Разваляне на магия за раздяла

Ще цитирам в пълната му цялост едно разваляне на магия за раздяла, което можете да намерите в невероятната книга на Ивета Тодорова-Пиргова "Баяния и магии". За съжаление книгата е почти неоткриваема, тъй като първото издание явно е изчерпано, но се чуват слухове за второ издание. Ако тези слухове се окажат истина - не пропускайте да си купите едно копие, защото определено няма да съжалявате.

Източник: Тодорова-Пиргова И. 2003 Баяния и магии, стр. 481

Елифас Леви

Елифас Леви е френски окултен автор и магьосник от 19 век. Неговите трудове върху магията вдъхновяват много от по-късните окултисти и Леви остава в историята като една от основните личности, вдъхновили възраждането през 20 в. на магията и съвременното вещерство.

Неговото истинско име е Алфонс Луи Констан, а Елифас Леви е псевдоним, под който издава книгите си и е резултат на опита му да преведе или транслитерира рожденното си име на иврит. Роден е на 8 февруари 1810 г. в Париж, в семейството на обущар. Той учи в семинария с намерението да встъпи като свещенник в Римокатолическата църква. Ръкоположен е за дякон през 1835 г., но така и не става свещенник.

В началото на 30-те години на 19 в. той започва да се интересува от месмеризъм и окултизъм. По това време се запознава и с една възрастна двойка - Гано (Ganneau), които практикуват вещерство (г-н Гано смятал себе си за пророк и реинкарнация на Луи XVII, а съпругата си за реинкарнация на Мария Антоанета). За известно време Леви се присъединява към Гано и става един от неговите последователи.

След като напуска семинарията, той публикува два радикални трактата - "L'Evanglie du Peuple" (Евангелие на народа) и "Le Testament de la Liberté" (Заветът на Свободата), които водят до две кратки присъди. Леви се жени за младата Мари-Ноеми Кадио през 1846 г., но след като единственото им дете умира рано, бракът им се влошава и те се разделят през 1853.

Леви среща Едуард Булвер-Литън (английски писател, окултист и ръководител на малък Розенкройцерски орден) през 1854 г., и придобива интерес към Розенкройцерството и некромансията. Той започва да обмисля идеята за написването на гримуар или трактат върху магията, повлиян от "Магът" на английския окултист Франсис Барет. Така през 1855 г. Леви публикува своята най-известна творба "Dogme et Rituel de la Haute Magie" (Учение и ритуал на висшата магия). През следващите десетина години той публикува още няколко книги, в това число “La Clef des Grands Mystères” (Ключът към Великите тайни), “Fables et Symboles” (Басни и символи), “La Science des Esprits” (Науката на духовете) и "Le Grand Arcane, ou l'Occultisme Dévoilé" (Голямата тайна, или разбуленият окултизъм), последната написана през 1865, но издадена едва след смъртта му.

Той определя три основни принципа на магията:

1) че материалната вселена е само малка частица от реалността, която включва много други нива и модели на съзнание, и че пълното знание и пълната сила във вселената са постижими само чрез осъзнаване на тези други аспекти от реалността (един от които той нарича "астрална светлина" - космически флуид, който може да бъде оформен чрез воля във физически форми);

2) че човешката воля е истинска сила, способна да постигне абсолютно всичко, от ежедневното до чудодейното;

3) че човекът е микрокосмос, миниатюра на макрокосмическата вселена, и двете са неразделно свързани, поради което процесите, задействани на едно ниво, могат да имат ефекти и на друго.*

Елифас Леви е известен и заради неговите съчинения относно мнимото божество на Рицарите Тамплиери - демонът Бафомет, който той възприема като олицетворение на Абсолюта в символична форма, съдържащ дуалистичната природа на живота и мъжките-женските аспекти на сътворението. Той изобразява Бафомет като крилато божество, с глава на козел и както с мъжки, така и с женски отличителни белези. Леви е първият, който разделя символа на пентаграмата на добър и лош вариант, и инкорпорира своя козлоглав Бафомет в обърнатата пентаграма и така приписва зли качества на новия символ.

