Показват се публикациите с етикет Божества. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Божества. Показване на всички публикации

събота, 17 януари 2015 г.

Образът на Изида в "Златното магаре"


Наскоро се сетих за това описание на образа на богинята Изида в гръко-римския свят. Горещо препоръчвам на всеки да прочете цялата творба на римския автор Луций Апулей.

"...Но едва успях да затворя очи и ето изведнъж сред морето бавно се надигна божественият образ, внушаващ почит дори у самите богове! После постепенно лъчезарното сияние с цялото си тяло, излизайки от морската глъбина, ми се стори, че застана пред мене! О, ако бедността на човешката реч ми даде възможност да разкажа, ако самото божество ме надари с богат и изобилен дар на мощно красноречие, бих се опитал да ви предам тоя чуден образ!

Ето — гъсто спуснати коси, сплетени леко отпред, свободно и волно се разпиляваха по божествената й шия; венец от всевъзможни различни цветя окръжаваше върха на главата й; всред нея, над челото, плосък като огледало диск сияеше в бледа светлина — това беше именно знака на богинята на луната. Отляво и дясно на него се виеха две змии, изправили глави, а отгоре се подаваха житни класове. Многоцветна дреха, изтъкана от тънко ленено платно, ту блестеше с бял блясък, ту със златожълтия цвят на шафрана, ту пламваше в розов блясък! Но това, което порази още повече моя взор, бе черният плащ, който разливаше тъмно сияние. Обвивайки тялото й, той преминаваше отзад, откъм дясното бедро към лявата плешка, откъдето свободният му край беше прехвърлен отпред сдиплено, за да се спусне надолу в множество хоризонтални гънки, а краищата му, обшити с кичури от ресни, красиво се развяваха. 

4. Краищата, а и самата тъкан на плаща бяха осеяни с блещукащи звезди. Сред тях пълната луна дъхаше пламтящи огньове. А там, където на вълни падаше това чудно покривало — от всички страни бе вшита непрекъсната гирлянда от всякакви цветя и плодове. Богинята носеше различни предмети. В десницата държеше меден систър. Неговата тясно извита като пояс основа се пресичаше с три по-малки пръчки и те при тройно разтърсване с ръка издаваха пронизителен звук. На лявата ръка висеше златна чаша с форма на кораб, върху чиято дръжка на лицевата страна надигаше глава усойница с широко издута шия. Божествените й стъпала закриваха сандали, втъкани с листа от победната палма. В този величествен вид, дишайки аромата на щастлива Арабия, богинята ме удостои с божествения си глас..."

вторник, 12 март 2013 г.

Химн за Агни


Ригведа - I.1. (Химн за Агни)

1. В началото /призовавам/ Агни първожреца
на обряда, божествения първосвещеник,
дарителя на богатства.

2. Този, когото почитаха мъдреците в минали
времена и когото възхваляват и днешните
мъдреци, този Агни довежда /другите/ богове
/в ритуала/.

3. Агни дарява с богатство, /той е/ хранител
/на потомците/ и донася мъжество.

4. О, Агни, в обряд, в който присъствуваш през
цялото време, не може да има никакъв недостатък.
Такъв обряд достига до небесните богове.

5. О, Агни, Ти, най-славен носител на огнения
обряд, извърши този ритуал заедно с
безсмъртните всевластни богове.

6. О, Агни, Ти създаваш благополучие за
извършителя на огнения обред. Ти със
сигурност извършваш това.

7. О, Агни, ние денонощно се покланяме с ума
и сърцето си в близост до теб.

8. О, Агни, Ти изявяваш обреда, ти си защитник
на истината, ти си самосветещ и нарастването е
присъщо за теб.

9. О, Агни! Както бащата естествено е достъпен
за сина, така и ти се изявяваш пред нас с лекота.
Затова ни донеси щастие.

Източник: "Индийските санскритски първоизточници : Веди, Упанишади, Бхагавадгита", състав. Кънчо Кънев, прев. от санскрит. Рамакришна Каушик и др., издателство "Любомъдрие", София 1996, стр. 63


петък, 8 март 2013 г.

