неделя, 25 декември 2011 г.

Зимна ваканция

Това е последната публикация за 2011 година, която ще направя в The Occult Room, защото, както всички останали и аз имам нужда от малко почивка! Искам да благодаря на всички, които четат и харесват блог-а ми, и особено много на тези, които с коментарите си взимат дейно участие в него! Надявам се, че през изминалата година сте имали възможността да преоткриете стари и да научите много нови неща, тук в The Occult Room. Пожелавам на всички вас весело посрещане на предстоящите празници, много щастие, късмет и повече любов! Надявам се да се срещнем и през новата година!

Успех!

петък, 23 декември 2011 г.

Бъдни вечер

Около датата на Зимното слънцестоене във окултните форуми започват да се появяват разнообразни статии за празника Юл и как се празнува той. Често тези статии са малко отдалечени от реалността. Аз все се чудя, как при наличието на толкова богата обредност в традиционната българска култура, никой не пише за родните ни обичаи в този период от годината. Всички сме чували за коледари, за бъдник, и всички знаем, че ястията на трапезата на Бъдни вечер трябва да са постни, но изглежда никой не се пита „защо?”. В тази кратка статия ще се опитам да отговоря на някои въпроси, както и да задам някои нови. Както знаят всички, които четат The Occult Room редовно, моята цел е не само да ви предоставям информация, но и да ви стимулирам да търсите сами такава.

Важна част от празника е обредното почистване на дома. Рано сутринта, на места дори преди изгрев слънце, домакинята измита къщата, почиства и дори украсява дома, за предстоящия празник. Бъдни вечер и Коледа в народните представи са празници, свързани с раждането. Ето защо жените извършват по-голямата част от ритуалите на този ден. Те чистят къщата, те приготвят трапезата, те месят обредната питка.

Лесно можем да припознаем Богинята в образа на Божията майка, най-малко заради самото наименование. За българина тя не е Дева Мария, нито Мария, както е в повечето страни, а е Богородица, Божия майка. Ето защо и трапезата трябва да съдържа само постни ястия, защото на Майката не могат да се даряват в жертва собствените й деца. Интересен обичай е поставянето на слама под трапезата на Бъдни вечер. На няколко места видях това да се обяснява със сламата, върху която бил положен малкия Иисус, след като бил роден. Лично аз не съм съгласна с тази теория и смятам, че сламата всъщност символизира плодородието – така както е отрупана трапезата, така да бъдат отрупани и житата. По същия начин, всеки, който иска да стане от масата, преди да е свършила гощавката, трябва да ходи приведен, за да бъдат приведени от жито и житните класове през идната година. Също така, в Западна България, се връзва слама около плодните дръвчета, за да раждат повече. Поради особената важност, която има в традиционната българска култура житото, то е символ на плодородието, благоденствието и дори живота.


Сред постните ястия на трапезата най-важна роля играе обредната питка. Видях няколко рецепти, в които е описано, че тя трябва да се замеси с мая. Това не е вярно. Питката трябва да бъде омесена със сода, а не с мая. Върху нея се изобразяват различни символи, свързани с празника и най-вече соларни символи. За българина годината е представлявала цикъл, свързан със селскостопанските дейности, които от своя страна зависят пряко от слънцето. По време на Зимното слънцестоене (21 или 22 декември), слънцето спира своя ход за три дни и около 24-25 декември се „ражда” (отново започва движението си) и започва да „расте” (денят се увеличава). Ето защо, трябва да се има предвид, че соларните символи, използвани на този празник, включително тези по обредната пита, не са случайни. Когато се разчупва питата, стопаните са отделяли първите две парчета за Богородица и за домашният покровител „стопан”, а на места са отделяли и едно парче за духовете на умрелите. Чак тогава са разделяли хляба помежду си.


По време на празничната вечеря, а после и през цялата нощ, в огнището гори бъдник, който най-често е от дъбово дърво. Преди да се запали, бъдника се помазва с миро, освещава се. Неговата обредна функция може да се тълкува по много начини. Пламъците на бъдника целят да подпомогнат силата на Слънцето, в тази трудна за него нощ, в която то трябва да се роди отново и това може да се възприема като един вид огнена магия.

