петък, 30 ноември 2012 г.

Мечкинден и мечката


Първоначално мислех да напиша една стандартна статия, в която да ви разкажа за Андреевден. Но се сетих, че в крайна сметка всеки, който знае как се борави с google, дори и да няма никаква представа от празника, може да съчини подобна статия. Аз не искам да превръщам The Occult Room в поредното място, в което получавате една и съща справочна информация. Ето защо се замислих за нещо различно и интересно, но свързано с темата на днешния празник, което да ви представя.

Андреевден (30.11) се почита в българската традиционна култура като празник, посветен на мечката предимно в Западна България (Мечкинден), но се среща и в други части на страната. На територията на цялата страна обаче, мечката е възприемана като животно помощник на хората – вярва се, че тя гони вълците и изобщо има способността да отблъсква злите сили. Ето защо от части от това животно се изработват амулети, а косми от меча козината се използват при баене за страх, лекуване на треска и др. Въпреки това е известна забраната да се убива мечка, като това се прави само в редките случаи, когато тя е станала „стръвница”, т.е. напада хора и животни, настървила се е за месо.

В българското съзнание мечката е „баба Меца” и макар това да звучи само като название от детските приказки, то отразява един доста устойчив смисъл на това животно, като зооморфен символ на плодородието и майчинството. Вероятно това има своите корени във факта, че мечките са особено отдадени майки, но е интересно да се проследят и някои исторически и етнографски данни за култа към мечката, свързан с жените.

Произходът на мечката, според някои легенди от Западните Родопи, се извежда от девойка. Тя била изпратена на реката от злата си мащеха да пере черна вълна, докато стане бяла. Отчаяна от непосилната задача, девойката се помолила на Бог да й помогне, а той й казал да се наметне с черната вълна и я превърнал в мечка. Ето защо мечката прилича на човек - ходи на два "крака", борави с предните си лапи като с ръце.

В книгата „Българска народна митология” на Ив. Георгиева, намираме интересно сведение за един обичай, предшестващ сватбата, от Михайловградско, наречен „момино оро”:

В него участвуват само девойки, които пеят любовни песни и играят. По време на обичая годеницата, често маскирана като мечка, разказва приказка за произхода на мечката от мома, която била преследвана от ергени или турци. Чрез пантомима тя разиграва отделни моменти: как бяга мечката, как ръмжи, как се изправя на задните си крака.

А още по-интересна е информацията, че:

При посрещане на булката в Троянско се разиграва обреден диалог, в който младоженката се отъждествява с мечка, а младоженецът — с мече или биче с рога.

Светилището в Браурон

Тези инициационни практики, свързани с образа на мечката, имат сходни паралели и в древността и по-конкретно в култа на богиня, наречена от гръцките автори Артемида и почитана в района Браурон в Източна Атика. По време на празниците там, младите момичета обличали мечи кожи, т.е. трансформирали се в мечки. Под звуците на двойна флейта (diaulos) те танцували танц, наречен “arkteia”, който наподобявал движенията на мечка с бавни и тромави стъпки.

На територията на България освен Андреевден за празник, свързан с мечките е считан и Благовец (25.03.). Вярва се, че тогава те се събуждат от сън, който се е смятал за временна смърт на животното. След като на Благовец мечките се изкъпят във водата, тя вече става годна за употреба и от хората, като в това отново личи пречистващата функция на мечката, приписвана й от народа.

Мечката фигурира и в кукерската обредност на българите. Има сведения, че кукерите в Малкотърновско са имали в свитата си мечки, които са били кучета "облечени" в мечешки кожи и мечкар – мъж в дрипи. В пернишкото село Светля кукерите също се обличат като мечки до ден днешен.

Образът на мечката присъства в световната история още от праисторически времена. Истинско щастие е, че имаме възможността да сме част от култура, в която той се е запазил в такъв вид до днес и нещо повече - наш дълг е да запазим това знание и за идните поколения. С това завършвам съвсем кратката си статия, посветена на мечките и ви оставям сами да намерите още информация на посочените по-долу връзки, а и на други места.

