сряда, 29 февруари 2012 г.

Особен ден

Днес е един особен ден, поради ред причини, заради което си позволявам леко отклонение от обичайния ритъм на публикациите.

Вероятно вече всички сте се досетили, че датата е 29 февруари, което се случва веднъж на 4 години, когато годината, както в случая, е високосна. Но аз няма да ви обяснявам колко е специален този ден, защото е като "бонус" към останалите обикновени и едва ли не скучни 365 дни. В празничният цикъл на традиционната българска култура, а и не само, времето не е линейно, а циклично, от там и терминът "празничен цикъл". Най-просто обяснено това означава, че в миналото хората не са отчитали времето, което минава с години, които следват една след друга в безкрайна линия, а са следвали и почитали непрестанно повтарящият се цикъл в природата на раждане и умиране. Така например в народните представи, на денят на Зимното слънцестоене Богът Слънце умира, за да се роди като Млада бога три дни по-късно на 25 декември.

Не знам дали ви е известно, но в момента сме по средата на Тодоровата неделя - седмицата между Сирни заговезни и Тодоровден, която нашият народ счита за особено опасна и демонична. В тази седмица се почитат различните видове болести - всеки ден е посветен на някоя от тях. Днес е Луда Сряда (Тримирна, Преговяла, Черна, Куца, Крива сряда), т.е. днес се празнува за предпазване от лудост. Спазват се редица забрани, като най-вече тази, да не се работи на този ден. За тези, които се интересуват повече, препоръчвам да се запознаят по-подробно с цялата обредност свързана с Тодоровата неделя, защото е малко несериозно да разглеждаме частта извън цялото. Ако успея, ще ви зарадвам и аз с една статия по въпроса.

Но хубавото на днешния ден е, че именно днес започваме подготовката за посрещане на така любимия на всички празник - първи март. Днес е денят, в който нашите баби и дядовци, както и тези преди тях, са изработвали мартеници за всички в семейството, че дори и за домашните животни и дърветата в двора, а също така са поставяли на двора червен плат, с който да посрещнат повелителката на месеца и вестителка на пролетта Баба Марта. Мартеницата не е просто червен и бял конец, тя е силен апотропей, който предпазва от всякакви злини. Тя е символ, който цели и да донесе на този, който я носи здраве и просперитет. Ако решите да направите мартеница под формата на мъжка и женска фигура, то знайте, че Пижо е бял, а Пенда е червена! Няма как да не споделя и възмущението си от факта, че все по-малко и по-малко българи предпочитат удобството да купят мартеници, от колкото да положат минимално усилие и сами да си ги направят. Имайки предвид силната магическа функция на мартеницата, силно ви препоръчвам - изработете мартениците си сами! Не е нито трудно, нито неприятно, даже напротив, а и така ще спомогнете за запазването на тази прекрасна традиция! В тази връзка ви предлагам и едно събитие, в информацията за което можете да намерите автентично описание на това как са правили мартеници нашите предци:

Посрещане на баба Марта

Също така ви предлагам и едно друго събитие, свързано с празника, което ще се състои утре в Пловдив:

Празник на Баба Марта

Пожелавам ви весело усукване на червени и бели конци! Аз лично започвам след малко!

Успех!

понеделник, 27 февруари 2012 г.

"Работа с махало"


По времето когато си купих тази книга почти се бях отказала от работата с махало, но въпреки това, най-вече заради ниската цена и симпатичната корица, реших, че това вероятно е книгата, която ще промени мнението ми. Както често се оказва в подобни случаи - сбърках. "Работа с махало" на Даян Стейн е книга, написана толкова простичко, че на моменти човек започва да се чуди дали не е предназначена за деца. Информацията вътре е не толкова практична и фактологична, колкото се базира на личният опит на авторката, както и на този на нейни познати. През цялото време на читателя се обяснява как различни хора са търсили, намирали, правили и използвали своите махала. Нещо повече - махалото се описва така, сякаш е неимоверно сложен и полезен инструмент, без който практически никой човек не може. Това, разбира се, съвсем не е така. Книгата има и своите позитивни черти, защото ще запознае напълно начинаещите с начините, по които може да се ползва махалото - за пречистване, за търсене и намиране, за диагностициране, а не само за стандартното инай-често свързвано с махалото действие контактуване с "други сили". Въпреки това, лично аз не препоръчвам "Работа с махало" на по-напредналите, тъй като твърде лесно бихте могли да откриете на други места минимума от информация, която предлага тази книга. Що се отнася на начинаещите, тя може и да им се стори интересна, но им предлагам да прелистят страниците, преди да я купят. Убедена съм, че 7 лева могат да бъдат оползотворени по много по-добър начин.

събота, 18 февруари 2012 г.

