Гоблен "Вещица"

Есента, макар и неусетно, наближава, и тези от вас, които празнуват Самхейн и които са достатъчно сръчни с иглата и гергефа, могат да се възползват от това симпатично предложение за празничен гоблен, с който да разнообразят украсата на дома си тази година.

Можете да свалите файла и като PDF - ТУК.

Успех!

Идва първи март

Съвсем скоро ще посрещнем един от най-ведрите празници в българския традиционен календар - първи март! По това време от векове насам по нашите земи хората посрещат настъпващата пролет, олицетворение на която е добре познатата ни баба Марта.

Вече можете да видите на всяка спирка павилиони с множество и разнообразни мартеници, някои от които откровено абсурдни (мартеница с автомат?!?). Разбира се, ако обърнете етикетите на тези продукти, ще видите, че в преобладаващата си част те са произведени не къде да е, ами в Китай.

Реших, че няма да ви обяснявам какво е мартеницата и какво символизира, нито пък кои са легендите, свързани с баба Марта, тъй като в интернет и в библиотеките има достатъчно богата информация по въпроса. Вместо това реших да призова всички свои читатели да отбележат първи март така, както трябва - създавайки мартениците за любимите си хора сами. Магията на мартеницата не се крие само в нейния цветови код, а и в начина, по който тя е изработена, в енергията, чувствата и мислите, които са вложени в нея. Ето защо нашите баби и дядовци са обръщали особено внимание на усуканите червен и бял конец.

Чудесно описание на традиционния начин за правене на мартеници е поместено в блог-а на "Трескейа". Можете да го прочетете ТУК. Разбира се, ако тази година не разполагате с необходимата вълна, то можете да използвате и обикновена прежда. Тракийско общество "Трескейа" са създали и събитие във фейсбук - "Посрещане на баба Марта", към което можете да се присъедините, ако имате желание.

Отделете от времето си на 28 март и направете сами мартениците си, уверявам ви, че няма да съжалявате! И запомнете - Пижо е бял, а Пенда - червена!

Успех!

Полезни връзки:
Как се правят мартеници - топчета
Как да си направим: Традиционна мартеница
Кога за последно сте правили мартеници? (свежа идея)
Как да си направим мартеничка!

Захаросани джинджифил и портокалови корички

Обичам да използвам времето около коледните празници, за да експериментирам в кухнята и по-специално със сладките неща. Тази година съм решила най-накрая да приготвя домашен щолен, но докато разглеждах различните рецепти попаднах на нещо, което определено много ми хареса – захаросани джинджифил и портокалови корички. Всички сме виждали нещо подобно на рафтовете в големите магазини, където се продават изсушени плодове и се оказва, че тези захаросани специалитети са основна съставна част не само в коледния щолен, но и в много други сладки изкушения. Нещо повече – вкусни са и при директна консумация, а най-хубавото е, че освен чудесен деликатес, могат да бъдат и уникален коледен подарък, който сами да приготвите за своите близки.

В общи линии процесът по създаването както на захаросаните портокалови корички, така и на захаросания джинджифил е един и същ, като има само малки разлики. Разбира се, трябва да ги правите отделно, за да не се смесят вкусовете. Портокаловите корички трябва да са само от горната част на кората без бялата ципа – това най-лесно ще постигнете като използвате белачка за плодове и зеленчуци. Джинджифилът трябва да е обелен и нарязан на тънки парчета. След това процедурата е една и съща:

Изсипете готовите парчета в подходящ съд и ги залейте със студена вода. Включете котлона и изчакайте докато водата заври. Оставете парчетата на котлона във врящата вода за около 10 минути. След това ги отцедете от водата и налейте отново студена вода колкото да ги покрие. Върнете съда на котлона и повторете – изчакайте докато водата заври, а след това оставете парчетата вътре за 10 минути. Ако при беленето на портокаловите корички върху тях все пак е останало някакво количество бяла ципа, повторете този процедура още един път. След изтичането на последните 10 минути, отново изсипете горещата вода, добавете студена до покриване на парчетата, но този път добавете и захар (в отношение близо 1 към 1 с парчетата). Оставете на котлона, докато парчетата не започнат да изглеждат прозрачни. След това извадете парчетата и го оваляйте добре в захар. Оставете ги да изсъхнат върху кухненска хартия за известно време (поне няколко часа), след което ги приберете в плътно затварящ се стъклен или пластмасов съд. Сложете панделка на съда и сте готови!

