Цветове на свещите според Р. Бъкланд

В своята книга "Магически ритуали със свещи", Реймънд Бъкланд дава три таблици със съответствия на цветовете на свещите. Книгата е написана през 1970 година и претърпява няколко преиздавания. На българския пазар тя се появява през 1999 година и е отпечатана от издателство "Аратрон". Но още през 1996 година Раймънд Бъкланд издава една още по-пълна книга за употребата на свещи в магически контекст - "Advanced Candle Magic". В нея той предлага много по-пълен списък с цветови съответствия, както и множество други таблици. Днес ще ви представя две таблици от тази книга, които могат да ви бъдат полезни при избора на свещи - обща символика на цветовете и цветовете, които отговарят на дните от

седмицата.

Символика на цветовете

           Червено - смелост, здраве, страст, сила, жизненост

           Розово - чест, любов, морал

           Оранжево - приспособимост, привличане, насърчаване, стимулиране

           Жълто (златисто) - привличане, чар, увереност, убедителност, защита

           Бяло - чистота, откровеност, истина

           Зеленикаво жълто* - гняв, страхливост, дисхармония, завист, болест

           Зелено - плодородие, финанси, лекуване, късмет

           Кафяво - колебание, неутралност, несигурност

           Светло синьо - здраве, търпение, спокойствие, разбиране

           Тъмно синьо - променливост, депресия, импулсивност

           Виолетово* - лекуване, спокойствие, духовност

           Лилаво - амбиция, напредък в бизнеса, сила, напрежение

           Сребристо (сиво) - унищожаване, неутралност, патово положение

           Черно - объркване, разногласие, зло, загуба

Дните от седмицата

           Бяло - Понеделник

           Червено - Вторник

           Лилаво - Сряда

           Синьо - Четвъртък

           Зелено - Петък

           Черно - Събота

           Жълто - Неделя

* Тези цветове са малко по-специфични и не успях да ги визуализирам съвсем правилно, поради което съм добавила линкове, в които да научите точно как изглеждат и какво представляват.

Как да получим обърнати карти? (видео)

Доста често получавам запитвания за това какво е "обърната карта". Въпросът съвсем не е глупав въпреки очевидния си отговор. Разбира се, обърната карта е карта, която в подредбата е с главата надолу (или в случая на Обесеният - с главата нагоре!) и дори начинаещите се досещат за това. Но има една малка подробност, поради която се получава и объркването сред хората, които тепърва навлизат в света на Таро. Обърнатата карта не се обръща сама или по случайност. При самото разбъркване на колодата част от картите се обръщат, на случаен принцип, от този, който извършва гаданието. Няколко начина за да постигнете това можете да видите в това видео:

"Клетвата в българската традиционна култура" от Ив. Петрова

Спомних си, че преди години бях попаднала на тази статия, докато се ровех в интернет пространството. Споделям я, защото смятам, че ще представлява интерес за повечето от читателите на блога. За съжаление оригиналният източник вече е невалиден, ето защо съм посочила като такъв темата, която съм отворила във форума на MagicGateBg.

КЛЕТВАТА В БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИОННА КУЛТУРА 

Иванка ПЕТРОВА, н.с. д-р 

В словесното народно творчество значително място заемат кратките жанрове. Към тях се отнасят народните пословици и поговорки, гатанките и различните видове наричания – баяния, благословии и клетви. Като част от нашето фолклорно наследство някои от тях са запазили и до днес своето значение в народния бит и речта, въпреки че употребата им е значително ограничена. 

Клетвите се основават на древната вяра в магическата сила на словото. Те отразяват примитивните възгледи на човека, който се опитва да въздейства на природата и на живота с помощта на магията. Това става чрез изказване на различни пожелания, които трябва да се сбъдват. Първоначално клетвите и другите наричания са свързани с обреди, като обредните действия трябвало да изиграят главната магическа роля, а словото имало повече значение на пояснение и осмисляне на обредността. Голяма част от обредите обаче постепенно изчезва и магическата функция се пренася върху словото. По такъв начин думите се обособяват и стават по-самостоятелни дори там, където обредните действия се запазват, макар и в редуциран вид. 

