Защо ни е трудно да общуваме помежду си?

Изминаха 17 години, откакто прочетох първата си книга посветена на магията. Години, в които много неща се промениха. И ако преди години промяната щеше да ми се стори нещо недопустимо (та нали аз СЪМ това и не мога да бъда нищо друго), то сега съвсем не мисля по този начин. Аз се промених, промениха се възгледите ми, промениха се интересите ми, промениха се дори цветът на дрехите и косата ми.

Интересното е, че докато човек се учи, той често се среща с хора, които имат по-малко или повече познания от него. Но рядко има възможността да обсъжда каквото и да било с хора, които имат познания на същото ниво като неговите. Забелязвам, че повечето хора не обичат, всъщност направо презират тези, които знаят повече от тях. Чуждата начетеност ги обижда, защото в техните очи това е доказателство за тяхната некомпетентност и неадекватност. Дори когато някой съвсем няма намерение да се хвали с познанията си, той бива възприеман като надут самохвалко. Защото е по-лесно да обидим някого, отколкото да признаем неговите качества.

Погледнато от другата страна с хората, които към момента са научили по-малко от теб се комуникира сравнително трудно. Защото от една страна изпитваш към тях умилението, че се намират там, от където ти си отпътувал, но от друга изпитваш и необходимост да им кажеш къде грешат. Също както родителите, които искат да предпазят децата си от грешки. Но също както родителите и ти рядко си приеман сериозно или с радост. Поне в този случай може да ти остане надеждата, че човекът отсреща ще осъзнае грешката си, ще успее да научи повече неща, ще има възможността да преосмисли казаното и един ден да се промени. Но, разбира се, има и друг вариант. Опиянен от собствената си осведоменост да се опитваш да унижиш тези, които знаят по-малко.

"Човекът от друг тип би се ужасил от мисълта да напада слабия, но авторитарната личност усеща още по-голяма ярост, колкото е по-безпомощна неговата жертва."

Ерих Фром

И така все повече осъзнавам, че изключителен проблем в нашата среда е невъзможността за адекватно общуване между хората. Да си призная не мога да кажа, че съм изненадана. След 17 години неприятното чувство, че повечето езичници и окултисти всъщност не искат да общуват помежду си е по-силно от всякога. След 17 години оставам с впечатлението, че повечето платформи, страници, форуми за езичество в България, че дори и срещи не целят да сплотяват хората със сходни вярвания, а дори напротив - разединяват ги, стават сцена за демонстрацията на собствени идеи, разбирания, схващания, нагласи. И именно върху тези идеи, разбирания, схващания и нагласи, независимо дали са базирани на реални факти или не, повечето хора базират вярата, практиката, разбиранията си. Езичеството служи дотолкова, колкото да оправдае хомофобията, расизма или крайния национализъм на такива хора. Окултизмът изпълнява ролята на сцена, върху която всеки да проектира мечтания образ на себе си - без страх, без емоции, без човешко състрадание. Момичетата търсят приятелства, момчетата търсят момичета, а всички - алтернативна среда, в която да преоткрият себе си и да изпълнят мечтите си макар и наужким.

Някои хора се променят. Някои хора се развиват, продължават напред, покоряват нови върхове и не спират никога да учат. Но за съжаление много хора не стигат дори до желанието за тази промяна. Те просто взимат решението, че ще останат такива, каквито са и съвсем съзнателно не правят усилия да разберат чуждата гледна точка, да израстнат променяйки се. Не, те остават на 15 или на 18, понякога на 23 или 26 години. Носят същите дрехи, мислят по същия начин, четат същите книги и повтарят същите псевдо-истини. И мразят тези, които се променят. Мразят тези, които могат да оспорят псевдо-истините им с добре аргументирани факти.

Хубавото е, че Питагор преди няколко хилядолетия ни е дал съвет как да се справяме с такива "нещастни хора", чиято единствена цел е да създадат илюзорен свят, в който да могат да се чувстват толкова силни, влиятелни и начетени, колкото никога не биха могли да бъдат в реалност.

След 17 години в окултните среди и аз се чувствам като тракийската жрица от "Предречено от Пагане", която възкликва "Виждали сме ги всякакви...". Много хора са идвали, много хора са си тръгвали, но малко са тези, които през годините съумяха да запазят и развият разума и себе си. Общуването си остана все така трудно. Всеки си мисли, че участва в състезание, където трябва да демонстрира надмощие над другите. Което доказване става доста лесно онлайн. Срещите на живо са съвсем друга работа. В скромният ми опит съм срещнала много хора, които са ме заплашвали онлайн с какво ли не, но са треперели от страх дори само заради присъствието ми. Досега много хора са ме заклеймявали, обиждали, унижавали онлайн, но малко са тези, които са имали доблестта да го направят в лицето ми.

Не се страхувайте от другите, страхувайте се от вас самите - защото ако вие решите, че няма да се развивате другите няма да са виновни за това. А ако другите се развиват и знаят повече от вас - не ги мразете, а се учете от тях, много по-полезно е.

Окултна среща? Не, благодаря.

Вече рядко го правя, но наскоро посетих една „окултна“ среща.

„А ти? Как започна да се занимаваш с тези неща?“

Не мога да преброя колко пъти някой ми е задавал този въпрос. Преди отговарях, дори донякъде с някаква почти неприкрита гордост кога, как и защо реших да се впусна в „тези неща“. Но последният път когато добре познатата формула бе адресирана към мен почувствах единствено и само отегчение. И не защото човекът срещу мен беше отегчителен, не защото не заслужаваше отговор или защото точно в този момент не бях в настроение, а защото осъзнах, че вече нямам нито желание, нито сили да отговарям повече на точно този въпрос.

Нека да си го кажем открито - „окултните“ срещи, колкото и да не ни се иска, са дълбоко отегчаващи за всеки, който не отива за първи или втори път.

„Добре, а вие вярвате ли в магията?“

Всеки път въпросите са едни и същи, всеки път темата (ако има такава) бива изместена от наивни разговори за „мистичното“ и „свръхестественото“.

