„Кози и овце: период на есенна плодовитост” от Сорита Д’Есте

Моите приятели и колеги знаят, че аз съм любител на здравия разум и смятам, че по какъвто и начин той да се проявява - това е нещо добро. Да бъдем внимателни за нашите действия и думи, при това във всички аспекти на нашия духовен и светски живот, също може да бъде само добро нещо.

Днешните паганисти често размишляват върху това, че са любители на природата, че се интересуват от циклите на Земята, Майката Земя и че почитат Божественото в природата. Често чувам, че паганистите харесват да са свободомислещи и индивидуалистични, че поставят под съмнение това, което им се казва и че се опитват да избягват да бъдат като членовете на други религии, в които погрешната информация е била използвана, за да насочва и манипулира тълпите. Въпреки това изглежда, че в определени аспекти на модерният паганизъм тези твърдения просто не са верни и че особено що се отнася до избягването на заблужденията, въоръжаването с познание и подсигуряването на това, че човек няма да бъде подведен в свят на заблуди, илюзии и фантазии от другите, има нещо сбъркано. Много сбъркано. Може би става въпрос за това, че има водачи и последователи във всяко едно движение и независимо за колко свободомислещи индивидуалисти те се представят пред себе си и своите приятели, те са по-скоро последователи, които са щастливи да правят, каквото им се казва, да повтарят това, на което са научени и да правят всичко без да задават въпроси – точно както последователите на други религиозни движения, които биват обвинени, че са „овце” заради поведението им. Козите по-трудно се отглеждат в стадо от овцете, но те все пак са стадни животни, но според този сайт за отглеждане на кози, не само че са стадни животни, но „Повече от всеки добитък, козите разчитат на това да останат заедно за да бъдат в безопасност. Те имат малко естествени защитни механизми и много естествени врагове.” Ето защо аналогията с овцете и козите, която често се подмята, съдържа повече истина, отколкото някои хора осъзнават, отново поради липса на основни знания за козите, с които се сравняват!

Като всички исторически религии преди и след него, модерният паганизъм разчита на създаването на връзки със своето възприето историческо минало. Това се проявява по всякакви начини, които обаче не могат да бъдат подкрепени с фактическа информация и, за съжаление на съвременния паганизъм, твърденията са толкова широки и непонятни, че оставят страничните наблюдатели с впечатлението, че всички езичници са необразовани и малко глуповати, за да вярват в тях. Разбира се има и изключения, като един чудесен пример в момента стои на бюрото ми под формата на книгата „Thracian magic” от Георги Мишев, в която авторът предоставя историческата основа на вярванията в неговия регион (България) и прави внимателни сравнения между древните образци и модерните запазени практики.

Но вие знаете, че всички сме минали през това. Бяха ми казани и прочетох неща, когато започнах своето собствено пътешествие в света на мистицизма и магията, в които повярвах, защото бяха убедителни. Звучаха правилно. И години по-късно открих, че те са били погрешни, понякога напълно – понякога съвсем слабо. И под погрешни имам предвид фактически неверни и че би било по-добре за мен да приспособя своето мислене към фактите, тъй като ги намирам в настоящето. Езикът е бариера и аз много добре знам това. Самата аз израснах заобиколена с повече от един език. И думите имат сила. Толкова много сила. Митологията е изпълнена с истории, които ни разказват за силата на думите и имената, че не е нужно да търсите дълго. А имената са още по-важни. Името е това, което сте вие и може да бъде това, което ще станете. Ето защо практиките на много от мистичните традиции включват и приемането на магическо име или мото при посвещение, като пример за това е „вещерското име” в съвременната посветителна Уика.

Но нека се върнем на темата за Есенното равноденствие – и изобщо на целия феномен „Колелото на Годината”. Преди обичах празниците, и все още обичам времето, което ознаменуват и го празнувам по мой собствен начин, но изтръпвам и ставам изключително раздразнителна, когато някой предположи, че само защото го правя аз съм „паганист”. Реагирам така, защото за мен Паганизма е много объркан що се отнася до неговата същност, празнуването на Колелото на годината и изобщо за цялостния му символизъм. И това е слабост, болест, която изглежда се влошава с всяка измината година, тъй като грешките на вчерашния ден се повтарят и идеята за добиване на познание от миналото е  широко пренебрегвана от някои от най-изявените членове и водачи на движението.

