сряда, 18 юли 2012 г.

Любовта и Законът - звучи познато, нали?


Счита се, че в Уика съществува само едно правило: 

"An it harm none, do as ye will" 
("Ако не вреди на никой, прави каквото пожелаеш"). 

И дори не толкова правило, колкото по-скоро препоръка. Това си личи и от самото му наименование. Фразата е известна като „Wiccan Rede”, където „rede означава „съвет”, „обяснение”. Дорийн Валиенте е първата, която през 1964 год. в една от своите речи употребява този израз. Ако трябва да направим някакво тълкувание на значението му, то бих казала, че т.нар. wiccan rede се възприема за един вид водещ принцип, който те кара да се замислиш и осъзнаеш евентуалните последствия от своите (магически) действия. Разбира се, подобни вярвания съществуват по целия свят и в повечето религиозни системи, поради което има няколко теории относно произхода на wiccan rede. Джералд Гарднър сравнява моралните разбирания на вещиците със „златното правило” на измисленият герой Цар Паусол: 

Do what you like so long as you harm no one" 
(„Прави каквото искаш, стига да на наранява никой”). 

Но преобладава мнението, че най-вероятно wiccan rede произлиза от прочутата аксиома на Алистър Кроули 

"Do what thou wilt shall be the whole of the law. Love is the Law, Love under Will." 
("Прави, каквото желаеш, да бъде целият Закон. Любов е закона, любов подвластна на волята.")

от неговата "Книга на Закона" (1904). Неразумно би било да мислим, че Кроули стига до извода за своя „закон” абсолютно сам. Според някои учени той черпи своето вдъхновение от една фраза от новелата на Франсоа Рабле "Гаргантюа и Пантагрюел" (XVI в.), в която четем следното:

"DO AS THOU WILT because men that are free, of gentle birth, well bred and at home in civilized company possess a natural instinct that inclines them to virtue and saves them from vice. This instinct they name their honor".

Но имайки предвид християнското образование, което той получава, както и фактът, че още от ранна детска възраст редовно чете Библията, няма как да ни учуди фактът, че Кроули използва и един коментар на Св. Августин Блажени: 

"Love, and do what thou wilt"
("Обичай, и прави каквото пожелаеш") 

Той е направен върху част от Библията, където пък четем следното:

Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.
1 Йоаново 4:7-8

Обръщам ви внимание на това, за да видите как нещата са свързани взаимно, как произхождат едно от друго. Нещо повече. Оказва се, че е съвсем възможно една модерна езическа религия да е почерпила вдъхновение за един от основните си принципи от християнството! Лично аз намирам това за много интересно (и дори забавно), защото обикновено сме свидетели на обратното.

понеделник, 16 юли 2012 г.

Орфеев химн към Еос


Извършва се обредно кадене с манна*.

"Чуй ме, богиньо, която повеждаш деня лъчезарен,
о, светлолика Еос! Над вселената ти руменееш
и вестоноска на бога велик, на титана възвишен,
с твоите изгреви пращаш по нейните мрачни пътеки
към дълбините подземни Нощта с тъмнокожото рухо,
водиш към дневния труд и насочваш живота на всеки,
радваш преходния род на земята. Не ще се намери
никой, когато изгрееш, от твоя взор да се отвърне,
след като сладкия сън надалеч от очите прогониш.
Всеки човек ти се радва и всеко влечуго, породи
четириноги, пернати и неизброимите морски
жители: всякакъв деен живот ти на смъртните даваш.
Над посветените, чиста, разливай свещения блясък!"

Манната е сок или смола от дървото Мъждрян (Fraxinus orus), наричано още Бял ясен.

Източник:
Георги Батаклиев, "ОрфейХимниАргонавтика". Пловдив, 1989.

неделя, 15 юли 2012 г.

Жив огън

Един от основните обичаи, свързани с празнуването на Горещниците е паленето на т.нар. жив огън. Важността на това събитие за нашите баби и дядовци трудно може да бъде разбрана от нас, модерните хора, ползващи ежедневно електричество. Но в миналото човекът изцяло е зависил от огъня за осигуряването на светлина, топлина и за приготвянето на храната си. От друга страна огънят заема особено важна роля и във вярванията на българина, убеден в неговите магически пречистващи и предпазващи способности; нещо повече - огънят е считан за земна проекция на небесния, божествения огън.


