Октомврийско

Обичам есента. Харесвам есенните цветове, настъпващия хлад и онзи "килим от листа", който учителката ми по български език в пети клас ни беше забранила да споменаваме в съчиненията си, поради умопомрачителната баналност на въпросния израз. Обичам и октомври, вероятно защото съм родена през този месец и с годините съм свикнала да го асоциирам само с хубави неща.

Но за всеки, който поне мъничко се е интересувал от езотерика и окултизъм (трябва наистина да намеря заместител на тези определения), октомври носи и някои други послания. Най-силното от които вероятно е "тикви". Такива оранжеви, като от реклама. Или по-обикновени - т.н. цигулки. Хубав тиквеник става от тях. Аз съм може би малко обременена, защото всяка есен моята мила баба ми стоварва (в най-добрия случай) една огромна тиква, с която провеждам ужасяваща борба, докато разрежа, настържа, сготвя, опека и изобщо изконсумирам. Ето защо моята асоциация с тиквите е по-скоро негативна. Всеки, който го е преживял ще ме разбере. Аз не си представям фенери и маски. Не си спомням обреди и не мечтая ритуали. За мен тиквата е най-вече ... храна.

И преди съм писала за Самхейн и неговата относителна неадекватност в контекста на нашата култура. Също така съм споделяла и мнението си за Хелоуин и практиките свързани с него. Не искам да оставате с впечатлението, че съм против това да отбелязвате Самхейн. Нито пък против това да се маскирате и да се напиете в любимия си бар. Преди години, когато все още следвах уика, дори за мен Самхейн беше най-хубавият и очакван празник. От една страна поради това, че тогава 31-ви октомври не беше нищо особено за хората, които не се занимават с окултизъм (пак този термин...) и датата запазваше своята мистичност за истинските ритуали, а от друга защото често точно по това време се случваха срещите с интернет познатите от форуми и чатове. Така например никога няма да забравя един път, когато изпихме главозамайващи количества "кръвта на бога" и Мавруд Асеновград (о, ужас!), стояхме в стая с повече благовония и цигарен дим, отколкото кислород, и успявахме да говорим не толкова за мистика, колкото за съвсем забавни и обикновени неща. И повярвайте ми, това не е най-хубавият ми спомен от отбелязване на Самхейн. Откакто обаче започнах да се интересувам от традиционни български практики, постепенно започнах да възприемам Самхейн като еманация на това, което не е наред с българските езичници и окултисти. А именно благоговението пред чуждите празници и презрението към хилядолетната родна традиция. И въпреки, че всеки път, когато отворя страницата си в Pinterest и видя всичките екзалтирани публикации за тикви, чудовища, паяжини и черни свещи наистина малко ми липсва еуфорията на комерсиалната радост. Но горчивината си остава.

Разбира се, ако смятате, че това е вашият път и че напълно разбирате какво стои зад този празник, то няма нищо лошо в това да го отбелязвате. Дори бих се радвала, ако се престрашите и споделите събитията, на които ще отидете; олтарите, които ще приготвите; ритуалите, които ще изпълните. Само помнете да не пренебрегвате българските празници за чуждите, защото земята на която стъпвате е тази, която почитате.

Но исках да кажа друго с тази хаотична публикация. Днес е първи октомври (все още!). След Есенното равноденствие вече се намираме в тъмната половина на годината. Слънчевите лъчи намаляват, времето става все по-студено. И съм убедена, че съвсем не е случайно, че много от вас ще изпитат една странна тъга, която дори може да прерастне в депресия. Други напротив - ще почувстват есента като период на спокойствие и покой. Но при всички положения трябва да знаете, че тъмните дни са период, в който трябва да преосмислим постигнатото през изминалата година, да се отблагодарим на силите, които почитаме за "плодовете", които сме събрали. И, разбира се, да се подготвим да посрещнем отново раждането на Слънцето през декември!

И така - Здравей, Октомври! Здравей, Есен! :)

Публикацията е вдъхновена до известна степен от вашите коментари на страницата на The Occult Room във фейсбук