Как се разказват 78 истории?

По-наблюдателните от вас сигурно вече са забелязали, че в графата "Интересни връзки" се е появил един нов блог - "78 истории". Попаднах на него, както най-често се случва с хубавите неща, съвсем случайно, докато разглеждах един друг от интересните блог-ове - "Silvermoonlight".

Трябва да кажа, че бях повече от приятно изненадана. Не само от ведрия облик и закачливата снимка на автора, с още по-закачливо самоопределение под нея, но също и от начина, по който статиите са написани. На първо място ми направи впечатление, че за разлика от многото други хора, които са опитали и са се провалили, Вера е успяла да завърши описанията на всички карти от таро колодата. Да си призная обаче аз първо се зачетох в другите публикации. Забавлявах се особено на напълно задължителната за таро-блог статия "Как да зададем въпроса си към таро картите?", където авторът не само обяснява какво трябва и не трябва, но дава и полезни примери. Хареса ми и (почти) преводната "37 въпроса към таро", в която са предложени 37 въпроса, които да зададем към картите таро, когато се колебаем какво точно да попитаме. И напълно се влюбих в упражнението за изучаване на дворцовите карти, които, да си призная, винаги са ме затруднявали.

След като придобих чувство на задоволство от прочетеното, реших че мога да отделя малко време, за да разгледам и публикациите, в които Вера разяснява значенията на различните карти. И въпреки че не споделям голяма част от нейните виждания за значенията на картите, начинът по който ги е описала е страшно увлекателен. Всъщност точно това ми хареса най-много - че тя не е повторила до болка познатите значения, а е показала една не много популярна страна на таро - интимната ни връзка с тях. Без излишни превземки и посредствена псевдо-мистичност, но с много личен опит и примери, Вера е взела таро картите от света на фантазията и ги е поставила там, където им е мястото - като начин за по-добро разбиране на нашия собствен свят.

Реших, че просто няма как да не разменя няколко думи с нея. И, разбира се, да споделя с вас увлекателния ни разговор.

- Как се разказват 78 истории?

- Много хубав въпрос :) С мерак и вдъхновение, предполагам. Ако става дума за значенията на картите в блога ми, отне доста усилия и воля. Ако не бяха хората, които ми казваха, че това, което пиша, им помага, сигурно нямаше да се накарам да завърша начинанието, както често ми се случва по принцип.

Иначе, като се има предвид, че всяка една таро карта е история, която при различните комбинации и въпроси е с вечно изменяща се сюжетна линия, вариациите могат да стигнат за нова „1001 нощ” сигурно.

- Всъщност защо и кога се появи интересът ти към картите таро?

- На втората част от въпроса лесно мога да отговоря – появи се през есента на 2007-ма година, а започна да се развива чак през февруари на следващата. Но нямам идея защо. Освен тарото нямам никакви други езотерични интереси. Любопитна ми е и астрологията, но не колкото таро картите.

Нещата започнаха съвсем случайно. Както си стоях на компютърa, до слуха ми достигна някаква реклама по телевизията на женско списание, което вървеше в подарък с таро карти. И преди бях чувала за таро, но тогава просто реших, че трябва да ги имам, не знам защо. Така и не мирясах, докато не се сдобих с въпросното списание, само за да се окаже, че това в действителност не бяха таро карти. Разбрах разликата чак през февруари, купих си Райдър-Уейт колодата и започнах да питам всеки ден какво ме очаква. Направих си дневник и започнах да записвам картите и да описвам какво се е случило в конкретния ден. Така постепенно забелязах, че картите почти винаги описват учудващо точно какво се случва. С две думи тарото опроверга скептичността ми и само ми доказа, че работи. Така че просто продължих.

- А кое те провокира да създадеш "78 истории"?

- Нуждата да си говоря с някого за таро. Когато започнах да изучавам таро, имаше един голям и по-активен форум, в който се регистрирах и започнах да чета. Не ми допадна никак начина, по който се говореше за таро там – с излишно мистициране на темата и едва ли не като клуб на богоизбраните. Едва не ме отказаха от таро картите. За щастие взех по-доброто решение - запомних, каквото ми беше полезно, но се отказах да пиша, защото не отговаряше на моето усещане за таро. Три години по-късно имах доста натрупан личен опит и впечатления от картите, но никого, с когото да говоря за тях, тъй като избягвах всякакви форуми. Така се роди идеята за блога – като място, чрез което да мога да срещна съмишленици.

- В блог-а си споделяш, че си правила гадания и за други хора. Според теб какво е отношението на българина към таро?

- Гледала съм за много хора онлайн, включително дори на американци в един форум за таро, откъдето се учих в началото. Не мисля, че има разлика между отношението на българина и на останалите хора. Масовото отношение, основно поради липса на информираност, е като към кристална топка, в която е записан целия ти живот, какво ти се е случвало и какво ще ти се случва след 50 години, да речем. Хората редовно ме питат, дали това или онова ще стане, колко деца ще имат, кога ще се оженят... Аз не мисля, че таро картите са създадени, за да отговарят на такива въпроси. Най-вече защото според мен и според практиката ми с таро, човек има свободна воля и картите могат да покажат само до там, докъдето той не използва тази свободна воля. Тази част ми е най-трудна да обясня на хората – че те сами творят съдбата си. И вместо да питат картите „дали” и „кога”, е най-добре да питат „как” и „защо”. Тогава тарото е най-полезно.

