Как е сътворен светът (легенда)

"Изпървен земя и хора нямало. Навсякъде било вода. Имало само господ и дявол, които живеели тогава наедно.

Един път господ рекъл дяволу:
- Хайде да направим земя и хора.
- Да направим - отговорил дяволът, - ами отгде да земем пръст?
- Под водата има пръст - рекъл господ. - Влез, та извади малко.
- Добре - отговорил дяволът.
- Преди да се пуснеш ама - казал господ дяволу, - кажи: "С божия сила и с моя!" Тогава ти ще стигнеш дъно и ще намериш пръст.

Дяволът се спуснал, но не рекъл първо: "С божия сила и с моя!" - ами: "С моя сила и с божия сила!" Затова не стигнал дъно. На вториа път пак тъй направил и пак дъно не стигнал. На третия път вече казал: "С божия сила и с моя!" И тогава стигнал дъно и с нокти си закачил малко пръст.

Нея пръст господ я турил на водата и станало малко земя.

Дяволът, като видял това, намислил хитрост такава: поканил господа да спят, та като заспи господ, да го бутне във водата, че да остане сам той и да се прослави, какво той уж е направил земята. Господ знаял това, но легнал и се престорил, че спи. Тогава дяволът става, зима господа на ръце и тръгва къде водата, за даго хвърли; той върви къде водата, а земята расте. Когато не стигнал водата, обърнал се към другата страна, но пак до водата не стигнал. Тогава се обърнал и на третя страна и като не стигнал пак водата, турил господа на земята, па легнал и той. Като поспал малко, румнало му, че останала още и четвъртата страна; зема господа и го поносил къде водата, но сѐ пак не стигнал до нея.

Тогава дяволът разбужда господа:
- Стани, господи, да благословим земята. Виж колко тя порасте, доде ние спахме.
- Когато ти ма носи на все четири страни, за да ме хвърлиш във водата, и направи кръст с мене, аз благослових земята - казал господ.

Дяволът се разсърдил за това, оставил господа и побягнал от него.

Като останал господ самичък и като пораснала земята тъй много, щото слънце не можело да я покрий, той сътворил в дух ангели и проводил ангела "вòйна", за да повика двола, да го попита какво да стори, за да престане земята да расте.

В това време дяволът сътворил козата и като идел при господа, оседлал пърча, комуто направил юзда от прас: оттогава и досега козите имат бради.

Ангелите, като видели дяволът да язди на пърча, присмели му се, а той се разсърдил и върнал се назад.

Господ тозчас сътворил пчела и казал ѝ:
- Иди скоро, та кацни дяволу на рамо и слушай какво ще приказва, че доди да ми обадиш.
Пчелата отишла, кацнала дяволу на рамо, а той приказвал:
- Ех, глупав господ! Не знай да земе един прът, па да кръстоше сѐ четире страни и да каже: "Стига толкова земя!" - ами се чюди какво да прави.

Пчелата, като чюла това, избрънчала и хвръкнала от рамото му. Дяволът се обърнал, та я видял и рекъл:
- Да ти яде ... онзи, който та изпратил!

Като дошла при господя, пчелата му обадила, че дяволът приказвал:
- Ех, глупав господ! Не знаил да земе един прът, па да кръстоса земята на все четири страни и да каже: "Стига толкоз земя" - ала се чюди какво да прави! А заради мене - рекла пчелата - каза: "Да ти яде ... онзи, който тя проводи."

Господ направил това и земята престанала да расте. На пчелата казал:
- От твоите ... да няма отсега нататък по-сладки!"

източник: "Българско народно творчество в тринадесет тома. Том 11: Народни предания и легенди", 1963, стр. 229-230

снимки: кадри от българския филм "Бяла магия" (1982), реж. Иван Андонов