Белтейн? А защо не Гергьовден?

Свежите зелени листа на дърветата, цъфналият люляк и топлите слънчеви лъчи винаги ме зареждат с толкова силни положителни емоции, че често вървя и се усмихвам само защото е пролет. Но когато наближи началото на май месец, ме налягат едни смесени чувства за това какво празнува тогава българската езическа общност, ако все пак сме толкова смели изобщо да говорим за такава.

Вие за кой празник се сетихте? Белтейн? А аз пък в последните 6-7 години, в които имах възможността да се запозная по-подробно с българския традиционен празничен календар, не спирам да си задавам въпроса 

„Защо езичниците в България празнуват Белтейн, а не празнуват Гергьовден?”

В случая странното е, че не става въпрос за парадоксални разминавания във времето на отбелязване на двата празника, какъвто бе случаят с Имболк и Първи март, за който писах преди известно време. Напротив – имаме два празника, които не само че са в особено близки дни, дори и да приемем 23 април като дата на Гергьовден, но имат известни сходства в това, което ознаменуват, съответно и в обредността си. Въпреки това голяма част от българските езичници са запознати главно с това какво и как се прави на Белтейн. В което от една страна няма нищо лошо, но от друга страна техните познания за българския празник Гергьовден се изчерпват, в най-добрия случай, с това че на този ден се коли агне, яде се дроб сърма и че св. Георги е конник. Което е доста притеснително, особено имайки предвид, че техните предци с поколения са празнували Гергьовден, но едва ли изобщо са чували за Белтейн.

С времето започнах да си мисля, че това се дължи на тенденцията в съвременните нео-паганистки движения да определят Белтейн едва ли не като празник на секса, което е доста привлекателно за младите (а и не само) езичници. Плодородието се интерпретира единствено и само като възпроизводителния акт между мъжа и жената. Нищо повече. Достатъчно е само да изпишете „Beltane” в google, и да видите какви изображения, някои от които рисунки на "поклонници", ще се появят на екрана. Но тази патология е тема на друга статия, която надявам се ще мога да ви предложа някой ден. Често съм чувала и класическото обяснение: „Българските празници са прекалено селски”. Което е глупаво и много грозно оправдание, тъй като и самият Белтейн е също толкова селски празник, колкото всеки български – все пак обредността му е свързана главно с предпазване на добитъка от злите сили! В крайна сметка стигнах до тъжния извод, че в общия случай българският езичник се срамува, че … е български езичник.

Но свежите зелени листа на дърветата, цъфналият люляк и топлите слънчеви лъчи не ми позволяват да оставя моя любим приятел окултния Пешо, в случая езическия Пешо, да се срамува, че се е родил на това прекрасно място и да пренебрегва магическите традиции на своите предци. И много бих искала да му разкажа за магията на Гергьовден; за това как посред нощ хората са отивали да се къпят в росата; как на връщане към дома са брали свежи зелени клонки, с които са окичвали къщите, добитъка, че дори и себе си; как на самия Гергьовден младите са показвали любовта към своите избраници; как са се люлели на обкичени със зеленина люлки; как магьосниците са извършвали най-силните магии в нощта на Гергьовден и как хората са извършвали обреди, с които да се предпазят от тях. Но няма да го направя. Защото съм убедена, че всичко, което се научава лесно, се забравя също толкова лесно. И защото смятам, че езическият Пешо трябва да изпитва поне дотолкова уважение към земята, която твърди че почита, че да може сам да намери и да се запознае с традициите на тази същата земя, които са следвали и предците му. Пък когато разбере защо се празнуват сезонните празници, защо и как се празнува Гергьовден, нека сам избере какво да отпразнува в началото на май месец.