След полунощ на Бъдни вечер излизат Коледарите. Те, противно на общата представа, че са деца, са млади мъже, сгодени или наскоро оженени, а възрастен мъж ги води. Него наричат „станеник”. Коледарите обикалят селото, къща по къща, където са посрещани като скъпи гости. Стопаните на къщите ги даряват с храна, вино или дори пари, а момите им дават кравайчета. Те пеят и наричат здраве, щастие и берекет на домашните, ето защо са очаквани и желани гости. Коледарите трябва да обиколят всички къщи до изгрев слънце на Коледа, защото се вярва, че с шарените си носии и обредните си песни, те имат силата да прогонват злите духове, които бродят нощем. За съжаление, въпреки, че можем да видим в градска среда деца, облечени в костюми за американския празник Хелоуийн, то няма как да видим коледари. Също както с повечето ни традиции и те са на път да изчезнат.

Това са само малка част от традициите, свързани с Бъдни вечер. Призовавам всички ви не само да потърсите в интернет повече, а дори да попитате майките и бащите си, бабите и дядовците си, за това как са празнували те и техните родители този толкова важен за българите празник! Пожелавам ви весело посрещане на новото раждане на Слънцето!

понеделник, 19 декември 2011 г.

Атамей

Един от най-важните инструменти в неопаганизма и конкретно в уика, това е атамея. На първо място нека уточня, че е възможно да срещнете наименованието и като „атамей”, и като „атаме”, но не може да става въпрос за това коя дума е по-правилна, тъй като и двете се използват широко. Най-често представлява двуостър нож (кама) с черна дръжка, върху който може да има разнообразна украса. Освен в книгите на Джералд Гарднър, който го въвежда в употреба в създадената от него уика, се среща и в някои гримоари от Средновековието, като например „Големият ключ на Соломон”.

Както всеки друг ритуален инструмент, атамеят се използва само в обредна среда. Разбира се, има някои направления в уика, в които е допустимо да се използва един нож за всичко, но те са по-скоро изключение, от колкото правило. В някои неопаганистични традиции атамеят замества меча от церемониалната магия, ето защо се свързва и с определени елементи. Най-често това е елемента огън, но понякога можем да го срещнем и като символ на елемента въздух. Но основното предназначение на атамея е да насочва енергията в определена посока, което го прави незаменим при отваряне на кръг, призоваване на духовни същности, зареждане на различни предмети и т.н.

Освен, че се продават навсякъде в интернет, можете да срещнете подобни ками и в българските магазини за подаръци, в специализираните такива за ножове, а също така и да си закупите обикновена кама с изчистена дръжка и да я декорирате в черно. Както всеки ритуален инструмент в уика, и атамея се освещава чрез определен ритуал. Едва след това той е годен за употреба.

сряда, 14 декември 2011 г.

"Баяния и магии"


Книгата „Баяния и магии” на Ивета Тодорова-Пиргова е вероятно най-доброто изследване в тази област, публикувано на български език. В над 500 страници, авторката ни запознава не само със самите баяния и магии, но също така и с тяхната спецификата - за какво се ползват, кога и къде се извършват, как всъщност се извършват и от кой. В книгата ще намерите огромно количество автентични текстове, които самата Пиргова е събрала и записала най-вече по време на многогодишните си теренни проучвания, а също така и от подбор на материали от архивните източници. Интересно е да се отбележи, че докато е търсила това скрито знание, тя самата бива посветена в него, при това от няколко жени. В този ред на мисли книгата „Баяния и магии” не е просто сух анализ, написан от човек, стоящ зад бюрото в кабинета си, а е едно реално случило се пътешествие в обредността на България.




Бързам да кажа, за тези, които смятат, че книгата може да се ползва като „рецептурник” – това не е така! Както неведнъж съм споменавала посвещаването в познанието е непреодолима основа за последвалата му правилна употреба. Също така нека ви предупредя, че текста може да ви се стори доста сложен, особено ако никога не сте чели научни текстове (каквато е и тази книга). Но това дребно неудобство ще преодолеете твърде бързо, увлечени в това, което ще откриете в „Баяния и магии”.


