mit.edu/Browse/browse-Pindar.html

http://www.gutenberg.org/ebooks/authors/search/?query=Pindar

Как е сътворен светът (легенда)

"Изпървен земя и хора нямало. Навсякъде било вода. Имало само господ и дявол, които живеели тогава наедно.

Един път господ рекъл дяволу:
- Хайде да направим земя и хора.
- Да направим - отговорил дяволът, - ами отгде да земем пръст?
- Под водата има пръст - рекъл господ. - Влез, та извади малко.
- Добре - отговорил дяволът.
- Преди да се пуснеш ама - казал господ дяволу, - кажи: "С божия сила и с моя!" Тогава ти ще стигнеш дъно и ще намериш пръст.

Дяволът се спуснал, но не рекъл първо: "С божия сила и с моя!" - ами: "С моя сила и с божия сила!" Затова не стигнал дъно. На вториа път пак тъй направил и пак дъно не стигнал. На третия път вече казал: "С божия сила и с моя!" И тогава стигнал дъно и с нокти си закачил малко пръст.

Нея пръст господ я турил на водата и станало малко земя.

Дяволът, като видял това, намислил хитрост такава: поканил господа да спят, та като заспи господ, да го бутне във водата, че да остане сам той и да се прослави, какво той уж е направил земята. Господ знаял това, но легнал и се престорил, че спи. Тогава дяволът става, зима господа на ръце и тръгва къде водата, за даго хвърли; той върви къде водата, а земята расте. Когато не стигнал водата, обърнал се към другата страна, но пак до водата не стигнал. Тогава се обърнал и на третя страна и като не стигнал пак водата, турил господа на земята, па легнал и той. Като поспал малко, румнало му, че останала още и четвъртата страна; зема господа и го поносил къде водата, но сѐ пак не стигнал до нея.

Тогава дяволът разбужда господа:
- Стани, господи, да благословим земята. Виж колко тя порасте, доде ние спахме.
- Когато ти ма носи на все четири страни, за да ме хвърлиш във водата, и направи кръст с мене, аз благослових земята - казал господ.

Дяволът се разсърдил за това, оставил господа и побягнал от него.

Като останал господ самичък и като пораснала земята тъй много, щото слънце не можело да я покрий, той сътворил в дух ангели и проводил ангела "вòйна", за да повика двола, да го попита какво да стори, за да престане земята да расте.

В това време дяволът сътворил козата и като идел при господа, оседлал пърча, комуто направил юзда от прас: оттогава и досега козите имат бради.

Ангелите, като видели дяволът да язди на пърча, присмели му се, а той се разсърдил и върнал се назад.

Господ тозчас сътворил пчела и казал ѝ:
- Иди скоро, та кацни дяволу на рамо и слушай какво ще приказва, че доди да ми обадиш.
Пчелата отишла, кацнала дяволу на рамо, а той приказвал:
- Ех, глупав господ! Не знай да земе един прът, па да кръстоше сѐ четире страни и да каже: "Стига толкова земя!" - ами се чюди какво да прави.

Пчелата, като чюла това, избрънчала и хвръкнала от рамото му. Дяволът се обърнал, та я видял и рекъл:
- Да ти яде ... онзи, който та изпратил!

Като дошла при господя, пчелата му обадила, че дяволът приказвал:
- Ех, глупав господ! Не знаил да земе един прът, па да кръстоса земята на все четири страни и да каже: "Стига толкоз земя" - ала се чюди какво да прави! А заради мене - рекла пчелата - каза: "Да ти яде ... онзи, който тя проводи."

Господ направил това и земята престанала да расте. На пчелата казал:
- От твоите ... да няма отсега нататък по-сладки!"

източник: "Българско народно творчество в тринадесет тома. Том 11: Народни предания и легенди", 1963, стр. 229-230

снимки: кадри от българския филм "Бяла магия" (1982), реж. Иван Андонов

Съновидения и тълкуванията им от гр. Прилеп (1892 г.)

Разглеждайки изданието на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" от 1892 г. попаднах на един любопитен списък с тълкувания на сънища от гр. Прилеп. Споделям в оригинал, за да можете сами да се сблъскате както с трудностите, така и с удоволствието от разчитането на подобен текст.

Източник: Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Том VII, София 1892, стр. 129-131

Черната меса

Изпитвам доста смесени чувства, когато трябва да пиша за подобен род неща. От една страна е интересно да се проследи начина, по който т.нар. вещерство се развива с годините, но от друга не искам да оставате с впечатлението, че искам да подклаждам ентусиазма ви, за да извършвате такива ритуали. Под "подобен род неща" съвсем нямам предвид това, което сме свикнали да се нарича черна магия или пък сатанизъм. Това, което имам предвид са едни практики, които по всяка вероятност са следствие от преследването на вещици, а не причина за него; едни практики, които с мрачния си романтизъм внушават представата за реализъм, докато всъщност остават по-скоро в сферата на фантазията.

В основни линии Черната меса представлява вид пародия на религиозната служба на Римокатолическата църква. Но особеното тук е, че по всяка вероятност този обред се появява в резултат на стремежът на някои автори да демонизират т.нар. вещици, приписвайки им един от най-големите грехове - оскверняване на християнски символи. Подобно съчиняване на скандални обреди е честа практика в борбата с вещерството и езичеството. Също толкова често можем да видим и обратното - измислените обреди от християнските автори да се прегръщат от т.нар, вещици и вещери, които започват да ги изпълняват. Това явление е силно застъпено в голяма част от съвременните окултни и езически практики, които разчитат почти изцяло на писмени сведения. А веднъж направена грешката започва да се мултиплицира в нечувани размери. Не искам да кажа, че използването на литература писана от християнски автори е лошо, по-скоро искам да изтъкна, че всички източници следва да се проверяват отговорно преди да започнете да се впускате в изпълнението на ритуали, създадени като анти-езическа или анти-вещерска пропаганда.