Обаче веднъж в годината (или при опасност от епидемии) се е налагало огънят от всички огнища в селото да бъде подновяван. Нашите предци смятали, че стария огън вече не може да пази къщата от магии, болести и зли духове и трябва да бъде заменен от нов. Така, на първия ден от Горещниците (15 юли), а на места и по време на други празници, всички изгасяли огъня в домашното си огнище, който през остатъка от годината ревностно пазели да не угасне. Обредът по запалването на жив огън, от който всеки взимал за дома си, извършвали едва на третия, последен ден от Горещниците (17 юли). Избрах да ви запозная с две описания на обичая по запалване на жив огън, вместо да дам само едно, защото както обичам да ви повтарям - обредите имат своите регионални особености и могат да бъдат доста различни един от друг. Така, по някакъв начин искам и да провокирам, поне в някои от вас, желанието да търсите и да намирате повече информация от тази, която аз ви давам.


И така - как се пали жив огън?


Иван Венедиков, "Медното гумно на прабългарите" (1995):
"Той се нарича още млад, нов, Божи, див огън. Това се прави така. Двама братя близнаци отрязват едно липово дърво и го разцепват или използват две стъбла от дърво, което е близнило. Забиват дърветата в земята и провъртат в тях дупки — две една срещу друга. В тези дупки промушват двата върха на една вретеновидна пръчка, около която навиват здрава връв. След това всеки от братята хваща единия край на връвта и дърпат ту единият, ту другият. Пръчката се върти съобразно с това непрестанно ту на едната, ту на другата страна, докато се сгорещи толкова, че се запалва и почва да пуши. Тогава с прахан пренасят огъня върху предварително приготвен куп от сухи съчки и дървета и така наклаждат живия огън."



Иваничка Георгиева, "Българска народна митология" (1993):
"Обредът се извършва от двама мъже, голи, със само име (имената им да не се повтарят в селото), с живи родители. Обредът става на чужд синур, на кръстопът или там, където се събира водата на две реки. Добитък преминава между два огъня или мъжете допират с въглен или горещи пръчки всяко животно. По всяка вероятност обредът някога е бил закрепен на Гергьовден, за което говори и календарното му прикрепване и съвпадение с римската Parilia/Palilia на 23 април. Обредът жив огън възпроизвежда най-примитивния начин за добиване на огъня и акта на неговото овладяване. Обредът за получаване на живия огън е запазил най-примитивния начин за получаване на огън. Уредът, описан от Д. Маринов, се състои от два колеца, които трябва да са „близнаци" (две дървета от един корен), обикновено липови, а вретеното от леска, но също отсечена от дърво близнак. Младите мъже, които произвеждат огъня, са близнаци."

четвъртък, 12 юли 2012 г.

Какво е „ковън” и има ли почва у нас?


Както с повечето наименования, употребявани в новите течения на езическите вярвания и разновидностите на церемониалната магия, така и при случая с чуждицата „ковън” (от англ. coven) наблюдаваме едно абсолютно дословно възприемане на английската терминология. Това понякога има негативно влияние върху начинаещите (и не само), защото те често започват да употребяват новите думи с мистично звучене без дори да са се запознали с тяхното пълно значение и с това, което обозначават.

Действително в съвремието „covenсе използва със значението на група от вещици, последователи на уика или някакъв друг вид модерен прочит на западна езическа вяра. Първоначално обаче това е шотландска дума от късното Средновековие, т.е. около 1500 г., и имаща значение на събиране, независимо от какъв тип и на какви хора. Първата употреба на „coven във връзка с вещици е чак от 1662 г. в документите към процеса срещу „вещицата” Изобел Гоуди, където става въпрос за ковън от 13 души. Въпреки това, тази дума не се ползва с особена популярност до 1921 г., когато Маргарет Мъри прокарва доста оспорваната в наши дни, а според мен напълно абсурдна идея, че всички вещици в Европа се събират в групи по 13, които сами наричат „ковъни”.

Вероятно именно заради твърдението на Мъри, сред представителите на някои популярни нео-паганистки течения, се е обособило мнението, че един ковън може да се състои максимум от 13 души. Също така се счита, че минималният брой хора, необходими за създаването му са трима. Ковъните са популярни най-вече на запад, сред представителите на Уика и нейните разновидности, както и сред подобни на нея течения.