Цената, за подобен род книга, честно казано по-ценна от всяка друга, която можете да намерите в книжарниците, е направо ниска. Вероятно заради това, мои познати са ми казвали, че рядко я виждат по лавиците. Разбира се, и тук важи максимата – „който търси, намира”. Лично аз ви препоръчвам горещо този труд, а ако имате и интерес в българските лечебни и магически обреди – то веднага след като прочетете статията, отидете и си купете книгата! В никакъв случай няма да съжалявате!


Успех!

неделя, 11 декември 2011 г.

Партньорска подредба (вариант 1)

Днес съм ви подготвила една подредба, която ще зарадва тези, които съвсем скоро са си намерили половинки и все още са твърде любопитни по адрес на възлюбения/та. Тази партньорска подредба е лесна, подходяща е и за начинаещи, но ви съветвам да не я редите до припадък, а просто да се задоволите с отговора, който ви бъде даден още първия път.

Значение на позициите:

1. Питащият - нагласа и отношение към партньора и съюза

2. Партньорът – нагласа и отношение към питащия и съюза

3. Актуално състояние на връзката

4. Тенденции за развитие на връзката

Успех!

събота, 10 декември 2011 г.

Заклинание за късмет с карти Таро

Повечето хора използват картите Таро като средство за гадания, но има и такива практики, които са свързани с употребата им като магически инструменти. Разбира се, сега можете да предположите, че става въпрос за поставянето на олтара на определени карти при определени събития, но случаят е съвсем друг. Ще се опитам да обясня така, че да стане възможно най-ясно. На всеки е известно, че при подредба използвана за гадание ние слагаме една до друга карти, по чието значение разбираме какво ни вещае бъдещето. При магията с Таро, процесът е обратен – нареждаме картите, чието значение искаме да се реализира на съответните позиции, т.е. предварително подреждаме желаният резултат. Така създаваме план на това, което искаме да се случи и с помощта на картите Таро и на нашата собствена енергия, създаваме един вид магия, за постигане на това.
Разбира се, както всеки друг магически метод, и този има своите условия. На първо и най-важно място е изключително доброто познаване на значенията на самите карти. Няма как да предначертаете план на език, който не разбирате, а също така подобно познание ви е нужно, за да не предизвикате неволно негативни резултати. При всички положения внимавайте много, дори и да сте решили да използвате готово „таро заклинание”.
Тук, за да можете да си представите по-ясно за какво говоря, ще ви дам пример за една такава подредба. Но отново предупреждавам – ако нямате добри познания в сферата на картите Таро, не пробвайте и не вярвайте на сляпо! В тази конкретна подредба, ще ви е нужен някакъв предмет, върху който да се съсредоточите – това може да е снимка, написано на лист хартия желание или всеки предмет, който смятате, че ще ви бъде от полза. Картите се нареждат една след друга и моят личен съвет е да си поставяте цели, които са реално постижими, а не да фантазирате. Подредбата, която ще ви покажа е
За късмет

Позициите, както виждате са следните:
1. Сила VIII
2. Висшата жрица II
3. Магьосникът I
4. Звездата XVII
5. Колелото на съдбата X
6. Обесеният XII и IX чаши
7. На това място поставете фокусът на подредбата (четирилистна детелина, лотариен билет, надпис „Късмет” или каквото прецените за подходящо за случая)
Разбира се, след като наредите картите трябва да прекарате известно време в концентрация върху желанието си. Това трябва да повтаряте всеки ден, докато то не се сбъдне. Наистина е малко задължаващо, но считам, че това е съвсем дребна жертва за това, че ще получим желаното!
Успех и както казах – бъдете внимателни!
Източник:

Зимни срещи, организирани от PFIB


Моите приятели от Pagan Federation International Bulgaria (PFIB) са решили да възродят една отдавна отмряла традиция в България за организиране на срещи, които имат за цел да съберат хора с интерес в окултното. Независимо дали се занимавате с церемониална магия, с паганизъм или просто гледате на карти Таро, то подобно събитие ще е интересно за вас. Благодарение на срещите, на които съм присъствала в миналото съм се запознавала със страхотни хора, с които сме си били взаимно в полза - я да разменим някоя книга, я да качим нещо в електронен вариант или просто да се видим на по кафе. Срещите са важни и от друга страна - те са първата крачка към организирането на по-интересни събития като семинари, тематични излети, работилници (workshops). Моят съвет е да не изпускате подобни възможности - те ще обогатят както познанствата ви, така и знанията ви!

