Самхейн - един по-различен поглед

Миналата година умишлено си спестих усилията да напиша тази статия поради няколко причини. От една страна заради това, че се оказва, че фактите около празника не са толкова широко познати, колкото изглежда; от друга, че всъщност съвсем не се нарича Самхейн и най-вече защото почти на никой не му идва на ум да потърси в родния фолклор неговото съответствие, а има такива. Но рано или късно щеше да се наложи да напиша статията, а и все пак си я пожелахте. 

Нека започнем от наименованието. Оказва се, че познатото ни Samhain, което сме свикнали, по примера на преводачите на окултни книжки, да наричаме Самхейн, съвсем не се произнася така . Въпреки, че има няколко версии за произхода на думата, тя най-често се извежда от староирландски. От своя страна той е доста сложен език и съвсем не предполага произнасянето на това, което виждаме, както е в английския. Така излиза, че samhain следва да се произнася „соуин” или "сауин" (в транскрипция /ˈsaʊ.wɛn/, /ˈsaʊ.wɪn/). За да добиете по-ясна представа, ето и няколко записа на самото произношение – аудио 1, аудио 2, аудио 3.

Тъй като в българския език от много време се е наложило наименованието „Самхейн”, и да призная и аз го ползвам, за целите на статията ще продължа с това наименование, но имайте едно на ум, ако обсъждате тази тема на английски.

Смятам, че това което най-много обърква хората, когато става въпрос за празници, е начинът, по-който сме свикнали да ги възприемаме. От една страна имаме българските празници – запазени хилядолетни традиции, практикувани буквално от нашите баби и дядовци. Тях ние възприемаме като нещо изключително „селско”, адски „скучно” и толкова „просто”, че изобщо няма как да се сравнява със западните практики. От друга страна имаме чуждите празници – традиции, нямащи нищо общо с културата ни, начина ни на живот, а понякога дори и със сезони, различни от нашите. Но благодарение на популярните книги и филми, нашето съзнание автоматично ги свързва с островърхи шапки, мистериозни отвари, невероятна мощ, магически изживявания и всякакви такива „яки” и „готини” неща. Смешно е, защото тези, които мислят така, нито в единия, нито в другия случай са си направили труда да проверят каква всъщност е истината. Така „празнуването” на Самхейн те възприемат като ден, в който трябва да се облекат в най-черните дрехи, да призовават мъртвите и да правят мистични ритуали с черни свещи, докато всъщност би следвало да направят вечеря за семейството си, като оставят в една чиния храна и за своите предци, да извършат гадания за късмета си през идната година и в идеалния случай да запалят огньове, през които да прекарат добитъка си. Да не забравяме и големият празник с много храна и съвсем естествено - много алкохол!

Разбира се, за да знаете какво се прави на даден празник, то трябва най-напред да знаете какво ознаменува този празник, след това кой и къде го чества и най-накрая трябва да проверите как го прави. Учудващо е, че в повечето случаи този процес е сведен до първосигналното „научавам какво се прави на празника – правя го”. Но нека се върнем към така любимия на всички Самхейн.

Най-общо казано Самхейн ознаменува края на лятото и съответно настъпването на зимата, която от своя страна е разбирана като особен период в годишния цикъл, защото именно тогава природата умира, за да се възобнови няколко месеца по-късно. Съвсем основателно именно на този ден в древността хората са почитали своите прадеди и са смятали, че границата между този и другите светове е най-тънка.

Но кои са тези хора? Противно на очакванията, Самхейн не е буквално „келтски” празник или поне само най-общо би могъл да бъде определен като такъв. Този проблем идва от факта, че под названието „келти” се имат предвид племената, които населяват централна Европа по време на желязната епоха. Счита се, че Самхейн е бил характерен за етническите общности, които са говорили гойделски езици. А от 20-ти век насам, той започва да се чества като религиозен празник и от нео-паганистите и уиканите.

След като уточнихме тези неща, нека да поправим и някои други основни заблуди. Първата от тях е, че още от дълбока древност празникът е почитан като „келтската нова година”. Всъщност той е изтълкуван и популяризиран под това название едва през 19-ти век от учените Джон Рис и Джеймс Фрейзър, но до момента няма сигурни данни, че теориите им са основателни.

