Молитвите към Амон (откъс от "Фараон" на Б.Прус)

Когато бях ученичка, най-добрата ми приятелка откри тази книга и започнахме да я четем с небивал интерес. До този момент никой исторически роман не ми е вълнувал по такъв начин, вероятно защото доста са малко тези, които да пресъздават толкова живо и дори исторически коректно ежедневието в древен Египет. И тъй като материала за боговете в Египет, който подготвям, ще оставя за другата година, то реших да компенсирам с този откъс от книгата на Болеслав Прус, който остана най-ясния ми спомен от "Фараон". Причината ще разберете и сами.

"В тоя момент по лицето на фараона се появи спокойна усмивка.

— Струва ми се — каза той, — че виждам Египет… Целия Египет… Да, това е Нил… пустинята… Ето тук е Мемфис, там Тива…

Наистина той виждаше Египет, целия Египет, но не по-голям от алеята, която минаваше през градината на двореца му. Чудната картина имаше тая особеност, че когато фараонът се взреше по-внимателно в някаква точка, тя се разрастваше в местност с почти естествени размери.

Слънцето вече залязваше и обливаше земята със златистопурпурна светлина. Дневните птици се прибираха да спят, нощните — се будеха в хралупите си. В пустинята виеха хиени и чакали, а сънен лъв протягаше мощно тяло и се готвеше да се впусне в гонитба за плячка.

Рибар по Нил бързо теглеше мрежата, големите кораби спираха край бреговете. Изморен земеделец сваляше от геранилото кофата, с която през целия ден бе черпил вода; друг се връщаше бавно с ралото към своята колиба. В градовете бяха запалени светлини, жреци се събираха в храмовете на вечерня. Прахът по пътищата падаше, а скърцащите колелета на колите замлъкваха. От върховете на пилоните се обаждаха тъжни гласове и призоваваха народа за молитва.

Миг по-късно фараонът забеляза учуден нещо като орляк сребристи птици, които се рееха над земята. Те излитаха от храмовете, дворците, улиците, работилниците, от корабите по Нил, от селските хижи, дори от каменните кариери. Отначало всяка от тях политваше нагоре като стрела, но внезапно срещаше под небето друга сребриста птица, която й препречваше пътя, сблъскваха се с все сила и двете падаха мъртви на земята.

Това бяха противоречивите човешки молитви, които си пречеха взаимно и не можеха да стигнат до трона на предвечния…

Фараонът напрегна слух… Отначало до него долиташе само шумоленето на крилата; но скоро взе да различава и отделните фрази.

Той чуваше болен, който се молеше да оздравее, а в същото време лекарят просеше пациентът му да боледува колкото е възможно по-дълго. Стопанин молеше Амон да бди над неговия хамбар и обор; крадец протягаше ръце към небето и молеше да му помогне да извежда без пречка кравите от чуждия обор и да пълни чувалите си с чуждо зърно.

Техните молитви се разбиваха една о друга, както камъни, хвърлени с прашка.

Пътник в пустинята падаше върху пясъка и молеше за северен вятър, който би му донесъл капка вода; мореплавател удряше чело в борда, за да задухат през седмицата източни ветрове. Земеделец искаше да пресъхнат по-скоро блатата след прилива на Нил; беден рибар молеше никога тия блата да не пресъхват.

И тия молитви се разбиваха взаимно, без да достигнат до божествените уши на Амон.

Най-голяма глъчка цареше над каменните кариери, където оковани във вериги престъпници мокреха във вода клинове и разбиваха с тях огромни скали. Там групата дневни работници молеха да дойде нощта, та да си легнат да спят, докато събужданите от надзирателите нощни работници се биеха в гърдите и се молеха слънцето никога да не залезе; там търговците, които изкупуваха откъртените и обработени камъни, се молеха да има в каменните кариери колкото може повече престъпници, докато доставчиците на храна лежаха по корем и въздишаха за мор, който да унищожи работниците, защото това щеше да им даде по-големи печалби.

Следователно и молитвите на хората от каменните кариери не стигаха до небето.

На западната граница фараонът видя две армии, които се готвеха за бой. Двете се намираха сред пясъците и призоваваха Амон да избие неприятеля. Либийците желаеха позор и смърт за египтяните; египтяните изпращаха проклятия срещу либийците.

Молитвите на едните и на другите се сблъскаха като две ята ястреби над земята и паднаха в пустинята. Амон дори не ги видя.