Тази зима PFIB, организират за по-голямо удобство две срещи - една в Пловдив (21 декември) и една в София (17 декември). И двете срещи ще бъдат проведени в заведения, които са централно разположени в съответния град. Темите, които ще бъдат обсъждани са :

- Зимното слънцестоене, което е и причината тези срещи да се организират точно сега

- Wyrd Camp, една изключително интересна инициатива на PFI

- членството в PFI България както и предстоящите събития на PFI България

За повече информация, относно мястото на срещите и всякакви други подробности, можете да се обърнете към SothiS, която е координатор за България на Pagan Federation International. Пишете на pfi_bulgaria@abv.bg

А аз ще се радвам да се видим на срещата в София!




петък, 9 декември 2011 г.

Св. Анна Зимна (9 декември)

Днес е празникът, познат на нашия народ като Анино зачатие или Св Ана Зимна. На този ден Българската православна църква отбелязва зачатието на Света Анна, а нейната смърт на 25 юли.

Света Анна, майката на Дева Мария, била най-малката дъщеря на свещеник Натан от Витлеем, от Левиевото коляно. Неин съпруг бил свети Йоаким (9 септември), родом от Галилея. Света Анна дълго време била неплодна и това много я измъчвало, тъй като сред израилския народ безплодието се смятало за Божие наказание. След 20 години, през които двамата съпрузи се молели горещо на Бога, ангел Господен им обявил, че ще им се роди дъщеря, чрез която ще дойде благословението на целия човешки род. Преданието разказва, че докато Йоаким не бил у дома, на всеки от съпрузите поотделно се явил ангел, който им казал, че Анна, която вече била на възраст, щяла да зачене. И двамата се затичали да се намерят и да разкажат на другия за божественото видение. Случайно се срещнали по пътя към Йерусалимския храм. Най-популярните икони на светото семейство го изобразяват в топла съпружеска прегръдка.

Разбира се, както вече видяхме и при други светци и техните празници, в представите на българския народ нещата стоят малко по-различно. Култът на св. Анна е най-силно изявен в Западна България и в отделни райони на Южна България. Нейният празник пред декември се намира в период от годината, който е считан за преходен от есен към зима. Ето защо именно деня на Св. Анна е особено подходящ за извършването на толкова много гадания за бъдещето, за женитба и т.н. Момите „засяват” житни зърна в гърне с вода или топят клонки от ябълка или вишна. Вярва се, че ако до Сурваки (Нова година) житото поникне или клонките се разлистят, това е знак, че момата ще се омъжи през идната година. В народния култ виждаме и отражение на християнската представа за светицата като майка на Св, Богородица. Св. Анна се приема за покровителка на брака, семейството, родилките и бременните жени. Поради тази причина празника й се чества най-вече от жените, които спазват редица забрани на този ден. Млади жени и бременни не трябва да работят на 9 декември, за да раждат по-лесно. Гадае се и за пола на децата по първия гост, който дойде в къщата. В Търновско съществува вярването, че майките не трябва да работят, за да не се разболяват децата им. Забранява се работа с вълна, за да се раждат живи, а на места женски, агънца, за да не окуцяват домашните животни, и не се тъкат черги, за да не нападат вълци стадата и овчарите. В Михайловградско се смята, че Св. Анна „затваря” Вълчите празници, наричани още Мратници!

