събота, 24 декември 2016 г.

Зимна ваканция 2016/2017

Ето я и последната публикация за годината. Обикновено си давам равносметка за това какво се е случило през изминалите месеци, правя обзор на това колко публикации, колко посещения, колко коментари е имало в The Occult Room. Тази година няма да го правя, защото е уморително да повтаряме едно и също. Всъщност цифрите нямат толкова голямо значение, колкото това, че въпреки всичко блогът продължава да съществува и да се радва на вашето присъствие и интерес.

За мен 2016 беше една чудесна година, изпълнена с много промени, срещи и запознанства. Научих много, забравих много, търсих много и понякога намирах това, което търся. Надявам се и идната 2017 да успее да ми предложи толкова много и разнообразни емоции.

На вас ще пожелая лека зима, уютна Коледа и весело посрещане на 2017 година! Дано новата година донесе и на вас повече светлина, повече знания, повече радост, здраве и много късмет!

Бъдете щастливи, усмихвайте се и подклаждайте любопитството си с нови знания!

Успех!

петък, 23 декември 2016 г.

Три книги за подарък

Времето около Коледа е неразривно свързано с това, което аз и близките ми наричаме "коледната истерия" - масовото купуване на подаръци. Ние не обичаме "коледната истерия". Ето защо често изпадаме в абсурдната ситуация да отлагаме до последно закупуването на подаръци, поради което да влезнем в самия вихър на въпросното мега-пазаруване, тъй като явно всички отлагат до последно. Много често просто влизам в книжарницата и решавам проблемите си кардинално. Тази година съм избрала няколко книги, които определено ще бъдат подарени на роднини и приятели и реших да ги споделя с вас. Всяко едно от предложенията ми е подходящо и за хора, които не се интересуват от мистицизъм, като например родителите ви или хазайката, която трябва да умилостивите.

"Змей, змеица, ламя и хала", колектив

Започвам с най-новата и най-скъпата книга. "Змей, змеица, ламя и хала" се появи на пазара преди броени дни и честно казано аз само за нея си мисля. Книгата представлява сборник с фолклорни текстове, свързани с един от най-интригуващите и запленяващите персонажи от нашата митология - змеят, както и с близки на него митологични герои. Автори са уважавани български фолклористи и етнографи, които са изпълнили 575 страници с всички багри на народното ни творчество - песни, приказки, легенди, гатанки, клевети и дори магически и лечебни текстове. Цената на книгата може да се стори малко висока - 35 лв., но ви уверявам, че определено си заслужава. Книгата определено ще се хареса на цялото семейство поради своето многообразие. Радостта от досега с българската митология е гарантирана!






"Антични следи в магически обреди от българските земи", Георги Мишев

Говорила съм ви и преди за тази книга (ТУК). Въпреки че тя има един малко по-научен изказ, смятам, че тази книга също може да бъде добър подарък, тъй като представя една страна на нашата древност, за която има много голям интерес от широката публика. В книгата ще откриете описани и обяснени много народни обичаи и практики, в това число и подробно обяснение на символизма на Бъдни вечер и Коледа (подходящо, а?). Книгата има 464 страници и в тях ще откриете кратка история на античността в Европейския югоизток, описания на някои от най-влиятелните митични персонификации на "магьосника", които са свързани с нашите земи. Цяла една глава е отделена на разликите, приликите и връзката между мистерията и магията. Друга глава е посветена на съвременни практики от традиционната българска обредност - от тези на лечителите до тези на магьосниците. Последната глава обсъжда представата за Богинята и нейните различни образи, съхранени в българската традиционна култура. Цената е 20 лв. - купете я, подарете я (може и на себе си), прочетете я - заслужава си!



"Траките", Георги Михайлов

Добре, признавам, тази книга е малко в страни от тематиката, но препоръчвам тази книга на всички любители на тракийската древност и защото вчера си я купих след дълго отлагане. Георги Михайлов е един от най-изтъкнатите български учени, в пълния смисъл на думата. За книгата той пише:

"...сметнах, че ще бъде полезно да представя какво всъщност са траките - какви са произходът им и тяхната историческа съдба, техният бит, душевността им, отношенията им със заобикалящия ги чужд свят. И то не в една „История на Тракия“, при която като че ли всички събития и факти имат еднаква стойност, а да разгледам само тези събития и явления, които имат пряко отношение към древните ни прадеди."

Книгата е 511 страници, а цената е 17 лв. Ако се интересувате от историята на нашите земи - тази книга е за вас... или за баща ви... или за дядо ви...



Желая ви весело посрещане на идните празници и леко и успешно пазаруване!

сряда, 21 декември 2016 г.

Окултна среща? Не, благодаря.

Вече рядко го правя, но наскоро посетих една „окултна“ среща.

А ти? Как започна да се занимаваш с тези неща?

Не мога да преброя колко пъти някой ми е задавал този въпрос. Преди отговарях, дори донякъде с някаква почти неприкрита гордост кога, как и защо реших да се впусна в „тези неща“. Но последният път когато добре познатата формула бе адресирана към мен почувствах единствено и само отегчение. И не защото човекът срещу мен беше отегчителен, не защото не заслужаваше отговор или защото точно в този момент не бях в настроение, а защото осъзнах, че вече нямам нито желание, нито сили да отговарям повече на точно този въпрос.

Нека да си го кажем открито - „окултните“ срещи, колкото и да не ни се иска, са дълбоко отегчаващи за всеки, който не отива за първи или втори път.

Добре, а вие вярвате ли в магията?

Всеки път въпросите са едни и същи, всеки път темата (ако има такава) бива изместена от наивни разговори за „мистичното“ и „свръхестественото“.

Ама вие мислите ли, че тези неща работят?

Само хората са различни. Хората са почти винаги различни. Идват, запознават се, споделят си мнението, питат те „как започна с тези неща“ и после повече не ги виждаш. Обаче пък типажите са едни и същи. Нахаканата мацка, която с гордост се нарича вещица; бледият младеж, който с поглед вперен в нищото ти разяснява, разяснява и разяснява изключително хаотично за церемониалната магия; малко-по-възрастният мъж, който непременно успява да убеди всички, че „всичко е в нашето съзнание“ и нямаме нужда от обреден инвентар; малко-по-възрастната жена, която не спира да говори за това колко е важно да се освободим от „егото“ си; и разбира се няколко леко притеснени, но неимоверно любопитни начинаещи, които са се престрашили за първи път да отидат на „окултна“ среща и които (за мой ужас) попиват жадно всичко чуто.