„Ама вие мислите ли, че тези неща работят?“

Само хората са различни. Хората са почти винаги различни. Идват, запознават се, споделят си мнението, питат те „как започна с тези неща“ и после повече не ги виждаш. Обаче пък типажите са едни и същи. Нахаканата мацка, която с гордост се нарича вещица; бледият младеж, който с поглед вперен в нищото ти разяснява, разяснява и разяснява изключително хаотично за церемониалната магия; малко-по-възрастният мъж, който непременно успява да убеди всички, че „всичко е в нашето съзнание“ и нямаме нужда от обреден инвентар; малко-по-възрастната жена, която не спира да говори за това колко е важно да се освободим от „егото“ си; и разбира се няколко леко притеснени, но неимоверно любопитни начинаещи, които са се престрашили за първи път да отидат на „окултна“ среща и които (за мой ужас) попиват жадно всичко чуто.

„Можеш да гледаш на таро? Моля ти се, гледай ми на таро!“

Преди ми беше интересно. Действително именно чрез такива срещи съм се запознала с много от моите приятели. И години наред посещавам такива срещи с идеята, че има вероятност именно там да срещна хора, които имат сходни на моите интереси.

„А какво означава езичник?“

Но това е илюзия. Моите интереси отдавна вече не са свързани с интересите, които имат хората, които посещават „окултни“ срещи. Аз не искам да разбера как действа магията, или кой е Кроули, или кои са индиговите, кристалните или други видове деца. Аз не искам да бъда малко-по-възрастната жена, която стои отегчено в ъгъла и е досадна с това, че знае отговора на всички въпроси. И определено не искам да обиждам хората със своята зле прикрита досада.

„Не, ти не разбираш. Уика е най-старата религия, която човечеството познава.“

Искам да съм оптимистична що се отнася до „окултните среди“, но в същото време не искам да загубя връзка с действителността. А тя е, че може би „окултните срещи“ в този си формат нямат бъдеще. Комуникацията не бива да се осъществява в една посока. Общуването в група, изисква един и същ стремеж, една и съща цел и най-вече – едно и също желание за достигане на тази цел. А това няма как да се постигне, ако на всяка среща, всеки път се запознаваме.

„То точно това е целта на тези срещи – всеки да каже каквото си мисли и да видим в каква насока ще тръгне разговора.“

Не, благодаря. Без мен този път.

* Всички цитати са напълно автентични и всеки един от тях съм чувала нееднократно по множеството срещи, на които съм присъствала през годините. Не всички са задавани от начинаещи.

Едно наум за алтернативната медицина

Със страхотен темп методите на т.нар. алтернативна медицина придобиха огромна популярност в България. От една страна заради това, че при нас все още има силна връзка с народната медицина и много хора продължават да й се доверяват сляпо, без значение за какво става въпрос (в това число и вярата в неоспоримата и всеобхватна лечебната сила на магията). От друга поради факта, че течения от средата и края на миналия век, започнаха да навлизат тук едва в последните 15-20 години - дълго време след като голяма част от тях са били изоставени в други страни.

Написването на тази статия бе провокирано от един блог (публикация 1 и публикация 2 - горещо препоръчвам), на който попаднах, в който лекар бе споделил истории от своята практика и тази на колегите си. Сред тях най-умопомрачителните бяха именно тези, в които пациентите предпочитат да се доверят на алтернативната медицина, вместо да повярват на лекарите. Реших, че това е добър повод да отворя въпроса и пред вас, тъй като един вид The Occult Room е "от другата страна". Предполага се, че точно аз ще съм от тези хора, които се лекуват според аурата си, зареждат се с енергия, лекуват се с хомеопатия и магии, вместо да се обърнат към конвенционалните методи, когато е необходимо. Но това изобщо не е така. 

Аз вярвам в конвенционалната медицина. Вярвам във ваксините. Вярвам в това, че лекарите са по-компетентни от интернет, от съседката и от т.нар. екстрасенси. Не отричам напълно алтернативната медицина, но не живея с илюзията, че гнойната ангина, сифилисът или ракът могат да се излекуват по чудодеен начин само с помощта на някоя тайна "бабина рецепта". Разбира се, няма нищо лошо в това да се обърнете към народната медицина, когато имате зачервено гърло или навехнат глезен; или пък към народните лечители, когато имате уплах; или да практикувате йога като превенция и за получаване на тонус. Но когато имате истински, сериозен медицински проблем не си мислете, че един чай или едно хомеопатично лекарство ще ви помогнат изобщо. Медицината е изминала дълъг път, за да достигне нивото, на което е сега, а конвенционалната медицина е доказала нееднократно своята ефективност. Хората живеят по-дълго от всякога, извършват се немислими неща, като трансплантации на органи, лекуват се смъртоносни и нелечими до преди няколко десетилетия болести, като едрата шарка и полиомиелитът.

Но нека се върнем към онзи блог, който ме провокира да напиша тази статия. Искам да ви споделя две от историите, в които пациентите, предпочели алтернативната медицина, ще заплатят по всяка вероятност с живота си, заради избора си.

"Симпатичен мъж към шейсетте. Проблеми с уринирането. Изследвания – ужас. Тумор на простатата трета степен, множествени разсейки в таза… Гледам го аз – закача ми нещо в ума.

– Не ви ли открихме на вас туморен маркер преди година и половина?… Да, точно така! Помня, че ви писах направление за онкологията! Какво стана?

– Ама аз ходих на екстрасенс, лекува ме близо година! Каза, че всичко е наред вече!… Сега какво ми е?

Не можах да се сдържа. Не е честно, ама просто не можах.

– Идете при екстрасенса, той ще ви каже! И ще ви излекува пътем!"

* * *

"Двайсет и малко годишна девойка, красива, направо кукличка. С болки в корема и „някакво течение“. Сложих я на стола, започнах гинекологичния преглед… и се изприщих. От отвора на матката тече гъста зелена гной.

– Такааа… Давам ви двойна комбинация антибиотик. Единия ще идвате да ви го слагат инжекционно два пъти дневно, другия ще го пиете…

– Не мога да пия антибиотици!

– Защо?!

– На хомеопатия съм! Вече втори месец!

