Началото на края

Скъпи приятели, читатели и последователи,

както ви е добре известно, всяко нещо има своя край, а след този край идва и ново начало. И след почти седем години съществуване, дойде моментът да сложа края и на The Occult Room. Както вече от няколко години се оплаквам - времето не ми стига, за да върша всичко, което се очаква от мен и рядко имам възможност да подготвям публикации. Не обичам блогове, които просто съществуват - безкрайно, но статично. Ето защо реших, че вместо и този блог да се превръща в статично място, то е редно да поставя неговия край.

Но вратите на Тайната стая ще останат отворени, тя ще продължи да съществува. Всеки от вас ще има възможност да се връща и да чете вече написаното. Просто нови публикации вече няма да има.

Реших обаче, че след като всеки край предполага ново начало, то мога да направя една услуга на всички вас, а и на хората, които тепърва ще пристъпват в Тайната стая. Ще подготвя няколко малки книжки в електронен формат, базирани на публикациите тук, които ще можете свобдно да си свалите и да четете в удобно за вас време и място. Очаквайте ги скоро!

Искам да благодаря на всички, които научиха нещо тук; на всички, които се осмелиха да разсъждават, вместо да повтарят заучени фрази; на всички, които ме подкрепяха с коментари, въпроси и одобрителни писма. Че дори на всички, които ме критикуваха, хулеха и анатемосваха.

Благодарение на всички вас The Occult Room беше едно вълнуващо приключение за мен!

И както винаги съм ви повтаряла - не забравяйте да сте критични към всичко, което научавате - търсете, учете, стремете се към истината.

Успех!

П.П. Публикацията НЕ е първоаприлска шега.

Защо ни е трудно да общуваме помежду си?

Изминаха 17 години, откакто прочетох първата си книга посветена на магията. Години, в които много неща се промениха. И ако преди години промяната щеше да ми се стори нещо недопустимо (та нали аз СЪМ това и не мога да бъда нищо друго), то сега съвсем не мисля по този начин. Аз се промених, промениха се възгледите ми, промениха се интересите ми, промениха се дори цветът на дрехите и косата ми.

Интересното е, че докато човек се учи, той често се среща с хора, които имат по-малко или повече познания от него. Но рядко има възможността да обсъжда каквото и да било с хора, които имат познания на същото ниво като неговите. Забелязвам, че повечето хора не обичат, всъщност направо презират тези, които знаят повече от тях. Чуждата начетеност ги обижда, защото в техните очи това е доказателство за тяхната некомпетентност и неадекватност. Дори когато някой съвсем няма намерение да се хвали с познанията си, той бива възприеман като надут самохвалко. Защото е по-лесно да обидим някого, отколкото да признаем неговите качества.

Погледнато от другата страна с хората, които към момента са научили по-малко от теб се комуникира сравнително трудно. Защото от една страна изпитваш към тях умилението, че се намират там, от където ти си отпътувал, но от друга изпитваш и необходимост да им кажеш къде грешат. Също както родителите, които искат да предпазят децата си от грешки. Но също както родителите и ти рядко си приеман сериозно или с радост. Поне в този случай може да ти остане надеждата, че човекът отсреща ще осъзнае грешката си, ще успее да научи повече неща, ще има възможността да преосмисли казаното и един ден да се промени. Но, разбира се, има и друг вариант. Опиянен от собствената си осведоменост да се опитваш да унижиш тези, които знаят по-малко.

"Човекът от друг тип би се ужасил от мисълта да напада слабия, но авторитарната личност усеща още по-голяма ярост, колкото е по-безпомощна неговата жертва."

Ерих Фром

И така все повече осъзнавам, че изключителен проблем в нашата среда е невъзможността за адекватно общуване между хората. Да си призная не мога да кажа, че съм изненадана. След 17 години неприятното чувство, че повечето езичници и окултисти всъщност не искат да общуват помежду си е по-силно от всякога. След 17 години оставам с впечатлението, че повечето платформи, страници, форуми за езичество в България, че дори и срещи не целят да сплотяват хората със сходни вярвания, а дори напротив - разединяват ги, стават сцена за демонстрацията на собствени идеи, разбирания, схващания, нагласи. И именно върху тези идеи, разбирания, схващания и нагласи, независимо дали са базирани на реални факти или не, повечето хора базират вярата, практиката, разбиранията си. Езичеството служи дотолкова, колкото да оправдае хомофобията, расизма или крайния национализъм на такива хора. Окултизмът изпълнява ролята на сцена, върху която всеки да проектира мечтания образ на себе си - без страх, без емоции, без човешко състрадание. Момичетата търсят приятелства, момчетата търсят момичета, а всички - алтернативна среда, в която да преоткрият себе си и да изпълнят мечтите си макар и наужким.