Няма да се впускам в подробни описания на Черната меса. От една страна защото за моите вкусове тя е доста съвременно творение, което на всичкото отгоре принадлежи по един или друг начин към християнските вярвания. А от друга страна съм ви намерила нещо, което ще вие много по-забавно да прочетете. Един откъс от книжката "Тронът на Луцифер", посветен на черната меса. Не се вживявайте много, защото все пак това не е научен труд или древен гримуар, а просто една стара руска езотерична книжка, предназначена за широката публика и, разбира се, целяща да компроментира капитализма. Въпреки това мисля, че за всички ще е интересно да прочетат тази информация, дори и само от любопитство.

Свалете си откъса за Черната меса от ТУК

Летене и преобразяване на вещиците от централните Балкани

"Това, че вещиците могат да се трансформират в каквото пожелаят е много стара и широко разпространена представа. В централните Балкани се смята, че ако поискат те могат да се преобразят в определени животни - в това число крастави жаби, нощни птици, различни черни птици, обикновен орел, пеперуди, кучки, котки, кокошки, пуйки и мишки - но никога в гълъб или царски орел, тъй като рядко могат да ги наранят.

Има много описания на мехлемите, които те използват за летене. Някои твърдят, че те се правят от тяхната "капетаница" от изпражненията на черни свине, съпроводено с думите "Нека този мехлем да бъде с нас, когато летим, за да ни пази живи." Други - че Дяволът ги снабдява с мехлема, когато те имат нужда от него. В същото време се вярва, че "всичко, което вещицата трябва да направи е да завръже метла зад себе си" и така ще полети във въздуха. Въпреки това се смята, че мехлемът е по-добрият вариант, тъй като, казват, една "куца Йеленка паднала от дъбово дърво докато яздила метла" някъде близо до Загреб "отвъд река Сава." Вещиците също така яздят кросно, докато държат прът или пръчката, с която вадят сърцата от гърдите на жертвите си.

Сред сърбите в Херцеговина е разпространено вярването, че мехлема за промяна на облика се прави от човешка мас смесена с и сготвена в детска кръв, към която "определени билки" също се добавят. Това позволява на вещиците да придобиват крила, които не са от пера, а от кожа, като на прилеп. Тези сърби също така вярват, че вещицата се съблича гола през нощта, докато всички други спят, и удря "преклада", металната или каменна решетка в огнището, три или четири пъти с прът, докато му говори все едно говори на овен. От решетката се появява черен котел; тя пъха ръцете си в него и с тези мазни ръце маже цялото си тяло. Подобни вярвания са били широко разпространени и в други райони населени с южни славяни, както и сред гегите, група племена в северна Албания, където се е смятало, че каменния "преклад" е седалка за вещици.* В прочутата поема "Горският венец" на Петар II Петрович Негош, владика на Черна гора (1813 - 1851) стара жена говори за мехлема способен да променя облика:

"Ние имаме определена билка за това,

която билка ние варим в котел;

с която се помазваме подред,

след което всички ние сме вещици."**

Един известен учен, М. Решетар, коментирайки този откъс казва, че обикновено се смята, че този мехлем е направен от "сготвена крастава жаба или масло, направено от кобилешко мляко."

Известният турски географ Евлия Челеби, пишейки през 1652, разказва невероятна история за преобразяването на една българска жена от планинското село Балкан Кьой. Тази стара българка преобразила своите седем деца, синове и дъщери, в пиленца само с шепа пепел от огнището, която разпръснала върху техните голи тела, докато те спели в леглото. След това поръсила собствената си глава с пепел от същото огнище и се преобразила в кокошка. Това породило притеснения и вълнения сред турските пътешественици. Но кокошката и нейните пиленца се превърнали обратно в хора, след като един български селянин си извадил пениса от потурите и уринирал върху тях. След това жената и децата й били заведени от селяните при свещеника в църквата за молитва. На Челеби също така му казали, че тази жена, бидейки вещица, се преобразявала в животно веднъж годишно през някоя зимна нощ."

Източник: Vukanović T. P. 1989 Witchcraft in the Central Balkans I: Characteristics of Witches, - в: Folklore, Vol. 100, No. 1 (1989), стр. 12-13

Превод от английски: Cath

Източник на изображенията: Bêtes de Mode - Helmo

* Трябва да призная, че тази част на текста малко ме затрудни. Не съм убедена дали под "преклад" (preklad) се имат предвид кончетата на огнището - които държат дървата, или пиростията.

** Нескопосаният превод на поетичния текст е мой, направен по английския му превод.

Артемидор Далдиански за съногаданията

Артемидор Далдиански и неговите "Съногадания" са един от най-авторитетните древни източници по въпроса за тълкуването на сънища. Творбата е написана през 2 в. и заема обем от 5 книги, насочени към разнородна публика. Избрах да споделя известна част от нея, и по-конкретно някои от уводните думи, в които Артемидор обяснява основните принципи на съногадателя и изкуството за тълкуване на сънища.

1. За понятията „сънуване“ и „съновидение“, за съществената отлика помежду им и за точното им определяне немалко съм писал и в други свои работи, но за да не ти се стори моето изследване непоследователно и като че ли лишено от начало, смятам за уместно и сега да започна именно от тези две понятия.

Така съновидението е предвестник на бъдещето, докато сънуването е резултат на настоящето. (...)

3. (...) Два са основните подхода, които трябва да се съблюдават в съногаданието: тълкуване по родов признак и тълкуване по видов признак.

