Тюркоаз

Автор на статията: Ани

Наименованието на този древен минерал произхожда от персийската дума firusa, което означава камък на щастието. Персите са вярвали, че в тюркоаз се превръщат костите на хора, умирали от любов. По тази причина са подарявали камъка в знак на силни чувства и е символ на вярна любов. Съгласно поверията, тюркоазът притежава способността да утешава разбити сърца.

Цветовете на тюркоаза варират от небесносин до зелен. Смята се, че небесносиния цвят е характерен за младите камъни и се дължи на медните йони, а зеления за "стар" и цвета му се дължи на железни съединения.

Талисмани и амулети

Древните египтяни са правели фигурки, символизиращи мира. За индианците, фигури от тюркоаз са носели успех по време на лов. В древността се считало, че промяната на цвета на камъка е символ на отминаваща любов. Също така се смята, че ръка, която е украсена с пръстен с тюркоаз, никога няма да обеднее.

Лечебни свойства

Тюркоазът укрепва зрението, избавя от безсъние и нощни кошмари, облекчава главоболието. Според индийците, камъкът се счита за стимулатор на пета чакра и затова този минерал влияе положително на гласните струни и щитовидната жлеза. Монголските лами са считали, че тюркоаза се явява индикатор на здравословното състояние на носещия го. Потъмняващ или позеленяващ камък може да е сигнал за започващо заболяване. Смята се също така, че цвета на камъка може да се възстанови, ако се носи от абсолютно здрав човек със силна аура.

Магически свойства

По думите на руския академик, геохимик и минералог, Александър Ферсман, няма друг камък, който да играе такава голяма роля в човешките суеверия. В Персия, тюркоазът е символ на успеха и победата. В средните векове са считали тюркоаза за мощен талисман, който пази стопанина си от отрова и отравяне. В съвременната митология се смята за камък на смелите хора, способни да оглавят борбата със злото. Препоръчва се на хора, които не се боят от риска и стремящи се към победа, да носят бижута от тюркоаз.

Украшения от тюркоаз носят успех във финансовите дела и привличат пари. Съществува мнение, че тюркоазът носи спокойствие в семейството и прекратява кавгите между съпрузите. Бижута от тюркоаз носят безстрашие, сила на духа и напоритост.

Източник: Джаспер Стоун"Всичко за скъпоценните камъни" 

Относно проверката с яйце

Най-популярната статия в The Occult Room за всички времена е "Как да разбера дали имам направена магия?" До известна степен съм учудена от нейния невероятен успех и всеки път повдигам неодобрително вежди, когато видя, че отново е най-четената публикация за деня, седмицата, месеца. От друга страна предплагам, че повечето хора, на даден етап от живота си, са имали някакви съмнения за това, че им е направена магия от някой недоброжелател. Струва ви се, че нямате късмет, вече трето гадже ви зарязва или пък не можете да си намерите половинка, уволнили са ви отново, парите не стигат или пък винаги стъпвате в локви, когато вали. Разбира се, нито една от тези ситуации не означава, че имате направена магия. Това са неща, които се случват на всеки и колкото и да е неприятно трябва да намерите сили и сами да се справите с тях. Действително по-лесно би било да прехвърлим вината за нашите неуспехи на злобния колега, завистливата приятелка или пък онзи съсед, с който се сбихме веднъж пред входа, но истината е, че в повечето случаи се оправдаваме с "магия", когато не искаме да поемем отговорност за постъпките си и последиците от тях.

Дотук с четенето на морал (засега), нека да разгледаме самия обред

Работата е проста - слагате яйце в буркан с вода, който поставяте под леглото си вечер, преди да заспите. На сутринта чуквате яйцето в буркана и гледате резултата.

