Когато си сред природата

От години се опитвам да усвоя в детайли разпознаването, събирането и употребата на билки. В началото упорито разглеждах книги с цветни табла, четях статии и разлиствах справочници с надеждата, че с достатъчно усилия ще успея да наизустя всичко необходимо. С времето разбрах, че билките са едно от онези неща, които няма как да научиш само четейки. Тук поговорката "каквото става на книгата не става на нивата" важи с пълна сила.

Жълт равнец върху скалите

Но когато живееш в града, събирането на билки може да изглежда като далечно и недостижимо занимание. Нещо, за което мечтаеш, докато пресичаш забързания булевард, за да стигнеш до супермаркета. Нещо, което планираш, но рядко осъществяваш заради работата, задълженията, трафика, жегата или главоболието, което имаш от онези "две бири" в бара предната вечер.

Съвсем по друг начин стоят нещата, когато се задържиш за по-дълго време в близост до природата. Без значение дали при баба на село, с приятели на къмпинг на морето или пък сами в палатка до някой язовир. Добре, това последното звучи малко съмнително, но все пак... Тази година имах възможност да се задържа малко по-дълго при родителите ми, които живеят в близост до планината. И всеки ден единственото, за което можех да мисля беше да изляза за билки. За да видя какво ще открия в района, за да проверя дали ще разпозная всички растения, които ще видя по пътя си и най-вече за да си набавя тези от тях, които ми бяха нужни за производство на мехлеми и тинктури. И съвсем естествено - при първа възможност излизах, за да събера необходимите ми билки.

Ходенето за билки има няколко огромни плюса, освен събирането на нужните ви растения. На първо място е разходката сред природата, която е почти толкова лечебна (ако не и по-лечебна) колкото самите билки. Особено ако сте решили, че ще обиколите няколко вида местообитания. На второ място идва възможността да откривате нови и непознати за вас места и растения. Трябва да предупредя, че това е особено пристрастяващо! Всяка тревичка, която не познавате или за която се съмнявате дали познавате, снимайте с фотоапарат или телефон. Така, след като се приберете, ще можете на спокойствие да разучите снимките и да видите на какво сте се натъкнали. Тъй като ще ви се наложи да прелиствате неколкократно илюстрациите в книгите, това ще ви помогне и в научаването на други растителни видове.

Дали това е червена хвойна?

Не на последно място е и удоволствието от разходката сред природата. Преди време, само за един следобед, успях да се насладя на водопад; на двойка гарвани, прелитащи на 10 метра над главата ми и на спираща дъха гледка към спокойните и зелени хълмове на планината. И всичко това, докато преминавах от реката към дъбовата горичка, а от нея през скалните пътеки, водещи до обширните поляни в полите на Родопите.

Ако пък сте от малцината късметлии, които живеят на село или пък просто имат хубав двор пред дома си, то ходенето за билки ви носи още един бонус. Ще можете да вземете диворастящи растения и да се опитате да ги засадите в собствения си двор, за да са ви подръка. Разбира се, трябва да имате предвид, че някои растения са защитени, а други силно отровни. Ето защо е добре все пак да имаме някаква подготовка, когато излизаме сред природата. Или още по-добре - отидете с някой, който познава билките във вашия край!

Тази година вече е към края си, но ако искате да започнете да се занимавате с билки, то можете да предвидите това в програмата си за следващата година. През зимата ще имате достатъчно време да проверите кои растения кога цъфтят. И най-вече - да прецените от какви билки имате нужда. Така например тази година аз имах нещо като мания за змийско мляко, тъй като имах малко проблеми със зрението. Еньовчето се включи в домашната ми аптечка с един не чак толкова добре ухаещ крем, който използвам когато кожата на ръцете ми стане прекалено суха. Опитах се да направя и спиртен извлек от мента, но съвсем не използвах подходящия вид мента. След една не чак толкова успешна маска за коса със зехтин и жълтък, реших, че ще премахна излишната мазнина от косата си с отвара от дъбови кори (които закупих от билкова аптека!). А след почивката на морето имах нужда от нещо тонизиращо сухата ми кожа, ето защо заложих на събраната през лятото лайка. Има билки, които е добре всеки да има в дома си и повечето от тях се намират доста лесно.

Бучиниш край бодлива тел - тематично

Сигурно съм ви объркала с тази статия, но просто трябваше някак да споделя възторга от удоволствието и ползата от това просто да излезнеш сред природата с чанта за билки на рамо и сърп в ръката. И не само да отмориш, но и да си направиш услуга, набирайки дори малко букетче лечебни растения. А както казват "апетитът идва с яденето". И колкото повече ходите за билки, толкова повече ще искате да го правите. Разбира се, не трябва да подценяваме и теорията. От нея научаваме как и кога се берат билки, как се изсушават, как и за какво се използват. А също така кои растения са опасни, кои трябва да избягваме дори да доближаваме и кои са застрашени от изчезване. Но никога няма да можете да научите толкова от книгите за лечебни растения, колкото дори само от два излета годишно с цел събиране на билки.

А какъв е вашият опит с билките? Какво набрахте тази година? Какво не успяхте? Какви домашни отвари забъркахте? Пишете ми в коментарите.