сряда, 25 юни 2014 г.

Таро подредба за постигане на цели

От доста време не съм споделяла нова таро подредба. Избрах да ви покажа тази, защото е, преди всичко, полезна. От една страна защото ще ви помогне в трудни моменти, в които трябва да се взимат решения, а от друга защото е много полезна в изучаването на значенията на картите. Подредбата дава възможност на питащия да определи и разбере начините за постигане на целите си. И има само четири позиции. Лесно, а?



Значение на позициите:

1. Карта, обозначаваща целта
2. Качествата, които ще са ви полезни за постигането на целта
3. Пречките, които ще срещнете по пътя си
4. Начин за постигане на целта

Успех!

неделя, 22 юни 2014 г.

С какво се занимавате всъщност?

Ще забележите, че твърде рядко ще срещнете някой, който да заяви "Аз следвам Гарднърова/Александрийска/Дианик уика" или пък "Аз съм член на еди-коя-си традиция/група/школа". Най-често информацията за верските убеждения или окултни интереси на субекта срещу вас е обобщена в около пет отговора, които изглеждат горе-долу така:

Аз съм езичник.
Аз съм вещица.
Аз съм еклектик.
Занимавам се с магия/хаос/и т.н.

и моето любимо "Интересувам се от окултизъм/магия."

Липсата на желание на хората да се причислят към едно конкретно течение в духовните или езотеричните си търсения понякога води до абсурдни ситуации. Така например винаги се сещам за една моя позната, за която в продължение на около 5-6 години така и не разбрах с какво се занимава. От време на време упорито я питах, за да разбера, но единствения отговор, който получавах беше, че се интересува от Каббала и от сънища. Но с какво се занимава, остана пълна мистерия за мен (а убедена съм - и за нея). Но нищо не може да се сравни с един разговор, който доста често съм провеждала при това с различни хора и който звучи приблизително така:

- Значи следваш уика? Коя традиция по-точно?
- Не следвам никоя традиция, по-скоро правя това, което ми допадне.
- Значи си еклектик?
- О, не! Просто правя това, което смятам за правилно.
- Но това те прави еклектик!
- Не, не, има разлика...

Всъщност доста е трудно да се самоопределим. Не само що се отнася до нашите окултни интереси, но също така и в другите сфери на живота си. А най-трудно е да се самоопределим, когато се намираме в обърканите тийнейджърски години. Иронията е, че именно в този период влечението към мистиката често прераства в засилен интерес. Но за съжаление рядко засиленият интерес прераства в нещо повече след края на въпросния период.

От друга страна много хора не искат да се самоопределят, защото това би означавало задълбочаване в материята. И ако те имат само горепосочения засилен интерес, а нямат желание за развитие, за придобиване на нови, все по-сложни и по-задълбочени знания, то със сигурност няма да искат и да се самоопределят в дадена насока. Факт е, че повечето хора се задоволяват с това да четат за магии, да говорят за магии, да демонстрират, че знаят магии и ... толкова. Важно е мистичното излъчване, а не познанието в сферата на мистиката.

Трябва да призная, че смятам това поведение за масово. Веднага след това, разбира се, трябва да призная, че и аз съм се държала по този начин в ученическите си години. Черен грим, черни дрехи, пентаграми на врата и десетки пръстени по ръцете и всякакви познания по всяка една окултна тематика. Повечето, да не кажа всички - повърхностни. Но на един даден етап разбрах къде е проблемът. Разбрах, че всъщност няма как да се интересувам (камо ли да се занимавам!) едновременно от уика във всичките й форми, таро, руни, евокация, египетска магия, церемониална магия, традиционна магия, езичество, древна мистериална обредност, древни магически текстове, камъни, сънища, астрология, хиромантия, митологии и т.н., и т.н. Сега, много от вас ще кажат, че говоря пълни глупости и е съвсем възможно човек да има разнородни интереси. Така е. Работата е там обаче, че докато се занимавате със сто неща ще имате и посредствени познания по сто неща, но няма да имате задълбочени познания по нито едно от тях. Колкото по-скоро осъзнаете това, толкова по-бързо ще започнете да научавате все повече и повече.