Другата заблуда е, че съществува нещо като „келтски бог Самхейн”, властващ над отвъдното, който дори имал своя собствена „евокация”. Това не е учудващо, тъй като подобно вярване е било разпространено през 18-ти век. Всъщност, след съответните проучвания се разбира, че при келтите няма бог на мъртвите, а още по-малко бог Самхейн. Реално погледнато има смътни данни за келтски герой на име Samain или Sawan. Въпреки това данните са твърде мъгливи, за да се правят повече заключения.

Тези от вас, които са следили The Occult Room и които имат интерес в българските традиционни вярвания, лесно ще се досетят, че Самхейн има своите съответствия и при нас. Казвайки "съответствия" съвсем нямам предвид, че и на територията на България е имало ден, в който децата обикалят от врата на врата с въпроса "Номер или лакомство?" Подобно очакване би било оправдано единствено за децата, свикнали с американските филми най-малкото защото Самхейн не се състои в това. Също така не искам да оставате с впечатлението, че всеки празник е универсален и има свое точно копие във всяка страна. Под съответствие имам предвид българските празнични дни, които отразяват същата идея, която стои в основата на Самхейн - краят на лятото и настъпването на зимата, както и почитта към мъртвите. И тъй като знаете как обичам да ви провокирам да търсите, то ще кажа само, че лесно ще ги намерите.

Утре е 31-ви октомври, който сред повечето паганисти е познат и тачен като Самхейн. Утре е и денят, в който група деца, преоблечени в страшни костюми, ще звъннат на вратата ми и ще викнат в един глас "Номер или лакомство?". От една страна в това няма нищо лошо, защото приемственост между празничните дни е имало и в миналото. Но от друга не спирам да се питам, дали ще видя някой ден деца, които облечени в народни носии ще поискат да изпеят пред прага ми:

"Стани, Нине, господине

тебе пеем, домакине!

добри сме ти гости дошли,

добри гости коледари..."

Източници и полезни връзки:

1. Началниобяснения за ирландския език (английски)

2. Форум nauka.bg: Келтите – древен народ или съвремененмит? Кои са и съществували ли са древните келти?

3. Келти в Уикипедия

4. Samhain – Wikipedia

5. The myth of Samhain:"Celtic god of the dead"

А вие как се обличате?

Обичам новите и интересни неща, а още повече обичам, когато млади хора се захващат, при това с желание, с вълнуващи начинания. Обичам и да подкрепям и разпространявам такива инициативи. Ето защо днес искам да ви запозная именно с една такава млада дама, която иска да се срещне с вас!

Боряна е студент специалност „Fashion studies” в Стокхолмския университет и има малко по-уникален поглед над нещата, свързани с модата. Първата й теза е на тема „Окултни символи в модата” и е реализирана чрез визуален анализ на снимки и видео материали. Но за своята втора година в университета Боряна иска да направи нещо по-различно и въпреки, че все още не е избрала най-подходящото заглавие, то идеята й е съвсем ясна. Тя има интерес да се срещне с хора, които се определят себе си като занимаващи се с духовното – в това число йогини, магове, паганисти и пр. Основните въпроси, които вълнуват Боряна са как духовният свят си взаимодейства с материалния свят на модата, дали стилът на човек се променя през различните етапи в духовния му живот, накъде отива модата в "новата епоха" и т.н. Но за да намери отговорите Боряна има нужда именно от вашата помощ! Ако искате да участвате в нейното изследване или се сещате за някой, който би имал подобно желание, то не се колебайте да се свържете с нея на:

e-mail: bori_88@mail.bg

skype: nickelscence

Аз ще изпия чаша чай с тази млада дама, а вие?

Бармбрек (Barmbrack)

Бармбрек (или бармбрак) е традиционен ирландски хляб, приготвян за празника Самхейн. Хората, и най-вече нетърпеливите девойки, са го използвали за гадание, в което да разберат съдбата си през идната година. Те слагали в хляба: грахово зърно, пръчица, парче плат, дребна монета (традиционно сребърна монета от шест пенса) и пръстен. Също както при нашата новогодишна баница с късмети, така и при бармбрека каквото се падне в парчето е определяло съдбата на човека. Граховото зърно означавало, че човекът няма да сключи брак през идната година; пръчицата – че ще има нещастен брак или непрекъснато ще бъде въвлечен в спорове; парчето плат предвещавало бедност или лош късмет; монетата - че човекът ще се радва на щастлива съдба или богатство; а на когото се паднел пръстена – щял да сключи брак през идната година. Разбира се, ако имате желание можете да направите собствени „късмети”, като е препоръчително преди да ги сложите в тестото да ги увиете например в оризова хартия. Не забравяйте и да предупредите за тях тези, на които ще поднесете бармбрека, за да не си носят късмета … в корема. Също така трябва да имате предвид, че традиционно бармбрека се сервира и консумира, като добавка към следобедния чай, но едва след като е престоял една седмица на сухо и тъмно място. Е, можете и да го изядете докато е още топъл – пак ще е вкусен! И така да запретнем ръкави и да започваме.