Дори на пръв поглед се вижда, че практиката е осъвременена. За това подсказва стъкления тбуркан, но също и наличието на легло с празно място под него - нещо, което липсва в традиционната ни култура. Но ако това е съвременна версия, то коя е автентичната? Отговарям веднага с един цитат:

"За уроки се гадае и с яйце. След изговарянето на баилката то се счупва и изсипва в паничка с вода и според състоянието му се гадае за болестта. Ако от него се издигат "жици като конци, на чийто край има мънички шупли като очички", или ако се замъгли, баячките със сигурност откриват уроките."

Ангел Гоев, "Обредното лечение чрез баене в българската народна медицина",

в "Етнографски проблеми на народната духовна култура",

София, 1989, с. 134

От това сведение виждаме, че тази практика е насочена към установяване на уроки. Разбира се, не е изключено подобна практика да е била изпълнявана и с цел установяване на магия. Но важното в случая са две неща. Първо това е наличието на "баилка", т.е. съпровождащ действията текст, който е неразделна част от обреда. И второ, но най-важно - действието не се извършва от засегнатия човек, а от баячка - човек запознат с това, което извършва.

Ето защо не мога да кажа, че подкрепям споделената преди 5 години практика с яйцето и буркана, въпреки че по онова време я смятах за напълно приемлива.

И ето, виждате, че въпреки че съм допуснала грешка, то се опитвам да поема отговорност за действията си. В много случаи това е най-добрият вариант.

Мислете критично!

Книгата, която трябва да си купите тази година

Доста рядко се вълнувам около издаването на нова книга от български автор. Бих казала трагично рядко. А когато става въпрос за едно наистина сериозно изследване в сферата на магията по българските земи - вълнението ми е по-голямо от обикновено! Разбира се, става въпрос за книгата "Антични следи в магически обреди от българските земи" на Георги Мишев, за която вече съм ви споменавала както във фейсбук страницата на The Occult Room, така и в чисто новичкият си бюлетин (никога не е късно да се запишете!).

За какво става дума?

Книгата представлява преработен и допълнен вариант на докторската дисертация на Георги Мишев, в която изключително обстойно ще се запознаете с някои антични мотиви, запазени в българската магическа обредност. Този труд е и особено важен, тъй като освен всичко останало коментира и терминологията на понятия като „магия”, "магическо мислене", "магически ритуал" - нещо, което определено липсва не само в българската наука, но дори и в съзнанието на огромна част от практикуващите, интересуващите се, занимаващите се и изучаващите. Обрънато е внимание и на действията, думите и магическия реквизит в магическата обредност. Може да изглежда малко суховато, но без да знаем какво е "магия" или "обред", как можем да имаме самочувствието да твърдим, че ги разбираме и владеем?

Разбира се, със своите 464 страници книгата предлага много повече от това. Ще намерите в нея както кратка история на античността в Европейския югоизток, така и описания на някои от най-влиятелните митични персонификации на "магьосника", които са свързани с нашите земи. Цяла една глава е отделена на разликите, приликите и връзката между мистерията и магията. Друга глава е посветена на съвременни практики от традиционната българска обредност - от тези на лечителите до тези на магьосниците. Последната глава обсъжда представата за Богинята и нейните различни образи, съхранени в българската традиционна култура.

Едва ли можете да си представите до каква степен нямам търпение да се сдобия с копие! Книгата е вече по книжарниците и вие можете да си я закупите за направо скромната сума от 20 лв. (например ТУК).* Ако пък искате да имате подпис от автора на своето копие (като мен) или пък просто искате да се срещнете с него, то можете да го направите само след няколко дни. На 25 май в София ще има представяне на книгата, където ще можете да чуете от самия Георги Мишев какво представлява и с какво е полезна "Антични следи в магически обреди от българските земи". Събитието във фейсбук можете да видите ТУК, както и да прочетете по-обстойна информация за съдържанието на книгата.