Проблемът е там, че за да получите задълбочени познания, трябва да се лишите и от още нещо и това са болшинството от комерсиалните книжки, които попадат в секция "Езотерика и Окултизъм". Разбира се, те винаги ще са подходящи за начинаещите, a и за да получите основни познания в дадена област. Но докато не се преориентирате към секции като "Културология", "Антропология" или "Религия" няма да сте започнали своето пътешествие в истинската литература, посветена на магията. Да, да, знам, че звучи абсурдно! Но ви гарантирам, че едва ли са много тези от вас, които знаят повече за магията, отколкото един най-обикновен университетски преподавател по "Културология" или "Фолклор" на средна възраст, който със сигурност не е член на най-тъмните и мистериозни окултни школи.

Но не мислете, че само четенето на книги, колкото и невероятно добри да са те, ще ви направи способен, знаещ и можещ. Това е един от основните проблеми, който назрява в езическите, а и в магическите, общности - представата, че магията и религията могат да бъдат усвоени само от книгите, също както можете да се научите да плетете или да поправяте колелото си. Освен четене, трябва и работа. И то именно в този ред.

Целта на тази публикация не е да ви отчая, нито пък да ви накара да се захванете с академична кариера. Целта е да ви покаже, че след островърхите шапки, черните дрехи и пентаграмите, след форумите и чатовете, след безбройните часове над чаша кафе и сладки приказки за вещици, ако наистина искате да се занимавате с магия или да следвате някакъв духовен път, трябва да започнете да полагате усилия за това. Много и истински усилия. И най-лесно се започва, като разберете точно с какво искате да се занимавате. Е, няма да ви лъжа, от там нататък нещата не стават много по-лесни, но поне ще имате ясна цел. А какво по-добро начало от това?

прелестната илюстрация е дело на: Laura Callaghan

петък, 20 юни 2014 г.

За друидите

руидите (келтските жреци) ... са едно от най-интересните явления в келтския свят и еднакво интригували както античните автори, така и съвременните историци.

Дали тяхното общество е имало затворен характер и функциите са били наследствени? Оскъдните сведения съобщават, че върховният друид бил избиран чрез гласуване или свещена борба между кандидатите. По-вероятно било друидите да са били подбирани сред добре проявяващите се келтски младежи.

Младите кандидати за жречески сан усвоявали учението на друидите в продължение на 20 години. Използуването на писменост при предаването на жречески знания било забранено, въпреки че келтите познавали гръцката и латинската азбука, а по-късно създали келтската писменост огам. Всички знания се научавали наизуст. Кандидатите за жреци получавали различна степен в зависимост от знанията си и срока на обучение. Най-ниската степен била на бардите (поети, певци), следващата на ватесите (пророци, гадатели) и най-висока степен на друидите. Последните изпълнявали функциите на жреци, гадатели, учители, поети, лекари и съдии, т.е. обединявали функциите на двете по-ниски степени и ги обогатявали с други знания. Друидите живеели в отдалечени места, в горите и пряко не контактували с населението. Всички друиди се събирали веднъж на годината в дъбова горичка на територията на племето карнути. Въпреки своето отшелничество друидите имали последната дума при взимането на важни политически решения на келтските вождове.

Цезар съобщава, че Дивитиакус, главен друид на племето едуи, водел политика, противоположна на тази на краля на племето. Естествено друидите били централна фигура при жертвоприношенията, култовите обреди и на празничните тържества.

Авторитетът на друидите сред техните съплеменници се утвърждавал от убеждението, че те били пазители на всичко най-добро и най-честно. Етичността била важна черта в поведението на друида. Друидите били учители на галите, поддържащи училища за всички желаещи да получат знания. Те препредавали галската историческа традиция, съхранявали духовното наследство, били олицетворение на келтската култура и достойнство. Естествено е тогава, че при всеки опит да се покорят галите първите посегателства се извършвали срещу друидите. Въпреки големите преследвания на римляните срещу друидите в Галия те се срещали до IV - V в. от н. е., а в Британия и до по-късно."

източник: М. Домарадски "Келтите на Балканския полуостров", София 1984, 55-56


вторник, 17 юни 2014 г.