Орфеев химн към Афродита


Славена в химни, небесна, усмихната Афродито,
рожба на морската пяна, родителко, свята богиньо,
ти съчетаваш в нощта, на принудата майка, сплетница,
всичко изхожда от теб, че си впрегнала цяла вселена,
властна над мойрите, трите, ти създаваш всичко, което
горе в небето, на тази земя многоплодна живее
и в дълбини на морето, на Бакх сътрапезница свята,
дружка на пиршества, майка на блянове, пращаш ти брака,
тайнствена, носеща чар, към любовното ложе повеждаш,
зрима, незрима, с прекрасни коси, с произход благороден,
на сватбени пирове гост, жезлоносна богиньо, вълчица,
ти, мъжелюбка, дариш рождеството, мечтите, живота,
без принуждение сплиташ, с напитки безумни любовни
и животинския род многоброен, и смъртните хора.
Божа издънка на Кипър, ела, дали ти обитаваш,
горе Олимп, о, царице божествена с прелестен образ,
или в Сирия бродиш, в страната, богата с ливани,
или в Египет свещен в колесницата златокована
ти навестяваш ливади и плодохранилни потоци,
или се плъзгаш над морски простори връз лебедов запрег,
на хороводите вити на китове ти се любуваш,
или се радваш във Дия на розовобузите нимфи,
скачащи с леки подскоци на пясъка по бреговете,
или, царице, си в Кипър, родината твоя, където
дивни девойки по цяла година и девствени нимфи
пеят, блажена, за теб и небесния ведър Адонис.
Но ти, богиньо, блажена, ела с миловидния образ,

чуй ме, зова те, с душата си чиста и с думи свещени.


Източник:

Георги Батаклиев, "ОрфейХимниАргонавтика". Пловдив, 1989.


събота, 26 януари 2013 г.

Орфеев химн към Хера

Извършва се обредно кадене с аромати:

"С тъмносини одежди загърната, образ въздушен,
Хера, на всички царице, на Зевса честита съпруго,
Пращаш на смъртните ти дъшехранния полъх гальовен,
Майка си ти на дъжда, ветровете всеродствена кърмиш,
Нищо без тебе не знае изцяло кълна на живота,
Ти се споделяш със всички, разлята в свещения въздух,
Всички единствена ти направляваш, над всички царуваш
И от зефирния дъх по въздушни потоци се носиш.
Но, всецарице, блажена богиньо, ела благосклонна

С многото прозвища твои, с лицето красиво ни радвай."

Източник:
Георги Батаклиев, "ОрфейХимниАргонавтика". Пловдив, 1989.

неделя, 18 ноември 2012 г.

Богинята Инана в подземния свят

Дълго време се чудих дали да пусна като отделна тема този мит, тъй като лесно може да се намери на български в страницата, от която и аз го взех - "История на Света". Но реших, че споделянето на тази информация първо ще обогати всички, които не следят редовно или изобщо страницата на The Occult Room във фейсбук и второ - ще запознае всички вас с многообразието, което предлага горепосочената историческа страница.

Що се отнася за древните божества, винаги съм съветвала хората, че е хубаво, когато има запазени епиграфски източници от въпросната епоха, да се запознаят на първо време с тях. Съвсем ясно е, че нищо не може да ви даде по-добра представа за Инана от текстовете, съставени от хората, които са я почитали в древен Шумер. Именно един такъв текст искам да ви предложа днес - митът за слизането на Инана в подземния свят. Тази история е много обсъждана и популярна сред нео-паганистите, но честно казано до този момент не съм срещала някъде някой от тях да я е цитирал в оригиналния й вариант. Най-често можете да се запознаете с преразкази направени от авторите, които не винаги отговарят на историческата истина. В конкретния случай съм щастлива, че мога да ви запозная с един превод на български език и се надявам все по-често да имам подобна възможност.



Инана в Подземния свят

От Великото Небе до Великите Недра,

Помислите свои тя обърна,
Богиня от Великото небе до Великите Недра,
Помислите свои тя обърна,
Инана от Великото Небе до Великите Недра,
Помислите свои тя обърна.

Мойта господарка, небето изостави, земята изостави;
В земната утроба тя отива;
Инана небето изостави, земята изостави;
В земната утроба тя отива.

Жреческата власт пренебрегна, своите жрици изостави;
В земната утроба тя отива.
В Урук храмът на Еан изостави - в земната утроба тя отива;
В Бадтабир  Емушкалам изостави - в земната утроба тя отива;
В Забалам Гигун изостави - в земната утроба тя отива;
В Адаба Ешар изостави - в земната утроба тя отива;
В Нипур Барадургар изостави - в земната утроба тя отива;
В Киш Хурсанлкалам изостави - в земната утроба тя отива;
В Акад Еулмаш изостави - в земната утроба тя отива;

Свойте тайни сили – седем, тя събра;
Силите събра, стисна ги в ръка;
Силите събра, нозете си укрепна;
На главата и – венецът на Еден, Шугур;
На челото и – сияйна лента „Прелест на челото”;
В нейните ръце – знакът на властта;
Огърлица лазурна шията обгръща;
Двоен накит гръдта и украсява;
Златни гривни ръцете и обвиват;
Гърдите и покрива мрежа „За мен, момък, за мен”;
Бедрата и с превръзка, владетелска одежда;
В очите – зов: „Ела, ела”.