Първо ще разгледаме родовия признак.

4. От дъновиденията едни предсказват множество неща чрез множество символи, други – малко неща чрез малко символи, трети – множество неща чрез малко символи, четвърти – малко неща чрез множество символи. (...)

5. И по видов признак съновиденията се разделят на четири групи. Първата група включва съновидения, благоприятни и по форма, и по съдържание, втората група – съновидения, неблагоприятни и по двата показателя, третата група – благоприятни по форма, неблагоприятни по съдържание, четвъртата група – неблагоприятни по форма, благоприятни по съдържание. Под форма трябва да се разбира видението, а под съдържание – сбъдването на съня. (...)

9. Накрая полезно, нещо повече – задължително както за сънувалия, така и за тълкувателя би било съногадателят да знае кой е сънувалият, какво работи, какъв е произходът му, какво е материалното му състояние, как е със здравето, на каква възраст е. И най-вече трябва да се изследва най-щателно самото съновидение, тоест точното му съдържание. Защото и най-малкото добавяне или отнемане от него, както ще видим по-нататък, променя качествено тълкованието.

11. Към своето тълкуване съногадателят трябва да подхожда от две гледни точки: в едни съновидения трябва да се търси символната логика от началото към края, а в други – от края към началото, защото в едни случаи е възможно началото да разкрие значението на края, който е неразбираем и смътен, а в други, обратно – краят да обясни началото.

12. Освен това, твърдя, съногадателят трябва да разчита в своята подготовка на самия себе си и на собствените си познания и да прибягва до своята собствена проницателност повече, отколкото да се уповава единствено на съногадателските книги, тъй като, който си въобразява, че ще постигне съвършенство посредством теорията без никакъв природен талант, то той ще си остане далеч от съвършенството и професионализма, при това колкото по-начетен ще става, толкова повече ще затъва в този недостатък. Защото, поел в невярна посока, той все повече и повече ще се отдалечава от верния път.

За съзвездията в народните представи

"Едно от най-личните и най-познатите на народа съзвездия е Квачката или Кокошката. ... Освен това по Квачката, Кумовата слама, Ралото и Колата селянинът знае да ви определи: дали е настъпило пролет, дали е време да се сее пролетно, царевица; да се открива и реже лозето, да се сеят гръсти и лен...Той познава дали е близо зимата, или ако е вече дошла, дали вече си отива и пр., и пр. - условия, с които е свързан катадневният живот на неговата полска и скотовъдска работа. По-нататък. Поположението на тия съзвездия селянинът знае с една приблизително чудесна точност да ви определи каква ще бъде годината: кишавита или суха; топла или студена, ще има ли плодородие, или няма да има и в какво ще бъде плодородие, а в какво не. И тия негови сведения, плод на вековни наблюдения, предавани от деди и бащи на син и внук, много рядко мамят. Те са едно ценно градиво за нашата родна метеорология."

източник: Д. Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. - СбНУ, кн. XXVIII, 1914, 20-21

Образът на Изида в "Златното магаре"

Наскоро се сетих за това описание на образа на богинята Изида в гръко-римския свят. Горещо препоръчвам на всеки да прочете цялата творба на римския автор Луций Апулей.

"...Но едва успях да затворя очи и ето изведнъж сред морето бавно се надигна божественият образ, внушаващ почит дори у самите богове! После постепенно лъчезарното сияние с цялото си тяло, излизайки от морската глъбина, ми се стори, че застана пред мене! О, ако бедността на човешката реч ми даде възможност да разкажа, ако самото божество ме надари с богат и изобилен дар на мощно красноречие, бих се опитал да ви предам тоя чуден образ!

Ето — гъсто спуснати коси, сплетени леко отпред, свободно и волно се разпиляваха по божествената й шия; венец от всевъзможни различни цветя окръжаваше върха на главата й; всред нея, над челото, плосък като огледало диск сияеше в бледа светлина — това беше именно знака на богинята на луната. Отляво и дясно на него се виеха две змии, изправили глави, а отгоре се подаваха житни класове. Многоцветна дреха, изтъкана от тънко ленено платно, ту блестеше с бял блясък, ту със златожълтия цвят на шафрана, ту пламваше в розов блясък! Но това, което порази още повече моя взор, бе черният плащ, който разливаше тъмно сияние. Обвивайки тялото й, той преминаваше отзад, откъм дясното бедро към лявата плешка, откъдето свободният му край беше прехвърлен отпред сдиплено, за да се спусне надолу в множество хоризонтални гънки, а краищата му, обшити с кичури от ресни, красиво се развяваха. 

4. Краищата, а и самата тъкан на плаща бяха осеяни с блещукащи звезди. Сред тях пълната луна дъхаше пламтящи огньове. А там, където на вълни падаше това чудно покривало — от всички страни бе вшита непрекъсната гирлянда от всякакви цветя и плодове. Богинята носеше различни предмети. В десницата държеше меден систър. Неговата тясно извита като пояс основа се пресичаше с три по-малки пръчки и те при тройно разтърсване с ръка издаваха пронизителен звук. На лявата ръка висеше златна чаша с форма на кораб, върху чиято дръжка на лицевата страна надигаше глава усойница с широко издута шия. Божествените й стъпала закриваха сандали, втъкани с листа от победната палма. В този величествен вид, дишайки аромата на щастлива Арабия, богинята ме удостои с божествения си глас..."

източник: "Златното магаре" на Апулей в Читанка

За друидите

"Друидите (келтските жреци) ... са едно от най-интересните явления в келтския свят и еднакво интригували както античните автори, така и съвременните историци.

