Билките - насоки за изучаване на магическите им свойства

Светът на билките е изключително примамлив, особено за начинаещите. Но съшевременно е и много, много объркващ. Огромното количество на билките, както и предизвикателството да се научат както медицинските, така и магическите им свойства, често става причина да се откажем изобщо от идеята за усвояване на билкарството. Или пък прибързвайки да научим магическите свойства на билките, тотално пренебрегваме лечебните им свойства. А в България имаме и друг проблем - информацията за тези магически свойства обикновено идва от чужда културна среда, докато магическите свойства на билките, така както са ги знаели нашите баби, остават на заден план, ако изобщо някога се стигне до тях. Въпреки че не изглежда като кой знае какъв проблем, трябва да отбележа, че всъщност това е един от основните проблеми при "магическото" билкарство. Всяка страна разполага със сравнително различна флора, която носи със себе си и редица фолклорни препратки и особености. За западния окултизъм мандрагората играе изключително важна роля, но в България това растение не е познато, поради което и отсъства както от фолклора, така и от магическите практики. Но има и растения, които виреят из цяла Европа. Така например докато за западния практикуващ жълтият кантарион (Hypericum perforatum) се свързва със св. Йоан Кръстител и дори носи неговото име (St. John's Wort), то при нас той се причислява към т.нар. "самодивски билки". Разбира се, намират се и прилики. Ако отново си послужим с жълтия кантарион, то ще видим, че и в единия, и в другия случай, той е свързан с деня на Св. Йоан Кръстител или Еньовден, който почти съвпада с Лятното слънцестоене. Но от друга страна - Лятното слънцестоене в Англия например е обвързано с различни мито-религиозни представи от Еньовден в България. Сами виждате, колко трудно изглежда на пръв поглед изучаването на магическите билки. Всъщност и при втория поглед си е трудно, но всяка способност и всяко знание, което си заслужава наистина, изисква усилия. А както е казал Питагор - "Където, както е известно, има необходимост, там има и възможност."

Ако имате достатъчно воля и желание, то вече твърдо сте решили, че ще започнете да изучавате почти необхватния свят на лечебните растения. Вероятно сте си приготвили една хубава тетрадка, научили сте няколко растения и техните лечебни свойства и дори сте били вече няколко пъти сред природата за билки. Но искате да знаете и магическите им свойства. Потърсили сте в интернет както на български, така и на английски и сега сте много по-объркани от преди. Имате чувството, че няма как да продължите. Но, разбира се, това не е съвсем така. Както бе споменато, трудностите при изучаването на магическите свойства на билките идва на първо място от различната географска и културна среда, в която те виреят. Намирайки се в България вие, поне според мен, имате само един избор - да следвате магическите значения на билките разпространени в нашата географска и културна среда. Защо смятам така? Нека разгледаме другите варианти. От една страна вие можете да обичате много западната култура, дори да следвате западна езотерична система или традиция. В този случай, вие ще решите, че родните значения на тревите са ви напълно излишни. Но в този случай ще трябва да си внасяте и сами да отглеждате растения като мандрагората, и в същото време ще се лишите от възможността да използвате растения, които са характерни за нашата географска зона, като например росена (Dictamnus albus). Освен това няма да имате възможност да свържете растенията на тази земя с фолклора и вярванията, които се предават от уста на уста от стотици години. Няма да научите за змейовите и самодивските билки, няма да правите цветна вода, няма да участвате в изплитане на Еньовски венец и в провирането през него. Тук някои от вас ще възразят, че това не е нужно и че може да следвате както западните, така и родните значения на билките. Действително това е вторият вариант. Смесвате значенията, комбинирате ги по свое усмтрение и вярвате, образно казано, както във феи, така и в самодиви. На първо място това е доста противоречиво - ще срещете много растения, които се използват много различно. На второ място е много по-объркващо от всички други опции, тъй като информацията, която трябва да събрете е огромна. Нещо повече - няма да имате представа как да я класифицирате; нито пък къде точно да търсите - дали да използвате значението от западната церемониална магия, от уика, от българския фолклор; също така няма да можете да се ориентирате коя билка за какво ще ви послужи. Ето защо смятам, че оптималния вариант, ако живеете в България, е да следвате магическите значения на билките от балканския фолклор.