Инана в царството подземно слиза;
Пратеникът и Ниншубур - с нея той отива;
Светлата Инана на Ниншубур говори:
Пратенико мой, Пратенико!
Глашатай на словата мои милосърдни!
Вестител на словата мои бързокрили!
Когато в света подземен аз сляза,
Когато в света подземен аз отида,
На хълма погребален заплачи за мен,
Пред Къщата на събранието, барабан забий,
На боговете храмовете за мен обходи,
Лицето си надраскай, устата раздери,
Тялото зарад мен нарани,
Парцали, като просяк надени!
В Екур, в храмът на Енлил, ще отидеш сам,
Когато в Екур, в храмът на Енлил влезеш
Пред Енлил заридай:
Татко Енлил, не позволявай твоята дъщеря
Да загине в света подземен!
Светлото ти сребро не позволявай 
Да се покрие с прах в света подземен!
Твоят прекрасен лазурит 
Да не се разпадне в света подземен!
Твоят чемшир 
Да не се разчупи на трески в света подземен!
Девата на любовта не позволявай 
Да загине в света подземен!

И когато Енлил на тези думи не се отзове,
В Ур иди!
В град Ур, в Емудкалам,
В Екишнугал при Нан влез,
Пред Нан заридай:
Татко Нан,  не позволявай твоята дъщеря
Да загине в света подземен!
Светлото ти сребро не позволявай 
Да се покрие с прах в света подземен!
Твоят прекрасен лазурит 
Да не се разпадне в света подземен!
Твоят чемшир 
Да не се разчупи на трески в света подземен!
Девата на любовта не позволявай 
Да загине в света подземен!


И когато Нан на тези думи не се отзове,
В Ериду иди!
Когато в Ериду, в храма на Енки влезеш,
Пред Енки заридай:

Татко Енки,  не позволявай твоята дъщеря
Да загине в света подземен!
Светлото ти сребро не позволявай 
Да се покрие с прах в света подземен!
Твоят прекрасен лазурит 
Да не се разпадне в света подземен!
Твоят чемшир 
Да не се разчупи на трески в света подземен!
Девата на любовта не позволявай 
Да загине в света подземен!

Татко Енки е мъдър и могъщ,
Тревите на живота знае той, животворната вода познава той,
Той мен ще съживи!

Инана в царството подземно слиза,
На Ниншубур, пратеника свой, тя говори:
„Върви, връщай се Ниншубур! 
Моите напътствия недей забравя!”

Инана към двореца на хълма лазурен се отправя,
Към вратите на света подземен бърза, пълна с гняв.
На вратите на света подземен кресна тя сърдито:
„Отвори двореца, вратарю, отвори!
Отвори двореца, Нети, отвори! Единствено на мен!
Да, аз ще вляза!

Нети, на царството стражът главен,
На светлейшата Инана отговаря:
„Коя си ти, коя?”
„Аз съм звездата на слънчевия изгрев!”
„Ако ти си звездата на слънчевия изгрев,
Защо си дошла в „Страната без връщане назад”?
Как твоето сърце те изпрати на път,
Откъдето няма връщане?”

Светлейшата Инана на него отговаря:
„до великата владетелка Ерешкигал, 
За мъртвия Гугалан, нeйния съпруг,
Погребални треви за него да запаля,
Погребална бира над него да излея,
И наистина е така, наистина е така!”

Нети, на царството стражът главен,
На светлейшата Инана отговаря:
„Почакай, о, Инана, на мойта господарка за тебе ще доложа!”

Нети, на царството стражът главен,
При Ерешкигал, свойта господарка,  отива и така говори:
„О, господарке моя! Там е дева!
На боговете подобна във величие и осанка!”
Пред портите на „Страната без връщане назад”!
В Еан оставила своите владения.

Свойте тайни сили – седем, тя събра;
Силите събра, стисна ги в ръка;
Силите събра, нозете си укрепна;
На главата и – венецът на Еден, Шугур;
На челото и – сияйна лента „Прелест на челото”;
В нейните ръце – знакът на властта;
Огърлица лазурна шията обгръща;
Двоен накит гръдта и украсява;
Златни гривни ръцете и обвиват;
Гърдите и покрива мрежа „За мен, момък, за мен”;
Бедрата и с превръзка, владетелска одежда;
В очите – зов: „Ела, ела”.