Можеш да гледаш на таро? Моля ти се, гледай ми на таро!

Преди ми беше интересно. Действително именно чрез такива срещи съм се запознала с много от моите приятели. И години наред посещавам такива срещи с идеята, че има вероятност именно там да срещна хора, които имат сходни на моите интереси.

А какво означава езичник?

Но това е илюзия. Моите интереси отдавна вече не са свързани с интересите, които имат хората, които посещават „окултни“ срещи. Аз не искам да разбера как действа магията, или кой е Кроули, или кои са индиговите, кристалните или други видове деца. Аз не искам да бъда малко-по-възрастната жена, която стои отегчено в ъгъла и е досадна с това, че знае отговора на всички въпроси. И определено не искам да обиждам хората със своята зле прикрита досада.

Не, ти не разбираш. Уика е най-старата религия, която човечеството познава.

Искам да съм оптимистична що се отнася до „окултните среди“, но в същото време не искам да загубя връзка с действителността. А тя е, че може би „окултните срещи“ в този си формат нямат бъдеще. Комуникацията не бива да се осъществява в една посока. Общуването в група, изисква един и същ стремеж, една и съща цел и най-вече – едно и също желание за достигане на тази цел. А това няма как да се постигне, ако на всяка среща, всеки път се запознаваме.

То точно това е целта на тези срещи – всеки да каже каквото си мисли и да видим в каква насока ще тръгне разговора.

Не, благодаря. Без мен този път.

* Всички цитати са напълно автентични и всеки един от тях съм чувала нееднократно по множеството срещи, на които съм присъствала през годините. Не всички са задавани от начинаещи.

вторник, 13 декември 2016 г.

Едно наум за алтернативната медицина


Със страхотен темп методите на т.нар. алтернативна медицина придобиха огромна популярност в България. От една страна заради това, че при нас все още има силна връзка с народната медицина и много хора продължават да й се доверяват сляпо, без значение за какво става въпрос (в това число и вярата в неоспоримата и всеобхватна лечебната сила на магията). От друга поради факта, че течения от средата и края на миналия век, започнаха да навлизат тук едва в последните 15-20 години - дълго време след като голяма част от тях са били изоставени в други страни.

Написването на тази статия бе провокирано от един блог (публикация 1 и публикация 2 - горещо препоръчвам), на който попаднах, в който лекар бе споделил истории от своята практика и тази на колегите си. Сред тях най-умопомрачителните бяха именно тези, в които пациентите предпочитат да се доверят на алтернативната медицина, вместо да повярват на лекарите. Реших, че това е добър повод да отворя въпроса и пред вас, тъй като един вид The Occult Room е "от другата страна". Предполага се, че точно аз ще съм от тези хора, които се лекуват според аурата си, зареждат се с енергия, лекуват се с хомеопатия и магии, вместо да се обърнат към конвенционалните методи, когато е необходимо. Но това изобщо не е така. 

Аз вярвам в конвенционалната медицина. Вярвам във ваксините. Вярвам в това, че лекарите са по-компетентни от интернет, от съседката и от т.нар. екстрасенси. Не отричам напълно алтернативната медицина, но не живея с илюзията, че гнойната ангина, сифилисът или ракът могат да се излекуват по чудодеен начин само с помощта на някоя тайна "бабина рецепта". Разбира се, няма нищо лошо в това да се обърнете към народната медицина, когато имате зачервено гърло или навехнат глезен; или пък към народните лечители, когато имате уплах; или да практикувате йога като превенция и за получаване на тонус. Но когато имате истински, сериозен медицински проблем не си мислете, че един чай или едно хомеопатично лекарство ще ви помогнат изобщо. Медицината е изминала дълъг път, за да достигне нивото, на което е сега, а конвенционалната медицина е доказала нееднократно своята ефективност. Хората живеят по-дълго от всякога, извършват се немислими неща, като трансплантации на органи, лекуват се смъртоносни и нелечими до преди няколко десетилетия болести, като едрата шарка и полиомиелитът.

Но нека се върнем към онзи блог, който ме провокира да напиша тази статия. Искам да ви споделя две от историите, в които пациентите, предпочели алтернативната медицина, ще заплатят по всяка вероятност с живота си, заради избора си.

"Симпатичен мъж към шейсетте. Проблеми с уринирането. Изследвания – ужас. Тумор на простатата трета степен, множествени разсейки в таза… Гледам го аз – закача ми нещо в ума.
– Не ви ли открихме на вас туморен маркер преди година и половина?… Да, точно така! Помня, че ви писах направление за онкологията! Какво стана?
– Ама аз ходих на екстрасенс, лекува ме близо година! Каза, че всичко е наред вече!… Сега какво ми е?
Не можах да се сдържа. Не е честно, ама просто не можах.
– Идете при екстрасенса, той ще ви каже! И ще ви излекува пътем!"

* * *

"Двайсет и малко годишна девойка, красива, направо кукличка. С болки в корема и „някакво течение“. Сложих я на стола, започнах гинекологичния преглед… и се изприщих. От отвора на матката тече гъста зелена гной.
– Такааа… Давам ви двойна комбинация антибиотик. Единия ще идвате да ви го слагат инжекционно два пъти дневно, другия ще го пиете…
– Не мога да пия антибиотици!
– Защо?!
– На хомеопатия съм! Вече втори месец!
– За… течението ли?
– Да, естествено!
– А защо тогава идвате при мен?
– Да ми кажете как да го намаля малко, докато хомеопатията сработи.
– Няма да сработи, госпожице. Започвате антибиотика веднага, дано успеем да спасим матката…
– Ама хомеопатията ми я изписа лекар! И знаете ли колко по-авторитетен от вас? Нищо не разбирате, само се правите на важни и си изписвате отровите! Хубав ви ден!…
Надявам се да се отърве с хистеректомия. Все пак е млада, има време да се учи от живота. Ще е тъжно да я отнесе перитонит. Няма да има деца, ама каквото човек сам си направи…"

И тук идва нашата роля, на тези "от другата страна". Тъжно е, че повечето хора се хвърлят на вълната (популярност ли търсят, какво?!) и започват да рецитират модни диети от преди няколко години, говорят за неадекватни практики или пък хвалят силата на мисълта, като лекарство за всичко. Това е една пагубна практика, защото хора умират. Хора умират, защото предпочитат да вярват на това, които четат и гледат, а не на това, което лекарят им казва. И стигаме до абсурдната ситуация, в която наша е отговорността да покажем на хората, че когато са сериозно болни трябва да се доверят на първо време на конвенционалната медицина. Не на магията, не на хомеопатията. Защото конвенционалната медицина е заветът на всички лечителки и лечители от миналото, които са прекарали живота си, за да научат кое как лекува, за да отделят лекарството от отровата.