Дали тяхното общество е имало затворен характер и функциите са били наследствени? Оскъдните сведения съобщават, че върховният друид бил избиран чрез гласуване или свещена борба между кандидатите. По-вероятно било друидите да са били подбирани сред добре проявяващите се келтски младежи.

Младите кандидати за жречески сан усвоявали учението на друидите в продължение на 20 години. Използуването на писменост при предаването на жречески знания било забранено, въпреки че келтите познавали гръцката и латинската азбука, а по-късно създали келтската писменост огам. Всички знания се научавали наизуст. Кандидатите за жреци получавали различна степен в зависимост от знанията си и срока на обучение. Най-ниската степен била на бардите (поети, певци), следващата на ватесите (пророци, гадатели) и най-висока степен на друидите. Последните изпълнявали функциите на жреци, гадатели, учители, поети, лекари и съдии, т.е. обединявали функциите на двете по-ниски степени и ги обогатявали с други знания. Друидите живеели в отдалечени места, в горите и пряко не контактували с населението. Всички друиди се събирали веднъж на годината в дъбова горичка на територията на племето карнути. Въпреки своето отшелничество друидите имали последната дума при взимането на важни политически решения на келтските вождове.

Цезар съобщава, че Дивитиакус, главен друид на племето едуи, водел политика, противоположна на тази на краля на племето. Естествено друидите били централна фигура при жертвоприношенията, култовите обреди и на празничните тържества.

Авторитетът на друидите сред техните съплеменници се утвърждавал от убеждението, че те били пазители на всичко най-добро и най-честно. Етичността била важна черта в поведението на друида. Друидите били учители на галите, поддържащи училища за всички желаещи да получат знания. Те препредавали галската историческа традиция, съхранявали духовното наследство, били олицетворение на келтската култура и достойнство. Естествено е тогава, че при всеки опит да се покорят галите първите посегателства се извършвали срещу друидите. Въпреки големите преследвания на римляните срещу друидите в Галия те се срещали до IV - V в. от н. е., а в Британия и до по-късно."

източник: М. Домарадски "Келтите на Балканския полуостров", София 1984, 55-56

Моята първа окултна книга

Преди малко, докато пишех отговор на едно запитване, се сетих за книгата "Изкуството на магията" от Михаил Георгиев. Щях просто да публикувам линк към части от нея, но се сетих, че всъщност това беше първата окултна книга, която прочетох. Стана ми някак сантиментално и реших, че това заслужава цяла публикация.

Беше 2000 година и аз бях взела тежкото решение, че ще започна да чета (!) окултна литература. Нищо не знаех. Само, че обичам гръцката митология и смятам природата за по-голямо божество от християнския бог. Ето защо, когато влезнах в книжарницата с твърдото убеждение, че ще си купя окултна книга нямах никаква представа каква трябва да е тя. По онова време, колкото и да е странно, интернет не беше чак такъв фактор. Не всеки имаше интернет, не всеки имаше компютър и масово ходехме по интернет зали, за да си проверяваме пощата. Дори и не ми беше минало през ума, че мога да разгледам някакви заглавия онлайн, преди да отида в книжарницата. Честно казано не съм сигурна доколко имаше изобщо такава възможност.

Влезнах в книжарницата с доста колебания. Как изобщо ще застана пред секция "Езотерика и окултизъм"? Няма ли да ме помислят за луда? Ами ако в крайна сметка си избера книга? Как ще си я купя без да умра от срам? В крайна сметка реших, че и много по-страшни неща се случват на този свят, застанах привидно уверено пред въпросната секция с книги и започнах да разглеждам. Останах учудена, че уж "тайното" познание се споделя така щедро и стои толкова естествено, точно до книгите с готварски рецепти. По онова време все още смятах, че едва ли не магията е само за посветени и се предава на тайни събирания по пълнолуние в още по-тайни частни имения, пазени от черни кучета. Какво да кажа - всеки на даден етап от живота си е бил наивен.

Стоях там, пред десетките книги и се чудех коя точно да избера. Огледах внимателно целия рафт, забелязах, че на най-дебелата книга пише с големи букви "МАГИЯ". Взех я и без дори да погледна съдържанието си я купих. Бях доволна.

Последваха няколко седмици тайно четене вкъщи, за да не видят родителите ми с какво си пълня главата. Още си спомням как се свивах край прозореца под фикуса и с безкрайно любопитство четях страница след страница. И така няколко седмици, докато не осъзнах, че просто не смятам за нормално да се крия, че чета книга. Казах на майка ми и, за мое голямо учудване, тя, вместо да се ядоса и да започне да трупа дърва за клада, върху която да ме изгори, започна да ме разпитва с интерес. Дори поиска да прочете и тя книгата! Сега като се замисля може и просто да е искала да види с какво точно се занимавам, но дори и така да е било, за мен беше голямо облекчение, че след това родителите ми знаеха за интересите ми.

Книгата се оказа полезна - в нея намерих две страници (от общо 493!), които ми помогнаха да разбера към какво всъщност искам да се насоча. Странно е как две страници могат да променят живота ти.

Коя беше вашата първа окултна книга? Споделете историята си в коментарите.

Черешова задушница

В съботния ден срещу Петдесетница е т.нар. Спасовска или Черешова задушница. Тя е свързана с поверието, че душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък, се прибират на този ден. Редно е да се отиде до гробищата, да се почистят гробовете, да се прелее, да се раздаде храна за мъртвите - хляб, жито, сладки и, разбира се, череши.

Интересно е да се отбележи, че в българската традиционна култура съботата е именно ден, посветен на мъртвите.