Клетвите се базират на широко разпространеното в миналото схващане за вярата в реалното въздействие на човешките думи, когато те бъдат произнесени при особено настроение и в тържествени случаи или в момент на неовладяна афектация и когато са облечени в стереотипна, често афористична и ритмична форма. В своя най-чист вид клетвата представлява кратка словесна формула, изречение в повелително наклонение, което предава пожелание. Според древните хора в клетвата има нещо много сериозно, едва ли не обредно повлияване чрез словото, свързано с цялото светогледно религиозно-магическо разбиране на живота. Въобразеното и изреченото по такъв начин добиват тайнствена сила, така както и всяко обредно наподобяване на жестове или действия се схваща като причинно предизвикване на съответните състояния, като благосклонно или враждебно замислено влияние върху хората. До клетва се прибягва всякога, когато нуждите на деня и душевното състояние изискват да се постигне някаква цел по начин, осветен от вековните навици. 

В практическия живот на традиционното общество хората са принудени ежедневно да се борят с различни несгоди. Грижата за изкарване на прехраната е в тясна връзка със старанието за преодоляване на болести и други лични или семейни неволи. В борбата за съществуване и самосъхранение се търсят съюзници и средства навсякъде, където биха могли да се открият. Едно такова напълно действено в очите на хората средство е дадено чрез езика. Освен всичко друго, което може да постига, езикът получава и някакво магическо-свещено предназначение. В приповдигнато настроение и завладян от различни чувства човек използва клетви, вярвайки, че те добиват някакво реално приложение. Става дума за въздействие върху бъдещето с помощта на т.нар. вербална магия – магията на словото. Уверен, че наричанията за добро и зло се сбъдват, човек ги облича в изрази и тон, които според дълбоко вкоренената някога вяра неминуемо влекат след себе си щастие или нещастие. 

Клетвите са отражения на магическата практика и мисъл в традиционното общество, което не прави разлика между съотношението на обективната действителност и представите за нея, като придава реално значение на вътрешно доловимите взаимовръзки. Както множество обредни действия предполагат подобно смесване на субективно и обективно, така и клетвите се основават на представата или на самовнушението, че между обектите и събитията в живота, взети в тяхната причинна връзка, и думите, с които те се означават, има много тясна зависимост, че думите като израз на едно желание имат силата да предизвикат сами тези случки или явления дори когато няма никакво обективно оправдание за тях. 

Клетвата в редица случаи има тясна връзка с молитвата. Често и при двете се среща обръщение към Бога или светците, чиято милост трябва да бъде спечелена за благочестиво или грешно пожелание: „Куршум те думнал, Господи!“, „Света Неделя да му вземе душата!“, „Бог да му се разсърди, а не аз!“, „Свети Спас да те повика!“. Тези и множество други примери показват, че съкровената молба за лично удовлетворение се отправя към висшите сили без оглед на това дали тя цели доброто или злото на другия. 

При някои обредни заклевания на българите има странна симбиоза от смирена молитва за милост и от магическо прогонване на тайнствената опасна сила, като например в наричането за св. Герман в Средна Западна България. Този християнски светец, както и много други, се осмисля от народната вяра като двойнствено същество – от една страна, той е повелител на летните дъждове, затова заслужава жертва за омилостивяване, а от друга страна, има демонична природа и е нежелан гост, достоен за прогонване, тъй като докарва градоносни облаци. Ето защо за Герман-градушкар стопанинът изнася на Бъдни вечер трапезата на двора и му отправя покана-проклеване: „Дойди да вечеряме! Сега да дойдеш, а лятос очи да ти не видим ни на нива, ни на ливада!“. През лятото, когато се зададе градоносен облак, селяните гърмят с пушка и викат: „Върни се, облаче, върни се, Германе! Иди у пуста гора, дека петел не пее!“. Този пример показва древната езическа същност, която е залегнала в основата на образа на християнския светец и която е обект на заклеване с цел прогонване. Молитвата-клетва добива в такива случаи предпазно и очистително значение и се насочва против демоничните образи, причинители на нещастия и болести. 

Принудителната сила на молитвата-клетва се основава не само на древната представа за естеството на демоничните същества, които се призовават или гонят, а и на обстоятелството, че се разчита изключително на собствената тежест на клетвата. За да получи тази тежест, тя трябва да намери нужната ритмична или синтактична форма, да се произнесе с подходящата интонация и необходимия за случая магически жест, често при нужната обстановка и придружена от символично действие. Всичко това образува обредната страна на целия магически акт за изричането на клетвата. 