Имайки предвид липсата на качествени книги посветени на изучаването на магията на български език, а камо ли такива изследващи я в контекста на традиционната българска обредност, то определено мога да кажа, че това е книгата, която трябва да си купите тази година. И да я прочетете, разбира се, и то поне няколко пъти. :)

* линкът е към предпочитаната от мен книжарница, но книгата можете да намерите почти навсякъде

Newsletter или още един начин да ви информирам

След известен период на чудене и няколко допитвания до приятели, реших и аз да направя newsletter (или на български "бюлетин") към The Occult Room. Това означава, че при добро желание от време на време ще получавате на своята поща писмо с малко размисли и страсти от моя милост върху всякакви въпроси от сферата на окултизма, религията, фолклора и всичко около тях. Ще гледам понякога да разнообразявам нещата с кратки откъси от книги, рецепти, обреди и други благинки.

Ако смятате, че ще ви е приятно да получавате писма от мен, то можете да се заявите желание да се запишете, като ми изпратите на cath@abv.bg вашия e-mail адрес. Или пък ми го споделете на лично съобщение към страницата във фейсбук.

Само ще помоля да озаглавите писмото ясно - "Относно бюлетина", "За записване за бюлетина" или нещо такова, за да не попаднете случайно в раздел спам.

Първото писмо ще получите на 1 май - по случай 5-я рожден ден на The Occult Room! Кой знае, може да има и подаръци?

Ключът към изкуството алхимия

Алхимията никога не ме е привличала, но реших днес да разчупя малко обстановката, както за себе си, така и за вас, и да ви споделя малко информация за един средновековен алхимичен ръкопис. Става въпрос за Clavis Artis (Ключ към изкуството), алхимичен ръкопис от Германия, който е известен главно с това, че неговото авторство се приписва на Зороастър. Датиран някъде в края на 17-ти - началото на 18-ти век, ръкописът се състои от три тома, два от които съдържат множество акварелни рисунки.

Познати са три копия на ръкописа. Едното се съхранява в Библиотеката на Академия деи Линчеи в Рим, другото в градската библиотека "Attilio Hortis" в Триест, а третото е собственост на Баварската държавна библиотека в Мюнхен. Известно е, че съществуват някои разлики между различните преписи.

На заглавната страница като автор е посочен Зороастър. Текстът гласи следното:

"Зороастър

равин и евреин

Ключ към изкуството

Част първа

Оригиналът бе написан от автора 

върху кожа от дракон

в Годината на Света

1996

Текстът е преведен 

от арабски на немски

в Годината на Христа

1236 

от

SVFR и AC"

Разбира се, сигурни заключения за това кой е авторът на Clavis Artis не могат да бъдат направени. Но поради споменаването на Rosae et Aurea Crucis се предполагат връзки с ордена на Розенкройцерите (Орденът на Златния и Розов Кръст). Имайки предвид основната роля, която играе алхимията при тях, подобна хипотеза съвсем не е изключена.

Върху илюстрациите се откриват алхимични изображения вероятно вдъхновени от публикувания през 1613 в Париж "Livre des figures hiéroglyphiques", приписван не на кой да е, а на самия Никола Фламел. Такива изображения са змията, или кръста, или сцените с клане на невинни, които изобразяват в алегория различните степени на opus alchemicum. Една по-скоро неочаквана фигура е тази на жената-змия, но изобразена с три глави. В Clavis Artis тя изглежда играе ролята на медиатор между тялото и духа.

интересно:
- дигитално копие на версия без илюстрации за тези, които нямат нищо против немския готически шрифт - ТУК
- още изображения можете да разгледате в Wikimedia Commons - ТУК

източници:
Clavis Artis - Wikipedia Italia
Zoroaster's Clavis Artis, a mysterious alchemical manuscript

За Великден, криворазбраната езотерика и тайното познание

Имам усещането че всяка година, около Великден, всички, които не се възприемат като християни, започват един импровизиран интернет "кръстоносен" поход, за да докажат, че този празник имал "окултни" и/или "езически" корени. Това може и да е до известна степен любопитно или забавно за хората, които никога не са се интересували от начина, по който се развиват религиите през хилядолетията. Със сигурност е много интересно на нашите майки и баби, които вероятно може и да се учудят, че този толкова "християнски празник" носи различно звучене от истрическа гледна точка. Но всъщност наличието на предхристиянски практики в обредността, свързвана с Великден не е нито неочаквано, нито скандално, нито учудващо, нито пък нещо, за което следва да се подиграваме на аврамовите религии всяка година по това време. И всеки, който има елементарна представа от фолклор, митология или история на религиите знае това. Ето защо статии откриващи пред недоумяващите читатели произхода на Великден в т.нар. "езотерични среди" ми се струват нелепи. И това е така, защото в почето случаи, те действително са нелепи.

