Артемидор Далдиански за съногаданията

Артемидор Далдиански и неговите "Съногадания" са един от най-авторитетните древни източници по въпроса за тълкуването на сънища. Творбата е написана през 2 в. и заема обем от 5 книги, насочени към разнородна публика. Избрах да споделя известна част от нея, и по-конкретно някои от уводните думи, в които Артемидор обяснява основните принципи на съногадателя и изкуството за тълкуване на сънища.

1. За понятията „сънуване“ и „съновидение“, за съществената отлика помежду им и за точното им определяне немалко съм писал и в други свои работи, но за да не ти се стори моето изследване непоследователно и като че ли лишено от начало, смятам за уместно и сега да започна именно от тези две понятия.

Така съновидението е предвестник на бъдещето, докато сънуването е резултат на настоящето. (...)

3. (...) Два са основните подхода, които трябва да се съблюдават в съногаданието: тълкуване по родов признак и тълкуване по видов признак.

Първо ще разгледаме родовия признак.

4. От дъновиденията едни предсказват множество неща чрез множество символи, други – малко неща чрез малко символи, трети – множество неща чрез малко символи, четвърти – малко неща чрез множество символи. (...)

5. И по видов признак съновиденията се разделят на четири групи. Първата група включва съновидения, благоприятни и по форма, и по съдържание, втората група – съновидения, неблагоприятни и по двата показателя, третата група – благоприятни по форма, неблагоприятни по съдържание, четвъртата група – неблагоприятни по форма, благоприятни по съдържание. Под форма трябва да се разбира видението, а под съдържание – сбъдването на съня. (...)

9. Накрая полезно, нещо повече – задължително както за сънувалия, така и за тълкувателя би било съногадателят да знае кой е сънувалият, какво работи, какъв е произходът му, какво е материалното му състояние, как е със здравето, на каква възраст е. И най-вече трябва да се изследва най-щателно самото съновидение, тоест точното му съдържание. Защото и най-малкото добавяне или отнемане от него, както ще видим по-нататък, променя качествено тълкованието.

11. Към своето тълкуване съногадателят трябва да подхожда от две гледни точки: в едни съновидения трябва да се търси символната логика от началото към края, а в други – от края към началото, защото в едни случаи е възможно началото да разкрие значението на края, който е неразбираем и смътен, а в други, обратно – краят да обясни началото.

12. Освен това, твърдя, съногадателят трябва да разчита в своята подготовка на самия себе си и на собствените си познания и да прибягва до своята собствена проницателност повече, отколкото да се уповава единствено на съногадателските книги, тъй като, който си въобразява, че ще постигне съвършенство посредством теорията без никакъв природен талант, то той ще си остане далеч от съвършенството и професионализма, при това колкото по-начетен ще става, толкова повече ще затъва в този недостатък. Защото, поел в невярна посока, той все повече и повече ще се отдалечава от верния път.

Ефективни въпроси към таро

Да си признаем - понякога имаме нужда от малко помощ при съставянето на въпроси към картите таро. И тъй като "готови формули" съществуват, предлагам ви някои от тях, които хем да разнообразят вашите занимания с картите, хем да ви помогнат в тези моменти, когато просто не знаете как да формулирате мислите си.

Какво е най-важното, което трябва да знам за ...

   - моя любовен живот

   - моята кариера

   - моето образование

   - взаимоотношенията ми с Пешо

   - случвашото се с мен в момента
   - ...

Какво трябва да направя, за да ...

   - придвижа кариерата си напред
   - успея да спечеля доверието на шефа
   - успея да спечеля любовта на Пешо
   - завърша успешно това, което съм започнал/а
   - стъпя отново на краката си
   - ...

Какво не трябва да правя, за да ...

   - не попреча на събитията
   - запазя позицията си
   - не изгубя доверието на Пешо

Какво ...

   - пропускам в ситуацията
   - трябва да запомня в този случай
   - трябва да предприема
   - трябва да премахна от живота си
   - трябва да знам за ситуацията, в която се намирам в момента
   - трябва да имам предвид, за да взема решение по този въпрос
   - ...

Как ...

