Моята първа окултна книга

Преди малко, докато пишех отговор на едно запитване, се сетих за книгата "Изкуството на магията" от Михаил Георгиев. Щях просто да публикувам линк към части от нея, но се сетих, че всъщност това беше първата окултна книга, която прочетох. Стана ми някак сантиментално и реших, че това заслужава цяла публикация.

Беше 2000 година и аз бях взела тежкото решение, че ще започна да чета (!) окултна литература. Нищо не знаех. Само, че обичам гръцката митология и смятам природата за по-голямо божество от християнския бог. Ето защо, когато влезнах в книжарницата с твърдото убеждение, че ще си купя окултна книга нямах никаква представа каква трябва да е тя. По онова време, колкото и да е странно, интернет не беше чак такъв фактор. Не всеки имаше интернет, не всеки имаше компютър и масово ходехме по интернет зали, за да си проверяваме пощата. Дори и не ми беше минало през ума, че мога да разгледам някакви заглавия онлайн, преди да отида в книжарницата. Честно казано не съм сигурна доколко имаше изобщо такава възможност.

Влезнах в книжарницата с доста колебания. Как изобщо ще застана пред секция "Езотерика и окултизъм"? Няма ли да ме помислят за луда? Ами ако в крайна сметка си избера книга? Как ще си я купя без да умра от срам? В крайна сметка реших, че и много по-страшни неща се случват на този свят, застанах привидно уверено пред въпросната секция с книги и започнах да разглеждам. Останах учудена, че уж "тайното" познание се споделя така щедро и стои толкова естествено, точно до книгите с готварски рецепти. По онова време все още смятах, че едва ли не магията е само за посветени и се предава на тайни събирания по пълнолуние в още по-тайни частни имения, пазени от черни кучета. Какво да кажа - всеки на даден етап от живота си е бил наивен.

Стоях там, пред десетките книги и се чудех коя точно да избера. Огледах внимателно целия рафт, забелязах, че на най-дебелата книга пише с големи букви "МАГИЯ". Взех я и без дори да погледна съдържанието си я купих. Бях доволна.

Последваха няколко седмици тайно четене вкъщи, за да не видят родителите ми с какво си пълня главата. Още си спомням как се свивах край прозореца под фикуса и с безкрайно любопитство четях страница след страница. И така няколко седмици, докато не осъзнах, че просто не смятам за нормално да се крия, че чета книга. Казах на майка ми и, за мое голямо учудване, тя, вместо да се ядоса и да започне да трупа дърва за клада, върху която да ме изгори, започна да ме разпитва с интерес. Дори поиска да прочете и тя книгата! Сега като се замисля може и просто да е искала да види с какво точно се занимавам, но дори и така да е било, за мен беше голямо облекчение, че след това родителите ми знаеха за интересите ми.

Книгата се оказа полезна - в нея намерих две страници (от общо 493!), които ми помогнаха да разбера към какво всъщност искам да се насоча. Странно е как две страници могат да променят живота ти.

Коя беше вашата първа окултна книга? Споделете историята си в коментарите.