Зодиакални символи

Въпреки, че съм напълно сигурна, че почти всички знаете кои са символите, които съответстват на зодиакалните знаци, длъжна съм да ги поместя тук за информация на тези, които не ги познават. Интересно е да се спомене, че в зависимост от контекста, символите могат да се отнасят както към зодиакалния знак, така и към самото му съзвездие. Също така понякога тези символи се използват, за да маркират определени точки от еклиптиката, като всеки знак представлява първата „позиция” на съответния знак. Така например ♈ може да се използва за пролетното равноденствие, а ♋ - за лятното слънцестоене.

Самите символи представляват конкретни неща и ако се вгледате ще видите:

Овен – лицето и рогата на овен

Телец – лицето и рогата на телец

Близнаци – другар

Рак – щипките на рак

Лъв – лъвска глава и грива

Дева – сноп ечемик

Везни - везни

Скорпион – жилото на скорпион

Стрелец – стрела на кентавър

Козирог – тяло и глава на козел и опашка на риба

Водолей – вълнички вода

Риби – две риби, завързани заедно, но въпреки това плуващи в противоположни посоки

Трикветра

Популяризирането си в България, този символ дължи най-вече на популярните телевизионни сериали, свързани с паранормалното. Виждала съм доста младежи да го носят като символ изразяващ тяхната вяра в уика, също както пентаграмата. С повечето символи е така – виждаме ги някъде, било то по телевизията или в някоя книга, и не си правим труда да прочетем повече за тях. Винаги съм казвала, че четенето на книгите, и изобщо получаването на информация, не трябва да се прави на доверие, а да се проверява и от други източници. Това, разбира се, важи и за моите публикации.

Но какво всъщност представлява Трикветра?

Ако трябва да преведем дословно името на този символ от латински ще получим познатото определение „с три ъгли”. Действително думата triquetra, първоначално се е използвала именно със значение на триъгълник, но също така и за да определи някои малко по-различни триъгълни форми. В наши дни тази дума се използва за да обозначи именно символа, за който става дума тук.

Трикветрата е древен символ с езически корени, използван от германите (да не се бъркат с германците!!!), келтите, но също така и в изкуството на ранното християнство. Германите са я използвали върху някои от ранните си монети, както и върху руни. На места трикветра се свързва с неотменния атрибут на бог Тор – чукът Мьолнир (Mjölnir), но също така се счита, че има връзка и със свещеният за бог Один символ Валкнут (Valknut).

При келтите трикветра се използва най-вече в изкуството, като декоративен елемент, който най-често е заобиколен от други символи и рядко се изобразява сам. Това навежда на мисълта, че този символ не се е използвал като основен верски символ. Както е известно, в своето изкуство келтите имат голям набор от форми подобни на възли и една от тях е трикветра. Всъщност употребата й в келтското изкуство като самостоятелен символ, започва чак сред християнизираното келтско население, като особено силно се проявява през IX век. Те използват трикветра, особено ако има преплетен кръг в нея, за да обозначат християнското триединство на Баща, Син и Свети дух – Светата Троица. Трикветрата е била и символ на Св. Патрик, тъй като наподобява трилистна детелина, която е свещена за него.

Сигурна съм, че древната употреба на трикветрата малко ви е изненадала, за това нека преминем към употребата и в наши дни. Нео-паганистите, или на български модерните езичници, отдават огромно значение на този символ. За тях той представлява най-общо всяко божество, което има троен характер и особено тройните богини. Например в уика това е Тройната богиня, изобразявана като Девица, Майка и Старица, а сред келтските езичници това е Мориган.

Трикветра се свързва и с други троични представи и тяхното единство, като например:

- Баща, Майка и Дете

- Ум, Тяло и Душа

- Земя, Небе и Море и т.н.

В общи линии, трикветра от най-вече декоративен елемент се е превърнала в силен религиозен символ за модерните езичници, следващи вяра сходна с тази на германите и келтите. Носи се най-вече от тези, които се чувстват по-силно свързани с Богинята. Въпреки модерното разбиране за този символ е редно да бъдем наясно и с неговото минало, защото носенето на даден символ без познаването му вече не е демонстрация на верска принадлежност, а просто украшение.

