Примерен уика олтар

На всички е известно, че в уика има различни традиции, които понякога се различават значително една от друга. Изискванията за подредбата на олтара при всяка една от тях също имат своите разлики. В случая ви предлагам един съвсем основен вариант за подредба на уика олтар, който включва всичко необходимо и най-добре може да се определи като еклектичен (или присъщ за т.нар. eclectic wicca). Статията съвсем не изразява личното ми мнение относно олтарната подредба. Кои са единствените предмети, които са ви нужни за олтара, според моето скромно мнение съм обсъдила в публикацията "Олтар". Споделям тази информация главно, за да покажа разнообразието, което можете да откриете при подредбата на различни видове олтари. В бъдещи публикации ще видим други примери за това от настоящето, миналото, от модерните и от традиционните религии и вярвания.

Но ако следвате уика и горната схема интригува вашето въображение, то за да я осъществите ще са ви необходими следните предмети:

1. Свещ за Бога - трябва да бъде бяла, противоположно на свещта за Богинята.

2. Изображение на Бога - статуя или картина на Бога, който възприемате като най-близък

3. Дарове - място, на което да оставяте даровете си (плодове, питки и др.)

4. Бокал - чаша пълна с вода или друга ритуална напитка

5. Изображение на Богинята - статуя или картина на Богинята, която възприемате като най-близка

6. Свещ за Богинята - трябва да бъде черна, противоположно на свещта за Бога

7. Благовоние

8. Атамей

9. Магическа пръчка - използва се за насочване на енергиите и очертаване на магическия кръг

10. Пентакъл - използва се за заземяване на енергиите

11. Купа с вода - за пречистване на пространството

12. Купа със сол - използва се, заедно с водата, за пречистване на пространството

13. Звънец - използва се, за да маркира началото и края на ритуала

Успех!

Източник: Basic Wiccan Altar

Атамей

Един от най-важните инструменти в неопаганизма и конкретно в уика, това е атамея. На първо място нека уточня, че е възможно да срещнете наименованието и като „атамей”, и като „атаме”, но не може да става въпрос за това коя дума е по-правилна, тъй като и двете се използват широко. Най-често представлява двуостър нож (кама) с черна дръжка, върху който може да има разнообразна украса. Освен в книгите на Джералд Гарднър, който го въвежда в употреба в създадената от него уика, се среща и в някои гримоари от Средновековието, като например „Големият ключ на Соломон”.

Както всеки друг ритуален инструмент, атамеят се използва само в обредна среда. Разбира се, има някои направления в уика, в които е допустимо да се използва един нож за всичко, но те са по-скоро изключение, от колкото правило. В някои неопаганистични традиции атамеят замества меча от церемониалната магия, ето защо се свързва и с определени елементи. Най-често това е елемента огън, но понякога можем да го срещнем и като символ на елемента въздух. Но основното предназначение на атамея е да насочва енергията в определена посока, което го прави незаменим при отваряне на кръг, призоваване на духовни същности, зареждане на различни предмети и т.н.

Освен, че се продават навсякъде в интернет, можете да срещнете подобни ками и в българските магазини за подаръци, в специализираните такива за ножове, а също така и да си закупите обикновена кама с изчистена дръжка и да я декорирате в черно. Както всеки ритуален инструмент в уика, и атамея се освещава чрез определен ритуал. Едва след това той е годен за употреба.

Ритуалното облекло

Ритуалното облекло е една от онези страни на окултизма, за която малко се говори или изобщо не се споменава. Много от съвременните окултисти, предпочитат да имат отделни дрехи, които ползват само за ритуални цели. Това може да е както добре познатата и доста предпочитана роба, така и просто някакви удобни дрехи, предназначени само за тази цел. Обличането на някакви специални дрехи, при навлизане в обредна среда е поредното разграничаване на ежедневното и сакралното, един вид настройване на съзнанието на определена вълна. Ето защо моят личен съвет е да отделите нужното време и средства, за да се сдобиете с ритуално облекло. Ако решите то да е съставено от удобни дрехи, които можете да откриете в магазините, вие няма да имате особени проблеми, но тъй като повечето от вас биха предпочели романтиката на робата, то те неминуемо ще се изправят пред въпроса:

От къде да закупя роба?

