Тодоровден

В първата събота от Великденските пости, по нашите земи се чества празник, посветен на края на зимата – Тодоровден. Интересно е да се отбележи, че датата на честването му, както и тази на Великден, се определя не по точни дати, а по лунния календар. Въпреки, че почитането на християнски светци носещи името Тодор е засвидетелствано сред българите още през ранното Средновековие, то за тях самият празник съвсем няма подобна християнска ориентация. Докато в християнската религия съществуват цели шест светци, носещи това име, в българската традиционна култура Тодоровден, не съвпада с църковния празник на нито един от тях. Нещо повече в народното съзнание Св Тодор не е борец за християнската вяра, а е този, който спомага за идването на лятото. Според традиционната българска култура на Тодоровден Св. Тодор съблича своите 9 кожуха и отива да моли Бог за лято или забива в земята горяща главня и така я затопля. В представите на народа той има двойствена природа – той е светец конник, яздещ своя бял кон и покровител на конете; но и демон, който обикаля през нощта в компанията на вампири и караконджули и „гази” закъснелите след залез слънце извън дома. Подобна двойственост може и да изглежда странна за нашите разбирания, според които наивно вярваме, че божествата са или добри или лоши, но всъщност е точно обратното, защото „добро” и „зло” са човешки понятия неприложими за божественото. Двойствената природа на Св Тодор, както и плуващата дата на неговия празник, съвсем вероятно са отражение на принадлежността на неговия култ към едни по-древни, езически вярвания и обичаи.

В обредността, свързана с Тодоровден, можем да открием и елементи с ясно изразен магически характер. Още преди изгрев слънце жените замесват обредни хлябове, които често са и с формата на конче, копито или конска подкова, а върху тях слагат чесън, орехови ядки, сол - все неща имащи свойството да отблъскват злото. Тези пити, заедно с други продукти като жито и бакла, се раздават, за да са здрави конете и да раждат през идната година както кобилите, така и младите невести. Докато правят това жените подскачат, цвилят и се ритат. От тези обредни хлябове се слага и в храната на конете, за да може и те да поемат от магическата им сила.

В миналото много жени са миели на Тодоровден за пръв път косите си след Тодоровата неделя, за да бъдат те здрави и гъсти като конските опашки. Целият празник е свързан именно с края на седмицата след Сирни заговезни, която е посветена на болестите, като и през този ден се спазват забраните свързани с нея. Св Тодор е вярван и като повелител на дребните вредители – мишки, къртици, ето защо мъжете препускат с конете през нивите, защото се счита, че там, където е стъпило конско копито, къртица не рие.

Но най-характерният обичай за Тодоровден е надбягването с коне или т.нар. кушия. Рано сутрин мъжете, и най-вече ергените, водят своите коне на водопой, където ги мият, чистят, решат гривите им и ги накичват с мъниста, цветя и червени панделки. След това (а на места и преди това) се състои и самото надбягване, което в своята същност е един вид изпитание за момците. В състезанието младите мъже показват своята издръжливост, смелост, физическа подготовка и умения и така се доказват пред цялата общност. Победителят, както и неговият кон, получават дар!

В обичаите извършвани от българите, в чест на Св Тодор, както и в тяхната представа за светеца, ясно се открояват предхристиянските корени на празника. Цялата обредност на Тодоровден цели да ознаменува края на Тодоровата неделя и да приветства и подпомогне идването на лятото и края на зимата - събития особено важни за нашите предци.

На този ден имен ден имат: Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора, Тодорка, като по този повод искам да кажа, за тези, които не знаят, че Теодор, преведено от гръцки означава именно „божи дар”.

Честит празник и помнете традициите, съхранявани по нашите земи с векове, ако не и по-дълго!

Източници:

"Българска митология, Енциклопедичен речник", съст. А. Стойнев

Българските имена