Нужни са ви:

- 1 ч.чаша чай от типа „Orange Spice”
- 4 ч.чаши брашно
- 3/4 ч.л. канела
- 1/4 ч.л. индийско орехче
- 1/4 ч.л. бахар (смляна)

- щипка сол
- 1/2 пакетче масло (може и малко повече)
- 1 пакетче мая
- 1/2 ч.чаша кафява захар
- 1 ч.л. захар
- 1 1/4 ч.чаши топло пр. мляко
- 1 яйце, разбито
- 1 ч.чаша стафиди
- 1 ч.чаша други сушени плодове

1. Още от предишната вечер накиснете стафидите, другите сухи плодове и кафявата захар в чая. Но запомнете, че преди да ги сложите в сместа трябва да ги изцедите добре.

2. В купа смесете преситеното брашно, подправките и солта. Добавете маслото, след което разбъркайте добре.

3. В отделен съд смесете маята, заедно с лъжичката бяла захар и 1 ч.л. от топлото мляко.

4. След като шупне, прибавете към сместа с маята останалото мляко и яйцето и разбъркайте добре. Всичко това изсипете в купата със сухите съставки. Месете докато получите твърдо, но еластично тесто.

5. Добавете и изстисканите сухи плодове. Покрийте купата с тестото с влажна кърпа и я оставете на топло място, докато тестото не удвои обема си. След това месете още 2 или 3 минути и разделете тестото в две правоъгълни форми за хляб, предварително намазани с мазнина. Ако нямате такива, то просто го оставете върху по-голяма тава.

6. Сега е моментът да сложите и късметите, ако сте решили да ги добавяте. Покрийте отново с влажната кърпа и оставете тестото да втаса повторно (от 30 мин до 1 час).

7. Печете в предварително загрята на около 180 градуса фурна, докато хлябът не покафенее леко отгоре и не започне да издава кух звук, когато го потупате.

Успех!

П.П. Имах доброто желание да изпробвам рецептата преди да я споделя с вас, но тъй като не знам дали ще ми остане време, за да ви я представя достатъчно рано, реших все пак да я публикувам преди това.

Източник (и още рецепти): Ye Olde Witches Brew Magazine

За жриците в древна Гърция

"Тъй като религията била вплетена във всички аспекти на живота, обучението и научаването на ритуалната практика не могат да бъдат отделени от него и не трябва да има очаквания за "академия" за жрици. Всички момичета и девойки с нужния статус били подготвяни за култови задължения като част от подготовката им за живота като цяло. Не става въпрос за това, че жречеството не е изисквало квалификации, просто това не са квалификациите, които можем да очакваме днес. Произходът, богатството, здравословното състояние и целостта са нещата, които правели жените в древна Гърция подходящи за позицията на жрица. Колкото до притесненията за кратката продължителност на службата им, може да се каже, че всеки етап от живота, през който преминава индивида е действително краткотраен. Гръцката религия подчертавала и отразявала същностите на жената, докато те се развивали с нейното преминаване през циклите на човешкия живот. Жречеството било огледален образ на житейските промени и за това предлагало краткотрайни позиции за девици; позиции за цял живот, както и временни, за омъжени жени; и служба изискваща вечно безбрачие само за най-старите жени."

превод от английски: Cath
източник: "Portrait of a Priestess: Women and Ritual in Ancient Greece", Joan Breton Connelly

Групов обред за есенно пълнолуние

Разпространена практика сред някои нео-паганистки групи е празнуването на 4 основни пълнолуния в годината – по едно за всеки сезон. Понякога те са само допълнение към основните есбати и сабати, но в някои случаи това е единствения момент, в който групата се събира  - най-често, когато членовете й живеят на по-големи разстояния един от друг. Обредът, който ще ви предложа е написан за група от четири души или повече, но при добра воля лесно може да бъде преработен така, че да бъде използван и само от един човек. Трябва, все пак, да отбележа, че лично аз не съм особен почитател на този тип обреди, но все пак се старая да публикувам в The Occult Room разнороден материал, а не само такъв, който е по вкуса ми.

