Трифон Зарезан

Реконструкция на обичая ТрифонЗарезан от Хасковско, "Българска етнография", Н. Колев, София 1987

Първият пролетен празник, чиято обредност се извършва сред природата, е Трифон Зарезан. Празникът е отбелязван на 01.02. до 1916 год., а след приемането нагригорианския календар той се мести на 14.02. Промените в календара от миналия век явно все още предизвикват объркване сред някои автори в интернет, където ще видите погрешното твърдение, че Трифон Зарезан се празнува „по стар стил на 14, а по нов стил на 1 февруари”. По мое мнение по-реална е датата по стар стил, но тъй като пропуснах да напиша публикацията преди 13 дни, то компенсирам сега.

Св. Трифон - изображение
от Рилския манастир

Според житието на св. Трифон, той е роден около 225 г. в селото Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, намираща се по това време в пределите на Римската империя. Неговите родители били ревностни християни и св. Трифон наследил от тях своята религия. Още в младежките си години той бил известен лечител, който помагал на болните да оздравеят и така им доказвал правотата на християнството. Когато бил едва на 17 години, св. Трифон излекувал от лудост дъщерята на римския император Гордиан (238 – 244), което накарало целия императорски двор да се отрече от своите езически богове и да приеме християнството. Но когато Траян Деций (249 – 251) станал император, той бил твърдо решен да унищожи християнството, тъй като самият той бил езичник. Така св. Трифон станал жертва на гоненията на християните и бил заловен. Управителят на източните провинции по това време Аквилин неколкократно му предложил да се отрече от своя Бог и да направи жертвоприношение към старите богове, за да бъде помилван. Но св. Трифон не отстъпил от вярата си, бил подложен на множество различни мъчения и най-накрая бил осъден на смърт чрез посичане. Но преди войниците да отсекат главата му, неговата душа се преселила в небесното царство.

В българските традиционни представи Трифон е считан за покровител на лозята и на  неговия ден празнуват всички, които се занимават с отглеждане на лозови насаждения или производство на вино, поради което по време на тоталитарния режим празникът е наричан „Ден на лозаря”. Денят на св. Трифон е познат като Трифон Зарезан, Трифоновден, Трифон Зарезой, Трифун Чипия, Трифон Пияница и др. Поради връзката с виното и лозата, както и заради обредите извършвани на този ден, МихаилАрнаудов предполага, че Трифон Зарезан води своето начало от дълбока древност и по-специално от Дионисиите. Интересно е да се отбележи, че под влиянието на местните вярвания върху българските икони св. Трифон е изобразен с лозарски косер в ръка.

Основното обредно действие, изпълнявано на Трифон Зарезан е символичното зарязване на лозята. Обикновено то се изпълнява от мъжете лозари, но на много места в България зарязват и жени, моми и ергени или двама съпрузи. След сутрешната молитва в църквата участниците в обреда потеглят към лозята. Всеки от тях носи със себе си дарове за общата трапеза – пита, печена или варена кокошка, вино и светена вода. Когато пристигнат обръщат се на изток, прекръстват се, и отрязват няколко пръчки от една или три лози, които се намират в средата или в краищата на насажденията. В корените и на отрязаното място се излива вино, а на места посипват и пепел. Докато това се прави се изрича и благословия:

„Хайде да е хаирлия! И тая година берекет! Да се роди грозде и виното да прелива през праговете! Да няма прибиране на гроздето, да няма изпиване на виното!”

А когато зарязват двама души тя може да бъде и под формата на обреден диалог:

„- Трифоне, къде си?

- Под лозята, не се виждам от грозде.

- Догодина хич да не се виждаш!”

Със светената вода ръсят всички лози, а с донесената храна се прави трапеза за всички. Отрязаните лозови пръчки се потапят в бъклиците с вино или се правят на венци и се слагат по калпаците и рамената на лозарите. Всеки отнася в дома си венец от лозови клонки или трифонски венец, където го поставя пред иконата. Това е и първата растителност, която влиза в дома през пролетта. При завръщането си в селото участниците са предвождани от музиканти и си гостуват взаимно, като празникът и съответно черпенето с вино, продължават до вечерта. В Северна България преди зарязването се извършва избор на „цар на лозята”, който трябва да е имотен, благ и с добър късмет мъж, така че идната година на неговото „царуване” да е също така добра. В този случай празникът завършва с гощавка в дома на окичения с корона от лозови пръчки „цар”.

Вместо заключение ще ви поставя един риторичен въпрос за размисъл, като се надявам, че ще отделите достатъчно време и усилия не само да си отговорите, но и да разберете защо изобщо съм го задала. Само ще направя уточнението, че по никакъв начин нямам предвид католическият празник на св. Валентин.

Какво точно е празнувал народа ни и какво празнува в момента на Трифон Зарезан?

Източници:

Св. мъченик Трифон Апамейски

"Българска митология, Енциклопедичен речник", съст. А. Стойнев, София 2006

"Българска етнография", Н. Колев, София 1987