Естествено това е доста трудно. Българските книги, посветени на билките, третират само лечебните им свойства, като дават информация и за начина им на събиране. Данни за магическите свойства на билките се откриват в научната литература, но те са разпокъсани и откъслечни. Разбира се, съвсем не е невъзможно те да се търсят, откриват и систематизират. Единственото подобно систематизиране, което ми е известно, е в "Българска народна медицина. Енциклопедия". Но там отново акцентът пада върху лечебните свойства на растенията. Оптималният вариант е да пообиколите селата и да откриете някой, който да има желание да сподели с вас опита и познанията си. Честно казано - това е още по-трудно, отколкото да проверите всички книги издавани в България на тема фолклор. За няколкото щастливци, които са впечатлили достатъчно някоя баба или дядо, за да им предадат знанията си - поздравления! За всички останали - можете да започнете търсенето от собствените си баба и дядо. Често възрастните хора знаят много повече, отколкото си мислим.

И сега вие най-вероятно се чудите защо ви насочвам към най-сложния вариант, който на места дори изглежда невъзможен. Ами защото ако наистина искате да научите нещо, то не бива да се задоволявате само с непроверена информация, намерена в някой сайт в интернет. Знанията, за които полагате истински усилия, са много по-ценни от тези, които лесно можете да откриете с едно цъкване на мишката. А чувствто, което ще изпитате при откриването на някоя прашна книга в тишината на библиотеката, не може да се сравни с почти липсващите усещания на търсенето в интернет. Разбира се, не пренебрегвайте и тази възможност! Дори в българския интернет се срещат сайтове и хора, които добронамерено споделят това, което знаят.

Но вероятно най-добрия съвет, който мога да ви дам е тази година, дори да знаете само две-три билки, да вземете торбата или кошницата и да отидете на билкобер. Също както при яденето, и при изучаването на билките апетита идва с яденето... или по-скоро с брането.

Див кестен

Автор на статията: Божанка Гатева

Сега е сезонът на кестените. Кестените обичайно се засаждат и растат като парково дърво, в градовете са част от озеленяването. Дървото дава множество плодове, които капят през есента, и ги има в изобилие. Парковите служители по чистотата се затрудняват всекидневно да ги изхвърлят. Мъдростта на народа обаче знае ценността на тези плодове. Плодът на дивия кестен е ползвана и популярна билка. Все повече хора събират есен кестени.

Разбрах за лечебното им действие преди десетина години. При споделяне с колеги за Народни средства за простудите, една колежка ми сподели, че е имала големи затруднения с хроничен синузит. При което баба й и казала да вземе сух плод от конски кестен, да настърже на най-ситното на ренде на прах, и да смръкне по една щипка с всяка ноздра. Облекчението било невероятно, и чудодейно. Попитах я, за колко време минава синузита. Облекчението настъпвало още с първото смръкване, но тя продължавала докато й мине напълно. Имах възможността не веднъж да се уверя в думите й. Тогава имах подобни оплаквания. Вземала съм праха от сух кестенов плод в най-разнообразни варианти. Освен за смръкване, съм го добавяла в природните капки за нос, за подсилване, от клеева разредена тинктура, с добавка кестен, или чеснови капки със праха. Това е едно от най-непопулярното приложение на кестените по мои наблюдения.

Обичайно кестеновите плодове се ползват при разширени вени, за облекчаване на напрежение и болки в краката. Имах една преподавателка в един курс, и тя сподели, че за разширени вени само от кестенов спиртен екстракт имала облекчение. Бере си кестени, счуква ги и ги залива с ракия. След 40 дни екстракта е готов.

Веднъж, пътувайки, се запознах с един човек, който ми разказа своята история. Имал гръбначен проблем, дископатия хронична. Тя му създавала грижи 4-5 пъти годишно, като го скове, го поставя на легло с невъзможност да се обслужва сам. Едно такова схващане продължило дълго време - три месеца бил неподвижен. Медицината предписвала болкоуспокояващи инжекции, които не решили проблема. Спасението дошло от един възрастен лечител, при когото го закарали.

„- Народната медицина е най-великата! Толкова било просто! Кестенов спирт. Започнах мазане, и на втория ден бях на крака. На третия бях напълно добре.

