Алистър Кроули

Алистър Кроули е британски окултист, писател и влиятелен член на няколко окултни организации, включително Херметическия орден на Златната зора, Сребърната звезда и Ordo Templi Orientis. Днес е известен най-вече заради окултните си творби, и особено заради "Книгата на закона", основният свещен текст на Телема - мистичната космология, която той развива. През живота си той придобива широка популярност, като медиите го наричат "Най-грешният човек на света", докато той говори за себе си като за "Звярът".

Роден е Едуард Александър Кроули в Лимингтън Спа, Уоркшир, Англия на 12 октомври 1875 г. в семейството на фанатични християни евангелисти. След смъртта на баща му, той става все по-непокорен, официално скъсвайки връзката си с Църквата на Англия по време на годините си в университета Кембридж. Именно през този период той започва да се интересува от окултизъм и мистицизъм и започва да чете книги за алхимия, мистицизъм и магия, като изоставя идеите си за дипломатическа кариера. Той разширява вече стихийния си сексуален живот като извършва и сексуални магически ритуали както с мъже, така и с жени (във време, в което хомосексуализмът е официално забранен в Англия), и сменя името си на Алистър.

След Кембридж, Кроули се запознава с Джулиан Бейкър, който го представя на Самюел Лидл МакГрегър Матърс, един от основателите на церемониалния магически орден Херметичен Орден на Златната Зора. Там той изучава херметизъм и мистицизъм заедно с Уилям Бътлър Йейтс и Артър Едуард Уейт, с които по-късно стават противници. Самият Матърс, който става ментор на Кроули в сферата на западната магия, по-късно също става негов враг. Кроули губи вярата си в способностите на учителя си скоро след схизмата в Златната зора от 1900 г.

Кроули по време на експедицията до К2

След като изоставя Златната зора, Кроули предприема пътуване до Мексико и продължава своите магически изследвания в уединение. За известно време той изучава будизъм и практикува раджа йога, като започва да възприема медитацията и ритуалното съсредоточаването на ума върху определен обект като важен начин за достигането на своите цели.

Кроули е превъзходен шахматист и като младеж има амбиции да стане световен шампион. Той е също така запален планинар и използва това хоби като начин за справяне с хроничната си астма. През 1902 г. той е част от експедиция, която се опитва (но не успява) да изкачи К2 в Пакистан - втората най-висока планина в света.

През 1903 г. се жени за Роуз Едит Кели, и техните преживявания в Кайро, Египет през следващата година водят до основаването на религиозната философия позната като Телема. Именно в Кайро Кроули пише "Книгата на закона", като твърди, че тя му е продиктувана от Айвас, служител на Хор, богът на силата и огъня и самообявилия се за господар на Новия Еон, на който Кроули трябва да служи като избран писар и пророк. Нейният основен религиозен принцип става вече прочутото "Прави каквото желаеш да бъде целият закон" и "Любов е закона, любов подвластна на волята". През юли 1904 г. Роуз ражда на Алистър дъщеря, която наричат Никол Ма Ахатор Хеката Сафо Джезебел Лилит Кроули, но в началото на 1906 г. тя умира. По късно през 1906 г. Кроули твърди за пръв път, че успява да осъществи това, което нарича "Операция Абрамелин" - изпълнението на магическа работа описана в "Книга на Свещената Магия" на Абрамелин Мага, която в последствие заема централна роля в системата на Кроули.

Кроули, неговата първа съпруга Роуз
и дъщеря им

През 1907 г. Кроули основава телемично магическо братство наречено А.'.А.'., известно също и като Argenteum Astrum (или "Сребърна Звезда"), Arcanum Arcanorum (или "Тайна на Тайните"). За негови цели са обявени стремежа към светлина и познание и то било организирано по такъв начин, че неговите членове познавали официално само тези, които са непосредствено над или под тях във веригата на преподаване. През 1910 г. Кроули изпълнява серия от драматични обреди и публични инвокации, които нарича "Обредите на Елевзина", с членове на ордена Сребърна Звезда.