Равнораменен кръст

Равнораменният кръст вероятно е един от най-универсалните и най-древни символи в човешката история, който може да бъде открит във всяка част на света във всяка една епоха. Наричан е още Гръцки кръст и Crux immissa quadrata, и се счита, че от него произлиза Латинския кръст (Crux ordinaria) – най-популярният символ в християнството. От равнораменният кръст през Средновековието произлизат и редица символи от хералдиката, в това число Малтийският кръст и Йерусалимският кръст.

Разбира се, равнораменният кръст е много по-древен от християнството. Този кръст е силно разпространен още в неолитната епоха. Пример за това е т.нар. Леден човек – мумия на човек умрял около 3200 г.пр.н.е., която е била намерена в Алпите. Той е имал татуировка на равнораменен кръст на единия си крак.

В древността равнораменният кръст е използван за знаково изобразяване на различни богове свързани със слънцето или небето. Кръгът като символ на слънцето е засвидетелстван по нашите земи особено ясно от слънчевите дискове, издялани в камък, които могат да се видят при повечето тракийски светилища. Изобразяването на слънцето като кръг или като няколко концентрични кръга с кръст в тях е засвидетелствано още в космологията на народите от енеолита. Във Вавилон например, кръстът с равни рамена е символ на бог Ану, който бил повелител на небесата и господар на съзвездията. В Асирия равнораменен кръст заобиколен от кръг изобразява самото слънце, а в последствие и соларния бог Ашур (или Асур). В Гърция, такъв кръст представлява жезълът на бог Аполон, който е соларно божество. Разбира се, няма как да пропуснем да споменем и свастиката като подобна на равнораменния кръст и също като соларен символ, но за нея по-подробно някой друг път.

Равнораменният кръст, вписан в кръг е широко разпространен и сред германските народи. Примери за този кръст се срещат върху керамични съдове, вази и бронзови оръжия от Скандинавия, Германия, Франция. В началото този кръст символизира небето и неговите творчески сили. По-късно се превръща в амулет, за който се вярва, че осигурява на своя притежател защита, благополучие и дълъг живот.

Алхимиците през Средновековието използват равнораменният кръст, като един от знаците, с които обозначавали четирите елемента. Тази символика срещаме и при доста от нео-паганистичните религии, които възприемат четирите равни рамена като графично изобразяване на елементите - земя, огън, вода и въздух, а целият равнораменен кръст – като съвкупност от тях.

Всъщност има много теории за това какво точно изобразяват четирите равни рамена на равнораменния кръст. Освен идеята за четирите елемента, имаме и схващане, че това са четирите посоки на света. В езотеричната страна на християнството равнораменният кръст има и скрито значение - четирите посоки на света съответстват на фиксираните знаци в зодиака – Лъв, Телец, Скорпион и Водолей, които са и символичното изобразяване на четиримата евангелисти – Марко, Матей, Лука и Йоан.

Алхимиците също така считали, че отвесната черта от равнораменния кръст изобразява небесното или духовното, докато хоризонталната представлява материалното. Така самият кръст се считал за символ обединяващ духовното и материалното, от където идва и значението му на символ на Земята.

През XVI в. знакът „+” започнал да се използва в математиката като знак за добавяне, известен ни с името „плюс”, и съответно станал нарицателно за всичко положително.

В България равнораменният кръст, вписан в окръжност е считан за соларен символ дори до наши дни. Пример за това са обредните хлябове, свързани с ритуалите посветени на Бъдни вечер, които често имат като пластична украса именно соларен кръст – символ на слънцето и следователно на плодородието.

Това са само малка част от значенията на равнораменния кръст, тъй като за мен е невъзможно в рамките на една малка статия в блог да обхвана цялата му семантика. Всеки, който е заинтересован, може да намери нужната му информация, като ви съветвам да избягвате съмнителни сайтове и да насочите усилията си към определена епоха.

Успех!

Анкх - символът на живота

Анкх, наричан още Ключа на живота, Ключа на Нил, Crux Ansata и др., е особено популярен в религията, в магията, а дори и в ежедневието древноегипетски символ. Той, както е засвидетелствано в изворите е йероглифен знак изобразяващ живота, както и вечния живот.