Мистичното звучене на чуждицата обаче не дава отговор на най-важния въпрос, а именно какво точно представлява един „ковън”? Най-общо това са групи с фиксиран брой членове (като 3, 9, 12 и 13 са най-честите бройки), които се събират, за да провеждат заедно по-важни обреди и да празнуват своите празници заедно, докато поотделно те изпълняват някои по-обикновени и лични обреди самостоятелно. Всеки член преминава през период на обучение, който завършва с инициация в групата. Така неминуемо се създава и йерархия на инициираните по различно време членове, въпреки че повечето ковъни упорито твърдят, че всичките им участници са равноправни. Водачи на групата са т.нар. висш жрец и висша жрица, като в някои случаи те се избирани на ротационен принцип.

Основният плюс на участието в „ковън” е това, че практикуването заедно с други хора води и до обмяната на опит, което от своя страна е хубав стимул за личното развитие. При положение, че членовете са достатъчно близки, имат доверие и уважение помежду си, работата в ковън може да бъде изключително ползотворна. Подобни затворени групи са подходящи и за тези, които се притесняват от чуждо присъствие и са склонни да споделят своите ритуални практики само с определени хора. Това води и до негативни последици, като прекалена изолираност и създаване на вътрешни напрежения, тъй като, както предполагам сте се уверили от личен опит, малко хора на едно място за дълго време винаги успяват да намерят своите негативни черти и да ги използват един срещу друг.

След като уточнихме в общи линии какво означава „ковън”, нека се опитаме да помислим върху това дали този вид групи имат реално приложение в България.

Ако предположим, че искате да се присъедините към вече съществуващ български „ковън”, то няма да бъдете споходени от особен късмет, защото дори по някаква невероятна случайност да успеете да откриете такъв, то надеждите ви ще бъдат попарени, когато установите, че членовете му се занимават главно с гледане и възпроизвеждане на популярния сериал „Чародейките”. Ако пък имате желание да създадете подобна група, ще се сблъскате с невъзможността да откриете подходящи хора, които действително искат да практикуват и практикуват уика, въпреки привидно широкото й разпространение у нас. Следващата трудност, пред която ще се изправите е, че дори и да намерите, всеки от вашите бъдещи членове ще изрази желанието да бъде титулуван висш жрец или висша жрица, което ще направи на пух и прах вашите надежди и стремежи сами да бъдете такива.

Защо се получава така?

Всичко изказано по-горе ме навежда на мисълта, че всъщност голяма част от хората просто не желаят да бъдат част от група, занимаваща се с извършването на магически ритуали (всъщност подобна група е изключително самоцелна!). Разбира се, причините могат да бъдат много, а голяма част от тях доста рационални, но аз смятам, че в действителност те са по-скоро тривиални и в общи линии две:

- Работата в група наистина изисква йерархия, за да има ред, което трудно става, когато всеки възприема себе си като велик магьосник. В самата уика съществуват само жреци и жрици, което допълнително усложнява нещата.

- Работата в група предполага и … работа, т.е. дейност, а повечето хора в България, твърдящи, че се занимават с окултизъм и езотерика всъщност се занимават именно само с тези твърдения.

Но има и още нещо. Докато на запад „ковъните” са възприемани до голяма степен като начин за социално общуване между хора със сходни интереси и като средство за обмен на опит, то при нас социалната функция е напълно отпаднала и съществува единствено погрешното мнение, че подобни групи са възприемани като поле за изява на магически способности, левитация, трансмутация и пр. Ето защо групи, практикуващи уика или т.нар. ковъни в България остават все още в сферата на фантастиката или най-много като недомлъвки по залязващите вече форуми.

Това е моето мнение. Какво е вашето?

Източници:

сряда, 11 юли 2012 г.

Пътешествието на Глупакът

Интересът към картите Таро може да бъде продиктуван от много и различни фактори. Едни започват заради любопитство, а други заради необходимостта да надникнат в бъдещето и да намерят по-задълбочени отговори на своите въпроси. Независимо от причината, на всеки от вас е ясно, че още с взимането на колода Таро в ръце, ние започваме едно почти безкрайно и интригуващо пътешествие. Пътешествието на Глупакът.

