Плочки с проклятия от Болоня

Преди няколко години се появи една интересна находка сред архивите на историческия музей в Болоня - оловни плочки с проклятия. Мястото на тяхното намиране е неизвестно, но се знае, че постъпват в музея в края на 19 век. През 1899 г. те са подготвени за печат, но с настъпването на Първата световна война те са прибрани и забравени в хранилището на музея. Именно там биват и повторно "открити" през 2009 г.

Плочките могат да се отнесат към 4 - 5 в. сл. Хр., като подобни плочки, разбира се, са откривани и на други места. Но това, което е интересно в този конкретен случай са изображенията, които сравнително рядко се откриват върху плочките с проклятия на латински език. Обикновено изображенията изобразяват или силата, която се призовава да изпълни желанието или жертвата на самото проклятие. Много рядко се среща комбинацията между двата типа изображения, която цели да увеличи чрез визуалния разказ силата на написаното заклинание. Именно такъв е и случаят с плочките от Болоня.

Различават се две фигури. Едната, тази която стои в горната част на плочката, е изправена, с боси крака, а ръцете й са кръстосани или завързани пред корема. На гърдите е изписан магически знак и думи от вида onomata barbarika (т.е. думи на несъществуващ език, но силно използвани в заклинанията), а на мястото на гениталиите е разположена осемлъчна звезда. От лявата страна на главата излизат три змии, а от дясната са запазени две, въпреки че по всяка вероятност и там змиите са били три. Оформянето на змиите като коса е достатъчна причина фигурата да се определи като женска, а позиционирането на тялото - изправена позиция над жертвата, позволява да се изкаже предположението, че това е именно призоваваната божествена сила.

Под тази фигура виждаме друга, която е легнала, отново с кръстосани или вързани ръце пред корема, а цялото тяло изглежда мумифицирано. Учените са напълно сигурни, че това е всъщност жертвата на проклятието, като надписите върху двете му ръце изписват неговото име - Porcellus. Всъщност изображенията на жертвите като мумифицирани се срещат сравнително често върху плочките с проклятия. По всяка вероятност това се дължи на факта, че мумифицирането все пак е пряко свързано със смъртта.

Но след като жертвата е идентифицирана, следва да се върнем към първата, женската фигура, за да се опитаме да разпознаем и нея. Изследователката на плочките прави предположение, че всъщност може да става дума не за някой друг, а за Хеката-Селена. Доводите за това са няколко. От една страна в Гръцките магически папируси, в едно призоваване на Селена, тя е описана по същия начин - с увенчана със змии глава. От друга страна надписът върху гърдите й, също може да се свърже с Хеката-Селена, тъй като "магически многосрични думи съставени от βαρ, βορ/βωρ, φορ/φωρ и подобни, често се свързват с Хеката-Селена". Въпреки това, липсата на факли, тройно изобразяване или някой от другите атрибути на Хеката, пречи със сигурност фигурата от плочката да се определи като популярната богиня.

Учудващо обаче е сходството при позицията на ръцете при женското божество и жертвата на проклятието. Що се отнася до самия жест, в магически контекст той може да се обясни като "ограничавам". Едва ли в случая става въпрос за това, че призоваваната сила е ограничена. По-скоро еднаквия жест идва да покаже едно популярно магическо правило - подобното поражда подобно. Тоест извършвайки жеста на ограничаването, призоваваното божество ограничава бедния Porcellus.

И тук вече в помощ може да ни е текста. Каква е всъщност клетвата, описана в плочката?

"Порцелий.

Порцелий ветеринарят.

Порцелий лекарят.

Ветеринарят.

Унищожи цялото му тяло, неговата глава, зъби, очи...

Нека Порцелий и жена му Маврила бъдат.....(?)

Нека тялото, крайниците, вътрешностите на Порцелий ... се разпаднат, изгният и се сринат.

Порцелий ветеринарят и неговата (жена) Маврила.

Порцелий.

Порцелий.