Предполага се, че е възникнал от друг египетски символ, който се свързва с предпазване от магии – Са, но какво точно изобразява самият анкх, все още е въпрос на спорове в научните среди. Томас Инман (1820-1876), който е бил лекар, но се е занимавал любителски с митология, дава едно от най-ранните предположения за значението на този знак. А именно, че като символ на живота анкх изобразява в „прилична” форма мъжките (Т-образната част) и женските (клупът) репродуктивни органи, теза, която е доста широко разпространена и в окултните среди.

Подобна е и трактовката на Волфхарт Вестендорф (1924), за който анкх има връзка с друг символ – Тиет (tyet, tiet, thet), наричан още „възелът на Изида”, „кръвта на Изида”, „поясът на Изида”. Той смята, че и двата символа са ползвани като катарами за ритуални пояси. Въпреки това няма достатъчно задълбочено изследване, което да потвърждава тези идеи.

Сър Алан Гардинър (1879 – 1963), един от първите британски египтолози, твърди, че анкх изобразява каиш за сандал, като клупът е предназначен за глезена. Той се базира на начинът, по който древните наричали тази част от сандалите си - 'nh, т.е. има съвпадение на съгласните в нея и в приписваното на анкх значение - живот (‘-n-h). Въпреки това, тази теория напълно обърква познатия символизъм на анкх, изобразяван най-често в ръцете на различни богове.

Друго предположение е, че анкх символизира изгрева, като горната част е самото слънце, което се подава над хоризонта, който е графически изобразен чрез хоризонталната линия. Отвесната линия се смята за пътят на слънцето или отражението, което то прави по земната повърхност. В подкрепа на това твърдение е и факта, че най-често анкх е изработван от злато, метал, който египтяните свързвали най-вече със слънцето.

Една от най-интересните теории за значението на анкх предлагат Андрю Хънт Гордън и Калвин Швабе в тяхната книга „Бързите и мъртвите” (2004). Те твърдят, че анкх, заедно с други два популярни египетски талисмани „джед” (стабилност) и „уас” (сила, надмощие), са графични изображения на части от гръбнака на бик (заради важността на добитъка за прехраната в древността и съответно за живота). Изхождайки от това, че египтяните вярвали, че семенната течност (символизираща живота) се създавала в гръбнака, те определят символиката на трите знака по следния начин:

- Анкх – символът на живота, като изобразяващ гръден прешлен на бик

-Джед, символът на стабилността, като изобразяващ сакрума на гръбнака на бика

- Уас, символът на силата и надмощието, като изобразяващ жезъл, чийто два края са съответно главата и опашката на бог Сет

Докато на теорията на Гордън и Швабе се гледа с известна доза скептицизъм, то повечето египтолози, са склонни да обясняват символизма на анкх с огромното значение, което е имала река Нил за древните египтяни. Клупът те считат за делтата на р. Нил, вертикалната линия за поречието му, а хоризонталната линия се обяснява като Западната и Източната част на страната и тяхното обединение.

В подкрепа на това тълкуване са и някои изображения от Горен Египет, в които анкх символизира водата в пречистващи обреди. На тях царят стои между два бога, единият от които обикновено е Тот, докато те изливат върху него възлияние изобразено като множество знаци анкх.

Анкх се появява и в изображения в гробници, където някое божество го поднася към лицето на мъртвия владетел. Това води до заключението, че анкх е не само символ на живота на земята, но също така и на живота в отвъдния свят. Ето защо към мъртвите се среща обръщението ankhu, а терминът за саркофаг е бил neb-ankh – притежател на живота.

В по-късни времена се предполага,че коптите заимстват своя коптски кръст (в неговия първоначален вид) именно от египетския анкх, придават му едно християнизирано значение и го вграждат в своята идеология и вяра.

Както споменах още в началото на статията, анкх е доста популярен знак в окултизма. Разбира се той не се среща навсякъде и не може да бъде определен като задължителен елемент в магията. Но там, където се среща и използва то е главно като символ на живота и съответно на вечния живот, както и като символ обединяващ в себе си мъжкото и женското. Безспорно при различните системи и традиции, могат да се срещнат известни разлики, както ще видите по-нататък.

