Жив огън

Един от основните обичаи, свързани с празнуването на Горещниците е паленето на т.нар. жив огън. Важността на това събитие за нашите баби и дядовци трудно може да бъде разбрана от нас, модерните хора, ползващи ежедневно електричество. Но в миналото човекът изцяло е зависил от огъня за осигуряването на светлина, топлина и за приготвянето на храната си. От друга страна огънят заема особено важна роля и във вярванията на българина, убеден в неговите магически пречистващи и предпазващи способности; нещо повече - огънят е считан за земна проекция на небесния, божествения огън.


Обаче веднъж в годината (или при опасност от епидемии) се е налагало огънят от всички огнища в селото да бъде подновяван. Нашите предци смятали, че стария огън вече не може да пази къщата от магии, болести и зли духове и трябва да бъде заменен от нов. Така, на първия ден от Горещниците (15 юли), а на места и по време на други празници, всички изгасяли огъня в домашното си огнище, който през остатъка от годината ревностно пазели да не угасне. Обредът по запалването на жив огън, от който всеки взимал за дома си, извършвали едва на третия, последен ден от Горещниците (17 юли). Избрах да ви запозная с две описания на обичая по запалване на жив огън, вместо да дам само едно, защото както обичам да ви повтарям - обредите имат своите регионални особености и могат да бъдат доста различни един от друг. Така, по някакъв начин искам и да провокирам, поне в някои от вас, желанието да търсите и да намирате повече информация от тази, която аз ви давам.


И така - как се пали жив огън?


Иван Венедиков, "Медното гумно на прабългарите" (1995):
"Той се нарича още млад, нов, Божи, див огън. Това се прави така. Двама братя близнаци отрязват едно липово дърво и го разцепват или използват две стъбла от дърво, което е близнило. Забиват дърветата в земята и провъртат в тях дупки — две една срещу друга. В тези дупки промушват двата върха на една вретеновидна пръчка, около която навиват здрава връв. След това всеки от братята хваща единия край на връвта и дърпат ту единият, ту другият. Пръчката се върти съобразно с това непрестанно ту на едната, ту на другата страна, докато се сгорещи толкова, че се запалва и почва да пуши. Тогава с прахан пренасят огъня върху предварително приготвен куп от сухи съчки и дървета и така наклаждат живия огън."



Иваничка Георгиева, "Българска народна митология" (1993):
"Обредът се извършва от двама мъже, голи, със само име (имената им да не се повтарят в селото), с живи родители. Обредът става на чужд синур, на кръстопът или там, където се събира водата на две реки. Добитък преминава между два огъня или мъжете допират с въглен или горещи пръчки всяко животно. По всяка вероятност обредът някога е бил закрепен на Гергьовден, за което говори и календарното му прикрепване и съвпадение с римската Parilia/Palilia на 23 април. Обредът жив огън възпроизвежда най-примитивния начин за добиване на огъня и акта на неговото овладяване. Обредът за получаване на живия огън е запазил най-примитивния начин за получаване на огън. Уредът, описан от Д. Маринов, се състои от два колеца, които трябва да са „близнаци" (две дървета от един корен), обикновено липови, а вретеното от леска, но също отсечена от дърво близнак. Младите мъже, които произвеждат огъня, са близнаци."