събота, 24 януари 2015 г.

За съзвездията в народните представи

дно от най-личните и най-познатите на народа съзвездия е Квачката или Кокошката. ... Освен това по Квачката, Кумовата слама, Ралото и Колата селянинът знае да ви определи: дали е настъпило пролет, дали е време да се сее пролетно, царевица; да се открива и реже лозето, да се сеят гръсти и лен...Той познава дали е близо зимата, или ако е вече дошла, дали вече си отива и пр., и пр. - условия, с които е свързан катадневният живот на неговата полска и скотовъдска работа. По-нататък. Поположението на тия съзвездия селянинът знае с една приблизително чудесна точност да ви определи каква ще бъде годината: кишавита или суха; топла или студена, ще има ли плодородие, или няма да има и в какво ще бъде плодородие, а в какво не. И тия негови сведения, плод на вековни наблюдения, предавани от деди и бащи на син и внук, много рядко мамят. Те са едно ценно градиво за нашата родна метеорология."

източник: Д. Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. - СбНУ, кн. XXVIII, 1914, 20-21

събота, 17 януари 2015 г.

Образът на Изида в "Златното магаре"


Наскоро се сетих за това описание на образа на богинята Изида в гръко-римския свят. Горещо препоръчвам на всеки да прочете цялата творба на римския автор Луций Апулей.

"...Но едва успях да затворя очи и ето изведнъж сред морето бавно се надигна божественият образ, внушаващ почит дори у самите богове! После постепенно лъчезарното сияние с цялото си тяло, излизайки от морската глъбина, ми се стори, че застана пред мене! О, ако бедността на човешката реч ми даде възможност да разкажа, ако самото божество ме надари с богат и изобилен дар на мощно красноречие, бих се опитал да ви предам тоя чуден образ!

Ето — гъсто спуснати коси, сплетени леко отпред, свободно и волно се разпиляваха по божествената й шия; венец от всевъзможни различни цветя окръжаваше върха на главата й; всред нея, над челото, плосък като огледало диск сияеше в бледа светлина — това беше именно знака на богинята на луната. Отляво и дясно на него се виеха две змии, изправили глави, а отгоре се подаваха житни класове. Многоцветна дреха, изтъкана от тънко ленено платно, ту блестеше с бял блясък, ту със златожълтия цвят на шафрана, ту пламваше в розов блясък! Но това, което порази още повече моя взор, бе черният плащ, който разливаше тъмно сияние. Обвивайки тялото й, той преминаваше отзад, откъм дясното бедро към лявата плешка, откъдето свободният му край беше прехвърлен отпред сдиплено, за да се спусне надолу в множество хоризонтални гънки, а краищата му, обшити с кичури от ресни, красиво се развяваха. 

4. Краищата, а и самата тъкан на плаща бяха осеяни с блещукащи звезди. Сред тях пълната луна дъхаше пламтящи огньове. А там, където на вълни падаше това чудно покривало — от всички страни бе вшита непрекъсната гирлянда от всякакви цветя и плодове. Богинята носеше различни предмети. В десницата държеше меден систър. Неговата тясно извита като пояс основа се пресичаше с три по-малки пръчки и те при тройно разтърсване с ръка издаваха пронизителен звук. На лявата ръка висеше златна чаша с форма на кораб, върху чиято дръжка на лицевата страна надигаше глава усойница с широко издута шия. Божествените й стъпала закриваха сандали, втъкани с листа от победната палма. В този величествен вид, дишайки аромата на щастлива Арабия, богинята ме удостои с божествения си глас..."