Нека разгледаме например значението му в херметизма. Това е система, за която се вярва, че води своите корени именно от Египет, и в която система съществува вярването, че Бог е олицетворение, обединение на Всичко. В нея може да се види именно тази представа за анкх като символ на женските и мъжките репродуктивни органи. Ето защо едно от значенията, приписвани на анкх в херметизма, го определя като символ на процеса на възпроизвеждане, докато друго го представя като изображение на самия Бог, обединяващ в себе си както мъжкото, така и женското.

Един от известните, но също така и доста противоречиви окултисти, занимаващи се с египетски символи, Алистър Кроули също е обърнал специално внимание на „Ключа на Живота”. Той го определя като символ на божествеността, която се характеризира като движение, и споделя идеята на Сър Алан Гардинър, че анкх всъщност е название на каиша на сандала. Кроули пише в своята книга „Магия без сълзи” (1954):

„Ето защо Анкх или Ключът на Живота е каишка за сандал, носена в ръката на всеки бог, като знак за неговата божествена природа: Бог е този, който върви”

Тук искам да направя уточнението, че Кроули погрешно изхожда от думите на английски за бог (God) и вървя, движа се (go), приписвайки им връзка, която е доста спорна в английския, камо ли в древноегипетския език.

В неопаганистичните религии анкх е доста популярен, като олицетворение на живота и безсмъртието на душата. Тези езичници, които почитат египетските богове използват анкх като символ на вярата, също както християните - кръста.

Ключа на живота все още е възприеман от хората в античното си значение на амулет, привличащ благотворни сили към приносителя си, а някои хора го ползват и като талисман, който да отблъсква зловредните влияния от живота им. Но независимо от многото спорове в науката за произхода и значението на Ключа на Живота, той остава един от най-обичаните, най-носените и най-ценените символи, почти непроменил предназначението си през хилядолетията.

Пентаграма и пентакъл

Пентаграм, като название, идва от гръцкото πεντέγραμμος, което означава буквално – „пет линии” или „от пет линии”.

Може да се каже, че този символ е най-емблематичният и недвусмислен, символ, в който дори най-големите скептици виждат графичното изписване на магията и окултизма. Не случайно именно него виждаме зад гърбовете на „ясновидците” от телевизионните канали; виждаме го доста често на барабаните на рок и метъл състави, където играе ролята на символ на бунт; срещаме го като украшение, декорация, архитектурен елемент. Всъщност много малко от нас са се питали какво представлява пентаграмата, а още по-малко знаят отговора на този въпрос.

Най-ранните данни за фигура, подобна на пентаграма могат да бъдат намерени в шумерски текстове от преди около 5000 години. Пентаграмата в този период се тълкува като символ на четирите посоки на света (напред, назад, наляво и надясно) , като петата посока е била „нагоре” или „отгоре”. Четирите посоки съответствали на планетите Юпитер, Меркурий, Марс и Сатурн, със Венера, считана за Кралица на Небесата, съответстваща на „нагоре”. Самата Венера, вярвана като Ищар, била изобразявана графично със звезда с осем лъчи.

Пентаграмата придобива популярност най-вече чрез питагоризма и някои учени считат, че самият Питагор се е запознал с този символ по време на престоя си в Египет и Вавилон, вероятно в периода 554-533 г.пр.Хр. Според питагорейците петте лъча на пентаграмата символизирали петте елемента, от които е съставен света: огън, вода, въздух, земя и дух (по-точно определение е гръцкото „psyche” със значение на „душа”) . Всеки лъч на пентаграмата бил означаван с първата буква на всеки елемент (схемата горе):

1. Ύδωρ – Вода

2. Γαία – Земя

3. Ιδέα ή Ιερόν (Идея или Дух)

4. Εἵλη– Огън (или буквално „слънчевите лъчи”, тъй като огънят се считал за земно проявление на слънцето)

5. Αήρ – Въздух (по-ниската част от атмосферата)

Като абревиатура на тези пет думи се получава „Υ-Γ-Ι-ΕΙ-Α”. От тук идва и названието, което питагорейците използват за пентаграмата - „ύγιεία” (hugieia; хюгийа), което се превежда като „здраве”. Предполагам повечето от вас са запознати с гръцката митология и веднага са направили асоциация със здравеносната богиня Хигия, която е дъщеря на бога-лечител Асклепий. Поради това пентаграмата се е възприемала като символ не само символизиращ, но и привличащ здраве и положителни енергии.