– За… течението ли?

– Да, естествено!

– А защо тогава идвате при мен?

– Да ми кажете как да го намаля малко, докато хомеопатията сработи.

– Няма да сработи, госпожице. Започвате антибиотика веднага, дано успеем да спасим матката…

– Ама хомеопатията ми я изписа лекар! И знаете ли колко по-авторитетен от вас? Нищо не разбирате, само се правите на важни и си изписвате отровите! Хубав ви ден!…

Надявам се да се отърве с хистеректомия. Все пак е млада, има време да се учи от живота. Ще е тъжно да я отнесе перитонит. Няма да има деца, ама каквото човек сам си направи…"

И тук идва нашата роля, на тези "от другата страна". Тъжно е, че повечето хора се хвърлят на вълната (популярност ли търсят, какво?!) и започват да рецитират модни диети от преди няколко години, говорят за неадекватни практики или пък хвалят силата на мисълта, като лекарство за всичко. Това е една пагубна практика, защото хора умират. Хора умират, защото предпочитат да вярват на това, които четат и гледат, а не на това, което лекарят им казва. И стигаме до абсурдната ситуация, в която наша е отговорността да покажем на хората, че когато са сериозно болни трябва да се доверят на първо време на конвенционалната медицина. Не на магията, не на хомеопатията. Защото конвенционалната медицина е заветът на всички лечителки и лечители от миналото, които са прекарали живота си, за да научат кое как лекува, за да отделят лекарството от отровата.

Стремежът на човекът от миналото не е да показва колко е алтернативен, а да оцелее. Ако нямате доверие на лекарите - търсете няколко мнения, но моля ви - вярвайте на конвенционалната медицина. Заради нея много хора около вас, а и вие самите са се родили и живеят.

Бъдете здрави!

Резултатите от анкетата (част 3) - Практика

Останала съм с впечатлението, че практиката е основното занимание на хората интересуващи се от мистицизъм в България. Спомням си, че по времето когато форумите все още бяха фактор в тези среди, на начинаещите непрекъснато им се обясняваше, че трябва да практикуват повече. Лично аз не подкрепям тази идея, защото ако не знаете как да направите нещо, то всъщност е по-добре да не го правите. И ако не бихте тръгнали да правите торта без да знаете как, не виждам защо бихте тръгнали да правите магия, без да имате и най-малка представа как. Но това, разбира се, е тема на друг разговор.

Анкетираните, които извършват ритуали като част от своята практика са по-голямата част - 70%. Същият процент са и хората, които използват молитви. Съвсем слаба разлика се вижда при извършването на магии, където процентът на тези, които НЕ се занимават с подобен род действия е 36%.

Що се отнася до това с какво се занимават анкетираните, то отговорите са съвсем очаквани (фиг. 1). Съвсем в стила на съвременните западни езотерични течения, най-много хора са посочили визуализацията и гаданията като постоянна част от своята практика, съответно 63% и 53%. На трето място е също практика, свързвана предимно с новите течения - медитацията. Големият процент на хората, които се занимават с гадания, отдавам на това, че този род занимания (гледане на кафе, карти, таро и т.н. ) са доста популярни в България, дори и практикуващите ги да не са активно занимаващи се с езотерика или мистицизъм. Интересно е да се отбележи, че магическите обреди (34%) надделяват над почитащите такива (22%). Лично аз отново бих отнесла това към влиянието на западните съвременни практики, в някои от които уважението, страхопочитанието и преклонението пред Божественото се възприема малко или много негативно и волята на практикуващият е единственото, което има значение. Всъщност смятам, че цялата анкета носи един доста силен полъх на съвременните западни езотерични течения и това си има своето логично обяснение, но (естествено!) това е тема на друг разговор.

фиг. 1

От 48% процента на хората, които отбелязват астрономическите явления, най-голям процент имат тези, които празнуват лунните цикли (61% за пълнолунията и 51% за новолунията). Интересно е, че четирите основни слънчеви празника не се отбелязват в еднаква степен. Слънцестоенията са малко по-популярни (50% за Зимното и 49% за Лятното), докато равноденствията остават на заден план с по 47%. Можем да предполагаме, че това се дължи на важността на тези събития в традиционния български календар - Коледа и Еньовден са едни от най-тачените народни празници.

Видът на магическите занимания на анкетираните навява по-скоро оптимизъм. Най-висок процент имат магиите, насочени към лична трансформация, следвани от магиите за благополучие и късмет. Както зловредната, така и любовната магия имат само по 16%, което лично мен ме изненада, Очаквах процентът да е много по-голям, най-вече при любовната магия.

фиг. 2

При гадателските методи също няма изненади. Вероятно най-учудващ е малкият процент на хората, които се занимават с взиране в огледални повърхности като кристални топки, черни огледала или дори просто купа с вода. Купата с вода е доста достъпен метод за гадаене, за разлика от картите таро например. Или... каквото и да е! Отдавам пренебрегването на "взиращите" гадателски методи на това, че много по-лесно е да се постигнат бързи резултати с вече направени изображения или символи. Също сравнително малък ми се стори и процентът на занимаващите се с гледане на кафе/чай. Явно не са толкова на мода сред възрастовите групи на анкетираните.

фиг. 3

Доста голямо разнообразие обаче има в честотата на практикуване. Въпреки че към 48% от анкетираните споделят, че отбелязват астрономически явления, а около 50% пък от тях твърдят, че отбелязват пълнолунията и новолунията, само 11% са тези, които извършват някаква практика веднъж месечно, а само 6% - повече от веднъж месечно. Доколкото аз съм запозната, обикновено в месеца има поне едно пълнолуние, че и новолуние. Най-голям процент са хората, които практикуват "само при необходимост" (41%), следвани, по-скоро учудващо, от тези, които го правят всеки ден - 25%.

фиг. 4

"Само при необходимост" е и категоричният избор за провеждане на магическа работа - цели 77%. Което до известна степен резонира с видовете магически обреди посочени от анкетираните. И е също доста успокоително.