- Как се прави извлека?

- 40 кестена се счукват с чук, и заливат с един литър ракия. Стои 40 дни на слънце в стъкло, а от време на време разклащам. След това се прецежда, и се ползва за външно мазане.

- Колко пъти мажеш на ден?

- Колкото повече, по-добре.”

Тази пролет дядо Владо Бошнаков, известен Народен лечител разказа своята история на своя лекция в здравословен форум. Имал проблем на ставата на лакъта, скъсана торбичка на ставата, която трябвало да се зашие оперативно според лекарите. Дядо Владо отказал операция, знаейки големите рискове, които тя крие. Тръгвайки си, среща свой приятел, който го успокоява, че е лесна работа решението. Казва "ела с мен до вкъщи, да ти дам нещо". Нещото са два кестена и обяснения как да ги ползва. Счукват се на прах, и се поръсва една топка тесто с квас, която се слага от страната на допира с лакъта. Ставата „се самозашила” за три дни, което са констатирали лекарите при контролния преглед.

Ценна информация за плода на дивия кестен ни дава нашият най-голям Народен лечител Петър Димков. "В това малко плодче", казва той, "има излъчвателна батерия, която излъчва енергия цяла една година." Той ползва кестеновите плодове в стаята, под леглото, или под дюшека на болните, като източник на енергия. Така, че той препоръчва всеки ден да носиш в джоба си 1-2 кестена.

Тази тайна е била известна на Людмила Живкова, която е била посветена в Тибетски мистерии. Приближените на гранд дамата, казват, че след голямата катастрофа която преживява, с травма на черепа, тя носи чалма по две причини. Едната са белезите, които има, а другата причина е, че носи в чалмата две шепи кестени. По тези причини кестените се ползват и за защита от негативни атаки. Поставят се в ъглите на помещението по няколко кестена.

Сега е сезонът, в който да си наберем плодовете на кестените. Можем да си ги поставим в панер в стаята, или да поставим върху компютъра за неутрализиране на вредните емисии.

Ако имате желание, можете да се свържете с Божанка чрез нейния фейсбук профил - ТУК
Или можете да се присъедините към фейсбук страницата й - ТУК

Когато си сред природата

От години се опитвам да усвоя в детайли разпознаването, събирането и употребата на билки. В началото упорито разглеждах книги с цветни табла, четях статии и разлиствах справочници с надеждата, че с достатъчно усилия ще успея да наизустя всичко необходимо. С времето разбрах, че билките са едно от онези неща, които няма как да научиш само четейки. Тук поговорката "каквото става на книгата не става на нивата" важи с пълна сила.

Жълт равнец върху скалите

Но когато живееш в града, събирането на билки може да изглежда като далечно и недостижимо занимание. Нещо, за което мечтаеш, докато пресичаш забързания булевард, за да стигнеш до супермаркета. Нещо, което планираш, но рядко осъществяваш заради работата, задълженията, трафика, жегата или главоболието, което имаш от онези "две бири" в бара предната вечер.

Съвсем по друг начин стоят нещата, когато се задържиш за по-дълго време в близост до природата. Без значение дали при баба на село, с приятели на къмпинг на морето или пък сами в палатка до някой язовир. Добре, това последното звучи малко съмнително, но все пак... Тази година имах възможност да се задържа малко по-дълго при родителите ми, които живеят в близост до планината. И всеки ден единственото, за което можех да мисля беше да изляза за билки. За да видя какво ще открия в района, за да проверя дали ще разпозная всички растения, които ще видя по пътя си и най-вече за да си набавя тези от тях, които ми бяха нужни за производство на мехлеми и тинктури. И съвсем естествено - при първа възможност излизах, за да събера необходимите ми билки.

Ходенето за билки има няколко огромни плюса, освен събирането на нужните ви растения. На първо място е разходката сред природата, която е почти толкова лечебна (ако не и по-лечебна) колкото самите билки. Особено ако сте решили, че ще обиколите няколко вида местообитания. На второ място идва възможността да откривате нови и непознати за вас места и растения. Трябва да предупредя, че това е особено пристрастяващо! Всяка тревичка, която не познавате или за която се съмнявате дали познавате, снимайте с фотоапарат или телефон. Така, след като се приберете, ще можете на спокойствие да разучите снимките и да видите на какво сте се натъкнали. Тъй като ще ви се наложи да прелиствате неколкократно илюстрациите в книгите, това ще ви помогне и в научаването на други растителни видове.