Успех!

Източници и полезни връзки:

"Българска народна митология", Ив.Георгиева
"Българска митология, Енциклопедичен речник", съст. А. Стойнев
Брауро - Енциклопедия Древна Тракия и траките
Cult of Artemis at Brauron, Wikipedia
Мечката и лошата дума


сряда, 21 ноември 2012 г.

Малко литература

Ако все още не сте разбрали, то трябва да ви информирам, че страничката на The Occult Room във фейсбук вчера достигна до 100 харесвания. Тъй като това е празник, макар и малък, дълго се чудих какъв подарък да ви спретна. В крайна сметка се спрях на това да споделя някои линкове към достъпна в интернет литература, която да предизвика интереса ви и да ви провокира да четете повече.

Книги на български:

"Българска народна митология", И. Георгиева - свали от ТУК
"Българска етнография", Н.Колев - свали от ТУК
"Вещици от бъдещето", Д. Валиенте - прочети рецензия ТУК, свали от ТУК
"Принципи на Уика", В. Кроули - прочети рецензия ТУК, свали от ТУК

Статии на български:

"Спомен за пещерите светилища в България", А.Жалов - свали от ТУК
"Хлябът на българина: хляб без квас, хляб с квас", И.Георгиева - прочети ТУК
"Слънце-поклонничеството в Древен Египет", Е.Бузов - свали от ТУК
"Божествата на траките", Д.Попов - прочети ТУК
"Антични реликти в народната медицина от югозападна България", Д.Спасова - свали от ТУК

Книги на английски:

"Aradia or the gospel of the witches", C.G.Leland - свали от ТУК
"Alexandrian book of shadows" - свали от ТУК
"Gardnerian book of shadows" - свали от ТУК
"Witchcraft today", G.B.Gardner - свали от ТУК
"A guide to the hidden wisdom of Kabbalah" - свали от ТУК
"A history of witchcraft in England", W.Notestein - свали от ТУК
"The Swastika", T.Wilson - свали от ТУК
"Ancient art and ritual", J.Harrison - свали от ТУК

Някои сайтове с още литература:

Internet sacred text archive (препоръчвам горещо!!!)
Енциклопедия Древна Тракия и траките
THEOI Greek Mythology, Exploring Mythology in Classic Literature and Art (препоръчвам горещо!!!)
Hermetics resource site

Скромно, но от сърце!
Успех!



неделя, 18 ноември 2012 г.

Богинята Инана в подземния свят

Дълго време се чудих дали да пусна като отделна тема този мит, тъй като лесно може да се намери на български в страницата, от която и аз го взех - "История на Света". Но реших, че споделянето на тази информация първо ще обогати всички, които не следят редовно или изобщо страницата на The Occult Room във фейсбук и второ - ще запознае всички вас с многообразието, което предлага горепосочената историческа страница.

Що се отнася за древните божества, винаги съм съветвала хората, че е хубаво, когато има запазени епиграфски източници от въпросната епоха, да се запознаят на първо време с тях. Съвсем ясно е, че нищо не може да ви даде по-добра представа за Инана от текстовете, съставени от хората, които са я почитали в древен Шумер. Именно един такъв текст искам да ви предложа днес - митът за слизането на Инана в подземния свят. Тази история е много обсъждана и популярна сред нео-паганистите, но честно казано до този момент не съм срещала някъде някой от тях да я е цитирал в оригиналния й вариант. Най-често можете да се запознаете с преразкази направени от авторите, които не винаги отговарят на историческата истина. В конкретния случай съм щастлива, че мога да ви запозная с един превод на български език и се надявам все по-често да имам подобна възможност.



Инана в Подземния свят

От Великото Небе до Великите Недра,

Помислите свои тя обърна,
Богиня от Великото небе до Великите Недра,
Помислите свои тя обърна,
Инана от Великото Небе до Великите Недра,
Помислите свои тя обърна.