На места Черешовата задушница е наричана Русалска задушница, като това може да се свърже с т.нар. Русалска неделя (седмицата след Петдесетница, в някои райони - дните от Спасовден до Петдесетница). Имайки предвид тълкуването на Русалската неделя, като празник посветен на всички мъртви, починали от преждевременна и неестествена смърт, може да се предположи, че и Русалската задушница или Черешовата задушница първоначално е била посветена на този вид покойници. Тяхното омилостивяване е още по-необходимо, защото са вярвани като зли и отмъстителни, и те са тези, които причиняват големи беди - суша, наводнение, болест.

(по Ив. Георгиева "Българска народна митология")

Гръмотевица: съвършената мисъл

"Гръмотевица, съвършената мисъл" е поема от  ръкописите от Наг Хамади, открити през 1945 година в Египет. Самите ръкописи са написани на коптски език  са разделени на тринадесет кодекса, които представляват предимно гностични текстове, като сред тях има също така три текста от Corpus Hermeticum и частичен превод на "Държавата" на Платон. Самата поема представлява монолог, изпълнен с парадоксални твърдения, които се отнасят към божествената женска същност. Възможно е да откриете на много места части от тази поема, която става доста популярна особено сред нео-езичниците, но е добре да сте запознати с нея в нейната цялост. 

Аз бях изпратена от силата 

и дойдох при тези, които разсъждават за мен, и бях открита 

сред тези, които се стремяха към мен. 

Вижте ме, вие които размишлявате за мен 

и вие слушащите чуйте ме. 

Вие, които ме очаквате, вземете ме 

при себе си. И не ме прогонвайте 

от погледа си. 

И не карайте гласа ви да ме мрази, 

нито пък слуха ви. 

Не бъдете невежи за мен, където и да е 

и когато и да е. Бъдете нащрек ! 

Не бъдете невежи за мен. 

Защото аз съм първата и последната. Аз 

съм почитаната и презряната. 

Аз съм блудната и святата. 

Аз съм съпругата и 

девицата. Аз съм майката 

и дъщерята. Аз съм членовете 

на моята майка. Аз съм безплодната 

и тази, чийто деца са много. Аз 

съм тази, чиято сватба е велика и 

аз не съм имала съпруг. Аз съм родилата 

и тази, която не ражда. Аз 

съм облекчението на моите родилни мъки. Аз 

съм невестата и женихът, 

и моят жених е 

заченалият ме. Аз съм майката на 

баща ми и сестрата на 

съпруга ми, и той е моя рожба. 

Аз съм робиня на този , който 

ме създаде. Аз съм владетел 

на рожбата си. Но той е този, който ме зачена, 

преди времето, в деня на раждането. 

И той своевременно е моя рожба 

и силата ми е от него. Аз съм жезълът 

на неговата сила през младостта му, а 

той е опора през моята 

старост. И каквото и да пожелае той 

се случва на мен. Аз съм тишината, 

която е непонятна и идеята, 

чийто спомен е многократен. 

Аз съм гласът, чийто звук е 

многообразен и думата, чиято поява 

е многократна. Аз съм изговарянето на 

своето име. Защо вие, които ме мразите, 

обичате ли ме и 

мразите ли онези, които ме обичат? 

Вие, които ме отричате, признайте 

ме, и вие, които ме признавате, 

отречете ме. Вие, които проповядвате 

истината за мене, излъжете за мен, и вие, 

които сте лъгали за мен, кажете истината за мен. 

Вие, които ме познавате, бъдете непознаващи 

ме, а тези, които не са 

ме познали, нека ме познаят. 

Защото аз съм знанието и 

незнанието. Аз съм 

срамът и безсрамието. 

Аз съм безсрамната; аз съм 

засрамената. Аз съм силата и 

аз съм страхът. Аз съм 

войната и мирът. Вслушайте се 

в мен. Аз съм опозорената 

и великата. Обърнете внимание на моята 

бедност и на моето богатство. 

Не бъдете безочливи към мен, когато аз съм 

хвърлена на земята и 

ще ме откриете в тези, 

които ще дойдат. Не ме търсете 

в купчината тор, нито вървете 

и ме оставяйте захвърлена, 

и вие ще ме откриете 

в царствата. И не ме гледайте, 

когато съм захвърлена сред тези, които 

са презрени и в най-долните 

места, нито ми се присмивайте. 

И не ме оставяйте сред тези, които 

са насилствено убити. 

Но аз, аз съм състрадателна 

и аз съм жестока. Бъдете нащрек! 

Не мразете моето покорство 

и не обичайте моя самоконтрол. 

В слабостта ми, не 

ме изоставяйте и не 

се страхувайте от силата ми. 

Та защо презирате 

моя страх и 

проклинате гордостта ми? 

Но аз съм тази, която съществува във 

всички страхове и аз съм силата 

в треперенето. Аз съм тази, която е 

слаба и аз съм добре на 

приятно място. Аз съм 

безчувствена и аз съм мъдра. 

Защо ме мразихте 

на съветите си? Защото ще бъда 

тиха сред тези, които са тихи 

и аз ще се появя и 

ще говоря. 

Защо ме мразихте вие, елини? 

Защото аз съм варварска сред 

варварите? Защото аз съм мъдростта 

на елините и знанието на 

варварите. Аз съм правосъдието на 

елините и на варварите. Аз 

съм тази, чийто образ е велик в Египет 

и тази, която няма образ сред 

варварите. Аз съм тази, която е мразена 

навсякъде и тази, която е обичана 

навсякъде. Аз съм тази, която те наричат 

Живот, а вие нарекохте 

Смърт. Аз съм тази, която 

те наричат Закон, 

а вие нарекохте Беззаконие. 

Аз съм тази, която вие преследвахте 

и аз съм тази, която пленихте. 

Аз съм тази, която разпръснахте 

и вие ме събрахте отново. 

