събота, 19 ноември 2016 г.

За душата и сънищата

Преди няколко дни, покрай моите занимания с антична литература, попаднах на този фрагмент, който реших да споделя с вас. Той е от една сравнително стара книга - "Greek Religious Thought" (1923) от Франсис М. Корнфорд. Тук той се позовава на един фрагмент от Пиндар, чийто оригинал, трябва да си призная, че просто нямам време да намеря. За всички, които биха искали да ми помогнат в това начинание, по-долу съм сложила линове към творчеството на Пиндар.


"Божественият произход на душата

Пиндар, фр. 131 (Bergk).
Тялото на всички хора е подчинено на всемогъщата смърт,
но все пак жив остава образ на живия човек;
защото само това е от боговете.
Този образ спи когато крайниците са активни, но когато те заспят
със много сънища той разкрива награда от радост или печал
прокрадващи се близо.

"Образът (eidolon) на живия човек", или буквално "на живота", означава душата. Учението, че душата е "от боговете" е изведено от Орфизма. Същото се отнася и за предположението, че денят на страшния съд е сред виденията разкрити пред активната в сънищата душа."

превод от английски: Cath

Линкове към творчеството на Пиндар (английски):

http://classics.mit.edu/Browse/browse-Pindar.html

http://www.gutenberg.org/ebooks/authors/search/?query=Pindar

петък, 11 ноември 2016 г.

Утвърдените таро колоди

Наскоро си поръчах нова колода таро карти и ги очаквам в момента. Естествено това накара интересът ми към таро да се възроди с пълна сила след кратко затишие породено от хилядите лични и професионални ангажименти, които имам. Добре де, понякога просто нямам настроение за картите, признавам си. Възраждането на интереса ми към таро, поне към момента, се състои най-вече в четене на публикации на тази тема. Преди известно време попаднах на хубава публикация за различните приложения на таро картите написана от Вера от 78 истории, на която знаете че съм почитател. Малко след това се появи и публикацията на Тъндър от Тъндър: Астрология и езотерика, на която знаете че също съм почитател. Вдъхновена от Вера тя бе допълнила написаното от нея. И двете публикации са доста изчерпателни и за огромно мое съжаление аз нямам какво да добавя към темата. Но пък нещо в заключението на Тъндър ме накара да се замисля за това, която тя добре определя като "класически, утвърдени таро колоди". Цитирам:

"Силно препоръчвам това упражнение да се прави с класическа, утвърена колода, която е направена от окултисти, които наистина са разбирали какви символи са сложили. За мен тези колоди са: Тот, Ритуалното Таро на Златната Зора и Уейт."


Донякъде мога да се съглася. Винаги съм призовавала начинаещите в таро да започнат с колодата на Уейт или с базирана на нея колода. От една страна, за да имат изобилна информация за значенията на картите, а от друга защото именно Уейт създава таро такова, каквото го познаваме.

Обаче има известна разлика между начинаещите и тези, които искат да използват картите за "работа с активното въображение" както го определя Тъндър. А още по-голяма разлика има между различните хора, които биха искали да извършват нещо подобно. Всъщност има и голяма разлика между хората в различните етапи на техния живот и окултистите съвсем не правят изключение.

Самият А. Е. Уейт в един етап от живота си, преценя, че тарото, илюстрирано от Памела Колман Смит, вече не отговаря на неговите езотерични стремежи и практики. И създава друго таро. То не придобива славата, която има оригиналното, тъй като е предназначено за употреба само в затворен кръг. Създаването на нова таро колода е продиктувано от създаването на нов орден от самия Уейт - Дружество на Розовия Кръст (заб. - розов не описва цвят). Художникът е Джон Триник, а символиката - твърде различна от тази, която познаваме. Въпреки че са запазени и цветни прототипи (които се различават като изображения от графиките), трудно можем да открием цветната експлозия присъща за картите направени от Колман Смит.

Книга на Тот е интересен случай, който също както и картите на Уейт е чудесен пример за времето, в което създателят му твори и влиянията, които го обкръжават. Кроули черпи вдъхновение за създаването на сложния символизъм на картите си от широк спектър езотерични традиции, в това число астрология, кабала, гръко-римската и египетската митологии, келтското и артурианското езичество, Розенкройцерството, Херметизма и Гностицизма. Но той съвсем не е изключение - търсенето на сходства в и между различни културни среди е похват типичен за викторианска Англия. Интересно е, че са правени изчисления, които показват, че в картите са вплетени поне 1200 символа. В процеса на създаване на колодата Лейди Харис понякога рисува по осем варианта за карта. Самият Кроули, а и художничката, никога не виждат колодата отпечатана. Когато е отпечатана едва през 1969 година, изображенията не са с оригиналния си цвят. А сегашният вариант на колодата, съдържа два прототипа на Лейди Харис, които в реалност са били отхвърлени от Кроули.

Не искам да кажа, че която и да е от двете колоди е лоша или неправилна. Всъщност не мисля, че има такова нещо като лоша или неправилна колода. Можем да говорим за определен символизъм в таро, който е утвърден от Уейт и който, поради популярността на колодата, вече се очаква в други колоди. Дори в Тот е очевидно влиянието на Уейт и/или Златната зора. Има някои автори, като Алехандро Ходоровски например, които пък напълно отричат Уейт (или който и да е друг) и се връщат по-назад, до т.нар. Марсилско таро, където откриват "истинската" езотерична символика на картите. Но "истинската" символика, както вече разбрахме, не е константа. Тя зависи от човека, от традицията, от практиката, а дори и от времето, което разбира се, съвсем не изключва факта, че Райдър-Уейт-Смит, Книга на Тот и Ритуалното таро на Златната зора са определено "класически, утвърдени колоди".