Сляпо петно

Самопознанието е в основата на осъзнаването и разрешаването на всички наши проблеми. Ето защо днес съм избрала да ви запозная с една подредба, предложена от Хайо Банцхаф, която ще ви помогне до голяма степен да научите повече за себе си. В основата си самата подредба дава информация за това до колко мнението, което сме съставили за себе си се споделя от другите около нас.

Моят съвет е да подходите към подредбата много внимателно и с особено търпение да се опитате действително да вникнете в значението на картите. "Сляпо петно" не е подходяща за начинаещи в таро.

Значение на позициите:

1. Идентичност. Тук нашите представи за самия себе си съвпадат с мнението на околните.

2. Напълно непознат. Неосъзнати процеси, които оказват влияние, но са непознати както за нас, така и за околните.

3. Сянката, невидимото. Това, което знаем за себе си, но крием от другите.

4. Сляпото петно. Начин на поведение, който забелязват другите, без ние самите да го осъзнаваме.

Източник:
Хайо Банцхаф, "Самоучител по Таро", София, 2009, стр. 117

Химн за Агни

Ригведа - I.1. (Химн за Агни)

1. В началото /призовавам/ Агни първожреца

на обряда, божествения първосвещеник,

дарителя на богатства.

2. Този, когото почитаха мъдреците в минали

времена и когото възхваляват и днешните

мъдреци, този Агни довежда /другите/ богове

/в ритуала/.

3. Агни дарява с богатство, /той е/ хранител

/на потомците/ и донася мъжество.

4. О, Агни, в обряд, в който присъствуваш през

цялото време, не може да има никакъв недостатък.

Такъв обряд достига до небесните богове.

5. О, Агни, Ти, най-славен носител на огнения

обряд, извърши този ритуал заедно с

безсмъртните всевластни богове.

6. О, Агни, Ти създаваш благополучие за

извършителя на огнения обред. Ти със

сигурност извършваш това.

7. О, Агни, ние денонощно се покланяме с ума

и сърцето си в близост до теб.

8. О, Агни, Ти изявяваш обреда, ти си защитник

на истината, ти си самосветещ и нарастването е

присъщо за теб.

9. О, Агни! Както бащата естествено е достъпен

за сина, така и ти се изявяваш пред нас с лекота.

Затова ни донеси щастие.

Източник: "Индийските санскритски първоизточници : Веди, Упанишади, Бхагавадгита", състав. Кънчо Кънев, прев. от санскрит. Рамакришна Каушик и др., издателство "Любомъдрие", София 1996, стр. 63

Орфеев химн към Афродита

Славена в химни, небесна, усмихната Афродито,

рожба на морската пяна, родителко, свята богиньо,

ти съчетаваш в нощта, на принудата майка, сплетница,

всичко изхожда от теб, че си впрегнала цяла вселена,

властна над мойрите, трите, ти създаваш всичко, което

горе в небето, на тази земя многоплодна живее

и в дълбини на морето, на Бакх сътрапезница свята,

дружка на пиршества, майка на блянове, пращаш ти брака,

тайнствена, носеща чар, към любовното ложе повеждаш,

зрима, незрима, с прекрасни коси, с произход благороден,

на сватбени пирове гост, жезлоносна богиньо, вълчица,

ти, мъжелюбка, дариш рождеството, мечтите, живота,

без принуждение сплиташ, с напитки безумни любовни

и животинския род многоброен, и смъртните хора.

Божа издънка на Кипър, ела, дали ти обитаваш,

горе Олимп, о, царице божествена с прелестен образ,

или в Сирия бродиш, в страната, богата с ливани,

или в Египет свещен в колесницата златокована

ти навестяваш ливади и плодохранилни потоци,

или се плъзгаш над морски простори връз лебедов запрег,

на хороводите вити на китове ти се любуваш,

или се радваш във Дия на розовобузите нимфи,

скачащи с леки подскоци на пясъка по бреговете,

или, царице, си в Кипър, родината твоя, където

дивни девойки по цяла година и девствени нимфи

пеят, блажена, за теб и небесния ведър Адонис.

Но ти, богиньо, блажена, ела с миловидния образ,

чуй ме, зова те, с душата си чиста и с думи свещени.

Източник:

Георги Батаклиев, "Орфей, Химни, Аргонавтика". Пловдив, 1989.

