понеделник, 25 май 2015 г.

Скритият народ


Автор на статията: Константин Р.

Сред съвременните фолклорни традиции на Европа особено място заемат страните от нордския културен ареал – с особената форма на синкретизъм между народна вяра, християнство и езичество, която е оставила белега си върху съвременния духовен живот на тези страни. Северногерманските народи до изключително голяма степен споделят особеностите на народните си традиции поради своя общ произход и своята езическа вяра, формално отстъпила място на християнството между X и XII в. в целия северногермански ареал. Особена черта специфично в исландските вярвания и народопсихология е именно съжителството на исландците със „скрития народ” (на исландски – huldufólk, от думите huldа „тайнственост” и fólk „народ”).

Макар и в началото населявана от малко на брой ирландски монаси (т.нар. papar букв. папи), истинското заселване на Исландия започва в края на IX век от скандинавски заселници, донесли със себе си своя език, култура и религия. И всъщност точно в предхристиянския мироглед на тези заселници могат да бъдат открити корените на скрития народ. Неговите представители донякъде съвпадат с т.нар. álfar (елфи), познати и на континента, но същевременно с това сред съвременните исландци не съществува консенсус дали двата вида същества са роднини, или не. Въпреки очевидно езическия произход на скрития народ, той успява да оцелее на територията на острова дори след покръстването на страната, проведено в самото начало на XI в. Това се дължи на много фактори, сред които самите географски характеристики на островната страна; нейната изолираност от Европа; и цялостното отношение на исландците към „чуждото” (т.е. християнството) и „своето” (съжителството с различните свръхестествени народи).

Въпреки на моменти войнствения характер на християнизацията, водена за установяването на християнството в езическа Европа, новата религия все пак позволила местните народни традиции да просъществуват, стига да носят християнски оттенък. Старите богове получили своите интерпретации в християнските светци, обичаите започнали да се разглеждат през една своеобразна interpretatio Christiana. Въпреки всичко това е валидно основно за континента, докато Исландия е може би един от най-добрите примери за това как езическото и християнското просъществували сравнително необвързани едно с друго. Все пак още с приемането на новата религия говорителят на закона и goði Торгейр Торкелсон обявил на Алтинга, че езическите практики можели да продължат да се извършват, но само в тайна. И така се и случило – в продължение на десет века до наши дни. Това съжителство на езичество с християнство си личи в много особености на исландската история и култура, като ярък пример са литературните паметници, носещи името „Еди”. Те представляват записаните митове на северните германски народи, а по-младият от двата текста – Еда в проза или Младата еда – е записана от убедения християнин Снори Стурлусон два века и половина след покръстването на Исландия. Това е едно от многото доказателства за обвързаността на съвременния исландец с неговите дълбоки езически корени.

Една християнска легенда за произхода на скрития народ разказва как Бог казал на първата жена на света – Ева, че един ден ще я посети. Ева имала много деца и тя се трудила ден и нощ да измие всяко едно от тях, за да изглеждат добре в присъствието на Всевишния. Уви, времето не било на нейна страна – няколко от децата ѝ останали неизмити. И вместо да ги представи на Господ, Ева решила да ги скрие от Него. Бог най-сетне посетил Ева, видял умитите ѝ деца и се възрадвал и попитал дали има други деца, които се крият някъде и играят. От страх Ева отрекла тяхното съществуване. И оттогава тези деца били орисани завинаги да останат скрити. Или поне докато сами, по свое собствено желание не станат видими. Сред всички духове в Исландия скритият народ е този, който най прилича на човешкия род, с тази разлика, че неизбежно са по-красиви, вещи и обаятелни от нас. Huldufólk общуват с нас, когато и където те самите решат. Обикновено са с благ характер, но могат да причинят ужасяващи неща на хора, безотговорно обезпокоили или разрушили техните селения – започвайки например от кражби или пакостене в нечия къща, минавайки през скъпото отлагане, пренасочване или цялостното преустановяване на строежи и стигайки до смърт.

В днешно време значително малцинство от населението на Исландия открито си признава, че вярва в скрития народ, в елфите и в духовете на земята. Тези вярвания са просъществували най-силно в селскостопанските райони на страната, където фермерите все още отдават почит на духовете (vættir). Тази вяра обаче не е ограничена само там – много градски жители също вярват в скрития народ. Много семейства отдават почит на градинските си álfar, строейки къщи за тях. Същевременно по-голямата част от исландците няма открито да заяви, че скритият народ е истински, но същевременно все пак ще се старае да не обезпокоява неговите членове – суеверието все пак не дава мира. Това поведение издава отношението на исландеца към свръхестественото: „Вероятно елфите не съществуват. Обаче не искам да рискувам, в случай че съществуват.”

