събота, 13 декември 2014 г.

Зимна ваканция 2014/2015 и едно съобщение

Пак дойде декември и пак стана време за ваканция! Е, тази година май цялата приличаше на ваканция имайки предвид, че публикацията, която четете в момента е едва 24-тата за годината. И за да отговоря на въпроса ви - да, чувствам се зле за това, че не написах повече публикации. Но човек няма какво да направи, когато животът го издърпа за краката, а времето все бяга ли, бяга и сякаш няма как да го спреш, за да си починеш. Хубавото е, че решение винаги има, дори това да е някакво много радикално, трудно и вероятно до известна степен учудващо решение.

През идната 2015 The Occult Room ще смени формата си. От личен блог ще се превърне (надявам се!) в нещо като сайт за мистицизъм с много и различни автори - вие! Така че ако искате да имате собствена "колонка" в Тайната стая - сега е вашият шанс. Търсят се автори!

Повече подробности вижте ТУК.

Искам да благодаря на всички, които продължават вече толкова години да четат блога, както и на тези, които го откриха тази година и останаха верни последователи въпреки малкото публикации! През 2014 The Occult Room успя да събере 300 харесвания във фейсбук страницата си, има 42 члена тук в blogger, а самият блог надмина 100 000 показвания - 105 845 към момента на написването на статията!!! И през тази година получих множество писма и лични съобщения от вас и се надявам, че съм успяла да отговоря на въпросите ви. Благодаря на всички за милите думи, за подкрепата и, както винаги, за любознателността!

Не спирайте да търсите!

Надявам се, че ще се срещнем и през следващата година в нашата нова, ремонтирана и обновена Тайна стая.

Весели празници на всички!

сряда, 5 ноември 2014 г.

Моята голяма мистична анкета

Не знам как точно ми хрумна, но преди няколко дни реших, че искам да науча повече за състоянието на практиката, както и за нагласите на хората, занимаващи се с мистицизъм. Или с други думи - искам да науча повече за вас! Разбира се, веднъж щом съберем достатъчно отговори, резултатите от проучването ще бъдат публикувани тук.

И така, с помощта на верни приятели, успях да съчиня завидно количество въпроси, отнасящи се до вашите вярвания, разбирания, практика и общи нагласи. Но за да бъде успешна анкетата, ще трябва да я попълнят възможно най-много хора. И тук имам нужда от вашата помощ. Споделете линкът към проучването с ваши познати и приятели, за които знаете, че имат интерес към мистицизма; споделете го в интернет форуми и групи, в които участвате; споделете го в социалните си мрежи, ако това не представлява проблем за вас. Споделяйте го с всеки, който смятате за подходящ, дори и да не ви е най-добрият приятел точно в този момент или дори и да се намира на другия край на света. Не е необходимо да препращате към тази статия (макар че няма да имам нищо против, ако го направите), просто споделете линка към самата анкета, който ще откриете най-долу на статията.

В процеса на работа, започнах да се обръщам към проучването с "МЕГА анкета". Надявам се, с ваша помощ, името да се оправдае.

Не ми е известно подобно нещо да е правено някога в България, така че, с малко преувеличение, можем да кажем, че попълването на анкетата, ще е един почти исторически акт.

Но да не губим повече време! Моята голяма мистична анкета можете да попълните


А след като я попълните - споделете я! Благодаря ви предварително за помощта! :)

Източник на изображението: http://anti.35photo.ru/photo_607177/

четвъртък, 30 октомври 2014 г.

Таро подредба за Халоуийн

Знаете, че не съм особено голям почитател на чуждите празници, при положение, че нашите хич не ги и знаем. И когато дойде краят на октомври не пропускам все да ви натяквам и натяквам това. Трябва да призная, че често ми идва на ум да седна и да направя поне една пложителна публикация за Халоуийн или Сауин (по-известен като Самхейн), но все не намирам нито причина, нито пък подходяща тема. И така до днес, когато видях тази толкова симпатична таро подредба, предназначена специално за този празник. Първоначално названията на позициите на картите, могат да ви се сторят съвсем смехотворни, но все пак нали Халоуийн все пак е маскараден празник. А и това е била целта на авторът на подредбата - да звучи забавно, за да съответства на забавния за нея празник. Ако успеете да вникнете зад "маските" на картите, ще получите страхотни отговори - уверявам ви!


Значение на позициите:

1. Костюмът - Какъв искате да бъдете през идната година?

2. Обсебен - Какво ви вдъхновява и провокира да проддължавате напред?

3. Лакомство - Как да получите повече сладост в живота си?

4. Призраци - Неща от вашето минало, които ви преследват?

5. Надгробен камък - Как да се отървете от "призраците" от вашето минало?

6. Чудовища и таласъми - Страхове и вредни навици, които сте готови да превъзмогнете.

Успех!

Източник: Halloween Tarot Card Spread

понеделник, 6 октомври 2014 г.

XXIV Изложение на минерали и скъпоценни камъни

Като се сетя за "Изложението на минерали и скъпоценни камъни" в музея "Земята и хората" в София, ме налягат едни такива стари спомени за това с каква възхита го посетих за първи път. Не си спомням годината, не си спомням времето, не си спомням сама ли бях или не, но си спомням, че възхитата ми беше огромна. Не защото беше нещо кой знае какво - не отивайте там с големи надежди, но защото за пръв път влизах в толкова голямо помещение, пълно изключително и само с необичайни хора. Голяма част от необичайните хора се разхожаха из залата и надничаха с неприкрито любопитство към "стоката" на другите необичайни хора - продавачите. Пред всеки от продавачите се разгръщаше една неописуемо шарена бъркотия от приблясващи камъчета, донякъде грозновати фигурки от камъчета или бижута от камъчета. А аз, твърдо убедена по онова време, че човек има жизнено важна необходимост от всички разновидности на скъпоценни и полускъпоценни камъни на света, бях изключително доволна, че съм попаднала "сред свои". Е, разбира се съвсем възможно е моята памет да е поукрасила малко нещата.

Както всяка година и през 2014 отново ще имаме възможност да посетим огромната зала пълна с необичайни хора и камъчета. Тазгодишното, номер 24, издание на изложението, ще се проведе от 10 до 12 октомври. Не пропускайте тази възможност да попълните колекциите си от минерали и скъпоценни камъни (понякога има страхотни находки!), а и да бъдете малко необичайни в обичайната есен.

събота, 4 октомври 2014 г.

Достъпната астрология

Нищо не разбирам от астрология. Преди години, разбира се, прочетох прословутата, но май по-скоро надценена книга на Линда Гудман "Слънчеви знаци". Но от това изживяване ми остана само споменът за хаотичните и (подозрително) твърде уверените мисли на авторката. Ето защо няма как да ви кажа, от коя планета идва безкрайният оптимизъм, непринуденото държание и увереността на търсещият, с които Ванеса ще ви омае в своите не-чак-толкова-кратки клипчета.