Версията на магията на Елифас Леви добива голяма популярност по време на повишения интерес към спиритуализма и от двете страни на Атлантическия океан от 1850 г. нататък. След своята смърт, той става дори още по-известен. Неговите магически учения привидно са свободни от фанатизъм и той не е претендирал да е посветен в някое древно или измислено тайно общество. Също така той въвежда картите таро в своята магическа система, като става причина те да станат неразделна част от инвентара на западните магьосници. Елифас Леви има силно въздействие върху магическите практики на Херметическия орден на Златната зора, а по-късно и върху бившият член на ордена Алистър Кроули (Кроули дори твърди, че е инкарнация на самия Елифас Леви).

Съществуват слухове, че преди смъртта си на 31 май 1875 г., Леви се завръща към Католическата църква и умира след като е получил последно причастие.

По материали от: http://www.witchcraftandwitches.com/witches_levi.html

* Специално този принцип е изказан още в древността от нео-платониците, ако не и по-рано. За другите два не мога да съм сигурна, но подозирам, че също имат корени в древността.

Черната меса

Изпитвам доста смесени чувства, когато трябва да пиша за подобен род неща. От една страна е интересно да се проследи начина, по който т.нар. вещерство се развива с годините, но от друга не искам да оставате с впечатлението, че искам да подклаждам ентусиазма ви, за да извършвате такива ритуали. Под "подобен род неща" съвсем нямам предвид това, което сме свикнали да се нарича черна магия или пък сатанизъм. Това, което имам предвид са едни практики, които по всяка вероятност са следствие от преследването на вещици, а не причина за него; едни практики, които с мрачния си романтизъм внушават представата за реализъм, докато всъщност остават по-скоро в сферата на фантазията.

В основни линии Черната меса представлява вид пародия на религиозната служба на Римокатолическата църква. Но особеното тук е, че по всяка вероятност този обред се появява в резултат на стремежът на някои автори да демонизират т.нар. вещици, приписвайки им един от най-големите грехове - оскверняване на християнски символи. Подобно съчиняване на скандални обреди е честа практика в борбата с вещерството и езичеството. Също толкова често можем да видим и обратното - измислените обреди от християнските автори да се прегръщат от т.нар, вещици и вещери, които започват да ги изпълняват. Това явление е силно застъпено в голяма част от съвременните окултни и езически практики, които разчитат почти изцяло на писмени сведения. А веднъж направена грешката започва да се мултиплицира в нечувани размери. Не искам да кажа, че използването на литература писана от християнски автори е лошо, по-скоро искам да изтъкна, че всички източници следва да се проверяват отговорно преди да започнете да се впускате в изпълнението на ритуали, създадени като анти-езическа или анти-вещерска пропаганда.

Няма да се впускам в подробни описания на Черната меса. От една страна защото за моите вкусове тя е доста съвременно творение, което на всичкото отгоре принадлежи по един или друг начин към християнските вярвания. А от друга страна съм ви намерила нещо, което ще вие много по-забавно да прочетете. Един откъс от книжката "Тронът на Луцифер", посветен на черната меса. Не се вживявайте много, защото все пак това не е научен труд или древен гримуар, а просто една стара руска езотерична книжка, предназначена за широката публика и, разбира се, целяща да компроментира капитализма. Въпреки това мисля, че за всички ще е интересно да прочетат тази информация, дори и само от любопитство.

Свалете си откъса за Черната меса от ТУК

Летене и преобразяване на вещиците от централните Балкани

"Това, че вещиците могат да се трансформират в каквото пожелаят е много стара и широко разпространена представа. В централните Балкани се смята, че ако поискат те могат да се преобразят в определени животни - в това число крастави жаби, нощни птици, различни черни птици, обикновен орел, пеперуди, кучки, котки, кокошки, пуйки и мишки - но никога в гълъб или царски орел, тъй като рядко могат да ги наранят.

