Зимна ваканция

Това е последната публикация за 2011 година, която ще направя в The Occult Room, защото, както всички останали и аз имам нужда от малко почивка! Искам да благодаря на всички, които четат и харесват блог-а ми, и особено много на тези, които с коментарите си взимат дейно участие в него! Надявам се, че през изминалата година сте имали възможността да преоткриете стари и да научите много нови неща, тук в The Occult Room. Пожелавам на всички вас весело посрещане на предстоящите празници, много щастие, късмет и повече любов! Надявам се да се срещнем и през новата година!

Успех!

Бъдни вечер

Около датата на Зимното слънцестоене във окултните форуми започват да се появяват разнообразни статии за празника Юл и как се празнува той. Често тези статии са малко отдалечени от реалността. Аз все се чудя, как при наличието на толкова богата обредност в традиционната българска култура, никой не пише за родните ни обичаи в този период от годината. Всички сме чували за коледари, за бъдник, и всички знаем, че ястията на трапезата на Бъдни вечер трябва да са постни, но изглежда никой не се пита „защо?”. В тази кратка статия ще се опитам да отговоря на някои въпроси, както и да задам някои нови. Както знаят всички, които четат The Occult Room редовно, моята цел е не само да ви предоставям информация, но и да ви стимулирам да търсите сами такава.

Важна част от празника е обредното почистване на дома. Рано сутринта, на места дори преди изгрев слънце, домакинята измита къщата, почиства и дори украсява дома, за предстоящия празник. Бъдни вечер и Коледа в народните представи са празници, свързани с раждането. Ето защо жените извършват по-голямата част от ритуалите на този ден. Те чистят къщата, те приготвят трапезата, те месят обредната питка.

Лесно можем да припознаем Богинята в образа на Божията майка, най-малко заради самото наименование. За българина тя не е Дева Мария, нито Мария, както е в повечето страни, а е Богородица, Божия майка. Ето защо и трапезата трябва да съдържа само постни ястия, защото на Майката не могат да се даряват в жертва собствените й деца. Интересен обичай е поставянето на слама под трапезата на Бъдни вечер. На няколко места видях това да се обяснява със сламата, върху която бил положен малкия Иисус, след като бил роден. Лично аз не съм съгласна с тази теория и смятам, че сламата всъщност символизира плодородието – така както е отрупана трапезата, така да бъдат отрупани и житата. По същия начин, всеки, който иска да стане от масата, преди да е свършила гощавката, трябва да ходи приведен, за да бъдат приведени от жито и житните класове през идната година. Също така, в Западна България, се връзва слама около плодните дръвчета, за да раждат повече. Поради особената важност, която има в традиционната българска култура житото, то е символ на плодородието, благоденствието и дори живота.

Сред постните ястия на трапезата най-важна роля играе обредната питка. Видях няколко рецепти, в които е описано, че тя трябва да се замеси с мая. Това не е вярно. Питката трябва да бъде омесена със сода, а не с мая. Върху нея се изобразяват различни символи, свързани с празника и най-вече соларни символи. За българина годината е представлявала цикъл, свързан със селскостопанските дейности, които от своя страна зависят пряко от слънцето. По време на Зимното слънцестоене (21 или 22 декември), слънцето спира своя ход за три дни и около 24-25 декември се „ражда” (отново започва движението си) и започва да „расте” (денят се увеличава). Ето защо, трябва да се има предвид, че соларните символи, използвани на този празник, включително тези по обредната пита, не са случайни. Когато се разчупва питата, стопаните са отделяли първите две парчета за Богородица и за домашният покровител „стопан”, а на места са отделяли и едно парче за духовете на умрелите. Чак тогава са разделяли хляба помежду си.

По време на празничната вечеря, а после и през цялата нощ, в огнището гори бъдник, който най-често е от дъбово дърво. Преди да се запали, бъдника се помазва с миро, освещава се. Неговата обредна функция може да се тълкува по много начини. Пламъците на бъдника целят да подпомогнат силата на Слънцето, в тази трудна за него нощ, в която то трябва да се роди отново и това може да се възприема като един вид огнена магия.

След полунощ на Бъдни вечер излизат Коледарите. Те, противно на общата представа, че са деца, са млади мъже, сгодени или наскоро оженени, а възрастен мъж ги води. Него наричат „станеник”. Коледарите обикалят селото, къща по къща, където са посрещани като скъпи гости. Стопаните на къщите ги даряват с храна, вино или дори пари, а момите им дават кравайчета. Те пеят и наричат здраве, щастие и берекет на домашните, ето защо са очаквани и желани гости. Коледарите трябва да обиколят всички къщи до изгрев слънце на Коледа, защото се вярва, че с шарените си носии и обредните си песни, те имат силата да прогонват злите духове, които бродят нощем. За съжаление, въпреки, че можем да видим в градска среда деца, облечени в костюми за американския празник Хелоуийн, то няма как да видим коледари. Също както с повечето ни традиции и те са на път да изчезнат.

Това са само малка част от традициите, свързани с Бъдни вечер. Призовавам всички ви не само да потърсите в интернет повече, а дори да попитате майките и бащите си, бабите и дядовците си, за това как са празнували те и техните родители този толкова важен за българите празник! Пожелавам ви весело посрещане на новото раждане на Слънцето!

Атамей

Един от най-важните инструменти в неопаганизма и конкретно в уика, това е атамея. На първо място нека уточня, че е възможно да срещнете наименованието и като „атамей”, и като „атаме”, но не може да става въпрос за това коя дума е по-правилна, тъй като и двете се използват широко. Най-често представлява двуостър нож (кама) с черна дръжка, върху който може да има разнообразна украса. Освен в книгите на Джералд Гарднър, който го въвежда в употреба в създадената от него уика, се среща и в някои гримоари от Средновековието, като например „Големият ключ на Соломон”.