Мариан Грийн за времето


"Как преминава времето винаги е било от особено значение за по-ранните хора. Рисунки върху кости от Каменната епоха проследяват как се променя образа на луната в небето по време на 28 дневното й движение от новолуние до новолуние. Възможно е първоначално високи стълбове, а последствие и тежки камъни, да са били внимателно поставяни, за да показват връзката между слънцето и сезоните. Дори преди времето по което засяването на семена сложило начало на земеделието, променящите се сезони са провокирали интерес и вероятно са озадачавали ранните обитатели на Англия и Европа. Много научни изследвания са насочени към подобните на календар каменни кръгове, пренебрегвайки факта, че земеделците тогава, както и сега, са засявали семената когато техните собствени земи са били достатъчно сухи и топли, за да могат семената да покълнат. Посевите се жънат, когато са готови, или за да бъдат спасени от тежко време, а не защото на някакъв гигантски слънчев часовник е отбелязан определен ден. Дори размножаването на добитъка трябва да бъде оставено на неговото собствено предразположение, когато овците, кравите и кобилите са разгонени. Слънчев лъч падащ на определено място върху свещенна площадка няма да направи овните, жребците и биковете по потентни. Обаче може да действа по обратния начин - земеделците са видели кога се чифтосва добитъка им и са отбелязали точното време на тези календари-часовници; или са записали по някакъв прост начин от къде изгрява слънцето, когато почвата е готова за сеитба; или как свети луната по време на жътва.
Тази нужда за организирането и извършването на човешката дейност, съобразно природните цикли е широко пренебрегвана днес. Точно както свещениците от ранното християнство измислили часовници и определили фиксирани дати за почитането на своите светци, и така регулирайки живота на всички хора, така и модерните вещици често се срещат по часовник или на определена дата, вместо според циклите на Земната Богиня и нейния Небесен Бог. Важно е да започнем да разбираме за фазите на луната, не гледайки часовника или някакъв плакат на стената, а като направим усилието да излезем вечерта навън и да погледнем за самата луна. Струва си да се става сутрин рано и да се следи къде и кога изгрява слънцето, защото и то също се движи по различен път върху хоризонта..."

Marian Green, "A Witch Alone", 1995
превод от английски: Cath

петък, 17 февруари 2012 г.

Ритуална роба

Преди време бях публикувала статия относно Ритуалното облекло, във връзка с която проявихте желание да ви покажа някакъв вариант на това как да си направите собствено такова. Доста се чудих какво точно да ви предложа като възможно най-лесен вариант, който няма да затрудни никой. В интернет пространството ще намерите много схеми, предназначени да ви помогнат да си ушиете роба, но моят съвет е, ако нямате предишен опит с шиенето, да си изберете модел и просто да го дадете за реализация на някой шивач. Първо защото дадените схеми няма да ви осигурят комфорта на дреха, която е ушита от специалист, а комфорта в случая е най-важен; и второ – определено няма да изглежда толкова добре, колкото би могъл да я направи някой с познания по шев и кройка!
Въпреки това, аз знам че вие сте амбициозни, а вероятно сте на прочели някъде и подкрепяте идеята, че човек трябва сам да си прави инструментите и облеклото за ритуална употреба (това ще ви създаде известни трудности с камите и котлите). Ето защо ще ви дам и един вариант, който е възможно най-елементарен, а на всичкото отгоре стои чудесно и е използван от дълбока древност.
Говоря, разбира се за елинския пеплос – женска дреха носена преди 500 г.пр.н. Пеплосът представлява дълго правоъгълно парче плат, чиито два края се допират така, че да се образува нещо като цилиндър. Този цилиндър, в който „влиза” човек, се прегъва вертикално почти наполовина, като по-късата част трябва да остане отвън. С две безопасни игли се закача от двете страни над рамената, а на кръста се връзва с въже или колан. Вижте изображението, за да ви стане по-ясно.











Разбира се, не съм забравила и мъжете, които до този момент са стояли намръщено и са се дразнили, че в окултизма почти винаги става въпрос за жени. За тях съответната дреха е дорийския хитон, който обаче се зашива, за да стане на цилиндър, за разлика от пеплоса, който само се прегъва. Вертикалното прегъване на пеплоса липсва при хитона. Има възможност и да се носи закачен само на едното рамо, а ако прецените, че няма да ви притеснява можете и да не го зашивате, както е показано на схемата най-долу.
Успех!

сряда, 15 февруари 2012 г.