Има много описания на мехлемите, които те използват за летене. Някои твърдят, че те се правят от тяхната "капетаница" от изпражненията на черни свине, съпроводено с думите "Нека този мехлем да бъде с нас, когато летим, за да ни пази живи." Други - че Дяволът ги снабдява с мехлема, когато те имат нужда от него. В същото време се вярва, че "всичко, което вещицата трябва да направи е да завръже метла зад себе си" и така ще полети във въздуха. Въпреки това се смята, че мехлемът е по-добрият вариант, тъй като, казват, една "куца Йеленка паднала от дъбово дърво докато яздила метла" някъде близо до Загреб "отвъд река Сава." Вещиците също така яздят кросно, докато държат прът или пръчката, с която вадят сърцата от гърдите на жертвите си.

Сред сърбите в Херцеговина е разпространено вярването, че мехлема за промяна на облика се прави от човешка мас смесена с и сготвена в детска кръв, към която "определени билки" също се добавят. Това позволява на вещиците да придобиват крила, които не са от пера, а от кожа, като на прилеп. Тези сърби също така вярват, че вещицата се съблича гола през нощта, докато всички други спят, и удря "преклада", металната или каменна решетка в огнището, три или четири пъти с прът, докато му говори все едно говори на овен. От решетката се появява черен котел; тя пъха ръцете си в него и с тези мазни ръце маже цялото си тяло. Подобни вярвания са били широко разпространени и в други райони населени с южни славяни, както и сред гегите, група племена в северна Албания, където се е смятало, че каменния "преклад" е седалка за вещици.* В прочутата поема "Горският венец" на Петар II Петрович Негош, владика на Черна гора (1813 - 1851) стара жена говори за мехлема способен да променя облика:

"Ние имаме определена билка за това,

която билка ние варим в котел;

с която се помазваме подред,

след което всички ние сме вещици."**

Един известен учен, М. Решетар, коментирайки този откъс казва, че обикновено се смята, че този мехлем е направен от "сготвена крастава жаба или масло, направено от кобилешко мляко."

Известният турски географ Евлия Челеби, пишейки през 1652, разказва невероятна история за преобразяването на една българска жена от планинското село Балкан Кьой. Тази стара българка преобразила своите седем деца, синове и дъщери, в пиленца само с шепа пепел от огнището, която разпръснала върху техните голи тела, докато те спели в леглото. След това поръсила собствената си глава с пепел от същото огнище и се преобразила в кокошка. Това породило притеснения и вълнения сред турските пътешественици. Но кокошката и нейните пиленца се превърнали обратно в хора, след като един български селянин си извадил пениса от потурите и уринирал върху тях. След това жената и децата й били заведени от селяните при свещеника в църквата за молитва. На Челеби също така му казали, че тази жена, бидейки вещица, се преобразявала в животно веднъж годишно през някоя зимна нощ."

Източник: Vukanović T. P. 1989 Witchcraft in the Central Balkans I: Characteristics of Witches, - в: Folklore, Vol. 100, No. 1 (1989), стр. 12-13

Превод от английски: Cath

Източник на изображенията: Bêtes de Mode - Helmo

* Трябва да призная, че тази част на текста малко ме затрудни. Не съм убедена дали под "преклад" (preklad) се имат предвид кончетата на огнището - които държат дървата, или пиростията.

** Нескопосаният превод на поетичния текст е мой, направен по английския му превод.

Див кестен

Автор на статията: Божанка Гатева

Сега е сезонът на кестените. Кестените обичайно се засаждат и растат като парково дърво, в градовете са част от озеленяването. Дървото дава множество плодове, които капят през есента, и ги има в изобилие. Парковите служители по чистотата се затрудняват всекидневно да ги изхвърлят. Мъдростта на народа обаче знае ценността на тези плодове. Плодът на дивия кестен е ползвана и популярна билка. Все повече хора събират есен кестени.