фиг. 5

Бях поставила в анкетата и два въпроса за практиката сред природата, тъй като съм на мнение, че това е нещо, което много силно се пренебрегва от практикуващите в България, а и не само. Съвременният начин на мислене, полъхът от запад и фактори като невъзможност (23%) са само малка част от нещата, които пречат за по-чести посещения на гората, полето и плажа. Всъщност по-големият проблем е, че много хора са на мнение, че нямат необходимост да извършват каквато и да е дейност сред природата (цели 16%). Липсата на потребност за връзка с природата (отново 16%, предполагам същите), особено аке е сред съвременните езичници, е доста тревожен факт. Разбира се, няма как всички обреди човек да извършва сред природата, макар че 4% се справят с тази нелека задача. Най-често анкетираните напускат града и удобството на своите къщи "само при необходимост" - 48%. Изключително съм щастлива, че 10% успяват всеки месец да го направят! А на щастливите 2%, които всеки ден извършват практика сред природата просто завиждам благородно.

Знаете, че много се вълнувам от това дали практиукувате сами или в група. Моето приключение без край да открия практикуващи групи в България, които свободно да говорят за дейността си за момента остава без особен резултат. Въпреки това, както може да се види от фиг. 6, цели 4% твърдят, че практикуват в група! Ужасяващите 65% остават сами, докато 12% балансират между самотната и груповата практика.

фиг. 6

Тъжният и самотен български езотерик си личи най-добре от това, че цели 44% от анкетираните никога не са извършвали съвместна практика с други хора. Донякъде е успокояващо, че 56% все пак са имали възможност да срещнат себеподобни и да се опитат да извършат обред с тях.

Анкета част 1

Анкета част 2

Резултатите от анкетата (част 2) - Вярвания

И след потресаващо закъснение, когато повечето от вас дори са забравили за какво ще ви говоря, успях да отделя малко време и да дооформя втора част от резултатите от моята голяма мистична анкета. Нали знаете - по-добре късно, отколкото никога. Надявам се.

Струва ми се, че в случая съм избрала неподходящо заглавие на тази секция от анкетата, тъй като тя по-скоро представлява вярвания и интереси в сферата на мистицизма. Разбира се, това не е от кой знае колко голямо значение, но за да добиете представа за какво точно ще става въпрос е редно да направя това уточнение.

Вероятно най-интересния за мен въпрос в тази секция е този, в който анкетираните трябва да определят само една сфера на мистицизма, с която се занимават. Осъзнавам, че въпросът е малко краен. Но неведнъж съм ви споменавала за самоопределянето и смятам, че всеки, който наистина е изградил ясна представа за заниманията си, не би се затруднил в случая. Въпросът е важен, защото най-ясно показва ситуацията в България и в случая резултатите са повече от очаквани (фиг. 1).

фиг. 1 Процентно разпределение (в скоби), показващо областта в сферата на мистицизма,
която анкетираните са избрали от възможен един отговор

Най-голям дял заемат хората, които са отговорили, че правят всичко, което сметнат за добре - цели 58%! Признавам, че възможните отговори може да се сторят доста оскъдни на някои от вас, но огромният процент на хората, които са се самоопределили като занимаващи се с всичко за мен е по-скоро обезпокояващ. От една страна защото, както неведнъж съм казвала, заниманията с всичко, често водят до повърхностни знания. А от друга, защото липсата на общ език, т.е. обща сфера на интереси, води до липса на социални връзки или на изграждането на недълготрайни такива. Това, според мен, е и една от причините за липсата на общност с интерес в мистицизма или езичеството.

фиг. 2 

Любопитно е, в какво точно се състои правенето на "всичко"? Съвсем малка е разликата между хората, които почитат (55%) и които не почитат (45%) богове в своята практика. Оказва се, че единодушие имаме по една тема и това е четенето на литература. Най-голям процент хора (73%) заявяват с абсолютна категоричност, че четенето е част от заниманията им с мистицизъм (фиг. 2). За съжаление няма как да разберем какви книги четат, тъй като подобни подробности не бяха предвидени в анкетата. Но другите въпроси ни дават известна насока. Така например процентът на хората, които категорично са заявили, че се занимават с духовно израстване е 53%, следвани от 34% с отговор "по-скоро да". Не толкова ясни обаче са отговорите за извършването на ритуали, въпреки че превес взимат отговорилите с "по-скоро не" (36%) (фиг. 3).

фиг. 3

Участието в дискусии също се очертава като основно занимание на българските мистици - 27% от тях категорично обявяват това за свое занимание, 36% са отговорили с "по-скоро да". Само 12% не участват в дискусии, докато при 25% отговорът е "по-скоро не".

Общо 18% от анкетираните са се самоопределили като последователи на една или друга форма на уика. Това до голяма степен противоречи на всеобщото схващане, че "уиканите" преобладават. При всичи положения, сред многообразието на анкетираните, уика е сравнително стабилно представена. Трябва да призная, че бях сравнително изненадана от процентното разпределение на различните форми на уика. И по-конкретно от факта, че в анетата са взели участие хора, инициирани в две от най-големите вариации на уика - Гарднъровата и Александровата. Въпреки всичко отново откриваме на една от водещите позиции еклектизма (фиг. 4).

фиг. 4

Огромен процент от анетираните НЕ преминават през период на въздържание, или пости, преди обред - цели 73%. Това е по-скоро изненадващо, като се има предвид, че магическите практики, ритуалите и медитацията са посочени като основни практически занимания.

фиг. 5

На фиг. 5 можете да видите и разпределението на интересите на хората, занимаващи се с мистицизъм. Вероятно най-голямата изненада е поставянето на Рейки и Кабала на последно място. Все съм си мислела, че рейки е доста популярно в България. Приятно изненадана съм да видя, че толкова голям процент от анкетираните са посочили, че имат интерес към лечебните растения. Другата приятна изненада е и високият процент на интереса към българския фолклор и традиционната обредност.

Ако сте пропуснали част 1, прочетете я ТУК.

Благодаря на всички, които се включиха в анкетата! Очаквайте продължение, надявам се в по-приемливи времеви граници!