снимка - Афродита яздеща гъска

За предпазване от негативни влияния

Една от основните причини, поради които повечето хора започват да се интересуват от окултизъм, е наличието на някакъв проблем в тяхното ежедневие, който те определят като свръхестествен. Най-често това са предположения за зловредни влияния, магии или дори присъствие на дух на починал човек. Първото, което трябва да направите, ако имате такива съмнения е да отхвърлите всякаква възможност за рационално обяснение на вашите проблеми. Например това, че не можете да си намерите работа може да се дължи на общото икономическо положение в страната или на неправилно формулирано CV; това че сте скъсали с приятеля/ката си може да не се дължи на магия, а на това, че вече той/тя не изпитва нищо към вас; това че чувате странни звуци в апартамента си, може да не е дух, а ремонт на водопровода няколко етажа над вас и т.н. Доста често хората са склонни да търсят причината за проблемите си на най-невероятни места, вместо да признаят, че всъщност "грешката" е в тях самите. В такива случаи, за да преодолеете трудностите е най-добре да бъдете откровени със себе си. Разбира се, има и хора, които наистина имат проблем от, така да се каже, свръхестествен характер. Заклинанията, които съм подбрала от моят любим интернет източник MagicGateBg и любим автор damnameneus, са именно за тях.

1. Заклинание за защита от магии

В петък на растяща луна през деня купете кибрит, в полунощ запалете първата клечка и кажете:

"Камо Гамо Фаро. Аде Демо. Аль Верро." 

Изчакайте я да изгори напълно, с останалите направете същото, като над всички казвайте горното заклинание, а над последната кажете: 

"Уза Хомо Аль Верро."

Съберете угарките в хартийка и ги носете със себе си в течение на три дни, а след това ги изсипете пред и зад прага на дома си.

2. Заклинание против врагове и сплетни

Това е един античен обред за предпазване от хорски злини, може да се направи самостоятелно или да се включи към жертвен обред, като това заклинание да е на мястото на молитвата, обикновено може да се ползва в такъв случай, когато проблемът е доста сериозен. Заклинанието няма да направи така че да не ви говорят, това е нормално, а да спрат определен тип приказки за вас.

Застанете прид олтара и преплетете пръстите на двете си ръце, кажете 7 пъти:

"Ермалоотх, Архималоотх, аз славя Вашите свети и велики имена, които са почитани в небесата, затворете устите на говорещите против мен /името/, роден/а от утробата на /името на майка ви/. "

3. За предпазване от врагове

Раздават се 40 сладки, като на тях се бае:

"Укртявам сърцата лъвски, змийски и кучешки.

Лъвовете да не реват, змиите да не хапят, кучетата да не лаят!

Да бъде!"

4. Ритуал за предпазване от дух на починал човек

Когато някой е починал, но по една или друга причина духът му притеснява живите тогава има редица обреди, които се правят, едно от нещата които може да се направи е следното. Прави се помен на починалия, правят се две кръстчета, по възможност от трепетлика, равнораменни, с цел да се възстанови хармонията, едното от кръстчетата се заравя в гроба на починалия, другото се закачва над вратата. По прага и по первазите на прозорците се наръсва с маково семе и се казва докато се ръси: 

"Докато не го изброиш да не влезеш!" 

След това на залез, се слага на въглени тамян и корен от бял оман да кадят и се застава на входната врата отвътре с лице навън, казва се следното 3 пъти: 

"Иди там, където трябва да лежиш, 

където зъбите не се разделят, 

очите не гледат, където мъртвите спят. 

Гробовете заровени, 

ковчезите затворени, 

с гвоздеи заковани. 

лека ти пръст и свято ти място на тебе /името на умрелия/!"

Оставят се въглените до вратат да догорят и на другия ден се изхвърлят на кръстопът.

Източници:

1. Заклинание за защита от магии

2. Заклинание против врагове и сплетни

3. За предпазване от врагове

4. Ритуал за предпазване от дух на починал човек

Идва първи март

Съвсем скоро ще посрещнем един от най-ведрите празници в българския традиционен календар - първи март! По това време от векове насам по нашите земи хората посрещат настъпващата пролет, олицетворение на която е добре познатата ни баба Марта.

Вече можете да видите на всяка спирка павилиони с множество и разнообразни мартеници, някои от които откровено абсурдни (мартеница с автомат?!?). Разбира се, ако обърнете етикетите на тези продукти, ще видите, че в преобладаващата си част те са произведени не къде да е, ами в Китай.

Реших, че няма да ви обяснявам какво е мартеницата и какво символизира, нито пък кои са легендите, свързани с баба Марта, тъй като в интернет и в библиотеките има достатъчно богата информация по въпроса. Вместо това реших да призова всички свои читатели да отбележат първи март така, както трябва - създавайки мартениците за любимите си хора сами. Магията на мартеницата не се крие само в нейния цветови код, а и в начина, по който тя е изработена, в енергията, чувствата и мислите, които са вложени в нея. Ето защо нашите баби и дядовци са обръщали особено внимание на усуканите червен и бял конец.