От доста време насам в Пловдив се организират, при това доста успешно, срещи на които всеки може да сподели своя опит с картите Таро. Идеята на The Occult Room е да предостави подобна възможност и на хората в София.

Както вече сте се досетили, наименованието "Пътешествието на Глупакът" беше избрано защото на тази първа среща ще направим и първата крачка - ще започнем приключението. Някои от темите, които бихме могли да обсъдим и някои от въпросите, които бихме могли да си зададем са:

- Представяне и запознаване
- Защо започнах да се занимавам с Таро?
- Кога и защо използвам Таро?
- Каква колода предпочитам да използвам?
- Каква колода бих искал/а да притежавам?
- Какво представлява/олицетворява/символизира за мен "Глупакът"?
- Какви въпроси поставя пред мен "Глупакът"?

Срещата ще се проведе на 28.07.2012 год. във "Веда Хаус" София. За да потвърдите присъствието си, моля пишете на cath@abv.bg до 25.07.2012 год.

Не се колебайте да споделяте всякакви въпроси, предложения и идеи на стената на събитието!

Събитието във Facebook

Таро Срещи в Пловдив

неделя, 1 юли 2012 г.

Благоуханните снопчета


Покрай Еньовден ми се отвори доста работа с подреждане, сушене, прибиране на билки, а също така, защото съм си любопитна, преминах и през доста ровене в интернет за допълнителна информация. И така между статиите за лечебните свойства и вярванията, свързани с билките, попаднах и на т.нар. smudge stick. Тук трябва да направя малко уточнение за терминологията, която ще използвам. Ако преведем буквално израза, той според мен би имал звучене, подобно на това:  клечка/пръчица, която се използва за изгонване с пушек“. Съвсем ясно е, че в ежедневната употреба, а дори и само за написването на една статия, този израз не е особено удачен. Ето защо реших да използвам израза снопче билки, което ми се струва достатъчно точно и удобно.

Употребата на снопчета билки за кадене традиционно се свързва с обредите, изпълнявани от различните индиански племена в Северна Америка. Те използват пушека от запалените снопчета, за да пречистят места или хора. Последователите на уика от Северна Америка взаимстват тази практика и по този начин в последните няколко десетилетия тя придобива известна популярност на запад. Разбира се, използването на благоуханния пушек от горенето на различни билки за пречистване, независимо дали под формата на снопче или ситно нарязани, е позната не само на индианците, но и на повечето култури по света. Ето защо смятам, че снопчетата билки, могат да се използват в контекста на различни традиции, разбира се стига да са съобразени с техните специфични изисквания, вярвания и обреди.

Самото снопче може да бъде от един вид билка или от комбинацията между няколко, което зависи от това за какво ще го ползвате. Бялата салвия (Salvia apiana) е най-често използваното растение за направата на снопчета билки, а също така най-традиционното в Северна Америка. Но също така доста популярни за употреба са клонки, стръкове или листа от кедър, лавандула, бял равнец, розмарин, хвойна и див пелин. Разбира се, хубаво е преди да се спрете на дадено растение, да проучите добре неговите свойства и да обърнете внимание какви вещества съдържа и дали случайно не е отровно. Както при всяко едно благовоние и при снопчетата билки трябва да знаете, че ако имате проблеми с дихателните пътища, или имате сериозни заболявания, върху които гъстият дим би оказал негативен ефект, то трябва да избягвате да горите благовония в затворени помещения или изобщо да се лишите от тях.

Направата на подобно снопче билки не изисква нито много материали, нито някакви особени умения. Ще са ви нужни само растенията, които сте избрали, ножица и конец от естествена материя. Дължината и дебелината на едно снопче варира и зависи от особеностите на материала, с който работите, но също така и от вашите собствени предпочитания. Билките, които ще използвате може да са както вече сухи, така и съвсем пресни. В случай, че решите да използвате сухи, то трябва да знаете, че те се ронят значително, което, например при употребата на листа, ще представлява сериозен проблем. Ако направите вашето снопче от свежи растения, то ще трябва да го оставите да изсъхне за една или две седмици преди да го използвате за кадене. За да образувате самото снопче, трябва просто да намотаете конеца около билките. Вече готовото, сухо снопче билки се използва като единият му край се запалва, а пламъкът се духва.

Успех!

Източници и полезни връзки: