сряда, 7 март 2012 г.

Магическият кръг

От доста години наблюдавам какво се случва из окултните форуми в България и ми е направило впечатление, че често начинаещите биват съветвани от „по-опитните” да практикуват възможно най-много. Лично аз не мога да се съглася с това, защото без познаването на практиката, няма как да се стигне до въпросната практика, но е интересно, че сред препоръчваните „ритуали” е и т.нар. отваряне, рисуване, изграждане или дори поставяне на магически кръг. Някои от тези термини очевидно идват от не особено съобразен с българският език превод и вероятно най-правилно е да се каже изграждане, но лично аз, вероятно поради навик, използвам най-вече термина „отваряне на кръг”. Най-общо казано магическият кръг се „отваря” преди да се започне някакъв ритуал, защото се вярва, че той има защитна функция. Ето защо той е станал толкова неизменна част от ритуалната дейност, тъй като се отваря преди всякакви други ритуали. Но преди да видим как в общи линии се отваря кръг, нека отговорим на един доста рядко обсъждан, но всъщност изключително важен въпрос, а именно:
От къде идва практиката да се чертае защитен кръг?

В по-голямата си част нео-паганистичната литература, която се издава в България, прокламира идеята, че практиката да се чертае защитен кръг при окултна дейност води своето начало едва ли не от най-дълбока древност и е била разпространена повсеместно навсякъде. Истината е малко по-различна. Действително има сведения, че в древността кръгът се е използвал с цел защита и тези сведения идват от Вавилонските и Асирийските магически практики. Данните сочат, че асирийските магьосници са използвали различни методи за ограждане на пространството с цел защита от зли демонични същества.

„7. поставих черта; оградих техните обвивки от гипс;
9. оградих ги с оградата на Нисаба, с клетвата на великите богове.”
(виж Източници 1)

Но това не е повсеместна практика за всичките им заклинания и обреди, в каквато се превръща по-късно отварянето на магически кръг. Също така сред другите вярвания, разпространени в древността, както и при повечето традиционни практики, очертаването на защитен кръг не е разпространено, тъй като в повечето от тях е застъпена вярата, че природата, като проявление на божественото, няма нужда от освещаване, тъй като сама по себе си е свещена. В тези случаи това, което можем да определим като подобно на отварянето на кръг е обикалянето около олтара или олтарния огън. Други причина за липсата на магически кръг е това, че в повечето вярвания има наличие на постоянно светилище или храм, които също така нямат нужда от специално освещаване. Чертаенето или отварянето на кръг с цел магическа дейност става популярно през Средновековието, когато тогавашните магьосници възприели тази практика, защото според тях това им осигурявало по-добър контрол над силите, с които работели, както и им предоставяло по-лесен начин за фокусиране на собствената енергия. Именно от това време е и практиката да се изписват защитни имена, най-често на архангели, в дадени части от кръга. Чрез практиките на тези ранни церемониални магьосници, магическият кръг навлиза и в по-късни ордени като Златната зора и Орденът на Розенкройцерите. А от там и в съвремието ни, разбира се благодарение на Джералд Гарднър и Алистър Кроули, които популяризират този тип обред, който е доста удобен за всеки, който иска да прави обреди в хола или спалнята си.

Как се отваря кръг?

Тук ще ви обясня как теоретично стоят нещата, а вече всеки според собственият си интерес ще трябва да потърси подходящия за него ритуал. Но в общи линии първото, което трябва да направите е да обозначите по някакъв физически начин кръгът – да го начертаете в земята, или с тебешир, с брашно, да го маркирате с някакви предмети и пр. Много практикуващи предпочитат да маркират предварително и четирите посоки на света с техните съответстващи елементи. Най-често това става с пръст или купа сол (земя-север), благовоние (въздух-изток), запалена свещ (огън-юг) и купа с вода (вода-запад). Диаметърът на кръга, според Джералд Гарднър трябва да е 9 фута (около 3 метра) за групови ритуали и 5 фута (около 1,5 метра) за практикуващите самостоятелно, но едва ли е нужно да се впускате в чак такива точни изчисления. Важното е пространството да ви е удобно и достатъчно, тъй като веднъж начертан, през кръга не трябва да се преминава. След като сте маркирали мястото му, застанете в центъра, държейки инструмента, с който смятате да „отворите” кръга. Обикновено това е ритуална кама, меч, жезъл и пр., но ако нямате подобен инструмент същата работа ще ви свърши и показалецът на дясната (ако сте левичар - на лявата) ви ръка. Обикновено се започва от север по посока на часовниковата стрелка, но съществуват и изключения, за това трябва да го съгласувате със системата или традицията, която следвате. Същото се отнася и за думите, които ще използвате; силите, които ще призовавате; символите, които ще начертаете и т.н. И така, в най-общия случай трябва да посочите север и придвижвайки се последователно по посока на часовниковата стрелка да направите кръг около себе си и да се върнете пак до севера. Докато правите това, трябва да визуализирате как изграждате от вашата енергия не само кръга, който сте разположили на земята, а цяла сфера, чийто да го наречем екватор е вашият кръг. Тоест кръгът всъщност не е кръг, а е сфера, в чийто център се намирате вие! Това се прави, за да сте защитени от всички страни, а не само в една равнина. Веднъж изградена тази сфера не бива да се напуска, а всички ритуални действия се извършват в нея. След края на вашия ритуал, следва да „затворите” кръга-сфера, което става по обратния начин – от север по посока обратна на часовниковата стрелка, трябва да визуализирате, как „събирате” вашият кръг-сфера.

Въпреки, че това звучи доста лесно вариантите за извършването на този ритуал варират до такава степен, че обхваща както буквално просто обикаляне на кръга до сложната церемониална практика Малък прогонващ ритуал на пентаграмата или както е по-известен – МПРП. Имах доброто желание да ви представя някакъв ритуал за отваряне на кръг, но осъзнах, че заради тези невероятни различия, това няма как да стане в една публикация. Вероятно в бъдеще ще публикувам отделни практики, но винаги е по-добре да се запознаем най-напред с малко досадна теория.

Източници:

1. Шарл Фосе, „Асирийска магия”, София 2007, 216


4. Илюстрация: John William Waterhouse "The Magic Circle"

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Преди да бъде публикуван Вашият коментар трябва да бъде одобрен от администратор.