Тюркоаз

Автор на статията: Ани

Наименованието на този древен минерал произхожда от персийската дума firusa, което означава камък на щастието. Персите са вярвали, че в тюркоаз се превръщат костите на хора, умирали от любов. По тази причина са подарявали камъка в знак на силни чувства и е символ на вярна любов. Съгласно поверията, тюркоазът притежава способността да утешава разбити сърца.

Цветовете на тюркоаза варират от небесносин до зелен. Смята се, че небесносиния цвят е характерен за младите камъни и се дължи на медните йони, а зеления за "стар" и цвета му се дължи на железни съединения.

Талисмани и амулети

Древните египтяни са правели фигурки, символизиращи мира. За индианците, фигури от тюркоаз са носели успех по време на лов. В древността се считало, че промяната на цвета на камъка е символ на отминаваща любов. Също така се смята, че ръка, която е украсена с пръстен с тюркоаз, никога няма да обеднее.

Лечебни свойства

Тюркоазът укрепва зрението, избавя от безсъние и нощни кошмари, облекчава главоболието. Според индийците, камъкът се счита за стимулатор на пета чакра и затова този минерал влияе положително на гласните струни и щитовидната жлеза. Монголските лами са считали, че тюркоаза се явява индикатор на здравословното състояние на носещия го. Потъмняващ или позеленяващ камък може да е сигнал за започващо заболяване. Смята се също така, че цвета на камъка може да се възстанови, ако се носи от абсолютно здрав човек със силна аура.

Магически свойства

По думите на руския академик, геохимик и минералог, Александър Ферсман, няма друг камък, който да играе такава голяма роля в човешките суеверия. В Персия, тюркоазът е символ на успеха и победата. В средните векове са считали тюркоаза за мощен талисман, който пази стопанина си от отрова и отравяне. В съвременната митология се смята за камък на смелите хора, способни да оглавят борбата със злото. Препоръчва се на хора, които не се боят от риска и стремящи се към победа, да носят бижута от тюркоаз.

Украшения от тюркоаз носят успех във финансовите дела и привличат пари. Съществува мнение, че тюркоазът носи спокойствие в семейството и прекратява кавгите между съпрузите. Бижута от тюркоаз носят безстрашие, сила на духа и напоритост.

Източник: Джаспер Стоун"Всичко за скъпоценните камъни" 

Див кестен

Автор на статията: Божанка Гатева

Сега е сезонът на кестените. Кестените обичайно се засаждат и растат като парково дърво, в градовете са част от озеленяването. Дървото дава множество плодове, които капят през есента, и ги има в изобилие. Парковите служители по чистотата се затрудняват всекидневно да ги изхвърлят. Мъдростта на народа обаче знае ценността на тези плодове. Плодът на дивия кестен е ползвана и популярна билка. Все повече хора събират есен кестени.

Разбрах за лечебното им действие преди десетина години. При споделяне с колеги за Народни средства за простудите, една колежка ми сподели, че е имала големи затруднения с хроничен синузит. При което баба й и казала да вземе сух плод от конски кестен, да настърже на най-ситното на ренде на прах, и да смръкне по една щипка с всяка ноздра. Облекчението било невероятно, и чудодейно. Попитах я, за колко време минава синузита. Облекчението настъпвало още с първото смръкване, но тя продължавала докато й мине напълно. Имах възможността не веднъж да се уверя в думите й. Тогава имах подобни оплаквания. Вземала съм праха от сух кестенов плод в най-разнообразни варианти. Освен за смръкване, съм го добавяла в природните капки за нос, за подсилване, от клеева разредена тинктура, с добавка кестен, или чеснови капки със праха. Това е едно от най-непопулярното приложение на кестените по мои наблюдения.

Обичайно кестеновите плодове се ползват при разширени вени, за облекчаване на напрежение и болки в краката. Имах една преподавателка в един курс, и тя сподели, че за разширени вени само от кестенов спиртен екстракт имала облекчение. Бере си кестени, счуква ги и ги залива с ракия. След 40 дни екстракта е готов.