Някои хора се променят. Някои хора се развиват, продължават напред, покоряват нови върхове и не спират никога да учат. Но за съжаление много хора не стигат дори до желанието за тази промяна. Те просто взимат решението, че ще останат такива, каквито са и съвсем съзнателно не правят усилия да разберат чуждата гледна точка, да израстнат променяйки се. Не, те остават на 15 или на 18, понякога на 23 или 26 години. Носят същите дрехи, мислят по същия начин, четат същите книги и повтарят същите псевдо-истини. И мразят тези, които се променят. Мразят тези, които могат да оспорят псевдо-истините им с добре аргументирани факти.

Хубавото е, че Питагор преди няколко хилядолетия ни е дал съвет как да се справяме с такива "нещастни хора", чиято единствена цел е да създадат илюзорен свят, в който да могат да се чувстват толкова силни, влиятелни и начетени, колкото никога не биха могли да бъдат в реалност.

След 17 години в окултните среди и аз се чувствам като тракийската жрица от "Предречено от Пагане", която възкликва "Виждали сме ги всякакви...". Много хора са идвали, много хора са си тръгвали, но малко са тези, които през годините съумяха да запазят и развият разума и себе си. Общуването си остана все така трудно. Всеки си мисли, че участва в състезание, където трябва да демонстрира надмощие над другите. Което доказване става доста лесно онлайн. Срещите на живо са съвсем друга работа. В скромният ми опит съм срещнала много хора, които са ме заплашвали онлайн с какво ли не, но са треперели от страх дори само заради присъствието ми. Досега много хора са ме заклеймявали, обиждали, унижавали онлайн, но малко са тези, които са имали доблестта да го направят в лицето ми.

Не се страхувайте от другите, страхувайте се от вас самите - защото ако вие решите, че няма да се развивате другите няма да са виновни за това. А ако другите се развиват и знаят повече от вас - не ги мразете, а се учете от тях, много по-полезно е.

Зимна ваканция 2016/2017

Ето я и последната публикация за годината. Обикновено си давам равносметка за това какво се е случило през изминалите месеци, правя обзор на това колко публикации, колко посещения, колко коментари е имало в The Occult Room. Тази година няма да го правя, защото е уморително да повтаряме едно и също. Всъщност цифрите нямат толкова голямо значение, колкото това, че въпреки всичко блогът продължава да съществува и да се радва на вашето присъствие и интерес.

За мен 2016 беше една чудесна година, изпълнена с много промени, срещи и запознанства. Научих много, забравих много, търсих много и понякога намирах това, което търся. Надявам се и идната 2017 да успее да ми предложи толкова много и разнообразни емоции.

На вас ще пожелая лека зима, уютна Коледа и весело посрещане на 2017 година! Дано новата година донесе и на вас повече светлина, повече знания, повече радост, здраве и много късмет!

Бъдете щастливи, усмихвайте се и подклаждайте любопитството си с нови знания!

Успех!

Три книги за подарък

Времето около Коледа е неразривно свързано с това, което аз и близките ми наричаме "коледната истерия" - масовото купуване на подаръци. Ние не обичаме "коледната истерия". Ето защо често изпадаме в абсурдната ситуация да отлагаме до последно закупуването на подаръци, поради което да влезнем в самия вихър на въпросното мега-пазаруване, тъй като явно всички отлагат до последно. Много често просто влизам в книжарницата и решавам проблемите си кардинално. Тази година съм избрала няколко книги, които определено ще бъдат подарени на роднини и приятели и реших да ги споделя с вас. Всяко едно от предложенията ми е подходящо и за хора, които не се интересуват от мистицизъм, като например родителите ви или хазайката, която трябва да умилостивите.