Резултатите от анкетата (част 1) - Основни статистически въпроси

В периода ноември 2014 - февруари 2015 година, за целите на блога The Occult Room, бе проведено вероятно първото анкетно проучване, свързано с мистицизма, предназначено изцяло за българската публика. В него бяха включени въпроси, свързани както с чисто статистически данни, така и такива посветени на общите нагласи на хората, занимаващи се с мистицизъм в България.

Благодарение на всички вас, анкетата успя да достигне до много хора, като тези, които са отделили от времето си и са отговорили на всички въпроси са 100 души. За подобен тип подробно проучване на една сравнително малка група хора, дори 60 души биха били представителна извадка. Изрично бе търсена по-висока цифра, за да може резултатите да са възможно най-точни. Разбира се, самата същност на интернет анкетирането крие своите рискове, но тъй като все пак това не е официален документ смятам, че данните от него са напълно задоволителни.

Тъй като анкетата се състои от огромен брой въпроси, реших да направя техния анализ в няколко публикации, за по-голямо удобство. В общи линии крайните резултати са по-скоро очаквани и потвърждават широко разпространените представи за хората, занимаващи се с мистицизъм, но има и някои изненади. 

фиг. 1 Процентно разпределение, отбелязано в скоби,
на възрастта на анкетираните

Така например виждаме, че двата пола са представени почти по равно - 57% за жените и 43% за мъжете, противно на всеобщата представа, че по-предразположени към мистицизма са представителките на нежния пол. За мен беше интересно, че повечето от анкетираните са във възрастовата група 25-35 години (39%), което напълно противоречи с представата ми, че повечето са всъщност тийнейджъри (фиг. 1). Ако съпоставим обаче този въпрос с един друг - за това кога е възникнал интереса им към мистицизма (фиг. 2), ще разберем и моята заблуда. Преобладаващата част от хората са отговорили, че това е станало до 18 годишна възраст (общо 77%). Тъй като аз попадам в горепосочената възрастова група, а на всичкото отгоре интересът ми към мистицизма се зароди до 18 годишна възраст, то резултатите доказват, че още живея с вече (буквално!) остарялата представа за "тийн-мистиците". Всъщност те са остарели заедно с мен. Но съпоставката между двете таблици показва и още нещо, а именно че вълната на засилен интерес към "окултното" в България е имала един силен прилив в миналото, но подобно нещо не се наблюдава сега. Обяснението на това явление обаче следва да се търси в различни социални и културни фактори, които не са обект на настоящата анкета.

Преобладаващата част от хората посочват, че причината за интереса им към мистицизма се корени във вътрешен импулс (72%). Цели 8% посочват влиянието на семейството си като причина, което за мен е по-скоро учудващо. По 4% си признават, че са развили интерес към мистичното под влиянието на художествена литература или предпочитания от тях музикален стил. Очаквах тук процентите да са по-големи. Само 2% отдават интересите си на влиянието на приятели. Останалите 10% попадат в графата "Друго" и могат колективно да се определят като "лични причини".

фиг. 2 Възрастови граници на началото
на интереса към мистицизма

Следвайки логиката на възрастовите граници, преобладаващата част от анкетираните са работещи (67%), следвани от едва 23% учащи и 10% безработни. Пенсионерите не са представени, вероятно заради характера на анкетата - доста малка част от тях ползват интернет. За съжаление именно сред пенсионерите намираме и представителите на изчезващата българска традиционна обредност, което я прави особено слабо представена в резултатите.

Що се отнася до сексуалната ориентация няма особено много изненади. Хетеросексуалните преобладават убедително (78%), следвани от хомосексуалните (11%), а бисексуалните са най-малко представени (7%). Останалите 4% принадлежат на няколкото зевзеци, които са решили, че отбелязването на странен вид сексуална ориентация може да е нещо забавно. Няма изненади и при етническата принадлежност - 93% български и 2% турски произход. Останалите 5% са отговори от графа "Друго", където са отбелязани руски, гръцки и смесен произход. Малко е тъжно, че богатото разнообразие от етнически групи в България е така слабо представено в мистичните среди. За сметка на това живеещите извън България са само 16%, докато 84% процента са все още в страната.

фиг. 3 Броя на членовете на групите,
към които принадлежат анкетираните

Голямата изненада в основните статистически въпроси идва от въпроса за размера на групата, в която анкетираните практикуват (фиг. 3). Тъй като рядко (всъщност по-скоро почти никога) научавам за наличието на групи, занимаващи се с мистицизъм, бях учудена, че цели 30% от анкетираните практикуват в група. От тях 18% са в група до 5 души, следвани от 8% в група от 5 до 10 души, само 1% в група от 10 до 20 души и цели 3% в група над 20 души. Разбира се, изненадата, че в България наистна съществуват групи има и своите очаквани страни. Така преобладаващата част от тях остават в поносимите граници до 10 души, където организацията е все още сравнително лесна и може да се провежда на приятелски начала.

Благодаря на всички, които се включиха в анкетата! Очаквайте продължение!

Свободата на самотния път

Автор на статията: Aethyr

Създаването на собствена практика и следването на определен духовен път е свързан най-вече с потребността от докосване с Божественото. Това е и една от най-честите причини за създаване на духовно чувство – захлас към природните сили и обяснение за всички тайнствени аспекти на живота. Неудовлетворението от традиционните религиозни практики, догми и забрани много често се превръща и в търсене на един нов път.

Самотният път е приключението в пустинята – изпитват се сетивата и се търси истината в морето от илюзии и миражи. Най-трудното начало е очертаването на собствените разбирания за аспектите на живота, какви са потребностите и мирогледа на всеки един търсач – това е може би едно от най-личните търсения, които трудно могат да бъдат споделени. Всеки един от нас лично е усетил за себе си онова, което смята за истина, добро и зло. Категориите се определят индивидуално, а идеите за техните образи и аспекти са наистина безбройни. Много често се случва търсачите в продължение на години да поддържат едно вярване, а след определен период от време да преосмислят своите виждания. Духовните (или религиозните) възгледи се менят, това е жив механизъм, който винаги ще се изменя, заедно със състоянието на ума и тялото. Няма нищо по-хубаво от динамиката в духовното почитане – вярващия приспособява своя образ на Божественото и представата за реалност според своите индивидуални нужди и комфорт.