   - мога да си помогна в тази ситуация
   - да постигна желаното
   - да избегна грешките от миналото
   - мога да взема най-доброто решение
   - мога да придвижа любовния си живот/кариера/образование напред
   - мога да подобря взаимоотношенията си с Пешо
   - ...

Можете ли да ми помогнете да ...

   - взема решение
   - проумея защо това се случва
   - разбера какво трябва да предприема в случая
   - ...

Разбира се, това са само малка част от възможните въпроси, които бихте могли да зададете на картите. Не се колебайте и добавете своите собствени интерпретации, подхождащи на вашия личен живот и проблемите, които ви вълнуват в момента. При всички положения бъдете смели и експериментирайте!

Успех!

Скритият народ

Автор на статията: Константин Р.

Сред съвременните фолклорни традиции на Европа особено място заемат страните от нордския културен ареал – с особената форма на синкретизъм между народна вяра, християнство и езичество, която е оставила белега си върху съвременния духовен живот на тези страни. Северногерманските народи до изключително голяма степен споделят особеностите на народните си традиции поради своя общ произход и своята езическа вяра, формално отстъпила място на християнството между X и XII в. в целия северногермански ареал. Особена черта специфично в исландските вярвания и народопсихология е именно съжителството на исландците със „скрития народ” (на исландски – huldufólk, от думите huldа „тайнственост” и fólk „народ”).

Макар и в началото населявана от малко на брой ирландски монаси (т.нар. papar – букв. папи), истинското заселване на Исландия започва в края на IX век от скандинавски заселници, донесли със себе си своя език, култура и религия. И всъщност точно в предхристиянския мироглед на тези заселници могат да бъдат открити корените на скрития народ. Неговите представители донякъде съвпадат с т.нар. álfar (елфи), познати и на континента, но същевременно с това сред съвременните исландци не съществува консенсус дали двата вида същества са роднини, или не. Въпреки очевидно езическия произход на скрития народ, той успява да оцелее на територията на острова дори след покръстването на страната, проведено в самото начало на XI в. Това се дължи на много фактори, сред които самите географски характеристики на островната страна; нейната изолираност от Европа; и цялостното отношение на исландците към „чуждото” (т.е. християнството) и „своето” (съжителството с различните свръхестествени народи).

Въпреки на моменти войнствения характер на християнизацията, водена за установяването на християнството в езическа Европа, новата религия все пак позволила местните народни традиции да просъществуват, стига да носят християнски оттенък. Старите богове получили своите интерпретации в християнските светци, обичаите започнали да се разглеждат през една своеобразна interpretatio Christiana. Въпреки всичко това е валидно основно за континента, докато Исландия е може би един от най-добрите примери за това как езическото и християнското просъществували сравнително необвързани едно с друго. Все пак още с приемането на новата религия говорителят на закона и goði Торгейр Торкелсон обявил на Алтинга, че езическите практики можели да продължат да се извършват, но само в тайна. И така се и случило – в продължение на десет века до наши дни. Това съжителство на езичество с християнство си личи в много особености на исландската история и култура, като ярък пример са литературните паметници, носещи името „Еди”. Те представляват записаните митове на северните германски народи, а по-младият от двата текста – Еда в проза или Младата еда – е записана от убедения християнин Снори Стурлусон два века и половина след покръстването на Исландия. Това е едно от многото доказателства за обвързаността на съвременния исландец с неговите дълбоки езически корени.

Една християнска легенда за произхода на скрития народ разказва как Бог казал на първата жена на света – Ева, че един ден ще я посети. Ева имала много деца и тя се трудила ден и нощ да измие всяко едно от тях, за да изглеждат добре в присъствието на Всевишния. Уви, времето не било на нейна страна – няколко от децата ѝ останали неизмити. И вместо да ги представи на Господ, Ева решила да ги скрие от Него. Бог най-сетне посетил Ева, видял умитите ѝ деца и се възрадвал и попитал дали има други деца, които се крият някъде и играят. От страх Ева отрекла тяхното съществуване. И оттогава тези деца били орисани завинаги да останат скрити. Или поне докато сами, по свое собствено желание не станат видими. Сред всички духове в Исландия скритият народ е този, който най прилича на човешкия род, с тази разлика, че неизбежно са по-красиви, вещи и обаятелни от нас. Huldufólk общуват с нас, когато и където те самите решат. Обикновено са с благ характер, но могат да причинят ужасяващи неща на хора, безотговорно обезпокоили или разрушили техните селения – започвайки например от кражби или пакостене в нечия къща, минавайки през скъпото отлагане, пренасочване или цялостното преустановяване на строежи и стигайки до смърт.