Както всеки друг ритуален инструмент, атамеят се използва само в обредна среда. Разбира се, има някои направления в уика, в които е допустимо да се използва един нож за всичко, но те са по-скоро изключение, от колкото правило. В някои неопаганистични традиции атамеят замества меча от церемониалната магия, ето защо се свързва и с определени елементи. Най-често това е елемента огън, но понякога можем да го срещнем и като символ на елемента въздух. Но основното предназначение на атамея е да насочва енергията в определена посока, което го прави незаменим при отваряне на кръг, призоваване на духовни същности, зареждане на различни предмети и т.н.

Освен, че се продават навсякъде в интернет, можете да срещнете подобни ками и в българските магазини за подаръци, в специализираните такива за ножове, а също така и да си закупите обикновена кама с изчистена дръжка и да я декорирате в черно. Както всеки ритуален инструмент в уика, и атамея се освещава чрез определен ритуал. Едва след това той е годен за употреба.

"Баяния и магии"

Книгата „Баяния и магии” на Ивета Тодорова-Пиргова е вероятно най-доброто изследване в тази област, публикувано на български език. В над 500 страници, авторката ни запознава не само със самите баяния и магии, но също така и с тяхната спецификата - за какво се ползват, кога и къде се извършват, как всъщност се извършват и от кой. В книгата ще намерите огромно количество автентични текстове, които самата Пиргова е събрала и записала най-вече по време на многогодишните си теренни проучвания, а също така и от подбор на материали от архивните източници. Интересно е да се отбележи, че докато е търсила това скрито знание, тя самата бива посветена в него, при това от няколко жени. В този ред на мисли книгата „Баяния и магии” не е просто сух анализ, написан от човек, стоящ зад бюрото в кабинета си, а е едно реално случило се пътешествие в обредността на България.

Бързам да кажа, за тези, които смятат, че книгата може да се ползва като „рецептурник” – това не е така! Както неведнъж съм споменавала посвещаването в познанието е непреодолима основа за последвалата му правилна употреба. Също така нека ви предупредя, че текста може да ви се стори доста сложен, особено ако никога не сте чели научни текстове (каквато е и тази книга). Но това дребно неудобство ще преодолеете твърде бързо, увлечени в това, което ще откриете в „Баяния и магии”.

Цената, за подобен род книга, честно казано по-ценна от всяка друга, която можете да намерите в книжарниците, е направо ниска. Вероятно заради това, мои познати са ми казвали, че рядко я виждат по лавиците. Разбира се, и тук важи максимата – „който търси, намира”. Лично аз ви препоръчвам горещо този труд, а ако имате и интерес в българските лечебни и магически обреди – то веднага след като прочетете статията, отидете и си купете книгата! В никакъв случай няма да съжалявате!

Успех!

Партньорска подредба (вариант 1)

Днес съм ви подготвила една подредба, която ще зарадва тези, които съвсем скоро са си намерили половинки и все още са твърде любопитни по адрес на възлюбения/та. Тази партньорска подредба е лесна, подходяща е и за начинаещи, но ви съветвам да не я редите до припадък, а просто да се задоволите с отговора, който ви бъде даден още първия път.

Значение на позициите:

1. Питащият - нагласа и отношение към партньора и съюза

2. Партньорът – нагласа и отношение към питащия и съюза

3. Актуално състояние на връзката

4. Тенденции за развитие на връзката

Успех!

Заклинание за късмет с карти Таро

Повечето хора използват картите Таро като средство за гадания, но има и такива практики, които са свързани с употребата им като магически инструменти. Разбира се, сега можете да предположите, че става въпрос за поставянето на олтара на определени карти при определени събития, но случаят е съвсем друг. Ще се опитам да обясня така, че да стане възможно най-ясно. На всеки е известно, че при подредба използвана за гадание ние слагаме една до друга карти, по чието значение разбираме какво ни вещае бъдещето. При магията с Таро, процесът е обратен – нареждаме картите, чието значение искаме да се реализира на съответните позиции, т.е. предварително подреждаме желаният резултат. Така създаваме план на това, което искаме да се случи и с помощта на картите Таро и на нашата собствена енергия, създаваме един вид магия, за постигане на това.

Разбира се, както всеки друг магически метод, и този има своите условия. На първо и най-важно място е изключително доброто познаване на значенията на самите карти. Няма как да предначертаете план на език, който не разбирате, а също така подобно познание ви е нужно, за да не предизвикате неволно негативни резултати. При всички положения внимавайте много, дори и да сте решили да използвате готово „таро заклинание”.

Тук, за да можете да си представите по-ясно за какво говоря, ще ви дам пример за една такава подредба. Но отново предупреждавам – ако нямате добри познания в сферата на картите Таро, не пробвайте и не вярвайте на сляпо! В тази конкретна подредба, ще ви е нужен някакъв предмет, върху който да се съсредоточите – това може да е снимка, написано на лист хартия желание или всеки предмет, който смятате, че ще ви бъде от полза. Картите се нареждат една след друга и моят личен съвет е да си поставяте цели, които са реално постижими, а не да фантазирате. Подредбата, която ще ви покажа е

За късмет

Позициите, както виждате са следните:

1. Сила VIII

2. Висшата жрица II

3. Магьосникът I

4. Звездата XVII

5. Колелото на съдбата X

6. Обесеният XII и IX чаши

7. На това място поставете фокусът на подредбата (четирилистна детелина, лотариен билет, надпис „Късмет” или каквото прецените за подходящо за случая)

Разбира се, след като наредите картите трябва да прекарате известно време в концентрация върху желанието си. Това трябва да повтаряте всеки ден, докато то не се сбъдне. Наистина е малко задължаващо, но считам, че това е съвсем дребна жертва за това, че ще получим желаното!

Успех и както казах – бъдете внимателни!