Ветеринарят (?) Порцелий ветеринарят.

Унищожи, смажи, убий, удуши Порцелий и неговата жена Маврила. Техните души, сърца, бутове, черен дроб..."

И друг път съм писала за плочките с проклятия, но искам отново да отбележа, че често те са правени по поръчка при "специалисти", които са имали познание за нужните заклинания и действия при изготвянето на проклятието. А в случая този, който е изготвил плочката е проявил завидно творчество що се отнася до вплитането на изображения в иначе стандартния текст.

По материали от: C. SánchezNatalías "The Bologna DEFIXIO(NES) Revisited"

Забележка: Преводът на латинските имена е лично мой, което означава, че има възможност и да не е много точен.

Мога ли да имам доверие на този човек? - таро подредба

В живота си ние се срещаме с различни хора - забавни, умислени, сериозни, сърдечни или студени, малко странни, малко луди и понякога дори прекрасни. И докато техните качества се разкриват пред нас в процеса на общуване и с времето, то доста често е неимоверно трудно да разберем едно много важно нещо - дали можем да им имаме доверие или дори можем ли да им имаме отново доверие. В тази нелека задача таро може да ни е от полза.

Значение на позициите:

1. Какви са намеренията на човека?

2. Мога ли да имам (отново) доверие на този човек?

3. Съвет върху ситуацията

Успех!

Алистър Кроули

Алистър Кроули е британски окултист, писател и влиятелен член на няколко окултни организации, включително Херметическия орден на Златната зора, Сребърната звезда и Ordo Templi Orientis. Днес е известен най-вече заради окултните си творби, и особено заради "Книгата на закона", основният свещен текст на Телема - мистичната космология, която той развива. През живота си той придобива широка популярност, като медиите го наричат "Най-грешният човек на света", докато той говори за себе си като за "Звярът".

Роден е Едуард Александър Кроули в Лимингтън Спа, Уоркшир, Англия на 12 октомври 1875 г. в семейството на фанатични християни евангелисти. След смъртта на баща му, той става все по-непокорен, официално скъсвайки връзката си с Църквата на Англия по време на годините си в университета Кембридж. Именно през този период той започва да се интересува от окултизъм и мистицизъм и започва да чете книги за алхимия, мистицизъм и магия, като изоставя идеите си за дипломатическа кариера. Той разширява вече стихийния си сексуален живот като извършва и сексуални магически ритуали както с мъже, така и с жени (във време, в което хомосексуализмът е официално забранен в Англия), и сменя името си на Алистър.

След Кембридж, Кроули се запознава с Джулиан Бейкър, който го представя на Самюел Лидл МакГрегър Матърс, един от основателите на церемониалния магически орден Херметичен Орден на Златната Зора. Там той изучава херметизъм и мистицизъм заедно с Уилям Бътлър Йейтс и Артър Едуард Уейт, с които по-късно стават противници. Самият Матърс, който става ментор на Кроули в сферата на западната магия, по-късно също става негов враг. Кроули губи вярата си в способностите на учителя си скоро след схизмата в Златната зора от 1900 г.

Кроули по време на експедицията до К2

След като изоставя Златната зора, Кроули предприема пътуване до Мексико и продължава своите магически изследвания в уединение. За известно време той изучава будизъм и практикува раджа йога, като започва да възприема медитацията и ритуалното съсредоточаването на ума върху определен обект като важен начин за достигането на своите цели.

Кроули е превъзходен шахматист и като младеж има амбиции да стане световен шампион. Той е също така запален планинар и използва това хоби като начин за справяне с хроничната си астма. През 1902 г. той е част от експедиция, която се опитва (но не успява) да изкачи К2 в Пакистан - втората най-висока планина в света.