Ще поставя акцента върху българското интернет пространство, тъй като все пак живеем в България и ще се опитам да илюстрирам какво имам предвид с помощта на един определен случай, който смятам за особено показателен. Това е една определено нелепа статия с гръмкото заглавие "Окултните корени на великден", която съвсем случайно ми попадна днес. Обикновено не чета статии от страници, които не само се възприемат като проводник на вечната истина, но и се рекламират като такъв, но този път направих грешката да се зачета. Публикацията е много стара, от 2011 година, но включва в себе си всичко онова, което не е в ред с българския любител на мистиката. Тя е типичен пример за това, което обичам да наричам криворазбрана езотерика по български, поради което реших да й отделя и внимание. Ще се опитам да направя кратък анализ на прочетеното, без да бъда излишно груба.

Авторът очевидно няма елементарна представа от история на религиите, което става ясно само от първите три изречения, но за сметка на това се държи толкова арогантно, сякаш цялото познание на Вселената е на една медитация разстояние от него и едва ли не е постигнал нирвана. За грамотния читател е ясно, че това не е така дори само поради наличието на нелепи определения като "окултния календар", "окултен ритуал" и "окултната система". Нима за автора не е ясно, че дори само в границите на Западните традиции, на която явно симпатизира, съществуват стотици "окултни системи"? И чудя се, дали осъзнава, че "окултен" означава всъщност просто "таен". Останалата част от публикацията представя безредно изповръщани митологични препратки, които в преобладаващата си част са изключително неверни, тъй като са копирани от не дотам достоверни интернет източници. Нещо повече между тях са направени връзки, които биха били приемливи единствено, в случай че са написани от някой, който е прочел максимум две езотерични книжки на съмнителни автори. Публикацията е подплътена с огромна доза сарказъм, пренебрежение и откровена простащина. На места, за разкош, са включени и вече баналните конспиративни теории за илюминатите, неизбежните извънземни и абсурдните препратки към филма "Матрицата" на братята Уашовски. За да звучи по-"окултно" щедро са ползвани, при това доста погрешно, термини като егрегор, енергийна матрица, mind control, imprint-ване и т.н. Авторът обаче или не знае значението на думите, или умишлено се опитва да си придава авторитетност, като създава един миш-маш от термини, чиято употреба за грамотния читател остава мистерия. Така например виждаме, че Изида "заповядала (б.а. - ?!?) да се изработи златен лингам - това е фалосът", без да я интересува, че прави откровена тавтология; а пък египтяните правят гигантска "пирамида от извара", която е според автора е явна препратка към "кула във формата на ... зикурат". Цялата тази езотерично-окултно-псевдо-информативна интернет полюция е разказана с безкрайна наглост и невъобразимо презрение към всички споменати религии, култове и практики. Все пак, авторът държи цялото познание на Вселената на една медитация разстояние и едва ли не е постигнал нирвана.