Веднъж, пътувайки, се запознах с един човек, който ми разказа своята история. Имал гръбначен проблем, дископатия хронична. Тя му създавала грижи 4-5 пъти годишно, като го скове, го поставя на легло с невъзможност да се обслужва сам. Едно такова схващане продължило дълго време - три месеца бил неподвижен. Медицината предписвала болкоуспокояващи инжекции, които не решили проблема. Спасението дошло от един възрастен лечител, при когото го закарали.

„- Народната медицина е най-великата! Толкова било просто! Кестенов спирт. Започнах мазане, и на втория ден бях на крака. На третия бях напълно добре.

- Как се прави извлека?

- 40 кестена се счукват с чук, и заливат с един литър ракия. Стои 40 дни на слънце в стъкло, а от време на време разклащам. След това се прецежда, и се ползва за външно мазане.

- Колко пъти мажеш на ден?

- Колкото повече, по-добре.”

Тази пролет дядо Владо Бошнаков, известен Народен лечител разказа своята история на своя лекция в здравословен форум. Имал проблем на ставата на лакъта, скъсана торбичка на ставата, която трябвало да се зашие оперативно според лекарите. Дядо Владо отказал операция, знаейки големите рискове, които тя крие. Тръгвайки си, среща свой приятел, който го успокоява, че е лесна работа решението. Казва "ела с мен до вкъщи, да ти дам нещо". Нещото са два кестена и обяснения как да ги ползва. Счукват се на прах, и се поръсва една топка тесто с квас, която се слага от страната на допира с лакъта. Ставата „се самозашила” за три дни, което са констатирали лекарите при контролния преглед.

Ценна информация за плода на дивия кестен ни дава нашият най-голям Народен лечител Петър Димков. "В това малко плодче", казва той, "има излъчвателна батерия, която излъчва енергия цяла една година." Той ползва кестеновите плодове в стаята, под леглото, или под дюшека на болните, като източник на енергия. Така, че той препоръчва всеки ден да носиш в джоба си 1-2 кестена.

Тази тайна е била известна на Людмила Живкова, която е била посветена в Тибетски мистерии. Приближените на гранд дамата, казват, че след голямата катастрофа която преживява, с травма на черепа, тя носи чалма по две причини. Едната са белезите, които има, а другата причина е, че носи в чалмата две шепи кестени. По тези причини кестените се ползват и за защита от негативни атаки. Поставят се в ъглите на помещението по няколко кестена.

Сега е сезонът, в който да си наберем плодовете на кестените. Можем да си ги поставим в панер в стаята, или да поставим върху компютъра за неутрализиране на вредните емисии.

Ако имате желание, можете да се свържете с Божанка чрез нейния фейсбук профил - ТУК
Или можете да се присъедините към фейсбук страницата й - ТУК

Астрология и детерминизъм

Автор на статията: Тъндър

Детерминизмът като философка теория представлява убеждението, че всичко в живота – съзнание, нагласи, съдба, са предварително предначертани и поради тази причина, непроменяеми и свободната воля на всеки индивид е илюзия. Макар в свъременния  век да се наслаждаваме на повече свободи, отколкото в миналите, все още има хора, които вярват в предначертаността на всичко. Много последователи на детерминизма „обличат“ вярванията си чрез прилагането на различни езотерични практики, чрез които да надникнат във вече  определената съдба – гледане на карти или други предсказателни методи, и най-често от всичко – астрологията и движението на планетите. Планетите често се превръщат в изкупителна жертва на детерминистичната философия, тъй като астрологията като наука е една сред най-ранно развилите се – тя достатъчно дълго е съществувала и се е развивала, за да бъде възприета от огромно количество хора през вековете. Може би в съзнанието на детерминиста огромната маса, която притежават планетите е плашеща, поради което той е склонен да определя влиянията им като несъмнено неизбежни. В България шарлатаните често възприемат този подход, за да може да наплашат максимално много хората, които да се видят принудени да използват услугите им. Това създава грешното впечатление в широката публика, че астрологията при възникването и развитието си като наука е израз на детерминистичната философия, а „свободната воля“ навлиза като понятие в нея едва  тогава, когато „ню-ейдж“ ученията започват да се обръщат към нея.Създава се впечатлението у критичният читател, че свободната воля, залегнала в астрологията, е всъщност лъжа и ако човек не е детерминист, няма как адекватно да прилага астрологическото познание. Това не е така, защото реално астрологията никога не е налагала такива ограничения над човешката воля и в основата й не стои идеята за предначертана съдба.