Накъдето и да обърнеше изморен поглед, фараонът виждаше все същото. Селяните се молеха за почивка и намаляване на данъците: писарите — данъците да се увеличават, а работата да не се свършва никога. Жреците молеха Амон да даде дълъг живот на Рамзес XII и да унищожи финикийците, които им разваляха паричните сделки; номарсите призоваваха бога да запази финикийците и да възкачи по-скоро Рамзес XIII на престола, защото той щеше да усмири произвола на жреците. Гладните лъвове, чакали и хиени жадуваха за прясна кръв; елени, сърни и зайци уплашено напускаха убежищата си и мислеха как да запазят жалкия си живот поне още едно денонощие, макар опитът да говореше, че и тая нощ двадесетина от тях трябва да загинат, за да не измрат хищниците. И така по целия свят цареше разногласие. Всеки искаше това, което изпълваше със страх другиго; всеки молеше за собственото си добро, без да пита дали няма да нанесе зло на ближния си.

Затова молитвите им, макар да се издигаха към небето като сребристи птици, не постигаха целта си. И божественият Амон, до когото не стигаше никакъв глас от земята, седеше с подпрени върху коленете ръце и все повече потъваше в съзерцание на собствената си божественост, а светът все по-често се управляваше от сляпата сила и случая.

Внезапно фараонът чу женски глас:

— Палавнико!… Палавчо!… Връщай се по-скоро в къщи, немирнико, време е за молитва…

— Сега!… Сега!… — отговори детски глас.

Владетелят погледна натам и видя бедната колиба на писаря на едно скотовъдно стопанство. Под лъчите на залязващото слънце стопанинът й довършваше бележките си за деня, жена му чукаше с камък пшенични зърна за питки, а пред къщата като младо козле тичаше и скачаше шестгодишно момче, което се смееше неизвестно за какво.

Очевидно опиваше го изпълненият с аромат вечерен въздух.

— Палавнико!… Палавчо!… Ела да се помолим… — повтаряше жената.

— Сега!… Сега!…

Но момченцето отново бягаше и се радваше като лудо.

Най-сетне майката, като видя, че слънцето вече потъва в пясъците на пустинята, остави камъка, излезе на двора и хвана разтичалото се като жребче момче. То се съпротивляваше, но накрай се подчини на силата. Майката го завлече в къщи, настани го бързо на пода и го придържаше с ръка — да не й избяга отново.

— Не се върти — каза тя, — а подгъни крака и стой мирно, събери ръце за молитва и ги вдигни нагоре… Ах ти, лошо дете!…

Момчето знаеше, че вече няма да се отърве от молитвата, и за да може да се измъкне по-скоро на двора, повдигна набожно очи и ръце към небето и с тънък креслив глас заговори задъхано:

— Благодаря ти, добри боже Амон, че запази днес баща ми от нещастие, а на мама даде пшеница за питки… Какво още?… Че си сътворил небето и земята и си й изпратил Нил, който ни носи хляб… И какво още?… Аха, сетих се!… Благодаря ти още, че навън е толкова хубаво, че растат цветя, пеят птички и че палмата ражда сладки фурми. За тия хубави неща, с които си ни надарил, нека така те обичат всички, както те обичам аз, и да те славят по-добре от мене, защото аз съм още малък и не са ме учили на мъдрост. Ех, стига вече…

— Лошо дете! — измърмори писарят, наведен над своите бележки. — Лошо дете! Колко небрежно изразяваш почитта си към Амон…

Но фараонът видя съвсем друго нещо във вълшебното кълбо. Молитвата на разлудувалия се малчуган подобно на ластовица се стрелна към небето и като пляскаше с криле, издигаше се все по-високо и по-високо, до самия трон, на който вековечният Амон с подпрени на коленете ръце бе потънал в съзерцание на собственото си всемогъщество.

После се издигна още по-високо, до главата на божеството, и му запя с тънкото детско гласче:

— А за тия добри неща, с които си ни надарил, нека така те обичат всички, както те обичам аз.

При тия думи потъналият в самосъзерцание бог отвори очи и от тях падна върху света лъч щастие. От небето до земята зацари безпределна тишина. Престана всякаква болка, всякакъв страх, всяка неправда. Свистящият камък увисна във въздуха, лъвът се спря в скока си върху сърната, вдигнатата тояга не падна върху плещите на роба. Болният забрави страданието си, объркалият се в пустинята забрави глада, а затворникът — веригите. Утихна бурята, спря морската вълна, готова да потопи кораба. И по цялата земя настана такова спокойствие, че слънцето, което се беше скрило под хоризонта, отново повдигна лъчезарна глава…

Фараонът се опомни."