Дори и най-смелият еклектизъм има някакви граници – границите на човешкото разбиране. В съвременното езичество (и не само) еклектиците често приемат идеи, традиции и ритуали от различни традиции – това може да включва опитите за реконструкция на старите езически практики, нови течения и съвсем съвременни практики.

Има доста силни аргументи за този подход към духовните вярвания:

- Еклектизмът е свободен от догмите на организираните религии и духовни учения – вярващите не са последователи, не следват интерпретациите на другите, както и могат свободно да определят за себе си образа на Божественото и неговото положение в рамките на човешкия живот;

- Ритуалите и обредите от съвместимите традиции могат да бъдат адаптирани и ползвани;

- Акцент има не върху въпросите „как?“, а върху въпросите „защо?“.

Призовавам всеки да опита еклектиката, ако не е съвсем доволен от сегашната си религиозна или духовна принадлежност. Това е път, който дава не само свобода на мислене, но и развива много полезни качества – любопитство, смелост и силите да определяш света според собствените си разбирания.

Моята голяма мистична анкета

Не знам как точно ми хрумна, но преди няколко дни реших, че искам да науча повече за състоянието на практиката, както и за нагласите на хората, занимаващи се с мистицизъм. Или с други думи - искам да науча повече за вас! Разбира се, веднъж щом съберем достатъчно отговори, резултатите от проучването ще бъдат публикувани тук.

И така, с помощта на верни приятели, успях да съчиня завидно количество въпроси, отнасящи се до вашите вярвания, разбирания, практика и общи нагласи. Но за да бъде успешна анкетата, ще трябва да я попълнят възможно най-много хора. И тук имам нужда от вашата помощ. Споделете линкът към проучването с ваши познати и приятели, за които знаете, че имат интерес към мистицизма; споделете го в интернет форуми и групи, в които участвате; споделете го в социалните си мрежи, ако това не представлява проблем за вас. Споделяйте го с всеки, който смятате за подходящ, дори и да не ви е най-добрият приятел точно в този момент или дори и да се намира на другия край на света. Не е необходимо да препращате към тази статия (макар че няма да имам нищо против, ако го направите), просто споделете линка към самата анкета, който ще откриете най-долу на статията.

В процеса на работа, започнах да се обръщам към проучването с "МЕГА анкета". Надявам се, с ваша помощ, името да се оправдае.

Не ми е известно подобно нещо да е правено някога в България, така че, с малко преувеличение, можем да кажем, че попълването на анкетата, ще е един почти исторически акт.

Но да не губим повече време! Моята голяма мистична анкета можете да попълните

ТУК

А след като я попълните - споделете я! Благодаря ви предварително за помощта! :)

Източник на изображението: http://anti.35photo.ru/photo_607177/

Октомврийско

Обичам есента. Харесвам есенните цветове, настъпващия хлад и онзи "килим от листа", който учителката ми по български език в пети клас ни беше забранила да споменаваме в съчиненията си, поради умопомрачителната баналност на въпросния израз. Обичам и октомври, вероятно защото съм родена през този месец и с годините съм свикнала да го асоциирам само с хубави неща.

Но за всеки, който поне мъничко се е интересувал от езотерика и окултизъм (трябва наистина да намеря заместител на тези определения), октомври носи и някои други послания. Най-силното от които вероятно е "тикви". Такива оранжеви, като от реклама. Или по-обикновени - т.н. цигулки. Хубав тиквеник става от тях. Аз съм може би малко обременена, защото всяка есен моята мила баба ми стоварва (в най-добрия случай) една огромна тиква, с която провеждам ужасяваща борба, докато разрежа, настържа, сготвя, опека и изобщо изконсумирам. Ето защо моята асоциация с тиквите е по-скоро негативна. Всеки, който го е преживял ще ме разбере. Аз не си представям фенери и маски. Не си спомням обреди и не мечтая ритуали. За мен тиквата е най-вече ... храна.

И преди съм писала за Самхейн и неговата относителна неадекватност в контекста на нашата култура. Също така съм споделяла и мнението си за Хелоуин и практиките свързани с него. Не искам да оставате с впечатлението, че съм против това да отбелязвате Самхейн. Нито пък против това да се маскирате и да се напиете в любимия си бар. Преди години, когато все още следвах уика, дори за мен Самхейн беше най-хубавият и очакван празник. От една страна поради това, че тогава 31-ви октомври не беше нищо особено за хората, които не се занимават с окултизъм (пак този термин...) и датата запазваше своята мистичност за истинските ритуали, а от друга защото често точно по това време се случваха срещите с интернет познатите от форуми и чатове. Така например никога няма да забравя един път, когато изпихме главозамайващи количества "кръвта на бога" и Мавруд Асеновград (о, ужас!), стояхме в стая с повече благовония и цигарен дим, отколкото кислород, и успявахме да говорим не толкова за мистика, колкото за съвсем забавни и обикновени неща. И повярвайте ми, това не е най-хубавият ми спомен от отбелязване на Самхейн. Откакто обаче започнах да се интересувам от традиционни български практики, постепенно започнах да възприемам Самхейн като еманация на това, което не е наред с българските езичници и окултисти. А именно благоговението пред чуждите празници и презрението към хилядолетната родна традиция. И въпреки, че всеки път, когато отворя страницата си в Pinterest и видя всичките екзалтирани публикации за тикви, чудовища, паяжини и черни свещи наистина малко ми липсва еуфорията на комерсиалната радост. Но горчивината си остава.

Разбира се, ако смятате, че това е вашият път и че напълно разбирате какво стои зад този празник, то няма нищо лошо в това да го отбелязвате. Дори бих се радвала, ако се престрашите и споделите събитията, на които ще отидете; олтарите, които ще приготвите; ритуалите, които ще изпълните. Само помнете да не пренебрегвате българските празници за чуждите, защото земята на която стъпвате е тази, която почитате.