Открих канала vansastrology съвсем случайно, като споделена публикация в профила на един познат. И се зарадвах искрено! Не защото обичам астрология. Не защото искам да се занимавам с астрология. А защото някой се беше престрашил да създаде видео канал на някаква езотерична тематика - на български (!). При това заставайки сам пред камерата - с името, лицето и емоциите си.  И стои там на екрана, развявайки русата или лилавата си коса (тук трбява да спомена, че лилавото ми липсва) и ни обяснява как човек "не е зодията си", какво е натална карта и как упорито трябва да досаждате на майка си, докато не си спомни, в колко часа сте роден. И всичко това така достъпно, че започвате да се питате "Е, все пак дали да не започна да се занимавам с астрология?" След като изгледах няколко клипа, веднага се свързах с Ванеса, за да й задам няколко въпроса. Вижте какво се получи.

- Няма как, трябва да те попитам кога и защо се появи интересът ти към астрологията?

Не бих казала, че е конкретен момент и конкретно действие. Просто като малка много обичах да чета и майка ми ме беше снабдила с всевъзможни енциклопедии, с надеждата, че ще стана умна. Уви, интереса ми се отклоняваше в посока по-загадъчни и необясними неща. Като астрологията. В началото четеш странната колонка във вестника или списанието, посветена на 12-те знака и не след дълго осъзнаваш, че хем „има нещо“, в същото време цялата история ти изглежда нелепа. И тя е. Астрологията не е колонката за зодии в списанието и колкото по-бързо хората осъзнаят това, толкова по-бързо тя ще изгради ново, по-адекватно име и ще започне да се използва по предназначение.

- Защо клипчета? Защо не блог?

Защото ме хвана яд, ако трябва да съм честна. Интереса ми към темата растеше с всеки изминал ден и единственото, което можех да намеря са текстове. Което, разбира се, беше прекрасно, но не оптимално за мен, защото аз никога не съм била силна в ученето по конвенционалния начин – чрез четене. И когато бях по-малка и не знаех английски перфектно, това ме дразнеше и губех желание, изправена пред двеста страници информация. Имам много Овен в картата, което ме прави изключително нетърпелива в много отношения и просто не можех да се накарам да седна и да чета.


След години започнах да гледам видеа в youtube на известни астролози, на английски, и астрологията започна да се открива пред мен по съвсем нов, лесно смилаем и доста бърз начин. Бях гладна за повече и гледах (и до ден днешен гледам) клипчета по цял ден и научавах толкова много. Да уча слушайки винаги ми е било в пъти по-лесно отколкото пишейки или четейки. И в един момент просто си казах – хората имат нужда от това. Как е възможно да няма български канал за астрология? Изглеждаше ми нелогично noob* като мен да стартира първия такъв, но реших да го направя. Заради себе си също. Защото имах нужда да систематизирам знанията си и клиповете ми дават тази възможност.

- Много държиш да се запомни, че човек не е зодията си. Но от една страна отделяш внимание на всеки един от слънчевите знаци, а от друга не пропускаш да подчертаеш, че си зодия Риби. Това не е ли противоречие?

Държа хората да помнят, че не са зодията си най-вече, защото имат тенденцията (поне тези, които правят първи стъпки в сферата) да си мислят, че слънчевият знак е всичко, което те са. Започва се едно слагане под общ знаменател на десетки хиляди хора по света и това просто не е в услуга на науката. Затова държа хората да го знаят.


А когато споменавам, че едно и друго е лъвско или рибешко,  тогава винаги говоря за архетипа и характеризирам него в частност, свързвайки го с това или онова качество. Малко по малко дори в клиповете за дадена зодия, аз вкарвам още информация за другите като правя паралели и съпоставки. Идеята е хората да запомнят много добре какво представлява една зодия, като чиста „стойност“, за да могат след това да наблюдават влиянието на всеки знак в собствената им карта поотделно, в различните сфери на живота им и най-накрая - заедно. Няма как да решаваш сложни уравнения без да си се научил да броиш до десет. Или в случая – дванайсет.

- Кои са основните термини в астрологията, които трябва да запомним и какво означават те?

За мен е важно хората да се запознаят на първо време с наталната карта и нейните елементи. Бебешки стъпки. Няма нищо сложно, стига да се започне от самото начало, от абв. Наталната карта всъщност е като снимка на небето и разположението на планетите в точния момент на раждане. Другите важни неща са – дванадесетте знака, дванадесетте дома и петте основни и най-важни „планети“. Натам лека полека става по-сложно, но запознаете ли се с тези три елемента, вече ще усещате, че сте преминали успешно на следващото „ниво“.

- Според теб има ли истински интерес към астрологията в България?

Бавно осъзнавам, че хората стават все по-любопитни по темата и с всеки втори, с когото се запозная и разбере за „хобито ми“, се започват едни дълги разговори пълни с въпроси. Защото малко или много всеки човек се чувства объркан. До някаква степен сам. И много от нас не са много сигурни какво правят точно на Земята. Някои се обръщат към науката за отговори, други към религията, трети избират да не вярват в нищо. Аз съм окей с вариантите на всеки, стига да са задоволителни за самия него. Но когато стане въпрос за астрология, хората сякаш усещат едно спокойствие и увереност докато говоря и може би някаква част от тях иска да притежава същото. Има много скептичност и немалко подигравки, нападки и спорове, които се разразяват от време на време, но те са просто излишни. В края на краищата – начина, по който живееш и това как се чувстваш с изборите в живота си, говори много повече на хората от това, което ти можеш да им кажеш. И когато виждат, че си щастлив, спокоен, намерил личният си път, идват при теб, свалят маската на предразсъдъците и казват:  А какъв е моят?

- Какъв е твоят съвет към тези, които тепърва започват да се занимават с астрология? От къде да започнат?

Просто да започнат от някъде. Ако някой ми беше дал план може би щеше с това си действие да ме откаже. Всеки има нужда да усети дали астрологията е „неговото нещо“, защото има много голяма възможност да е лъжица прекалено голяма за устата му. Отнема много време със сигурност, но ако има желание и интерес – просто си правиш натална карта и започваш да изучаваш всеки елемент от нея малко по малко. С времето картата започва да „говори“. В началото с недомлъвки, но с натрупването на знания всичко става доста по-красноречиво.


- Смяташ ли, че си струва да се посещават курсове по астрология?