Източник:

http://www.tarotspells.net/

Зимни срещи, организирани от PFIB

Моите приятели от Pagan Federation International Bulgaria (PFIB) са решили да възродят една отдавна отмряла традиция в България за организиране на срещи, които имат за цел да съберат хора с интерес в окултното. Независимо дали се занимавате с церемониална магия, с паганизъм или просто гледате на карти Таро, то подобно събитие ще е интересно за вас. Благодарение на срещите, на които съм присъствала в миналото съм се запознавала със страхотни хора, с които сме си били взаимно в полза - я да разменим някоя книга, я да качим нещо в електронен вариант или просто да се видим на по кафе. Срещите са важни и от друга страна - те са първата крачка към организирането на по-интересни събития като семинари, тематични излети, работилници (workshops). Моят съвет е да не изпускате подобни възможности - те ще обогатят както познанствата ви, така и знанията ви!

Тази зима PFIB, организират за по-голямо удобство две срещи - една в Пловдив (21 декември) и една в София (17 декември). И двете срещи ще бъдат проведени в заведения, които са централно разположени в съответния град. Темите, които ще бъдат обсъждани са :

- Зимното слънцестоене, което е и причината тези срещи да се организират точно сега

- Wyrd Camp, една изключително интересна инициатива на PFI

- членството в PFI България както и предстоящите събития на PFI България

За повече информация, относно мястото на срещите и всякакви други подробности, можете да се обърнете към SothiS, която е координатор за България на Pagan Federation International. Пишете на pfi_bulgaria@abv.bg

А аз ще се радвам да се видим на срещата в София!

Страницата на PFIB във Фейсбук

Събитието в Пловдив (Фейсбук)

Събитието в София (Фейсбук)

Св. Анна Зимна (9 декември)

Днес е празникът, познат на нашия народ като Анино зачатие или Св Ана Зимна. На този ден Българската православна църква отбелязва зачатието на Света Анна, а нейната смърт на 25 юли.

Света Анна, майката на Дева Мария, била най-малката дъщеря на свещеник Натан от Витлеем, от Левиевото коляно. Неин съпруг бил свети Йоаким (9 септември), родом от Галилея. Света Анна дълго време била неплодна и това много я измъчвало, тъй като сред израилския народ безплодието се смятало за Божие наказание. След 20 години, през които двамата съпрузи се молели горещо на Бога, ангел Господен им обявил, че ще им се роди дъщеря, чрез която ще дойде благословението на целия човешки род. Преданието разказва, че докато Йоаким не бил у дома, на всеки от съпрузите поотделно се явил ангел, който им казал, че Анна, която вече била на възраст, щяла да зачене. И двамата се затичали да се намерят и да разкажат на другия за божественото видение. Случайно се срещнали по пътя към Йерусалимския храм. Най-популярните икони на светото семейство го изобразяват в топла съпружеска прегръдка.

Разбира се, както вече видяхме и при други светци и техните празници, в представите на българския народ нещата стоят малко по-различно. Култът на св. Анна е най-силно изявен в Западна България и в отделни райони на Южна България. Нейният празник пред декември се намира в период от годината, който е считан за преходен от есен към зима. Ето защо именно деня на Св. Анна е особено подходящ за извършването на толкова много гадания за бъдещето, за женитба и т.н. Момите „засяват” житни зърна в гърне с вода или топят клонки от ябълка или вишна. Вярва се, че ако до Сурваки (Нова година) житото поникне или клонките се разлистят, това е знак, че момата ще се омъжи през идната година. В народния култ виждаме и отражение на християнската представа за светицата като майка на Св, Богородица. Св. Анна се приема за покровителка на брака, семейството, родилките и бременните жени. Поради тази причина празника й се чества най-вече от жените, които спазват редица забрани на този ден. Млади жени и бременни не трябва да работят на 9 декември, за да раждат по-лесно. Гадае се и за пола на децата по първия гост, който дойде в къщата. В Търновско съществува вярването, че майките не трябва да работят, за да не се разболяват децата им. Забранява се работа с вълна, за да се раждат живи, а на места женски, агънца, за да не окуцяват домашните животни, и не се тъкат черги, за да не нападат вълци стадата и овчарите. В Михайловградско се смята, че Св. Анна „затваря” Вълчите празници, наричани още Мратници!

Интересно е да се отбележи, че отделно от своя образ на майка и покровителка на родилките, брака и майчинството като цяло, Св. Анна е считана и за покровителка на магьосниците. Вярва се, че на този ден те свалят месечината от небето и я издояват, за да увеличат млякото на своя добитък. Правят се и множество магии за обиране на чуждото плодородие, включително и за открадване по магически начин, на способността на кокошките да снасят. Това става, като магьосницата открадне трески от чужд дръвник и ги сложи в храната им. Ето защо, също така, се извършват и т.нар. предпазни магии. Стопаните мажат виметата на кравите с чесън или слагат при кошарите човешки екскременти. Пред всяка врата на къщата се пали купчина говежди тор – вярва се, че пушекът гони злите сили надалеч. А девойки се събират вкъщи да бранят посевите от магии. Вечерта слагат под печката жито и сол, а на другата сутрин захранват със солта домашните животни и вярват, че ще ги предпазат. На места денят се смята за лош и опасен и дори е определян като празник на самодивите.

Странното съчетание на различни, при това противоположни, функции приписвани на светицата говори за многопластовото съдържание на нейния образ в народната вяра, което е типично за предхристиянските, т.нар. езически божества. Св. Анна очевидно е приела много черти от предхристиянските богини, почитани по нашите земи. В този ред на мисли, това че тя е и покровителка на родилките и на магьосниците не трябва да ни учудва по никакъв начин.

На този ден имен ден празнуват Анна, Ана,Ани, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Анабел,Яна.