В днешно време значително малцинство от населението на Исландия открито си признава, че вярва в скрития народ, в елфите и в духовете на земята. Тези вярвания са просъществували най-силно в селскостопанските райони на страната, където фермерите все още отдават почит на духовете (vættir). Тази вяра обаче не е ограничена само там – много градски жители също вярват в скрития народ. Много семейства отдават почит на градинските си álfar, строейки къщи за тях. Същевременно по-голямата част от исландците няма открито да заяви, че скритият народ е истински, но същевременно все пак ще се старае да не обезпокоява неговите членове – суеверието все пак не дава мира. Това поведение издава отношението на исландеца към свръхестественото: „Вероятно елфите не съществуват. Обаче не искам да рискувам, в случай че съществуват.”

Исландците вярват, че скритият народ живее в скали или големи скалисти образувания. Ако някоя скала е позната като дом на духове, се счита за неуважително тя да бъде обезпокоявана по какъвто и да е начин, защото само лош късмет ще последва този, който обезпокои скрития народ. Интересно е, че докато хората, които открито ще заявят вярата си в природните духове, са малко, все пак общността винаги е готова да подкрепи преустановяването на строителни проекти, които биха навлезли в земите на скрития народ. Строежите на пътища и магистрали са били спирани или отклонявани, когато исландците разбрали, че домове на скрития народ щели да бъдат разрушени. Военни бази на САЩ в Исландия са били обект на критика, защото застрашавали местните álfar. През 1982 г. 150 души протестирали пред военноморска база на САЩ, притеснени, че дейността на военните обезпокоявала местните huldufólk.

При строежа на пътя, водещ до тунела, минаващ под Квалфьордюр (Hvalfjörður) в посока град Арканес, имало изключително силна активност от страна на скрития народ. Строителното оборудване постоянно се повреждало, доближавайки се до една скала, която трябвало да бъде преместена. Жена, живееща в местността, твърдяла, че можела да комуникира със скрития народ и била повикана. Тя казала, че скритите хора били готови да напуснат скалата, но им трябвало още време. То било отпуснато и след повторно посещение на скалата жената обявила, че строителната дейност можела да продължи. Нещо подобно се случило при строежа на първия голям търговски център в Исландия – Smáralind. Тъй като строежът се намирал на територии на скрития народ, множество електрически кабели и други подземни съоръжения били пренасочени, за да се избегне обезпокояването на духовете.

Понякога исландците измайсторяват така наречените „елфски врати”, боядисват ги в красиви цветове и ги поставят пред скали и камъни, населявани от скритите хора. Това се прави с цел да се известяват други хора да не безпокоят тези камъни.

Въпреки пакостливостта си, скритите хора всъщност могат да са излкючително социални и търсят човешка компания. Понякога помагат на хората, а понякога и сами търсят човешка помощ. Съществуват истории за това как мъжете от скрития народ неколкократно молили човешки жени да акушерстват при трудни раждания. Има и хора, които разказват как са споделили плътта си в сексуален акт с член на скрития народ – великолепно преживяване по думите на малобройните късметлийци.

Скритият народ комуникира с хората по множество различни начини. Те често изразяват своето недоволство по невербален път, но все пак успяват доста буквално да предадат мнението си. Свлачища и други природни бедствия са тяхна специалност – само за да покажат, че човешката дейност ги е разгневила. Могат да предизвикват болести по хора, животни и посеви. Но в случай, че скритите хора са доволни, могат да благословят земеделеца с благодатна реколта, благоприятно време или пък да усмирят водите за спокойно плаване.