Но исках да кажа друго с тази хаотична публикация. Днес е първи октомври (все още!). След Есенното равноденствие вече се намираме в тъмната половина на годината. Слънчевите лъчи намаляват, времето става все по-студено. И съм убедена, че съвсем не е случайно, че много от вас ще изпитат една странна тъга, която дори може да прерастне в депресия. Други напротив - ще почувстват есента като период на спокойствие и покой. Но при всички положения трябва да знаете, че тъмните дни са период, в който трябва да преосмислим постигнатото през изминалата година, да се отблагодарим на силите, които почитаме за "плодовете", които сме събрали. И, разбира се, да се подготвим да посрещнем отново раждането на Слънцето през декември!

И така - Здравей, Октомври! Здравей, Есен! :)

Публикацията е вдъхновена до известна степен от вашите коментари на страницата на The Occult Room във фейсбук

Олтарите на другите

Преди доста време бях публикувала една инициатива, която имаше за цел да събере на едно място снимки на вашите олтари. За огромно мое съжаление, идеята ми не успя да се реализира и аз оставих нещата на чистата случайносто - ако някой, някога прочете, реши и изпрати - с радост ще създам въпросни албум.

И тъй като явно "нашите" олтари все още са твърде срамежливи, за да навлезнат в интернет пространството, реших да покажа "техните" олтари. Става въпрос за една страничка в социалната мрежа tumblr, който прави точно това, към което и аз се стремях, но много по-мащабно - споделя снимки на олтари от различни краища на света. Всякакви олтари. Много олтари. Изключително много о

И тъй като наистина не мога да опиша многообразието, което ще намерите на сайта с думи, предлагам ви изображения на някои от олтарите, които ми допаднаха най-много.

Олтар създаден от erudice

Олтар създаден от egilskalla-grimsson

Олтар създаден от bornheimer

Олтар създаден от morbidosity

Олтар без посочен автор

Олтар съдаден от rachelagain

Олтар без посочен автор

Това са само няколко от снимките, които ще намерите на сайта със звучното име "Fuck Yeah Altars". Не пропускайте да разгледате колкото можете повече снимки - на ваше разположение са повече от 300 страници с изображения! Не само че е изключително любопитно какви олтари поставят хората в домовете си, но и наистина можете да почерпите вдъхновение и за вашия собствен олтар.

Успех!

С какво се занимавате всъщност?

Ще забележите, че твърде рядко ще срещнете някой, който да заяви "Аз следвам Гарднърова/Александрийска/Дианик уика" или пък "Аз съм член на еди-коя-си традиция/група/школа". Най-често информацията за верските убеждения или окултни интереси на субекта срещу вас е обобщена в около пет отговора, които изглеждат горе-долу така:

Аз съм езичник.

Аз съм вещица.

Аз съм еклектик.

Занимавам се с магия/хаос/и т.н.

и моето любимо "Интересувам се от окултизъм/магия."

Липсата на желание на хората да се причислят към едно конкретно течение в духовните или езотеричните си търсения понякога води до абсурдни ситуации. Така например винаги се сещам за една моя позната, за която в продължение на около 5-6 години така и не разбрах с какво се занимава. От време на време упорито я питах, за да разбера, но единствения отговор, който получавах беше, че се интересува от Каббала и от сънища. Но с какво се занимава, остана пълна мистерия за мен (а убедена съм - и за нея). Но нищо не може да се сравни с един разговор, който доста често съм провеждала при това с различни хора и който звучи приблизително така:

- Значи следваш уика? Коя традиция по-точно?

- Не следвам никоя традиция, по-скоро правя това, което ми допадне.

- Значи си еклектик?

- О, не! Просто правя това, което смятам за правилно.

- Но това те прави еклектик!

- Не, не, има разлика...

Всъщност доста е трудно да се самоопределим. Не само що се отнася до нашите окултни интереси, но също така и в другите сфери на живота си. А най-трудно е да се самоопределим, когато се намираме в обърканите тийнейджърски години. Иронията е, че именно в този период влечението към мистиката често прераства в засилен интерес. Но за съжаление рядко засиленият интерес прераства в нещо повече след края на въпросния период.

От друга страна много хора не искат да се самоопределят, защото това би означавало задълбочаване в материята. И ако те имат само горепосочения засилен интерес, а нямат желание за развитие, за придобиване на нови, все по-сложни и по-задълбочени знания, то със сигурност няма да искат и да се самоопределят в дадена насока. Факт е, че повечето хора се задоволяват с това да четат за магии, да говорят за магии, да демонстрират, че знаят магии и ... толкова. Важно е мистичното излъчване, а не познанието в сферата на мистиката.

Трябва да призная, че смятам това поведение за масово. Веднага след това, разбира се, трябва да призная, че и аз съм се държала по този начин в ученическите си години. Черен грим, черни дрехи, пентаграми на врата и десетки пръстени по ръцете и всякакви познания по всяка една окултна тематика. Повечето, да не кажа всички - повърхностни. Но на един даден етап разбрах къде е проблемът. Разбрах, че всъщност няма как да се интересувам (камо ли да се занимавам!) едновременно от уика във всичките й форми, таро, руни, евокация, египетска магия, церемониална магия, традиционна магия, езичество, древна мистериална обредност, древни магически текстове, камъни, сънища, астрология, хиромантия, митологии и т.н., и т.н. Сега, много от вас ще кажат, че говоря пълни глупости и е съвсем възможно човек да има разнородни интереси. Така е. Работата е там обаче, че докато се занимавате със сто неща ще имате и посредствени познания по сто неща, но няма да имате задълбочени познания по нито едно от тях. Колкото по-скоро осъзнаете това, толкова по-бързо ще започнете да научавате все повече и повече.

Проблемът е там, че за да получите задълбочени познания, трябва да се лишите и от още нещо и това са болшинството от комерсиалните книжки, които попадат в секция "Езотерика и Окултизъм". Разбира се, те винаги ще са подходящи за начинаещите, a и за да получите основни познания в дадена област. Но докато не се преориентирате към секции като "Културология", "Антропология" или "Религия" няма да сте започнали своето пътешествие в истинската литература, посветена на магията. Да, да, знам, че звучи абсурдно! Но ви гарантирам, че едва ли са много тези от вас, които знаят повече за магията, отколкото един най-обикновен университетски преподавател по "Културология" или "Фолклор" на средна възраст, който със сигурност не е член на най-тъмните и мистериозни окултни школи.