"Змей, змеица, ламя и хала", колектив

Започвам с най-новата и най-скъпата книга. "Змей, змеица, ламя и хала" се появи на пазара преди броени дни и честно казано аз само за нея си мисля. Книгата представлява сборник с фолклорни текстове, свързани с един от най-интригуващите и запленяващите персонажи от нашата митология - змеят, както и с близки на него митологични герои. Автори са уважавани български фолклористи и етнографи, които са изпълнили 575 страници с всички багри на народното ни творчество - песни, приказки, легенди, гатанки, клевети и дори магически и лечебни текстове. Цената на книгата може да се стори малко висока - 35 лв., но ви уверявам, че определено си заслужава. Книгата определено ще се хареса на цялото семейство поради своето многообразие. Радостта от досега с българската митология е гарантирана!

"Антични следи в магически обреди от българските земи", Георги Мишев

Говорила съм ви и преди за тази книга (ТУК). Въпреки че тя има един малко по-научен изказ, смятам, че тази книга също може да бъде добър подарък, тъй като представя една страна на нашата древност, за която има много голям интерес от широката публика. В книгата ще откриете описани и обяснени много народни обичаи и практики, в това число и подробно обяснение на символизма на Бъдни вечер и Коледа (подходящо, а?). Книгата има 464 страници и в тях ще откриете кратка история на античността в Европейския югоизток, описания на някои от най-влиятелните митични персонификации на "магьосника", които са свързани с нашите земи. Цяла една глава е отделена на разликите, приликите и връзката между мистерията и магията. Друга глава е посветена на съвременни практики от традиционната българска обредност - от тези на лечителите до тези на магьосниците. Последната глава обсъжда представата за Богинята и нейните различни образи, съхранени в българската традиционна култура. Цената е 20 лв. - купете я, подарете я (може и на себе си), прочетете я - заслужава си!

"Траките", Георги Михайлов

Добре, признавам, тази книга е малко в страни от тематиката, но препоръчвам тази книга на всички любители на тракийската древност и защото вчера си я купих след дълго отлагане. Георги Михайлов е един от най-изтъкнатите български учени, в пълния смисъл на думата. За книгата той пише:

"...сметнах, че ще бъде полезно да представя какво всъщност са траките - какви са произходът им и тяхната историческа съдба, техният бит, душевността им, отношенията им със заобикалящия ги чужд свят. И то не в една „История на Тракия“, при която като че ли всички събития и факти имат еднаква стойност, а да разгледам само тези събития и явления, които имат пряко отношение към древните ни прадеди."

Книгата е 511 страници, а цената е 17 лв. Ако се интересувате от историята на нашите земи - тази книга е за вас... или за баща ви... или за дядо ви...

Желая ви весело посрещане на идните празници и леко и успешно пазаруване!

Окултна среща? Не, благодаря.

Вече рядко го правя, но наскоро посетих една „окултна“ среща.

„А ти? Как започна да се занимаваш с тези неща?“

Не мога да преброя колко пъти някой ми е задавал този въпрос. Преди отговарях, дори донякъде с някаква почти неприкрита гордост кога, как и защо реших да се впусна в „тези неща“. Но последният път когато добре познатата формула бе адресирана към мен почувствах единствено и само отегчение. И не защото човекът срещу мен беше отегчителен, не защото не заслужаваше отговор или защото точно в този момент не бях в настроение, а защото осъзнах, че вече нямам нито желание, нито сили да отговарям повече на точно този въпрос.

Нека да си го кажем открито - „окултните“ срещи, колкото и да не ни се иска, са дълбоко отегчаващи за всеки, който не отива за първи или втори път.

„Добре, а вие вярвате ли в магията?“

Всеки път въпросите са едни и същи, всеки път темата (ако има такава) бива изместена от наивни разговори за „мистичното“ и „свръхестественото“.

„Ама вие мислите ли, че тези неща работят?“

Само хората са различни. Хората са почти винаги различни. Идват, запознават се, споделят си мнението, питат те „как започна с тези неща“ и после повече не ги виждаш. Обаче пък типажите са едни и същи. Нахаканата мацка, която с гордост се нарича вещица; бледият младеж, който с поглед вперен в нищото ти разяснява, разяснява и разяснява изключително хаотично за церемониалната магия; малко-по-възрастният мъж, който непременно успява да убеди всички, че „всичко е в нашето съзнание“ и нямаме нужда от обреден инвентар; малко-по-възрастната жена, която не спира да говори за това колко е важно да се освободим от „егото“ си; и разбира се няколко леко притеснени, но неимоверно любопитни начинаещи, които са се престрашили за първи път да отидат на „окултна“ среща и които (за мой ужас) попиват жадно всичко чуто.