От една страна непрекъснато чувам истории за това колко им е трудно на паганистите за това, че още са преследвани и не са приемани на сериозно като религия; но от друга същите тези индивиди, които се оплакват, че са преследвани, изглежда не горят от желание да бъдат добре осведомени за своите собствени религиозни/духовни вярвания и практики. Вместо това едни и същи стари истории се повтарят безпрекословно, без мисъл – и отново се демонстрират същите реакции на учудване, когато тези истории се поставят под съмнение и се оспорват от външни лица. Един войн знае своите сили и слабости и се уверява, че е научил колкото се може повече за силите и слабостите на своите врагове и как се отнасят спрямо неговите собствени.

И това ме води до едно от моите основни раздразнения с Колелото на Годината, раздразнение, за което някога допринасях като „повтарях това, на което бях научена” или по-точно т.нар. „Келтски имена” на празниците. Някои от имената имаха поне сезонна връзка с периода от годината, като например Белтейн за Първи май или Самхейн за Халоуийн. Не са толкова обидни или идиотски, тъй като думите имат отношение за това време на годината. Но ето тук идва тази история с Мейбън.

И преди съм писала за това, „The Isles of the Many Gods” – ако искате библиографската справка. Но нека да бъде много ясно, че става въпрос за глупава проява на абсолютно непреклонно невежество, което прави много от обвиненията, които паганистите отправят срещу т.нар. патриархални религии, да изглеждат направо невинни в сравнение. Поне тези обвинения по-често са основани на суеверие или религиозна вяра!

Мейбън НЕ е алтернативно название на Есенното равноденствие. Мейбън е герой, вероятно Бог, от уелската митология. Неговото име е Мейбън Ап Модрон (Mabon Ap Modron), което буквално се превежда като „Синът на Майката” – неговото име е „Син” и това на майка му е „Майка”, за да стане още по-ясно. Освен всичко останало Мейбън е описан като Магьосник и „най-старият сред хората и зверовете живеещ на земята”. Също така се твърди, че неговата история е неизвестна, вероятно поради идеята, че той е най-старият сред хората и зверовете, ето защо как би могла да се знае!

И тогава се появява един американски автор, който нарича празника на този Бог, базирайки се на дезинформация и неразбиране, и тъй като звучало автентично и тъй като всички решили да се съгласят, отколкото да се усъмнят, скоро това станало името на празника. Странно е, но болшинството от тези, които използват това име не са и все още изглежда не знаят, че това е името на Бог/герой от уелската митология.

Мейбън Ап Модрон няма нищо общо с Есенното равноденствие, ако искате да го почитате, направете го за това, което той е. Ако искате да го включите във вашите празненства за Есенното равноденствие – това е чудесно! Може да обявите празник на Мейбън Ап Модрон, който да съвпадне с Есенното равноденствие – с радост бих се запознала с химни и ритуали посветени на него, тъй като го намирам изключително очарователен. Но, моля ви, не ми казвайте, че това е алтернативно название за Есенното равноденствие или че има исторически празник на Мейбън по време на Есенното равноденствие, тъй като наистина не бих искала да ви обидя като се смея и също така не искам да бъда обиждана като виждам как това, което възприемам като сила се взима от боговете и богините на Британските острови, особено от любимия ми Уелс.

Почитайте Мейбън като Магьосник, подобен на Мерлин, като най-старият сред хората и зверовете, почитайте го като Сина на Майката и като герой – не му отнемайте това, като надменно използвате името му все едно е друга дума за Есенно равноденствие. Ако наистина вярвате, че Старите Богове на тези земи все още са живи, че трябва да бъдат почитани и уважавани, тогава правете точно това. Не се присъединявайте към поколенията, които се опитаха да омаловажат Боговете, като намалят тяхната сила. И не бъдете нито овца, нито коза, а себе си – личност с глас, със способността да мислите за себе си и да се съмнявате в това, което са ви казали, за да може да вървите по пътя си свободно.

И почитайте смяната на сезоните по време на Равноденствието! Това е моментът, когато Лятото се превръща в Зима, Светлината се превръща в Тъмнина, но сам по себе си момент на баланс на силите, балансирана светлина, повратна точка. Време, когато събирате плодовете на своя труд и се наслаждавате на разходки сред природата, озарена в красивите цветове на сезона. Празнувайте природата, празнувайте божествените чудеса, които създават сезоните. Разсъждавайте върху това как вашите предци, нашите предци, са живели и разбирали природата, и как вие и вашите деца живеете и я разбирате сега и как това ще бъде в бъдеще. Отбележете събитието с проста усмивка за падащите листа или с нещо по-специално – но го проумейте като го наблюдавате и като го изживявате.