Отново през 1910 г., Кроули се запознава с Теодор Ройс и е допуснат до началните степени на Ordo Templi Orientis (Орден на Храма на Изтока) или О.Т.О. Този орден първоначално е моделиран по и свързан с Масонството, но под ръководството на Кроули е преустроен на база Закона на Телема, а повечето от ритуалните връзки с масонството са пренаписани. Корули става ръководител на ордена през 1921 г., евентуално приписвайки си титлата Маг, въпреки че има съмнения дали всъщност Ройс действително го е посочил като свой наследник преди смъртта си. Кроули прекарва по-голямата част от периода 1914 - 1918 г. в САЩ, първоначално работейки за Британското разузнаване през Първата световна война, след което остава в дома на Иванджълин Адамс в Ню Хемпшир и пише по нейна поръчка две астрологични книги, които излизат под нейното име. Той експериментира с етиленов оксид, което според него му помага да получи уникално видение за вселената, което той често споменава в по-късните си писания. Той започва сексуална и магическа връзка с Лия Хирсиг и благодарение на нея започва да рисува платна с повече творчество и страст. В един момент той постига местна известност като рисува "Do what thou wilt" (или "Прави каквото пожелаеш") с огромни червени букви на скалите от двете страни на остров в река Хъдсън.

През 1920 г. заедно с Лия Хирсиг той основава идеалистична комуна и училище по магия в Чефалу, Италия, което нарича Абатство на Телема по примера на анти-манастира посветен на свободната воля и удоволствията описан в средновекованата сатира на Франсоа Рабле "Гаргантюа и Пантагрюел". Фашисткото правителство на Мусолини прогонва Кроули от страната към края на април 1923 г.

Абатството на Телема днес ( за повече снимки виж ТУК)

По-късно в живота си, той сякаш активно подхранва своя сензационен образ, понякога по странни начини. Много от неговите творби са умишлено дръзки и шокиращи, особено що се отнася до морала на времето. Някои цитати на Кроули са споменавани, често без контекст, като доказателство за отвратителна безнравственост или дори за мащабна конспирация свързана с насилие над деца. Той има много дълбоки расистки и анти-семитски убеждения и наследява типичното викторианско отношение към жените. Той смята, че жените са "поносими" само когато осмислят живота си единствено като помощ за мъжа в неговия житейски път. Също така той е на мнение, че жените са неспособни в действителност да разберат сериозната интелектуална работа, че те не притежават каквато и да е индивидуалност и че са водени единствено от своите навици и импулси.

През 1929 г. Кроули се жени за Мариа де Мирамар от Никарагуа, с която се запознава в Лайпциг. През 1930 г. те вече са разделени, въпреки че никога не се развеждат официално. Той обявява банкрут след като загубва съдебно дело през 1934 г., в което съди артиста Нина Хамнет за това, че го нарича черен магьосник в нейната книга от 1932 г. "Смеещия се торс". В деня на делото към него се приближава Патриша "Деирдре" МакАлпайн, която му предлага да износи негово дете. Кроули радостно приема предложението и нарича момчето Алистър Ататюрк. МакАлпайн не търси нито мистична, нито религиозна роля в живота на Кроули и рядко го вижда след разждането, "уговорка, която допада и на двамата".

По време на Втората световна война няколко души, сред които и Ѝън Флеминг, правят предложение за дезинформация, в която Кроули следва да помогне на агент на МИ5 да снабди Рудолф Хес и други високопоставени нацисти с фалшиви хороскопи, но планът никога не влиза в действие. Заедно със Сесил Уилямсон, Кроули изпълнява "Ритуали на ковъна", насочени срещу главното командване на Вермахта и заплахата от инвазия на хитлеристките сили.