Аз съм тази, пред която вие 

бяхте засрамени, и вие бяхте 

безсрамни към мен. Аз съм тази, която няма празник 

и аз съм тази, чиито празници са много. 

Аз, аз съм безбожна, и 

аз съм тази, чийто бог е велик. 

Аз съм тази, за която сте размишлявали 

и която сте низвергнали. Аз съм 

неука, и те учат от 

мен. Аз съм тази, която 

презряхте, и вие 

размишлявате за мен. Аз съм тази, 

от която вие се скрихте, и вие 

се явявате пред мен. Но когато и 

да се скриете, 

аз сама ще се появя. 

И когато и да 

се появите, aз себе си 

ще скрия от вас. Тези, които 

( ) към ( ) 

( ) безчувствено 

( ) .Вземи ме ( ) 

разбирайки от мъка, 

и вземете ме 

при себе си от разбиране 

и мъка. И вземете 

ме при вас от местата, 

които са грозни и в руини, 

и откраднете от тези, 

които са добри, дори в грозота. 

Без срам ме вземете 

при вас безсрамно; 

и без безсрамие 

и срам, укорете моите членове 

във вас. И 

пристъпете към мен, 

вие които ме познавате и вие , които 

познавате моите членове и 

утвърдете великите сред малките 

първи създания. Пристъпете 

към детството 

и не го презирайте, 

защото е малко и дребно. 

Не се отвръщайте 

от великите неща в някои части от 

малките неща, защото 

малките неща се познават от великите неща. Защо 

вие ме проклинате 

и ме почитате? 

Вие ме ранихте и вие 

бяхте милостиви. Не ме разделяйте от първите 

тези, които вие познахте. И 

не изхвърляйте никого 

и не прогонвайте никого. 

…да не знае той… 

… Каквото е мое… 

Аз познавам първите, а 

тези, които ги следват, познават мен. 

Но аз съм умът на … 

и останалото на … 

Аз съм знанието на моето търсене и 

търсеното на тези, които ме търсят, и 

заповедта на тези, които питат за мен, 

и силата на силите в моето знание 

на ангелите, които са били 

изпратени от моето слово, и на боговете 

в техните сезони по мой съвет, 

и на духовете на всеки мъж , който 

съществува с мен, и на жените, 

които обитават в мен. Аз съм тази, която 

е почитана и която е възхвалявана, 

но и която всички презират 

презрително. Аз 

съм мир, но и войната 

идва от мене. Аз съм 

чужденка и местна жителка. 

Аз съм същността, но и този, който 

няма същност. Тези, които 

нямат връзка с мен, не ме познават, 

а тези, които са в 

моята същност, са тези, които ме познават. 

Тези, които са близо до мен, не са ме опознали, 

намиращите се далеч 

от мен са тези, които са ме опознали. 

В деня, когато бъда близо до 

теб, ти ще си далеч 

от мен, а в деня, когато аз 

съм далеч от теб, аз съм 

близо до теб. Аз съм.. 

...във. Аз съм… 

…на природите. Аз съм 

…на сътворението на духовете 

…желанието на душите. 

Аз съм контролът и неконтролируемото 

Аз съм съюзът и 

раздялата. Аз съм единството 

и аз съм разделението. Аз 

съм тази долу и те се издигат 

нагоре до мен. Аз съм присъдата 

и оправданието. Аз,аз 

съм безгрешна и коренът 

на греховете е в мен. 

Аз съм похотта на външен вид, 

но вътре въздържанието 

в мен живее. Аз 

съм слухът, достъпен 

за всички, и речта, която не може да бъде 

доловена. Аз съм нямата, 

която не говори, и велико е 

множеството на думите ми. Чуй 

ме в нежност, и 

познай ме в грубост. 

Аз съм тази, която крещи, 

и аз съм 

захвърлена върху лицето на земята. 

Аз приготвих хляба и 

в него моя разум. Аз съм 

знанието за моето име. Аз съм тази, 

която вика и аз слушам. 

Аз се появявам… 

ходя в … 

печатът на моето… 

… 

… Аз съм… 

…защитата… 

Аз съм тази, която е наречена 

Истина и неправда… 

Вие ме почитате… 

и вие шепнете срещу мен. Вие, които сте 

покорени, съдете тези, които са ви покорили 

преди те да дадат присъда срещу вас, 

защото присъдата и милостта 

съществува във вас. Ако вие сте осъдени 

от този, кой ще 

ви оправдае? Или ако вие сте помилвани 

от него, кой ще бъде в състояние 

да ви задържи? Защото каквото е 

вътре във вас е каквото е отвън на вас, 

и единият, който ви оформи отвън 

е единият, който оформи 

вътрешността ви. И каквото 

вие виждате отвън на вас, 

вие виждате и вътре във вас; 

то е видимо и е ваше одеяние. 

Чуйте ме, вие слушащи, 

и се учете от моите думи, 

вие които ме познавате. Аз съм 

слухът, който е достижим до всичко; 

Аз съм речта, която не може 

да бъде поругана. Аз съм 

името на звука и звукът 

на името. Аз съм знакът 

на буквата и целта 

на деленето. И аз… 

…светлина… 

…и… 

…слушащи… 

…на вас.. 

…великата сила. И… 

…няма да помръдне името. 

…единият който ме създаде. 

И аз ще произнеса името му. 

Тогава погледнете неговите думи и всички 

писания, които са събрани. Обърнете 

внимание, вие слушащи и 

вие също, ангели 

и тези, които са били изпратени, 

и вие духове, които сте се надигнали от 

смъртта. Защото аз съм едната, която 

съществува сама, и аз нямам 

кой да ме съди. Защото много 

са приятните форми, които 

съществуват в множество грехове, 

и безнравствените 

и позорни страсти 

и краткотрайните удоволствия, 

които хората прегръщат 

докато станат въздържани и 

се издигнат до тяхното място за почивка. 