Основно движещо звено в астрологическата философия е схващането, че ние сме подвластни на влиянието на звездите и то изиграва своята роля, ако ние не предприемем конкретното действие. Влиянието на планетите се превръща в обективно препятствие (а може и помощ) пред човека, но от неговите действия зависи дали ще го „прескочи“ или ще бъде уловен от мрежите му. Астрологията, следователно служи по-скоро за предупреждение за последващи влияния, с които ако се съобразим, ще постигнем по-добри резултати в живота си, но ако не го направим, тогава ще понесем влиянието с пълна сила. Метафорично казано, ако си представим, че човекът е войн и към него лети стрела, детерминистът в съзнанието си е оставил войнът без щит и за него е несъмнено ясно, че войнът ще бъде пронизан от стрелата. Онзи, който възприема естествената философия на астрологията, счита че войнът носи щит и е негова воля дали ще го използва, за да се предпази, или не.

Ведическата астрология разполага с огромна система от начини, чрез които негативната карма да бъде изкупена без да се понася пряко неблагоприятното последствие върху човека. Това е една форма на изява на свободната воля чрез използване на астрологическото познание, която дава на човека възможността сам да избере дали да направи нужният за изкупление ритуал или да понесе предсказаното неблагоприятно влияние, в което е попаднал. Това са различни действия, които включват молитви, носене на определени скъпоценни камъни, дарения, поставяне на предмети във водата за пречистване и т.н. Акцентът пада върху идеята, че Вселената упражнява чрез планетите толкова влияние върху индивида, колкото е нужно, за да научи той грешките си. Вселената или планетите не наказват и никога няма да накажат човек, който е осъзнал провиненията , заради които е избрал да се прероди. Коригираното грешно убеждение отпечатва вибрацията си върху човек и той ускорява промяната на вибрацията си чрез молитви, носенето на естествени камъни и т.н. Накратко казано действа принципът „това ще помогне само ако наистина вярваш, мислиш и възприемаш нещата така, както ги правиш“.

Египетската система на вярвания често е свързвана като типичен представител на онези, които вярват в „неповратимата съдба“, но едно откритие през 1998 година в Канопския залив на монолитен базалтов параклис преобръща напълно представите ни за това, в което са вярвали египтяните. Оказва се, че в него са отбелязани декада след декада влиянията на звездите, съответстващите богове и молитвите, които трябва да се отправят към тях, за да се избегнат негативните последствия. Следователно, в съзнанието на древния египтянин болестите, които са написани за характеризиране на всяка декада не е задължително да го сполетят, ако той е в добра връзка с божественото.

Не на последно място, обръщаме се към бащата на съвременната западна астрология, Клaвдий Птолемей, за да видим какво каза той в своя „Тетрабиблос“ – „Нека да не вярваме, че всичко, което се случва на хората, е последица от причина, която е дошла отгоре – сякаш от самото начало поради действието на някакъв необратим божествен декрет съдбата била уредена предварително за всеки индивид и се случва по необходимост без никаква друга причина да успее да й попречи. В действителност, ако движението на небесните тела се извършва във вечността поради действието на една божествена и неизменна съдба, промяната в земните тела пък е подчинена на естествената и променлива съдба, извличаща отгоре своите първопричини по случайност или по пътя на естествената причинно-следствена връзка“ *. (Птолемей, кн. 1, превод на български Славянка Мундрова, ИК. „Лира Принт“, с. 29).

В разсъжденията в своя „Тетрабиблос“ Птолемей посвещава достатъчно място на ролята на другите фактори върху съдбата – „семето“, околната среда, обществото, в което живее човека, географската ширина, в която е роден.  Всъщност, оказва се че той има виждания за естеството на астрологията, които го приближават повече до философията на съвременните автори.