Дали това е червена хвойна?

Не на последно място е и удоволствието от разходката сред природата. Преди време, само за един следобед, успях да се насладя на водопад; на двойка гарвани, прелитащи на 10 метра над главата ми и на спираща дъха гледка към спокойните и зелени хълмове на планината. И всичко това, докато преминавах от реката към дъбовата горичка, а от нея през скалните пътеки, водещи до обширните поляни в полите на Родопите.

Ако пък сте от малцината късметлии, които живеят на село или пък просто имат хубав двор пред дома си, то ходенето за билки ви носи още един бонус. Ще можете да вземете диворастящи растения и да се опитате да ги засадите в собствения си двор, за да са ви подръка. Разбира се, трябва да имате предвид, че някои растения са защитени, а други силно отровни. Ето защо е добре все пак да имаме някаква подготовка, когато излизаме сред природата. Или още по-добре - отидете с някой, който познава билките във вашия край!

Тази година вече е към края си, но ако искате да започнете да се занимавате с билки, то можете да предвидите това в програмата си за следващата година. През зимата ще имате достатъчно време да проверите кои растения кога цъфтят. И най-вече - да прецените от какви билки имате нужда. Така например тази година аз имах нещо като мания за змийско мляко, тъй като имах малко проблеми със зрението. Еньовчето се включи в домашната ми аптечка с един не чак толкова добре ухаещ крем, който използвам когато кожата на ръцете ми стане прекалено суха. Опитах се да направя и спиртен извлек от мента, но съвсем не използвах подходящия вид мента. След една не чак толкова успешна маска за коса със зехтин и жълтък, реших, че ще премахна излишната мазнина от косата си с отвара от дъбови кори (които закупих от билкова аптека!). А след почивката на морето имах нужда от нещо тонизиращо сухата ми кожа, ето защо заложих на събраната през лятото лайка. Има билки, които е добре всеки да има в дома си и повечето от тях се намират доста лесно.

Бучиниш край бодлива тел - тематично

Сигурно съм ви объркала с тази статия, но просто трябваше някак да споделя възторга от удоволствието и ползата от това просто да излезнеш сред природата с чанта за билки на рамо и сърп в ръката. И не само да отмориш, но и да си направиш услуга, набирайки дори малко букетче лечебни растения. А както казват "апетитът идва с яденето". И колкото повече ходите за билки, толкова повече ще искате да го правите. Разбира се, не трябва да подценяваме и теорията. От нея научаваме как и кога се берат билки, как се изсушават, как и за какво се използват. А също така кои растения са опасни, кои трябва да избягваме дори да доближаваме и кои са застрашени от изчезване. Но никога няма да можете да научите толкова от книгите за лечебни растения, колкото дори само от два излета годишно с цел събиране на билки.

А какъв е вашият опит с билките? Какво набрахте тази година? Какво не успяхте? Какви домашни отвари забъркахте? Пишете ми в коментарите.

Кънингам за билките (видео)

Преди повечето билки по поляните да са прецъфтели, а надявам се и преди да са удавени от вече досадните дъждове, реших да споделя с вас един документален филм за магическата употреба на билките. "Herb Magic" е написан от Скот Кънингам, който също ще видим и в ролята на водещ. Авторът е познат на българския пазар с книгите "Магическото домакинство", "Магически аромати, масла и отвари", "Земната сила" и "Магията на храната" и един от най-влиятелните писатели в областта на уика. Видеото е дълго, но определено си заслужава!

Камшик (Agrimonia Eupatoria)

В България тази билка е наричана още - обикновен камшик, бутрак, камшиче, маясиличе, маясъливче, мастика, охтичаво биле, охтивче, ребник, чичек, жълт чичек, чичък, църната билькя, мотика, бутраклиев гюрлюк.