Цветове на свещите според Агрипа

Въпреки че вече съм писала за цвета на свещите, реших че ще е полезно да публикувам и информация от друг източник. За това съм ви подбрала списък, съставен от един от най-известните и значими окултисти от епохата на Ренесанса - Хайнрих Корнелий Агрипа фон Нетесхайм. Трябва да се има предвид, че предложените цветове би следвало да се разглеждат в контекста на работата на Агрипа, т.е. като използваеми в тази сфера на окултизма, с която той се е занимавал. За това, разбира се, ще се наложи да потърсите малко информация за занятията му. Например, ако работите с планетарни енергии е хубаво да се съобразявате с тези значения. Ето ги и тях:

Златна, Жълта - успех, постижения, цели, пречистване

Сребриста, Бяла - емоционално лекуване, отглеждане, успокояване, плодородие

Червена - защита, конфликт, война

Оранжева - комуникации, скорост

Червена и черна - заклинания за противодействие

Лилава - артистичност, градивност

Синя - лечение, защита, пари

Розова - любов

Зелена - притегляне, разширяване

Черна, Сива - проклятия, пари, разврат

вторник, 14 февруари 2012 г.

Котешко око

Котешкото око е кварцов камък, пронизан от маслиненозелените кристали на рутила. Когато се движи бавно, линия от светлина преминава по повърхността му, наподобявайки окото на котка, от където идва и названието му.

Талисмани и амулети

Вярва се, че използван като талисман Котешкото око прави приносителя си емоционално стабилен, укрепва духа му, предпазва от уроки, астрални атаки и също така засилва семейните връзки. Счита се, че освен това е способен да засили волята на собственика си. Котешкото око повишава концентрацията, което го прави особено подходящ за ученици и студенти. Като амулет подхранва любовните чувства и предпазва от изневяра.

Лечебни свойства

Счита се, че Котешкото око е лек срещу храносмилателни проблеми, тъй като действа като разслабително. Котешкото око е полезно за хора с високо кръвно налягане, тъй като се вярва, че намаля кръвното налягане. Също така помага при умора и раздразнителност.

Магически способности

Вярва се, че Котешкото око предпазва и увеличава богатството на този, който го носи. За тази цел се препоръчва да се държи на същото място, където и парите.

по материали от: http://www.jewels-empire.com

понеделник, 13 февруари 2012 г.

Бастет

Въпреки че в България имаше, а и все още има, доста спекулации относно Бастет, много малко хора знаят каквото и да било за тази египетска богиня. Знанията на повечето се изчерпват с това, че тя е изобразявана като котка или поне с глава на котка, ето защо днес реших да ви разкажа малко за нея.

Значението на нейното название е неясно, като има теория, представена от Стефан Кирке (Stephen Quirke) е, че то означава „Тази от съда с благовония”. В историческата наука е възприето названието Бастет, макар че второто „т” в египетския език, което е било знак за женски род, обикновено не се е произнасяло в наименованието „bastt”. Въпреки, че сме свикнали да наричаме тази богиня Бастет или Баст, нейното име на египетски е звучало по-скоро като „obest” или „ubesti” на езика на египтяните.

Данни за съществуването на Бастет започват да се появяват някъде около 3 хил. пр.н.е., като по това време тя е представяна като страховита лъвица или жена с глава на лъвица. Считала се е за богиня пазителка на Долен Египет, където е бил разпространен култът към нея. Тя била местно божество, като центърът на нейното почитане е бил градът Бубастис (днешен Тел Баста). Именно там бил разположен и величественият храм на богинята, за който гръцкият историк Херодот дава сведения:

А светилището изглежда по следния начин. Освен входа, останалата част е остров, защото от Нил идват два канала, които не се смесват, ами стигат поотделно чак до входа на светилището, като единият го заобикаля от едната страна, другият от другата, като от всяка страна ширината им е от сто стъпки и са засенчени от дървета. Височината на пропилеите е десет оргии и са украсени с фигури от по шест лакти, достойни за споменаване. Светилището е в средата на града и се вижда отвсякъде, отгоре надолу; защото градът е наддал на височина заради насипите, а светилището не е мърдано оттам, където е било направено отначало, и затова се вижда. Заобикаля го каменна ограда с гравирани фигури; вътре има горичка от огромни дървета, посадени около голям храм, в който е статуята; дължината и ширината на светилището от всяка страна е един стадий. Пред входа има път, застлан с камък, дълъг около три стадия, който минава през пазара на изток, а ширината му е около четири плетъра; от двете страни на пътя растат дървета, високи до небето; пътят води до светилището на Хермес. Та такова е това светилище.

Херодот, „История”, книга 2, 138, Превод от старогръцки: Петьо Ангелов

Бастет е вярвана освен като богиня пазителка и покровителка на Долен Египет и като богиня на плодородието. Жените в Египет, които са искали да измолят рожба от богинята, са носили амулети с нейни изображения, където е заобиколена от котенца – колкото деца желае жената, толкова котенца са се изобразявали около Бастет. Ролята и като покровителстваща плодородието и раждането вероятно е и причина по-късно гърците да я смятат за проявление на Артемида и да я приравняват с нея.

