Елифас Леви

Елифас Леви е френски окултен автор и магьосник от 19 век. Неговите трудове върху магията вдъхновяват много от по-късните окултисти и Леви остава в историята като една от основните личности, вдъхновили възраждането през 20 в. на магията и съвременното вещерство.

Неговото истинско име е Алфонс Луи Констан, а Елифас Леви е псевдоним, под който издава книгите си и е резултат на опита му да преведе или транслитерира рожденното си име на иврит. Роден е на 8 февруари 1810 г. в Париж, в семейството на обущар. Той учи в семинария с намерението да встъпи като свещенник в Римокатолическата църква. Ръкоположен е за дякон през 1835 г., но така и не става свещенник.

В началото на 30-те години на 19 в. той започва да се интересува от месмеризъм и окултизъм. По това време се запознава и с една възрастна двойка - Гано (Ganneau), които практикуват вещерство (г-н Гано смятал себе си за пророк и реинкарнация на Луи XVII, а съпругата си за реинкарнация на Мария Антоанета). За известно време Леви се присъединява към Гано и става един от неговите последователи.

След като напуска семинарията, той публикува два радикални трактата - "L'Evanglie du Peuple" (Евангелие на народа) и "Le Testament de la Liberté" (Заветът на Свободата), които водят до две кратки присъди. Леви се жени за младата Мари-Ноеми Кадио през 1846 г., но след като единственото им дете умира рано, бракът им се влошава и те се разделят през 1853.

Леви среща Едуард Булвер-Литън (английски писател, окултист и ръководител на малък Розенкройцерски орден) през 1854 г., и придобива интерес към Розенкройцерството и некромансията. Той започва да обмисля идеята за написването на гримуар или трактат върху магията, повлиян от "Магът" на английския окултист Франсис Барет. Така през 1855 г. Леви публикува своята най-известна творба "Dogme et Rituel de la Haute Magie" (Учение и ритуал на висшата магия). През следващите десетина години той публикува още няколко книги, в това число “La Clef des Grands Mystères” (Ключът към Великите тайни), “Fables et Symboles” (Басни и символи), “La Science des Esprits” (Науката на духовете) и "Le Grand Arcane, ou l'Occultisme Dévoilé" (Голямата тайна, или разбуленият окултизъм), последната написана през 1865, но издадена едва след смъртта му.

Той определя три основни принципа на магията:

1) че материалната вселена е само малка частица от реалността, която включва много други нива и модели на съзнание, и че пълното знание и пълната сила във вселената са постижими само чрез осъзнаване на тези други аспекти от реалността (един от които той нарича "астрална светлина" - космически флуид, който може да бъде оформен чрез воля във физически форми);

2) че човешката воля е истинска сила, способна да постигне абсолютно всичко, от ежедневното до чудодейното;

3) че човекът е микрокосмос, миниатюра на макрокосмическата вселена, и двете са неразделно свързани, поради което процесите, задействани на едно ниво, могат да имат ефекти и на друго.*

Елифас Леви е известен и заради неговите съчинения относно мнимото божество на Рицарите Тамплиери - демонът Бафомет, който той възприема като олицетворение на Абсолюта в символична форма, съдържащ дуалистичната природа на живота и мъжките-женските аспекти на сътворението. Той изобразява Бафомет като крилато божество, с глава на козел и както с мъжки, така и с женски отличителни белези. Леви е първият, който разделя символа на пентаграмата на добър и лош вариант, и инкорпорира своя козлоглав Бафомет в обърнатата пентаграма и така приписва зли качества на новия символ.

Версията на магията на Елифас Леви добива голяма популярност по време на повишения интерес към спиритуализма и от двете страни на Атлантическия океан от 1850 г. нататък. След своята смърт, той става дори още по-известен. Неговите магически учения привидно са свободни от фанатизъм и той не е претендирал да е посветен в някое древно или измислено тайно общество. Също така той въвежда картите таро в своята магическа система, като става причина те да станат неразделна част от инвентара на западните магьосници. Елифас Леви има силно въздействие върху магическите практики на Херметическия орден на Златната зора, а по-късно и върху бившият член на ордена Алистър Кроули (Кроули дори твърди, че е инкарнация на самия Елифас Леви).

Съществуват слухове, че преди смъртта си на 31 май 1875 г., Леви се завръща към Католическата църква и умира след като е получил последно причастие.

По материали от: http://www.witchcraftandwitches.com/witches_levi.html

* Специално този принцип е изказан още в древността от нео-платониците, ако не и по-рано. За другите два не мога да съм сигурна, но подозирам, че също имат корени в древността.