Знае се, че камшикът оказва силно лечебно въздействие върху всякакви възпаления на гърлото, устата и фаринкса. Ето защо той е особено подходящ в случай на всякакви възпаления, засягащи тази област на човешкото тяло. Но към камшика можем да се обърнем не само при болест, но и профилактично. Така например гаргара с чай от камшик действа благоприятно за гърлото и е особено полезна за хора, чиято професия е свързана с много говорене или пеене. Гаргарата от камшик се препоръчва и при възпаление на гърлото и ларингит. Трябва да се помни, че както с всяка друга билка, не трябва да се прекалява с консумацията на камшик. Допустимата дневна доза е не повече от две чаши чай.

От друга страна листата му могат да се използват при малокръвие и за промивки на рани. Също така те са особено полезни при ревматизъм, лумбаго, проблеми с храносмилането, втвърдяване и стагнация на черния дроб и заболявания на далака. Благотворно действие имат и бани с камшик на цялото тяло.

Билката действа благоприятно при проблеми с жлъчката и черния дроб, а също така и при хемороиди, кървящи венци и като промивка за варикозни язви. Полезна е като естествено запичащо средство при диарии, както и като пикочогонно и потогонно средство - при простуди, отоци, бъбречни заболявания и др.

Интересно е да се спомене, че в западния фолклор е разпространена представата, че камшикът може да лекува дори огнестрелни рани, но също така и да предпазва от вещици. 

Начин на употреба: Приготвя се чай от оситнени стръкове, като 3—4 с. л. билка се залива с 1/2 л вряща вода. След изстиване чаят се прецежда и се изпива за 1—2 дни. При ларингит се препоръчва следната рецепта за гаргара: 100 г сухи листа се варят в 1 л вода, докато обемът намалее с 1/3. Прецежда се и се добавя мед.

Помнете, че използването на билки трябва да става след задължителна консултация с лекуващия ви лекар, защото иначе може да бъде дори опасно!

Източници:

Блогът на prolet
Статия за камшика в Wikipedia

Черен бъз (Sambucus nigra L.)

Някак почти неусетно дойде времето за бране на различни билки и растения, и тъй като прибирайки се забелязах, че бъзът е цъфнал, реших да започна тази година именно с него.


За много народи в миналото бъзът е бил свещено дърво на Богинята и е съществувала забрана то да се отсича или гори, защото хората вярвали, че дриадата, която живее в него ще отмъсти на човека, дръзнал да престъпи тази забрана. С това растение са свързани много митологически легенди и вярвания. От особен интерес са и магическите способности, които му се приписват, част от които са да гони злите сили, да предпазва, да пречиства пространството и т.н.
Черният бъз (Sambucus nigra) е наричан още свирчовина, бъзуняк, драмбъз, селешник, мимер и е дървовиден вид бъз с черни плодове. Нарича се свирчовина, защото клоните му имат мека сърцевина и след изваждането ѝ стават за свирки. Представлява р

азклонен храст или дърво, високо до 3 м, със силно развита коренова система. 

Разпространен е почти навсякъде - край населени места, покрай водоеми, из храсталаци и гори.
В народната медицина се използват всички части на черния бъз: с корените се приготвят отвари, с плодовете - настойки, листата се използват най-вече външно, а цветовете могат да се използват под формата на запарка, но от тях се прави и страхотен сироп от бъз. Растението има потогонно, слабително, пикочогонно и температуропонижаващо действие.

Прилага се при простудни заболявания, пневмонии, бронхит, туберкулоза, кашлица. Цветът на черния бъз се използва при високо кръвно налягане, водянка, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, възпаление на простатата, подагра, хемороиди, копривна треска, задух, затлъстяване. Подобно действие имат и останалите части на бъза. 

Чай от цветовете на черният бъз се използва за инхалация при пресипнал глас и възпаление на горните дихателни пътища. 

Плодовете на черния бъз са богати на антицианови съединения, съдействащи за неутрализирането на свободните радикали. Освен това съдържат много пектин и целулоза. 

Плодовете са богати на ценни минерали и микроелементи, които най-често не достигат в храната през зимата. Ако се изсушат правилно, витамините в тях се запазват в голяма степен.

Цялото растение се употребява за регулиране обмяната на веществата. 

За регулиране на обмяната се препоръчва една супена лъжица изсушени бъзови плодове се накисват от вечерта в 200 мл. леко топла вода, на сутринта течността се прецежда, затопля се и се изпива на гладно.