Мойта господарка, небето изостави, земята изостави;
В земната утроба тя отива;
Инана небето изостави, земята изостави;
В земната утроба тя отива.

Жреческата власт пренебрегна, своите жрици изостави;
В земната утроба тя отива.
В Урук храмът на Еан изостави - в земната утроба тя отива;
В Бадтабир  Емушкалам изостави - в земната утроба тя отива;
В Забалам Гигун изостави - в земната утроба тя отива;
В Адаба Ешар изостави - в земната утроба тя отива;
В Нипур Барадургар изостави - в земната утроба тя отива;
В Киш Хурсанлкалам изостави - в земната утроба тя отива;
В Акад Еулмаш изостави - в земната утроба тя отива;

Свойте тайни сили – седем, тя събра;
Силите събра, стисна ги в ръка;
Силите събра, нозете си укрепна;
На главата и – венецът на Еден, Шугур;
На челото и – сияйна лента „Прелест на челото”;
В нейните ръце – знакът на властта;
Огърлица лазурна шията обгръща;
Двоен накит гръдта и украсява;
Златни гривни ръцете и обвиват;
Гърдите и покрива мрежа „За мен, момък, за мен”;
Бедрата и с превръзка, владетелска одежда;
В очите – зов: „Ела, ела”.

Инана в царството подземно слиза;
Пратеникът и Ниншубур - с нея той отива;
Светлата Инана на Ниншубур говори:
Пратенико мой, Пратенико!
Глашатай на словата мои милосърдни!
Вестител на словата мои бързокрили!
Когато в света подземен аз сляза,
Когато в света подземен аз отида,
На хълма погребален заплачи за мен,
Пред Къщата на събранието, барабан забий,
На боговете храмовете за мен обходи,
Лицето си надраскай, устата раздери,
Тялото зарад мен нарани,
Парцали, като просяк надени!
В Екур, в храмът на Енлил, ще отидеш сам,
Когато в Екур, в храмът на Енлил влезеш
Пред Енлил заридай:
Татко Енлил, не позволявай твоята дъщеря
Да загине в света подземен!
Светлото ти сребро не позволявай 
Да се покрие с прах в света подземен!
Твоят прекрасен лазурит 
Да не се разпадне в света подземен!
Твоят чемшир 
Да не се разчупи на трески в света подземен!
Девата на любовта не позволявай 
Да загине в света подземен!

И когато Енлил на тези думи не се отзове,
В Ур иди!
В град Ур, в Емудкалам,
В Екишнугал при Нан влез,
Пред Нан заридай:
Татко Нан,  не позволявай твоята дъщеря
Да загине в света подземен!
Светлото ти сребро не позволявай 
Да се покрие с прах в света подземен!
Твоят прекрасен лазурит 
Да не се разпадне в света подземен!
Твоят чемшир 
Да не се разчупи на трески в света подземен!
Девата на любовта не позволявай 
Да загине в света подземен!


И когато Нан на тези думи не се отзове,
В Ериду иди!
Когато в Ериду, в храма на Енки влезеш,
Пред Енки заридай:

Татко Енки,  не позволявай твоята дъщеря
Да загине в света подземен!
Светлото ти сребро не позволявай 
Да се покрие с прах в света подземен!
Твоят прекрасен лазурит 
Да не се разпадне в света подземен!
Твоят чемшир 
Да не се разчупи на трески в света подземен!
Девата на любовта не позволявай 
Да загине в света подземен!

Татко Енки е мъдър и могъщ,
Тревите на живота знае той, животворната вода познава той,
Той мен ще съживи!

Инана в царството подземно слиза,
На Ниншубур, пратеника свой, тя говори:
„Върви, връщай се Ниншубур! 
Моите напътствия недей забравя!”