Ерешкигал по бузата се плесна,
Промени се в лицето, хвана се за главата,
На Нети, на царството стражът главен, указания дава:
„О, Нети, на царството страж главен,
Това, което ще ти кажа, не пристъпвай!
В света подземен седем входа отвори,
В двореца на Ганзир, където е първият пред света подземен,
Вратите отвори!
И нея, когато тя влезе,
И се приближи, сама ще я посрещна!”

Нети, на царството стражът главен,
Словата на свойта господарка възхвалява,
В света подземен седем входа той отвори,
В двореца на Ганзир, където е първият пред света подземен,
Портите отвори,
На светлейшата Инана промълви така:
„Влизай тук, Инана!”
И когато тя влезе, 
венецът на Еден, Шугур, от главата и сне.
„Какво е това,  какво?”
„Смири се, Инана, пред всесилните закони на царството подземно!
Инана, по време на подземните обреди, ти мълчи!”

И когато тя влезе през втората врата,
знакът на властта от ръцете и отне.
„Какво е това,  какво?”
„Смири се, Инана, пред всесилните закони на царството подземно!
Инана, по време на подземните обреди, ти мълчи!”

И когато тя влезе през третата врата,
Огърлицата от лазур от шията и сне.
„Какво е това,  какво?”
„Смири се, Инана, пред всесилните закони на царството подземно!
Инана, по време на подземните обреди, ти мълчи!”

И когато тя влезе през четвъртата врата,
Двойният накит от гръдта и махна.
„Какво е това,  какво?”
„Смири се, Инана, пред всесилните закони на царството подземно!
Инана, по време на подземните обреди, ти мълчи!”

И когато тя влезе през петата врата,
Златните гривни от ръцете и отне.
„Какво е това,  какво?”
„Смири се, Инана, пред всесилните закони на царството подземно!
Инана, по време на подземните обреди, ти мълчи!”

И когато тя влезе през шестата врата,
Мрежата „За мен, момък, за мен” от гърдите и свали.
„Какво е това,  какво?”
„Смири се, Инана, пред всесилните закони на царството подземно!
Инана, по време на подземните обреди, ти мълчи!”


И когато тя влезе през седмата врата,
Превръзката, владетелска одежда, от бедрата и свали.
„Какво е това,  какво?”
„Смири се, Инана, пред всесилните закони на царството подземно!
Инана, по време на подземните обреди, ти мълчи!”

И тя влезе, вървя и приближи.
Сестра и скочи от трона,
След това отново на трона седна.
Седем съдии  Анунаки отсъдиха пред нея.
На Инана погледна – погледът и смърт!
Слова изрече – словата и гняв!
Крясък издаде – крясък проклятие!
Тази, която дойде, превърна в труп.
Трупа на кука окачи.

Когато минали три дни и три нощи,
Ниншубур, пратеникът неин,
Глашатаят на словата милосърдни нейни,
Вестител на словата бързокрили нейни,
На хълма погребален заплака за нея,
Пред Къщата на събранието барабан заби,
Храмовете на боговете зарад нея обходи,
Лицето си надраска, устата си раздра,
Тялото си зарад нея нарани,
Парцали, като просяк надяна!
В Екур, храма на Енлил, самотен влезна.

Щом в Екур, храма на Енлил, той влезе,
Пред Енлил зарида:
„Татко Енлил, не позволявай твоята дъщеря
Да загине в света подземен!
Светлото ти сребро не позволявай 
Да се покрие с прах в света подземен!
Твоят прекрасен лазурит 
Да не се разпадне в света подземен!
Твоят чемшир 
Да не се разчупи на трески в света подземен!
Девата на любовта не позволявай 
Да загине в света подземен!”

Татко Енлил на Ниншубур отговаря:
„Дъщерята моя, Великите Небеса пожела,
Великите Недра пожела,
Инана Великите Небеса пожела,
Великите Недра пожела,
На царството подземно всесилните закони,
Вековечните му приношения.
Кой сега за нея ще продума, за нея ще промълви слово?”

Татко Енлил на молбата му не се отзова.
И за Ур той потегли.
В Ур, в Емудкалам
В Екишнугал при Нан влезе,
И пред Нан зарида:
„Татко Нан, не позволявай твоята дъщеря
Да загине в света подземен!
Светлото ти сребро не позволявай 
Да се покрие с прах в света подземен!
Твоят прекрасен лазурит 
Да не се разпадне в света подземен!
Твоят чемшир 
Да не се разчупи на трески в света подземен!
Девата на любовта не позволявай 
Да загине в света подземен!”

Татко Нан на Ниншубур отговаря:
„Дъщерята моя, Великите Небеса пожела,
Великите Недра пожела,
Инана Великите Небеса пожела,
Великите Недра пожела,
На царството подземно всесилните закони,
Вековечните му приношения.
Кой сега за нея ще продума, за нея ще промълви слово?”