Изображения от горе надолу:

1) Египетски жрец

2) Земеделие в Египет

3) Изображение на Амон, пазещ детето Тутанкамон, 1336-1327 г.пр.н.е.

Източник на текста:

Читанка - "Фараон"

Картите Таро – кратка история

От всички гадателски методи, разпространени и популяризирани сред широката публика, картите Таро вероятно са най-екзотичния и най-вълнуващия. Виждаме ги на големия и малкия екран, в списанията, вестниците, в артистичните проекти на разни художници, а дори и в някои от любимите ни музикални клипове. Ето защо не е учудващо защо това е вероятно първият гадателски метод, с който се захващат и начинаещите. Жадни за прозрения в бъдещето, те много често пренебрегват нещо, което им се струва незначително - да се запознаят с историята на картите Таро.

А има защо, тъй като доста хора използват картите, смятайки ги за изключително древен гадателски метод. Според мен не е хубаво да живеем в заблуда и винаги трябва да търсим, доколкото е по силите ни, истината, особено що се отнася до гадателските методи, които използваме и обредите, които изпълняваме. Ето защо реших да ви запозная в общи линии с историята, стояща зад мистичните и очарователни карти Таро.

Известно е, че игрите с карти, произхождат от Китай, но навлизат в Европа някъде в края на 14 в. чрез Мамелюкската империя, заемаща голяма част от територията на днешен Египет. Въпреки, че не знаем какви са били правилата за игра, известно е че колодата на мамелюците останала почти непроменена в Италия. Още по това време боите били Мечове, Жезли, Монети (познати и като Дискове или Пентакли) и Чаши. Всяка боя имала по десет карти с номера и три „кралски карти” – Крал, Рицар и Паж, като по този начин колодата била съставена от 52 карти. Вариации се появили из цяла Европа – някъде променяли само названието на боите или пък дизайна, докато другаде създавали напълно нови колоди или напълно нови игри с тях.

Някъде към 1420 год. в Европа се заражда идеята за повече карти козове, предшестващи т.нар. Голяма аркана в Таро. Известно е, че първите карти наподобяващи Таро са били създадени между 1430 и 1450 година и са били разпространени в Милано, Ферара и Болоня в северна Италия. Това става благодарение на добавянето именно на такива „карти козове” към вече традиционното тесте за игра. По това време те биват наричани именно carte da trionfi – карти козове, а първото литературно сведение за съществуването на такива карти е съдебен запис от Ферара от 1442 год. Любопитно е да се отбележи, че най-старата запазена колода е нарисувана в средата на 15 в. за фамилията Висконти-Сфорца, управители на Милано по това време. В този период се развиват множество вариации на дизайна на картите, като дори има запазени колоди, като например популярната Сола Буска, но те са по-скоро атрактивни изключения на фона на общата картина.

Играта с Таро картите се разпространила от Италия към Франция, след това към Швейцария, Германия и други страни, като добила особена популярност в 16 и 17 в. През 1540 год. Франческо Марколини публикува това, което днес се смята за вероятно първата книга за гадания с карти. Въпреки това, картите описани там не се употребяват по познатия ни начин и сами нямат стойност като гадателски метод, а само помагат да бъде избран такъв. Интересен намек за различна употреба на Таро е едно сведение от Венецианската Инквизиция от 16 в., където се споменава, че вещиците използвали картата Дяволът, за да извършват своите сатанински ритуали. Няма доказателства дали това е истина или не, но отношението на църквата в общи линии продължава да бъде негативно спрямо Таро само и единствено в ролята му на хазартна игра, каквато тя действително е по това време.

През 18 в. Таро започва да се развива много по-разностранно и отвъд своята традиционна роля на средство за забавление. В този период колодите с карти придобиват едно по-дълбоко значение, като на всяка от тях бива дадено символично значение. През 1770 год. е публикувана и една от първите книги за гадания с карти. Неин автор е французинът Етейла, който популяризира и за пръв път влага окултно значение в Таро. Повечето от методите за гадания, познати ни от следващия век дължим именно на него, както и на още двама френски автори. Те правят връзка между 22-те коза и буквите в староеврейската азбука и по този начин ги свързват с Кабала, влагайки много по-широк смисъл в тях. Нещо повече тримата французи дори измислят фалшиви истории за новосъздадените от тях карти Таро, за да направят връзката им с Кабала по-достоверна. В тази своеобразна нова митология, читателят бива пленен от истории за посветителни обреди в Египет, юдейски мистицизъм и цигани номади. Ясно можем да видим как измислените истории на Етейла до ден днешен доминират в съзнанието на хората.