Поради високото съдържание на витамин С в плодовете, чай от плодове на бъз е подходящ за пушачи, които се нуждаят от добавки навитамин С.

Начин на употреба:

Вътрешно: От цветовете се приготвя запарка (чай), като 2 ч.л. цветове се заливат с 250 мл вряща вода. Оставя се за 10-15 мин, след което се прецежда и се пие на глътки.  Друга рецепта предлага по-различен вариант - 2 с.л. цвят (1 с.л. от останалата част на билката) се слагат в 500 мл вода. Ври 5 минути (цветът се залива с вряла вода). Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Външно: За бани при ревматизъм и подагра, за компреси при възпаление на очите, за налагане на лапи при червен вятър и изгаряния, за бани при хемороиди и кожни възпаления.

Внимание! Листата, кората и плодът в по-голямо количество действат отровно. Да се приемат по лекарско указание!

Помнете, че използването на билки трябва да става след задължителна консултация с лекуващия ви лекар, защото иначе може да бъде дори опасно!

Източници и полезни връзки:

Черен бъз - Уикипедия

Блогът на prolet

Sacred earth

Шипка (Rosa canina)

Вероятно ще е странно за някои от вас, но шипката е вид диворастяща роза и за това по нашите земи е позната и като див трендафил. Шипката е многогодишен, бодлив, силно разклонен храст със стъбла, които могат да достигнат от 1 до 5 m дължина. Цъфти в периода от май до юли, а цветовете са бледорозови до бели и с по пет венчелистчета. Най-добре познати и най-често използвани са плодовете, които узряват през есента. Брането на плодовете се извършва през септември, когато не са напълно узрели, а все още са червено-оранжеви на цвят, защото именно тогава са най-богати на витамин C и съответно най-лековити. В България шипката се среща из цялата страна на височини до 2000 m - гори, край реки, равнини и планини.

Преди да продължа с лечебните свойства и употребата на тази билка, искам да кажа и няколко думи за ролята й в българската традиционна култура. Шипката е най-популярна като едно от т.нар. самодивски растения, считани за опасни, тъй като под тях самодивите слагали своята трапеза. Ако някой се разболеел от самодивска болест, защото е спал под шипка или друго опасно дърво, до него оставяли питки с мед и босилек, за да умилостивят самодивите. Заради връзката си със самодивите, които са известни лечителки в българския фолклор, шипката също играе важна роля в някои лечебни обреди. Пример за това са някои обреди за разделяне на едномесеци (роднини, които са родени в един месец).

Отвара от шипкови плодове се използува в българската народна медицина при чернодробни, бъбречни и стомашни заболявания. червен вятър, болести на простатата, трудно уриниране, албумин, лошо храносмилане, атеросклероза, за ободряване, коклюш, високо кръвно налягане, главоболие, безсъние.

Плодовете на шипката са известни с голямото количество витамини и полезни вещества, които съдържат. Особеност при тях е, че съдържащия се в тях витамин С (доста големи количества, при това) е толкова устойчив, че даже и през зимата и под формата на сладко, мармалад или сироп се запазва!

Поради наличието на толкова много полезни съставки, шипките са особено полезни за човешкия организъм. Честно казано препоръчвам на всеки сам да направи едно по-подробно проучване за техните лечебни способности. Но най-общо казано плодовете на шипките имат диуретично, кръвоспиращо и запичащо свойство, понижават съдържанието на холестерол в кръвта, забавят отлагането на атероматозни плаки в кръвоносните съдове, укрепват кръвоносната система и са особено полезни при сърдечно-съдови заболявания. Те понижават кръвната захар, стимулират образуването на червени кръвни клетки, съдействат за укрепване и пълноценно функциониране на имунната система, главния мозък и щитовидната жлеза. Оказват особено добро влияние и върху кожата, както за профилактичното й третиране, така и за нейното ускорено възстановяване при различни кожни проблеми. Хубаво е да консумирате редовно шипки, защото те имат и превантивно действие и могат да ви помогнат да избегнете досадния грип тази година, както и пиенето на витамини под формата на таблетки.

Начин на употреба:

Отвара: 1 с.л. изсушен шипков плод се залива с 250 мл вряща вода. Вари се около 10-15 мин в захлупен съд. След като изстине се прецежда и се пие (както повечето лечебни отвари без да се подслажда) по 1/2 ч.ч. два пъти дневно преди хранене.