Тогава с какво може да помогне астрологията в живота ни? Движението на планетите, макар да не е единствения фактор, който определя натурата ни, определено влияе върху развитието и вижданията ни. След раждането ни планетите действат като тригери на развитието на естествените процеси в живота ни. В този ред на мисли, наистина този, който се занимава с астрология мисли с една стъпка напред – не защото знае „как другото лято ще се ожени за Пенка и ще си купи апартамент в „Младост“, а защото е информиран за благоприятните или неблагоприятните влиянията около себе си и сам може да прецени как е най-добре да се възползва от тази информация. Астрологията е просто съветник.

Движението на планетите не определя фиксирано характера и съдбата ни, а само инструментите, с които сме се родили, за да творим на тази планета, но какъв ще е резултата от творчеството ни зависи от изборите и свободната воля. Наталната карта не определя само някакво шаблонче, в чиито граници трябва да се поберем, за да сме си свършили работата тук и сега – тя е резултат от усилията ни от минали животи и определя начина, по който най-добре може да въздействаме на физическата матрица и да изковем съдбата си тук и сега. „Тук“ и „сега“ са най-важните категории – и не само в източните философии, а и за астрологията, когато „забършем“ митовете относно естеството й.

Използвана литература: „Уникална книга на астрологията“, ИК „Лира Принт“, 2013 г.

Повече от Тъндър можете да прочетете в нейния блог - "Thunder: езотерика и астрология" - ТУК

Скритият народ

Автор на статията: Константин Р.

Сред съвременните фолклорни традиции на Европа особено място заемат страните от нордския културен ареал – с особената форма на синкретизъм между народна вяра, християнство и езичество, която е оставила белега си върху съвременния духовен живот на тези страни. Северногерманските народи до изключително голяма степен споделят особеностите на народните си традиции поради своя общ произход и своята езическа вяра, формално отстъпила място на християнството между X и XII в. в целия северногермански ареал. Особена черта специфично в исландските вярвания и народопсихология е именно съжителството на исландците със „скрития народ” (на исландски – huldufólk, от думите huldа „тайнственост” и fólk „народ”).

Макар и в началото населявана от малко на брой ирландски монаси (т.нар. papar – букв. папи), истинското заселване на Исландия започва в края на IX век от скандинавски заселници, донесли със себе си своя език, култура и религия. И всъщност точно в предхристиянския мироглед на тези заселници могат да бъдат открити корените на скрития народ. Неговите представители донякъде съвпадат с т.нар. álfar (елфи), познати и на континента, но същевременно с това сред съвременните исландци не съществува консенсус дали двата вида същества са роднини, или не. Въпреки очевидно езическия произход на скрития народ, той успява да оцелее на територията на острова дори след покръстването на страната, проведено в самото начало на XI в. Това се дължи на много фактори, сред които самите географски характеристики на островната страна; нейната изолираност от Европа; и цялостното отношение на исландците към „чуждото” (т.е. християнството) и „своето” (съжителството с различните свръхестествени народи).

Въпреки на моменти войнствения характер на християнизацията, водена за установяването на християнството в езическа Европа, новата религия все пак позволила местните народни традиции да просъществуват, стига да носят християнски оттенък. Старите богове получили своите интерпретации в християнските светци, обичаите започнали да се разглеждат през една своеобразна interpretatio Christiana. Въпреки всичко това е валидно основно за континента, докато Исландия е може би един от най-добрите примери за това как езическото и християнското просъществували сравнително необвързани едно с друго. Все пак още с приемането на новата религия говорителят на закона и goði Торгейр Торкелсон обявил на Алтинга, че езическите практики можели да продължат да се извършват, но само в тайна. И така се и случило – в продължение на десет века до наши дни. Това съжителство на езичество с християнство си личи в много особености на исландската история и култура, като ярък пример са литературните паметници, носещи името „Еди”. Те представляват записаните митове на северните германски народи, а по-младият от двата текста – Еда в проза или Младата еда – е записана от убедения християнин Снори Стурлусон два века и половина след покръстването на Исландия. Това е едно от многото доказателства за обвързаността на съвременния исландец с неговите дълбоки езически корени.