Разбрах за лечебното им действие преди десетина години. При споделяне с колеги за Народни средства за простудите, една колежка ми сподели, че е имала големи затруднения с хроничен синузит. При което баба й и казала да вземе сух плод от конски кестен, да настърже на най-ситното на ренде на прах, и да смръкне по една щипка с всяка ноздра. Облекчението било невероятно, и чудодейно. Попитах я, за колко време минава синузита. Облекчението настъпвало още с първото смръкване, но тя продължавала докато й мине напълно. Имах възможността не веднъж да се уверя в думите й. Тогава имах подобни оплаквания. Вземала съм праха от сух кестенов плод в най-разнообразни варианти. Освен за смръкване, съм го добавяла в природните капки за нос, за подсилване, от клеева разредена тинктура, с добавка кестен, или чеснови капки със праха. Това е едно от най-непопулярното приложение на кестените по мои наблюдения.

Обичайно кестеновите плодове се ползват при разширени вени, за облекчаване на напрежение и болки в краката. Имах една преподавателка в един курс, и тя сподели, че за разширени вени само от кестенов спиртен екстракт имала облекчение. Бере си кестени, счуква ги и ги залива с ракия. След 40 дни екстракта е готов.

Веднъж, пътувайки, се запознах с един човек, който ми разказа своята история. Имал гръбначен проблем, дископатия хронична. Тя му създавала грижи 4-5 пъти годишно, като го скове, го поставя на легло с невъзможност да се обслужва сам. Едно такова схващане продължило дълго време - три месеца бил неподвижен. Медицината предписвала болкоуспокояващи инжекции, които не решили проблема. Спасението дошло от един възрастен лечител, при когото го закарали.

„- Народната медицина е най-великата! Толкова било просто! Кестенов спирт. Започнах мазане, и на втория ден бях на крака. На третия бях напълно добре.

- Как се прави извлека?

- 40 кестена се счукват с чук, и заливат с един литър ракия. Стои 40 дни на слънце в стъкло, а от време на време разклащам. След това се прецежда, и се ползва за външно мазане.

- Колко пъти мажеш на ден?

- Колкото повече, по-добре.”

Тази пролет дядо Владо Бошнаков, известен Народен лечител разказа своята история на своя лекция в здравословен форум. Имал проблем на ставата на лакъта, скъсана торбичка на ставата, която трябвало да се зашие оперативно според лекарите. Дядо Владо отказал операция, знаейки големите рискове, които тя крие. Тръгвайки си, среща свой приятел, който го успокоява, че е лесна работа решението. Казва "ела с мен до вкъщи, да ти дам нещо". Нещото са два кестена и обяснения как да ги ползва. Счукват се на прах, и се поръсва една топка тесто с квас, която се слага от страната на допира с лакъта. Ставата „се самозашила” за три дни, което са констатирали лекарите при контролния преглед.

Ценна информация за плода на дивия кестен ни дава нашият най-голям Народен лечител Петър Димков. "В това малко плодче", казва той, "има излъчвателна батерия, която излъчва енергия цяла една година." Той ползва кестеновите плодове в стаята, под леглото, или под дюшека на болните, като източник на енергия. Така, че той препоръчва всеки ден да носиш в джоба си 1-2 кестена.

Тази тайна е била известна на Людмила Живкова, която е била посветена в Тибетски мистерии. Приближените на гранд дамата, казват, че след голямата катастрофа която преживява, с травма на черепа, тя носи чалма по две причини. Едната са белезите, които има, а другата причина е, че носи в чалмата две шепи кестени. По тези причини кестените се ползват и за защита от негативни атаки. Поставят се в ъглите на помещението по няколко кестена.

Сега е сезонът, в който да си наберем плодовете на кестените. Можем да си ги поставим в панер в стаята, или да поставим върху компютъра за неутрализиране на вредните емисии.

Ако имате желание, можете да се свържете с Божанка чрез нейния фейсбук профил - ТУК
Или можете да се присъедините към фейсбук страницата й - ТУК

Когато си сред природата

От години се опитвам да усвоя в детайли разпознаването, събирането и употребата на билки. В началото упорито разглеждах книги с цветни табла, четях статии и разлиствах справочници с надеждата, че с достатъчно усилия ще успея да наизустя всичко необходимо. С времето разбрах, че билките са едно от онези неща, които няма как да научиш само четейки. Тук поговорката "каквото става на книгата не става на нивата" важи с пълна сила.