И те ще намерят 

там мен, и те ще 

живеят и те няма да умират 

отново.

Източник:

MagicGateBg, автор damnameneus

Текстът на английски

Текстът на английски (2 вариант)

"Клетвата в българската традиционна култура" от Ив. Петрова

Спомних си, че преди години бях попаднала на тази статия, докато се ровех в интернет пространството. Споделям я, защото смятам, че ще представлява интерес за повечето от читателите на блога. За съжаление оригиналният източник вече е невалиден, ето защо съм посочила като такъв темата, която съм отворила във форума на MagicGateBg.

КЛЕТВАТА В БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИОННА КУЛТУРА 

Иванка ПЕТРОВА, н.с. д-р 

В словесното народно творчество значително място заемат кратките жанрове. Към тях се отнасят народните пословици и поговорки, гатанките и различните видове наричания – баяния, благословии и клетви. Като част от нашето фолклорно наследство някои от тях са запазили и до днес своето значение в народния бит и речта, въпреки че употребата им е значително ограничена. 

Клетвите се основават на древната вяра в магическата сила на словото. Те отразяват примитивните възгледи на човека, който се опитва да въздейства на природата и на живота с помощта на магията. Това става чрез изказване на различни пожелания, които трябва да се сбъдват. Първоначално клетвите и другите наричания са свързани с обреди, като обредните действия трябвало да изиграят главната магическа роля, а словото имало повече значение на пояснение и осмисляне на обредността. Голяма част от обредите обаче постепенно изчезва и магическата функция се пренася върху словото. По такъв начин думите се обособяват и стават по-самостоятелни дори там, където обредните действия се запазват, макар и в редуциран вид. 

Клетвите се базират на широко разпространеното в миналото схващане за вярата в реалното въздействие на човешките думи, когато те бъдат произнесени при особено настроение и в тържествени случаи или в момент на неовладяна афектация и когато са облечени в стереотипна, често афористична и ритмична форма. В своя най-чист вид клетвата представлява кратка словесна формула, изречение в повелително наклонение, което предава пожелание. Според древните хора в клетвата има нещо много сериозно, едва ли не обредно повлияване чрез словото, свързано с цялото светогледно религиозно-магическо разбиране на живота. Въобразеното и изреченото по такъв начин добиват тайнствена сила, така както и всяко обредно наподобяване на жестове или действия се схваща като причинно предизвикване на съответните състояния, като благосклонно или враждебно замислено влияние върху хората. До клетва се прибягва всякога, когато нуждите на деня и душевното състояние изискват да се постигне някаква цел по начин, осветен от вековните навици. 

В практическия живот на традиционното общество хората са принудени ежедневно да се борят с различни несгоди. Грижата за изкарване на прехраната е в тясна връзка със старанието за преодоляване на болести и други лични или семейни неволи. В борбата за съществуване и самосъхранение се търсят съюзници и средства навсякъде, където биха могли да се открият. Едно такова напълно действено в очите на хората средство е дадено чрез езика. Освен всичко друго, което може да постига, езикът получава и някакво магическо-свещено предназначение. В приповдигнато настроение и завладян от различни чувства човек използва клетви, вярвайки, че те добиват някакво реално приложение. Става дума за въздействие върху бъдещето с помощта на т.нар. вербална магия – магията на словото. Уверен, че наричанията за добро и зло се сбъдват, човек ги облича в изрази и тон, които според дълбоко вкоренената някога вяра неминуемо влекат след себе си щастие или нещастие. 

Клетвите са отражения на магическата практика и мисъл в традиционното общество, което не прави разлика между съотношението на обективната действителност и представите за нея, като придава реално значение на вътрешно доловимите взаимовръзки. Както множество обредни действия предполагат подобно смесване на субективно и обективно, така и клетвите се основават на представата или на самовнушението, че между обектите и събитията в живота, взети в тяхната причинна връзка, и думите, с които те се означават, има много тясна зависимост, че думите като израз на едно желание имат силата да предизвикат сами тези случки или явления дори когато няма никакво обективно оправдание за тях. 

Клетвата в редица случаи има тясна връзка с молитвата. Често и при двете се среща обръщение към Бога или светците, чиято милост трябва да бъде спечелена за благочестиво или грешно пожелание: „Куршум те думнал, Господи!“, „Света Неделя да му вземе душата!“, „Бог да му се разсърди, а не аз!“, „Свети Спас да те повика!“. Тези и множество други примери показват, че съкровената молба за лично удовлетворение се отправя към висшите сили без оглед на това дали тя цели доброто или злото на другия. 

При някои обредни заклевания на българите има странна симбиоза от смирена молитва за милост и от магическо прогонване на тайнствената опасна сила, като например в наричането за св. Герман в Средна Западна България. Този християнски светец, както и много други, се осмисля от народната вяра като двойнствено същество – от една страна, той е повелител на летните дъждове, затова заслужава жертва за омилостивяване, а от друга страна, има демонична природа и е нежелан гост, достоен за прогонване, тъй като докарва градоносни облаци. Ето защо за Герман-градушкар стопанинът изнася на Бъдни вечер трапезата на двора и му отправя покана-проклеване: „Дойди да вечеряме! Сега да дойдеш, а лятос очи да ти не видим ни на нива, ни на ливада!“. През лятото, когато се зададе градоносен облак, селяните гърмят с пушка и викат: „Върни се, облаче, върни се, Германе! Иди у пуста гора, дека петел не пее!“. Този пример показва древната езическа същност, която е залегнала в основата на образа на християнския светец и която е обект на заклеване с цел прогонване. Молитвата-клетва добива в такива случаи предпазно и очистително значение и се насочва против демоничните образи, причинители на нещастия и болести. 