Сънищата са друго средство за комуникация, с което скритият народ си служи. Един строител разказва, че докато съставял план за преместването на скала от мястото на проекта му, обитателката на скалата му се явила в сън. Тя помолила работника да даде малко време на семейството ѝ, за да се изнесат временно – поне докато камъкът бъде преместен. Човекът се съгласил и няколко дни протакал преместването на скалата, което повлияло и на целия строеж. Когато колегите му го попитали защо пречи на строителните дейности, той казал, че нямало какво повече да направи – уважението към скрития народ било най-важно в момента.

От време на време скритите хора разговарят директно с определени човешки същества. Въпреки че повечето от нас не са способни да ги виждат, се счита, че някои хора със специални възможности могат да общуват с елфите. Ако човек се разходи из което и да е исландско село, е много вероятно да срещне някоя домакиня или старица, която да твърди, че може да вижда и да говори със скритите хора, живеещи в нейния двор. Но все пак тези хора не са много. Най-известната ясновидка на Исландия – Ерла Стефаунстоухтир (Erla Stefánsdóttir), е помагала при много строежи като дипломат и миротворец между хората и свръхестествени същества. Тя също така е правила рисунки на álfar, huldufólk, dvergar (джуджета) и други същества, с които тя твърди, че общува.

Посетители в Исландия, които искат да научат повече за скритите хора, могат да се разходят из Хапнарфьордюр – градът, считан за елфска столица на Исландия. Гид там е Сиюрпьорк Карлстоухтир, която организира „обиколка из Скрития свят”, на която туристите могат да видят различните домове на скрития народ и да чуят истории за срещите между скритите и обикновените хора.

В тази неприветлива земя на крайностите, където природата постоянно заявява своето надмощие над човека със своето своенравие и непримиримост, исландците са запазили едно истински анимистично отношение към заобикалящия ги свят, което изобщо не е привично за европейския континент. Исландецът знае, че земята му е жива и че той зависи от нея; желанието дори на неубедените в съществуването на huldufólk да се съобразяват и да работят с тях, е доказателство за това.

Резултатите от анкетата (част 1) - Основни статистически въпроси

В периода ноември 2014 - февруари 2015 година, за целите на блога The Occult Room, бе проведено вероятно първото анкетно проучване, свързано с мистицизма, предназначено изцяло за българската публика. В него бяха включени въпроси, свързани както с чисто статистически данни, така и такива посветени на общите нагласи на хората, занимаващи се с мистицизъм в България.

Благодарение на всички вас, анкетата успя да достигне до много хора, като тези, които са отделили от времето си и са отговорили на всички въпроси са 100 души. За подобен тип подробно проучване на една сравнително малка група хора, дори 60 души биха били представителна извадка. Изрично бе търсена по-висока цифра, за да може резултатите да са възможно най-точни. Разбира се, самата същност на интернет анкетирането крие своите рискове, но тъй като все пак това не е официален документ смятам, че данните от него са напълно задоволителни.

Тъй като анкетата се състои от огромен брой въпроси, реших да направя техния анализ в няколко публикации, за по-голямо удобство. В общи линии крайните резултати са по-скоро очаквани и потвърждават широко разпространените представи за хората, занимаващи се с мистицизъм, но има и някои изненади. 

фиг. 1 Процентно разпределение, отбелязано в скоби,
на възрастта на анкетираните

Така например виждаме, че двата пола са представени почти по равно - 57% за жените и 43% за мъжете, противно на всеобщата представа, че по-предразположени към мистицизма са представителките на нежния пол. За мен беше интересно, че повечето от анкетираните са във възрастовата група 25-35 години (39%), което напълно противоречи с представата ми, че повечето са всъщност тийнейджъри (фиг. 1). Ако съпоставим обаче този въпрос с един друг - за това кога е възникнал интереса им към мистицизма (фиг. 2), ще разберем и моята заблуда. Преобладаващата част от хората са отговорили, че това е станало до 18 годишна възраст (общо 77%). Тъй като аз попадам в горепосочената възрастова група, а на всичкото отгоре интересът ми към мистицизма се зароди до 18 годишна възраст, то резултатите доказват, че още живея с вече (буквално!) остарялата представа за "тийн-мистиците". Всъщност те са остарели заедно с мен. Но съпоставката между двете таблици показва и още нещо, а именно че вълната на засилен интерес към "окултното" в България е имала един силен прилив в миналото, но подобно нещо не се наблюдава сега. Обяснението на това явление обаче следва да се търси в различни социални и културни фактори, които не са обект на настоящата анкета.