Източници:

"Българска митология, Енциклопедичен речник", съст. А. Стойнев
Статия за Св. Анна в Православие.бг
Статия в Уикипедия

Олтар

Както споменах в първата си статия, забелязала съм, че при нас в България, много се говори за окултизъм, но нищо не се споменава за такива базови неща като магическите инструменти, магическото пространство и т.н. Едно от нещата, което е особено необходимо в случай, че изповядвате някаква вяра, следвате някаква традиция или система, е олтарът. И въпреки тази крайна необходимост от него, едва ли ще намерите статия на български в интернет пространството, която да описва как точно да направим олтар, какво да сложим на него и изобщо какво представлява олтарът! Ето защо днес реших да споделя няколко думи на тази тема.

На първо време добре е да уточним какво точно представлява олтарът – това е всякаква структура, независимо дали сътворена от човека или не, върху която се извършват обреди с религиозна цел. Вероятно някои от вас в момента са твърде учудени, защото са на мнение, че целта на това място е да бъде поле за извършване на магии. Но нека не забравяме, че магията като цяло е израз на дълбока вяра, която най-често е религиозна (от лат. religio — свещено задължение, благоговение). И ето тук изниква неминуемия въпрос

Как трябва да изглежда олтарът?

Както при повечето неща, свързани с окултизма, представата за това как трябва да изглежда олтарът е доста изкривена. Неволно си представяме множество свещи, черна покривка, гъст дим от благовоние, десетки шишенца и купички, ножове, магически пръчки и дори човешки череп. Това, разбира се, не е вярно, освен ако не е изрично изискване да разполагате с подобен олтар. В древността олтарът често е бил просто скала или огнище. Всъщност в българската традиционна култура огнището се използва като олтар, вероятно дори и до днес! Изглежда, че хората от миналото са подхождали доста практично, а не са изпадали в пристъпи на излишества, както ние сега. Не трябва да забравяме, че олтарът е място, където ще се изразява почитта ни към божественото, а няма да служи за това да впечатляваме другите или да налагаме собствената си личност!

Как да си направя олтар?

В повечето нео-паганистични книги, инструкциите за това как да си направим олтар обикновено се свеждат до една фраза: „Сложете върху олтара всичко, което има някаква стойност и значение за вас”. Това също не е вярно, защото по този начин правим олтар сами на себе си. Отделно от това получаваме нещо, което малко се различава от секцията на баба ни, отрупана с разнообразни „спомени” и сантименти. Съществува и друг проблем при този вид „подредба” – олтарът наистина е отражение на нас самите, но не на нашите емоции и чувства, а по-скоро на нашата духовност. Ето защо колкото повече неща трупате върху олтара си, то значи толкова по-объркани сте вие. Хаосът върху олтара предизвиква хаос и в живота на собственика му. Ето защо, ако говорим за олтар, на който ще почитате дадено божество, аз ви съветвам да поставите единствените предмети, които ще са ви нужни:

1. Изображение на божеството (статуя, рисунка…)

2. Свещ или светилник (пред изображението)

3. Съд за благовония или място за горене на ароматни клечки

Разбира се, това е в най-общия случай. Всяка традиция или система си има своите изисквания, а аз, в рамките на тази статия, няма как да обхвана всички тях. Ако искате да разберете как да подредите олтара си в някой конкретен случай – пишете ми в коментарите и аз ще напиша отделна статия!

Но преди всичко бъдете разумни, както хората преди нас!

Успех!

Ритуалното облекло

Ритуалното облекло е една от онези страни на окултизма, за която малко се говори или изобщо не се споменава. Много от съвременните окултисти, предпочитат да имат отделни дрехи, които ползват само за ритуални цели. Това може да е както добре познатата и доста предпочитана роба, така и просто някакви удобни дрехи, предназначени само за тази цел. Обличането на някакви специални дрехи, при навлизане в обредна среда е поредното разграничаване на ежедневното и сакралното, един вид настройване на съзнанието на определена вълна. Ето защо моят личен съвет е да отделите нужното време и средства, за да се сдобиете с ритуално облекло. Ако решите то да е съставено от удобни дрехи, които можете да откриете в магазините, вие няма да имате особени проблеми, но тъй като повечето от вас биха предпочели романтиката на робата, то те неминуемо ще се изправят пред въпроса:

От къде да закупя роба?

Разбира се, ако разполагате с достатъчно средства, винаги можете да потърсите в интернет магазините, където има предостатъчно и доста разнообразни варианти. Също така бихте могли да се натъкнете на някакъв по-особен магазин, като например тези за алтернативна мода или индийските, където да намерите нещо, което да отговаря на търсенето ви. Но най-добрият вариант, поне според мен, е да си ушиете роба. Като казвам „ушиете”, нямам предвид да хванете игла и конец, но ако можете да боравите с шевна машина или имате желание да шиете на ръка – чудесно! В противен случай винаги можете да възложите ушиването на вашата роба на някой шивач. Забелязала съм, че доста хора се притесняват от това, че ще се наложи да обясняват каква е тази дреха и за какво им е, но според мен проблем няма. Ако не искате да споделите истинското предназначение на дрехата, винаги можете да кажете, че сте от някаква театрална трупа или просто да не отговаряте много подробно, все пак не сте длъжни.

Независимо дали ще шиете сами или ще възложите задачата на професионалист, то трябва да съобразите няколко неща. Първото е:

Цветът на ритуалната дреха

Забелязала съм, че повечето хора се втурват с огромно желание към черния цвят. Което, честно казано е доста необосновано, особено за хората, занимаващи се с паганизъм*. Най-добрият цвят, както сигурно сте предположили, е белият и аз ви съветвам да се ориентирате именно към него, особено ако сте начинаещ. Разбира се, в някои течения се срещат и специфични изисквания към цветовете на ритуалната дреха, а в други има пълна свобода. При всички положения проверете как стоят нещата и какво точно символизират цветовете, преди да закупите плата. И така стигаме до второто, с което трябва да се съобразите:

Материята за ритуалната дреха

Ушиването на роба от кадифе или сатен може да е доста примамливо, но много по-добре е да използвате естествена материя като лен или памук. На доста места съм срещала да се твърди, че идеална роба става от стар чаршаф. Много се извинявам, но това са пълни глупости! Ритуалната дреха, преди всичко трябва да отговаря на изискванията за обредна чистота, ето защо платът за нея трябва да е нов, да не е бил ползван за нищо.