Стремежът на човекът от миналото не е да показва колко е алтернативен, а да оцелее. Ако нямате доверие на лекарите - търсете няколко мнения, но моля ви - вярвайте на конвенционалната медицина. Заради нея много хора около вас, а и вие самите са се родили и живеят.

Бъдете здрави!

събота, 19 ноември 2016 г.

За душата и сънищата

Преди няколко дни, покрай моите занимания с антична литература, попаднах на този фрагмент, който реших да споделя с вас. Той е от една сравнително стара книга - "Greek Religious Thought" (1923) от Франсис М. Корнфорд. Тук той се позовава на един фрагмент от Пиндар, чийто оригинал, трябва да си призная, че просто нямам време да намеря. За всички, които биха искали да ми помогнат в това начинание, по-долу съм сложила линове към творчеството на Пиндар.


"Божественият произход на душата

Пиндар, фр. 131 (Bergk).
Тялото на всички хора е подчинено на всемогъщата смърт,
но все пак жив остава образ на живия човек;
защото само това е от боговете.
Този образ спи когато крайниците са активни, но когато те заспят
със много сънища той разкрива награда от радост или печал
прокрадващи се близо.

"Образът (eidolon) на живия човек", или буквално "на живота", означава душата. Учението, че душата е "от боговете" е изведено от Орфизма. Същото се отнася и за предположението, че денят на страшния съд е сред виденията разкрити пред активната в сънищата душа."

превод от английски: Cath

Линкове към творчеството на Пиндар (английски):

http://classics.mit.edu/Browse/browse-Pindar.html

http://www.gutenberg.org/ebooks/authors/search/?query=Pindar

петък, 11 ноември 2016 г.

Утвърдените таро колоди

Наскоро си поръчах нова колода таро карти и ги очаквам в момента. Естествено това накара интересът ми към таро да се възроди с пълна сила след кратко затишие породено от хилядите лични и професионални ангажименти, които имам. Добре де, понякога просто нямам настроение за картите, признавам си. Възраждането на интереса ми към таро, поне към момента, се състои най-вече в четене на публикации на тази тема. Преди известно време попаднах на хубава публикация за различните приложения на таро картите написана от Вера от 78 истории, на която знаете че съм почитател. Малко след това се появи и публикацията на Тъндър от Тъндър: Астрология и езотерика, на която знаете че също съм почитател. Вдъхновена от Вера тя бе допълнила написаното от нея. И двете публикации са доста изчерпателни и за огромно мое съжаление аз нямам какво да добавя към темата. Но пък нещо в заключението на Тъндър ме накара да се замисля за това, която тя добре определя като "класически, утвърдени таро колоди". Цитирам:

"Силно препоръчвам това упражнение да се прави с класическа, утвърена колода, която е направена от окултисти, които наистина са разбирали какви символи са сложили. За мен тези колоди са: Тот, Ритуалното Таро на Златната Зора и Уейт."


Донякъде мога да се съглася. Винаги съм призовавала начинаещите в таро да започнат с колодата на Уейт или с базирана на нея колода. От една страна, за да имат изобилна информация за значенията на картите, а от друга защото именно Уейт създава таро такова, каквото го познаваме.

Обаче има известна разлика между начинаещите и тези, които искат да използват картите за "работа с активното въображение" както го определя Тъндър. А още по-голяма разлика има между различните хора, които биха искали да извършват нещо подобно. Всъщност има и голяма разлика между хората в различните етапи на техния живот и окултистите съвсем не правят изключение.

Самият А. Е. Уейт в един етап от живота си, преценя, че тарото, илюстрирано от Памела Колман Смит, вече не отговаря на неговите езотерични стремежи и практики. И създава друго таро. То не придобива славата, която има оригиналното, тъй като е предназначено за употреба само в затворен кръг. Създаването на нова таро колода е продиктувано от създаването на нов орден от самия Уейт - Дружество на Розовия Кръст (заб. - розов не описва цвят). Художникът е Джон Триник, а символиката - твърде различна от тази, която познаваме. Въпреки че са запазени и цветни прототипи (които се различават като изображения от графиките), трудно можем да открием цветната експлозия присъща за картите направени от Колман Смит.

Книга на Тот е интересен случай, който също както и картите на Уейт е чудесен пример за времето, в което създателят му твори и влиянията, които го обкръжават. Кроули черпи вдъхновение за създаването на сложния символизъм на картите си от широк спектър езотерични традиции, в това число астрология, кабала, гръко-римската и египетската митологии, келтското и артурианското езичество, Розенкройцерството, Херметизма и Гностицизма. Но той съвсем не е изключение - търсенето на сходства в и между различни културни среди е похват типичен за викторианска Англия. Интересно е, че са правени изчисления, които показват, че в картите са вплетени поне 1200 символа. В процеса на създаване на колодата Лейди Харис понякога рисува по осем варианта за карта. Самият Кроули, а и художничката, никога не виждат колодата отпечатана. Когато е отпечатана едва през 1969 година, изображенията не са с оригиналния си цвят. А сегашният вариант на колодата, съдържа два прототипа на Лейди Харис, които в реалност са били отхвърлени от Кроули.