Една християнска легенда за произхода на скрития народ разказва как Бог казал на първата жена на света – Ева, че един ден ще я посети. Ева имала много деца и тя се трудила ден и нощ да измие всяко едно от тях, за да изглеждат добре в присъствието на Всевишния. Уви, времето не било на нейна страна – няколко от децата ѝ останали неизмити. И вместо да ги представи на Господ, Ева решила да ги скрие от Него. Бог най-сетне посетил Ева, видял умитите ѝ деца и се възрадвал и попитал дали има други деца, които се крият някъде и играят. От страх Ева отрекла тяхното съществуване. И оттогава тези деца били орисани завинаги да останат скрити. Или поне докато сами, по свое собствено желание не станат видими. Сред всички духове в Исландия скритият народ е този, който най прилича на човешкия род, с тази разлика, че неизбежно са по-красиви, вещи и обаятелни от нас. Huldufólk общуват с нас, когато и където те самите решат. Обикновено са с благ характер, но могат да причинят ужасяващи неща на хора, безотговорно обезпокоили или разрушили техните селения – започвайки например от кражби или пакостене в нечия къща, минавайки през скъпото отлагане, пренасочване или цялостното преустановяване на строежи и стигайки до смърт.

В днешно време значително малцинство от населението на Исландия открито си признава, че вярва в скрития народ, в елфите и в духовете на земята. Тези вярвания са просъществували най-силно в селскостопанските райони на страната, където фермерите все още отдават почит на духовете (vættir). Тази вяра обаче не е ограничена само там – много градски жители също вярват в скрития народ. Много семейства отдават почит на градинските си álfar, строейки къщи за тях. Същевременно по-голямата част от исландците няма открито да заяви, че скритият народ е истински, но същевременно все пак ще се старае да не обезпокоява неговите членове – суеверието все пак не дава мира. Това поведение издава отношението на исландеца към свръхестественото: „Вероятно елфите не съществуват. Обаче не искам да рискувам, в случай че съществуват.”

Исландците вярват, че скритият народ живее в скали или големи скалисти образувания. Ако някоя скала е позната като дом на духове, се счита за неуважително тя да бъде обезпокоявана по какъвто и да е начин, защото само лош късмет ще последва този, който обезпокои скрития народ. Интересно е, че докато хората, които открито ще заявят вярата си в природните духове, са малко, все пак общността винаги е готова да подкрепи преустановяването на строителни проекти, които биха навлезли в земите на скрития народ. Строежите на пътища и магистрали са били спирани или отклонявани, когато исландците разбрали, че домове на скрития народ щели да бъдат разрушени. Военни бази на САЩ в Исландия са били обект на критика, защото застрашавали местните álfar. През 1982 г. 150 души протестирали пред военноморска база на САЩ, притеснени, че дейността на военните обезпокоявала местните huldufólk.

При строежа на пътя, водещ до тунела, минаващ под Квалфьордюр (Hvalfjörður) в посока град Арканес, имало изключително силна активност от страна на скрития народ. Строителното оборудване постоянно се повреждало, доближавайки се до една скала, която трябвало да бъде преместена. Жена, живееща в местността, твърдяла, че можела да комуникира със скрития народ и била повикана. Тя казала, че скритите хора били готови да напуснат скалата, но им трябвало още време. То било отпуснато и след повторно посещение на скалата жената обявила, че строителната дейност можела да продължи. Нещо подобно се случило при строежа на първия голям търговски център в Исландия – Smáralind. Тъй като строежът се намирал на територии на скрития народ, множество електрически кабели и други подземни съоръжения били пренасочени, за да се избегне обезпокояването на духовете.

Понякога исландците измайсторяват така наречените „елфски врати”, боядисват ги в красиви цветове и ги поставят пред скали и камъни, населявани от скритите хора. Това се прави с цел да се известяват други хора да не безпокоят тези камъни.

Въпреки пакостливостта си, скритите хора всъщност могат да са излкючително социални и търсят човешка компания. Понякога помагат на хората, а понякога и сами търсят човешка помощ. Съществуват истории за това как мъжете от скрития народ неколкократно молили човешки жени да акушерстват при трудни раждания. Има и хора, които разказват как са споделили плътта си в сексуален акт с член на скрития народ – великолепно преживяване по думите на малобройните късметлийци.