Разбира се, ако разполагате с достатъчно средства, винаги можете да потърсите в интернет магазините, където има предостатъчно и доста разнообразни варианти. Също така бихте могли да се натъкнете на някакъв по-особен магазин, като например тези за алтернативна мода или индийските, където да намерите нещо, което да отговаря на търсенето ви. Но най-добрият вариант, поне според мен, е да си ушиете роба. Като казвам „ушиете”, нямам предвид да хванете игла и конец, но ако можете да боравите с шевна машина или имате желание да шиете на ръка – чудесно! В противен случай винаги можете да възложите ушиването на вашата роба на някой шивач. Забелязала съм, че доста хора се притесняват от това, че ще се наложи да обясняват каква е тази дреха и за какво им е, но според мен проблем няма. Ако не искате да споделите истинското предназначение на дрехата, винаги можете да кажете, че сте от някаква театрална трупа или просто да не отговаряте много подробно, все пак не сте длъжни.

Независимо дали ще шиете сами или ще възложите задачата на професионалист, то трябва да съобразите няколко неща. Първото е:

Цветът на ритуалната дреха

Забелязала съм, че повечето хора се втурват с огромно желание към черния цвят. Което, честно казано е доста необосновано, особено за хората, занимаващи се с паганизъм*. Най-добрият цвят, както сигурно сте предположили, е белият и аз ви съветвам да се ориентирате именно към него, особено ако сте начинаещ. Разбира се, в някои течения се срещат и специфични изисквания към цветовете на ритуалната дреха, а в други има пълна свобода. При всички положения проверете как стоят нещата и какво точно символизират цветовете, преди да закупите плата. И така стигаме до второто, с което трябва да се съобразите:

Материята за ритуалната дреха

Ушиването на роба от кадифе или сатен може да е доста примамливо, но много по-добре е да използвате естествена материя като лен или памук. На доста места съм срещала да се твърди, че идеална роба става от стар чаршаф. Много се извинявам, но това са пълни глупости! Ритуалната дреха, преди всичко трябва да отговаря на изискванията за обредна чистота, ето защо платът за нея трябва да е нов, да не е бил ползван за нищо.

И третото, последно нещо, на което трябва да обърнете внимание е

Кройката на ритуалната дреха

Най-важното за една ритуална дреха е това тя да ви е удобна. Ако не можете да ходите, да клякате или да си вдигате ръцете нормално в нея, то тя е почти безполезна. Непрекъснато ще мислите за неудобството на дрехата ви и това ще разваля вашата концентрация върху самия ритуал. Сложността на дрехата зависи само от вашите способности или от тези на шивача ви. Повечето хора предпочитат съвсем проста роба, представляваща прегънат на две плат с дупка за главата. Други пък имат желание за по-детайлно изпълнение с дълги, широки ръкави и качулка. Трети пък ще заложат само на наметало! При всички положения трябва да се съобразите най-вече с удобството.

Успех!

П.П. Ако искате да прочетете упътване за това как да си направите сами роба, пишете ми в коментарите.

*Терминът „паганизъм” (съотв. „паганист”) навлезе в българския език със значение модерно езичество (съотв. човек, изповядващ езическа религия в съвремието). За краткост и аз ще го употребявам в това значение от тук нататък.

Нощви

Много е учудващо, че повечето хора, дори и тези, които не се занимават с окултизъм, знаят какво е например мандрагора, но почти никой не е наясно какво са нощвите. Още по-интересно е, че допреди 50-60 години, не е имало къща в България, където да няма този така жизнено необходим домакински уред. Нощвите представляват дървено корито, в което се е месел хлябът. Това ги прави не само неразделна част от покъщнината на българина, но и от магическата обредност и особено тази, свързана с хляба. За това до колко е важен за народа ни хляба, можете да прочетете от статията на Иваничка Георгиева "Хлябът на българина: хляб без квас, хляб с квас".

Според народните вярвания костенурката е произлязла от нощви. Една легенда разказва как млада невеста не дочакала свекъра си да се върне от нивата и, противно на обичая, първа опитала прясно изпечения хляб, който била приготвила. След известно време обаче осъзнала грешката си и горко съжалила. От срам тя седнала върху кръга за хляб и се похлупила с нощвите, молейки се на Бог да я превърне в някакво животно, за да избегне унижението. Бог се смилил над нея и я превърнал в костенурка.

Нощвите играят важна роля на такива празници като Гергьовден, когато се окичват със зеленина, за да могат да придадат живителна сила на хляба. Те са и един от основните елементи при обичаят "Пазене на квас" в Средна Северна и Североизточна България, който се изпълнява срещу Игнажден. Тогава жените месят тестото, но с гръб към самите нощви.

