събота, 19 ноември 2016 г.

За душата и сънищата

Преди няколко дни, покрай моите занимания с антична литература, попаднах на този фрагмент, който реших да споделя с вас. Той е от една сравнително стара книга - "Greek Religious Thought" (1923) от Франсис М. Корнфорд. Тук той се позовава на един фрагмент от Пиндар, чийто оригинал, трябва да си призная, че просто нямам време да намеря. За всички, които биха искали да ми помогнат в това начинание, по-долу съм сложила линове към творчеството на Пиндар.


"Божественият произход на душата

Пиндар, фр. 131 (Bergk).
Тялото на всички хора е подчинено на всемогъщата смърт,
но все пак жив остава образ на живия човек;
защото само това е от боговете.
Този образ спи когато крайниците са активни, но когато те заспят
със много сънища той разкрива награда от радост или печал
прокрадващи се близо.

"Образът (eidolon) на живия човек", или буквално "на живота", означава душата. Учението, че душата е "от боговете" е изведено от Орфизма. Същото се отнася и за предположението, че денят на страшния съд е сред виденията разкрити пред активната в сънищата душа."

превод от английски: Cath

Линкове към творчеството на Пиндар (английски):

http://classics.mit.edu/Browse/browse-Pindar.html

http://www.gutenberg.org/ebooks/authors/search/?query=Pindar

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Преди да бъде публикуван Вашият коментар трябва да бъде одобрен от администратор.