Интересно е да се отбележи, че отделно от своя образ на майка и покровителка на родилките, брака и майчинството като цяло, Св. Анна е считана и за покровителка на магьосниците. Вярва се, че на този ден те свалят месечината от небето и я издояват, за да увеличат млякото на своя добитък. Правят се и множество магии за обиране на чуждото плодородие, включително и за открадване по магически начин, на способността на кокошките да снасят. Това става, като магьосницата открадне трески от чужд дръвник и ги сложи в храната им. Ето защо, също така, се извършват и т.нар. предпазни магии. Стопаните мажат виметата на кравите с чесън или слагат при кошарите човешки екскременти. Пред всяка врата на къщата се пали купчина говежди тор – вярва се, че пушекът гони злите сили надалеч. А девойки се събират вкъщи да бранят посевите от магии. Вечерта слагат под печката жито и сол, а на другата сутрин захранват със солта домашните животни и вярват, че ще ги предпазат. На места денят се смята за лош и опасен и дори е определян като празник на самодивите.

Странното съчетание на различни, при това противоположни, функции приписвани на светицата говори за многопластовото съдържание на нейния образ в народната вяра, което е типично за предхристиянските, т.нар. езически божества. Св. Анна очевидно е приела много черти от предхристиянските богини, почитани по нашите земи. В този ред на мисли, това че тя е и покровителка на родилките и на магьосниците не трябва да ни учудва по никакъв начин.

На този ден имен ден празнуват Анна, Ана,Ани, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Анабел,Яна.


Източници:

"Българска митология, Енциклопедичен речник", съст. А. Стойнев
Статия за Св. Анна в Православие.бг
Статия в Уикипедия

сряда, 7 декември 2011 г.

Олтар

Както споменах в първата си статия, забелязала съм, че при нас в България, много се говори за окултизъм, но нищо не се споменава за такива базови неща като магическите инструменти, магическото пространство и т.н. Едно от нещата, което е особено необходимо в случай, че изповядвате някаква вяра, следвате някаква традиция или система, е олтарът. И въпреки тази крайна необходимост от него, едва ли ще намерите статия на български в интернет пространството, която да описва как точно да направим олтар, какво да сложим на него и изобщо какво представлява олтарът! Ето защо днес реших да споделя няколко думи на тази тема.

На първо време добре е да уточним какво точно представлява олтарът – това е всякаква структура, независимо дали сътворена от човека или не, върху която се извършват обреди с религиозна цел. Вероятно някои от вас в момента са твърде учудени, защото са на мнение, че целта на това място е да бъде поле за извършване на магии. Но нека не забравяме, че магията като цяло е израз на дълбока вяра, която най-често е религиозна (от лат. religio — свещено задължение, благоговение). И ето тук изниква неминуемия въпрос

Как трябва да изглежда олтарът?

Както при повечето неща, свързани с окултизма, представата за това как трябва да изглежда олтарът е доста изкривена. Неволно си представяме множество свещи, черна покривка, гъст дим от благовоние, десетки шишенца и купички, ножове, магически пръчки и дори човешки череп. Това, разбира се, не е вярно, освен ако не е изрично изискване да разполагате с подобен олтар. В древността олтарът често е бил просто скала или огнище. Всъщност в българската традиционна култура огнището се използва като олтар, вероятно дори и до днес! Изглежда, че хората от миналото са подхождали доста практично, а не са изпадали в пристъпи на излишества, както ние сега. Не трябва да забравяме, че олтарът е място, където ще се изразява почитта ни към божественото, а няма да служи за това да впечатляваме другите или да налагаме собствената си личност!

Как да си направя олтар?

В повечето нео-паганистични книги, инструкциите за това как да си направим олтар обикновено се свеждат до една фраза: „Сложете върху олтара всичко, което има някаква стойност и значение за вас”. Това също не е вярно, защото по този начин правим олтар сами на себе си. Отделно от това получаваме нещо, което малко се различава от секцията на баба ни, отрупана с разнообразни „спомени” и сантименти. Съществува и друг проблем при този вид „подредба” – олтарът наистина е отражение на нас самите, но не на нашите емоции и чувства, а по-скоро на нашата духовност. Ето защо колкото повече неща трупате върху олтара си, то значи толкова по-объркани сте вие. Хаосът върху олтара предизвиква хаос и в живота на собственика му. Ето защо, ако говорим за олтар, на който ще почитате дадено божество, аз ви съветвам да поставите единствените предмети, които ще са ви нужни:


1. Изображение на божеството (статуя, рисунка…)

2. Свещ или светилник (пред изображението)

3. Съд за благовония или място за горене на ароматни клечки

Разбира се, това е в най-общия случай. Всяка традиция или система си има своите изисквания, а аз, в рамките на тази статия, няма как да обхвана всички тях. Ако искате да разберете как да подредите олтара си в някой конкретен случай – пишете ми в коментарите и аз ще напиша отделна статия!