Скритият народ комуникира с хората по множество различни начини. Те често изразяват своето недоволство по невербален път, но все пак успяват доста буквално да предадат мнението си. Свлачища и други природни бедствия са тяхна специалност – само за да покажат, че човешката дейност ги е разгневила. Могат да предизвикват болести по хора, животни и посеви. Но в случай, че скритите хора са доволни, могат да благословят земеделеца с благодатна реколта, благоприятно време или пък да усмирят водите за спокойно плаване.

Сънищата са друго средство за комуникация, с което скритият народ си служи. Един строител разказва, че докато съставял план за преместването на скала от мястото на проекта му, обитателката на скалата му се явила в сън. Тя помолила работника да даде малко време на семейството ѝ, за да се изнесат временно – поне докато камъкът бъде преместен. Човекът се съгласил и няколко дни протакал преместването на скалата, което повлияло и на целия строеж. Когато колегите му го попитали защо пречи на строителните дейности, той казал, че нямало какво повече да направи – уважението към скрития народ било най-важно в момента.

От време на време скритите хора разговарят директно с определени човешки същества. Въпреки че повечето от нас не са способни да ги виждат, се счита, че някои хора със специални възможности могат да общуват с елфите. Ако човек се разходи из което и да е исландско село, е много вероятно да срещне някоя домакиня или старица, която да твърди, че може да вижда и да говори със скритите хора, живеещи в нейния двор. Но все пак тези хора не са много. Най-известната ясновидка на Исландия – Ерла Стефаунстоухтир (Erla Stefánsdóttir), е помагала при много строежи като дипломат и миротворец между хората и свръхестествени същества. Тя също така е правила рисунки на álfar, huldufólk, dvergar (джуджета) и други същества, с които тя твърди, че общува.

Посетители в Исландия, които искат да научат повече за скритите хора, могат да се разходят из Хапнарфьордюр – градът, считан за елфска столица на Исландия. Гид там е Сиюрпьорк Карлстоухтир, която организира „обиколка из Скрития свят”, на която туристите могат да видят различните домове на скрития народ и да чуят истории за срещите между скритите и обикновените хора.

В тази неприветлива земя на крайностите, където природата постоянно заявява своето надмощие над човека със своето своенравие и непримиримост, исландците са запазили едно истински анимистично отношение към заобикалящия ги свят, което изобщо не е привично за европейския континент. Исландецът знае, че земята му е жива и че той зависи от нея; желанието дори на неубедените в съществуването на huldufólk да се съобразяват и да работят с тях, е доказателство за това.

Свободата на самотния път

Автор на статията: Aethyr

Създаването на собствена практика и следването на определен духовен път е свързан най-вече с потребността от докосване с Божественото. Това е и една от най-честите причини за създаване на духовно чувство – захлас към природните сили и обяснение за всички тайнствени аспекти на живота. Неудовлетворението от традиционните религиозни практики, догми и забрани много често се превръща и в търсене на един нов път.

Самотният път е приключението в пустинята – изпитват се сетивата и се търси истината в морето от илюзии и миражи. Най-трудното начало е очертаването на собствените разбирания за аспектите на живота, какви са потребностите и мирогледа на всеки един търсач – това е може би едно от най-личните търсения, които трудно могат да бъдат споделени. Всеки един от нас лично е усетил за себе си онова, което смята за истина, добро и зло. Категориите се определят индивидуално, а идеите за техните образи и аспекти са наистина безбройни. Много често се случва търсачите в продължение на години да поддържат едно вярване, а след определен период от време да преосмислят своите виждания. Духовните (или религиозните) възгледи се менят, това е жив механизъм, който винаги ще се изменя, заедно със състоянието на ума и тялото. Няма нищо по-хубаво от динамиката в духовното почитане – вярващия приспособява своя образ на Божественото и представата за реалност според своите индивидуални нужди и комфорт.

Дори и най-смелият еклектизъм има някакви граници – границите на човешкото разбиране. В съвременното езичество (и не само) еклектиците често приемат идеи, традиции и ритуали от различни традиции – това може да включва опитите за реконструкция на старите езически практики, нови течения и съвсем съвременни практики.