„Можеш да гледаш на таро? Моля ти се, гледай ми на таро!“

Преди ми беше интересно. Действително именно чрез такива срещи съм се запознала с много от моите приятели. И години наред посещавам такива срещи с идеята, че има вероятност именно там да срещна хора, които имат сходни на моите интереси.

„А какво означава езичник?“

Но това е илюзия. Моите интереси отдавна вече не са свързани с интересите, които имат хората, които посещават „окултни“ срещи. Аз не искам да разбера как действа магията, или кой е Кроули, или кои са индиговите, кристалните или други видове деца. Аз не искам да бъда малко-по-възрастната жена, която стои отегчено в ъгъла и е досадна с това, че знае отговора на всички въпроси. И определено не искам да обиждам хората със своята зле прикрита досада.

„Не, ти не разбираш. Уика е най-старата религия, която човечеството познава.“

Искам да съм оптимистична що се отнася до „окултните среди“, но в същото време не искам да загубя връзка с действителността. А тя е, че може би „окултните срещи“ в този си формат нямат бъдеще. Комуникацията не бива да се осъществява в една посока. Общуването в група, изисква един и същ стремеж, една и съща цел и най-вече – едно и също желание за достигане на тази цел. А това няма как да се постигне, ако на всяка среща, всеки път се запознаваме.

„То точно това е целта на тези срещи – всеки да каже каквото си мисли и да видим в каква насока ще тръгне разговора.“

Не, благодаря. Без мен този път.

* Всички цитати са напълно автентични и всеки един от тях съм чувала нееднократно по множеството срещи, на които съм присъствала през годините. Не всички са задавани от начинаещи.

Едно наум за алтернативната медицина

Със страхотен темп методите на т.нар. алтернативна медицина придобиха огромна популярност в България. От една страна заради това, че при нас все още има силна връзка с народната медицина и много хора продължават да й се доверяват сляпо, без значение за какво става въпрос (в това число и вярата в неоспоримата и всеобхватна лечебната сила на магията). От друга поради факта, че течения от средата и края на миналия век, започнаха да навлизат тук едва в последните 15-20 години - дълго време след като голяма част от тях са били изоставени в други страни.

Написването на тази статия бе провокирано от един блог (публикация 1 и публикация 2 - горещо препоръчвам), на който попаднах, в който лекар бе споделил истории от своята практика и тази на колегите си. Сред тях най-умопомрачителните бяха именно тези, в които пациентите предпочитат да се доверят на алтернативната медицина, вместо да повярват на лекарите. Реших, че това е добър повод да отворя въпроса и пред вас, тъй като един вид The Occult Room е "от другата страна". Предполага се, че точно аз ще съм от тези хора, които се лекуват според аурата си, зареждат се с енергия, лекуват се с хомеопатия и магии, вместо да се обърнат към конвенционалните методи, когато е необходимо. Но това изобщо не е така. 

Аз вярвам в конвенционалната медицина. Вярвам във ваксините. Вярвам в това, че лекарите са по-компетентни от интернет, от съседката и от т.нар. екстрасенси. Не отричам напълно алтернативната медицина, но не живея с илюзията, че гнойната ангина, сифилисът или ракът могат да се излекуват по чудодеен начин само с помощта на някоя тайна "бабина рецепта". Разбира се, няма нищо лошо в това да се обърнете към народната медицина, когато имате зачервено гърло или навехнат глезен; или пък към народните лечители, когато имате уплах; или да практикувате йога като превенция и за получаване на тонус. Но когато имате истински, сериозен медицински проблем не си мислете, че един чай или едно хомеопатично лекарство ще ви помогнат изобщо. Медицината е изминала дълъг път, за да достигне нивото, на което е сега, а конвенционалната медицина е доказала нееднократно своята ефективност. Хората живеят по-дълго от всякога, извършват се немислими неща, като трансплантации на органи, лекуват се смъртоносни и нелечими до преди няколко десетилетия болести, като едрата шарка и полиомиелитът.