Независимо от нареченото от орисниците на човека, клетвата според народното схващане може да влияе съдбоносно върху неговия живот. Ако тя е произнесена в лош ден или в лош час, непременно достига до обекта. Вярва се, че клетвата е валидна до трето, дори до девето коляно. Родителските клетви, изречени от баща или майка, се смятат за най-тежки, те стигат до Господ и той ги изпълнява, т.е. хващат се безусловно. Така словото на родителите се представя от народа като аналогично на словото Божие. Когато бащата кълне, той сваля калпака си. Щом кълне майката, тя сваля забрадката си. Лишаването на главата от обичайните покрития се асоциира с поведението при смърт или траур, когато най-близките родственици на мъртвеца ходят гологлави. На семантично равнище това означава, че при клетвата родителите като че ли погребват своите деца. В българския фолклор е широко застъпен мотивът за майчината или бащината клетва, вследствие на която децата умират или се превръщат в животни. Според народните приказки кукувицата, бухалът и къртицата са произлезли от неблагодарни и нечестни синове и дъщери, прокълнати от своите родители. 

Освен родители клетва могат да изрекат и чужди хора или всички представители на селото. Тогава тя е съпроводена от специални обредни действия, известни като анатема (проклетия, грамада), и се превръща в публичен акт. Обикновено на сакралната граница между усвоено и неусвоено пространство (кръстопът или граница на селското землище) се натрупва грамада от камъни, хвърлени с изричане на клетва от всички селяни, а с течение на времето и от всеки, който преминава покрай това място. В обреда участва свещеник, който анатемосва обекта на клетвата съобразно с църковния канон. Каменните грамади представляват своеобразни гробове на прокълнатите (крадци, насилници, безбожници, прелюбодейци), които селският колектив отлъчва и осъжда, като предизвиква тяхната символична смърт. Вярва се, че такива клетви преследват не само виновника, но и челядта му. В този случай хората, безсилни да наложат някаква законова санкция, прибягват до клетвата като магическо средство с двойно значение: да носи вътрешно успокоение и да предопределя сигурна съдба в близко или далечно бъдеще. По такъв начин клетвата се превръща в своеобразен регулатор на обществената справедливост. Погазената чест, накърненият морал, извършеното зло, засегнало голям кръг от хора, намират уравновесяващо противодействие в избухването на една афективна реакция, свързана с обредно-магически актове и думи. 

Друг вид клетва е личната или собствената. Такива са случаите, когато човек дава уверение и за да потвърди думите си, се заклева. 

Клетвата, която дава човек, че говори истината, а всъщност лъже, е много тежка, тя е лъжлива и може да опропасти живота на други хора. Оттам е пословицата: „Когато двама си изгубят душата – третият си губи главата“, т.е. чрез лъжливата клетва погубват невинен. Клетвата, която дава един човек, е различна. Той може да се закълне в Бога, в себе си, в семейството или имота си. Кълне се в Бога, когато го призовава за свидетел, че казва истината:„Бога ми“, „Бог душа“. Кълне се в себе си – в своето здраве или живот: „Заклевам се в моята младост“, „Заклевам се в моето здраве“ или „Заклевам се в чърните очи“, т.е. ако клетвата е лъжлива, той проклева себе си. Народното вярване твърди, че който произнесе тази клетва лъжливо, непременно осакатява, заболява или умира. Клетва се прави и в името на децата: „Заклевам се в дребни дечица, всички в гроб да ги закопая, ако лъжа, ако душа губя“. 

Личната клетва много често е свързана със случаи, когато човек дава обет по различен повод и за да го потвърди, се заклева. 

Масово е разпространението на личната клетва за обричане на курбан в името на някой светец, в случай че той дари болния човек със здраве или като благодарност за избягване на тежко премеждие. Изборът на светец става по обреден начин. Най-възрастният мъж от семейството нарича три свещи на името на християнски светци. Трикрако столче се обръща и върху всеки крак се запалва по една свещ. Свещта, която изгори първа, показва на името на кой светец ще се обрече курбанът за здраве. Възрастният нарича: „Хайде нека е честит и благословен светецът. Нека те пази и закриля от зло и нека ти бъде помощник във всичко!“. Всяка година в деня на този светец, който се смята за личен покровител, оздравелият или спасилият се от премеждието човек устройва празник в негова чест, като коли младо мъжко животно (шиле, яре, теле, петел), което се освещава от духовно лице. За празничното угощение се канят близките роднини. 

Клетвата, както я схващат много народи в древността, като словесен еквивалент на емоционалното състояние притежава тайнствена магическа мощ, която действа безпогрешно, а също и двигателна и причинна енергия, присъща на процесите и явленията в природата. 

Клетвите разкриват от една малко позната страна интимния живот на народа, неговите понятия за световния порядък и за съдбата, упованието му в магията и представят богат материал за по-задълбочено проникване в душевността и бита на традиционните българи.

