Богинята Хеката – близка, но непозната

В последните няколко години богинята Хеката стана значително по-известна и популярна сред широката публика. За съжаление все още има хора, които я възприемат единствено като мрачна старица-магьосница, обитаваща гробищата и съпътствана от черни кучета и странни нощни създания. Всъщност, както съм обяснявала на някои от вас, това е една доста по-късна представа за богинята, която в древността всъщност е била наричана „отхранваща децата”, „спасителка”, „водачка”…

Хеката е считана за тракийско божество и титанида, която още от времето на титаните управлява Земята, Морето и Небето. Тя дарява смъртните с богатство, победа, мъдрост, моряците и ловците с късмет, а младите с благоденствие. Но всичко това тя може и да отнеме, ако смъртните не го заслужават. Хеката, единствена от титаните, запазва своята власт по време на управлението на Зевс и е почитана от всички безсмъртни. За това разказва първото литературно сведение за нея – „Теогония” на Хезиод, датирано някъде около 7 в.пр.н.е. Първото археологическо доказателство за култа на Хеката е от сравнително по-късна епоха – 400 г.пр.н.е. от кръглия олтар на Аполон в Милет. Най-известният храм на Хеката в древността се е намирал в Лагина, Кария - в днешна Турция, но богинята е била почитана из целия древен свят – Гърция, Рим, Египет и също така, макар и учудващо за повечето хора, дори и на територията на България. Нещо повече сред изображенията на Хеката, откривани по нашите земи има и едно изключително интересно и за сега единствено по рода си, на което тя държи дете в ръцете си.

Първоначално Хеката е изобразявана като жена с неопределена възраст, държаща факли в двете си ръце. Това е нейният образ като Факлоноска или тази, която носи светлината. Но в наши дни тя е по-известна със своята тройна форма. Вероятно една от причините, поради които богинята започва да бъде изобразявана с три тела е нейната власт над трите свята – Земя, Море и Небе. Друга причина може да бъде фактът, че Хеката е тясно свързвана с пътищата и кръстопътищата, и по-конкретно с тройния кръстопът.

Някои от символите на Хеката са факлите, кучетата, тройният кръстопът, но най-древни са ключът и луната. Точно преди настъпването на новия лунен цикъл в древността е провеждана и т.нар. Вечеря на Хеката, когато всеки е оставял храна, символизираща властта й над трите свята – хляб, риба и яйце, на кръстопът.

Често тя е идентифицирана с други богини като Артемида, Селена, Котито и Бендида, и споделя едни и същи епитети с тях. В орфизма, философско и религиозно учение, за основател на което се счита Орфей, тя играе доста важна роля и е образ на Великата Майка. За неоплатониците тя олицетворява душата на света, а в Халдейските оракули на Зороастър е наречена Дъщерята на Отца.

Хеката е могъща древна богиня, която въпреки разрастващата си популярност рядко бива осъзнавана и разбирана извън рамките, поставени й от модерния окултизъм. Абсурдно е, че при наличие на запазени археологически доказателства за нейният култ по нашите земи, много хора са по-склонни да я възприемат по начина, наложен от съвременни чужди течения, а не да търсят връзката с нея тук, в своята собствена страна. Така Хеката – господарката, нимфата, отхранващата децата, водачката, бродещата из планините, въпреки своята близост до нас остава непозната.

Източници:

Magic Gate Bg, автор damnameneus

Theoi - Hekate

Снимка вдясно - Оброчна плочка на Хеката от България, неизвестно местонахождение