Инана към двореца на хълма лазурен се отправя,
Към вратите на света подземен бърза, пълна с гняв.
На вратите на света подземен кресна тя сърдито:
„Отвори двореца, вратарю, отвори!
Отвори двореца, Нети, отвори! Единствено на мен!
Да, аз ще вляза!

Нети, на царството стражът главен,
На светлейшата Инана отговаря:
„Коя си ти, коя?”
„Аз съм звездата на слънчевия изгрев!”
„Ако ти си звездата на слънчевия изгрев,
Защо си дошла в „Страната без връщане назад”?
Как твоето сърце те изпрати на път,
Откъдето няма връщане?”

Светлейшата Инана на него отговаря:
„до великата владетелка Ерешкигал, 
За мъртвия Гугалан, нeйния съпруг,
Погребални треви за него да запаля,
Погребална бира над него да излея,
И наистина е така, наистина е така!”

Нети, на царството стражът главен,
На светлейшата Инана отговаря:
„Почакай, о, Инана, на мойта господарка за тебе ще доложа!”

Нети, на царството стражът главен,
При Ерешкигал, свойта господарка,  отива и така говори:
„О, господарке моя! Там е дева!
На боговете подобна във величие и осанка!”
Пред портите на „Страната без връщане назад”!
В Еан оставила своите владения.

Свойте тайни сили – седем, тя събра;
Силите събра, стисна ги в ръка;
Силите събра, нозете си укрепна;
На главата и – венецът на Еден, Шугур;
На челото и – сияйна лента „Прелест на челото”;
В нейните ръце – знакът на властта;
Огърлица лазурна шията обгръща;
Двоен накит гръдта и украсява;
Златни гривни ръцете и обвиват;
Гърдите и покрива мрежа „За мен, момък, за мен”;
Бедрата и с превръзка, владетелска одежда;
В очите – зов: „Ела, ела”.

Ерешкигал по бузата се плесна,
Промени се в лицето, хвана се за главата,
На Нети, на царството стражът главен, указания дава:
„О, Нети, на царството страж главен,
Това, което ще ти кажа, не пристъпвай!
В света подземен седем входа отвори,
В двореца на Ганзир, където е първият пред света подземен,
Вратите отвори!
И нея, когато тя влезе,
И се приближи, сама ще я посрещна!”

Нети, на царството стражът главен,
Словата на свойта господарка възхвалява,
В света подземен седем входа той отвори,
В двореца на Ганзир, където е първият пред света подземен,
Портите отвори,
На светлейшата Инана промълви така:
„Влизай тук, Инана!”
И когато тя влезе, 
венецът на Еден, Шугур, от главата и сне.
„Какво е това,  какво?”
„Смири се, Инана, пред всесилните закони на царството подземно!
Инана, по време на подземните обреди, ти мълчи!”

И когато тя влезе през втората врата,
знакът на властта от ръцете и отне.
„Какво е това,  какво?”
„Смири се, Инана, пред всесилните закони на царството подземно!
Инана, по време на подземните обреди, ти мълчи!”

И когато тя влезе през третата врата,
Огърлицата от лазур от шията и сне.
„Какво е това,  какво?”
„Смири се, Инана, пред всесилните закони на царството подземно!
Инана, по време на подземните обреди, ти мълчи!”

И когато тя влезе през четвъртата врата,
Двойният накит от гръдта и махна.
„Какво е това,  какво?”
„Смири се, Инана, пред всесилните закони на царството подземно!
Инана, по време на подземните обреди, ти мълчи!”

И когато тя влезе през петата врата,
Златните гривни от ръцете и отне.
„Какво е това,  какво?”
„Смири се, Инана, пред всесилните закони на царството подземно!
Инана, по време на подземните обреди, ти мълчи!”

И когато тя влезе през шестата врата,
Мрежата „За мен, момък, за мен” от гърдите и свали.
„Какво е това,  какво?”
„Смири се, Инана, пред всесилните закони на царството подземно!
Инана, по време на подземните обреди, ти мълчи!”