Моята първа окултна книга

Преди малко, докато пишех отговор на едно запитване, се сетих за книгата "Изкуството на магията" от Михаил Георгиев. Щях просто да публикувам линк към части от нея, но се сетих, че всъщност това беше първата окултна книга, която прочетох. Стана ми някак сантиментално и реших, че това заслужава цяла публикация.


Беше 2000 година и аз бях взела тежкото решение, че ще започна да чета (!) окултна литература. Нищо не знаех. Само, че обичам гръцката митология и смятам природата за по-голямо божество от християнския бог. Ето защо, когато влезнах в книжарницата с твърдото убеждение, че ще си купя окултна книга нямах никаква представа каква трябва да е тя. По онова време, колкото и да е странно, интернет не беше чак такъв фактор. Не всеки имаше интернет, не всеки имаше компютър и масово ходехме по интернет зали, за да си проверяваме пощата. Дори и не ми беше минало през ума, че мога да разгледам някакви заглавия онлайн, преди да отида в книжарницата. Честно казано не съм сигурна доколко имаше изобщо такава възможност.

Влезнах в книжарницата с доста колебания. Как изобщо ще застана пред секция "Езотерика и окултизъм"? Няма ли да ме помислят за луда? Ами ако в крайна сметка си избера книга? Как ще си я купя без да умра от срам? В крайна сметка реших, че и много по-страшни неща се случват на този свят, застанах привидно уверено пред въпросната секция с книги и започнах да разглеждам. Останах учудена, че уж "тайното" познание се споделя така щедро и стои толкова естествено, точно до книгите с готварски рецепти. По онова време все още смятах, че едва ли не магията е само за посветени и се предава на тайни събирания по пълнолуние в още по-тайни частни имения, пазени от черни кучета. Какво да кажа - всеки на даден етап от живота си е бил наивен.

Стоях там, пред десетките книги и се чудех коя точно да избера. Огледах внимателно целия рафт, забелязах, че на най-дебелата книга пише с големи букви "МАГИЯ". Взех я и без дори да погледна съдържанието си я купих. Бях доволна.

Последваха няколко седмици тайно четене вкъщи, за да не видят родителите ми с какво си пълня главата. Още си спомням как се свивах край прозореца под фикуса и с безкрайно любопитство четях страница след страница. И така няколко седмици, докато не осъзнах, че просто не смятам за нормално да се крия, че чета книга. Казах на майка ми и, за мое голямо учудване, тя, вместо да се ядоса и да започне да трупа дърва за клада, върху която да ме изгори, започна да ме разпитва с интерес. Дори поиска да прочете и тя книгата! Сега като се замисля може и просто да е искала да види с какво точно се занимавам, но дори и така да е било, за мен беше голямо облекчение, че след това родителите ми знаеха за интересите ми.

Книгата се оказа полезна - в нея намерих две страници (от общо 493!), които ми помогнаха да разбера към какво всъщност искам да се насоча. Странно е как две страници могат да променят живота ти.

Коя беше вашата първа окултна книга? Споделете историята си в коментарите.

събота, 7 юни 2014 г.

Черешова задушница



В съботния ден срещу Петдесетница е т.нар. Спасовска или Черешова задушница. Тя е свързана с поверието, че душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък, се прибират на този ден. Редно е да се отиде до гробищата, да се почистят гробовете, да се прелее, да се раздаде храна за мъртвите - хляб, жито, сладки и, разбира се, череши.

Интересно е да се отбележи, че в българската традиционна култура съботата е именно ден, посветен на мъртвите.

На места Черешовата задушница е наричана Русалска задушница, като това може да се свърже с т.нар. Русалска неделя (седмицата след Петдесетница, в някои райони - дните от Спасовден до Петдесетница). Имайки предвид тълкуването на Русалската неделя, като празник посветен на всички мъртви, починали от преждевременна и неестествена смърт, може да се предположи, че и Русалската задушница или Черешовата задушница първоначално е била посветена на този вид покойници. Тяхното омилостивяване е още по-необходимо, защото са вярвани като зли и отмъстителни, и те са тези, които причиняват големи беди - суша, наводнение, болест.