Като преживявате Природата, вие скоро ще разберете, че думите са без значение. Учете се от Природата и това ще ви доведе до познанието, познанието – до мъдрост, а когато придобиете мъдрост, тогава ще дойде времето да научите нещо повече и да надградите това, което сте научили, преживели и добили преди това с мъдростта. Един безкраен процес. Който никога не завършва напълно. И докато тече този процес ще има моменти, в които ще осъзнавате, че някои от нещата, които са ви казали, обяснили или дори нещата, които сами сте научили, са неверни. И тогава ще е време да направите място за нови преживявания, ново познание и повече мъдрост.

Нека Есенното равноденствие бъде време на баланса, когато колелото се завърта от светлина към тъмнина за пореден път в тази чудна спирала, която наричаме живот.

П.П. И ако имате отчаяна нужда да назовете Есенното равноденствие по друг начин, се запитайте ЗАЩО? Думата „Есен” обидна ли е за вас? Дали думата „Равноденствие” е тази, която ви обижда?Научете повече за Есенното равноденствие на http://en.wikipedia.org/wiki/Equinox

Превод от английски и редакция: Cath

Прочетете цялата статия на: Goats & Sheep: A season of Autumnal Fruitness (2012)

Повече за автора: Sorita D'Este

"Връщането на Боговете" от P. Sufenas Virius Lupus

Една от „целите” на модерното езичество е да върне боговете. Защо толкова много езичници ги изключват от своята теология?

Много читатели ще видят заглавието и ще кажат „Но Боговете никога не са си тръгвали!” Правилно. Други ще кажат, „Но много хора твърдят, че връщат боговете вече от няколко десетилетия!” Също много вярно.

Това, което забелязвам все по-често е, че съвременният паганизъм целенасочено се дефинира така, че да не включва боговете. От много време насам, чувам определения като „природна религия” или „земна религия”. Това е вярно до известна степен (и само в някои случаи, като е доста невярно за други – и не задължително в негативен смисъл). Независимо от това, подозирам коя е огромната причина, поради която съществува подобна характеристика, особено за пред хора, които не са паганисти, а именно страха да бъдем наречени глупави или „примитивни” за това, че признаваме съществуването на богове. Ето защо ние изразходваме много виртуално и реално мастило, за да определим дали дадена група е или не е истински „земна”, а всъщност това разбиране може би е по-скоро проблем, отколкото адекватно описание.

Сблъсках се директно с този проблем в Ирландия, в дните на възстановяването на култа към Антиной. През 2002, попитах духовниците в университета (между които имах няколко приятели, включително католическите свещеник и монахиня) дали мога да ползвам параклиса за един от нашите най-важни годишни ритуали. При основаването му в началото на 20-ти век, параклисът е бил предвиден за религиозните нужди на обществото в колежа, без да се изключва някоя специфична религия. Католическият духовник ме подкрепи в начинанието ми, но каза, че трябва да отнесе въпроса към съвета на духовниците, съставен от представители на различни християнски вероизповедания. В крайна сметка съветът отхвърли моята молба и ми беше казано, че трябва да проведа ритуала (в края на Октомври, в Ирландия!) някъде навън, тъй като ще е „по-подходящо” за хората от моята религия. Всъщност до този момент няма известни светилища на Антиной от древния свят, които да са разположени на открито, но със сигурност са познати множество храмове (т.е. свещени места на закрито). За съжаление, моите предпочитания и информация в тази връзка бяха сметнати за маловажни, тъй като съвета на духовниците знаеше какво е най-добро и най-подходящо за хората от „моя вид”.

Това е един случай, в който публичното възприемане на съвременната идентичност и религиозност на паганистите е в противоречие с реалната практика. Идеята, че паганистите са „поклонници на природата” идеално пасва с християнското схващане (а в моя случай – погрешно схващане) за древните политеисти като простодушни селяндури, които нямат място в цивилизованото общество, поради което и нямат причина да извършват ритуалите си на закрито.