През 1903 г. се жени за Роуз Едит Кели, и техните преживявания в Кайро, Египет през следващата година водят до основаването на религиозната философия позната като Телема. Именно в Кайро Кроули пише "Книгата на закона", като твърди, че тя му е продиктувана от Айвас, служител на Хор, богът на силата и огъня и самообявилия се за господар на Новия Еон, на който Кроули трябва да служи като избран писар и пророк. Нейният основен религиозен принцип става вече прочутото "Прави каквото желаеш да бъде целият закон" и "Любов е закона, любов подвластна на волята". През юли 1904 г. Роуз ражда на Алистър дъщеря, която наричат Никол Ма Ахатор Хеката Сафо Джезебел Лилит Кроули, но в началото на 1906 г. тя умира. По късно през 1906 г. Кроули твърди за пръв път, че успява да осъществи това, което нарича "Операция Абрамелин" - изпълнението на магическа работа описана в "Книга на Свещената Магия" на Абрамелин Мага, която в последствие заема централна роля в системата на Кроули.

Кроули, неговата първа съпруга Роуз
и дъщеря им

През 1907 г. Кроули основава телемично магическо братство наречено А.'.А.'., известно също и като Argenteum Astrum (или "Сребърна Звезда"), Arcanum Arcanorum (или "Тайна на Тайните"). За негови цели са обявени стремежа към светлина и познание и то било организирано по такъв начин, че неговите членове познавали официално само тези, които са непосредствено над или под тях във веригата на преподаване. През 1910 г. Кроули изпълнява серия от драматични обреди и публични инвокации, които нарича "Обредите на Елевзина", с членове на ордена Сребърна Звезда.

Отново през 1910 г., Кроули се запознава с Теодор Ройс и е допуснат до началните степени на Ordo Templi Orientis (Орден на Храма на Изтока) или О.Т.О. Този орден първоначално е моделиран по и свързан с Масонството, но под ръководството на Кроули е преустроен на база Закона на Телема, а повечето от ритуалните връзки с масонството са пренаписани. Корули става ръководител на ордена през 1921 г., евентуално приписвайки си титлата Маг, въпреки че има съмнения дали всъщност Ройс действително го е посочил като свой наследник преди смъртта си. Кроули прекарва по-голямата част от периода 1914 - 1918 г. в САЩ, първоначално работейки за Британското разузнаване през Първата световна война, след което остава в дома на Иванджълин Адамс в Ню Хемпшир и пише по нейна поръчка две астрологични книги, които излизат под нейното име. Той експериментира с етиленов оксид, което според него му помага да получи уникално видение за вселената, което той често споменава в по-късните си писания. Той започва сексуална и магическа връзка с Лия Хирсиг и благодарение на нея започва да рисува платна с повече творчество и страст. В един момент той постига местна известност като рисува "Do what thou wilt" (или "Прави каквото пожелаеш") с огромни червени букви на скалите от двете страни на остров в река Хъдсън.

През 1920 г. заедно с Лия Хирсиг той основава идеалистична комуна и училище по магия в Чефалу, Италия, което нарича Абатство на Телема по примера на анти-манастира посветен на свободната воля и удоволствията описан в средновекованата сатира на Франсоа Рабле "Гаргантюа и Пантагрюел". Фашисткото правителство на Мусолини прогонва Кроули от страната към края на април 1923 г.

Абатството на Телема днес ( за повече снимки виж ТУК)

По-късно в живота си, той сякаш активно подхранва своя сензационен образ, понякога по странни начини. Много от неговите творби са умишлено дръзки и шокиращи, особено що се отнася до морала на времето. Някои цитати на Кроули са споменавани, често без контекст, като доказателство за отвратителна безнравственост или дори за мащабна конспирация свързана с насилие над деца. Той има много дълбоки расистки и анти-семитски убеждения и наследява типичното викторианско отношение към жените. Той смята, че жените са "поносими" само когато осмислят живота си единствено като помощ за мъжа в неговия житейски път. Също така той е на мнение, че жените са неспособни в действителност да разберат сериозната интелектуална работа, че те не притежават каквато и да е индивидуалност и че са водени единствено от своите навици и импулси.