Татко Нан на молбата му не се отзова.
И за Ериду той потегли.
В Ериду, при бог Енки той влезна,
И пред Енки зарида:
„Татко Енки, не позволявай твоята дъщеря
Да загине в света подземен!
Светлото ти сребро не позволявай 
Да се покрие с прах в света подземен!
Твоят прекрасен лазурит 
Да не се разпадне в света подземен!
Твоят чемшир 
Да не се разчупи на трески в света подземен!
Девата на любовта не позволявай 
Да загине в света подземен!”
Татко Енки на Ниншубур отговаря:
„Дъщерята моя! Какво се е случило с нея? Аз се тревожа!
Инана!  Какво се е случило с нея? Аз се тревожа!
Владетелката на страните! Какво се е случило с нея? Аз се тревожа!
Жрицата на Небесата! Какво се е случило с нея? Аз се тревожа!

Из под ноктите свои, мръсотия извади, Кургару направи,
Из под ноктите свои, украсени в червено, мръсотия извади
Калатуру направи.
На Кургару даде тревите на живота,
На Калатуру даде животворната вода.

Татко Енки говори на Кургару и Калатуру:
„Вървете,  към света подземен се отправете,
През вратите подземни като мухи прелетете,
През пролуките дверни като змии пролазете,
Майка рождена, в мъки,
Инана лежи и страда!
Нейните бели бедра не са покрити с одежди,
Нейните гърди, като купи, с нищо не са прикрити,
Нейният глас като звънка мед, звъни,
Разчорлени коси като праз.
И когато тя каже: „Уви, утробата моя!” –
„О, ти, която страдаш, господарко наша,
Уви, утробата твоя!” – така и кажете!
И когато тя каже: „Уви, лицето  мое!” –
„О, ти, която страдаш, господарко наша,
Уви, лицето твое!” – така и кажете!
„Кои сте вие, откъде?
„От мойта утроба – в твойта утроба!
От моето лице – в твоето лице!” – така и кажете.

„Ако сте богове – да бъде Слово,
Ако сте хора – награда от Съдбата!”
В душата на Небесата, в душата на Земята нея закълнете,
В душата на Недрата нея закълнете.
Речна вода на вас ще дадат – нея не вземайте!
Полско зърно на вас ще дадат – него не вземайте!
„Трупа от куката ни дай!” – кажете!
И един с тревите на живота, друг с животворната вода
Тялото докоснете -  ще стане Инана!

Калатуру и Кургару словата на Енки възхваляват,
През вратите подземни като мухи прелетяха,
През пролуките дверни като змии пропълзяха,
Майка рождена, в мъки ,
Инана лежи и страда!
Нейните бели бедра не са покрити с одежди,
Нейните гърди, като купи, с нищо не са прикрити,
Нейният глас като звънка мед, звъни,
Разчорлени коси като праз.
И когато застена: „Уви, утробата моя!” –
„О, ти, която страдаш, господарко наша,
Уви, утробата твоя!” – те и казаха!
И когато застена: „Уви, лицето  мое!” –
„О, ти, която страдаш, господарко наша,
Уви, лицето твое!” – те и казаха!
„Кои сте вие, откъде?
Те отговориха : „От мойта утроба – в твойта утроба!
Те отговориха:  „От моето лице – в твоето лице!”

„Ако сте богове – да бъде Слово,
Ако сте хора – награда от Съдбата!”
В душата на Небесата, в душата на Земята я заклеха,
В душата на Недрата я заклеха.
Речна вода им дадоха – не я взеха!
Полско зърно им дадоха – не го взеха!
„Трупа от куката ни дай!” – казаха!
Светлата Ерешкигал на Калатуру и Кургару отговаря:
„Ето това е тялото на вашата господарка!”
„Това е тялото на нашата господарка, наистина, дай го!”
Те казаха.

Трупа от куката взеха,
И единият с тревата на живота, и другият
С животворната вода
Тялото докоснаха
Инана стана.
Инана от царството подземно излиза
Анунаки нея я залавят.

„Кой от слизащите в света подземен
Излиза невредимо
От света подземен?
Ако Инана „Страната без връщане назад” изостави,
Глава за глава трябва да остави!”

Инана от света подземен излиза
И демоните малки, като остри стрели

/……../

От демоните мои ще се изплъзна аз, не могат да ме хванат те.
Уту чу неговата молба
Като благодетел, оказал милост
В лапи на гущер ръцете му превърна
В крака на гущер краката му превърна
От демоните успя да се изплъзне, не го отвлякоха те.