„To each – their own“** съм по почти всеки въпрос. При всеки работи нещо различно. Лично за себе си съм решила, че раждайки се в толкова силно информационна ера, аз нямам нужда от персонални уроци, за които да си плащам освен всичко друго. Това не означава, че решението ми е правилно. Но не означава, че е и грешно. Не работя с абсолюти никога. Това е много характерно за астрологията също и затова я харесвам толкова много. И за да я задържа освободена и чиста в есенцията си, предпочитам да събирам информация и отбирам това, което виждам, че на практика работи, вместо да се доверявам на сто процента на чуждото виждане за това кое как е. Разбира се, да имаш приятел или познат астролог е много ценно, но то е за да имаш и друга гледна точка, по-скоро, а не за да вземеш нея за чиста монета веднага, независимо какъв и колко е опита му.

- Как мислиш - как работи идеалният астролог? Какво е отношението му към хората, за които съставя хороскопи? Какви дейности извършва?

Идеален астролог е някаква нереална концепция за мен. Малко като човек, който всеки да харесва. Но добрият, може би, астролог е ... добър психолог. Виждайки картата на даден човек ти трябва да се настроиш на неговата вълна и да говориш на неговият език. Изисква бърза адаптация. Защото има много астролози, които знаят много, но просто нямат индивидуален подход, базиран на човека срещу тях. Имат някаква собствена методика и терминология, която просто няма как да пробие и да стигне до човека към когото е насочена. Трябва да прецениш също така колко и какво точно да кажеш, за да не постигнеш обратен ефект. Защото ти си там за да помагаш, а не да вредиш. Разказвали са ми ужасни истории за „астролози“, които ти поглеждат картата и започват да мръщят и цъкат или пък те поглеждат с такова съжаление, че ти се приисква да не чуваш какво следва. След среща с теб човек трябва да е обнадежден и ентусиазиран за бъдещето си. Но това не означава, че ще му казваш само красиви неща. Ще му представиш и слабите страни, но така, че да знае проблемите си и да знае пътят към преодоляването им и че нищо, никога, в крайна сметка не е толкова страшно колкото изглежда на пръв поглед.

- Според астрологията имат ли планетите "тъмна страна" и как тя се отразява в живота на човек?

Разбира се, цялата вселена е изградена на база минус и плюс. Всичко е трептене с някаква честота, която има най-ниска и най-висока точка, които постоянно се разменят и са в движение, което е много важно да се запомни. Затова въпреки, че имаме минус и плюс, пак нямаме абсолюти. Everything is relative.*** По същият начин можем да използваме и енергията на всяка планета. По принцип аспектите, които планетите правят една с друга определя доколко влиянието на дадена планета ще е „добро“ или „лошо“, но това отново е условно. Всичко подлежи на промяна. Винаги имаш контрол, стига да си осъзнат. Стига да умееш да се дистанцираш достатъчно от емоцията за да видиш, че всъщност вече не се движиш и е време да промениш гледната точка за да намериш изход от ситуацията и да продължиш по пътя си.

- Казваш, че астрологията може да е в помощ за себепознанието. Как можем да направим планетите наши съюзници по този дълъг и нелек път?

Пътят е толкова дълъг и нелек колкото сами си го направим. Ако успеем да се „препрограмираме“ и да оставим в миналото всичко, което ни пречи да бъдем свободни и удовлетворени в сегашният момент, можем да постигнем всичко. Моментът, който трябва да се достигне според мен е този, в който възприемеш живота като игрално поле и място за изява. Място за развитие. Когато разбереш, че е просто и само това и нищо реално не е толкова сложно, колкото се самонавиваме и го правим такова самите ние, тогава започваш наистина да живееш. Да следиш какво се случва с теб, с другите, с цялото, с частното, да извличаш ценната информация, да следиш знаците и в следствие на това просто да се движиш по полето с лекота, тъй като вече си наясно с „правилата на играта“. Силно вярвам в това, прилагам го колкото мога в ежедневието си и усещането, което ми дава – искам да предам на всеки човек на света.  Аз не мога да го направя вместо него, но мога да му дам знанието си, с което той сам да се научи да борави и оформя своят собствен вътрешен и външен свят.

* начинаещ
** Всекиму според вкуса
*** Всичко е относително.

Всички снимки в статията са любезно предоставени от Ванеса

сряда, 1 октомври 2014 г.

Октомврийско

Обичам есента. Харесвам есенните цветове, настъпващия хлад и онзи "килим от листа", който учителката ми по български език в пети клас ни беше забранила да споменаваме в съчиненията си, поради умопомрачителната баналност на въпросния израз. Обичам и октомври, вероятно защото съм родена през този месец и с годините съм свикнала да го асоциирам само с хубави неща.

Но за всеки, който поне мъничко се е интересувал от езотерика и окултизъм (трябва наистина да намеря заместител на тези определения), октомври носи и някои други послания. Най-силното от които вероятно е "тикви". Такива оранжеви, като от реклама. Или по-обикновени - т.н. цигулки. Хубав тиквеник става от тях. Аз съм може би малко обременена, защото всяка есен моята мила баба ми стоварва (в най-добрия случай) една огромна тиква, с която провеждам ужасяваща борба, докато разрежа, настържа, сготвя, опека и изобщо изконсумирам. Ето защо моята асоциация с тиквите е по-скоро негативна. Всеки, който го е преживял ще ме разбере. Аз не си представям фенери и маски. Не си спомням обреди и не мечтая ритуали. За мен тиквата е най-вече ... храна.

И преди съм писала за Самхейн и неговата относителна неадекватност в контекста на нашата култура. Също така съм споделяла и мнението си за Хелоуин и практиките свързани с него. Не искам да оставате с впечатлението, че съм против това да отбелязвате Самхейн. Нито пък против това да се маскирате и да се напиете в любимия си бар. Преди години, когато все още следвах уика, дори за мен Самхейн беше най-хубавият и очакван празник. От една страна поради това, че тогава 31-ви октомври не беше нищо особено за хората, които не се занимават с окултизъм (пак този термин...) и датата запазваше своята мистичност за истинските ритуали, а от друга защото често точно по това време се случваха срещите с интернет познатите от форуми и чатове. Така например никога няма да забравя един път, когато изпихме главозамайващи количества "кръвта на бога" и Мавруд Асеновград (о, ужас!), стояхме в стая с повече благовония и цигарен дим, отколкото кислород, и успявахме да говорим не толкова за мистика, колкото за съвсем забавни и обикновени неща. И повярвайте ми, това не е най-хубавият ми спомен от отбелязване на Самхейн. Откакто обаче започнах да се интересувам от традиционни български практики, постепенно започнах да възприемам Самхейн като еманация на това, което не е наред с българските езичници и окултисти. А именно благоговението пред чуждите празници и презрението към хилядолетната родна традиция. И въпреки, че всеки път, когато отворя страницата си в Pinterest и видя всичките екзалтирани публикации за тикви, чудовища, паяжини и черни свещи наистина малко ми липсва еуфорията на комерсиалната радост. Но горчивината си остава.