И когато тя влезе през седмата врата,
Превръзката, владетелска одежда, от бедрата и свали.
„Какво е това,  какво?”
„Смири се, Инана, пред всесилните закони на царството подземно!
Инана, по време на подземните обреди, ти мълчи!”

И тя влезе, вървя и приближи.
Сестра и скочи от трона,
След това отново на трона седна.
Седем съдии  Анунаки отсъдиха пред нея.
На Инана погледна – погледът и смърт!
Слова изрече – словата и гняв!
Крясък издаде – крясък проклятие!
Тази, която дойде, превърна в труп.
Трупа на кука окачи.

Когато минали три дни и три нощи,
Ниншубур, пратеникът неин,
Глашатаят на словата милосърдни нейни,
Вестител на словата бързокрили нейни,
На хълма погребален заплака за нея,
Пред Къщата на събранието барабан заби,
Храмовете на боговете зарад нея обходи,
Лицето си надраска, устата си раздра,
Тялото си зарад нея нарани,
Парцали, като просяк надяна!
В Екур, храма на Енлил, самотен влезна.

Щом в Екур, храма на Енлил, той влезе,
Пред Енлил зарида:
„Татко Енлил, не позволявай твоята дъщеря
Да загине в света подземен!
Светлото ти сребро не позволявай 
Да се покрие с прах в света подземен!
Твоят прекрасен лазурит 
Да не се разпадне в света подземен!
Твоят чемшир 
Да не се разчупи на трески в света подземен!
Девата на любовта не позволявай 
Да загине в света подземен!”

Татко Енлил на Ниншубур отговаря:
„Дъщерята моя, Великите Небеса пожела,
Великите Недра пожела,
Инана Великите Небеса пожела,
Великите Недра пожела,
На царството подземно всесилните закони,
Вековечните му приношения.
Кой сега за нея ще продума, за нея ще промълви слово?”

Татко Енлил на молбата му не се отзова.
И за Ур той потегли.
В Ур, в Емудкалам
В Екишнугал при Нан влезе,
И пред Нан зарида:
„Татко Нан, не позволявай твоята дъщеря
Да загине в света подземен!
Светлото ти сребро не позволявай 
Да се покрие с прах в света подземен!
Твоят прекрасен лазурит 
Да не се разпадне в света подземен!
Твоят чемшир 
Да не се разчупи на трески в света подземен!
Девата на любовта не позволявай 
Да загине в света подземен!”

Татко Нан на Ниншубур отговаря:
„Дъщерята моя, Великите Небеса пожела,
Великите Недра пожела,
Инана Великите Небеса пожела,
Великите Недра пожела,
На царството подземно всесилните закони,
Вековечните му приношения.
Кой сега за нея ще продума, за нея ще промълви слово?”

Татко Нан на молбата му не се отзова.
И за Ериду той потегли.
В Ериду, при бог Енки той влезна,
И пред Енки зарида:
„Татко Енки, не позволявай твоята дъщеря
Да загине в света подземен!
Светлото ти сребро не позволявай 
Да се покрие с прах в света подземен!
Твоят прекрасен лазурит 
Да не се разпадне в света подземен!
Твоят чемшир 
Да не се разчупи на трески в света подземен!
Девата на любовта не позволявай 
Да загине в света подземен!”
Татко Енки на Ниншубур отговаря:
„Дъщерята моя! Какво се е случило с нея? Аз се тревожа!
Инана!  Какво се е случило с нея? Аз се тревожа!
Владетелката на страните! Какво се е случило с нея? Аз се тревожа!
Жрицата на Небесата! Какво се е случило с нея? Аз се тревожа!

Из под ноктите свои, мръсотия извади, Кургару направи,
Из под ноктите свои, украсени в червено, мръсотия извади
Калатуру направи.
На Кургару даде тревите на живота,
На Калатуру даде животворната вода.