/……../

В преследването му обхождаха страните,
Мястото дето се укрива диреха те,
Демоните ръце размахваха,
От разтворената им паст излизаше огън.

/……../


Малките демони откриват паст
Големите демони мълвят слово:
„Е, нека да отидем при светлата Инана!”
Демоните отидоха в Урук, светлата Инана те залавят.
„Е, Инана, връщай се на пътя, който сама избра,
Към царството подземно се отправяй!
Където сърцето твое те изпрати, ти се върни,
Към царството подземно се отправяй!
В дома на Ерешкигал се върни,
Към царството подземно се отправяй!
Превръзка светла, владетелска одежда ти не надявай,
Към царството подземно се отправяй!
Тиара светла, венец приветен, от главата си снемай,
Към царството подземно се отправяй!
Украса на очите ти не слагай,
Към царството подземно се отправяй!
Сандали на нозете не обувай,
Към царството подземно се отправяй!
Щом от царството подземно си ти отиде,
За себе си замяна не намери!”

С такива думи към светлата Инана те се втурнаха!
Инана от страх се вцепени, стиснала ръката на Думузи
„О, млади човече! Нозете  стиснати в окови,
О, млади човече! В капан попадна! На шията е сложен ярем!”

И те копия, шила и куки насочиха към него!
Огромен меден топор вдигнаха над него!
О, младежо! Те го сграбчиха и повалиха,
Одеждите му смъкнаха 
Ръцете му извиха,
С въже на злото него омотаха,
Було на страха лицето му обви.

И младежът към Уту на небето ръце протегна,
„Уту, аз съм твой приятел! Мен, героят, ти познаваш!
Твоята сестра за съпруга взех,
А тя отиде в света подземен,
Мен в замяна тя предаде!
Уту, ти съдия си справедлив, нека не залавят мен!
Ръцете мои промени, обликът ми измени!
От  ръцете на моите демони да се изплъзна, да не залавят мен!

Горната змия насред планината, ще изпълзи
При Гештиниан, моята сестра, душата си ще принеса.

Уту прие неговата молба,
Промени ръцете му, измени лика му,
Горната змия насред планината,  изпълзя.
Думузи! Той е сокол – птица,
Бързо птицата своята душа понесе,
И при Гештиниан своята душа принесе.
Гештиниан погледна брата –
Плесна се по бузата, устата си разкъса,
Тя го гледаше – одеждите разкъса свои,
И над стенещия момък заплака:
„О, братко мой, братко мой! О, момче!
Нека тези дни да не се връщат!
О, братко! О, пастирю! Амаушумгаланна!
Нека тези дни да не се връщат!
О, братко мой! Младежо! Без жена, без син!
О, братко мой! Младежо! Без приятели, другари!
О, братко мой! Младежо! Майка ще заплаче!”

А демоните строги, искат Думузи, окръжават го,
Демоните малки на големите демони мълвят слово:
„Демони без род, без племе, без баща и майка,
Без сестри, братя, без жени и синове!
Велико войнство, в часът на залеза, ужас сеещи в света!
Вие, демони, човека залавящи!
Доброта и милосърдие вие не познавате,
Радост в сърцето вие не знаете!
Е, да тръгваме! На неговия страх, на неговата душа, 
На неговото здраве – кой сега ще иска да гледа!
За другарите му няма да тръгнем, за приятелите му няма да тръгнем,
При Гештиниан за пастиря да отидем!”

Демоните разперват ръце, искат Думузи,
От разтворените пасти крясъци излизат.
Демоните при Гештиниан се явиха.
„Къде е твоя брат, кажи!” – питат я, а тя мълчи!
Приближава небето, потопена е земята, а тя мълчи!
Земята приближава, небето се продъни, а тя мълчи!
Земята приближава, одеждите и разкъсват, а тя мълчи!
Смола изляха връз нея, а тя мълчи!

Думузи в дома на Гештиниан демоните не откриха.
Демоните малки на големите демони така мълвят:
„Е, да отидем сега в свещената пещера!”
Намериха Думузи в свещената пещера.
Окръжиха го, заловиха го! Откриха го, видяха го!
Над младежа с крясъци се спуснаха, с топор огромен
На земята повалиха.
Червата му с ножове разпориха,
От вси страни го окръжиха!
Сестрата заради брат си на жертва е готова,
Птици в кръг около брата кръжат.
„О, братко мой! На велики мъки за тебе ще отида!  

/……/

Дева Инана така е решила.