Има доста силни аргументи за този подход към духовните вярвания:

- Еклектизмът е свободен от догмите на организираните религии и духовни учения – вярващите не са последователи, не следват интерпретациите на другите, както и могат свободно да определят за себе си образа на Божественото и неговото положение в рамките на човешкия живот;

- Ритуалите и обредите от съвместимите традиции могат да бъдат адаптирани и ползвани;

- Акцент има не върху въпросите „как?“, а върху въпросите „защо?“.

Призовавам всеки да опита еклектиката, ако не е съвсем доволен от сегашната си религиозна или духовна принадлежност. Това е път, който дава не само свобода на мислене, но и развива много полезни качества – любопитство, смелост и силите да определяш света според собствените си разбирания.

Примери за предметни магии от арабския свят

Автор на статията: rain

Споменаването на думата магия събужда в съзнанието на мнозина зловещи картини и предизвиква суеверен страх. Едва ли има някой, който да не е чувал истории за намерени странни предмети, причиняващи поредица от нещастия и злини в живота на нищо неподозиращите хора. А може би и вие самите сте били потърпевши на подобна атака.

В настоящата публикация ще ви представя автентичен снимков и видео материал, демонстриращ различни видове намерени предметни магии от арабския свят и които са доста сходни с извършваните и по нашите земи. В повечето от посочените случаи се касае за въздействия с цел причиняване на вреда, които са били скрити или заровоени на различни места в близост или в дома на жертвата.

Магия с катинар, около който е загъната изписана муска

Магия с промушен от гвоздеи лимон и вързана към него муска

Любовна магия с яйца

Заровена магия, състояща се от изписана муска,
поставена в устата на отрязана змийска глава

Магия за вреда с игли

Заровена магия предназначена за безплодие

Магия причинила болест, обшита в кожа от хиена

Заровена магия за болест.
Муската е била сложена в корема на хамелеон

Изложение  на различни видове намерени предметни магии

Магия за импотентност

Магия за привличане на пари с
банкнота и животински части

Изображения на намерени муски, обшити в кожа

Муска с гробищна пръст

Магия изписана върху животинска кожа и намерена в автомобил

Скрити предметни носители на любовна магия

Уловена в рибарска мрежа магия, която е била хвърлена
с камък в морето и съдържаща 114 муски

Восъчни фигури със заснетотото
лице на жертвата прикрепено към тях

Магия изписана върху подметка на чехъл

Магия с яйца, открити заровени в пясък

Магия с игли, вързани парцали и муски

Магия съдържаща лист от Корана
 и шишета с неизвестни течности

Магия заровена в гроб с нож и змийска кожа

Магия изписана върху парче златен лист

Магия за любов с изписана муска, сложена в глинена кукла

Разгънати муски с изписани заклинания
свързани с изпращането на джинове за вреда

Унищожаване на намерена муска във вода

Колекция от намерени муски и
различни видове талисмани

Открита магия, предназначена за раздяла на двама, състояща се от изписани със заклинателни формули човешки фигури, намазани с неопределена течност.

Заровена магия предназначена за вреда, състояща се от изписани муски завити около мъртъв гущер и кичур човешка коса

Заровена магия за смърт с части от животински 

или човешки кости и вързани за тях муски

В повечето случаи при откриването на подобни скрити или заровени предмети първата реакция е да се изпадне в паника и да се тръгне при всякакъв вид лица, подвизаващи се като врачки, магове или ходжи. Това не е разумен подход, особено у нас, където всеки втори „специалист” е най-обикновен мошеник, който с удоволствие би се възползвал от нещастието и страха ви, за да изкара парична облага.

Преди да започнете да търсите веща особа, която би могла да ви окаже адекватна помощ и съдействие за развалянето на намерената магия, най-напред се опитайте да се предпазите сами с няколко прости действия.