Кроули пише изобилно през целия си живот. Някои от най-влиятелните му книги посветени на окултизма включват: "Книга на Закона" (1904 г., основният свещен текст на Телема, издиктувана на Кроули от неговия Свещен Ангел Хранител, същество известно като Айвас), "Магия, Либер ABA, Книга 4" (пространен труд върху магията и неговата собствена система за западни окултни практики, синтезирани от много източници, в това число Източна Йога, Херметизъм, средновековни гримоари и съвременни магически теории), "Книга на Лъжите" (1913 г., поеми, ритуали, инструкции, неясни загадки и криптограми със съответстващи кабалистични значения), "Видението и Гласът" (изследване на 30-те енохийски етера оригинално разработени през 16-ти век от Джон Дий и Едуард Кели) и "777 и други кабалистични писания" (справочник основан на Херметическата кабала). Той също така пише "Изповедите на Алистър Кроули", на която дава подзаглавие "Автохагиография" (т.е. автобиография на светец). Кроули е автор и на няколко белетристични творби, поезия и няколко разработки по философия, политика и култура.

Алистър Кроули през 1934 г.

Към края на живота си Кроули се пристрастява към хероин, след като му бива предписан морфин за лечение на астма и бронхит (въпреки че в течение на много години той експериментира за получаване на видения с лауданум, опиум, кокаин, хашиш, алкохол, етер, мескалин, пейот и хероин). Той умира от възпаление на дихателните пътища в Хейстингс, Англия на 1 декември 1947 г. на 72 години. По време на церемонията по кремиране в близкият Брайтън се провеждат четения, които включват една от неговите собствени творби - "Химн към Пан", а вестниците по това време определят тази церемония като "черна меса".

Превод от английски Cath, източник: Famous Witches - Aleister Crowley (1875 - 1947)

Интересувам се, занимавам се или изучавам?

Днес се присетих за една моя любима публикация, озаглавена "С какво се занимавате всъщност?". Съвсем егоцентрично реших да я прочета отново и да се потупам по рамото за това колко откровено съм дискутирала един проблем, който рядко някой има смелостта да засегне. Самодоволната ми усмивка обаче беше малко помрачена, когато открих една значителна терминологична грешка в назидателните си писания. Въпреки че сравнително правилно отбелязвам разликата между интересувам се и занимавам се, то съвсем съм пропуснала да включа и вероятно най-важния термин - изучавам.

На пръв поглед разликата е много тънка. Всъщност, може да се каже, че на пръв поглед разлика почти няма. Но ако решим да осмислим думите, които използваме, вместо само машинално да ги изричаме или пишем, то ще видим, че разликата е огромна. За съжаление току що открих, че не разполагам с тълковен речник на българския език у дома, поради което ще се задоволим с интернет варианта. И така:

интересувам се
Проявявам интерес. Интересувам се от кино. Сега се интересувам от търговия.

занимавам се
1. С какво. Върша нещо като професия. Занимавам се с издаване на книги.
2. С кого/с какво. Отделям време на дейност, на човек. След работа се занимавам с шиене на дрехи. Нямаме време да се занимаваме с детето.
3. С какво. Разглеждам, проучвам (въпрос и под.).
4. Изучавам, обучавам се. От една година не се занимавам с английски.

изучавам
1. Какво. Получавам знания по някакъв предмет. Тази година ще изучаваме физика. Изучавам немски език.
2. Какво/кого. Наблюдавам внимателно, проучвам. Изучавам навиците на птиците.
3. Какво. Изследвам с научни методи. Изучавам въпроса за измененията в климата. – изучавам се/изуча се. Получавам образование.

Сега вече предполагам ви е ясно какво имам предвид. "Интересувам се" ще рече, че вие просто имате интерес към определено нещо. Нека да използваме един пример, за да стане малко по-ясно. Например вие наистина сте впечатлени и се интересувате от кабала, но нямате представа какво означава кабала, кога е възникнала, какво е светът на десетте лъча, кои са историческите фази на кабала и какви са разликите между тях, по какъв начин тя влияе и се проявява в западните магически школи от 19 и 20 век и например защо трябва да изписваме "каббала", а не "кабала". Вие сте придобили знанията си от три интернет статии, два художествени и един документален филм и сте се впечатлили от разказа на някой ваш познат за кабалистичното дърво на живота. Нещо повече - вие нямате желание или необходимост да научите нещо повече.