/……/

Присъдата на Инана свърши.
Дева Инана горко ридае:
„Героят мой си отиде, погубен!
Какво сега ще реши съдбата?
Твоят срок – половин година,
Твоята сестра – половин година.
Твоят ден ще дойде, в този ден ти ще се върнеш!
Денят на твоята сестра ще дойде, в този ден тя ще се върне!”

Светлейшата Инана за своята глава предаде главата на Думузи!
Светла Ерешкигал!
Добра хвалебствена песен за тебе!



Превод от акадски клинопис:  В. К. Афанасьев
Превод от руски: Л. Грозданов

Източници:

1. Изображение на триумфираща Инана-Ищар със звезда, поставила крак върху нейния ревящ лъв и почитана от по-нисша богиня. Акадски печат-цилиндър, ок. 2334-2154 пр.н.е. (S. Beaulieu, по Wolkstein & Kramer 1983:92) http://www.matrifocus.com/index.htm

2. Инана в Подземния свят - препоръчвам горещо страницата на всички!




понеделник, 16 юли 2012 г.

Орфеев химн към Еос


Извършва се обредно кадене с манна*.

"Чуй ме, богиньо, която повеждаш деня лъчезарен,
о, светлолика Еос! Над вселената ти руменееш
и вестоноска на бога велик, на титана възвишен,
с твоите изгреви пращаш по нейните мрачни пътеки
към дълбините подземни Нощта с тъмнокожото рухо,
водиш към дневния труд и насочваш живота на всеки,
радваш преходния род на земята. Не ще се намери
никой, когато изгрееш, от твоя взор да се отвърне,
след като сладкия сън надалеч от очите прогониш.
Всеки човек ти се радва и всеко влечуго, породи
четириноги, пернати и неизброимите морски
жители: всякакъв деен живот ти на смъртните даваш.
Над посветените, чиста, разливай свещения блясък!"

Манната е сок или смола от дървото Мъждрян (Fraxinus orus), наричано още Бял ясен.

Източник:
Георги Батаклиев, "ОрфейХимниАргонавтика". Пловдив, 1989.

петък, 1 юни 2012 г.

Поръчението на Богинята


Поръчението на Богинята (Charge of the Goddess) е един вече традиционен текст в нео-паганизма и конкретно в Уика. Съществуват няколко версии, които в основата си не се различават особено - всичките съдържат някакви напътствия от Великата Богиня към нейните поклонници. Най-известният вариант е този, написан от Джералд Гарднър и пренаписан от Висшата Жрица Дорийн Валиенте, някъде в средата на '50-те години на миналия век. Именно тази версия се съдържа в традиционната Гарднърова Книга на Сенките, поради което избрах да ви запозная именно с нея. 

"Чуйте думите на Великата Майка, която в древността беше наричана също Артемида, Астарта, Диана, Мелюзина, Афродита, Керидуен, Дана, Арианрод, Изида, Бригид и с много други имена.

Винаги, когато се нуждаете от нещо, веднъж в месеца, и най-добре, когато Луната е пълна, трябва да се събирате на някое тайно място и да почитате духът ми, която съм Кралицата на всички вълшебства.


Там ще се събирате тези, които се стараете да научите цялото магьосничество, но които все още не сте достигнали до най-великите му тайни: вас ще ви науча на неща, които са все още непознати.

И вие ще бъдете освободени от робство; и като знак за това, че сте наистина свободни, вие ще бъдете голи в обредите си; и вие ще танцувате, пеете, празнувате, творите музика и любов, всичко в моя чест.

Защото мой е екстазът на духа и също моя е радостта на земята; защото моят Закон е Любов за всички Същества.

Запазете чист своя най-висок идеал; стремете се винаги към него; нека нищо не ви спира или отклонява настрани.

Защото моя е тайната врата, която се отваря към Земята на Младостта; и моя е Чашата на Виното на Живота, и Котелът на Керидуен, който е Светият Граал на Безсмъртието.

Аз съм Милостивата Богиня, която поднася дарът на радостта в сърцето. На земята, аз давам знанието на вечния дух; и след смъртта, аз давам мир и свобода, и повторна среща с тези, които са си отишли отдавна. Не искам жертвоприношение, защото разберете Аз съм Майката на Всичко Живо и моята любов се лее над Земята.

Чуйте думите на Звездната Богиня, в прахът на чиито ходила е небесното войнство; чието тяло обгражда Вселената; Аз, която съм красотата на зелената земя, и бялата Луна сред звездите, и мистерията на водите, и желанието на сърцето, повикът в твоята душа. Стани и ела при мен.


Защото Аз съм Душата на Природата, която дава живот на вселената; от мен произлизат всички неща, и при мен трябва отново да се върнат; и пред моето лице, обично на богове и смъртни, вашата най-вътрешна същност трябва да се открие в екстаза на безкрайната радост.