Не искам да кажа, че която и да е от двете колоди е лоша или неправилна. Всъщност не мисля, че има такова нещо като лоша или неправилна колода. Можем да говорим за определен символизъм в таро, който е утвърден от Уейт и който, поради популярността на колодата, вече се очаква в други колоди. Дори в Тот е очевидно влиянието на Уейт и/или Златната зора. Има някои автори, като Алехандро Ходоровски например, които пък напълно отричат Уейт (или който и да е друг) и се връщат по-назад, до т.нар. Марсилско таро, където откриват "истинската" езотерична символика на картите. Но "истинската" символика, както вече разбрахме, не е константа. Тя зависи от човека, от традицията, от практиката, а дори и от времето, което разбира се, съвсем не изключва факта, че Райдър-Уейт-Смит, Книга на Тот и Ритуалното таро на Златната зора са определено "класически, утвърдени колоди".

неделя, 30 октомври 2016 г.

Плочки с проклятия от Болоня

Преди няколко години се появи една интересна находка сред архивите на историческия музей в Болоня - оловни плочки с проклятия. Мястото на тяхното намиране е неизвестно, но се знае, че постъпват в музея в края на 19 век. През 1899 г. те са подготвени за печат, но с настъпването на Първата световна война те са прибрани и забравени в хранилището на музея. Именно там биват и повторно "открити" през 2009 г.

Плочките могат да се отнесат към 4 - 5 в. сл. Хр., като подобни плочки, разбира се, са откривани и на други места. Но това, което е интересно в този конкретен случай са изображенията, които сравнително рядко се откриват върху плочките с проклятия на латински език. Обикновено изображенията изобразяват или силата, която се призовава да изпълни желанието или жертвата на самото проклятие. Много рядко се среща комбинацията между двата типа изображения, която цели да увеличи чрез визуалния разказ силата на написаното заклинание. Именно такъв е и случаят с плочките от Болоня.

Различават се две фигури. Едната, тази която стои в горната част на плочката, е изправена, с боси крака, а ръцете й са кръстосани или завързани пред корема. На гърдите е изписан магически знак и думи от вида onomata barbarika (т.е. думи на несъществуващ език, но силно използвани в заклинанията), а на мястото на гениталиите е разположена осемлъчна звезда. От лявата страна на главата излизат три змии, а от дясната са запазени две, въпреки че по всяка вероятност и там змиите са били три. Оформянето на змиите като коса е достатъчна причина фигурата да се определи като женска, а позиционирането на тялото - изправена позиция над жертвата, позволява да се изкаже предположението, че това е именно призоваваната божествена сила.

Под тази фигура виждаме друга, която е легнала, отново с кръстосани или вързани ръце пред корема, а цялото тяло изглежда мумифицирано. Учените са напълно сигурни, че това е всъщност жертвата на проклятието, като надписите върху двете му ръце изписват неговото име - Porcellus. Всъщност изображенията на жертвите като мумифицирани се срещат сравнително често върху плочките с проклятия. По всяка вероятност това се дължи на факта, че мумифицирането все пак е пряко свързано със смъртта.

Но след като жертвата е идентифицирана, следва да се върнем към първата, женската фигура, за да се опитаме да разпознаем и нея. Изследователката на плочките прави предположение, че всъщност може да става дума не за някой друг, а за Хеката-Селена. Доводите за това са няколко. От една страна в Гръцките магически папируси, в едно призоваване на Селена, тя е описана по същия начин - с увенчана със змии глава. От друга страна надписът върху гърдите й, също може да се свърже с Хеката-Селена, тъй като "магически многосрични думи съставени от βαρ, βορ/βωρ, φορ/φωρ и подобни, често се свързват с Хеката-Селена". Въпреки това, липсата на факли, тройно изобразяване или някой от другите атрибути на Хеката, пречи със сигурност фигурата от плочката да се определи като популярната богиня.

Учудващо обаче е сходството при позицията на ръцете при женското божество и жертвата на проклятието. Що се отнася до самия жест, в магически контекст той може да се обясни като "ограничавам". Едва ли в случая става въпрос за това, че призоваваната сила е ограничена. По-скоро еднаквия жест идва да покаже едно популярно магическо правило - подобното поражда подобно. Тоест извършвайки жеста на ограничаването, призоваваното божество ограничава бедния Porcellus.

И тук вече в помощ може да ни е текста. Каква е всъщност клетвата, описана в плочката?

"Порцелий.
Порцелий ветеринарят.
Порцелий лекарят.
Ветеринарят.
Унищожи цялото му тяло, неговата глава, зъби, очи...
Нека Порцелий и жена му Маврила бъдат.....(?)
Нека тялото, крайниците, вътрешностите на Порцелий ... се разпаднат, изгният и се сринат.
Порцелий ветеринарят и неговата (жена) Маврила.
Порцелий.
Порцелий.
Ветеринарят (?) Порцелий ветеринарят.
Унищожи, смажи, убий, удуши Порцелий и неговата жена Маврила. Техните души, сърца, бутове, черен дроб..."

И друг път съм писала за плочките с проклятия, но искам отново да отбележа, че често те са правени по поръчка при "специалисти", които са имали познание за нужните заклинания и действия при изготвянето на проклятието. А в случая този, който е изготвил плочката е проявил завидно творчество що се отнася до вплитането на изображения в иначе стандартния текст.


Забележка: Преводът на латинските имена е лично мой, което означава, че има възможност и да не е много точен.


вторник, 18 октомври 2016 г.

Мога ли да имам доверие на този човек? - таро подредба

В живота си ние се срещаме с различни хора - забавни, умислени, сериозни, сърдечни или студени, малко странни, малко луди и понякога дори прекрасни. И докато техните качества се разкриват пред нас в процеса на общуване и с времето, то доста често е неимоверно трудно да разберем едно много важно нещо - дали можем да им имаме доверие или дори можем ли да им имаме отново доверие. В тази нелека задача таро може да ни е от полза.

Значение на позициите:

1. Какви са намеренията на човека?

2. Мога ли да имам (отново) доверие на този човек?

3. Съвет върху ситуацията

Успех!

неделя, 16 октомври 2016 г.

Алистър Кроули

Алистър Кроули е британски окултист, писател и влиятелен член на няколко окултни организации, включително Херметическия орден на Златната зора, Сребърната звезда и Ordo Templi Orientis. Днес е известен най-вече заради окултните си творби, и особено заради "Книгата на закона", основният свещен текст на Телема - мистичната космология, която той развива. През живота си той придобива широка популярност, като медиите го наричат "Най-грешният човек на света", докато той говори за себе си като за "Звярът".