Чувал съм модерни паганисти да се самоопределят по подобен начин сред представители на различни религии, което според мен е отново изопачаване на нещата, за да се осигури комфорта на монотеистите в подобна среда. Срещал съм много мюсюлмани в живота си и всеки от тях няма проблем да ме третира като абсолютно нормално човешко същество, докато не разберат, че почитам множество богове. Тогава отношението им се превръща в опити да ме убедят, че моите богове са лъжливи джинове, а аз съм прекалено глупав или себичен, за да съм го разбрал. Бях много учуден да чуя един от водещите паганистки активисти за толерантност между религиите да казва, че мюсюлманите го възприемат като някой, който „почита Аллах чрез неговите творения.” С други думи, той е възприеман като поклонник на природата, отколкото като някой, който почита боговете или, както вероятно е по-подходящо в случая с много уикани (какъвто е този индивид), някой който почита Богинята и Бога. За монотеистите, това отново са „лъжливи богове” и със сигурност едно божество в повече.

Както Стар Фостър казапреди много месеци, политеизмът е едно от малкото неща, които модерният паганизъм може да твърди, че „притежава” почти напълно, но за твърде много хора той е като смешната стара лампа, наследена от нашите пра-пра-родители, която крием в мазето, когато имаме гости.

Започвам да разбирам все повече причината, поради която много съвременни политеисти са избрали да се дистанцират от термина езичник, тъй като политеизмът определено включва богове (при това много!), от друга страна много модерни форми на паганизъм изглеждат свързани и решени да определят своята религиозност по всякакъв начин, но изключвайки почитането, признаването и (ужас на ужасите!) преклонението пред някакви богове.

Както вече казах, политеистите не са монотеисти, но също така не са и монисти. Ето защо вече не използвам фразата „Божественото”, когато говоря за съвременното езичество или политеизъм. Това за повечето хора може и да е проблем на семантиката и ако това е случаят - няма нищо лошо. Но въпреки това, фразата „Божественото” за мен не описва реалността на боговете, така както аз ги познавам, нито пък успешно и точно превежда частицата theos в термин като „теология”.

Но във всеки случай, ограничаването на значението на theos в това отношение, определено ме притеснява. Звучи така, сякаш се опитва да се избегне отчуждаването на евентуално враждебно настроени слушатели и според мен това става на цената на истината. Ако има някаква сфера от живота ми, в която се опитвам да бъда възможно най-искрен, когато говоря както с вътрешни, така и с външни хора, това е религията. Ето защо фразата „Божественото” не служи да се предаде адекватно какво почитам или с кого бих искал да култивирам взаимоотношения.

Езическа или политеистична практика, която набляга на cultus предполага определено същество с воля и съзнание на другия край на взаимодействието. Ето защо, когато чуя паганисти да бъдат определяни или самоопределяни като „почитащи природата”, се чудя как тази връзка въобще може да стане. „Природата” не се интересува, ако й оставяте дарове, организирате фестивали или й пеете химни и танцувате и пирувате с вашите приятели. Танцуването на Лугнасад няма да предотврати глобалното затопляне, пеенето на химн няма да спре земетресение, правенето на възлияние няма да спре дъжда. Най-добрият начин за „почитане” на природата е да се правят неща като да се рециклира, да не се шофира, да намалите собствения си карбонен отпечатък и т.н. Но, ако някой персонифицира природата до известна степен като genii loci или други духове на природата или местата, тогава той може успешно да взаимодейства с тези същества въпреки че вали, има земетресения или става по-топло. Колкото по-екологично съзнателна е религиозността на човек, толкова по-научно информиран е той; и в този случай пълната неуместност на „почитането на природата” в култов смисъл става много по-очевидна. Природата – и по-общо целият космос, със съдържащите се в тях астероиди и експлодиращи звезди, е напълно безразлична към човешкото съществуване на този етап и е съвсем вероятно да бъде така завинаги.

Древните хора, които били наречени „езичници” от християните, и които са били преследвани и дори убивани за това, че са такива, не са „почитали природата”. Те са почитали боговете, които са били възприемани, като имащи власт над природата; и докато те възприемали своите практики като основни за добрите отношения в обществото, благото на техните общества било невъзможно без благоволението на боговете.

И така, да се върна там, откъдето започнах. Модерният паганизъм не трябва да има за главна цел да се самоопределя като „почитане на природата”. Не трябва да характеризира себе си предимно като „почитане на Божественото”, защото коя религия не съдържа това в някаква форма? Вместо това, основна цел за съвременният паганизъм трябва да са активните опити да върнат съществуването на боговете в човешкото съзнание като реални, имащи собствена воля, отделни същества.

Превод от английски и редакция: Cath

Прочетете цялата статия на: Bringing Back the Gods

Повече за автора: P. Sufenas Virius Lupus