Преобладаващата част от хората посочват, че причината за интереса им към мистицизма се корени във вътрешен импулс (72%). Цели 8% посочват влиянието на семейството си като причина, което за мен е по-скоро учудващо. По 4% си признават, че са развили интерес към мистичното под влиянието на художествена литература или предпочитания от тях музикален стил. Очаквах тук процентите да са по-големи. Само 2% отдават интересите си на влиянието на приятели. Останалите 10% попадат в графата "Друго" и могат колективно да се определят като "лични причини".

фиг. 2 Възрастови граници на началото
на интереса към мистицизма

Следвайки логиката на възрастовите граници, преобладаващата част от анкетираните са работещи (67%), следвани от едва 23% учащи и 10% безработни. Пенсионерите не са представени, вероятно заради характера на анкетата - доста малка част от тях ползват интернет. За съжаление именно сред пенсионерите намираме и представителите на изчезващата българска традиционна обредност, което я прави особено слабо представена в резултатите.

Що се отнася до сексуалната ориентация няма особено много изненади. Хетеросексуалните преобладават убедително (78%), следвани от хомосексуалните (11%), а бисексуалните са най-малко представени (7%). Останалите 4% принадлежат на няколкото зевзеци, които са решили, че отбелязването на странен вид сексуална ориентация може да е нещо забавно. Няма изненади и при етническата принадлежност - 93% български и 2% турски произход. Останалите 5% са отговори от графа "Друго", където са отбелязани руски, гръцки и смесен произход. Малко е тъжно, че богатото разнообразие от етнически групи в България е така слабо представено в мистичните среди. За сметка на това живеещите извън България са само 16%, докато 84% процента са все още в страната.

фиг. 3 Броя на членовете на групите,
към които принадлежат анкетираните

Голямата изненада в основните статистически въпроси идва от въпроса за размера на групата, в която анкетираните практикуват (фиг. 3). Тъй като рядко (всъщност по-скоро почти никога) научавам за наличието на групи, занимаващи се с мистицизъм, бях учудена, че цели 30% от анкетираните практикуват в група. От тях 18% са в група до 5 души, следвани от 8% в група от 5 до 10 души, само 1% в група от 10 до 20 души и цели 3% в група над 20 души. Разбира се, изненадата, че в България наистна съществуват групи има и своите очаквани страни. Така преобладаващата част от тях остават в поносимите граници до 10 души, където организацията е все още сравнително лесна и може да се провежда на приятелски начала.

Благодаря на всички, които се включиха в анкетата! Очаквайте продължение!

Свободата на самотния път

Автор на статията: Aethyr

Създаването на собствена практика и следването на определен духовен път е свързан най-вече с потребността от докосване с Божественото. Това е и една от най-честите причини за създаване на духовно чувство – захлас към природните сили и обяснение за всички тайнствени аспекти на живота. Неудовлетворението от традиционните религиозни практики, догми и забрани много често се превръща и в търсене на един нов път.

Самотният път е приключението в пустинята – изпитват се сетивата и се търси истината в морето от илюзии и миражи. Най-трудното начало е очертаването на собствените разбирания за аспектите на живота, какви са потребностите и мирогледа на всеки един търсач – това е може би едно от най-личните търсения, които трудно могат да бъдат споделени. Всеки един от нас лично е усетил за себе си онова, което смята за истина, добро и зло. Категориите се определят индивидуално, а идеите за техните образи и аспекти са наистина безбройни. Много често се случва търсачите в продължение на години да поддържат едно вярване, а след определен период от време да преосмислят своите виждания. Духовните (или религиозните) възгледи се менят, това е жив механизъм, който винаги ще се изменя, заедно със състоянието на ума и тялото. Няма нищо по-хубаво от динамиката в духовното почитане – вярващия приспособява своя образ на Божественото и представата за реалност според своите индивидуални нужди и комфорт.

Дори и най-смелият еклектизъм има някакви граници – границите на човешкото разбиране. В съвременното езичество (и не само) еклектиците често приемат идеи, традиции и ритуали от различни традиции – това може да включва опитите за реконструкция на старите езически практики, нови течения и съвсем съвременни практики.