Татко Енки говори на Кургару и Калатуру:
„Вървете,  към света подземен се отправете,
През вратите подземни като мухи прелетете,
През пролуките дверни като змии пролазете,
Майка рождена, в мъки,
Инана лежи и страда!
Нейните бели бедра не са покрити с одежди,
Нейните гърди, като купи, с нищо не са прикрити,
Нейният глас като звънка мед, звъни,
Разчорлени коси като праз.
И когато тя каже: „Уви, утробата моя!” –
„О, ти, която страдаш, господарко наша,
Уви, утробата твоя!” – така и кажете!
И когато тя каже: „Уви, лицето  мое!” –
„О, ти, която страдаш, господарко наша,
Уви, лицето твое!” – така и кажете!
„Кои сте вие, откъде?
„От мойта утроба – в твойта утроба!
От моето лице – в твоето лице!” – така и кажете.

„Ако сте богове – да бъде Слово,
Ако сте хора – награда от Съдбата!”
В душата на Небесата, в душата на Земята нея закълнете,
В душата на Недрата нея закълнете.
Речна вода на вас ще дадат – нея не вземайте!
Полско зърно на вас ще дадат – него не вземайте!
„Трупа от куката ни дай!” – кажете!
И един с тревите на живота, друг с животворната вода
Тялото докоснете -  ще стане Инана!

Калатуру и Кургару словата на Енки възхваляват,
През вратите подземни като мухи прелетяха,
През пролуките дверни като змии пропълзяха,
Майка рождена, в мъки ,
Инана лежи и страда!
Нейните бели бедра не са покрити с одежди,
Нейните гърди, като купи, с нищо не са прикрити,
Нейният глас като звънка мед, звъни,
Разчорлени коси като праз.
И когато застена: „Уви, утробата моя!” –
„О, ти, която страдаш, господарко наша,
Уви, утробата твоя!” – те и казаха!
И когато застена: „Уви, лицето  мое!” –
„О, ти, която страдаш, господарко наша,
Уви, лицето твое!” – те и казаха!
„Кои сте вие, откъде?
Те отговориха : „От мойта утроба – в твойта утроба!
Те отговориха:  „От моето лице – в твоето лице!”

„Ако сте богове – да бъде Слово,
Ако сте хора – награда от Съдбата!”
В душата на Небесата, в душата на Земята я заклеха,
В душата на Недрата я заклеха.
Речна вода им дадоха – не я взеха!
Полско зърно им дадоха – не го взеха!
„Трупа от куката ни дай!” – казаха!
Светлата Ерешкигал на Калатуру и Кургару отговаря:
„Ето това е тялото на вашата господарка!”
„Това е тялото на нашата господарка, наистина, дай го!”
Те казаха.

Трупа от куката взеха,
И единият с тревата на живота, и другият
С животворната вода
Тялото докоснаха
Инана стана.
Инана от царството подземно излиза
Анунаки нея я залавят.

„Кой от слизащите в света подземен
Излиза невредимо
От света подземен?
Ако Инана „Страната без връщане назад” изостави,
Глава за глава трябва да остави!”

Инана от света подземен излиза
И демоните малки, като остри стрели

/……../

От демоните мои ще се изплъзна аз, не могат да ме хванат те.
Уту чу неговата молба
Като благодетел, оказал милост
В лапи на гущер ръцете му превърна
В крака на гущер краката му превърна
От демоните успя да се изплъзне, не го отвлякоха те.

/……../

В преследването му обхождаха страните,
Мястото дето се укрива диреха те,
Демоните ръце размахваха,
От разтворената им паст излизаше огън.