Но не мислете, че само четенето на книги, колкото и невероятно добри да са те, ще ви направи способен, знаещ и можещ. Това е един от основните проблеми, който назрява в езическите, а и в магическите, общности - представата, че магията и религията могат да бъдат усвоени само от книгите, също както можете да се научите да плетете или да поправяте колелото си. Освен четене, трябва и работа. И то именно в този ред.

Целта на тази публикация не е да ви отчая, нито пък да ви накара да се захванете с академична кариера. Целта е да ви покаже, че след островърхите шапки, черните дрехи и пентаграмите, след форумите и чатовете, след безбройните часове над чаша кафе и сладки приказки за вещици, ако наистина искате да се занимавате с магия или да следвате някакъв духовен път, трябва да започнете да полагате усилия за това. Много и истински усилия. И най-лесно се започва, като разберете точно с какво искате да се занимавате. Е, няма да ви лъжа, от там нататък нещата не стават много по-лесни, но поне ще имате ясна цел. А какво по-добро начало от това?

прелестната илюстрация е дело на: Laura Callaghan

http://www.lauracallaghanillustration.com/

Белтейн? А защо не Гергьовден?

Свежите зелени листа на дърветата, цъфналият люляк и топлите слънчеви лъчи винаги ме зареждат с толкова силни положителни емоции, че често вървя и се усмихвам само защото е пролет. Но когато наближи началото на май месец, ме налягат едни смесени чувства за това какво празнува тогава българската езическа общност, ако все пак сме толкова смели изобщо да говорим за такава.

Вие за кой празник се сетихте? Белтейн? А аз пък в последните 6-7 години, в които имах възможността да се запозная по-подробно с българския традиционен празничен календар, не спирам да си задавам въпроса 

„Защо езичниците в България празнуват Белтейн, а не празнуват Гергьовден?”

В случая странното е, че не става въпрос за парадоксални разминавания във времето на отбелязване на двата празника, какъвто бе случаят с Имболк и Първи март, за който писах преди известно време. Напротив – имаме два празника, които не само че са в особено близки дни, дори и да приемем 23 април като дата на Гергьовден, но имат известни сходства в това, което ознаменуват, съответно и в обредността си. Въпреки това голяма част от българските езичници са запознати главно с това какво и как се прави на Белтейн. В което от една страна няма нищо лошо, но от друга страна техните познания за българския празник Гергьовден се изчерпват, в най-добрия случай, с това че на този ден се коли агне, яде се дроб сърма и че св. Георги е конник. Което е доста притеснително, особено имайки предвид, че техните предци с поколения са празнували Гергьовден, но едва ли изобщо са чували за Белтейн.

С времето започнах да си мисля, че това се дължи на тенденцията в съвременните нео-паганистки движения да определят Белтейн едва ли не като празник на секса, което е доста привлекателно за младите (а и не само) езичници. Плодородието се интерпретира единствено и само като възпроизводителния акт между мъжа и жената. Нищо повече. Достатъчно е само да изпишете „Beltane” в google, и да видите какви изображения, някои от които рисунки на "поклонници", ще се появят на екрана. Но тази патология е тема на друга статия, която надявам се ще мога да ви предложа някой ден. Често съм чувала и класическото обяснение: „Българските празници са прекалено селски”. Което е глупаво и много грозно оправдание, тъй като и самият Белтейн е също толкова селски празник, колкото всеки български – все пак обредността му е свързана главно с предпазване на добитъка от злите сили! В крайна сметка стигнах до тъжния извод, че в общия случай българският езичник се срамува, че … е български езичник.

Но свежите зелени листа на дърветата, цъфналият люляк и топлите слънчеви лъчи не ми позволяват да оставя моя любим приятел окултния Пешо, в случая езическия Пешо, да се срамува, че се е родил на това прекрасно място и да пренебрегва магическите традиции на своите предци. И много бих искала да му разкажа за магията на Гергьовден; за това как посред нощ хората са отивали да се къпят в росата; как на връщане към дома са брали свежи зелени клонки, с които са окичвали къщите, добитъка, че дори и себе си; как на самия Гергьовден младите са показвали любовта към своите избраници; как са се люлели на обкичени със зеленина люлки; как магьосниците са извършвали най-силните магии в нощта на Гергьовден и как хората са извършвали обреди, с които да се предпазят от тях. Но няма да го направя. Защото съм убедена, че всичко, което се научава лесно, се забравя също толкова лесно. И защото смятам, че езическият Пешо трябва да изпитва поне дотолкова уважение към земята, която твърди че почита, че да може сам да намери и да се запознае с традициите на тази същата земя, които са следвали и предците му. Пък когато разбере защо се празнуват сезонните празници, защо и как се празнува Гергьовден, нека сам избере какво да отпразнува в началото на май месец.

"Обред-културен туризъм-циркаджилък" - Георги Мишев

Първоначално смятах просто да споделя това видео на фейсбук страницата на The Occult Room, но реших, че то заслужава малко повече внимание, въпреки че е доста кратко - само около 8 минути. Много от вас вероятно се чудят защо в "окултен" блог споделям информация, която може да се определи по-скоро като етнографска, което за пореден път доказва, че в нашата страна нещата са доста объркани. Именно етнографията, фолклора са тези носители на тайно познание, на които трябва да обърнем внимание, ако имаме интерес в областта на магията, на ритуала. В клипчето лекторът Георги Мишев обръща внимание на един особено наболял проблем за българската обредност - нейното отричане, забравяне и най-вече комерсиализиране. В това число влизат не само неща, като баенето и магиите, а такива популярни обреди като нестинарството, коледуването и пр. Защото понякога именно популярността е това, което заличава истинското предназначение на обреда - да е от полза за обществото.

Отделете мъничко време от престоя си в интернет, за да научите нещо ново - все пак 8 минути съвсем не са много! :)