Разбира се, ако смятате, че това е вашият път и че напълно разбирате какво стои зад този празник, то няма нищо лошо в това да го отбелязвате. Дори бих се радвала, ако се престрашите и споделите събитията, на които ще отидете; олтарите, които ще приготвите; ритуалите, които ще изпълните. Само помнете да не пренебрегвате българските празници за чуждите, защото земята на която стъпвате е тази, която почитате.

Но исках да кажа друго с тази хаотична публикация. Днес е първи октомври (все още!). След Есенното равноденствие вече се намираме в тъмната половина на годината. Слънчевите лъчи намаляват, времето става все по-студено. И съм убедена, че съвсем не е случайно, че много от вас ще изпитат една странна тъга, която дори може да прерастне в депресия. Други напротив - ще почувстват есента като период на спокойствие и покой. Но при всички положения трябва да знаете, че тъмните дни са период, в който трябва да преосмислим постигнатото през изминалата година, да се отблагодарим на силите, които почитаме за "плодовете", които сме събрали. И, разбира се, да се подготвим да посрещнем отново раждането на Слънцето през декември!

И така - Здравей, Октомври! Здравей, Есен! :)

Публикацията е вдъхновена до известна степен от вашите коментари на страницата на The Occult Room във фейсбук

събота, 13 септември 2014 г.

Подредби с три карти

Подредбите с три карти са най-лесният начин да навлезнете в света на таро, но не се заблуждавайте - да интерпретираш три карти понякога е много по-голямо предизвикателство от това да интерпретираш голяма подредба като Келтски кръст. За сметка на това лесно можете да модифицирате значенията на позициите според вашите предпочитания и нужди. Най-разпространената вариация е подредбата позната като Минало, Настояще, Бъдеще, но в никакъв случай не се ограничавайте само с нея.

Днес ще ви предложа няколко варианта на познатата таро подредба с три карти.


сряда, 3 септември 2014 г.

Архивни снимки в сайта на ДАА

Е, тази невероятна снимка не е архивна, но просто трябваше да я споделя
снимка: "PEOPLE AS BELLS - 11 photographs from Ivo Christov " - © 2008
Вчера попаднах на нещо много интересно, което реших че няма да споделя просто като линк във фейсбук страницата на блог-а, а ще отделя време и ще съчиня два три реда, за да заприлича на истинска публикация. Всички, които са се задържали тук поне за няколко месеца, са запознати с моята безгранична любов към българската традиционна култура и особено към нейните вълнуващи магически обреди. Всяка информация в тази насока е особено ценна, тъй като ми се струва, че в интернет има особен дефицит на адекватни сведения за обичаите от нашето минало. В най-добрия случай ще попаднете на една добре оформена популярна медийна публикация, която да очертае в основни линии (и често с много неточности) някой също така популярен празник. Що се отнася до снимковия материал положението е повече от трагично.

Ето защо бях особено щастлива да науча, че Държавна Агенция Архиви (ДАА) е започнала не само да дигитализира своите архивни фото-фондове, но и да ги качва в интернет. Веднага се засилих към сайта им:


Там с още по-голяма радост установих, че към снимките има и пространна информация, а търсенето с ключови думи е напълно възможно! За съжаление няма вариант снимките да се запазят, но ... по-добре от нищо. Предполагам доста от вас ще се озадачат на моята пресилена радост от това, че някакви стари снимки са качени в интернет. На нито една от тях няма да видите магьосници, които извършват тайни ритуали. Но ако се разровите малко повече и започнете да се вглеждате малко повече, ще видите лица, образи и неща от традиционната българска реалност, които ще разпалят вашето любопитство.

Опитайте се да потърсите - "лазарки", за да видите колко много момичета са минавали през този обред на прехода; "калушари", за да разберете колко отдавна са започнали възстановките на обичаите; "погребение" и "опело", за да видите отношението към смъртта и мъртвите в миналото; "обред", за да намерите следи от магичното в ежедневието на нашите предци. 

Търсете!

петък, 29 август 2014 г.

TarotLog - моят онлайн таро дневник

Преди известно време ви запознах с Вера, която е автор на моя вече любим блог за таро "78 истории". Именно в една от нейните публикации научих за един сайт, който, смея да твърдя, промени много начина, по който разсъждавам за гледането с таро. Става въпрос за действащия като онлайн таро дневник сайт TarotLog. Започнах да го ползвам преди няколко месеца, веднага след като научих за него. След кратка регистрация можете да споделяте или да не споделяте всичките си подредби, както и да четете тези, които другите потребители са избрали да споделят. Лично аз предпочитам да правя описанията си на български език и съм доволна, че TarotLog няма проблем с кирилицата.

Очарована съм от това, че мога буквално да запазя резултата от подредбата си като изображение - сайтът разполага с визуализации на няколко колоди, н също така предлага и опцията да качите собствена снимка. Това ми помага да запазвам подредби и да ги тълкувам по-късно, когато намеря време. От съвсем скоро има и една прекрасна нова възможност - да запазвате и видовете си подредби - "Design a Spread". Аз например използвам много често подредбата "Елипса", ето защо тя беше от първите, които запаметих в профила си. Но дори и да не създадете свои подредби, винаги можете да ползвате основните, с които разполага сайтът (на изображението по-долу всички до Келтски кръст).

Интерфейсът и навигацията в сайта са възможно най-опростени - обожавам го!




Споменах по-горе, че този сайт промени начина ми на мислене за таро. Това се отнася най-вече за възможността да споделям тълкуванията си. Обикновено, след като направя дадено тълкуване, то е достъпно само за този, за който е направено. Това от една страна намаля моята възможност да науча нещо повече за картите и техните значения, а от друга лишава и други хора да почерпят информация от моята гледна точка за картите. Споделянето на тълкувания решава този проблем. Е, стига някой да коментира! Но и до там ще се стигне - както знаете аз съм оптимист.

За да обобщя - ако ползвате таро, ако си водите дневник на направените подредби или искате да имате такъв, а дори и ако тепърва започвате да се занимавате с картите - задължително се регистрирайте и ползвайте TarotLog!

Надявам се да се срещнем там! :)

петък, 25 юли 2014 г.

Олтарите на другите

Преди доста време бях публикувала една инициатива, която имаше за цел да събере на едно място снимки на вашите олтари. За огромно мое съжаление, идеята ми не успя да се реализира и аз оставих нещата на чистата случайносто - ако някой, някога прочете, реши и изпрати - с радост ще създам въпросни албум.