"Занимавам се", ще рече, че вие все още се интересувате от кабала, но сте решили да научите малко повече. Сдобили сте се и сте прочели няколко надеждни книги по въпроса и търсите статии, които да ви дадат повече информация. Разбрали сте, че няма как да проумеете какво е кабала, ако не сте запознати с юдаизма. Прочели сте и няколко книги по този въпрос. Сдобили сте се с Талмуд, а в последствие сте успели да намерите и Зохар. Започнали сте да ги четете, но все още ви е доста трудно. Въпреки това осъзнавате напредъка си и започвате, макар и понякога с нежелание, да откривате разликите между вашите знания и тези на вашите приятели, които все още само се "интересуват" от кабала.

И в един момент напредвате толкова много, че вече може да се каже, че "изучавате" кабала. Но вече не я наричате само кабала, а знаете, че това е еврейски мистицизъм, поне в оригиналния си вариант. Вече сте прочели Талмуд и Зохар, Сефер йецира и Сефер хабахир. Но без да бързате, без да прескачате, бавно и методично. Всъщност вие вече имате собствена методика, собствен подход за запознаване с темата. И не само четете, а все повече и повече разбирате и осъзнавате написаното. Водите бележки, посещавате места, четете научни статии и книги, свързани с историческото развитие и мистическия смисъл въплътен в кабала. Способни сте да провеждате аргументирани дискусии и понякога дори да ги губите с достойнство. Посещавате уроци по иврит, тъй като сте наясно, че няма как да изучавате кабала без да знаете езика.

И така нататък, и така нататък...

Ще забележите, че всяка една стъпка изисква все повече и повече усилия от ваша страна, като в същото време ще ви се стори, че ви отдалечава от образа на "магьосника" или "вещицата", а ви доближава до образа на учения. И тук сте много прави. Защото докато "магьосникът" и "вещицата" са една романтична, идеализирана престава за хората, занимаващи се с мистицизъм, то истинските магове са именно един вид учени, според съвременните ни разбирания. Но ако вие изучавате материята, а не само се интересувате от нея, това вече ви е известно.

На която и стъпка да се намирате в момента помнете - ако нямате желание и необходимост - не преминавайте на следващата, но ако имате, то не губете време и се впускайте без страх в това, което сега ви интересува, но след няколко години вече ще изучавате.

Успех!

Моята първа окултна книга

Преди малко, докато пишех отговор на едно запитване, се сетих за книгата "Изкуството на магията" от Михаил Георгиев. Щях просто да публикувам линк към части от нея, но се сетих, че всъщност това беше първата окултна книга, която прочетох. Стана ми някак сантиментално и реших, че това заслужава цяла публикация.

Беше 2000 година и аз бях взела тежкото решение, че ще започна да чета (!) окултна литература. Нищо не знаех. Само, че обичам гръцката митология и смятам природата за по-голямо божество от християнския бог. Ето защо, когато влезнах в книжарницата с твърдото убеждение, че ще си купя окултна книга нямах никаква представа каква трябва да е тя. По онова време, колкото и да е странно, интернет не беше чак такъв фактор. Не всеки имаше интернет, не всеки имаше компютър и масово ходехме по интернет зали, за да си проверяваме пощата. Дори и не ми беше минало през ума, че мога да разгледам някакви заглавия онлайн, преди да отида в книжарницата. Честно казано не съм сигурна доколко имаше изобщо такава възможност.

Влезнах в книжарницата с доста колебания. Как изобщо ще застана пред секция "Езотерика и окултизъм"? Няма ли да ме помислят за луда? Ами ако в крайна сметка си избера книга? Как ще си я купя без да умра от срам? В крайна сметка реших, че и много по-страшни неща се случват на този свят, застанах привидно уверено пред въпросната секция с книги и започнах да разглеждам. Останах учудена, че уж "тайното" познание се споделя така щедро и стои толкова естествено, точно до книгите с готварски рецепти. По онова време все още смятах, че едва ли не магията е само за посветени и се предава на тайни събирания по пълнолуние в още по-тайни частни имения, пазени от черни кучета. Какво да кажа - всеки на даден етап от живота си е бил наивен.