Роден е Едуард Александър Кроули в Лимингтън Спа, Уоркшир, Англия на 12 октомври 1875 г. в семейството на фанатични християни евангелисти. След смъртта на баща му, той става все по-непокорен, официално скъсвайки връзката си с Църквата на Англия по време на годините си в университета Кембридж. Именно през този период той започва да се интересува от окултизъм и мистицизъм и започва да чете книги за алхимия, мистицизъм и магия, като изоставя идеите си за дипломатическа кариера. Той разширява вече стихийния си сексуален живот като извършва и сексуални магически ритуали както с мъже, така и с жени (във време, в което хомосексуализмът е официално забранен в Англия), и сменя името си на Алистър.

След Кембридж, Кроули се запознава с Джулиан Бейкър, който го представя на Самюел Лидл МакГрегър Матърс, един от основателите на церемониалния магически орден Херметичен Орден на Златната Зора. Там той изучава херметизъм и мистицизъм заедно с Уилям Бътлър Йейтс и Артър Едуард Уейт, с които по-късно стават противници. Самият Матърс, който става ментор на Кроули в сферата на западната магия, по-късно също става негов враг. Кроули губи вярата си в способностите на учителя си скоро след схизмата в Златната зора от 1900 г.

Кроули по време на експедицията до К2
След като изоставя Златната зора, Кроули предприема пътуване до Мексико и продължава своите магически изследвания в уединение. За известно време той изучава будизъм и практикува раджа йога, като започва да възприема медитацията и ритуалното съсредоточаването на ума върху определен обект като важен начин за достигането на своите цели.

Кроули е превъзходен шахматист и като младеж има амбиции да стане световен шампион. Той е също така запален планинар и използва това хоби като начин за справяне с хроничната си астма. През 1902 г. той е част от експедиция, която се опитва (но не успява) да изкачи К2 в Пакистан - втората най-висока планина в света.

През 1903 г. се жени за Роуз Едит Кели, и техните преживявания в Кайро, Египет през следващата година водят до основаването на религиозната философия позната като Телема. Именно в Кайро Кроули пише "Книгата на закона", като твърди, че тя му е продиктувана от Айвас, служител на Хор, богът на силата и огъня и самообявилия се за господар на Новия Еон, на който Кроули трябва да служи като избран писар и пророк. Нейният основен религиозен принцип става вече прочутото "Прави каквото желаеш да бъде целият закон" и "Любов е закона, любов подвластна на волята". През юли 1904 г. Роуз ражда на Алистър дъщеря, която наричат Никол Ма Ахатор Хеката Сафо Джезебел Лилит Кроули, но в началото на 1906 г. тя умира. По късно през 1906 г. Кроули твърди за пръв път, че успява да осъществи това, което нарича "Операция Абрамелин" - изпълнението на магическа работа описана в "Книга на Свещената Магия" на Абрамелин Мага, която в последствие заема централна роля в системата на Кроули.

Кроули, неговата първа съпруга Роуз
и дъщеря им
През 1907 г. Кроули основава телемично магическо братство наречено А.'.А.'., известно също и като Argenteum Astrum (или "Сребърна Звезда"), Arcanum Arcanorum (или "Тайна на Тайните"). За негови цели са обявени стремежа към светлина и познание и то било организирано по такъв начин, че неговите членове познавали официално само тези, които са непосредствено над или под тях във веригата на преподаване. През 1910 г. Кроули изпълнява серия от драматични обреди и публични инвокации, които нарича "Обредите на Елевзина", с членове на ордена Сребърна Звезда.

Отново през 1910 г., Кроули се запознава с Теодор Ройс и е допуснат до началните степени на Ordo Templi Orientis (Орден на Храма на Изтока) или О.Т.О. Този орден първоначално е моделиран по и свързан с Масонството, но под ръководството на Кроули е преустроен на база Закона на Телема, а повечето от ритуалните връзки с масонството са пренаписани. Корули става ръководител на ордена през 1921 г., евентуално приписвайки си титлата Маг, въпреки че има съмнения дали всъщност Ройс действително го е посочил като свой наследник преди смъртта си. Кроули прекарва по-голямата част от периода 1914 - 1918 г. в САЩ, първоначално работейки за Британското разузнаване през Първата световна война, след което остава в дома на Иванджълин Адамс в Ню Хемпшир и пише по нейна поръчка две астрологични книги, които излизат под нейното име. Той експериментира с етиленов оксид, което според него му помага да получи уникално видение за вселената, което той често споменава в по-късните си писания. Той започва сексуална и магическа връзка с Лия Хирсиг и благодарение на нея започва да рисува платна с повече творчество и страст. В един момент той постига местна известност като рисува "Do what thou wilt" (или "Прави каквото пожелаеш") с огромни червени букви на скалите от двете страни на остров в река Хъдсън.

През 1920 г. заедно с Лия Хирсиг той основава идеалистична комуна и училище по магия в Чефалу, Италия, което нарича Абатство на Телема по примера на анти-манастира посветен на свободната воля и удоволствията описан в средновекованата сатира на Франсоа Рабле "Гаргантюа и Пантагрюел". Фашисткото правителство на Мусолини прогонва Кроули от страната към края на април 1923 г.

Абатството на Телема днес ( за повече снимки виж ТУК)

По-късно в живота си, той сякаш активно подхранва своя сензационен образ, понякога по странни начини. Много от неговите творби са умишлено дръзки и шокиращи, особено що се отнася до морала на времето. Някои цитати на Кроули са споменавани, често без контекст, като доказателство за отвратителна безнравственост или дори за мащабна конспирация свързана с насилие над деца. Той има много дълбоки расистки и анти-семитски убеждения и наследява типичното викторианско отношение към жените. Той смята, че жените са "поносими" само когато осмислят живота си единствено като помощ за мъжа в неговия житейски път. Също така той е на мнение, че жените са неспособни в действителност да разберат сериозната интелектуална работа, че те не притежават каквато и да е индивидуалност и че са водени единствено от своите навици и импулси.