Но безспорно човекът допринесъл най-много за разпространението на картите Таро във вида, в който са сега е Артър Едуард Уейт. Предполагам много от вас ще останат учудени да разберат, че той не бил съгласен с идеите на Етейла. Уейт пише 

„Не бива да бъда причисляван към тези, които са убедени, че има действително съответствие между староеврейските букви и символите на козовете в Таро.”

Вместо това той се съсредоточава върху събирането на разнообразни сведения и символни значения, някои от които окултни, за Таро, за да стигне до собствена интерпретация. Самият Уейт твърди, че Таро са по-скоро мистичен, а не окултен инструмент, но неговата най-забележителна иновация е въвеждането на изображения и за картите с номера – това, което по-късно става известно като Малки аркани.

Колодата, създадена от Уейт става основа за по-нататъшното развитие на Таро. През 20 в. картите придобиват все повече и повече известност, като стават предпочитан инструмент на нео-паганисти, гадатели, различни ентусиасти и окултисти. Развиват се безбройно количество колоди с различни вариации в размера, формата, наименованието и разбира се изображенията на отделните карти. Така се стига до момента, в който вече имаме колоди с вампири, индианци, келти и египтяни, че дори и такива с анимационни герои. Картите Таро пленяват заради своята универсалност и разбираем език, което ги прави лесни за употреба. Те са и изключително достъпни: можете да си купите ваше собствено тесте (или дори да си направите такова), има издадени стотици книги на тази тематика, а съществуват вероятно хиляди интернет страници. И мисля, че едва ли би било пресилено да кажа, че днес картите Таро са почти толкова популярни, колкото преди няколко века когато са били една приятна и забавна игра, достъпна за всички.

Изображения от горе надолу:

1) Мамелюкска карта - Крал на Чашите

2) Колода „Сола Буска“ – Кралица на Чашите

3) „Слава“, Таро карта от 18 в.

4) А. Е. Уейт

Източници:

http://www.tarotpedia.com/wiki/Tarot_History

http://en.wikipedia.org/wiki/Tarot

Статията е публикувана за пръв път в онлайн списание "Змей Магесник", брой 3

Светилището на нимфите и Афродита до с. Каснаково

Много хора считат, че вярата в старите езически богове отдавна е изчезнала. Но почти навсякъде около нас, почитта към тях, все още е жива, предавана понякога дори несъзнателно от поколение на поколение. Нещо повече, народът ни е запазил паметта за свещените места на древните богове и там все още се извършват обреди, носещи спомен от античността. Едно от тях е Светилището на нимфите и Афродита, разположено в живописна местност в близост до село Каснаково, само на няколко километра от град Хасково.

            Светилището е известно още от 1898 г., но първите археологически проучвания са извършени едва през 1945-1946 г., от небезизвестния български археолог Иван Венедиков. През 1968 г. обектът придобива статут на национален паметник на културата, а през 2007 г. проучванията са подновени. Счита се, че това е най-добре запазеното тракийско светилище на територията на България.

Комплексът е построен около II в. по инициатива на Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос, за който се смята, че е бил трак на служба в Римската армия. Той само благоустройва вече съществуващо място за поклонение, а не го „създава”. Надпис на гръцки език, разположен върху каменния свод над извора, гласи:

"На добър час! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита."

Изворът – все още действащо място на почит към боговете

            Известно е, че около самия извор възникват множество сгради, строени по различно време, като вила рустика, баня, амфитеатър и др. Култовият комплекс се е състоял не само от централния извор, но също така и от храм и помещения за поклонниците. Това, както и фактът, че светилището е било разположено на място, където се пресичат две натоварени за времето си пътни артерии, следва да ни наведе на мисълта, че в древността мястото е било оживена религиозна дестинация.

Разбира се най-важна роля е имал изворът. Той е оформен в скалата, която е изсечена до височина от 2,40 м. Водният поток е каптиран, чрез изграждането на три свързани с каменен улей помежду си басейна. Те са били облицовани с блокове от розов мрамор, украсени чрез врязани меандрови орнаменти. Фасадата на светилището е била оформена с мраморна колонада, но за съжаление от нея са оцелели единствено основи.