През 1929 г. Кроули се жени за Мариа де Мирамар от Никарагуа, с която се запознава в Лайпциг. През 1930 г. те вече са разделени, въпреки че никога не се развеждат официално. Той обявява банкрут след като загубва съдебно дело през 1934 г., в което съди артиста Нина Хамнет за това, че го нарича черен магьосник в нейната книга от 1932 г. "Смеещия се торс". В деня на делото към него се приближава Патриша "Деирдре" МакАлпайн, която му предлага да износи негово дете. Кроули радостно приема предложението и нарича момчето Алистър Ататюрк. МакАлпайн не търси нито мистична, нито религиозна роля в живота на Кроули и рядко го вижда след разждането, "уговорка, която допада и на двамата".

По време на Втората световна война няколко души, сред които и Ѝън Флеминг, правят предложение за дезинформация, в която Кроули следва да помогне на агент на МИ5 да снабди Рудолф Хес и други високопоставени нацисти с фалшиви хороскопи, но планът никога не влиза в действие. Заедно със Сесил Уилямсон, Кроули изпълнява "Ритуали на ковъна", насочени срещу главното командване на Вермахта и заплахата от инвазия на хитлеристките сили.

Кроули пише изобилно през целия си живот. Някои от най-влиятелните му книги посветени на окултизма включват: "Книга на Закона" (1904 г., основният свещен текст на Телема, издиктувана на Кроули от неговия Свещен Ангел Хранител, същество известно като Айвас), "Магия, Либер ABA, Книга 4" (пространен труд върху магията и неговата собствена система за западни окултни практики, синтезирани от много източници, в това число Източна Йога, Херметизъм, средновековни гримоари и съвременни магически теории), "Книга на Лъжите" (1913 г., поеми, ритуали, инструкции, неясни загадки и криптограми със съответстващи кабалистични значения), "Видението и Гласът" (изследване на 30-те енохийски етера оригинално разработени през 16-ти век от Джон Дий и Едуард Кели) и "777 и други кабалистични писания" (справочник основан на Херметическата кабала). Той също така пише "Изповедите на Алистър Кроули", на която дава подзаглавие "Автохагиография" (т.е. автобиография на светец). Кроули е автор и на няколко белетристични творби, поезия и няколко разработки по философия, политика и култура.

Алистър Кроули през 1934 г.

Към края на живота си Кроули се пристрастява към хероин, след като му бива предписан морфин за лечение на астма и бронхит (въпреки че в течение на много години той експериментира за получаване на видения с лауданум, опиум, кокаин, хашиш, алкохол, етер, мескалин, пейот и хероин). Той умира от възпаление на дихателните пътища в Хейстингс, Англия на 1 декември 1947 г. на 72 години. По време на церемонията по кремиране в близкият Брайтън се провеждат четения, които включват една от неговите собствени творби - "Химн към Пан", а вестниците по това време определят тази церемония като "черна меса".

Превод от английски Cath, източник: Famous Witches - Aleister Crowley (1875 - 1947)

Интересувам се, занимавам се или изучавам?

Днес се присетих за една моя любима публикация, озаглавена "С какво се занимавате всъщност?". Съвсем егоцентрично реших да я прочета отново и да се потупам по рамото за това колко откровено съм дискутирала един проблем, който рядко някой има смелостта да засегне. Самодоволната ми усмивка обаче беше малко помрачена, когато открих една значителна терминологична грешка в назидателните си писания. Въпреки че сравнително правилно отбелязвам разликата между интересувам се и занимавам се, то съвсем съм пропуснала да включа и вероятно най-важния термин - изучавам.

На пръв поглед разликата е много тънка. Всъщност, може да се каже, че на пръв поглед разлика почти няма. Но ако решим да осмислим думите, които използваме, вместо само машинално да ги изричаме или пишем, то ще видим, че разликата е огромна. За съжаление току що открих, че не разполагам с тълковен речник на българския език у дома, поради което ще се задоволим с интернет варианта. И така:

интересувам се
Проявявам интерес. Интересувам се от кино. Сега се интересувам от търговия.