През 1929 г. Кроули се жени за Мариа де Мирамар от Никарагуа, с която се запознава в Лайпциг. През 1930 г. те вече са разделени, въпреки че никога не се развеждат официално. Той обявява банкрут след като загубва съдебно дело през 1934 г., в което съди артиста Нина Хамнет за това, че го нарича черен магьосник в нейната книга от 1932 г. "Смеещия се торс". В деня на делото към него се приближава Патриша "Деирдре" МакАлпайн, която му предлага да износи негово дете. Кроули радостно приема предложението и нарича момчето Алистър Ататюрк. МакАлпайн не търси нито мистична, нито религиозна роля в живота на Кроули и рядко го вижда след разждането, "уговорка, която допада и на двамата".

По време на Втората световна война няколко души, сред които и Ѝън Флеминг, правят предложение за дезинформация, в която Кроули следва да помогне на агент на МИ5 да снабди Рудолф Хес и други високопоставени нацисти с фалшиви хороскопи, но планът никога не влиза в действие. Заедно със Сесил Уилямсон, Кроули изпълнява "Ритуали на ковъна", насочени срещу главното командване на Вермахта и заплахата от инвазия на хитлеристките сили.

Кроули пише изобилно през целия си живот. Някои от най-влиятелните му книги посветени на окултизма включват: "Книга на Закона" (1904 г., основният свещен текст на Телема, издиктувана на Кроули от неговия Свещен Ангел Хранител, същество известно като Айвас), "Магия, Либер ABA, Книга 4" (пространен труд върху магията и неговата собствена система за западни окултни практики, синтезирани от много източници, в това число Източна Йога, Херметизъм, средновековни гримоари и съвременни магически теории), "Книга на Лъжите" (1913 г., поеми, ритуали, инструкции, неясни загадки и криптограми със съответстващи кабалистични значения), "Видението и Гласът" (изследване на 30-те енохийски етера оригинално разработени през 16-ти век от Джон Дий и Едуард Кели) и "777 и други кабалистични писания" (справочник основан на Херметическата кабала). Той също така пише "Изповедите на Алистър Кроули", на която дава подзаглавие "Автохагиография" (т.е. автобиография на светец). Кроули е автор и на няколко белетристични творби, поезия и няколко разработки по философия, политика и култура.

Алистър Кроули през 1934 г.
Към края на живота си Кроули се пристрастява към хероин, след като му бива предписан морфин за лечение на астма и бронхит (въпреки че в течение на много години той експериментира за получаване на видения с лауданум, опиум, кокаин, хашиш, алкохол, етер, мескалин, пейот и хероин). Той умира от възпаление на дихателните пътища в Хейстингс, Англия на 1 декември 1947 г. на 72 години. По време на церемонията по кремиране в близкият Брайтън се провеждат четения, които включват една от неговите собствени творби - "Химн към Пан", а вестниците по това време определят тази церемония като "черна меса".

Превод от английски Cath, източник: Famous Witches - Aleister Crowley (1875 - 1947)

сряда, 5 октомври 2016 г.

Интересувам се, занимавам се или изучавам?

Днес се присетих за една моя любима публикация, озаглавена "С какво се занимавате всъщност?". Съвсем егоцентрично реших да я прочета отново и да се потупам по рамото за това колко откровено съм дискутирала един проблем, който рядко някой има смелостта да засегне. Самодоволната ми усмивка обаче беше малко помрачена, когато открих една значителна терминологична грешка в назидателните си писания. Въпреки че сравнително правилно отбелязвам разликата между интересувам се и занимавам се, то съвсем съм пропуснала да включа и вероятно най-важния термин - изучавам.

На пръв поглед разликата е много тънка. Всъщност, може да се каже, че на пръв поглед разлика почти няма. Но ако решим да осмислим думите, които използваме, вместо само машинално да ги изричаме или пишем, то ще видим, че разликата е огромна. За съжаление току що открих, че не разполагам с тълковен речник на българския език у дома, поради което ще се задоволим с интернет варианта. И така:

интересувам се
Проявявам интерес. Интересувам се от кино. Сега се интересувам от търговия.

занимавам се
1. С какво. Върша нещо като професия. Занимавам се с издаване на книги.
2. С кого/с какво. Отделям време на дейност, на човек. След работа се занимавам с шиене на дрехи. Нямаме време да се занимаваме с детето.
3. С какво. Разглеждам, проучвам (въпрос и под.).
4. Изучавам, обучавам се. От една година не се занимавам с английски.


изучавам
1. Какво. Получавам знания по някакъв предмет. Тази година ще изучаваме физика. Изучавам немски език.
2. Какво/кого. Наблюдавам внимателно, проучвам. Изучавам навиците на птиците.
3. Какво. Изследвам с научни методи. Изучавам въпроса за измененията в климата.  изучавам се/изуча се. Получавам образование.


Сега вече предполагам ви е ясно какво имам предвид. "Интересувам се" ще рече, че вие просто имате интерес към определено нещо. Нека да използваме един пример, за да стане малко по-ясно. Например вие наистина сте впечатлени и се интересувате от кабала, но нямате представа какво означава кабала, кога е възникнала, какво е светът на десетте лъча, кои са историческите фази на кабала и какви са разликите между тях, по какъв начин тя влияе и се проявява в западните магически школи от 19 и 20 век и например защо трябва да изписваме "каббала", а не "кабала". Вие сте придобили знанията си от три интернет статии, два художествени и един документален филм и сте се впечатлили от разказа на някой ваш познат за кабалистичното дърво на живота. Нещо повече - вие нямате желание или необходимост да научите нещо повече.

"Занимавам се", ще рече, че вие все още се интересувате от кабала, но сте решили да научите малко повече. Сдобили сте се и сте прочели няколко надеждни книги по въпроса и търсите статии, които да ви дадат повече информация. Разбрали сте, че няма как да проумеете какво е кабала, ако не сте запознати с юдаизма. Прочели сте и няколко книги по този въпрос. Сдобили сте се с Талмуд, а в последствие сте успели да намерите и Зохар. Започнали сте да ги четете, но все още ви е доста трудно. Въпреки това осъзнавате напредъка си и започвате, макар и понякога с нежелание, да откривате разликите между вашите знания и тези на вашите приятели, които все още само се "интересуват" от кабала.