И тъй като явно "нашите" олтари все още са твърде срамежливи, за да навлезнат в интернет пространството, реших да покажа "техните" олтари. Става въпрос за една страничка в социалната мрежа tumblr, който прави точно това, към което и аз се стремях, но много по-мащабно - споделя снимки на олтари от различни краища на света. Всякакви олтари. Много олтари. Изключително много о

И тъй като наистина не мога да опиша многообразието, което ще намерите на сайта с думи, предлагам ви изображения на някои от олтарите, които ми допаднаха най-много.

Олтар създаден от erudice
Олтар създаден от egilskalla-grimsson
Олтар създаден от bornheimer
Олтар създаден от morbidosity
Олтар без посочен автор
Олтар съдаден от rachelagain
Олтар без посочен автор
Това са само няколко от снимките, които ще намерите на сайта със звучното име "Fuck Yeah Altars". Не пропускайте да разгледате колкото можете повече снимки - на ваше разположение са повече от 300 страници с изображения! Не само че е изключително любопитно какви олтари поставят хората в домовете си, но и наистина можете да почерпите вдъхновение и за вашия собствен олтар.

Успех!

сряда, 23 юли 2014 г.

Кънингам за билките (видео)

Преди повечето билки по поляните да са прецъфтели, а надявам се и преди да са удавени от вече досадните дъждове, реших да споделя с вас един документален филм за магическата употреба на билките. "Herb Magic" е написан от Скот Кънингам, който също ще видим и в ролята на водещ. Авторът е познат на българския пазар с книгите "Магическото домакинство", "Магически аромати, масла и отвари", "Земната сила" и "Магията на храната" и един от най-влиятелните писатели в областта на уика. Видеото е дълго, но определено си заслужава!

сряда, 25 юни 2014 г.

Таро подредба за постигане на цели

От доста време не съм споделяла нова таро подредба. Избрах да ви покажа тази, защото е, преди всичко, полезна. От една страна защото ще ви помогне в трудни моменти, в които трябва да се взимат решения, а от друга защото е много полезна в изучаването на значенията на картите. Подредбата дава възможност на питащия да определи и разбере начините за постигане на целите си. И има само четири позиции. Лесно, а?



Значение на позициите:

1. Карта, обозначаваща целта
2. Качествата, които ще са ви полезни за постигането на целта
3. Пречките, които ще срещнете по пътя си
4. Начин за постигане на целта

Успех!

неделя, 22 юни 2014 г.

С какво се занимавате всъщност?

Ще забележите, че твърде рядко ще срещнете някой, който да заяви "Аз следвам Гарднърова/Александрийска/Дианик уика" или пък "Аз съм член на еди-коя-си традиция/група/школа". Най-често информацията за верските убеждения или окултни интереси на субекта срещу вас е обобщена в около пет отговора, които изглеждат горе-долу така:

Аз съм езичник.
Аз съм вещица.
Аз съм еклектик.
Занимавам се с магия/хаос/и т.н.

и моето любимо "Интересувам се от окултизъм/магия."

Липсата на желание на хората да се причислят към едно конкретно течение в духовните или езотеричните си търсения понякога води до абсурдни ситуации. Така например винаги се сещам за една моя позната, за която в продължение на около 5-6 години така и не разбрах с какво се занимава. От време на време упорито я питах, за да разбера, но единствения отговор, който получавах беше, че се интересува от Каббала и от сънища. Но с какво се занимава, остана пълна мистерия за мен (а убедена съм - и за нея). Но нищо не може да се сравни с един разговор, който доста често съм провеждала при това с различни хора и който звучи приблизително така:

- Значи следваш уика? Коя традиция по-точно?
- Не следвам никоя традиция, по-скоро правя това, което ми допадне.
- Значи си еклектик?
- О, не! Просто правя това, което смятам за правилно.
- Но това те прави еклектик!
- Не, не, има разлика...

Всъщност доста е трудно да се самоопределим. Не само що се отнася до нашите окултни интереси, но също така и в другите сфери на живота си. А най-трудно е да се самоопределим, когато се намираме в обърканите тийнейджърски години. Иронията е, че именно в този период влечението към мистиката често прераства в засилен интерес. Но за съжаление рядко засиленият интерес прераства в нещо повече след края на въпросния период.

От друга страна много хора не искат да се самоопределят, защото това би означавало задълбочаване в материята. И ако те имат само горепосочения засилен интерес, а нямат желание за развитие, за придобиване на нови, все по-сложни и по-задълбочени знания, то със сигурност няма да искат и да се самоопределят в дадена насока. Факт е, че повечето хора се задоволяват с това да четат за магии, да говорят за магии, да демонстрират, че знаят магии и ... толкова. Важно е мистичното излъчване, а не познанието в сферата на мистиката.

Трябва да призная, че смятам това поведение за масово. Веднага след това, разбира се, трябва да призная, че и аз съм се държала по този начин в ученическите си години. Черен грим, черни дрехи, пентаграми на врата и десетки пръстени по ръцете и всякакви познания по всяка една окултна тематика. Повечето, да не кажа всички - повърхностни. Но на един даден етап разбрах къде е проблемът. Разбрах, че всъщност няма как да се интересувам (камо ли да се занимавам!) едновременно от уика във всичките й форми, таро, руни, евокация, египетска магия, церемониална магия, традиционна магия, езичество, древна мистериална обредност, древни магически текстове, камъни, сънища, астрология, хиромантия, митологии и т.н., и т.н. Сега, много от вас ще кажат, че говоря пълни глупости и е съвсем възможно човек да има разнородни интереси. Така е. Работата е там обаче, че докато се занимавате със сто неща ще имате и посредствени познания по сто неща, но няма да имате задълбочени познания по нито едно от тях. Колкото по-скоро осъзнаете това, толкова по-бързо ще започнете да научавате все повече и повече.

Проблемът е там, че за да получите задълбочени познания, трябва да се лишите и от още нещо и това са болшинството от комерсиалните книжки, които попадат в секция "Езотерика и Окултизъм". Разбира се, те винаги ще са подходящи за начинаещите, a и за да получите основни познания в дадена област. Но докато не се преориентирате към секции като "Културология", "Антропология" или "Религия" няма да сте започнали своето пътешествие в истинската литература, посветена на магията. Да, да, знам, че звучи абсурдно! Но ви гарантирам, че едва ли са много тези от вас, които знаят повече за магията, отколкото един най-обикновен университетски преподавател по "Културология" или "Фолклор" на средна възраст, който със сигурност не е член на най-тъмните и мистериозни окултни школи.