Жълт равнец върху скалите

Но когато живееш в града, събирането на билки може да изглежда като далечно и недостижимо занимание. Нещо, за което мечтаеш, докато пресичаш забързания булевард, за да стигнеш до супермаркета. Нещо, което планираш, но рядко осъществяваш заради работата, задълженията, трафика, жегата или главоболието, което имаш от онези "две бири" в бара предната вечер.

Съвсем по друг начин стоят нещата, когато се задържиш за по-дълго време в близост до природата. Без значение дали при баба на село, с приятели на къмпинг на морето или пък сами в палатка до някой язовир. Добре, това последното звучи малко съмнително, но все пак... Тази година имах възможност да се задържа малко по-дълго при родителите ми, които живеят в близост до планината. И всеки ден единственото, за което можех да мисля беше да изляза за билки. За да видя какво ще открия в района, за да проверя дали ще разпозная всички растения, които ще видя по пътя си и най-вече за да си набавя тези от тях, които ми бяха нужни за производство на мехлеми и тинктури. И съвсем естествено - при първа възможност излизах, за да събера необходимите ми билки.

Ходенето за билки има няколко огромни плюса, освен събирането на нужните ви растения. На първо място е разходката сред природата, която е почти толкова лечебна (ако не и по-лечебна) колкото самите билки. Особено ако сте решили, че ще обиколите няколко вида местообитания. На второ място идва възможността да откривате нови и непознати за вас места и растения. Трябва да предупредя, че това е особено пристрастяващо! Всяка тревичка, която не познавате или за която се съмнявате дали познавате, снимайте с фотоапарат или телефон. Така, след като се приберете, ще можете на спокойствие да разучите снимките и да видите на какво сте се натъкнали. Тъй като ще ви се наложи да прелиствате неколкократно илюстрациите в книгите, това ще ви помогне и в научаването на други растителни видове.

Дали това е червена хвойна?

Не на последно място е и удоволствието от разходката сред природата. Преди време, само за един следобед, успях да се насладя на водопад; на двойка гарвани, прелитащи на 10 метра над главата ми и на спираща дъха гледка към спокойните и зелени хълмове на планината. И всичко това, докато преминавах от реката към дъбовата горичка, а от нея през скалните пътеки, водещи до обширните поляни в полите на Родопите.

Ако пък сте от малцината късметлии, които живеят на село или пък просто имат хубав двор пред дома си, то ходенето за билки ви носи още един бонус. Ще можете да вземете диворастящи растения и да се опитате да ги засадите в собствения си двор, за да са ви подръка. Разбира се, трябва да имате предвид, че някои растения са защитени, а други силно отровни. Ето защо е добре все пак да имаме някаква подготовка, когато излизаме сред природата. Или още по-добре - отидете с някой, който познава билките във вашия край!

Тази година вече е към края си, но ако искате да започнете да се занимавате с билки, то можете да предвидите това в програмата си за следващата година. През зимата ще имате достатъчно време да проверите кои растения кога цъфтят. И най-вече - да прецените от какви билки имате нужда. Така например тази година аз имах нещо като мания за змийско мляко, тъй като имах малко проблеми със зрението. Еньовчето се включи в домашната ми аптечка с един не чак толкова добре ухаещ крем, който използвам когато кожата на ръцете ми стане прекалено суха. Опитах се да направя и спиртен извлек от мента, но съвсем не използвах подходящия вид мента. След една не чак толкова успешна маска за коса със зехтин и жълтък, реших, че ще премахна излишната мазнина от косата си с отвара от дъбови кори (които закупих от билкова аптека!). А след почивката на морето имах нужда от нещо тонизиращо сухата ми кожа, ето защо заложих на събраната през лятото лайка. Има билки, които е добре всеки да има в дома си и повечето от тях се намират доста лесно.