И в един момент напредвате толкова много, че вече може да се каже, че "изучавате" кабала. Но вече не я наричате само кабала, а знаете, че това е еврейски мистицизъм, поне в оригиналния си вариант. Вече сте прочели Талмуд и Зохар, Сефер йецира и Сефер хабахир. Но без да бързате, без да прескачате, бавно и методично. Всъщност вие вече имате собствена методика, собствен подход за запознаване с темата. И не само четете, а все повече и повече разбирате и осъзнавате написаното. Водите бележки, посещавате места, четете научни статии и книги, свързани с историческото развитие и мистическия смисъл въплътен в кабала. Способни сте да провеждате аргументирани дискусии и понякога дори да ги губите с достойнство. Посещавате уроци по иврит, тъй като сте наясно, че няма как да изучавате кабала без да знаете езика.

И така нататък, и така нататък...

Ще забележите, че всяка една стъпка изисква все повече и повече усилия от ваша страна, като в същото време ще ви се стори, че ви отдалечава от образа на "магьосника" или "вещицата", а ви доближава до образа на учения. И тук сте много прави. Защото докато "магьосникът" и "вещицата" са една романтична, идеализирана престава за хората, занимаващи се с мистицизъм, то истинските магове са именно един вид учени, според съвременните ни разбирания. Но ако вие изучавате материята, а не само се интересувате от нея, това вече ви е известно.


На която и стъпка да се намирате в момента помнете - ако нямате желание и необходимост - не преминавайте на следващата, но ако имате, то не губете време и се впускайте без страх в това, което сега ви интересува, но след няколко години вече ще изучавате.

Успех!



понеделник, 8 август 2016 г.

Мнението ми за любовните магии

Няма да е преувеличено, ако кажа, че въпросите за любовни магии са най-многобройните, които получавам. И то в най-различни вариации - дали вярвам в любовните магии; дали одобрявам любовните магии; дали правя любовни магии; колко струват любовните магии, които правя и дали изобщо знам любовни магии. Предполагам повечето от вас вече са наясно, че аз не одобрявам обсебващите любовни магии и ги намирам за интересни почти изцяло само от изследователска гледна точка. Тук искам да разясня точно какво имам предвид.

Любовта, истинската любов не е обект на покупко-продажба. Тя или съществува между двама души, или не. Или се появява между двама души, или не. И ако искате да запалите искрата на любовта, то това се прави със съвсем обикновени методи, които включват известно количество усилия от ваша страна. Извършването на любовна магия от друга страна, дори да породи нещо, то със сигурност няма да е любов в истинския смисъл на думата. Но всъщност много хора това не ги притеснява. Те ми казват: "Не ме интересува дали е реално или не, аз просто искам този човек да бъде с мен, независимо как." Все се опитвам да проумея как това може да бъде истинско желание и какви потребности всъщност би задоволило. Защото това съвсем не е любов, това е егоизъм, извисен на такива висоти, че отстрани изглежда ... гнусно.

Други хора смятат намесата в чуждото съзнание за нещо оправдано, след като "ние имахме чудесна връзка 2 години, и АЗ ЗНАМ, че АЗ съм най-доброто за този човек". И аз отново съм оставена да се чудя откъде е това самочувствие, че само ти знаеш истинските потребности на друг човек. Това също си е егоизъм. Защото, нека бъдем честни, това не са потребностите на другия човек, това са си твоите потребности. И независимо, че някога с някого си бил/а щастлив/а, това не е гаранция, че това щастие може и трябва да продължи вечно.

Третата група хора, които ми пишат във връзка с любовни магии са най-нелепи. "Аз искам този човек, който видях вчера/ който ми се усмихна днес/ с който работя от една седмица/ който има друга жена/мъж и не ме познава изобщо, да бъде влюбен в мен". Нелепи са, защото от една страна искат нещо, което знаят че не могат да имат, а от друга, че искат да го получат по лесния начин (при това сега и веднага) - без да полагат усилия, без да отделят от времето си, без да направят дори опит да се свържат с желания човек по "нормалния" начин. И каква е тази безочлива увереност, че след като ти не си направил и един опит да привлечеш този човек, аз ще тръгна да му правя магия, че да те обича?

И изобщо защо хората търсят, искат и смятат, че се нуждаят от любовна магия,

когато в повечето случаи се нуждаят от истинска любов, от истинско внимание, от истински човешки взаимоотношения. Честно казано смятам, че необходимостта от любовна магия може да е един от основните симптоми на много видове проблеми както в личния живот, така и в собствената психика.

Тук някой би казал, че става въпрос предимно за жени, но всъщност преобладаващата част от тези, които ми пишат са мъже. Защо е тази липса на увереност в собствените способности, очарователност, външен вид? Каква е тази илюзорна представа, че човек има нужда от друг човек, за да бъде завършена личност? И най-вече - как така, ако обичаш някого толкова силно, колкото твърдиш, твоята основна цел в живота ще е да го подчиниш на волята си? Защото любовта не се състои в подчиняването на другия, а по-скоро в укротяването на себе си, в намирането на баланса между "аз" и "ние", но без "аз" да става "ние".

неделя, 17 юли 2016 г.

Днес почитаме св. Марина

Днешният ден, 17 юли, е посветен на св. Марина. Ето защо реших да споделя набързо няколко клипчета, в които да се запознаете с тази светица, наричана и Огнена.

Но преди това, можете да отделите десетина минути и да прочетете малко повече информация за самата светица. Смятам, че особено подходящ е един откъс от новата и вече похвалена от мен книга "Антични следи в магически обреди от българските земи".


В откъса сте прочели за Сливаровската пещера, която е посветена на св. Марина. Едно кратко клипче, но в същото това време много интересно, ще ви запознае по-добре със самата пещера.



Това клипче пък споменава за шествието, което местните хора извършват до пещерата всяка година на днешния ден. Подобно шествие хората правят и до параклиса на светицата.

Гледайте: Параклис "Света Марина" до Малко Търново. 17 юли 2016 г.

И за финал, в случай, че запазените антични следи в българските обичаи и специално в култа към св. Марина, са ви се сторили интересни, можете да си припомните и този филм, посветен на "огнените" светци - св. Марина и св. Илия (пст... само половин час е, струва си!).



А вече за най-амбициозните - горещо препоръчвам книгата "Забравената светица" на Валерия Фол.

сряда, 6 юли 2016 г.

Как е сътворен светът (легенда)

зпървен земя и хора нямало. Навсякъде било вода. Имало само господ и дявол, които живеели тогава наедно.