И третото, последно нещо, на което трябва да обърнете внимание е

Кройката на ритуалната дреха

Най-важното за една ритуална дреха е това тя да ви е удобна. Ако не можете да ходите, да клякате или да си вдигате ръцете нормално в нея, то тя е почти безполезна. Непрекъснато ще мислите за неудобството на дрехата ви и това ще разваля вашата концентрация върху самия ритуал. Сложността на дрехата зависи само от вашите способности или от тези на шивача ви. Повечето хора предпочитат съвсем проста роба, представляваща прегънат на две плат с дупка за главата. Други пък имат желание за по-детайлно изпълнение с дълги, широки ръкави и качулка. Трети пък ще заложат само на наметало! При всички положения трябва да се съобразите най-вече с удобството.

Успех!

П.П. Ако искате да прочетете упътване за това как да си направите сами роба, пишете ми в коментарите.

*Терминът „паганизъм” (съотв. „паганист”) навлезе в българския език със значение модерно езичество (съотв. човек, изповядващ езическа религия в съвремието). За краткост и аз ще го употребявам в това значение от тук нататък.

Малки съвети относно правенето на заклинания

Има много неща, които биха ви помогнали, за да успеете с дадено заклинание и тук ще ви запозная с някои от тях. Това са тези странични неща, на които повечето начинаещи или не обръщат никакви внимание или се вманиачават в тях, а по-напредналите считат за нещо толкова естествено, че много често не ги споменават, а според мен това не е особено правилно. И така, вероятно най-важното нещо при правенето на заклинание е....

1. Правилното заклинание

Не случайно избирам да започна именно с тази „малка подробност”. Подбирайте заклинанията, които правите изключително внимателно, съобразявайки се реално не само със собствените си възможности, но също така и с целта си. Например не си харесвайте заклинания, които трябва да се правят на открито, ако нямате възможност да излезете или ако няма да се чувствате спокойно, правейки магии навън. Или не използвайте любовна магия след скандал с половинката, при положение, че ще е по-добре да направите просто някакъв вид молитва за сдобряване. Избирайте внимателно и прецизно заклинанията, които смятате да използвате. Мислете също така за възможните последици, както за вас, така и за хора, които заклинанието би могло да засегне. И разбира се – избягвайте негативни вмешателства в чуждия живот, най-малкото защото е твърде гибелно и за вас!

2. Подходящи материали и съставки

Колкото и да е неприятно и сложно понякога, редно е да се ползват правилните материали и съставки за заклинанията. Например ако за благовоние пише тамян, не е нужно да го заменяте излишно с индийска пръчица, само защото просто ви мързи да отидете да си купите тамян. Или ако пише крило от прилеп, то не можете в никакъв случай да го замените с хартиено такова!!! Ако ли пък съставките на заклинанието са много скъпи или не можете да ги намерите никъде (включително и в онлайн магазини, в които има почти всичко!), то можете да направите замяна – било то на съставката или още по-добре на самото заклинание. Лошото при заместването на съставките е, че трябва да знаете точно кое с какво бихте могли да заместите. Някой път ще говорим и за това. До тогава ви съветвам да се придържате към заклинанията такива, каквито са и да търсите най-подходящия (и изгоден) вариант за вас.

3. Вярата ви в това, което правите

Разбираемо е, че след като правите дадено заклинание, то трябва да вярвате в неговата сила и успех. Магията не е някаква игра, с която да се забавляваме, ако ни е скучно – нужна е отдаденост, старание и вяра, а не само рутинното „искам, искам, искам”.

4. Вашият собствен опит

В никакъв случай не се надценявайте! Ако сте начинаещ, по-добре е да започнете с някаква гадателска техника или изучаване на дадена система или традиция, от колкото с призоваване на демони. С времето ще придобиете опит и ще можете да се занимавате и с по-силни заклинания, но надценяването може да бъде изключително опасно за вас. Казвам опасно, защото има известни случаи, при които заради неправилна употреба на магически заклинания, хора са стигали до лудницата, или дори до по-неприятно развитие на живота си. Не бъдете мазохисти, бъдете търпеливи и внимателни!

5. Детайлите

Отделете достатъчно време на самата подготовка преди заклинанието – подреждането на олтара, ритуалното пречистване, създаването на подходяща атмосфера и най-вече – отделете време, за да се запознаете НАИСТИНА с какво се захващате. В българския фолклор има една много подходяща поговорка за този случай „Бързата кучка – слепи ги ражда!” Не допускайте бързането да ви напакости.

Ако имате въпроси или искате да добавите още нещо, пишете ми в коментарите!

Успех!

Берил

Берилът е силикат на берила и алуминия, притежаващ най-разнообразни цветове. Цвета на камъка зависи от примесите на съединенията манган, желязо и хром. Берил който не съдържа примеси е безцветен. Обикновено берила е светло зелен, прозрачен като бутилка. Цветове като зелено бяло, жълто, жълтозелено и други разновидности имат собствени наименования като: прозрачно, гъсто зелено, съдържащ хром – изумруд; синьо (зелено синьо) – аквамарин; златисто жълто с примес на уран – хелиодор; розово съдържащ цезий – морганит; много рядко се среща в червено – биксбайт и други.

Различни разновидности на берил: 1. златен берил, 2. хелиодор 3. изумруд, 4. аквамарин 5. морганит

Талисмани и амулети

През Средновековието берилът се е използвал като талисман на художници и скулптори. Той осигурявал креативност, премахвал умората, поддържал живият дух и увеличавал интелигентността на този, който го носи. Също така предпазвал собственика си по време на далечни пътувания и му помагал при проучвания и философски изследвания. Пръстени с берил са носени от Леонардо да Винчи, Рафаел, Рубенс и Бенвенуто Челини.