Бучиниш край бодлива тел - тематично

Сигурно съм ви объркала с тази статия, но просто трябваше някак да споделя възторга от удоволствието и ползата от това просто да излезнеш сред природата с чанта за билки на рамо и сърп в ръката. И не само да отмориш, но и да си направиш услуга, набирайки дори малко букетче лечебни растения. А както казват "апетитът идва с яденето". И колкото повече ходите за билки, толкова повече ще искате да го правите. Разбира се, не трябва да подценяваме и теорията. От нея научаваме как и кога се берат билки, как се изсушават, как и за какво се използват. А също така кои растения са опасни, кои трябва да избягваме дори да доближаваме и кои са застрашени от изчезване. Но никога няма да можете да научите толкова от книгите за лечебни растения, колкото дори само от два излета годишно с цел събиране на билки.

А какъв е вашият опит с билките? Какво набрахте тази година? Какво не успяхте? Какви домашни отвари забъркахте? Пишете ми в коментарите.

Таро предизвикателство/лексикон от Тъндър

Няма да ми повярвате, но тъкмо преди ден-два се чудех кога и сред българските езотерични блогове ще се появят така популярните публикации от типа "tag". И ето вчера Тъндър ме зарадва именно с една такава, при това за таро. Сигурно много от вас вече придобиват усещането, че това е таро блог, но не губете надежда - припомнете си някоя стара публикация от архива или още по-добре - станете вие автор в The Occult Room.

Аз пък веднага се захващам да отговарям на въпросите. Знам, че сред тези, които посещават Тайната стая има и такива, които също имат блогове. Силно се надявам, ако се занимавате с таро, да отговорите и вие на въпросите и да не забравите да ги споделите. Смятам, че това е един чудесен начин хем да се поопознаем, хем да погледнем върху картите таро през очите на някой друг.

И така...

1. Как започна да се занимаваш с таро?

Беше решение - "Ето сега смятам, че вече съм готова да се захвана с таро". Преди това винаги таро ми се струваше като нещо страшно трудно - целият този хаос от символи, препратки към различни езотерични традиции и системи, цветове, фигури, числа... И всичкото това в 78 карти! Звучеше ми като безумие, но след като започнах осъзнах, че не е чак толкова трудно, колкото изглежда на пръв поглед. Но трябва да призная, че съм доволна, че първо придобих основни познания в сферата на митологията, религиите и езотериката, а чак след това се захванах с таро.

2. Коя беше първата ти колода и как се сдоби с нея?

Райдър-Уейт. Тази с големина на обикновени карти за игра. Купих си я от книжарница за 12 лв. Понякога, когато реша да се занимавам с нещо много сериозно, проявявам неочакван педантизъм, макар и за кратко време. Сметнах, че никоя друга колода не е подходяща за начало и преди всички други трябва едва ли не да наизустя тази. Все пак Уейт е причината таро да е толкова популярно! Сега вече не съм толкова сигурна, че само и единствено Райдър-Уейт е подходяща за начинаещи, но определено е чудесна колода, която дава една добра основа.

3. Райдър-Уейт или Тот традиция?

Безспорно Таро на Тот е интересна колода - Кроули е имал няколко десетилетия да преосмисли направеното от Уейт, да го пригоди към своите виждания и да създаде качествен продукт. Аз обаче, не съм й особен фен, главно поради твърде претрупаната символика. Така че предполагам може да се каже, че предпочитам Райдър-Уейт традицията. Но не мисля, че що се отнася до таро, можем да говорим за "традиции". Или се сработваш с една колода, или не.

4. Какъв тип гадател си?

Ех, с тази дума никак не се идентифицирам! Може би егоист. Обичам и предпочитам да гледам предимно на себе си. Но пък когато хвърлям карти за друг човек винаги се стремя да създам интересен и обстоен наратив, което май ме прави многословен гадател-разказвач. Нека е само разказвач, че гадател е твърде помпозно.

5. Ползваш ли картите за медитация и други духовни практики, освен гледане?

Не. Започвам да се замислям за ползите от медитацията само във вечерите, в които не мога да спра да си мисля за четири различни неща едновременно. Но дори това не е било достатъчно досега, за да тръгна да медитирам.

6. Теглиш ли всеки ден карта за деня за себе си?

Харесвам тази практика, но често не ми остава време за нея. Иначе я намирам за много полезна, но само при условие, че след това се записва в резюме какво всъщност е станало през деня. Така най-лесно и най-динамично човек се запознава с картите.