Но преди всичко бъдете разумни, както хората преди нас!

Успех!

неделя, 4 декември 2011 г.

Ритуалното облекло

Ритуалното облекло е една от онези страни на окултизма, за която малко се говори или изобщо не се споменава. Много от съвременните окултисти, предпочитат да имат отделни дрехи, които ползват само за ритуални цели. Това може да е както добре познатата и доста предпочитана роба, така и просто някакви удобни дрехи, предназначени само за тази цел. Обличането на някакви специални дрехи, при навлизане в обредна среда е поредното разграничаване на ежедневното и сакралното, един вид настройване на съзнанието на определена вълна. Ето защо моят личен съвет е да отделите нужното време и средства, за да се сдобиете с ритуално облекло. Ако решите то да е съставено от удобни дрехи, които можете да откриете в магазините, вие няма да имате особени проблеми, но тъй като повечето от вас биха предпочели романтиката на робата, то те неминуемо ще се изправят пред въпроса:

От къде да закупя роба?

Разбира се, ако разполагате с достатъчно средства, винаги можете да потърсите в интернет магазините, където има предостатъчно и доста разнообразни варианти. Също така бихте могли да се натъкнете на някакъв по-особен магазин, като например тези за алтернативна мода или индийските, където да намерите нещо, което да отговаря на търсенето ви. Но най-добрият вариант, поне според мен, е да си ушиете роба. Като казвам „ушиете”, нямам предвид да хванете игла и конец, но ако можете да боравите с шевна машина или имате желание да шиете на ръка – чудесно! В противен случай винаги можете да възложите ушиването на вашата роба на някой шивач. Забелязала съм, че доста хора се притесняват от това, че ще се наложи да обясняват каква е тази дреха и за какво им е, но според мен проблем няма. Ако не искате да споделите истинското предназначение на дрехата, винаги можете да кажете, че сте от някаква театрална трупа или просто да не отговаряте много подробно, все пак не сте длъжни.

Независимо дали ще шиете сами или ще възложите задачата на професионалист, то трябва да съобразите няколко неща. Първото е:

Цветът на ритуалната дреха

Забелязала съм, че повечето хора се втурват с огромно желание към черния цвят. Което, честно казано е доста необосновано, особено за хората, занимаващи се с паганизъм*. Най-добрият цвят, както сигурно сте предположили, е белият и аз ви съветвам да се ориентирате именно към него, особено ако сте начинаещ. Разбира се, в някои течения се срещат и специфични изисквания към цветовете на ритуалната дреха, а в други има пълна свобода. При всички положения проверете как стоят нещата и какво точно символизират цветовете, преди да закупите плата. И така стигаме до второто, с което трябва да се съобразите:

Материята за ритуалната дреха

Ушиването на роба от кадифе или сатен може да е доста примамливо, но много по-добре е да използвате естествена материя като лен или памук. На доста места съм срещала да се твърди, че идеална роба става от стар чаршаф. Много се извинявам, но това са пълни глупости! Ритуалната дреха, преди всичко трябва да отговаря на изискванията за обредна чистота, ето защо платът за нея трябва да е нов, да не е бил ползван за нищо.

И третото, последно нещо, на което трябва да обърнете внимание е

Кройката на ритуалната дреха

Най-важното за една ритуална дреха е това тя да ви е удобна. Ако не можете да ходите, да клякате или да си вдигате ръцете нормално в нея, то тя е почти безполезна. Непрекъснато ще мислите за неудобството на дрехата ви и това ще разваля вашата концентрация върху самия ритуал. Сложността на дрехата зависи само от вашите способности или от тези на шивача ви. Повечето хора предпочитат съвсем проста роба, представляваща прегънат на две плат с дупка за главата. Други пък имат желание за по-детайлно изпълнение с дълги, широки ръкави и качулка. Трети пък ще заложат само на наметало! При всички положения трябва да се съобразите най-вече с удобството.