Запарка: При запарката съдържанието на витамини се запазва по-добре. 1 с.л. ситно нарязани плодове се залива с 1 ч.ч. вряща вода. Захлупва се и престоява така около 24 часа, по възможност на топло място. След прецеждане запарката може да се подслади с мед. Пие се по 1/2 ч.ч. два пъти дневно преди хранене. Може да се съхранява в хладилник.

Помнете, че използването на билки трябва да става след задължителна консултация с лекуващия ви лекар, защото иначе може да бъде дори опасно!

Бяло подъбиче (Teucrium Polium L.)

Бялото подъбиче е една от онези билки, за които повечето хора нямат ни най-малка представа, че имат лечебни свойства. За тях това е просто един бурен, който цъфти по горските поляни и откритите площи из цяла България. Разбира се, преди време нашите баби са знаели и използвали тази билка, която можете да срещнете и под имената горчива чубрица, змийско биле, зъмска трева.

Бяло подъбиче може да срещнете и на отделни стръкове, но най-често то расте като малко храстче. За лечебни цели се използва надземната част (без твърдите стръкове), която се бере по време на цъфтежа от май до август.

Тази билка има най-вече запичащи, кръвоспиращи и дезинфекционни свойства. Ето защо се употребява за здравословни проблеми като диария, дизентерия, грип. Но също така помага и при полова слабост, за подобряване на храносмилането и апетита, при различни алергии, а също така при болки в стомаха и червата, при пясък в жлъчния мехур (най-вече в комбинация с други билки). Външно може да се използва за промивки при бяло течение у жените, хемороиди, както и за компреси и промивки при младежки пъпки, екземи, рани, възпаления при конюнктивити, възпалени и кървящи венци.

Начин на употреба:

Вътрешно: 2 с.л. дребно нарязана дрога (ако е за лечение на деца – 1 с.л.) се залива с 500 мл кипяща вода. Вари се около 5 мин, след което се оставя да кисне 30 мин. От прецедената отвара се приема 3 пъти на ден по 80-150 мл преди хранене.

Външно: Запарката за външно приложение се приготвя от 4 ч.л. дрога (за деца 1 с.л.) и 200 мл кипяща вода.

Помнете, че използването на билки трябва да става след задължителна консултация с лекуващия ви лекар, защото иначе може да бъде дори опасно!

Ветрогон полски (Eryngium campestre)

Вероятно поради своята бодливост и донякъде и заради името си ветрогонът, според народните представи, има подчертана способност да прогонва злите сили и да предпазва от тях. Той често е важна съставка при правене на магия за омраза, а също така и при лекуване на моми любени от змей. Ветрогонът се е поставял на портите на къщата, за да гони болестите. С дим от запалената билка се кадят болните от орама и слабост, а с отвара от нея се запойват и поливат при тези болести и при треска. Пепел от изгореното растение, смесена с прясно краве масло, е мехлем за лекуване на обриви (вихърници), струпеи и други кожни болести.

Използва се надземната част, която се бере през време на цъфтежа на билката от юни до август, а също така и корените, които обаче се вадят рано напролет или есента след узряването на плодовете - септември-октомври, измиват се и се изсушават на сянка.

Ветрогонът е известен най-вече със способността си да повишава половата функция. Но също така той се препоръчва при хипертрофия на простатата. Особено полезен е за регулация на менструалния цикъл. При възпаление на бъбреците и пикочните пътища действа пикочогонно и антисептично. Макар и по-слабо, има противовъзпалително действие при очни заболявания и възпаление на външното и средното ухо. Действа спазмолитично и води до намаляване на бронхоспазма.

Българската народна медицина препоръчва надземната част и корените на ветрогона още при вода в коремната област, трудно уриниране, кожни болести, туберколоза, гнойни катари в дихателните органи, скрофулоза и др. Външно за компреси при възпаление и гноене на очите, повишена чувствителност на очите към светлина и др.

Начин на употреба:
Около 2 с.л. дребно нарязана билка (или 1 с.л. от корените) се вари 10 минути в 600 мл вода. Прецедената отвара се пие по 100 мл преди ядене 3 пъти на ден.