Стоях там, пред десетките книги и се чудех коя точно да избера. Огледах внимателно целия рафт, забелязах, че на най-дебелата книга пише с големи букви "МАГИЯ". Взех я и без дори да погледна съдържанието си я купих. Бях доволна.

Последваха няколко седмици тайно четене вкъщи, за да не видят родителите ми с какво си пълня главата. Още си спомням как се свивах край прозореца под фикуса и с безкрайно любопитство четях страница след страница. И така няколко седмици, докато не осъзнах, че просто не смятам за нормално да се крия, че чета книга. Казах на майка ми и, за мое голямо учудване, тя, вместо да се ядоса и да започне да трупа дърва за клада, върху която да ме изгори, започна да ме разпитва с интерес. Дори поиска да прочете и тя книгата! Сега като се замисля може и просто да е искала да види с какво точно се занимавам, но дори и така да е било, за мен беше голямо облекчение, че след това родителите ми знаеха за интересите ми.

Книгата се оказа полезна - в нея намерих две страници (от общо 493!), които ми помогнаха да разбера към какво всъщност искам да се насоча. Странно е как две страници могат да променят живота ти.

Коя беше вашата първа окултна книга? Споделете историята си в коментарите.

"Съвременна магия"

Често ме питат какви книги бих препоръчала за тези, които тепърва започват да се занимават с окултизъм. Странно е, но много рядко ми се задава въпроса за книга, която да обяснява достатъчно разбираемо и ясно всичко, което е нужно да се знае за церемониалната магия. Вероятно заради това, че самата аз не се занимавам с церемониална магия. Въпреки това искам да спомена именно една такава книга, която дори при ограниченото количество книги, издадени на български език, присъства на рафтовете на родните книжарници. Това, както вече сте се досетили, е „Съвременна Магия” на Доналд М. Крейг.

Действително това е една от най-точните, най-ясни и изпълнени с напътствия книги, тя е буквално учебник, чрез който всеки желаещ може да навлезе лесно в света на церемониалната магия. На пръв поглед можете да се объркате от съдържанието, което според мен е доста хаотично съставено. Всъщност хаотичността в съдържанието е с конкретна цел и тя е да ви откаже от изкушението да прескачате раздели. „Съвременна магия” трябва да се чете последователно, за да получите максимума от нея. Различните раздели са различни уроци, във всеки от които има определени упражнения и практики, които трябва да изпълнявате ако сте решили да се занимавате сериозно с церемониална магия. Някои от упражненията могат да ви отнемат месеци и следователно да забавят четенето на самата книга. Ако успеете да си наложите самоконтрол и да озаптите любопитството си и действително спазвате инструкциите в книгата, ще получите усещането, че не четете книга, а карате курс или сте съветвани от някой друг, реален човек, каквато е била и идеята на автора. Тази книга ще ви помогне да се запознаете и да придобиете представа за основни неща, като:

-мистериите на Кабала

-как да изпълнявате и създавате собствени церемониални ритуали

-какво представляват медитацията, астралната проекция, алхимията

-какви инструменти са ви нужни в церемониалната магия

-как да си направите психическа самозащита и др.

В интерес на истината аз прочетох книгата за два дни, поради това, че нямам интереси в сферата на церемониалната магия. Причината изобщо да я започна беше именно факта, че на доста и разнообразни места тя се споменава като източник. Лично на мен не ми допадна силното наблягане върху Кабала, което на моменти направо става досадно, но е и неизбежно, що се отнася до церемониална магия. За такива като мен, самият формат на книгата също би бил досаден, защото се губи част от очарованието й, когато не се чете систематично и не се изпълняват упражненията. За всички останали, това е единствената и почти незаменима книга (или по-скоро учебник), която ви е нужна, за да почнете да се занимавате с церемониална магия.

На българския пазар книгата се предлага в два тома, чиято обща цена е около 25 лв, което прави книгата сравнително достъпна.