Едни от най-известните окултисти, измежду които Хайнрих Корнелиус Агрипа (1486-1535), заимстват символизма на лъчите на пентаграмата, заложен от питагорейците, и го популяризират чрез своите трудове. Появяват се описания, схеми, а също така се добавят нови значения, към старият символ.

Някъде в средата на 19ти век окултистите започват да диференцират т.нар. права и обърната пентаграма. Правата пентаграма е тази, чийто връх е само един лъч. Счита се, че това положение символизира надмощието на духа (единият лъч) над материята (останалите четири) и най-общо се асоциира с желанието на практикуващия да развива своята духовност. При обърнатата пентаграма имаме точно обратното: това е пентаграма, в която горна част има два върха, следователно символизира надмощието на материята над духа и се асоциира с желанието на практикуващия за материални облаги. Определението за обърнатата пентаграма като символ на злото, следователно на Дявола, дължим на едно друго голямо име в окултизма – Елифас Леви (1810-1875), който в своята книга „Трансцедентална магия, нейната доктрина и ритуали” той пише:

„Обърнатата пентаграма, с два лъча сочещи нагоре, е символ на злото и привлича зли сили, тъй като преобръща правилният ред на нещата и демонстрира триумфа на материята над духа. Това е козелът на похотта, нападащ небесата със своите рога, символ презиран от посветените.”

След това, както и още няколко подобни изказвания от страна на Елифас Леви, обърнатата пентаграма започва все повече и повече да се свързва със злото, да се определя като изображение на глава на козел, а малко след това, съвсем логично за западния християнски свят, да се възприема като символ на самия Дявол. В наши дни обърнатата пентаграма е символ, носен най-вече от млади бунтари, определящи се като част от някаква алтернативна култура, била тя музикална, религиозна и пр.

Лично аз съм на мнение, което и доста други хора споделят, че Елифас Леви малко е преувеличил относно определенията си за обърнатата пентаграма. Нека се върнем отново към значението, което питагорейците приписват на пентаграмата, а именно „ύγιεία” - „здраве”. Променяйки разположението на лъчите й, ние променяме и цялостното й значение, „обръщаме” го и по този начин получаваме символ, означаващ „болест”. Всъщност Дявол или Сатана в предхристиянските религии и вярвания няма, ето защо значението на пентаграмата като символ на Дявола, може да бъде прието само в християнски контекст. Така че призовавам всички, които носят обърната пентаграма да се замислят дали това им е от полза. Съветвам ви да я замените с някакъв друг символ подходящ за вярванията ви или, в някои случаи, музикалният ви вкус.

Пентаграмата е доста разпространен символ и сред т.нар. нео-паганисти (от анг. „pagan” – езичник) и най-вече сред тези, следващи уика (wicca). Тя се ползва най-вече като символ на вярата, подобен на кръста в християнството, но също така се използва в магическата и ритуална дейност, например при отваряне и затваряне на кръг, при лични ритуали и т.н. В уика пентаграмата отново следва питагорейската традиция и е символ на петте елемента, от които е съставен света – земя, вода, огън, въздух и дух (някъде наричан „етер”).

Още по-характерен за нео-паганистите е пентакълът. Доста хора бъркат двете понятия, но всъщност има

разлика между пентаграма и пентакъл.

Пентакъл е пентаграма, която е оградена в кръг, който се допира до краищата на всичките й лъчи. Ето защо пентакълът е символ на цялостта на вселената, обединението на всичките пет елемента.

Пентаграмата, както и пентакълът, са не само символи, които могат да привлекат към нас положителни енергии, но са също така и символи, които могат да ни предпазят от негативни влияния. Те се поставят или рисуват на гранични места в къщата (прозорци, прагове), за да предпазват дома; носят се като накит, за да предпазват приносителя си; а някои хора стигат и до крайности, като ги изрисуват дори върху домакинските си уреди или ги татуират върху кожата си!

Ако сте решили да използвате или да носите някакъв защитен или привличащ положителни влияния символ, пентаграмата или пентакълът са едни от най-добрите за тази цел.