Нужни са ви:

- есенни плодове, зеленчуци и култури

- чаша вино

- кибрит

- четири свещи за четирите посоки

1. Постарайте се да изпълните обреда навън. Украсете олтара с неща, които всеки от вас свързва с богатството на есенната жътва. Това може да са всякакви сезонни плодове, зеленчуци и култури, които са характерни както за сезона, така и за мястото, в което се намирате, като например ябълки, грозде, смокини, жито, пшеница и т.н. Може например да поставите всичко това, върху разноцветни листа. В четирите посоки поставете по една свещ, която да символизира всяка една от тях – зелена за север, жълта за изток, червена за юг и синя за запад.*

2. Определете по един човек от вашата група за всяка посока. Всеки трябва да застане на посоката, определена за него с лице към олтара, държейки съответната свещ (както и кибрит, за да я запали). Ако сте повече от четири души, то застанете така, че да оформите кръг.

3. Започва човекът, който стои на север, като запалва своята свещ, вдига я към небето и казва:

„Призоваваме силите на Земята,

и ви приветстваме в този кръг.

Нека плодородната почва на нашите земи

ни донесе благоденствие, изобилие

и всички свои богатства

по време на тази жътва.”

Свещта се оставя на олтара.

4. Човекът, който стои на изток, запалва своята свещ, вдига я към небето и казва:

„Призоваваме силите на Въздуха,

и ви приветстваме в този кръг.

Нека ветровете на промяната

ни донесат мъдрост и познание

в този сезон на изобилие и плодородие.”

Свещта се оставя на олтара.

5. На свой ред човекът, който стои на юг, запалва свещта си и я вдига към небето, казвайки:

„Призоваваме силите на Огъня,

и ви приветстваме в този кръг.

Нека ярката светлина на луната през този сезон

осветява нашият път през идващата зима."

Свещта се оставя на олтара.

6. Най-накрая човекът, който стои на запад, запалва своята свещ, вдига я към небето и казва:

„Призоваваме силите на Водата,

и ви приветстваме в този кръг.

Нека хладните есенни дъждове измият

последните утехи на лятото,

и да ни подготвят за идващият студ.”

Свещта се оставя на олтара.

7. След това всички се хващат за ръце и казват:

„Ние се събираме тази нощ, под светлината на луната,

за да празнуваме този сезон и да се веселим.

Нека следващото завъртане на Колелото ни донесе

любов и състрадание,

изобилие и благоденствие,

плодородие и живот.

Както луната е горе, така земята е долу.”

Чашата с вино трябва да обиколи кръга и отпивайки от нея, всеки трябва да сподели какви надежди има за идващия нов месец, какво очаква с нетърпение. Когато чашата премине през всеки е време да продължите със следващ обред, ако има такъв, а ако не – то затворете кръга и започнете веселата част – празнуването!

*Цветовете на свещите и тяхното значение варират в различните традиции и системи, ето защо можете да ги промените по ваше усмотрение. Добра идея би било да използвате просто четири бели свещи.

превод от английски: Cath

Източник:

http://paganwiccan.about.com/od/wiccanandpaganrituals/ht/Autumn_Group.htm

Митовете като анимация

Свикнали сме да използваме интернет предимно за неща като фейсбук, скайп или сайтчета със смешни картинки, но много малко от нас осъзнават и използват истинския потенциал на мрежата. Учудващо е как с малко усилия лесно ще намерите всякакъв вид информация и ще обогатите познанията си значително. Именно при едно такова мое търсене, съвсем случайно попаднах на серия от анимационни филмчета, в които накратко са разказани някои митове от различни места. И въпреки, че на пръв поглед това изглежда не особено сериозно, все пак смятам, че е добър начин да предизвикам вашето любопитство към световното културно наследство. Искрено се надявам, ако наистина ви стане интересно, то да отворите някоя интернет търсачка и да се впуснете в издирване на безбройните митове и значенията им.

Успех!