Помнете, че използването на билки трябва да става след задължителна консултация с лекуващия ви лекар, защото иначе може да бъде дори опасно!

Жълт кантарион (Hypericum perforatum)

Жълтият кантарион е една от най-разпространените и най-популярни билки в България. Цъфти от май до септември, в зависимост от надморската височина, на която расте. Използват се целите стръкове - цветовете и стъблото, като е хубаво да избягвате прецъфтелия жълт кантарион. За разлика от всеобщото мнение, жълтият кантарион не бива да се прилага дълго време и не е подходящ за всички възрасти. Също както обикновените антидепресанти, той може да окаже негативно действие върху репродуктивните способности и при двата пола. Също както Еньовчето, жълтия кантарион може да намали ефикасността на оралните контрацептиви! Тази билка НЕ се препоръчва и на хора с повишена фоточувствителност. Хора с ниско кръвно също трябва да са много внимателни с консумацията на тази билка, защото може да бъде противопоказна за тях. Жълтият кантарион намалява действието на някои медикаменти и засилва действието на други, затова съчетаването му с лекарства, трябва да бъде консултирано с лекар.

Жълтия кантарион има противовъзпалително,антиоксидантно, противомикробно, ранозаздравяващо и противоязвено действие, той може да тонизира нервната система, има подчертан кръвоспиращ ефект, подобрява оросяването на сърдечния мускул, засилва сърдечната дейност, леко повишава артериалното налягане и има пикочогонен ефект.

Жълтият кантарион помага при язва, гастрит и болест на дванайсетопръстника. Всички стомашни неразположения и болести се повлияват добре от действието на жълтия кантарион, защото той успокоява симптомите и лекува рани и възпаления. Чай от жълт кантарион помага при киселини, газове, гадене, колики, лошо храносмилане и диария.

Жълтият кантарион често се препоръчва при сърдечни проблеми, особено при високо кръвно налягане. Редовната консумация на билката подобрява състоянието на сърдечния мускул.

Счита се за "самодивско цвете". Ето защо в нощта срещу Еньовден, когато билките имат най-голяма лечебна сила, болни хора преспиват на поляни обрасли с жълт кантарион. Вярва се, че чудотворната сила на билката ще ги излекува.

Начин на употреба:

1 с.л. от билката се запарва в 200-300 мл вряла вода. Престоява 15-20, но не повече от 30 мин. Прецежда се и се пие.

Помнете, че използването на билки трябва да става след задължителна консултация с лекуващия ви лекар, защото иначе може да бъде дори опасно!

Еньовче (Galium verum)

Еньовчето заема централна роля в обредността свързана с Еньовден, ето защо се бере обредно в ранни зори на този празник. То е основна съставна част на моминските китки, по които се гадае за кого ще се омъжи момата, както и от венеца на Еньовата буля и еньовския венец, през който хората се провират за здраве.

Вярва се, че навите бягат от еньовчето, затова бременна жена, когато наближи да ражда, се провира 3 пъти през еньовски венец. Също така на Еньовден, момите киснат еньовче във вода, с която след това мият косите си, за да са здрави и дълги.

Стръковете от еньовче имат диуретично, адстрингентно (стягащо, свиващо) и противовъзпалително действие. Използва се при стомашно-чревни заболявания, прочиства бъбреците, черния дроб, панкреаса, далака. Известната австрийска лечителка Мария Требен препоръчва еньовче при заболяване на щитовидната жлеза, и споменава, че то действа пикочогонно и спазмолитично. Еньовчето може да се използва за терапия на депресия и снемане на нервното напрежение, разбира се под лекарски контрол.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от билката се залива с 500 мл вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти на ден преди ядене.

ВАЖНО: Билката не трябва да се приема с препарати, предизвикващи чувствителност към светлината, каквито са някои антибиотици, защото този ефект може да се усили!!! Еньовче не трябва да се пие, ако приемате антидепресанти, влияещи на серотонина. Също така особено важно е да се отбележи, че тази билка намалява ефикасността на противозачатъчните хапчета, както и на някои медикаменти против астма!!!

Помнете, че използването на билки трябва да става след задължителна консултация с лекуващия ви лекар, защото иначе може да бъде дори опасно!