Трябва да призная, че изпитвах смесени чувства, докато четях този текст. От една страна се забавлявах искрено на нелепостта му и липсата на каквато и да е осведоменост на автора относно коментираната тема. От друга обаче ми беше доста тъжно, тъй като десетки хора бяха харесали тази статия и я определяха като "удар в десятката". И тук си задавам въпросът за авторитета. Всъщност в т.нар. български "езотерични среди", които съществуват почти изцяло само виртуално, доста често някой бива възприеман като голяма глава само защото използва термини като "егрегор" и "парадигма" (при това погрешно!). Криворазбраната езотерика по български се състои в това, че пропагандира идеята, че не е необходимо да полагаш каквито и да било усилия, тъй като "знанието е в нас самите". Но всъщност езотериците в България не търсят знанието, а прегръщат всяка конспирация, всяка информация, която противоречи на конвенционалната наука и общо взето всеки абсурд, който видят в интернет. Защото е лесно, защото не изисква усилия, но автоматично ги вкарва във "вътрешния кръг" на посветените в мистичните тайни. Разбира се, това е заблуда. Няма как да постигнете знание, без да положите усилия за това.

Естествено, че Великден има предхристиянски корени!

Но те в никакъв случай не са "окултна тайна" (тавтологията употребена умишлено)! Същността на обичаите свързани с Великден е коментирана доста широко в науката, а в някои учебни специалности, като антропология и етнография, те са обект на рутинни дискусии. Ето защо подобни "откровения" от "мистичния свят на посветените" са повече от смешни и не представляват нищо друго освен насаждане на религиозна омраза. А някак малко нелогично ми идва проявата на религиозна омраза от хора, които постоянно пропагандират за толерантност между религиите. Така вместо да насаждаме религиозна омраза, можем наистина да проявим тази толерантност и да бъдем съпричастни или най-малкото да не помрачаваме радостта на тези, с които живеем. Или пък, проучете наистина традиционните великденските практики, които са били разпространени на територията на България и се опитайте да откриете предхристиянския елемент в тях.

И както винаги съм повтаряла - бъдете критични! Когато прочетете нещо - съмнявайте се, проверявайте, търсете и намирайте. Безкрайността на интернет може и да ви е полезна.

Билките - насоки за изучаване на магическите им свойства

Светът на билките е изключително примамлив, особено за начинаещите. Но съшевременно е и много, много объркващ. Огромното количество на билките, както и предизвикателството да се научат както медицинските, така и магическите им свойства, често става причина да се откажем изобщо от идеята за усвояване на билкарството. Или пък прибързвайки да научим магическите свойства на билките, тотално пренебрегваме лечебните им свойства. А в България имаме и друг проблем - информацията за тези магически свойства обикновено идва от чужда културна среда, докато магическите свойства на билките, така както са ги знаели нашите баби, остават на заден план, ако изобщо някога се стигне до тях. Въпреки че не изглежда като кой знае какъв проблем, трябва да отбележа, че всъщност това е един от основните проблеми при "магическото" билкарство. Всяка страна разполага със сравнително различна флора, която носи със себе си и редица фолклорни препратки и особености. За западния окултизъм мандрагората играе изключително важна роля, но в България това растение не е познато, поради което и отсъства както от фолклора, така и от магическите практики. Но има и растения, които виреят из цяла Европа. Така например докато за западния практикуващ жълтият кантарион (Hypericum perforatum) се свързва със св. Йоан Кръстител и дори носи неговото име (St. John's Wort), то при нас той се причислява към т.нар. "самодивски билки". Разбира се, намират се и прилики. Ако отново си послужим с жълтия кантарион, то ще видим, че и в единия, и в другия случай, той е свързан с деня на Св. Йоан Кръстител или Еньовден, който почти съвпада с Лятното слънцестоене. Но от друга страна - Лятното слънцестоене в Англия например е обвързано с различни мито-религиозни представи от Еньовден в България. Сами виждате, колко трудно изглежда на пръв поглед изучаването на магическите билки. Всъщност и при втория поглед си е трудно, но всяка способност и всяко знание, което си заслужава наистина, изисква усилия. А както е казал Питагор - "Където, както е известно, има необходимост, там има и възможност."