Исландците вярват, че скритият народ живее в скали или големи скалисти образувания. Ако някоя скала е позната като дом на духове, се счита за неуважително тя да бъде обезпокоявана по какъвто и да е начин, защото само лош късмет ще последва този, който обезпокои скрития народ. Интересно е, че докато хората, които открито ще заявят вярата си в природните духове, са малко, все пак общността винаги е готова да подкрепи преустановяването на строителни проекти, които биха навлезли в земите на скрития народ. Строежите на пътища и магистрали са били спирани или отклонявани, когато исландците разбрали, че домове на скрития народ щели да бъдат разрушени. Военни бази на САЩ в Исландия са били обект на критика, защото застрашавали местните álfar. През 1982 г. 150 души протестирали пред военноморска база на САЩ, притеснени, че дейността на военните обезпокоявала местните huldufólk.

При строежа на пътя, водещ до тунела, минаващ под Квалфьордюр (Hvalfjörður) в посока град Арканес, имало изключително силна активност от страна на скрития народ. Строителното оборудване постоянно се повреждало, доближавайки се до една скала, която трябвало да бъде преместена. Жена, живееща в местността, твърдяла, че можела да комуникира със скрития народ и била повикана. Тя казала, че скритите хора били готови да напуснат скалата, но им трябвало още време. То било отпуснато и след повторно посещение на скалата жената обявила, че строителната дейност можела да продължи. Нещо подобно се случило при строежа на първия голям търговски център в Исландия – Smáralind. Тъй като строежът се намирал на територии на скрития народ, множество електрически кабели и други подземни съоръжения били пренасочени, за да се избегне обезпокояването на духовете.


Понякога исландците измайсторяват така наречените „елфски врати”, боядисват ги в красиви цветове и ги поставят пред скали и камъни, населявани от скритите хора. Това се прави с цел да се известяват други хора да не безпокоят тези камъни.

Въпреки пакостливостта си, скритите хора всъщност могат да са излкючително социални и търсят човешка компания. Понякога помагат на хората, а понякога и сами търсят човешка помощ. Съществуват истории за това как мъжете от скрития народ неколкократно молили човешки жени да акушерстват при трудни раждания. Има и хора, които разказват как са споделили плътта си в сексуален акт с член на скрития народ – великолепно преживяване по думите на малобройните късметлийци.

Скритият народ комуникира с хората по множество различни начини. Те често изразяват своето недоволство по невербален път, но все пак успяват доста буквално да предадат мнението си. Свлачища и други природни бедствия са тяхна специалност – само за да покажат, че човешката дейност ги е разгневила. Могат да предизвикват болести по хора, животни и посеви. Но в случай, че скритите хора са доволни, могат да благословят земеделеца с благодатна реколта, благоприятно време или пък да усмирят водите за спокойно плаване.

Сънищата са друго средство за комуникация, с което скритият народ си служи. Един строител разказва, че докато съставял план за преместването на скала от мястото на проекта му, обитателката на скалата му се явила в сън. Тя помолила работника да даде малко време на семейството ѝ, за да се изнесат временно – поне докато камъкът бъде преместен. Човекът се съгласил и няколко дни протакал преместването на скалата, което повлияло и на целия строеж. Когато колегите му го попитали защо пречи на строителните дейности, той казал, че нямало какво повече да направи – уважението към скрития народ било най-важно в момента.

От време на време скритите хора разговарят директно с определени човешки същества. Въпреки че повечето от нас не са способни да ги виждат, се счита, че някои хора със специални възможности могат да общуват с елфите. Ако човек се разходи из което и да е исландско село, е много вероятно да срещне някоя домакиня или старица, която да твърди, че може да вижда и да говори със скритите хора, живеещи в нейния двор. Но все пак тези хора не са много. Най-известната ясновидка на Исландия – Ерла Стефаунстоухтир (Erla Stefánsdóttir), е помагала при много строежи като дипломат и миротворец между хората и свръхестествени същества. Тя също така е правила рисунки на álfar, huldufólk, dvergar (джуджета) и други същества, с които тя твърди, че общува.
Посетители в Исландия, които искат да научат повече за скритите хора, могат да се разходят из Хапнарфьордюр – градът, считан за елфска столица на Исландия. Гид там е Сиюрпьорк Карлстоухтир, която организира „обиколка из Скрития свят”, на която туристите могат да видят различните домове на скрития народ и да чуят истории за срещите между скритите и обикновените хора.


В тази неприветлива земя на крайностите, където природата постоянно заявява своето надмощие над човека със своето своенравие и непримиримост, исландците са запазили едно истински анимистично отношение към заобикалящия ги свят, което изобщо не е привично за европейския континент. Исландецът знае, че земята му е жива и че той зависи от нея; желанието дори на неубедените в съществуването на huldufólk да се съобразяват и да работят с тях, е доказателство за това.