Успех!

П.П. Ако искате да прочетете упътване за това как да си направите сами роба, пишете ми в коментарите.

*Терминът „паганизъм” (съотв. „паганист”) навлезе в българския език със значение модерно езичество (съотв. човек, изповядващ езическа религия в съвремието). За краткост и аз ще го употребявам в това значение от тук нататък.

петък, 2 декември 2011 г.

Малки съвети относно правенето на заклинания


Има много неща, които биха ви помогнали, за да успеете с дадено заклинание и тук ще ви запозная с някои от тях. Това са тези странични неща, на които повечето начинаещи или не обръщат никакви внимание или се вманиачават в тях, а по-напредналите считат за нещо толкова естествено, че много често не ги споменават, а според мен това не е особено правилно. И така, вероятно най-важното нещо при правенето на заклинание е....
1. Правилното заклинание
Не случайно избирам да започна именно с тази „малка подробност”. Подбирайте заклинанията, които правите изключително внимателно, съобразявайки се реално не само със собствените си възможности, но също така и с целта си. Например не си харесвайте заклинания, които трябва да се правят на открито, ако нямате възможност да излезете или ако няма да се чувствате спокойно, правейки магии навън. Или не използвайте любовна магия след скандал с половинката, при положение, че ще е по-добре да направите просто някакъв вид молитва за сдобряване. Избирайте внимателно и прецизно заклинанията, които смятате да използвате. Мислете също така за възможните последици, както за вас, така и за хора, които заклинанието би могло да засегне. И разбира се – избягвайте негативни вмешателства в чуждия живот, най-малкото защото е твърде гибелно и за вас!
2. Подходящи материали и съставки
Колкото и да е неприятно и сложно понякога, редно е да се ползват правилните материали и съставки за заклинанията. Например ако за благовоние пише тамян, не е нужно да го заменяте излишно с индийска пръчица, само защото просто ви мързи да отидете да си купите тамян. Или ако пише крило от прилеп, то не можете в никакъв случай да го замените с хартиено такова!!! Ако ли пък съставките на заклинанието са много скъпи или не можете да ги намерите никъде (включително и в онлайн магазини, в които има почти всичко!), то можете да направите замяна – било то на съставката или още по-добре на самото заклинание. Лошото при заместването на съставките е, че трябва да знаете точно кое с какво бихте могли да заместите. Някой път ще говорим и за това. До тогава ви съветвам да се придържате към заклинанията такива, каквито са и да търсите най-подходящия (и изгоден) вариант за вас.
3. Вярата ви в това, което правите
Разбираемо е, че след като правите дадено заклинание, то трябва да вярвате в неговата сила и успех. Магията не е някаква игра, с която да се забавляваме, ако ни е скучно – нужна е отдаденост, старание и вяра, а не само рутинното „искам, искам, искам”.
4. Вашият собствен опит
В никакъв случай не се надценявайте! Ако сте начинаещ, по-добре е да започнете с някаква гадателска техника или изучаване на дадена система или традиция, от колкото с призоваване на демони. С времето ще придобиете опит и ще можете да се занимавате и с по-силни заклинания, но надценяването може да бъде изключително опасно за вас. Казвам опасно, защото има известни случаи, при които заради неправилна употреба на магически заклинания, хора са стигали до лудницата, или дори до по-неприятно развитие на живота си. Не бъдете мазохисти, бъдете търпеливи и внимателни!
5. Детайлите
Отделете достатъчно време на самата подготовка преди заклинанието – подреждането на олтара, ритуалното пречистване, създаването на подходяща атмосфера и най-вече – отделете време, за да се запознаете НАИСТИНА с какво се захващате. В българския фолклор има една много подходяща поговорка за този случай „Бързата кучка – слепи ги ражда!” Не допускайте бързането да ви напакости.
Ако имате въпроси или искате да добавите още нещо, пишете ми в коментарите!
Успех!