/……../


Малките демони откриват паст
Големите демони мълвят слово:
„Е, нека да отидем при светлата Инана!”
Демоните отидоха в Урук, светлата Инана те залавят.
„Е, Инана, връщай се на пътя, който сама избра,
Към царството подземно се отправяй!
Където сърцето твое те изпрати, ти се върни,
Към царството подземно се отправяй!
В дома на Ерешкигал се върни,
Към царството подземно се отправяй!
Превръзка светла, владетелска одежда ти не надявай,
Към царството подземно се отправяй!
Тиара светла, венец приветен, от главата си снемай,
Към царството подземно се отправяй!
Украса на очите ти не слагай,
Към царството подземно се отправяй!
Сандали на нозете не обувай,
Към царството подземно се отправяй!
Щом от царството подземно си ти отиде,
За себе си замяна не намери!”

С такива думи към светлата Инана те се втурнаха!
Инана от страх се вцепени, стиснала ръката на Думузи
„О, млади човече! Нозете  стиснати в окови,
О, млади човече! В капан попадна! На шията е сложен ярем!”

И те копия, шила и куки насочиха към него!
Огромен меден топор вдигнаха над него!
О, младежо! Те го сграбчиха и повалиха,
Одеждите му смъкнаха 
Ръцете му извиха,
С въже на злото него омотаха,
Було на страха лицето му обви.

И младежът към Уту на небето ръце протегна,
„Уту, аз съм твой приятел! Мен, героят, ти познаваш!
Твоята сестра за съпруга взех,
А тя отиде в света подземен,
Мен в замяна тя предаде!
Уту, ти съдия си справедлив, нека не залавят мен!
Ръцете мои промени, обликът ми измени!
От  ръцете на моите демони да се изплъзна, да не залавят мен!

Горната змия насред планината, ще изпълзи
При Гештиниан, моята сестра, душата си ще принеса.

Уту прие неговата молба,
Промени ръцете му, измени лика му,
Горната змия насред планината,  изпълзя.
Думузи! Той е сокол – птица,
Бързо птицата своята душа понесе,
И при Гештиниан своята душа принесе.
Гештиниан погледна брата –
Плесна се по бузата, устата си разкъса,
Тя го гледаше – одеждите разкъса свои,
И над стенещия момък заплака:
„О, братко мой, братко мой! О, момче!
Нека тези дни да не се връщат!
О, братко! О, пастирю! Амаушумгаланна!
Нека тези дни да не се връщат!
О, братко мой! Младежо! Без жена, без син!
О, братко мой! Младежо! Без приятели, другари!
О, братко мой! Младежо! Майка ще заплаче!”

А демоните строги, искат Думузи, окръжават го,
Демоните малки на големите демони мълвят слово:
„Демони без род, без племе, без баща и майка,
Без сестри, братя, без жени и синове!
Велико войнство, в часът на залеза, ужас сеещи в света!
Вие, демони, човека залавящи!
Доброта и милосърдие вие не познавате,
Радост в сърцето вие не знаете!
Е, да тръгваме! На неговия страх, на неговата душа, 
На неговото здраве – кой сега ще иска да гледа!
За другарите му няма да тръгнем, за приятелите му няма да тръгнем,
При Гештиниан за пастиря да отидем!”

Демоните разперват ръце, искат Думузи,
От разтворените пасти крясъци излизат.
Демоните при Гештиниан се явиха.
„Къде е твоя брат, кажи!” – питат я, а тя мълчи!
Приближава небето, потопена е земята, а тя мълчи!
Земята приближава, небето се продъни, а тя мълчи!
Земята приближава, одеждите и разкъсват, а тя мълчи!
Смола изляха връз нея, а тя мълчи!

Думузи в дома на Гештиниан демоните не откриха.
Демоните малки на големите демони така мълвят:
„Е, да отидем сега в свещената пещера!”
Намериха Думузи в свещената пещера.
Окръжиха го, заловиха го! Откриха го, видяха го!
Над младежа с крясъци се спуснаха, с топор огромен
На земята повалиха.
Червата му с ножове разпориха,
От вси страни го окръжиха!
Сестрата заради брат си на жертва е готова,
Птици в кръг около брата кръжат.
„О, братко мой! На велики мъки за тебе ще отида!  

/……/

Дева Инана така е решила.