Също както хлябът, който се приготвя в тях, нощвите са на особена почит в дома на българина. Считало се е за особено голям грях да стъпиш в нощви, било то и по невнимание. А ако домашните допуснат животно да прескочи нощвите, се е вярвало, че голямо нещастие ще застигне дома.

На някои места нощвите са се предавали по наследство - от свекървата на младата невеста, като свещен предмет, символизиращ дома и семейното щастие.

Как да си „направим” мълчана вода?

Мълчаната вода е един от основните и съответно най-популярни магически елементи при извършването на различни видове обреди в традиционната българска култура. Употребява се при най-различни поводи: при обичаи, извършвани на определени празници, при лечебни обреди, както и при правене и разваляне на магии. Всъщност в интернет има доста информация по въпроса, за това няма да се спирам конкретно върху това какво точно представлява мълчаната вода и за какво се използва. В тази тема, както бях помолена в един от коментарите на блог-а, ще обясня съвсем накратко как точно се „прави” мълчаната вода.

Нека първо уточним, че в различните райони на България методите и условията за наливане на вода, която да стане мълчана са различни. Но общото между всички тях и най-основно е, че по пътя от дома към чешмата или извора (понякога 3,7 или 9 на брой) и обратно се мълчи – ето защо и самата вода е мълчана. Също така водата не трябва да има досег с човека, за да се запази чиста, за това от нея не се пие и тя не се пипа. На места, за да се подчертае обредната чистота на водата, тя се налива от девствено момиче. Самото наливане се извършва в „потайна доба” – периодът от полунощ до три часа, преди първи петли. Вярва се, че може да се говори едва след като е прекрачен прага на къщата, а в някои райони чак когато съдът с мълчаната вода е поставен до огнището, а върху него е сложена маша, която с апотропейната сила на желязото продължава да пази водата чиста. Обикновено съдът, в който се налива мълчана вода е със широко гърло – менче или гърне.

Следвайки тези инструкции, лесно можете да се „набавите” мълчана вода, дори и да живеете в град, все пак всеки град има поне една чешма.

Успех!

П.П. Върти ми се в главата една идея – защо всеки от вас не попита по-възрастните си роднини за мълчаната вода? Споделяйки информацията после, ще можем всички да добием една по-ясна представа за нея!

Маша (или дилаф)

Сред повечето от българите, дори и сред тези, занимаващи се с окултизъм, съществува мнението, че българската традиционна магия е нещо глупаво, простовато и може да се характеризира най-вече като "бабини деветини". Още в първата статия на блог-а си, аз си поставих за задача да се опитам да премахна тези предразсъдъци.

Днес си мислех да започна да ви запознавам с магическите инструменти и смятах да започна със западния ритуален нож атамей (или атаме), но в един момент се сетих, че това е доста познато, поне за тези, които се занимават с окултизъм. Веднага ми дойде на ум, че много малко хора всъщност са запознати с инструментите, които се ползват в българската традиционни магически и лечебни обичаи. И да, има такива, разбира се! Един от тях е този, за който ще говорим днес - машата от огнището.

Този, на пръв поглед, съвсем обикновен инструмент от бита за нашите баби е бил напоен с особена магическа сила. От една страна това е заради материала, от който е изработена машата - желязо. Всеизвестно е, че желязото от древни времена е възприемано като метал, който има предпазна функция срещу духове и зли сили. Така, заради апотропейната функция на желязото се прехвърля и на машата. От друга страна самото предназначение на машата и контактът, който тя има с огъня и огнището, също я насища с магическа сила.

Машата е един от основните инструменти на баячката. С нея тя вади от огъня живи въглени, които са част от много баенета, като например "гасенето на въглени", с което се диагностицира болестта.

Маша се ползва и за "приготвянето" на една от най-важните съставки от българските магически обреди, а именно т.нар. мълчана вода. След като менчето с водата е било донесено в пълно мълчание в къщата, то се оставя до огнището и върху него се слага маша, за да пази чистотата на водата. Чак след това може да се говори.

С маша се извършват и обредното гонене на влечугите на празниците Марта, Свети 40 мъченици, Благовец или Ирминден. Тогава жените удрят с маша по друг железен предмет и едновременно с това произнасят определени заклинателни формули.

Като защитен предмет машата се поставя близо до родилката и новороденото, за да ги пази от нечисти сили, като например духовете нави. Също така маша е поставяна и до леглото на мъртвец, за да го предпази от това да се преобрази и да стане вампир.