Но не мислете, че само четенето на книги, колкото и невероятно добри да са те, ще ви направи способен, знаещ и можещ. Това е един от основните проблеми, който назрява в езическите, а и в магическите, общности - представата, че магията и религията могат да бъдат усвоени само от книгите, също както можете да се научите да плетете или да поправяте колелото си. Освен четене, трябва и работа. И то именно в този ред.

Целта на тази публикация не е да ви отчая, нито пък да ви накара да се захванете с академична кариера. Целта е да ви покаже, че след островърхите шапки, черните дрехи и пентаграмите, след форумите и чатовете, след безбройните часове над чаша кафе и сладки приказки за вещици, ако наистина искате да се занимавате с магия или да следвате някакъв духовен път, трябва да започнете да полагате усилия за това. Много и истински усилия. И най-лесно се започва, като разберете точно с какво искате да се занимавате. Е, няма да ви лъжа, от там нататък нещата не стават много по-лесни, но поне ще имате ясна цел. А какво по-добро начало от това?

прелестната илюстрация е дело на: Laura Callaghan

петък, 20 юни 2014 г.

За друидите

руидите (келтските жреци) ... са едно от най-интересните явления в келтския свят и еднакво интригували както античните автори, така и съвременните историци.

Дали тяхното общество е имало затворен характер и функциите са били наследствени? Оскъдните сведения съобщават, че върховният друид бил избиран чрез гласуване или свещена борба между кандидатите. По-вероятно било друидите да са били подбирани сред добре проявяващите се келтски младежи.

Младите кандидати за жречески сан усвоявали учението на друидите в продължение на 20 години. Използуването на писменост при предаването на жречески знания било забранено, въпреки че келтите познавали гръцката и латинската азбука, а по-късно създали келтската писменост огам. Всички знания се научавали наизуст. Кандидатите за жреци получавали различна степен в зависимост от знанията си и срока на обучение. Най-ниската степен била на бардите (поети, певци), следващата на ватесите (пророци, гадатели) и най-висока степен на друидите. Последните изпълнявали функциите на жреци, гадатели, учители, поети, лекари и съдии, т.е. обединявали функциите на двете по-ниски степени и ги обогатявали с други знания. Друидите живеели в отдалечени места, в горите и пряко не контактували с населението. Всички друиди се събирали веднъж на годината в дъбова горичка на територията на племето карнути. Въпреки своето отшелничество друидите имали последната дума при взимането на важни политически решения на келтските вождове.

Цезар съобщава, че Дивитиакус, главен друид на племето едуи, водел политика, противоположна на тази на краля на племето. Естествено друидите били централна фигура при жертвоприношенията, култовите обреди и на празничните тържества.

Авторитетът на друидите сред техните съплеменници се утвърждавал от убеждението, че те били пазители на всичко най-добро и най-честно. Етичността била важна черта в поведението на друида. Друидите били учители на галите, поддържащи училища за всички желаещи да получат знания. Те препредавали галската историческа традиция, съхранявали духовното наследство, били олицетворение на келтската култура и достойнство. Естествено е тогава, че при всеки опит да се покорят галите първите посегателства се извършвали срещу друидите. Въпреки големите преследвания на римляните срещу друидите в Галия те се срещали до IV - V в. от н. е., а в Британия и до по-късно."

източник: М. Домарадски "Келтите на Балканския полуостров", София 1984, 55-56


вторник, 17 юни 2014 г.

Моята първа окултна книга

Преди малко, докато пишех отговор на едно запитване, се сетих за книгата "Изкуството на магията" от Михаил Георгиев. Щях просто да публикувам линк към части от нея, но се сетих, че всъщност това беше първата окултна книга, която прочетох. Стана ми някак сантиментално и реших, че това заслужава цяла публикация.


Беше 2000 година и аз бях взела тежкото решение, че ще започна да чета (!) окултна литература. Нищо не знаех. Само, че обичам гръцката митология и смятам природата за по-голямо божество от християнския бог. Ето защо, когато влезнах в книжарницата с твърдото убеждение, че ще си купя окултна книга нямах никаква представа каква трябва да е тя. По онова време, колкото и да е странно, интернет не беше чак такъв фактор. Не всеки имаше интернет, не всеки имаше компютър и масово ходехме по интернет зали, за да си проверяваме пощата. Дори и не ми беше минало през ума, че мога да разгледам някакви заглавия онлайн, преди да отида в книжарницата. Честно казано не съм сигурна доколко имаше изобщо такава възможност.

Влезнах в книжарницата с доста колебания. Как изобщо ще застана пред секция "Езотерика и окултизъм"? Няма ли да ме помислят за луда? Ами ако в крайна сметка си избера книга? Как ще си я купя без да умра от срам? В крайна сметка реших, че и много по-страшни неща се случват на този свят, застанах привидно уверено пред въпросната секция с книги и започнах да разглеждам. Останах учудена, че уж "тайното" познание се споделя така щедро и стои толкова естествено, точно до книгите с готварски рецепти. По онова време все още смятах, че едва ли не магията е само за посветени и се предава на тайни събирания по пълнолуние в още по-тайни частни имения, пазени от черни кучета. Какво да кажа - всеки на даден етап от живота си е бил наивен.

Стоях там, пред десетките книги и се чудех коя точно да избера. Огледах внимателно целия рафт, забелязах, че на най-дебелата книга пише с големи букви "МАГИЯ". Взех я и без дори да погледна съдържанието си я купих. Бях доволна.

Последваха няколко седмици тайно четене вкъщи, за да не видят родителите ми с какво си пълня главата. Още си спомням как се свивах край прозореца под фикуса и с безкрайно любопитство четях страница след страница. И така няколко седмици, докато не осъзнах, че просто не смятам за нормално да се крия, че чета книга. Казах на майка ми и, за мое голямо учудване, тя, вместо да се ядоса и да започне да трупа дърва за клада, върху която да ме изгори, започна да ме разпитва с интерес. Дори поиска да прочете и тя книгата! Сега като се замисля може и просто да е искала да види с какво точно се занимавам, но дори и така да е било, за мен беше голямо облекчение, че след това родителите ми знаеха за интересите ми.

Книгата се оказа полезна - в нея намерих две страници (от общо 493!), които ми помогнаха да разбера към какво всъщност искам да се насоча. Странно е как две страници могат да променят живота ти.

Коя беше вашата първа окултна книга? Споделете историята си в коментарите.

събота, 7 юни 2014 г.

Черешова задушница



В съботния ден срещу Петдесетница е т.нар. Спасовска или Черешова задушница. Тя е свързана с поверието, че душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък, се прибират на този ден. Редно е да се отиде до гробищата, да се почистят гробовете, да се прелее, да се раздаде храна за мъртвите - хляб, жито, сладки и, разбира се, череши.