Нека почитта към мен бъде в сърцето на тези, които ликуват, защото разберете: всеки акт на любов и наслада е мой ритуал. Ето защо нека има красота и сила, могъщество и състрадание, чест и смирение, веселие и благоговение вътре във вас.

И вие, които искате да ме потърсите, знайте че вашето търсене и копнеж няма да са ви от ползва, докато не опознаете мистерията: ако това, което търсите не го намерите в себе си, то вие никога няма да го намерите без себе си.

Защото вижте, Аз бях с вас от началото, и аз съм това, до което се достига на края на желанието."

превод от английски: Cath

събота, 26 май 2012 г.

Орфеев химн към Аполон



Извършва се обредно кадене с манна*.

"Ела, Пеане, убийцо на Титий, Фебе Ликорее,
мемфиецо славен, щастие носещ, блажени, застъпник,
с лирата златна, орач, семенар, питиец, титаничен,
Гринее, Сминтее, питоногубец, делфиец, гадател,
див, божество светозарно, прочут и чаровен герое,
лиросвирач, хороводец, улучващ с лъка, стрелометец,
Бранхие и Дидимее, и Фебе Патарски, Локсие свят,
Делоски цар, лъченосец, с око, наблюдаващо всичко,
и златокъдър, вестяваш слова, откровения чисти;
чуй с милостиво сърце, за народите аз ти се моля,
целия този ефир безпределен с очите обхващаш
и земята щастлива през тъмата отгоре оглеждаш,
и в покоя на тихите нощи под звездоокия мрак
гледаш устоите долу; пределът на цяла вселена
твой е; началото, краят - на тебе са те поверени,
всеразцъфтял, ти настройваш в съзвучност небесния полюс,
ту най-напред преминаваш към тонове от дълбината,
ту извисяваш нагоре или към дорийска настройка,
целия полюс размесваш, делиш родове животворни,
смесваш в хармония ти за мъжете съдбата световна
и разпределяш еднакво на двете - на зима и лято,
тонове горни за зима, за лятото звукове долни,
а за свещения цвят на любимата пролет доризми,
ето защо назовават те с твоето име "владетел",
Пан, бог двурог, изпращач на свистенето на ветровете
и затова съхраняваш печата, извайващ всемира.

Чуй, отзови се, блажени, на твойте молители мисти!"

Манната е сок или смола от дървото Мъждрян (Fraxinus orus), наричано още Бял ясен.

Източник:
Георги Батаклиев, "ОрфейХимниАргонавтика". Пловдив, 1989.

неделя, 22 април 2012 г.

Вечерята на Хеката

Днес е Вечерята на Хеката, която съм споменавала в няколко предишни публикации тук и на страницата на The Occult Room във Фейсбук. Тъй като съм обявила следващите няколко дни като посветени на информация, свързана с тази богиня, реших да поместя единственият български вариант на този празник, който успях да намеря в интернет, а именно обредът, публикуван от тракийско общество "Трескейа". 


"На 29 –я ден от лунния месец се оставя на кръстопът храна, която е била наричана Вечерята на Хеката. В древността тази храна е оставяна на кръстопът до статуя на богинята или до друг кръстопътен олтар. Тъй като бедните са се хранили с оставената храна Хеката е била наричана Добрата Богиня, защото дели жертвите си с бедните. Оставянето на храна символизира и оставянето на старото в лунния цикъл и измолването на благосклонността на богинята през идния лунен месец.

На този ден се оставят на кръстопът приношения на Богинята– яйце, питка, риба. Може към това да се добавят още вино, мед, чесън и други неща, но основното – първите три неща, яйце, риба, питка, символизират властта на Богинята над Небе – яйцето, Земя – питката, Море – рибата. Оставят се изброените неща на кръстопът придружени със следната молитва:

"За възхвала те призовавам пътна Хеката, на тройния кръстопът мила господарко,
Небесна, Земна и Морска, загърната в плаща шафранен,
властница гробна, с душите на мъртвите празнуваща Бакха,
Персова щерка, обичаща самотата, почитана от елени,
Нощна, за която кучетата са свещени, неугасима господарка,
звероръмжаща, непрепасана, с покоряващ образ,
с бичи впряг, на цялата Вселена държаща ключа Владичица,
Господарка, нимфа, отхранваща децата, водачка, бродеща из планините,
чуй на бикопаса молбите и на благочестивите жертви
със сърце благосклонно девицо явявай се вечно!"


Казва се молитвата, оставя се приношението, връща се вкъщи без да се обръща назад."


Източник:
Трескейа - Календарни обреди