Чудесно описание на традиционния начин за правене на мартеници е поместено в блог-а на "Трескейа". Можете да го прочетете ТУК. Разбира се, ако тази година не разполагате с необходимата вълна, то можете да използвате и обикновена прежда. Тракийско общество "Трескейа" са създали и събитие във фейсбук - "Посрещане на баба Марта", към което можете да се присъедините, ако имате желание.

Отделете от времето си на 28 март и направете сами мартениците си, уверявам ви, че няма да съжалявате! И запомнете - Пижо е бял, а Пенда - червена!

Успех!

Полезни връзки:
Как се правят мартеници - топчета
Как да си направим: Традиционна мартеница
Кога за последно сте правили мартеници? (свежа идея)
Как да си направим мартеничка!

Трифон Зарезан

Реконструкция на обичая ТрифонЗарезан от Хасковско, "Българска етнография", Н. Колев, София 1987

Първият пролетен празник, чиято обредност се извършва сред природата, е Трифон Зарезан. Празникът е отбелязван на 01.02. до 1916 год., а след приемането нагригорианския календар той се мести на 14.02. Промените в календара от миналия век явно все още предизвикват объркване сред някои автори в интернет, където ще видите погрешното твърдение, че Трифон Зарезан се празнува „по стар стил на 14, а по нов стил на 1 февруари”. По мое мнение по-реална е датата по стар стил, но тъй като пропуснах да напиша публикацията преди 13 дни, то компенсирам сега.

Св. Трифон - изображение
от Рилския манастир

Според житието на св. Трифон, той е роден около 225 г. в селото Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, намираща се по това време в пределите на Римската империя. Неговите родители били ревностни християни и св. Трифон наследил от тях своята религия. Още в младежките си години той бил известен лечител, който помагал на болните да оздравеят и така им доказвал правотата на християнството. Когато бил едва на 17 години, св. Трифон излекувал от лудост дъщерята на римския император Гордиан (238 – 244), което накарало целия императорски двор да се отрече от своите езически богове и да приеме християнството. Но когато Траян Деций (249 – 251) станал император, той бил твърдо решен да унищожи християнството, тъй като самият той бил езичник. Така св. Трифон станал жертва на гоненията на християните и бил заловен. Управителят на източните провинции по това време Аквилин неколкократно му предложил да се отрече от своя Бог и да направи жертвоприношение към старите богове, за да бъде помилван. Но св. Трифон не отстъпил от вярата си, бил подложен на множество различни мъчения и най-накрая бил осъден на смърт чрез посичане. Но преди войниците да отсекат главата му, неговата душа се преселила в небесното царство.

В българските традиционни представи Трифон е считан за покровител на лозята и на  неговия ден празнуват всички, които се занимават с отглеждане на лозови насаждения или производство на вино, поради което по време на тоталитарния режим празникът е наричан „Ден на лозаря”. Денят на св. Трифон е познат като Трифон Зарезан, Трифоновден, Трифон Зарезой, Трифун Чипия, Трифон Пияница и др. Поради връзката с виното и лозата, както и заради обредите извършвани на този ден, МихаилАрнаудов предполага, че Трифон Зарезан води своето начало от дълбока древност и по-специално от Дионисиите. Интересно е да се отбележи, че под влиянието на местните вярвания върху българските икони св. Трифон е изобразен с лозарски косер в ръка.

Основното обредно действие, изпълнявано на Трифон Зарезан е символичното зарязване на лозята. Обикновено то се изпълнява от мъжете лозари, но на много места в България зарязват и жени, моми и ергени или двама съпрузи. След сутрешната молитва в църквата участниците в обреда потеглят към лозята. Всеки от тях носи със себе си дарове за общата трапеза – пита, печена или варена кокошка, вино и светена вода. Когато пристигнат обръщат се на изток, прекръстват се, и отрязват няколко пръчки от една или три лози, които се намират в средата или в краищата на насажденията. В корените и на отрязаното място се излива вино, а на места посипват и пепел. Докато това се прави се изрича и благословия:

„Хайде да е хаирлия! И тая година берекет! Да се роди грозде и виното да прелива през праговете! Да няма прибиране на гроздето, да няма изпиване на виното!”

А когато зарязват двама души тя може да бъде и под формата на обреден диалог:

„- Трифоне, къде си?

- Под лозята, не се виждам от грозде.

- Догодина хич да не се виждаш!”