Ако имате достатъчно воля и желание, то вече твърдо сте решили, че ще започнете да изучавате почти необхватния свят на лечебните растения. Вероятно сте си приготвили една хубава тетрадка, научили сте няколко растения и техните лечебни свойства и дори сте били вече няколко пъти сред природата за билки. Но искате да знаете и магическите им свойства. Потърсили сте в интернет както на български, така и на английски и сега сте много по-объркани от преди. Имате чувството, че няма как да продължите. Но, разбира се, това не е съвсем така. Както бе споменато, трудностите при изучаването на магическите свойства на билките идва на първо място от различната географска и културна среда, в която те виреят. Намирайки се в България вие, поне според мен, имате само един избор - да следвате магическите значения на билките разпространени в нашата географска и културна среда. Защо смятам така? Нека разгледаме другите варианти. От една страна вие можете да обичате много западната култура, дори да следвате западна езотерична система или традиция. В този случай, вие ще решите, че родните значения на тревите са ви напълно излишни. Но в този случай ще трябва да си внасяте и сами да отглеждате растения като мандрагората, и в същото време ще се лишите от възможността да използвате растения, които са характерни за нашата географска зона, като например росена (Dictamnus albus). Освен това няма да имате възможност да свържете растенията на тази земя с фолклора и вярванията, които се предават от уста на уста от стотици години. Няма да научите за змейовите и самодивските билки, няма да правите цветна вода, няма да участвате в изплитане на Еньовски венец и в провирането през него. Тук някои от вас ще възразят, че това не е нужно и че може да следвате както западните, така и родните значения на билките. Действително това е вторият вариант. Смесвате значенията, комбинирате ги по свое усмтрение и вярвате, образно казано, както във феи, така и в самодиви. На първо място това е доста противоречиво - ще срещете много растения, които се използват много различно. На второ място е много по-объркващо от всички други опции, тъй като информацията, която трябва да събрете е огромна. Нещо повече - няма да имате представа как да я класифицирате; нито пък къде точно да търсите - дали да използвате значението от западната церемониална магия, от уика, от българския фолклор; също така няма да можете да се ориентирате коя билка за какво ще ви послужи. Ето защо смятам, че оптималния вариант, ако живеете в България, е да следвате магическите значения на билките от балканския фолклор.

Естествено това е доста трудно. Българските книги, посветени на билките, третират само лечебните им свойства, като дават информация и за начина им на събиране. Данни за магическите свойства на билките се откриват в научната литература, но те са разпокъсани и откъслечни. Разбира се, съвсем не е невъзможно те да се търсят, откриват и систематизират. Единственото подобно систематизиране, което ми е известно, е в "Българска народна медицина. Енциклопедия". Но там отново акцентът пада върху лечебните свойства на растенията. Оптималният вариант е да пообиколите селата и да откриете някой, който да има желание да сподели с вас опита и познанията си. Честно казано - това е още по-трудно, отколкото да проверите всички книги издавани в България на тема фолклор. За няколкото щастливци, които са впечатлили достатъчно някоя баба или дядо, за да им предадат знанията си - поздравления! За всички останали - можете да започнете търсенето от собствените си баба и дядо. Често възрастните хора знаят много повече, отколкото си мислим.

И сега вие най-вероятно се чудите защо ви насочвам към най-сложния вариант, който на места дори изглежда невъзможен. Ами защото ако наистина искате да научите нещо, то не бива да се задоволявате само с непроверена информация, намерена в някой сайт в интернет. Знанията, за които полагате истински усилия, са много по-ценни от тези, които лесно можете да откриете с едно цъкване на мишката. А чувствто, което ще изпитате при откриването на някоя прашна книга в тишината на библиотеката, не може да се сравни с почти липсващите усещания на търсенето в интернет. Разбира се, не пренебрегвайте и тази възможност! Дори в българския интернет се срещат сайтове и хора, които добронамерено споделят това, което знаят.

Но вероятно най-добрия съвет, който мога да ви дам е тази година, дори да знаете само две-три билки, да вземете торбата или кошницата и да отидете на билкобер. Също както при яденето, и при изучаването на билките апетита идва с яденето... или по-скоро с брането.