Източник: MagicGateBg

Снимка: Изгубената България

За успокояване на бебе

До главата на бебето се слагат 3 залъка хляб, взима се един от залъците и се прокарва от главата до нозете, казва се баенето:

“Жител на тъмнината, излез от тъмнината, излез да видиш светлината, от какво е станало така, че майка му да плаче, в небесата от Богинята сълзи да капят. Кой е това, който надава на земята рев, ако е от куче, комат хляб да му дадат, ако е от птица, трохи да й хвърлят, ако ли е опърничаво дете човешко, да му облагне, да му се набае с думите на Майката и на Бога, че баща му да би спокойно спал, че майка му да би спокойно спала. 

Не са това моите думи, това са думите на Майката Богиня и на Бога, от тях дойдоха, аз ги повтарям.”

Така се прави и с другите 2 залъка хляб и те се хвърлят на куче да ги изяде.

Източник: MagicGateBg, автор damnameneus

Фрейзър за магията

"Ако анализираме мисловните процеси, на които се основава магията, ще установим, че те се свеждат до два принципа: първо, че подобието поражда подобие или че следствията наподобяват причините, и, второ, че нещата, които са били в съприкосновение, продължават да си въздействуват от разстояние и след като физическият им досег е прекъснат. Първият принцип може да се нарече закон за подобието, а вторият - закон за съприкосновението или прилепчивостта. Първият води магьосника до извода, че може да предизвика всякакви последици, просто като ги наподоби, а вторият заключава, че каквото и да стори на някакъв материален обект, той в същата степен ще засегне личността, с която този обект е бил в съприкосновение, независимо дали е представлявал част от тялото му или не. Заклинанията, основани на закона за подобието, могат да се нарекат хомеопатична [1] или имитативна магия. Заклинанията, основани на закона за съприкосновението или прилепчивостта, могат да се нарекат контагьозна [2] магия. За първия вид магия е може би по-добре да използваме термина хомеопатична, защото алтернативният - "имитативна" или миметична", означава или поне подсказва наличието на съзнателна сила, която подражава, а това би наложило твърде тесни граници на магията. Защото магьосникът вярва, че принципите, които използува в своето изкуство, управляват и поведението на неодушевената природа. С други думи, той приема за дадено, че законите за подобието и съприкосновението имат универсално приложение и не се свеждат само до човешки действия. Накратко - магията е изопачена система от естествени закони и погрешно ръководство на поведение; тя е лъженаука, но същевременно и безплодно изкуство. Разгледана като система от естествени закони, или с други думи, изложение на правила, които "определят" последователността на събитията по света, тя може да се нарече теоретична магия; разгледана като комбинация от правила, които човешките същества спазват, за да постигнат своите цели, тя може да се нарече практическа магия. Едновременно с това не бива да се забравя, че примитивният магьосник познава магията само от практическата й страна - той никога не анализира мисловните процеси, на които се основава неговата дейност, никога не разсъждава за абстрактните принципи, свързани с нея. За него, както и за огромното мнозинство от хората, логиката е косвена, а не явна. Той разсъждава така, както храносмила - в пълно невежество по отношение на умствените и физическите процеси, които изискват едно или друго действие. В същност за него магията винаги е била изкуство и никога наука, в неговия недоразвит разсъдък не може да съществува дори самата идея за наука. Но нека оставим на философите да проследят веригата от идеи, които служат за основа на магическата дейност, нека те да отделят малкото нишки, от които се състои обърканият куп конци, да отделят абстрактните принципи от конкретното им приложение, с две думи - да разкрият лъженауката, скрита зад престореното изкуство.

Ако нашият анализ на логическите основи на магията е верен, нейните два големи принципа се оказват просто две неправилно изградени асоциативни вериги. Хомеопатичната магия се основава върху асоциация на идеи на принципа на подобието, а контагьозната - на асоциация на идеи на принципа на съприкосновението. Хомеопатичната магия греши, като приема, че нещата, които си приличат, са еднакви; контагьозната - греши, като приема, че нещата, които веднъж са били в съприкосновение, остават завинаги в контакт. Но на практика двете разновидности често се преплитат. И докато хомеопатичната магия може да се практикува сама за себе си, контагьозната почти винаги е свързана с прилагане на хомеопатични принципи. Изразени по този начин, двете разновидности на магията са може би малко трудни за схващане, но те лесно ще стават разбираеми, ако ги подкрепим с определени примери. Иначе не би могло и да бъде, тъй като те са познати тъкмо в конкретния, а не в абстрактния си вид на примитивния интелект не само на дивака, но и на невежите или глуповати хора, където и да живеят те. И двете разновидности на магията - хомеопатичната и контагьозната, можем за удобство да подведем под общото название индуктивна магия, тъй като и двете приемат, че нещата си въздействуват от разстояние поради наличието на тайна индукция и, доколкото може да се схване, импулсите се предават от едното на другото посредством някакъв невидим ефир, което не се различава много от онова, което съвременната наука постулира с точно същата цел - да обясни как нещата могат да си въздействуват физически през привидно празно пространство.