Един път господ рекъл дяволу:
- Хайде да направим земя и хора.
- Да направим - отговорил дяволът, - ами отгде да земем пръст?
- Под водата има пръст - рекъл господ. - Влез, та извади малко.
- Добре - отговорил дяволът.
- Преди да се пуснеш ама - казал господ дяволу, - кажи: "С божия сила и с моя!" Тогава ти ще стигнеш дъно и ще намериш пръст.

Дяволът се спуснал, но не рекъл първо: "С божия сила и с моя!" - ами: "С моя сила и с божия сила!" Затова не стигнал дъно. На вториа път пак тъй направил и пак дъно не стигнал. На третия път вече казал: "С божия сила и с моя!" И тогава стигнал дъно и с нокти си закачил малко пръст.

Нея пръст господ я турил на водата и станало малко земя.

Дяволът, като видял това, намислил хитрост такава: поканил господа да спят, та като заспи господ, да го бутне във водата, че да остане сам той и да се прослави, какво той уж е направил земята. Господ знаял това, но легнал и се престорил, че спи. Тогава дяволът става, зима господа на ръце и тръгва къде водата, за даго хвърли; той върви къде водата, а земята расте. Когато не стигнал водата, обърнал се към другата страна, но пак до водата не стигнал. Тогава се обърнал и на третя страна и като не стигнал пак водата, турил господа на земята, па легнал и той. Като поспал малко, румнало му, че останала още и четвъртата страна; зема господа и го поносил къде водата, но сѐ пак не стигнал до нея.

Тогава дяволът разбужда господа:
- Стани, господи, да благословим земята. Виж колко тя порасте, доде ние спахме.
- Когато ти ма носи на все четири страни, за да ме хвърлиш във водата, и направи кръст с мене, аз благослових земята - казал господ.

Дяволът се разсърдил за това, оставил господа и побягнал от него.

Като останал господ самичък и като пораснала земята тъй много, щото слънце не можело да я покрий, той сътворил в дух ангели и проводил ангела "вòйна", за да повика двола, да го попита какво да стори, за да престане земята да расте.

В това време дяволът сътворил козата и като идел при господа, оседлал пърча, комуто направил юзда от прас: оттогава и досега козите имат бради.

Ангелите, като видели дяволът да язди на пърча, присмели му се, а той се разсърдил и върнал се назад.

Господ тозчас сътворил пчела и казал ѝ:
- Иди скоро, та кацни дяволу на рамо и слушай какво ще приказва, че доди да ми обадиш.
Пчелата отишла, кацнала дяволу на рамо, а той приказвал:
- Ех, глупав господ! Не знай да земе един прът, па да кръстоше сѐ четире страни и да каже: "Стига толкова земя!" - ами се чюди какво да прави.

Пчелата, като чюла това, избрънчала и хвръкнала от рамото му. Дяволът се обърнал, та я видял и рекъл:
- Да ти яде ... онзи, който та изпратил!

Като дошла при господя, пчелата му обадила, че дяволът приказвал:
- Ех, глупав господ! Не знаил да земе един прът, па да кръстоса земята на все четири страни и да каже: "Стига толкоз земя" - ала се чюди какво да прави! А заради мене - рекла пчелата - каза: "Да ти яде ... онзи, който тя проводи."

Господ направил това и земята престанала да расте. На пчелата казал:
- От твоите ... да няма отсега нататък по-сладки!"

източник: "Българско народно творчество в тринадесет тома. Том 11: Народни предания и легенди", 1963, стр. 229-230

снимки: кадри от българския филм "Бяла магия" (1982), реж. Иван Андонов

сряда, 29 юни 2016 г.

Съновидения и тълкуванията им от гр. Прилеп (1892 г.)

Разглеждайки изданието на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" от 1892 г. попаднах на един любопитен списък с тълкувания на сънища от гр. Прилеп. Споделям в оригинал, за да можете сами да се сблъскате както с трудностите, така и с удоволствието от разчитането на подобен текст.


Източник: Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Том VII, София 1892, стр. 129-131

петък, 24 юни 2016 г.

Тюркоаз


Автор на статията: Ани

Наименованието на този древен минерал произхожда от персийската дума firusa, което означава камък на щастието. Персите са вярвали, че в тюркоаз се превръщат костите на хора, умирали от любов. По тази причина са подарявали камъка в знак на силни чувства и е символ на вярна любов. Съгласно поверията, тюркоазът притежава способността да утешава разбити сърца.

Цветовете на тюркоаза варират от небесносин до зелен. Смята се, че небесносиния цвят е характерен за младите камъни и се дължи на медните йони, а зеления за "стар" и цвета му се дължи на железни съединения.

Талисмани и амулети

Древните египтяни са правели фигурки, символизиращи мира. За индианците, фигури от тюркоаз са носели успех по време на лов. В древността се считало, че промяната на цвета на камъка е символ на отминаваща любов. Също така се смята, че ръка, която е украсена с пръстен с тюркоаз, никога няма да обеднее.

Лечебни свойства

Тюркоазът укрепва зрението, избавя от безсъние и нощни кошмари, облекчава главоболието. Според индийците, камъкът се счита за стимулатор на пета чакра и затова този минерал влияе положително на гласните струни и щитовидната жлеза. Монголските лами са считали, че тюркоаза се явява индикатор на здравословното състояние на носещия го. Потъмняващ или позеленяващ камък може да е сигнал за започващо заболяване. Смята се също така, че цвета на камъка може да се възстанови, ако се носи от абсолютно здрав човек със силна аура.

Магически свойства

По думите на руския академик, геохимик и минералог, Александър Ферсман, няма друг камък, който да играе такава голяма роля в човешките суеверия. В Персия, тюркоазът е символ на успеха и победата. В средните векове са считали тюркоаза за мощен талисман, който пази стопанина си от отрова и отравяне. В съвременната митология се смята за камък на смелите хора, способни да оглавят борбата със злото. Препоръчва се на хора, които не се боят от риска и стремящи се към победа, да носят бижута от тюркоаз.

Украшения от тюркоаз носят успех във финансовите дела и привличат пари. Съществува мнение, че тюркоазът носи спокойствие в семейството и прекратява кавгите между съпрузите. Бижута от тюркоаз носят безстрашие, сила на духа и напоритост.

Източник: Джаспер Стоун"Всичко за скъпоценните камъни"