занимавам се
1. С какво. Върша нещо като професия. Занимавам се с издаване на книги.
2. С кого/с какво. Отделям време на дейност, на човек. След работа се занимавам с шиене на дрехи. Нямаме време да се занимаваме с детето.
3. С какво. Разглеждам, проучвам (въпрос и под.).
4. Изучавам, обучавам се. От една година не се занимавам с английски.

изучавам
1. Какво. Получавам знания по някакъв предмет. Тази година ще изучаваме физика. Изучавам немски език.
2. Какво/кого. Наблюдавам внимателно, проучвам. Изучавам навиците на птиците.
3. Какво. Изследвам с научни методи. Изучавам въпроса за измененията в климата. – изучавам се/изуча се. Получавам образование.

Сега вече предполагам ви е ясно какво имам предвид. "Интересувам се" ще рече, че вие просто имате интерес към определено нещо. Нека да използваме един пример, за да стане малко по-ясно. Например вие наистина сте впечатлени и се интересувате от кабала, но нямате представа какво означава кабала, кога е възникнала, какво е светът на десетте лъча, кои са историческите фази на кабала и какви са разликите между тях, по какъв начин тя влияе и се проявява в западните магически школи от 19 и 20 век и например защо трябва да изписваме "каббала", а не "кабала". Вие сте придобили знанията си от три интернет статии, два художествени и един документален филм и сте се впечатлили от разказа на някой ваш познат за кабалистичното дърво на живота. Нещо повече - вие нямате желание или необходимост да научите нещо повече.

"Занимавам се", ще рече, че вие все още се интересувате от кабала, но сте решили да научите малко повече. Сдобили сте се и сте прочели няколко надеждни книги по въпроса и търсите статии, които да ви дадат повече информация. Разбрали сте, че няма как да проумеете какво е кабала, ако не сте запознати с юдаизма. Прочели сте и няколко книги по този въпрос. Сдобили сте се с Талмуд, а в последствие сте успели да намерите и Зохар. Започнали сте да ги четете, но все още ви е доста трудно. Въпреки това осъзнавате напредъка си и започвате, макар и понякога с нежелание, да откривате разликите между вашите знания и тези на вашите приятели, които все още само се "интересуват" от кабала.

И в един момент напредвате толкова много, че вече може да се каже, че "изучавате" кабала. Но вече не я наричате само кабала, а знаете, че това е еврейски мистицизъм, поне в оригиналния си вариант. Вече сте прочели Талмуд и Зохар, Сефер йецира и Сефер хабахир. Но без да бързате, без да прескачате, бавно и методично. Всъщност вие вече имате собствена методика, собствен подход за запознаване с темата. И не само четете, а все повече и повече разбирате и осъзнавате написаното. Водите бележки, посещавате места, четете научни статии и книги, свързани с историческото развитие и мистическия смисъл въплътен в кабала. Способни сте да провеждате аргументирани дискусии и понякога дори да ги губите с достойнство. Посещавате уроци по иврит, тъй като сте наясно, че няма как да изучавате кабала без да знаете езика.

И така нататък, и така нататък...

Ще забележите, че всяка една стъпка изисква все повече и повече усилия от ваша страна, като в същото време ще ви се стори, че ви отдалечава от образа на "магьосника" или "вещицата", а ви доближава до образа на учения. И тук сте много прави. Защото докато "магьосникът" и "вещицата" са една романтична, идеализирана престава за хората, занимаващи се с мистицизъм, то истинските магове са именно един вид учени, според съвременните ни разбирания. Но ако вие изучавате материята, а не само се интересувате от нея, това вече ви е известно.

На която и стъпка да се намирате в момента помнете - ако нямате желание и необходимост - не преминавайте на следващата, но ако имате, то не губете време и се впускайте без страх в това, което сега ви интересува, но след няколко години вече ще изучавате.

Успех!