Не изхвърляйте останалия сироп! Можете заедно с няколко парчета да го оставите да изстине, след което да го затворите в буркан и да го приберете в хладилника, където ще издържи около цяла година. Това импровизирано сладко е чудесно за сервиране върху сладолед или като съставка на други десерти. Също така, ако прибавите сода и лед към сиропа, ще получите чудесна напитка (особено подходящ метод за джинджифиловия сироп).

В клипчетата по-долу ще видите и други трикове!

Успех!

Есенни свещници

От доста време насам се чудя дали да пусна тази секция в The Occult Room, но когато видях тази интересна идея за "ябълкови свещници" просто не можах да се въздържа. И тъй като е съвсем възможно есента да приключи неочаквано, а ябълките на пазара няма да са истинските сезонни плодове, то момента да експериментирате с декорациите на дома или олтара си е сега!

Ще са ви необходими чаени свещи, ябълки, остър нож, чаена лъжица и молив. Измерете с острието на ножа височината на свещите и отбележете върху самото острие. Поставете чаената свещ върху ябълката и очертайте контурите й с молив. След това направете разрез, дълбок колкото височината на свещите, с ножа по очертанията, а с лъжицата изгребете тази част от плода, която няма да ви е нужна. При нужда използвайте отново ножа, за да премахнете твърдата дръжка. Преди да поставите свещта, можете да махнете металната й обвивка, но не е задължително. Остава ви само да запалите свещите и да се насладите на невероятната атмосфера. Успех!

Ритуална роба

Преди време бях публикувала статия относно Ритуалното облекло, във връзка с която проявихте желание да ви покажа някакъв вариант на това как да си направите собствено такова. Доста се чудих какво точно да ви предложа като възможно най-лесен вариант, който няма да затрудни никой. В интернет пространството ще намерите много схеми, предназначени да ви помогнат да си ушиете роба, но моят съвет е, ако нямате предишен опит с шиенето, да си изберете модел и просто да го дадете за реализация на някой шивач. Първо защото дадените схеми няма да ви осигурят комфорта на дреха, която е ушита от специалист, а комфорта в случая е най-важен; и второ – определено няма да изглежда толкова добре, колкото би могъл да я направи някой с познания по шев и кройка!

Въпреки това, аз знам че вие сте амбициозни, а вероятно сте на прочели някъде и подкрепяте идеята, че човек трябва сам да си прави инструментите и облеклото за ритуална употреба (това ще ви създаде известни трудности с камите и котлите). Ето защо ще ви дам и един вариант, който е възможно най-елементарен, а на всичкото отгоре стои чудесно и е използван от дълбока древност.

Говоря, разбира се за елинския пеплос – женска дреха носена преди 500 г.пр.н. Пеплосът представлява дълго правоъгълно парче плат, чиито два края се допират така, че да се образува нещо като цилиндър. Този цилиндър, в който „влиза” човек, се прегъва вертикално почти наполовина, като по-късата част трябва да остане отвън. С две безопасни игли се закача от двете страни над рамената, а на кръста се връзва с въже или колан. Вижте изображението, за да ви стане по-ясно.

Разбира се, не съм забравила и мъжете, които до този момент са стояли намръщено и са се дразнили, че в окултизма почти винаги става въпрос за жени. За тях съответната дреха е дорийския хитон, който обаче се зашива, за да стане на цилиндър, за разлика от пеплоса, който само се прегъва. Вертикалното прегъване на пеплоса липсва при хитона. Има възможност и да се носи закачен само на едното рамо, а ако прецените, че няма да ви притеснява можете и да не го зашивате, както е показано на схемата най-долу.

Успех!