Има доста силни аргументи за този подход към духовните вярвания:

- Еклектизмът е свободен от догмите на организираните религии и духовни учения – вярващите не са последователи, не следват интерпретациите на другите, както и могат свободно да определят за себе си образа на Божественото и неговото положение в рамките на човешкия живот;

- Ритуалите и обредите от съвместимите традиции могат да бъдат адаптирани и ползвани;

- Акцент има не върху въпросите „как?“, а върху въпросите „защо?“.

Призовавам всеки да опита еклектиката, ако не е съвсем доволен от сегашната си религиозна или духовна принадлежност. Това е път, който дава не само свобода на мислене, но и развива много полезни качества – любопитство, смелост и силите да определяш света според собствените си разбирания.

Примери за предметни магии от арабския свят

Автор на статията: rain

Споменаването на думата магия събужда в съзнанието на мнозина зловещи картини и предизвиква суеверен страх. Едва ли има някой, който да не е чувал истории за намерени странни предмети, причиняващи поредица от нещастия и злини в живота на нищо неподозиращите хора. А може би и вие самите сте били потърпевши на подобна атака.

В настоящата публикация ще ви представя автентичен снимков и видео материал, демонстриращ различни видове намерени предметни магии от арабския свят и които са доста сходни с извършваните и по нашите земи. В повечето от посочените случаи се касае за въздействия с цел причиняване на вреда, които са били скрити или заровоени на различни места в близост или в дома на жертвата.

Магия с катинар, около който е загъната изписана муска

Магия с промушен от гвоздеи лимон и вързана към него муска

Любовна магия с яйца

Заровена магия, състояща се от изписана муска,
поставена в устата на отрязана змийска глава

Магия за вреда с игли

Заровена магия предназначена за безплодие

Магия причинила болест, обшита в кожа от хиена

Заровена магия за болест.
Муската е била сложена в корема на хамелеон

Изложение  на различни видове намерени предметни магии

Магия за импотентност

Магия за привличане на пари с
банкнота и животински части

Изображения на намерени муски, обшити в кожа

Муска с гробищна пръст

Магия изписана върху животинска кожа и намерена в автомобил

Скрити предметни носители на любовна магия

Уловена в рибарска мрежа магия, която е била хвърлена
с камък в морето и съдържаща 114 муски

Восъчни фигури със заснетотото
лице на жертвата прикрепено към тях

Магия изписана върху подметка на чехъл

Магия с яйца, открити заровени в пясък

Магия с игли, вързани парцали и муски

Магия съдържаща лист от Корана
 и шишета с неизвестни течности

Магия заровена в гроб с нож и змийска кожа

Магия изписана върху парче златен лист

Магия за любов с изписана муска, сложена в глинена кукла

Разгънати муски с изписани заклинания
свързани с изпращането на джинове за вреда

Унищожаване на намерена муска във вода

Колекция от намерени муски и
различни видове талисмани

Открита магия, предназначена за раздяла на двама, състояща се от изписани със заклинателни формули човешки фигури, намазани с неопределена течност.

Заровена магия предназначена за вреда, състояща се от изписани муски завити около мъртъв гущер и кичур човешка коса

Заровена магия за смърт с части от животински 

или човешки кости и вързани за тях муски

В повечето случаи при откриването на подобни скрити или заровени предмети първата реакция е да се изпадне в паника и да се тръгне при всякакъв вид лица, подвизаващи се като врачки, магове или ходжи. Това не е разумен подход, особено у нас, където всеки втори „специалист” е най-обикновен мошеник, който с удоволствие би се възползвал от нещастието и страха ви, за да изкара парична облага.

Преди да започнете да търсите веща особа, която би могла да ви окаже адекватна помощ и съдействие за развалянето на намерената магия, най-напред се опитайте да се предпазите сами с няколко прости действия.