- Кои са основните грешки, които можем да направим при работата с картите?

- Да ги възприемем по гореописания начин – като средство за отговори на въпроси с „да” или „не”. Не, че изобщо не трябва да се задават такива въпроси, но ще е обезкуражаващо и безполезно, ако питаме таро само такива неща.

Друга грешка на начинаещите може би са опитите да се заучат значенията на картите от много места едновременно, примерно от три книги, два сайта плюс форум. Аз бих препоръчала да си харесат един източник и да се придържат към него, докато си изградят самостоятелна представа за всяка една карта. Обясненията на картите са за това да добием представа за контурите на значението, а същината вътре се запълва с личния опит и преживяването на картата.

И накрая, нещо, което според мен е грешка (но други може и да не се съгласят), е да се гледа на дворцовите карти, а и на някои от Големите аркани като на хора. Примерно, Кралете са мъже, Кралиците жени, Императорът и Жрецът са мъже, а пък Жрицата и Императрицата са жени в гледания. Те представят женски и мъжки енергии и качества, но това няма нищо общо с половете.  

- Има ли карта, чиято интерпретация те е затруднявала?

- О, винаги има такива случаи, човек се учи, докато е жив. Мисля, че като концепции повечето карти вече са ми ясни, но всяка една карта, поставена при конкретен въпрос или в конкретна комбинация, се изменя до някаква степен и интерпретацията й трябва да отразява това. Понякога, дори и да съм наясно с основното тълкуване на картата, не мога да навържа нейната история със значението на други две карти в подредбата, да речем, и това ме обърква.

Но най-трудно си остава да тълкувам картите за себе си. За да гледаш на карти, трябва да си обективен и да слушаш интуицията си. Когато обаче гледаш за себе си, винаги егото се намесва – търсиш конкретен отговор и когато не го видиш в картите, се ядосваш и губиш концентрация. Освен това аз съм доста параноичен тип характер и понякога, когато гледам за себе си, ми е трудно да си чуя интуицията, защото тя бива заглушена от страховете ми.

- Коя е предпочитаната от теб подредба и защо?

- Три карти, минало-настояще-бъдеще. Защото разказва история, а аз обичам да слушам и пиша истории. Освен това е най-универсалната подредба и върши работа за почти всякакви въпроси. Освен нея често използвам партньорското подреждане със седем карти на Хайо Банцхаф за любовни въпроси, защото показва доста точно позицията и на двамата партньори, а не се ограничава до гледната точка само на единия. Понякога това е всичко, от което имаме нужда, за да изгладим нещата – да разберем позицията на партньора.

Често редя и келтски кръст, но то е по-скоро на инат да го разбера, отколкото заради функционалността му. При него има една фрагментарност при тълкуването измежду различните позиции, която не ми допада. Но пък е полезен, когато искаме да разгледаме даден проблем от всички гледни точки – съзнателни и подсъзнателни нагласи, външно влияние, минали влияния... тоест как сме стигнали до там, докъдето сме в момента. При келтския кръст обаче ми се струва, че времето не тече плавно от първа до последна карта, а има някакво разместване, което прави картите по-трудни за тълкуване.

Иначе непрекъснато търся нови и различни подредби, изпробвам, измислям си мои, но рядко резултатът е задоволителен. А, забравих. Астрологичното подреждане – с по една карта за всеки от 12-те дома също е интересно подреждане за веднъж в годината – примерно на 1-ви януари или пък на рождения ден.

- Всъщност каква колода карти ползваш?

- От октомври миналата година ползвам Стиймпънк таро (Steampunk tarot) на Барбара Мур и с художник Али Фел. То следва стриктно символиката на Райдър-Уейт, но е много красиво и изпипано като изображения. Иначе преди него почти от самото начало гледам с таро на Друидите и Уика. Освен, че беше най-лесно да се намери, когато прохождах в таро, има много красноречиви и запомнящи се дворцови карти. Привързах се към него и защото показва връзката на човек и природа. Мисля, че ще си остане любимата ми колода.

Иначе имам и Индианско таро, Таро на феите, Марсилско таро и разбира се Райдър-Уейт, но по-рядко гледам с тях.

- Какво би казала на по-опитните?

- Хм, не знам, може би да не забравят, че и те са започнали от нулата някога и да помагат на сега навлизащите в таро с търпение и разбиране.

- Твоят съвет към тези, които тепърва започват да се занимават с таро?

- Да се забавляват с таро. Да мислят извън рамката и да питат нестандартни неща. Да прочетат поне нещичко на Юнг или евентуално Мари-Луиз фон Франц. Най-вече да наблегнат на литературата за архетипите, защото това ще им помогне за по-лесното разбиране на Големите аркани. А, и задължително да си водят таро дневник, в който да пишат най-вече след като събитията са се развили, не толкова преди, за да имат обратна връзка, от която да се учат. И да не се отказват при първата трудност. Да използват нагласата на Рицар пентакли – с търпение и постоянство всичко се постига. :)

Всички снимки в статията са любезно предоставени от Вера