7. Имаш ли таро дневник? С какво ти помага?

Имам една тетрадка, която е като каталог за видове подредби и една, в която записвам какви карти и кога съм изтеглила. За момента ми помага главно, за да ме подсеща, че имам карти таро и е хубаво да ги ползвам. Но в дългосрочен план дневникът е безценен, тъй като от него можем да изведем нашите собствени значения за картите. Аз имам съдържание на края на дневника, в което вписвам на коя страница, коя карта е описвана. Така ако реша да видя какво за мен е например 5 мечове, веднага мога да разбера. Съдържанието помага и в това, че доста ясно се вижда кои карти колко често се появяват. Доста е интересно, а тази информация се губи, ако не се записва. Пробвах и с онлайн таро дневник, който много ми допадна и все още от време на време пиша и там. Но аз съм малко консервативна и си предпочитам хартията, химикала и молива.

8. Считаш ли себе си за таро-колекционер?

О, не! Но определено таро може да провокира колекционерската страст не само у използващите го. Имам 5 колоди, но вече се чудя дали да не си взема още една. О, определено ще си взема още една!

9. Как се свързваш с нова колода?

Имам един странен обичай, когато се сдобия с нова колода. Разгръщам всички карти, а върху тях разгръщам съответстващите от предната колода, която съм използвала най-много. И така карта по карта започвам да ги свързвам, да откривам прилики и разлики. Понякога заедно с това чета и определенията за съответната карта. Отнема ми часове. Правя го най-вече, за да се запозная с изображенията, но мисля, че можем да наречем това "свързване".

10. Чистиш ли и зареждаш ли картите си?

Рядко. От време на време ги подреждам в оригиналната им последователност, след което ги бъркам много време. Имам планински кристал при всяка колода, но да си призная - мисля, че е най-полезен в това да създава по-концентрирана обстановка и да държи остатъка от тестето на място, докато тълкувам някоя подредба.

11. Какво е отношението ти към таро-суеверията и вярваш ли в тях?

Гледам да не се задълбавам в подобни неща, защото те променят фокуса на гледането в погрешната посока. Всички суеверия едва ли не твърдят, че картите, а не човекът, гадаят. Това, разбира се, няма как да е вярно. Картите са инструмент в ръцете на гадаещият човек.

12. Ползваш ли сигнификатори?

Понякога, когато подредбата го изисква.

13. Ползваш ли подредби или предпочиташ свободните гледания?

Обичам да пробвам различни подредби според различните случаи. Намирам това за много полезно. Пък и винаги попадам на интересни неща, докато търся поредната подредба. А за някой свикнал с подредби свободните гледания са като да избягаш след голямото междучасие - толкова много свобода, че чак се чудиш какво да я правиш. Но и те имат своето място в практиката ми.

14. Коя е рождената ти карта таро?

Императорът.

15. Любима таро карта?

Ако трябва да определя само една карта - Висшата жрица. Мисля, че трудно ще се намери жена, занимаваща се с таро, която да не харесва Висшата жрица. Мен тази карта много ме запленява поради ред причини. Ако мога да си позволя да посоча повече карти - Слънцето и Сила. От малките аркани - Асо мечове, Кралица на мечовете.

16. Не толкова любима таро карта?

Луната - много я харесвам, но трудно я разбирам. Иначе от личен опит много ме притеснява, когато видя 7-ца чаши или Паж чаши.

17. С коя колода работиш в момента?

Secret tarot

18. Коя е любимата ти колода към момента?

Много съм привързана към Secret tarot, но все повече започвам да се оглеждам за нова колода. Определено бих искала да се сдобия с The Wild Unknown, доколкото можем да ги наречем таро, но съвсем не мога да си го позволя. А колодата е толкова красива!

19. Коя таро-колода не ти харесва?

Едно време на такива въпроси в лексиконите пишехме "Много са". При наличието на толкова много колоди със сигурност има и много, които на мен няма да ми харесат. Дразнят ме анимационните или пък тези с някаква абсурдна тематика, като извънземни, динозаври или Иисус например. Християнски колоди таро? Колко парадоксално е това?

