вторник, 30 октомври 2012 г.

Самхейн - един по-различен поглед


Миналата година умишлено си спестих усилията да напиша тази статия поради няколко причини. От една страна заради това, че се оказва, че фактите около празника не са толкова широко познати, колкото изглежда; от друга, че всъщност съвсем не се нарича Самхейн и най-вече защото почти на никой не му идва на ум да потърси в родния фолклор неговото съответствие, а има такива. Но рано или късно щеше да се наложи да напиша статията, а и все пак си я пожелахте. 

Нека започнем от наименованието. Оказва се, че познатото ни Samhain, което сме свикнали, по примера на преводачите на окултни книжки, да наричаме Самхейн, съвсем не се произнася така . Въпреки, че има няколко версии за произхода на думата, тя най-често се извежда от староирландски. От своя страна той е доста сложен език и съвсем не предполага произнасянето на това, което виждаме, както е в английския. Така излиза, че samhain следва да се произнася „соуин” или "сауин" (в транскрипция /ˈsaʊ.wɛn/, /ˈsaʊ.wɪn/). За да добиете по-ясна представа, ето и няколко записа на самото произношение – аудио 1, аудио 2, аудио 3.

Тъй като в българския език от много време се е наложило наименованието „Самхейн”, и да призная и аз го ползвам, за целите на статията ще продължа с това наименование, но имайте едно на ум, ако обсъждате тази тема на английски.



Смятам, че това което най-много обърква хората, когато става въпрос за празници, е начинът, по-който сме свикнали да ги възприемаме. От една страна имаме българските празници – запазени хилядолетни традиции, практикувани буквално от нашите баби и дядовци. Тях ние възприемаме като нещо изключително „селско”, адски „скучно” и толкова „просто”, че изобщо няма как да се сравнява със западните практики. От друга страна имаме чуждите празници – традиции, нямащи нищо общо с културата ни, начина ни на живот, а понякога дори и със сезони, различни от нашите. Но благодарение на популярните книги и филми, нашето съзнание автоматично ги свързва с островърхи шапки, мистериозни отвари, невероятна мощ, магически изживявания и всякакви такива „яки” и „готини” неща. Смешно е, защото тези, които мислят така, нито в единия, нито в другия случай са си направили труда да проверят каква всъщност е истината. Така „празнуването” на Самхейн те възприемат като ден, в който трябва да се облекат в най-черните дрехи, да призовават мъртвите и да правят мистични ритуали с черни свещи, докато всъщност би следвало да направят вечеря за семейството си, като оставят в една чиния храна и за своите предци, да извършат гадания за късмета си през идната година и в идеалния случай да запалят огньове, през които да прекарат добитъка си. Да не забравяме и големият празник с много храна и съвсем естествено - много алкохол!

Разбира се, за да знаете какво се прави на даден празник, то трябва най-напред да знаете какво ознаменува този празник, след това кой и къде го чества и най-накрая трябва да проверите как го прави. Учудващо е, че в повечето случаи този процес е сведен до първосигналното „научавам какво се прави на празника – правя го”. Но нека се върнем към така любимия на всички Самхейн.

Най-общо казано Самхейн ознаменува края на лятото и съответно настъпването на зимата, която от своя страна е разбирана като особен период в годишния цикъл, защото именно тогава природата умира, за да се възобнови няколко месеца по-късно. Съвсем основателно именно на този ден в древността хората са почитали своите прадеди и са смятали, че границата между този и другите светове е най-тънка.

Но кои са тези хора? Противно на очакванията, Самхейн не е буквално „келтски” празник или поне само най-общо би могъл да бъде определен като такъв. Този проблем идва от факта, че под названието „келти” се имат предвид племената, които населяват централна Европа по време на желязната епоха. Счита се, че Самхейн е бил характерен за етническите общности, които са говорили гойделски езици. А от 20-ти век насам, той започва да се чества като религиозен празник и от нео-паганистите и уиканите.

След като уточнихме тези неща, нека да поправим и някои други основни заблуди. Първата от тях е, че още от дълбока древност празникът е почитан като „келтската нова година”. Всъщност той е изтълкуван и популяризиран под това название едва през 19-ти век от учените Джон Рис и Джеймс Фрейзър, но до момента няма сигурни данни, че теориите им са основателни.

Другата заблуда е, че съществува нещо като „келтски бог Самхейн”, властващ над отвъдното, който дори имал своя собствена „евокация”. Това не е учудващо, тъй като подобно вярване е било разпространено през 18-ти век. Всъщност, след съответните проучвания се разбира, че при келтите няма бог на мъртвите, а още по-малко бог Самхейн. Реално погледнато има смътни данни за келтски герой на име Samain или Sawan. Въпреки това данните са твърде мъгливи, за да се правят повече заключения.


Тези от вас, които са следили The Occult Room и които имат интерес в българските традиционни вярвания, лесно ще се досетят, че Самхейн има своите съответствия и при нас. Казвайки "съответствия" съвсем нямам предвид, че и на територията на България е имало ден, в който децата обикалят от врата на врата с въпроса "Номер или лакомство?" Подобно очакване би било оправдано единствено за децата, свикнали с американските филми най-малкото защото Самхейн не се състои в това. Също така не искам да оставате с впечатлението, че всеки празник е универсален и има свое точно копие във всяка страна. Под съответствие имам предвид българските празнични дни, които отразяват същата идея, която стои в основата на Самхейн - краят на лятото и настъпването на зимата, както и почитта към мъртвите. И тъй като знаете как обичам да ви провокирам да търсите, то ще кажа само, че лесно ще ги намерите.


Утре е 31-ви октомври, който сред повечето паганисти е познат и тачен като Самхейн. Утре е и денят, в който група деца, преоблечени в страшни костюми, ще звъннат на вратата ми и ще викнат в един глас "Номер или лакомство?". От една страна в това няма нищо лошо, защото приемственост между празничните дни е имало и в миналото. Но от друга не спирам да се питам, дали ще видя някой ден деца, които облечени в народни носии ще поискат да изпеят пред прага ми:

"Стани, Нине, господине

тебе пеем, домакине!

добри сме ти гости дошли,
добри гости коледари..."



Източници и полезни връзки:







3 коментара:

  1. Много сладки снимки, а тиквите изглеждат вкусни веднага си ги представих сготвени с малко ориз и мляко запечени на купчета тиквата във фурната, получава се нещо великолепно.В нашият живот има страшно много заблуди, като някои от тях сами влизаме в капана им.Заблудата е част = от живота ни и понякога предпочитаме да се заблудим от колкото да приемем истината.Тук пишете доста любопитни неща и се радвам че попаднах на вашата статия.За тези келтски празници наистина можем само да гадаем от части, но пък е добре да има какво да празнуваме и да пазим традициите на всяко едно кътче от земята.

    ОтговорИзтриване
  2. В квартала в който живея всяка година минават Коледари и Лазарки. Влизат в дворовете, пеят и са в традиционните костюми. Павии се организирано от децата от местното училище. Отбелязвам Хелоуин още от малка, не защото е семеен празник, а защоо аз го направих такъв. Не обикяляме. Изрязваме фенери правя сладкиши и се забавляваме с подготовката. .... :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се да чуя това! :) Няма лошо да се възприемат чужди празници, но винаги е добре първо да помним нашите, а след това да възприемаме чуждите, за да не загубим идентичността си.

      Изтриване

Преди да бъде публикуван Вашият коментар трябва да бъде одобрен от администратор.