Мнозина без да се замислят хващат с ръка намерената вещ и я хвърлят на боклука, смятайки, че така проблемът е приключен. Това обаче далеч не е достатъчно и дори може да бъде опасно, тъй като повечето магии въздействат чрез директен контакт като пипане, прекрачване, настъпвне или поглъщане. Ето защо, по правило такива предмети никога не се пипат с голи ръце, а се захващат с някаква материя или сух клон и се отнасят далеч от дома. Друго често срещано действие е намерена магия да се хвърля в течаща вода или да се изгори в огън. Един единствен универсален начин за неутрализиране за съжаление няма и успешното разваляне зависи от вида на самото влияние. Съществува също така и едно популярно схващане, свързано с намерени муски, че те не бива да се изгарят. Обяснението зад това правило се крие в самия огън. Като елемент, от който са създадени джиновете, той им дава сила, а определена част от арабските магии се активират именно чрез изгаряне, съответно хвърлянето им в огън очевидно не би било добра идея. Тук адекватният избор и начин за неутрализиране би бил чрез вода. В други случаи дадени вредоносни въздействия състоящи се от парчета дреха, саван или връзки с навързани възли изискват първо те да бъдат развързани или разрязани и чак след това да се унищожат.

Могат да се дадат и други примери, но това което бих ви посъветвал е, ако се сблъскате със странен предмет, за който подозирате, че може да бъде магия е да го отнесете далеч от жилището си и в зависимост от вида му да потърсите и съответната помощ. Така например, ако става въпрос за намерена муска, желателно е тя да бъде отворена, за да се види точното й съдържанието и предназначение. И преди всичко, най-важното е да не се поддавате на излишен стрес и тревоги, тъй като те само могат да бъдат врата към нещастието.

Ако статията ви се е сторила интересна, или пък искате да научите повече за арабската магия, съветвам ви да посетите сайта на rain - http://arabskamagia.blogspot.com/

Вариация на второто заклинание от Мерзебург

Автор на статията и превод на заклинанието на български: Константин Р.
През 1841 г. Георг Вайц открива две магически заклинания в сборник от 9-10 в. в библиотеката на Мерзебургската катедрала. Това са единствените записани и съхранени свидетелства за старонемското езичество на старовисоконемски език. Второто заклинание показва как Уотан (Вотан на днешен немски) излекува изкълченото копито на коня на Балдер след неуспеха на други богове.

Това заклинание съществува под различни форми, с различни богове и/ли светци из цяла Северозападна Европа – Германия и немскооговорящите територии, Норвегия, Швеция, Дания, Шотландия, Шетландските и Хебридските острови. Същевременно подобно заклинание ни е известно от времето на Ведическа Индия, което навежда на мисълта, че тази магия всъщност е с истински древни корени.

Заклинанието е от вида historiola: по дефиницията на лингвиста Филип А. Шо "заклинание, което чрез някаква форма на наратива показва или символизира действията, нужни за постигането на желания ефект". Заклинателите от хилядолетия използват движещата сила на разказа, за да задвижат на магиите си – нещо, което може да служи за пример на съвременните им колеги.

Версията на заклинанието, цитирана по-долу, призовава Уотан в аспекта му на предводител на Дивия лов, т.е. Рогатия ездач.

Заклинанието на черния конец

Когато някой близък е ранен, едно от най-старите целебни заклинания, които човек може да използва, е заклинанието на черния конец.

Непосредствено над раната се връзват девет леви възела с черен конец, като при всеки възел болката се нарича да излезе от нараняването и да бъде завързана в конеца. След деветия възел нишката се завръзва около раната. Заклинателят поставя длани над нея и започва да изрежда стиховете:

Auld Hornie rade [=rode], his foal's foot slade [=slid]. Down he lighted, his foal's foot righted. Bone to bone, sinew to sinew, flesh to flesh, blood to blood. Heal! In the name of Auld Hornie.

Рогатият язди жребчето, но то си изкълчи крачето. Така той направи – крачето изправи. Кост към кост, жила към жила, плът към плът, кръв към кръв! Лекувай! В името на Рогатия!

Заклинанието се повтаря три пъти високо, но и така, че да не бъдат чути самите думи от ранения.

Раненият трябва да носи черната нишка три дни, след което трябва да я свали и хвърли в течаща вода (т.е. река или поток).

Philip A Shaw, Pagan Goddesses in the Early Germanic World: Eostre, Hreda, and the Cult of the Matrons (2011). Bristol Classical Press.

по материали от: The Black Thread Charm