Със светената вода ръсят всички лози, а с донесената храна се прави трапеза за всички. Отрязаните лозови пръчки се потапят в бъклиците с вино или се правят на венци и се слагат по калпаците и рамената на лозарите. Всеки отнася в дома си венец от лозови клонки или трифонски венец, където го поставя пред иконата. Това е и първата растителност, която влиза в дома през пролетта. При завръщането си в селото участниците са предвождани от музиканти и си гостуват взаимно, като празникът и съответно черпенето с вино, продължават до вечерта. В Северна България преди зарязването се извършва избор на „цар на лозята”, който трябва да е имотен, благ и с добър късмет мъж, така че идната година на неговото „царуване” да е също така добра. В този случай празникът завършва с гощавка в дома на окичения с корона от лозови пръчки „цар”.

Вместо заключение ще ви поставя един риторичен въпрос за размисъл, като се надявам, че ще отделите достатъчно време и усилия не само да си отговорите, но и да разберете защо изобщо съм го задала. Само ще направя уточнението, че по никакъв начин нямам предвид католическият празник на св. Валентин.

Какво точно е празнувал народа ни и какво празнува в момента на Трифон Зарезан?

Източници:

Св. мъченик Трифон Апамейски

"Българска митология, Енциклопедичен речник", съст. А. Стойнев, София 2006

"Българска етнография", Н. Колев, София 1987

Защо празниците в уика са непригодни за България?

А кои са празниците в България?

Неоспорим факт е, че преобладаващата част от хората в България, които тепърва започват да се интересуват от окултизъм, твърдят, че следват уика (Wicca). Те се чувстват привлечени към тази вяра от няколко основни неща:

- основната роля, която има природата

- наличието на Богиня, паралелно с Бога

- годишните празници, оформени в романтично „колело”

- и не на последно място – възможността да се самоопределят като вещица/вещер (или с някаква друга титла)

В тази статия, на базата на един пресен пример, смятам да обърна малко повече внимание именно на връзката с природата и празниците в уика и да обясня защо смисълът на тяхното честване се губи в България.

Настъпваща пролет?

Преди няколко дни, а по-конкретно на 1-ви февруари, бе един от осемте основни празници на уика – Имболк/Канделмас. По този повод не малка част от моите познати в социалните мрежи, занимаващи се с уика, както и тези, които никога не са могли да определят точно от какъв вид магия се интересуват, масово споделиха весели пожелания. Особено учудена останах, когато дори на страницата на Pagan Federation International Bulgaria, се появи ведра картинка, приветстваща „събуждането на Майката природа” и „идването на Бялата Богиня Бригид и настъпващата пролет”! Но защо съм толкова възмутена? Защо да е абсурдно да се празнува Имболк по нашите географски ширини? Отговорът е много прост и всеки, който действително следи природните цикли в България, може да отговори. Това е празник на пробуждащата се природа, а ако погледнете навън на 1-ви февруари едва ли ще видите цъфтящи дървета, покълващи растения и жужащи пчелички. Дори напротив - навън съвсем очевидно е зима! Снежната снимка, която виждате направих едва няколко дни (08.02.2013), след като много българи вече бяха „приветствали настъпващата пролет”. Нещо повече, в България от векове насам съществува празник на пробуждащата се природа и той, както всички много добре знаем, е един месец по-късно - на 1-ви март! Женското божество, с чието идване настъпва пролетта в България не е Бригит, за чийто култ по нашите земи няма сведения, а е познатата на всички Баба Марта. И въпреки, че никой в България не прави кръстове на св. Бригит на 1-ви февруари, то едва ли има човек, който да не слага мартеница на 1-ви март. Ще е малко смешно, когато след един месец, всички тези, които са празнували „събуждането на Майката природа” на 1-ви февруари, ще трябва да направят абсолютно същото, но този път оправдано, на 1-ви март.

Както празнуването на Имболк в България е абсурдно, така и празнуването на повечето празници от годишното колело на уика няма особена логика, тъй като те са съобразени с географското разположение, природните особености и климата на Британските острови, които са доста по-различни от нашите. Разбира се, пролетното и есенното равноденствие, лятното и зимното слънцестоене, тъй като са астрономически явления съвпадат, но е хубаво да си помислите (и да потърсите) дали това, което празнуват на Острова по това време е същото онова, което ние празнуваме на тези дни.

Да почиташ природните цикли не означава да приветстваш пролетта, когато навън е все още зима само защото в някоя част на нашата планета вече е пролет. Не се задоволявайте само с това, което някой е написал в шарена книжка, интересен блог или фейсбук страница изпъстрена с хубави картинки - мислете и търсете, защото е абсурдно и неуважително да празнувате природните цикли не според тяхната естествена промяна, а според това какво е написано някъде. Това не е вяра, това не е религия, а още по-малко има нещо общо с природата на България.