
Има много описания на мехлемите, които те използват за летене. Някои твърдят, че те се правят от тяхната "капетаница" от изпражненията на черни свине, съпроводено с думите "Нека този мехлем да бъде с нас, когато летим, за да ни пази живи." Други - че Дяволът ги снабдява с мехлема, когато те имат нужда от него. В същото време се вярва, че "всичко, което вещицата трябва да направи е да завръже метла зад себе си" и така ще полети във въздуха. Въпреки това се смята, че мехлемът е по-добрият вариант, тъй като, казват, една "куца Йеленка паднала от дъбово дърво докато яздила метла" някъде близо до Загреб "отвъд река Сава." Вещиците също така яздят кросно, докато държат прът или пръчката, с която вадят сърцата от гърдите на жертвите си.
Сред сърбите в Херцеговина е разпространено вярването, че мехлема за промяна на облика се прави от човешка мас смесена с и сготвена в детска кръв, към която "определени билки" също се добавят. Това позволява на вещиците да придобиват крила, които не са от пера, а от кожа, като на прилеп. Тези сърби също така вярват, че вещицата се съблича гола през нощта, докато всички други спят, и удря "преклада", металната или каменна решетка в огнището, три или четири пъти с прът, докато му говори все едно говори на овен. От решетката се появява черен котел; тя пъха ръцете си в него и с тези мазни ръце маже цялото си тяло. Подобни вярвания са били широко разпространени и в други райони населени с южни славяни, както и сред гегите, група племена в северна Албания, където се е смятало, че каменния "преклад" е седалка за вещици.* В прочутата поема "Горският венец" на Петар II Петрович Негош, владика на Черна гора (1813 - 1851) стара жена говори за мехлема способен да променя облика:
"Ние имаме определена билка за това,
която билка ние варим в котел;
с която се помазваме подред,
след което всички ние сме вещици."**
Един известен учен, М. Решетар, коментирайки този откъс казва, че обикновено се смята, че този мехлем е направен от "сготвена крастава жаба или масло, направено от кобилешко мляко."

Източник: Vukanović T. P. 1989 Witchcraft in the Central Balkans I: Characteristics of Witches, - в: Folklore, Vol. 100, No. 1 (1989), стр. 12-13
Превод от английски: Cath
Източник на изображенията: Bêtes de Mode - Helmo
* Трябва да призная, че тази част на текста малко ме затрудни. Не съм убедена дали под "преклад" (preklad) се имат предвид кончетата на огнището - които държат дървата, или пиростията.
Източник на изображенията: Bêtes de Mode - Helmo
* Трябва да призная, че тази част на текста малко ме затрудни. Не съм убедена дали под "преклад" (preklad) се имат предвид кончетата на огнището - които държат дървата, или пиростията.
** Нескопосаният превод на поетичния текст е мой, направен по английския му превод.
Чудесна статия! Преклада го дават метални прътове/поставка върху които се нареждат дървата за горене в огнището и се нарича още приjеклад, приклад, зглавник, магаре (справка: Народна култура Срба у XIX и XX : водич кроз сталну поставку, 2003). На български - конче.
ОтговорИзтриванеБлагодаря! И аз така мислех, заради третирането му като животно - кончетата често са изобразявани с глави на животни - реални или митологични. Но като стигнах до това, че са седалка на вещиците и започнах да се чудя. :) Статиите са две и могат да се намерят в интернет - едната е за това какви са представите за вещиците, а другата за начините за предпазване от тях. Наистина са малко тенденциозни, тъй като са фокусирани главно върху Сърбия, но... и нашите автори май така правят. :D
Изтриване