Интересно е да се отбележи, че в българската традиционна култура съботата е именно ден, посветен на мъртвите.

На места Черешовата задушница е наричана Русалска задушница, като това може да се свърже с т.нар. Русалска неделя (седмицата след Петдесетница, в някои райони - дните от Спасовден до Петдесетница). Имайки предвид тълкуването на Русалската неделя, като празник посветен на всички мъртви, починали от преждевременна и неестествена смърт, може да се предположи, че и Русалската задушница или Черешовата задушница първоначално е била посветена на този вид покойници. Тяхното омилостивяване е още по-необходимо, защото са вярвани като зли и отмъстителни, и те са тези, които причиняват големи беди - суша, наводнение, болест.


четвъртък, 29 май 2014 г.

The Occult Room вече и в Twitter

Тъй като приложението за анкетата, която така настойчиво исках да проведа, нещо не сработи, реших че няма защо да се чудя толкова и направо отворих още една онлайн "врата" към Тайната стая - в Twitter. Не съм сигурна колко от вас ползват тази социална мрежа, но колкото и да са те, то се надявам, че ще се срещнем там. В крайна сметка хубавото на интернет е, че дава възможност за всякаква комуникация. А знаете колко много обичам не само общуването, но и споделянето на знания.

Последвайте The Occult Room в Twitter - ТУК.

петък, 2 май 2014 г.

Няколко български обреда (видео)

Доста често ми се случва някой да изкаже предположението, че българските народни обичаи не са нищо повече от "бабини деветини". След дълги разговори, обогатени с примери, обикновено успявам да докажа на своите събеседници, че всъщност традиционната българска обредност не само, че е изключително интересна, но нейният пламък все още гори на много места. Противно на всеобщото мнение, подобно нещо "на запад" в тази форма няма.

За съжаление повечето от нас съвсем не осъзнават какво богатство е живата обредност. А тя е на път да изчезне, тъй като младите хора, в случай че имат интерес към магическото, са привлечени много повече от комерсиални боклуци, като книгите на С. Р. Улф, отколкото от това на какво може да ги научи собствената им баба. Интересуват се повече от интернет адреси и визуализации на места, отколкото от действително посещаване на реални светилища и разговори с практикуващи баячки.

И докато положението (или по-скоро отношението!) е такова, единственият шанс да наблюдаваме традиционната българска обредност в действие остават възстановките на обичаите. Точно едни такива възстановки искам да ви споделя днес. Те са режисирани от българският актьор Любен Чаталов, който ще видите и в интрото на всяко едно от клипчетата. Всеки обред е разигран като сцена от ежедневието. Избрах да ви покажа три клипчета, но ТУК можете да разгледате и останалите.

Ако последвате линковете под самите клипчета, ще намерите и информация за повечето от представените обреди, поради което аз няма да навлизам в подробности.

Приятно гледане!

вторник, 22 април 2014 г.

Как се разказват 78 истории?

По-наблюдателните от вас сигурно вече са забелязали, че в графата "Интересни връзки" се е появил един нов блог - "78 истории". Попаднах на него, както най-често се случва с хубавите неща, съвсем случайно, докато разглеждах един друг от интересните блог-ове - "Silvermoonlight".

Трябва да кажа, че бях повече от приятно изненадана. Не само от ведрия облик и закачливата снимка на автора, с още по-закачливо самоопределение под нея, но също и от начина, по който статиите са написани. На първо място ми направи впечатление, че за разлика от многото други хора, които са опитали и са се провалили, Вера е успяла да завърши описанията на всички карти от таро колодата. Да си призная обаче аз първо се зачетох в другите публикации. Забавлявах се особено на напълно задължителната за таро-блог статия "Как да зададем въпроса си към таро картите?", където авторът не само обяснява какво трябва и не трябва, но дава и полезни примери. Хареса ми и (почти) преводната "37 въпроса към таро", в която са предложени 37 въпроса, които да зададем към картите таро, когато се колебаем какво точно да попитаме. И напълно се влюбих в упражнението за изучаване на дворцовите карти, които, да си призная, винаги са ме затруднявали.

След като придобих чувство на задоволство от прочетеното, реших че мога да отделя малко време, за да разгледам и публикациите, в които Вера разяснява значенията на различните карти. И въпреки че не споделям голяма част от нейните виждания за значенията на картите, начинът по който ги е описала е страшно увлекателен. Всъщност точно това ми хареса най-много - че тя не е повторила до болка познатите значения, а е показала една не много популярна страна на таро - интимната ни връзка с тях. Без излишни превземки и посредствена псевдо-мистичност, но с много личен опит и примери, Вера е взела таро картите от света на фантазията и ги е поставила там, където им е мястото - като начин за по-добро разбиране на нашия собствен свят.

Реших, че просто няма как да не разменя няколко думи с нея. И, разбира се, да споделя с вас увлекателния ни разговор.

- Как се разказват 78 истории?

- Много хубав въпрос :) С мерак и вдъхновение, предполагам. Ако става дума за значенията на картите в блога ми, отне доста усилия и воля. Ако не бяха хората, които ми казваха, че това, което пиша, им помага, сигурно нямаше да се накарам да завърша начинанието, както често ми се случва по принцип.

Иначе, като се има предвид, че всяка една таро карта е история, която при различните комбинации и въпроси е с вечно изменяща се сюжетна линия, вариациите могат да стигнат за нова „1001 нощ” сигурно.

- Всъщност защо и кога се появи интересът ти към картите таро?

- На втората част от въпроса лесно мога да отговоря – появи се през есента на 2007-ма година, а започна да се развива чак през февруари на следващата. Но нямам идея защо. Освен тарото нямам никакви други езотерични интереси. Любопитна ми е и астрологията, но не колкото таро картите.

Нещата започнаха съвсем случайно. Както си стоях на компютърa, до слуха ми достигна някаква реклама по телевизията на женско списание, което вървеше в подарък с таро карти. И преди бях чувала за таро, но тогава просто реших, че трябва да ги имам, не знам защо. Така и не мирясах, докато не се сдобих с въпросното списание, само за да се окаже, че това в действителност не бяха таро карти. Разбрах разликата чак през февруари, купих си Райдър-Уейт колодата и започнах да питам всеки ден какво ме очаква. Направих си дневник и започнах да записвам картите и да описвам какво се е случило в конкретния ден. Така постепенно забелязах, че картите почти винаги описват учудващо точно какво се случва. С две думи тарото опроверга скептичността ми и само ми доказа, че работи. Така че просто продължих.

- А кое те провокира да създадеш "78 истории"?