Но нека се върнем към онзи блог, който ме провокира да напиша тази статия. Искам да ви споделя две от историите, в които пациентите, предпочели алтернативната медицина, ще заплатят по всяка вероятност с живота си, заради избора си.

"Симпатичен мъж към шейсетте. Проблеми с уринирането. Изследвания – ужас. Тумор на простатата трета степен, множествени разсейки в таза… Гледам го аз – закача ми нещо в ума.

– Не ви ли открихме на вас туморен маркер преди година и половина?… Да, точно така! Помня, че ви писах направление за онкологията! Какво стана?

– Ама аз ходих на екстрасенс, лекува ме близо година! Каза, че всичко е наред вече!… Сега какво ми е?

Не можах да се сдържа. Не е честно, ама просто не можах.

– Идете при екстрасенса, той ще ви каже! И ще ви излекува пътем!"

* * *

"Двайсет и малко годишна девойка, красива, направо кукличка. С болки в корема и „някакво течение“. Сложих я на стола, започнах гинекологичния преглед… и се изприщих. От отвора на матката тече гъста зелена гной.

– Такааа… Давам ви двойна комбинация антибиотик. Единия ще идвате да ви го слагат инжекционно два пъти дневно, другия ще го пиете…

– Не мога да пия антибиотици!

– Защо?!

– На хомеопатия съм! Вече втори месец!

– За… течението ли?

– Да, естествено!

– А защо тогава идвате при мен?

– Да ми кажете как да го намаля малко, докато хомеопатията сработи.

– Няма да сработи, госпожице. Започвате антибиотика веднага, дано успеем да спасим матката…

– Ама хомеопатията ми я изписа лекар! И знаете ли колко по-авторитетен от вас? Нищо не разбирате, само се правите на важни и си изписвате отровите! Хубав ви ден!…

Надявам се да се отърве с хистеректомия. Все пак е млада, има време да се учи от живота. Ще е тъжно да я отнесе перитонит. Няма да има деца, ама каквото човек сам си направи…"

И тук идва нашата роля, на тези "от другата страна". Тъжно е, че повечето хора се хвърлят на вълната (популярност ли търсят, какво?!) и започват да рецитират модни диети от преди няколко години, говорят за неадекватни практики или пък хвалят силата на мисълта, като лекарство за всичко. Това е една пагубна практика, защото хора умират. Хора умират, защото предпочитат да вярват на това, които четат и гледат, а не на това, което лекарят им казва. И стигаме до абсурдната ситуация, в която наша е отговорността да покажем на хората, че когато са сериозно болни трябва да се доверят на първо време на конвенционалната медицина. Не на магията, не на хомеопатията. Защото конвенционалната медицина е заветът на всички лечителки и лечители от миналото, които са прекарали живота си, за да научат кое как лекува, за да отделят лекарството от отровата.

Стремежът на човекът от миналото не е да показва колко е алтернативен, а да оцелее. Ако нямате доверие на лекарите - търсете няколко мнения, но моля ви - вярвайте на конвенционалната медицина. Заради нея много хора около вас, а и вие самите са се родили и живеят.

Бъдете здрави!

За душата и сънищата

Преди няколко дни, покрай моите занимания с антична литература, попаднах на този фрагмент, който реших да споделя с вас. Той е от една сравнително стара книга - "Greek Religious Thought" (1923) от Франсис М. Корнфорд. Тук той се позовава на един фрагмент от Пиндар, чийто оригинал, трябва да си призная, че просто нямам време да намеря. За всички, които биха искали да ми помогнат в това начинание, по-долу съм сложила линове към творчеството на Пиндар.

"Божественият произход на душата

Пиндар, фр. 131 (Bergk).

Тялото на всички хора е подчинено на всемогъщата смърт,

но все пак жив остава образ на живия човек;

защото само това е от боговете.

Този образ спи когато крайниците са активни, но когато те заспят

със много сънища той разкрива награда от радост или печал

прокрадващи се близо.

"Образът (eidolon) на живия човек", или буквално "на живота", означава душата. Учението, че душата е "от боговете" е изведено от Орфизма. Същото се отнася и за предположението, че денят на страшния съд е сред виденията разкрити пред активната в сънищата душа."

превод от английски: Cath

Линкове към творчеството на Пиндар (английски):

http://classics.mit.edu/Browse/browse-Pindar.html

http://www.gutenberg.org/ebooks/authors/search/?query=Pindar