Вероятно някои от вас веднага ще възразят, че светилище, посветено на нимфите и Афродита няма как да бъде тракийско. Известно е, че траките са почитали Велика Богиня Майка, която са наричали с различни имена (епитети). Въпреки, че повечето хора възприемат Афродита единствено като богиня на любовта, според космогоничните представи тя е персонификация на възпроизводителните сили на природата и майка на всичко живо, което я приближава значително до тракийската Велика Богиня Майка. Известни са и епиграфски паметници, свидетелстващи за почитта на траките към Афродита, а именно Орфеевите химни.

В образа на нимфите лесно можем да открием предшественик на един познат роден митологически персонаж – самодивите.

Три танцуващи нимфи Саладиново, II в. пр.н.е., Археологически музей София

Но това, което е най-важно в случая е, че народът е запазил в своята памет идеята за светостта на мястото. И до ден днешен хората вярват, че водата в извора е лековита, а бездетни жени все още ходят там, за да измолят богинята, покровителка на плодородието, да ги дари с рожба.

Източници:

http://btourism.com/read.php?id=140

http://nymphs.dimitrovgrad-info.bg/index.html

Статията е публикувана за пръв път в онлайн списание "Змей Магесник", брой 2

Захаросани джинджифил и портокалови корички

Обичам да използвам времето около коледните празници, за да експериментирам в кухнята и по-специално със сладките неща. Тази година съм решила най-накрая да приготвя домашен щолен, но докато разглеждах различните рецепти попаднах на нещо, което определено много ми хареса – захаросани джинджифил и портокалови корички. Всички сме виждали нещо подобно на рафтовете в големите магазини, където се продават изсушени плодове и се оказва, че тези захаросани специалитети са основна съставна част не само в коледния щолен, но и в много други сладки изкушения. Нещо повече – вкусни са и при директна консумация, а най-хубавото е, че освен чудесен деликатес, могат да бъдат и уникален коледен подарък, който сами да приготвите за своите близки.

В общи линии процесът по създаването както на захаросаните портокалови корички, така и на захаросания джинджифил е един и същ, като има само малки разлики. Разбира се, трябва да ги правите отделно, за да не се смесят вкусовете. Портокаловите корички трябва да са само от горната част на кората без бялата ципа – това най-лесно ще постигнете като използвате белачка за плодове и зеленчуци. Джинджифилът трябва да е обелен и нарязан на тънки парчета. След това процедурата е една и съща:

Изсипете готовите парчета в подходящ съд и ги залейте със студена вода. Включете котлона и изчакайте докато водата заври. Оставете парчетата на котлона във врящата вода за около 10 минути. След това ги отцедете от водата и налейте отново студена вода колкото да ги покрие. Върнете съда на котлона и повторете – изчакайте докато водата заври, а след това оставете парчетата вътре за 10 минути. Ако при беленето на портокаловите корички върху тях все пак е останало някакво количество бяла ципа, повторете този процедура още един път. След изтичането на последните 10 минути, отново изсипете горещата вода, добавете студена до покриване на парчетата, но този път добавете и захар (в отношение близо 1 към 1 с парчетата). Оставете на котлона, докато парчетата не започнат да изглеждат прозрачни. След това извадете парчетата и го оваляйте добре в захар. Оставете ги да изсъхнат върху кухненска хартия за известно време (поне няколко часа), след което ги приберете в плътно затварящ се стъклен или пластмасов съд. Сложете панделка на съда и сте готови!

Не изхвърляйте останалия сироп! Можете заедно с няколко парчета да го оставите да изстине, след което да го затворите в буркан и да го приберете в хладилника, където ще издържи около цяла година. Това импровизирано сладко е чудесно за сервиране върху сладолед или като съставка на други десерти. Също така, ако прибавите сода и лед към сиропа, ще получите чудесна напитка (особено подходящ метод за джинджифиловия сироп).

В клипчетата по-долу ще видите и други трикове!

Успех!

Малки заклинания за намиране на работа

Понякога човек започва да губи надежда, че ще намери работа, особено когато икономическата обстановка в страната е неподходяща. Разбира се, ние не трябва да разчитаме, че едно заклинание или магия ще оправи нещата „като с вълшебна пръчица”. Не трябва да забравяме, че за да получим нещо, то трябва да положим усилия за това. Приготвила съм ви няколко малки заклинания, които да ви помогнат в намирането на работа. Но ви препоръчвам – не се осланяйте само на тях! Търсете работа, която е подходяща за вашата квалификация, ако нямате такава – опитайте се да посетите курсове, с които да придобиете нови умения и т.н. И най-важното – никога не се отчайвайте! Успех!