Лечебни свойства

В древен Рим берилът се използвал за лекуване на черен дроб и очни болести. Римляните също така вярвали, че този камък повишава любовта между съпрузите и носи победи на притежателя си. Вода, в която е бил потопен берил дори за малко, се е използвала за лечение на астма. Според Авицена, берилът помага при лечение на катаракта и проказа.

Магически способности

Берилът се използвал от гадателите. Според вярванията този камък помагал при кавги и диспути, прави притежателя непобедим, но не и твърде агресивен. Считало се, че влияе благоприятно върху ума и премахва мързела.

по материали от: http://www.jewels-empire.com; http://jewel.bg/; http://www.crystalsrocksandgems.com/

"Карти Таро" Работилница

Искам да ви съобщя за едно интересно събитие, което имам честта да организирам заедно с Pagan Federation International Bulgaria - "Карти Таро" Работилница!

Тя ще се проведе на 17 декември в София от 11:00 до 13:30 часа, в познатата на всички, които обичат хубавият чай и уютната атмосфера, "Веда Хаус". Цената за участие в Таро работилницата е 20 лв, като в нея са включени както незабравимата емоция от изучаването на таро, така и консумация в заведението и симпатичен подарък, който сме приготвили с особено старание.

За повече информация, моля пишете на адрес pfi_bulgaria@abv.bg

Местата за уъркшопа са ограничени, така че побързайте със записването, ако искате да получите един по-различен поглед върху картите таро!

Успех!

Страница на събитието във Фейсбук

Жертвоприношения FAQ*

Преди време имах един много особен диалог с една много симпатична девойка, която искаше да проумее защо трябва да се дават жертви на боговете. Това, а и още няколко фактора, ме провокира да се замисля над тази тема и да напиша няколко реда по въпроса.

-Защо трябва да се правят жертвоприношения?

Жертвопринасянето е лично решение, обосновано върху принципите на собствената вяра. Ето защо не можем да говорим за задължение при извършването му. Жертвоприношението е начин да се поддържа връзка между боговете и хората, а именно в търсенето на такава връзка се проявява вярата.

-Какво може да бъде жертвоприношението?

Основно жертвоприношенията се делят на безкръвни – плодове, хляб, благовония, мед, различни течности, като вода и мляко; и кръвни – животни.

-Нали всичко произлиза от боговете и им принадлежи, защо да им даряваме нещо, което в крайна сметка те така или иначе притежават?

Действително за боговете няма никаква физическа стойност това, което даряваме. Идеята е ние да се лишим от нещо, което е ценно за нас. Да се научим да даваме, преди да сме получили – качество, от което повечето хора в съвремието са ампутирани. Принцип на античната религия е “do, ut des”, а именно „давам, за да дадеш”. Когато принасяме жертва, от особена важност е уважението, почитта, които засвидетелстваме пред боговете. Аналогично е и когато подаряваме подарък на някой – ние не подаряваме подаръка, защото човекът има нужда от него, а за да покажем уважението си към него или към празника му.

-Не са ли им достатъчни нашите молитви на боговете, че имат нужда и от жертви?

Платон, в „Ефтифрон” от неговите „Диалози”, описва, че хората общуват с боговете предимно по два начина – молитва и жертвоприношение, като „жертвоприношение означава да се принесе дар на боговете, а молитва да се иска нещо от тях”. Ако някой неспирно иска различни неща от вас, без да предлага нищо в замяна, дали ще му дадете желаното от него?

-Защо трябва да се жертва нещо от природата, за да го дадеш на боговете?

Нима не е същото, когато подаряваме подаръци – цветята са най-разпространени сред подаръците, че дори са и просто допълнение към самия подарък. Ей така, просто за разкош! Много разпространено е и подаряването на животни – в 70% от случаите животното бива върнато, пуснато да си ходи, или просто загива, защото получателят всъщност не го иска. Не виждам къде е проблема да дадем нещо на Висшата сила, при положение, че без да се замисляме го даваме на всеки смъртен, защото „така е прието”.

-Защо трябва да колим животни за боговете?

Заколването на животно, или т.нар. кръвна жертва действително е било практикувано в античността. Но трябва да се наблегне на факта, че това НЕ е бил единственият вариант. Както споменах по-горе, най-често като жертва за боговете се даряват неща като плодове, семена, хляб, мляко, вино, вода, мед и благовония – безкръвни жертви. Като този тип жертвоприношение се е считало за по-угодно на боговете. Колкото до кръвната жертва, тя и до днес се е запазила в българските традиции – курбанът, или коленето на животно за нечие здраве, което в България се практикува и от християни и от мюсюлмани. При тези жертвоприношения месото отива на трапезата, а кокалите, кръвта и другите остатъци се заравят. Интересно описание на това, какво точно се принася в дар на боговете от животното, може да се намери в произведението „Прикования Прометей” на Есхил.

-Къде мога да оставям дарове?

В нашите градски условия – предимно на олтара си. Ако нямате олтар, то остава по-истинския вариант – на светилища, на чисти места, до дървета, големи и внушителни скали и т.н. Но най-вече на място, на което не се тъпче – тоест там, където няма да минават хора и животни.

-Как да избера какво да дам в дар?

Принципно видът на даровете зависи най-вече от това, на какво божество се принасят. Например ако ще правим дар от плодове на Дионис е добре да даряваме грозде или смокини, ако ще даряваме цветя на Деметра по-добре е да са макове, т.е. според божеството и неговите особености се подбира и дарът. Ето защо преди да пристъпим към жертвоприношения е редно да направим хубаво проучване на кое божество какво му е угодно. Има доста антични източници, в които са се запазили подобни знания. Принципно жертвите се подбират и по някакъв външен признак, знак, с който сякаш сами казват, че са желани от боговете, но при всички случаи те са здрави и хубави. Например традиционно първите плодове и първия житен клас се посвещават на боговете, тъй като се считат за най-добри.