/……/

Присъдата на Инана свърши.
Дева Инана горко ридае:
„Героят мой си отиде, погубен!
Какво сега ще реши съдбата?
Твоят срок – половин година,
Твоята сестра – половин година.
Твоят ден ще дойде, в този ден ти ще се върнеш!
Денят на твоята сестра ще дойде, в този ден тя ще се върне!”

Светлейшата Инана за своята глава предаде главата на Думузи!
Светла Ерешкигал!
Добра хвалебствена песен за тебе!



Превод от акадски клинопис:  В. К. Афанасьев
Превод от руски: Л. Грозданов

Източници:

1. Изображение на триумфираща Инана-Ищар със звезда, поставила крак върху нейния ревящ лъв и почитана от по-нисша богиня. Акадски печат-цилиндър, ок. 2334-2154 пр.н.е. (S. Beaulieu, по Wolkstein & Kramer 1983:92) http://www.matrifocus.com/index.htm

2. Инана в Подземния свят - препоръчвам горещо страницата на всички!




неделя, 11 ноември 2012 г.

Подредба "Легнал кръст"

От доста време насам не съм публикувала нова таро подредба, така че реших да поправя тази несправедливост. Това, което ви предлагам е особено полезно, защото ще ви помогне да си отговорите на екзистенциалния въпрос "Защо точно на мен?". Подредбата не е подходяща за съвсем начинаещите, но ще е много интересна на тези, които вече са напреднали с таро, тъй като изисква добро познаване на картите и техните символи. Но ако имате нужното търпение, можете да я ползвате и като тест за това, колко добре помните всичко онова, което вече сте прочели в книжките за карти таро. Особено подходяща е за въпроси, свързани със определени ситуации и периоди от живота ви. И така...

Значение на позициите:

1. Минало
2. Настояще
3  Бъдеще
4. Ключ - какво да правя, как си помагам
5. Резе - какво да не правя, как си вредя
6. Моят урок - защо всичко това ми се случва

Успех!

вторник, 6 ноември 2012 г.

Есенни свещници

От доста време насам се чудя дали да пусна тази секция в The Occult Room, но когато видях тази интересна идея за "ябълкови свещници" просто не можах да се въздържа. И тъй като е съвсем възможно есента да приключи неочаквано, а ябълките на пазара няма да са истинските сезонни плодове, то момента да експериментирате с декорациите на дома или олтара си е сега!

Ще са ви необходими чаени свещи, ябълки, остър нож, чаена лъжица и молив. Измерете с острието на ножа височината на свещите и отбележете върху самото острие. Поставете чаената свещ върху ябълката и очертайте контурите й с молив. След това направете разрез, дълбок колкото височината на свещите, с ножа по очертанията, а с лъжицата изгребете тази част от плода, която няма да ви е нужна. При нужда използвайте отново ножа, за да премахнете твърдата дръжка. Преди да поставите свещта, можете да махнете металната й обвивка, но не е задължително. Остава ви само да запалите свещите и да се насладите на невероятната атмосфера. Успех!

четвъртък, 1 ноември 2012 г.

Лунна магия за привличане на любов



По пълнолуние, на открито, най-добре в гората до извор, вземи 3 косъма от теб, завържи ги, сложи ги на земята и ги напръскай с изворна вода. Обиколи 3 пъти около тях по посока на часовниковата стрелка и казвай: 

Luna mater, mater aurae,
Gaia mater, mater silvae,
Aquae mater, mater vitae,
attinge core,
affere amore!

Чете се така: 

"Луна матер, матер ауре,
Гайа матер, матер силве,
Акве матер, матер вите,
атинге коре,
афере аморе!"
 

и означава: 

"Луна майко, майко на въздуха,
Земя майко, майко на горите,
Вода майко, майко на живота,
докосни сърцето ми,
донеси ми любов!"
 

Заклинанието се повтаря многократно като напев при обикалянето.


Източник: Magic Gate Bg, автор damnameneus