- Нуждата да си говоря с някого за таро. Когато започнах да изучавам таро, имаше един голям и по-активен форум, в който се регистрирах и започнах да чета. Не ми допадна никак начина, по който се говореше за таро там – с излишно мистициране на темата и едва ли не като клуб на богоизбраните. Едва не ме отказаха от таро картите. За щастие взех по-доброто решение - запомних, каквото ми беше полезно, но се отказах да пиша, защото не отговаряше на моето усещане за таро. Три години по-късно имах доста натрупан личен опит и впечатления от картите, но никого, с когото да говоря за тях, тъй като избягвах всякакви форуми. Така се роди идеята за блога – като място, чрез което да мога да срещна съмишленици.




- В блог-а си споделяш, че си правила гадания и за други хора. Според теб какво е отношението на българина към таро?

- Гледала съм за много хора онлайн, включително дори на американци в един форум за таро, откъдето се учих в началото. Не мисля, че има разлика между отношението на българина и на останалите хора. Масовото отношение, основно поради липса на информираност, е като към кристална топка, в която е записан целия ти живот, какво ти се е случвало и какво ще ти се случва след 50 години, да речем. Хората редовно ме питат, дали това или онова ще стане, колко деца ще имат, кога ще се оженят... Аз не мисля, че таро картите са създадени, за да отговарят на такива въпроси. Най-вече защото според мен и според практиката ми с таро, човек има свободна воля и картите могат да покажат само до там, докъдето той не използва тази свободна воля. Тази част ми е най-трудна да обясня на хората – че те сами творят съдбата си. И вместо да питат картите „дали” и „кога”, е най-добре да питат „как” и „защо”. Тогава тарото е най-полезно.

- Кои са основните грешки, които можем да направим при работата с картите?

- Да ги възприемем по гореописания начин – като средство за отговори на въпроси с „да” или „не”. Не, че изобщо не трябва да се задават такива въпроси, но ще е обезкуражаващо и безполезно, ако питаме таро само такива неща.

Друга грешка на начинаещите може би са опитите да се заучат значенията на картите от много места едновременно, примерно от три книги, два сайта плюс форум. Аз бих препоръчала да си харесат един източник и да се придържат към него, докато си изградят самостоятелна представа за всяка една карта. Обясненията на картите са за това да добием представа за контурите на значението, а същината вътре се запълва с личния опит и преживяването на картата.

И накрая, нещо, което според мен е грешка (но други може и да не се съгласят), е да се гледа на дворцовите карти, а и на някои от Големите аркани като на хора. Примерно, Кралете са мъже, Кралиците жени, Императорът и Жрецът са мъже, а пък Жрицата и Императрицата са жени в гледания. Те представят женски и мъжки енергии и качества, но това няма нищо общо с половете.  

- Има ли карта, чиято интерпретация те е затруднявала?

- О, винаги има такива случаи, човек се учи, докато е жив. Мисля, че като концепции повечето карти вече са ми ясни, но всяка една карта, поставена при конкретен въпрос или в конкретна комбинация, се изменя до някаква степен и интерпретацията й трябва да отразява това. Понякога, дори и да съм наясно с основното тълкуване на картата, не мога да навържа нейната история със значението на други две карти в подредбата, да речем, и това ме обърква.

Но най-трудно си остава да тълкувам картите за себе си. За да гледаш на карти, трябва да си обективен и да слушаш интуицията си. Когато обаче гледаш за себе си, винаги егото се намесва – търсиш конкретен отговор и когато не го видиш в картите, се ядосваш и губиш концентрация. Освен това аз съм доста параноичен тип характер и понякога, когато гледам за себе си, ми е трудно да си чуя интуицията, защото тя бива заглушена от страховете ми.

- Коя е предпочитаната от теб подредба и защо?

- Три карти, минало-настояще-бъдеще. Защото разказва история, а аз обичам да слушам и пиша истории. Освен това е най-универсалната подредба и върши работа за почти всякакви въпроси. Освен нея често използвам партньорското подреждане със седем карти на Хайо Банцхаф за любовни въпроси, защото показва доста точно позицията и на двамата партньори, а не се ограничава до гледната точка само на единия. Понякога това е всичко, от което имаме нужда, за да изгладим нещата – да разберем позицията на партньора.

Често редя и келтски кръст, но то е по-скоро на инат да го разбера, отколкото заради функционалността му. При него има една фрагментарност при тълкуването измежду различните позиции, която не ми допада. Но пък е полезен, когато искаме да разгледаме даден проблем от всички гледни точки – съзнателни и подсъзнателни нагласи, външно влияние, минали влияния... тоест как сме стигнали до там, докъдето сме в момента. При келтския кръст обаче ми се струва, че времето не тече плавно от първа до последна карта, а има някакво разместване, което прави картите по-трудни за тълкуване.

Иначе непрекъснато търся нови и различни подредби, изпробвам, измислям си мои, но рядко резултатът е задоволителен. А, забравих. Астрологичното подреждане – с по една карта за всеки от 12-те дома също е интересно подреждане за веднъж в годината – примерно на 1-ви януари или пък на рождения ден.

- Всъщност каква колода карти ползваш?

- От октомври миналата година ползвам Стиймпънк таро (Steampunk tarot) на Барбара Мур и с художник Али Фел. То следва стриктно символиката на Райдър-Уейт, но е много красиво и изпипано като изображения. Иначе преди него почти от самото начало гледам с таро на Друидите и Уика. Освен, че беше най-лесно да се намери, когато прохождах в таро, има много красноречиви и запомнящи се дворцови карти. Привързах се към него и защото показва връзката на човек и природа. Мисля, че ще си остане любимата ми колода.

Иначе имам и Индианско таро, Таро на феите, Марсилско таро и разбира се Райдър-Уейт, но по-рядко гледам с тях.

- Какво би казала на по-опитните?

- Хм, не знам, може би да не забравят, че и те са започнали от нулата някога и да помагат на сега навлизащите в таро с търпение и разбиране.

- Твоят съвет към тези, които тепърва започват да се занимават с таро?

- Да се забавляват с таро. Да мислят извън рамката и да питат нестандартни неща. Да прочетат поне нещичко на Юнг или евентуално Мари-Луиз фон Франц. Най-вече да наблегнат на литературата за архетипите, защото това ще им помогне за по-лесното разбиране на Големите аркани. А, и задължително да си водят таро дневник, в който да пишат най-вече след като събитията са се развили, не толкова преди, за да имат обратна връзка, от която да се учат. И да не се отказват при първата трудност. Да използват нагласата на Рицар пентакли – с търпение и постоянство всичко се постига. :)

Всички снимки в статията са любезно предоставени от Вера