Мнозина без да се замислят хващат с ръка намерената вещ и я хвърлят на боклука, смятайки, че така проблемът е приключен. Това обаче далеч не е достатъчно и дори може да бъде опасно, тъй като повечето магии въздействат чрез директен контакт като пипане, прекрачване, настъпвне или поглъщане. Ето защо, по правило такива предмети никога не се пипат с голи ръце, а се захващат с някаква материя или сух клон и се отнасят далеч от дома. Друго често срещано действие е намерена магия да се хвърля в течаща вода или да се изгори в огън. Един единствен универсален начин за неутрализиране за съжаление няма и успешното разваляне зависи от вида на самото влияние. Съществува също така и едно популярно схващане, свързано с намерени муски, че те не бива да се изгарят. Обяснението зад това правило се крие в самия огън. Като елемент, от който са създадени джиновете, той им дава сила, а определена част от арабските магии се активират именно чрез изгаряне, съответно хвърлянето им в огън очевидно не би било добра идея. Тук адекватният избор и начин за неутрализиране би бил чрез вода. В други случаи дадени вредоносни въздействия състоящи се от парчета дреха, саван или връзки с навързани възли изискват първо те да бъдат развързани или разрязани и чак след това да се унищожат.

Могат да се дадат и други примери, но това което бих ви посъветвал е, ако се сблъскате със странен предмет, за който подозирате, че може да бъде магия е да го отнесете далеч от жилището си и в зависимост от вида му да потърсите и съответната помощ. Така например, ако става въпрос за намерена муска, желателно е тя да бъде отворена, за да се види точното й съдържанието и предназначение. И преди всичко, най-важното е да не се поддавате на излишен стрес и тревоги, тъй като те само могат да бъдат врата към нещастието.

Ако статията ви се е сторила интересна, или пък искате да научите повече за арабската магия, съветвам ви да посетите сайта на rain - http://arabskamagia.blogspot.com/

Вариация на второто заклинание от Мерзебург

Автор на статията и превод на заклинанието на български: Константин Р.
През 1841 г. Георг Вайц открива две магически заклинания в сборник от 9-10 в. в библиотеката на Мерзебургската катедрала. Това са единствените записани и съхранени свидетелства за старонемското езичество на старовисоконемски език. Второто заклинание показва как Уотан (Вотан на днешен немски) излекува изкълченото копито на коня на Балдер след неуспеха на други богове.

Това заклинание съществува под различни форми, с различни богове и/ли светци из цяла Северозападна Европа – Германия и немскооговорящите територии, Норвегия, Швеция, Дания, Шотландия, Шетландските и Хебридските острови. Същевременно подобно заклинание ни е известно от времето на Ведическа Индия, което навежда на мисълта, че тази магия всъщност е с истински древни корени.

Заклинанието е от вида historiola: по дефиницията на лингвиста Филип А. Шо "заклинание, което чрез някаква форма на наратива показва или символизира действията, нужни за постигането на желания ефект". Заклинателите от хилядолетия използват движещата сила на разказа, за да задвижат на магиите си – нещо, което може да служи за пример на съвременните им колеги.

Версията на заклинанието, цитирана по-долу, призовава Уотан в аспекта му на предводител на Дивия лов, т.е. Рогатия ездач.

Заклинанието на черния конец

Когато някой близък е ранен, едно от най-старите целебни заклинания, които човек може да използва, е заклинанието на черния конец.

Непосредствено над раната се връзват девет леви възела с черен конец, като при всеки възел болката се нарича да излезе от нараняването и да бъде завързана в конеца. След деветия възел нишката се завръзва около раната. Заклинателят поставя длани над нея и започва да изрежда стиховете:

Auld Hornie rade [=rode], his foal's foot slade [=slid]. Down he lighted, his foal's foot righted. Bone to bone, sinew to sinew, flesh to flesh, blood to blood. Heal! In the name of Auld Hornie.

Рогатият язди жребчето, но то си изкълчи крачето. Така той направи – крачето изправи. Кост към кост, жила към жила, плът към плът, кръв към кръв! Лекувай! В името на Рогатия!

Заклинанието се повтаря три пъти високо, но и така, че да не бъдат чути самите думи от ранения.

Раненият трябва да носи черната нишка три дни, след което трябва да я свали и хвърли в течаща вода (т.е. река или поток).

Philip A Shaw, Pagan Goddesses in the Early Germanic World: Eostre, Hreda, and the Cult of the Matrons (2011). Bristol Classical Press.

по материали от: The Black Thread Charm