Принудителната сила на молитвата-клетва се основава не само на древната представа за естеството на демоничните същества, които се призовават или гонят, а и на обстоятелството, че се разчита изключително на собствената тежест на клетвата. За да получи тази тежест, тя трябва да намери нужната ритмична или синтактична форма, да се произнесе с подходящата интонация и необходимия за случая магически жест, често при нужната обстановка и придружена от символично действие. Всичко това образува обредната страна на целия магически акт за изричането на клетвата. 

Независимо от нареченото от орисниците на човека, клетвата според народното схващане може да влияе съдбоносно върху неговия живот. Ако тя е произнесена в лош ден или в лош час, непременно достига до обекта. Вярва се, че клетвата е валидна до трето, дори до девето коляно. Родителските клетви, изречени от баща или майка, се смятат за най-тежки, те стигат до Господ и той ги изпълнява, т.е. хващат се безусловно. Така словото на родителите се представя от народа като аналогично на словото Божие. Когато бащата кълне, той сваля калпака си. Щом кълне майката, тя сваля забрадката си. Лишаването на главата от обичайните покрития се асоциира с поведението при смърт или траур, когато най-близките родственици на мъртвеца ходят гологлави. На семантично равнище това означава, че при клетвата родителите като че ли погребват своите деца. В българския фолклор е широко застъпен мотивът за майчината или бащината клетва, вследствие на която децата умират или се превръщат в животни. Според народните приказки кукувицата, бухалът и къртицата са произлезли от неблагодарни и нечестни синове и дъщери, прокълнати от своите родители. 

Освен родители клетва могат да изрекат и чужди хора или всички представители на селото. Тогава тя е съпроводена от специални обредни действия, известни като анатема (проклетия, грамада), и се превръща в публичен акт. Обикновено на сакралната граница между усвоено и неусвоено пространство (кръстопът или граница на селското землище) се натрупва грамада от камъни, хвърлени с изричане на клетва от всички селяни, а с течение на времето и от всеки, който преминава покрай това място. В обреда участва свещеник, който анатемосва обекта на клетвата съобразно с църковния канон. Каменните грамади представляват своеобразни гробове на прокълнатите (крадци, насилници, безбожници, прелюбодейци), които селският колектив отлъчва и осъжда, като предизвиква тяхната символична смърт. Вярва се, че такива клетви преследват не само виновника, но и челядта му. В този случай хората, безсилни да наложат някаква законова санкция, прибягват до клетвата като магическо средство с двойно значение: да носи вътрешно успокоение и да предопределя сигурна съдба в близко или далечно бъдеще. По такъв начин клетвата се превръща в своеобразен регулатор на обществената справедливост. Погазената чест, накърненият морал, извършеното зло, засегнало голям кръг от хора, намират уравновесяващо противодействие в избухването на една афективна реакция, свързана с обредно-магически актове и думи. 

Друг вид клетва е личната или собствената. Такива са случаите, когато човек дава уверение и за да потвърди думите си, се заклева. 

Клетвата, която дава човек, че говори истината, а всъщност лъже, е много тежка, тя е лъжлива и може да опропасти живота на други хора. Оттам е пословицата: „Когато двама си изгубят душата – третият си губи главата“, т.е. чрез лъжливата клетва погубват невинен. Клетвата, която дава един човек, е различна. Той може да се закълне в Бога, в себе си, в семейството или имота си. Кълне се в Бога, когато го призовава за свидетел, че казва истината:„Бога ми“, „Бог душа“. Кълне се в себе си – в своето здраве или живот: „Заклевам се в моята младост“, „Заклевам се в моето здраве“ или „Заклевам се в чърните очи“, т.е. ако клетвата е лъжлива, той проклева себе си. Народното вярване твърди, че който произнесе тази клетва лъжливо, непременно осакатява, заболява или умира. Клетва се прави и в името на децата: „Заклевам се в дребни дечица, всички в гроб да ги закопая, ако лъжа, ако душа губя“. 

Личната клетва много често е свързана със случаи, когато човек дава обет по различен повод и за да го потвърди, се заклева. 

Масово е разпространението на личната клетва за обричане на курбан в името на някой светец, в случай че той дари болния човек със здраве или като благодарност за избягване на тежко премеждие. Изборът на светец става по обреден начин. Най-възрастният мъж от семейството нарича три свещи на името на християнски светци. Трикрако столче се обръща и върху всеки крак се запалва по една свещ. Свещта, която изгори първа, показва на името на кой светец ще се обрече курбанът за здраве. Възрастният нарича: „Хайде нека е честит и благословен светецът. Нека те пази и закриля от зло и нека ти бъде помощник във всичко!“. Всяка година в деня на този светец, който се смята за личен покровител, оздравелият или спасилият се от премеждието човек устройва празник в негова чест, като коли младо мъжко животно (шиле, яре, теле, петел), което се освещава от духовно лице. За празничното угощение се канят близките роднини. 

Клетвата, както я схващат много народи в древността, като словесен еквивалент на емоционалното състояние притежава тайнствена магическа мощ, която действа безпогрешно, а също и двигателна и причинна енергия, присъща на процесите и явленията в природата. 

Клетвите разкриват от една малко позната страна интимния живот на народа, неговите понятия за световния порядък и за съдбата, упованието му в магията и представят богат материал за по-задълбочено проникване в душевността и бита на традиционните българи.

Източник: MagicGateBg

Снимка: Изгубената България