20. Коя от твоите колоди достига до абсурдно смешни граници със своята наглост?

Ммм... то ако има наглост, определено не идва от парчетата хартия с картинки по тях.

21. Имаш ли колоди директно издадени от автора и ако да - кои?

Не, все още нямам, но в последно време усърдно разглеждам etsy за някаква неочаквана находка. Хубаво е, че живеем във време, в което неща като груповото финансиране (или crowdfunding) стават все по-популярни и артистите, а и не само, могат да се надяват да реализират проектите си. А за нас потребителите, това е още по-добре, тъй като получаваме не само интересен продукт на приемлива цена, но и чувството, че сме малко по-близко до самия автор. Смятам, че това е доста важно що се отнася до таро - чувството с което се сдобиваш с картите. А и винаги е приятно да се подпомагат независимите проекти.

22. Кои навици и постъпки на таро-гадателите и клиентелата им намираш за най-досадни?

Намирам за страшно досадни любовните въпроси. "Как да го/я накарам да се върне при мен", "ще бъдем ли заедно", "има ли Х истински чувства към мен" са от най-неприятните. Любовта е чудесно нещо, но е грозно, когато я превръщаме в самоцел. А когато двама души се обичат, те нямат нужда от картите таро, за да им го кажат.

23. Какво е отношението ти към гледането на себе си. Възможно ли е човек да гледа на себе си при условие, че е силно емоционално настроен спрямо ситуацията?

Неведнъж съм казвала, че за мен картите таро са най-полезни именно като инструмент за самопознание, а и за самопомощ. Силната емоционална нагласа наистина би могла да попречи на обективната интерпретация на картите, но опитният гадател се улавя в подобни прегрешения и лесно се коригира. Неопитният пък се учи с грешките си.

24. Използваш ли номерология, Кабала и астрология в гледанията си?

Понякога обръщам внимание на номерологичните съответствия между малките и големите аркани. Отделно от това се стремя да не се задълбочавам толкова. Символиката на самите изображения е достатъчно богата, за да се налага да я уплътнявам и с други гадателски или мистични системи. Това ми се струва все едно да сложиш сладки върху тортата - много хора го правят, но крайният резултат рядко е добър, а често е посредствен. Не трябва да забравяме, че таро разчита най-вече на интуицията на индивида. Ето защо не смятам за добра идея да полагаме усилия, за да я задушим с излишни изчисления, мъдрости и съответствия.

25. Какво е мнението ти за възможността таро да предсказва бъдещето?

Ще се повторя, но таро не гадае - гадае човекът. А хора има всякакви - всичко е възможно. Но по принцип не поддържам идеята за предопределеността на бъдещето. Смятам, че "всеки сам е ковач на съдбата си". Подредбите не са неотменими, "лошите" и "добрите" карти не са закон.

26. Губила ли си/повреждала си си таро?

Веднъж си разлях кафето върху Етруското си таро. После трябваше много бързо и много внимателно да ги чистя една по една. Беше ужасно, защото колодата беше чисто нова, но се справих.

27. Вдъхновявала ли си някого да започне да използва таро?

Доколкото ми е известно - не. Колкото и да ми се иска, не мисля, че съм чак толкова вдъхновяваща.

28. Използваш ли таро с някакви други предсказателни и езотерични методи?

Ползвам таро като таро. Не усложнявам взаимоотношенията ни.

29. Какво никога не би направила с таро от етична гледна точка?

Никога е силна дума. Човек често попада в ситуации, за които е казвал "никога". Боговете имат доста силно чувство за хумор в това отношение. Но например отказвам да гледам по здравни проблеми. Здравето е грижа на лекарите, не на таро гадателите, ясновидците или екстрасенсите.

30. Съвет към начинаещите?

Не се вглъбявайте в описанията в книгите. Мислете за тях като за помощни колела - в началото са ви полезни, за да запазите равновесие, но след като схванете основния принцип започват дори да ви пречат. Колкото по-рано започнете да се доверявате на интуицията си, толкова по-добре ще можете да тълкувате картите таро.