-Какво да правя с вече положените на олтара дарове?

Много хора не се замислят за това, докато не дойде моментът, в който вече не може да държите даровете на олтара, например изсъхнали цветя или плодове. След като прецените, че вече не са нужни на олтара ви следва да ги оставите някъде, където не се тъпче – в корените на някое дърво, до някоя ограда, някъде в парка. Същото се отнася и за изливането на течностите вода, вино, мляко и др.

* FAQ е абревиатура от английски език на понятието "frequently asked questions" или на български "често задавани въпроси"

Орфеев химн към Селена

За този химн е нужно жертвено кадене с аромати.

"Чуй ме, богиньо лъчиста и царствена, свята, Селена,

Мена с роговете бичи, която се плъзгаш в ефира

в нощна тъма, факлоноска и звездна, девицо ти, Мена,

раснеш и чезнеш, и мъж, и жена си, възлюбваш конете,

ярко сияние, майка на времето, плодообилна,

и лъчезарна, и тъжна, заряща по късната доба,

виждаща всичко, безсънна, осеяна с прелести звездни,

радваш се ти на покоя, на тихото нощно блаженство,

ясна, двурога, на сладост дарителка, накит на нощи,

първа звезда, дългопола, кръжаща, всемъдра девица,

в радост, блажена, ела, на звездите посестрима светла,

свойте молители нови спаси, лъчезарна девица!"

Източник:

Георги Батаклиев, "Орфей, Химни, Аргонавтика". Пловдив, 1989

Ритуалното измиване

Тези от вас, които вече са прочели няколко книги на окултна тематика и са навлезли по-навътре в тази материя, вероятно неведнъж са се сблъсквали с понятия като „ритуална баня”, „ритуална чистота”, „обредно измиване” и т.н. Забелязала съм обаче, че рядко хората имат ясна представа за това, какво представлява ритуалната баня. Най-често тя е възприемана като обикновена баня, към която обаче са добавени благовония, соли за вана, свещи и розови листенца. Това, въпреки че съдържа доза истина, малко се отдалечава от самата идея на обредното измиване, която е да се измием, да се пречистим физически и духовно от всичко нечисто и така да навлезем в обредното пространство. В много религиозни системи и вярвания, да не кажа във всичките, съществува представата за подобно ритуалното измиване.

В индуизма например, особено важна роля играе измиването на цялото тяло, особено в реки, считани за свещени, като например река Ганг. Вярва се, че подобен вид пречистване трябва да се извършва преди всеки празник, както и след смърт на близки и роднини, за да се запази ритуалната чистота. Интересно е да се отбележи, че въпреки замърсяването на водата в съвремието, в представите на индуистите тя не е загубила, нито намалила силата си да пречиства обредно тялото.

Вероятно най-популярната в България форма на ритуално измиване е тази, практикувана в исляма. Както предполагам ви е известно, мюсюлманите се мият преди всяка молитва и именно заради това в джамиите има специални фонтани. Изискване за обредно измиване има и към жените след като приключи месечният им цикъл; към мъртвец, с изключение на тези, умрели в битка; след сексуална активност. Всъщност тази религия е широко известна със своите изисквания към чистотата. Най-често самото пречистване представлява измиване на цялото тяло или определени части на тялото, но има и алтернатива на измиването с вода. Наричат го „сухо измиване” и при него пречистването става с чист пясък или пръст. Използва се в случаи, когато наоколо няма вода или пък поклонникът страда от някаква болест, която би се задълбочила от употребата на вода.

В християнството изискването за ритуална чистота личи най-ясно в познатият на всички обред Кръщение. Предполагам всички сте забелязали, че почти пред всяка църква, и особено пред по-старите, има чешма. Измиването, преди влизане в храма при християните, което в миналото е било доста по-разпространено, можем да свържем с ритуалното потапяне във вода, характерно за юдаизма, където за това има цели помещения - бани, наречени “mikveh”. В католическите църкви пречистването се извършва символично като поклонниците топват пръстите си в специални съдове със светена вода.

Тези съдове, между другото не са творение на християнството, а съществуват още от дълбока древност именно с тази пречистваща цел. От различни исторически източници е известно, че пред храмовете в древния свят е имало място, където поклонниците да се измият, преди да влезнат. Чистотата на тялото и духа се е асоциирала с чистотата на мислите и на съзнанието, които са задължително изискване за контакт с божеството.

Ритуалното измиване може да има различна форма, според духовния път, който следвате. Най-общо, то представлява просто поливане на цялото тяло (или на части от него) с вода, с ясното съзнание за това, което целим – пречистване от всичко нечисто във физически и в духовен план. В някои неопаганистични течения, към ритуалната баня се добавят множество допълнителни „екстри” – благовонни масла, свещи, билки, соли, които целят да засилят ефекта й. Лично за мен, това представлява по-скоро релаксация, където фокусът неправилно се пренася върху самото измиване, а не върху ритуала, който следва.

Благовония за Самхейн

Тази година няма да се спирам върху това какво е Самхейн и как (и от кого!) се празнува. Вместо това съм ви приготвила няколко варианта на благовония, които сами да си приготвите за този така обичан от практикуващите сабат.

1. За гадания
Тази рецепта е за благовоние, предназначено за гадания, което се счита за най-ефективно на Самхейн. Рецептата е от Скот Кънингам:

2 части кора от Сандалово дърво (Santaluni album) (п)
1 част Портокалови кори (г)
1 част Сушена кора от индийско орехче (г)
1 част Канела (п/г)

Това благовоние е особено подходящо за този празник, защото съдържа както предпазващи съставки (п), така и такива, които подпомагат гадателските способности (г).

2. За самия празник
Това благовоние е симпатично, защото неговият аромат напълно подхожда на тематиката на празника, както и на есента, част от която е и Самхейн.