За удобство ще съставим следната схема на разновидностите на магията, според законите на мисленето, които им служат за основа."

[1] От хомеопатия - учение за лекуване на болести с малки дози от вещества, които в здравия човек, приети в големи дози, предизвикват същите заболявания - Бел.ред.

[2] Лат. - Заразителен, предаващ зараза при докосване. - Бел.пр.

Източник: Дж. Фрейър, "Златната клонка", София 1984, стр. 21 - 23

Забележка: Трябва да се има предвид, че книгата е писана през 1923 год. и много от идеите на Фрейзър за вече морално остарели. Въпреки това реших да споделя този откъс, тъй като той е част от един труд, който все пак става отправна точка за разбирането и категоризирането на магията в последвалите изследвания.

Гадание с 5 карти

Една подредба, която можете да ползвате за задаване на всякакви въпроси, но ще ви бъде особено полезна когато искате да анализирате моментното състояние в живота си или в живота на този, за който извършвате гаданието.

Значение на позициите:

1. Ситуацията в момента
2. Какво се е случило в близкото минало
3. Решение на проблема в краткосрочен план
4. Минали влияния
5. Най-добрия изход

Успех!

За Задушница и Хелоуин

Често във фейсбук страницата на блог-а споделям връзки към различни публикации, които са спечелили симпатиите ми. Но за тези от вас, които не ползват фейсбук или все още не са харесали въпросната страница, тези публикации остават непознати. Когато става въпрос за някаква любопитна новина или забавно откритие, това не ме притеснява. Но когато попадна на материал, който по скромното ми мнение трябва да достигне възможно повече хора просто не мога да си спестя да го споделя и тук. Още повече, когато става въпрос за нещо толкова важно.

Отново, макар и косвено, засягам темата с Хелоуин. В последните години се забелязва една тенденция към засилен интерес и желание за празнуване на този ден не само от децата, но и от възрастните. Спомням си как преди само 10-ина години, единствените хора в България, които се вълнуваха от наближаването на 31 октомври бяха привържениците на уика, които обзети от зле прикрита гордост, че знаят нещо повече от другите, се събираха, за да отбелязват това, което възприемаха като празник. Разбира се, те чакаха Самхейн, а не Хелоуин, и го считаха (погрешно) за някакъв еквивалент на "Нова година". Сега касиерките в магазините пожелават на клиентите "Честит празник!"; в социалните мрежи настъпва някаква всеобща радост, изразена в споделяне на всякакви ужасяващи картинки; деца, облечени в евтини костюми ми измънкват весело "Номер или лакомство?" пред вратата и дори кварталното магазинче за алкохол и цигари се е сдобило с една "хелоуинска" декорация включваща поне 3 тиквени фенера. Не искам да кажа, че милея за миналото, а че улисани в еуфоричната подготовка на костюми и бонбони, хората сякаш забравят нещо. Нещо доста съществено.

Забравят да се попитат - какъв е смисълът на Хелоуин?

Статията, която искам да прочетете днес, вероятно ще ви се стори малко (или много!) като упрек. Знам, знам че понякога направо ви дотягам с моето досадно повтаряне на това кое е правилно и кое не. Но опитайте се, докато четете, вместо да се чувствате обидени, да вникнете наистина в думите на автора. Опитайте се не само да четете, но и да разберете написаното. Защото отвъд псевдо-мистицизма, отвъд черния грим и разкошните бижута има една друга, истинска магия, която съществува не паралелно с ежедневието ни, а с него, в него. И тази магия, за разлика от онази с островърхите шапки, действително тече в кръвта ви.

Днес е Архангеловска задушница. Днес народът ни почита смъртта, но не я празнува. Една от основните разлики на нашата Задушница с Хелоуин. Какво е общото между двете, биха се запитали голяма част от вас? И ето отговорът:

Честит Хелоуин, т.е. честита Задушница?! - Георги Мишев

И не забравяйте днес да отдадете своята почит към предците си!