Анкх, наричан още Ключа на живота, Ключа на Нил, Crux Ansata и др., е особено популярен в религията, в магията, а дори и в ежедневието древноегипетски символ. Той, както е засвидетелствано в изворите е йероглифен знак изобразяващ живота, както и вечния живот. Предполага се, че е възникнал от друг египетски символ, който се свързва с предпазване от магии – Са, но какво точно изобразява самият анкх, все още е въпрос на спорове в научните среди. Томас Инман (1820-1876), който е бил лекар, но се е занимавал любителски с митология, дава едно от най-ранните предположения за значението на този знак. А именно, че като символ на живота анкх изобразява в „прилична” форма мъжките (Т-образната част) и женските (клупът) репродуктивни органи, теза, която е доста широко разпространена и в окултните среди.
Подобна е и трактовката на Волфхарт Вестендорф (1924), за който анкх има връзка с друг символ – Тиет (tyet, tiet, thet), наричан още „възелът на Изида”, „кръвта на Изида”, „поясът на Изида”. Той смята, че и двата символа са ползвани като катарами за ритуални пояси. Въпреки това няма достатъчно задълбочено изследване, което да потвърждава тези идеи.
Сър Алан Гардинър (1879 – 1963), един от първите британски египтолози, твърди, че анкх изобразява каиш за сандал, като клупът е предназначен за глезена. Той се базира на начинът, по който древните наричали тази част от сандалите си - 'nh, т.е. има съвпадение на съгласните в нея и в приписваното на анкх значение - живот (‘-n-h). Въпреки това, тази теория напълно обърква познатия символизъм на анкх, изобразяван най-често в ръцете на различни богове.
Друго предположение е, че анкх символизира изгрева, като горната част е самото слънце, което се подава над хоризонта, който е графически изобразен чрез хоризонталната линия. Отвесната линия се смята за пътят на слънцето или отражението, което то прави по земната повърхност. В подкрепа на това твърдение е и факта, че най-често анкх е изработван от злато, метал, който египтяните свързвали най-вече със слънцето.
Една от най-интересните теории за значението на анкх предлагат Андрю Хънт Гордън и Калвин Швабе в тяхната книга „Бързите и мъртвите” (2004). Те твърдят, че анкх, заедно с други два популярни египетски талисмани „джед” (стабилност) и „уас” (сила, надмощие), са графични изображения на части от гръбнака на бик (заради важността на добитъка за прехраната в древността и съответно за живота). Изхождайки от това, че египтяните вярвали, че семенната течност (символизираща живота) се създавала в гръбнака, те определят символиката на трите знака по следния начин:
- Анкх – символът на живота, като изобразяващ гръден прешлен на бик
-Джед, символът на стабилността, като изобразяващ сакрума на гръбнака на бика
- Уас, символът на силата и надмощието, като изобразяващ жезъл, чийто два края са съответно главата и опашката на бог Сет
Докато на теорията на Гордън и Швабе се гледа с известна доза скептицизъм, то повечето египтолози, са склонни да обясняват символизма на анкх с огромното значение, което е имала река Нил за древните египтяни. Клупът те считат за делтата на р. Нил, вертикалната линия за поречието му, а хоризонталната линия се обяснява като Западната и Източната част на страната и тяхното обединение.
В подкрепа на това тълкуване са и някои изображения от Горен Египет, в които анкх символизира водата в пречистващи обреди. На тях царят стои между два бога, единият от които обикновено е Тот, докато те изливат върху него възлияние изобразено като множество знаци анкх.
Анкх се появява и в изображения в гробници, където някое божество го поднася към лицето на мъртвия владетел. Това води до заключението, че анкх е не само символ на живота на земята, но също така и на живота в отвъдния свят. Ето защо към мъртвите се среща обръщението ankhu, а терминът за саркофаг е бил neb-ankh – притежател на живота.
В по-късни времена се предполага,че коптите заимстват своя коптски кръст (в неговия първоначален вид) именно от египетския анкх, придават му едно християнизирано значение и го вграждат в своята идеология и вяра.
Както споменах още в началото на статията, анкх е доста популярен знак в окултизма. Разбира се той не се среща навсякъде и не може да бъде определен като задължителен елемент в магията. Но там, където се среща и използва то е главно като символ на живота и съответно на вечния живот, както и като символ обединяващ в себе си мъжкото и женското. Безспорно при различните системи и традиции, могат да се срещнат известни разлики, както ще видите по-нататък.
Нека разгледаме например значението му в херметизма. Това е система, за която се вярва, че води своите корени именно от Египет, и в която система съществува вярването, че Бог е олицетворение, обединение на Всичко. В нея може да се види именно тази представа за анкх като символ на женските и мъжките репродуктивни органи. Ето защо едно от значенията, приписвани на анкх в херметизма, го определя като символ на процеса на възпроизвеждане, докато друго го представя като изображение на самия Бог, обединяващ в себе си както мъжкото, така и женското.
Един от известните, но също така и доста противоречиви окултисти, занимаващи се с египетски символи, Алистър Кроули също е обърнал специално внимание на „Ключа на Живота”. Той го определя като символ на божествеността, която се характеризира като движение, и споделя идеята на Сър Алан Гардинър, че анкх всъщност е название на каиша на сандала. Кроули пише в своята книга „Магия без сълзи” (1954):
„Ето защо Анкх или Ключът на Живота е каишка за сандал, носена в ръката на всеки бог, като знак за неговата божествена природа: Бог е този, който върви”
Тук искам да направя уточнението, че Кроули погрешно изхожда от думите на английски за бог (God) и вървя, движа се (go), приписвайки им връзка, която е доста спорна в английския, камо ли в древноегипетския език.
В неопаганистичните религии анкх е доста популярен, като олицетворение на живота и безсмъртието на душата. Тези езичници, които почитат египетските богове използват анкх като символ на вярата, също както християните - кръста.
Ключа на живота все още е възприеман от хората в античното си значение на амулет, привличащ благотворни сили към приносителя си, а някои хора го ползват и като талисман, който да отблъсква зловредните влияния от живота им. Но независимо от многото спорове в науката за произхода и значението на Ключа на Живота, той остава един от най-обичаните, най-носените и най-ценените символи, почти непроменил предназначението си през хилядолетията.
Значение на позициите:
