събота, 9 февруари 2013 г.

Защо празниците в уика са непригодни за България?


А кои са празниците в България?
Неоспорим факт е, че преобладаващата част от хората в България, които тепърва започват да се интересуват от окултизъм, твърдят, че следват уика (Wicca). Те се чувстват привлечени към тази вяра от няколко основни неща:

- основната роля, която има природата
- наличието на Богиня, паралелно с Бога
- годишните празници, оформени в романтично „колело
- и не на последно място – възможността да се самоопределят като вещица/вещер (или с някаква друга титла)

В тази статия, на базата на един пресен пример, смятам да обърна малко повече внимание именно на връзката с природата и празниците в уика и да обясня защо смисълът на тяхното честване се губи в България.

Настъпваща пролет?
Преди няколко дни, а по-конкретно на 1-ви февруари, бе един от осемте основни празници на уика – Имболк/Канделмас. По този повод не малка част от моите познати в социалните мрежи, занимаващи се с уика, както и тези, които никога не са могли да определят точно от какъв вид магия се интересуват, масово споделиха весели пожелания. Особено учудена останах, когато дори на страницата на Pagan Federation International Bulgaria, се появи ведра картинка, приветстваща „събуждането на Майката природа” и „идването на Бялата Богиня Бригид и настъпващата пролет”! Но защо съм толкова възмутена? Защо да е абсурдно да се празнува Имболк по нашите географски ширини? Отговорът е много прост и всеки, който действително следи природните цикли в България, може да отговори. Това е празник на пробуждащата се природа, а ако погледнете навън на 1-ви февруари едва ли ще видите цъфтящи дървета, покълващи растения и жужащи пчелички. Дори напротив - навън съвсем очевидно е зима! Снежната снимка, която виждате направих едва няколко дни (08.02.2013), след като много българи вече бяха „приветствали настъпващата пролет”. Нещо повече, в България от векове насам съществува празник на пробуждащата се природа и той, както всички много добре знаем, е един месец по-късно - на 1-ви март! Женското божество, с чието идване настъпва пролетта в България не е Бригит, за чийто култ по нашите земи няма сведения, а е познатата на всички Баба Марта. И въпреки, че никой в България не прави кръстове на св. Бригит на 1-ви февруари, то едва ли има човек, който да не слага мартеница на 1-ви март. Ще е малко смешно, когато след един месец, всички тези, които са празнували „събуждането на Майката природа” на 1-ви февруари, ще трябва да направят абсолютно същото, но този път оправдано, на 1-ви март.

Както празнуването на Имболк в България е абсурдно, така и празнуването на повечето празници от годишното колело на уика няма особена логика, тъй като те са съобразени с географското разположение, природните особености и климата на Британските острови, които са доста по-различни от нашите. Разбира се, пролетното и есенното равноденствие, лятното и зимното слънцестоене, тъй като са астрономически явления съвпадат, но е хубаво да си помислите (и да потърсите) дали това, което празнуват на Острова по това време е същото онова, което ние празнуваме на тези дни.

Да почиташ природните цикли не означава да приветстваш пролетта, когато навън е все още зима само защото в някоя част на нашата планета вече е пролет. Не се задоволявайте само с това, което някой е написал в шарена книжка, интересен блог или фейсбук страница изпъстрена с хубави картинки - мислете и търсете, защото е абсурдно и неуважително да празнувате природните цикли не според тяхната естествена промяна, а според това какво е написано някъде. Това не е вяра, това не е религия, а още по-малко има нещо общо с природата на България.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Преди да бъде публикуван Вашият коментар трябва да бъде одобрен от администратор.