1. Заклинание с възли за намиране на работа

За да намерите работа, ако имате трудности при търсенето, запалете зелена свещ и омотайте зелен канап (конец) около основата на свещника, така че да е далеч от пламъка. Съсредоточете се върху канапа и помислете точно каква работа искате да намерите, но не бъдете прекалено „алчни” в желанията си. Завържете седем възела на канапа, като на всеки възел казвате по едно от следните изречения, в зависимост от номера на възела:

„С първи възел заклинанието започва,

с втори възел, желанието ми се сбъдва,

с трети възел – работа за мен се появява,

а с четвърти възел – намирам нейна обява.

С пети възел моята работа процъфтява.

С шести възел моето заклинание се заковава.

С седми възел – силата се освобождава.”

Трябва да направя уточнението, че възлите не трябва да бъдат един върху друг. Трябва да оставите канапа завързан и да го приберете на скришно място.

2. Заклинание за намиране на работа

Напишете на зелена свещ какъв вид работа искате да намерите и запалете свещта, като кажете:

„Да направи за мен това, осигури ми желаната работа”

И оставете свещта да изгори напълно.

3. Муска, за да си осигурите назначение

Вземете зелено парче плат от естествена материя оформено като квадрат и с размер малко по-малък от този на носна кърпичка. Поставете го с единия от ъглите сочещ към вас. В средата на плата сложете 3 семена кардамон, дафинов лист и клонче розмарин. Завържете ги с конец в малко вързопче. Преди всяко интервю за работа, подръжте вързопчето и си представете как влизате в уверено в стаята и получавате желаната работа. Ако решите да го носите с вас, то трябва да е на място, където никой няма да го види.

Превод от английски: Cath

Източници:

(1) http://www.oocities.org/jadeaaustin/spells/job.html.tmp

(2), (3) http://witchescircle.webs.com/jobspells.htm

Полезни връзки:

Как да търся работа по време на криза?

Как да търсим работа?

Как да търсим работа? (2)

Как да търся работа? (3)

Лунна магия за привличане и любов

Днес отново съм ви подбрала едно заклинание от форума на Magic Gate. Преди да го изпълните, още от предната вечер трябва да подготвите съд с вода и листа от цвят на роза, който да престои една нощ под светлината на луната. На другата вечер по време на пълнолунието, кажете заклинанието към пълната луна след като сте измили ръцете си в тази вода.

„Луна, моя повелителка, на сърцата хорски озарителка, увий ме със сребърната си светлина, подари ми с изгрева – на обичания/-та обичта, на обичания/та чистата кръв, добрите мисли, царствените му дела, всичките му/й благи слова. Главата му/й от злато по чиста, устните му/й сладост, тялото – желание. Прати му омая и благоуханието на любовта! Както непрестанно ручеят пее своята песен, както пазачът пази нощните двери, нека така и обичаният/та зорко над мен да бди, от всички други да ме дели. На Луната приятел/-ка ще стана, в сърцето на обичания/ -та ще остана!”

Особено важно е да не казвате име! Тази магия може да се възприеме по-скоро като един вид молитва и се основава на вашата обич и силата на чувствата ви, но не е от обсебващите, въпреки че се прави по адрес на определен човек. Разбира се, дори в този случай трябва много сериозно да обмислите действията си.


Източник:
Magic Gate Bg, автор damnameneus

Тигрово око

Тигровото око е камък от групата на кварца, с красив жълто златисто или златисто кафеникав цвят и копринен оттенък. По своята структура наподобява друг камък – котешко око.

Талисмани и амулети

Вярва се, че като талисман тигровото око носи вътрешно спокойствие и увереност на приносителя си, засилва силата на духа му, пази от уроки, магьосничество, кошмари и зловредни влияния.

Лечебни свойства

Счита се, че тигровото око лекува парализа, болести на кръвта, остеохондроза, артрит и възпаление на костните тъкани. Също така се смята, че помага в случаи на шизофрения и различни психически заболявания, намалява умората и раздразнителността, подобрява различни сърдечни и астматични състояния.

Магически свойства

Това е камък, за който се вярва, че пази магьосниците от чуждо влияние и им дава сила. Тигровото око се използва като средство за фокусиране на ума. Разпространено е мнението, че тигровото око предоставя защита по време на пътувания, засилва убежденията и увереността.

по материали от: http://www.jewels-empire.com