3 части Розмарин
3 части Борова смола
3 части Дафинов лист
3 части Ябълка (сушена кора или няколко капки етерично масло от Ябълка)
2 капки Етерично масло от Пачули

3. За самия празник (по-класически вариант)
Тази рецепта включва предимно съставки, които са използвани в района на Средиземноморието за благовония още от древността. Ето защо лично аз я намирам за малко по-класическа.

3 части Тамян
2 части Смирна
1 част Розмарин
1 част Кедрово дърво
1 част Хвойна (Juniperus communis - плодчета или иглички)

Успех и хубав празник на всички, които го отбелязват!

Кръвта на Бога

Не, не става въпрос за някаква извратена вещерска практика, а за напитка, подобна на сангрия - или вино с определени добавки и подправки. Едно от най-забавните неща, с които се срещнах в началото на заниманията си с окултизъм беше именно тази напитка. Като любител на качествените вина малко бях ужасена от подобно "похабяване" на материала, но в крайна сметка резултатът е доста приятен. Отнема няколко опита, докато го пригодите до собствените си предпочитания, но определено си заслужава. Казват, че това е напитка за Сабати и други подобни празници, но нищо не ви пречи да си я правите и просто заради смия вкус. Количеството, което ще получите ако следвате рецептата е доста голямо, така че можете да я направите и наполовина.

Ето и самата рецепта:

Продукти:

2 бутилки червено вино
2 пръчки канела
10 с.л. мед
20 с.л. коняк
1 ч.л. червен пипер (аз мисля, че ще стане по-добре с няколко зърна черен пипер)
2 смачкани портокала
1 пак. ванилия
1 ч.л. шафран (може и от по-евтиния)
1 ч.л. стрит джинджифил

Начин на приготвяне:

Вземете дълбок съд и в него сложете всички изброени продукти. Ако напитката е за ритуални цели, кажете:

"Дар на Земята и Огъня, приеми силата на Кернунос,

превърни се в магическото питие на Авалон,

та да усетя неговата мощ,

лей се във вените ми, както се лееш в тези на Бога,

за да може да вибрира в тялото ми,

за да бъда достоен в неговите очи"

Сместа отлежава 24 часа, след което трябва да я прецедите, най-добре през марля, и е готова за консумация. Може и да се бутилира.

Що се отнася до моето лично мнение, то е че виното, само по себе си е магическа напитка, заради трансформацията, която претърпява - от живот (гроздето), през смърт (откъсването му от лозата) и отново живот, но под друга форма (вино). Поради тази причина в древността, както и в наши дни, то е запазило свещения си статут в много религиозни системи, включително и в християнството. Ето защо не е нужно да добавяме към него други съставки или да казваме заклинания, за да го наситим с мистицизъм и сила - то си ги има!

Успех!

Димитровден

На този ден – 26 октомври - Българската православна църква чества смъртта на Св Димитър Солунски, загинал за Христовата вяра и канонизиран от източноправославната църква. Според житието му той бил на висок военен пост при управлението на император Максимиан, който издал заповед всички християни да бъдат убити. Заради принадлежността си към тази вяра Св Димитър покровителствал преследваните християни и отказвал да изпълни заповедта на своя император. Според източниците, при връщането си от поход от източната част на Империята, Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещанията не помогнали. Димитър бил хвърлен в тъмница, а в последствие прободен с копие в 306 година.

Той е светец-войн и в иконографията най-често е представян да държи копие, което пронизва някакъв символ на злото. Интересно е да се отбележи, че в много от българските икони неговото копие пронизва Василий II Българоубиец или турчин, докато в гръцката иконография често жертвата е българският цар Калоян, в Русия - татарин и т.н. Това показва, че образът на злото се асоциира с някой, който конкретно го олицетворява в дадената културна и историческа среда.

Както видяхме от предишните празници, в народните представи нещата стоят по-различно. Димитровден е празник, който ознаменува важен поврат в годината, а именно настъпването на зимата. Ето защо това е и денят, в който се разпускат наетите сезонни работници – пастири, ратаи и пр., от където идва и другото име на празника (или на следващия ден) Разпус. На този ден приключвали и строителните дейности по новите къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.

В народните представи Св Димитър е вярван като по-голям брат на Св Георги, което се проявява и в подредбата на календарното време на българина – годината е разделена основно на два периода – от Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден. Това вярване е изразено в поговорката „Свети Георги лято носи, а свети Димитър – зима”.

Също като по-малкия си брат Георги и Димитър е вярван като конник – той е старец, който язди червен кон, а от бялата му брада се сипе сняг. Понякога двамата светци са изобразявани заедно в иконографията. Св Димитър се счита се за покровител на зимата, студа и снега, от където се извежда и връзката му със света на мъртвите. Интересно е да се отбележи, че вероятно поради това, на места той се смята и като брат на Архангел Михаил, който „взема” душите на мъртвите. Съботата пред Димитровден е Димитровска задушница, а за Димитровден се вярва, че „небето се отваря”.

На Димитровден се извършват и различни гадания за предстоящата зима. Ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена. Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома (полазник), добър и заможен ли е госта, такава ще е и годината.

Също както и при други светци почитани в България, представата за Св Димитър е формирана предимно от предхристиянски вярвания, които са били асимилирани в християнски контекст. Въпреки тази трансформация обаче, ясно личат езическите черти в култа към Св Димитър по нашите земи. Като това най-ясно се вижда в липсата на връзка между народната представа за светеца и неговото житие.

На този ден имен ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита. Честит празник на именниците!

Източници:

"Българска митология, Енциклопедичен речник", съст. А. Стойнев

Димитровден - български традиции и обичаи

Св Димитър в Уикипедия

Разбъркване на карти Таро

Забелязала съм, че доста малко внимание се обръща на това как да разбъркваме картите Таро, ето защо публикувам този клип:



Какво мислите за показаните методи? А вие как разбърквате своите карти?