Бастет претърпява трансформация, като от богиня-лъвица се превръща в богиня-котка. Всеизвестната почит към котките в Древен Египет е съвсем логично оправдана – тези животни са били особено ценни при борба с вредителите, които са застрашавали изключително ценните запаси с храна. Учените Търнър и Бейтсън изчисляват тази трансформация на Бастет към периода около 945-715 г. пр.н.е., като превъзхождащата роля на богиня-лъвица остава при Секмет.

Бастет преминава и през още една трансформация. Първоначално тя е смятана за соларно божество и дори е наричана Богинята на Пламъка или Окото на Ра, заради приписваната й роля на пазителка на също така соларния бог Ра. Но поради факта, че със слънцето се свързва образа на лъвицата, а този на котката по-скоро с луната, както и заради това, че Херодот я приравнява с гръцката Артемида, по времето на гръцката окупация на Древен Египет Бастет започва да се възприема като лунна богиня, въпреки че не е.

Поради характера на египетските вярвания, Бастет бива сливана с образите на други богини, като Уаджет, Хатор, а една легенда я описва като душата на Изида. Това, разбира се, води до неминуеми обърквания, ето защо всеки, който иска да научи малко повече за тази богиня, трябва доста да внимава при подбирането на източниците си.

Празникът на Бастет, според думите на Херодот, бил най-големият в Древен Египет и е имал оргиастичен характер:

Плават заедно мъже и жени, голям брой от едните и другите във всяка лодка; някои от жените имат кастанети и тракат с тях, а някои от мъжете свирят на флейта по време на цялото плаване, докато другите жени и мъже пеят и пляскат с ръце. След като, плавайки, стигнат срещу някой друг град, приближават лодката до брега и правят следното: някои от жените правят това, което вече казах, а други се присмиват с викове на жените в този град, трети танцуват, четвърти се изправят и повдигат дрехите си; правят това във всеки град покрай реката. След като пристигнат в Бубастис, празнуват с принасяне на много жертви и по време на този празник използват повече гроздово вино, отколкото през цялата останала година. Както казват местните, там се събират и до седемстотин хиляди души, мъже и жени, без да броим децата.

Херодот, „История”, книга 2, 60, Превод от старогръцки: Петьо Ангелов

Източници:

Уикипедия

Митологията в Древен Египет (en)

Херодот, "История"


петък, 10 февруари 2012 г.

"Книга на сенките"


Още с първите стъпки в окултната литература, българският читател ще се сблъска с понятието „Книга на сенките”. Твърде мистичното наименование ни оставя с впечатлението за книга, пълна с изписани с кръв думи, в която има тайни рецепти с крила от прилепи, чудодейни билки, а също така и нечувани тайни за безсмъртие. Както вече свикнахте да разбирате в The Occult Roomтова съвсем не е така! Всъщност това название не може да претендира за особена древност, защото е наложено от небезизвестният Джералд Гарднър по времето, когато той въвежда и Уика, като религия, а именно средата на 20-ти век. Той използва терминът „Книга на сенките” относно книгата с религиозни текстове и инструкции за магически ритуали, която ползва. По-късно това название е прието и от други традиции в уика, както и от самостоятелно практикуващите последователи на уика. А с времето започва да се възприема като наименование за магически сборник или личен дневник, в който се записва всичко свързано с магическата практика, независимо в контекста на каква традиция или вяра.

Разбира се, много преди Гарднър е имало магически текстове, като в някои традиции е имало и специални изисквания за материала, на който са написани, начина им на писане и съхранение и т.н. В днешно време вече няма как да пишем върху пергамент или папирус, за да задоволим собственото си желание за мистицизъм. Ето защо ви съветвам при съставянето на книгата, която ще ви служи като сборник за обреди и заклинания, да се водите от по-практични подбуди.

1. Електронен вариант

Действително много хора залагат на електронният вариант на „Книга на сенките”. Тук няма да се спирам подробно, защото предполагам, че всеки от вас добре знае как да състави папка и документи на компютъра си. Този вариант дава изключителна свобода що се отнася до оформлението и е невероятно лесен за попълване. Ето защо е предпочитан в днешно време. Въпреки това много хора подхождат доста скептично към този вид съхранение на информацията за обреди и заклинания, тъй като не искат да бъдат зависими от ток и техника, и предпочитат старият класически начин – писане върху хартия.

2. Тетрадка или тефтер

Изберете си някакъв дебел тефтер или тетрадка и записвайте в тях, каквото ви е нужно. Съветвам ви първо да огледате родните книжарници за нещо подходящо, защото въпреки че изглеждат много мистично, книгите които се продават в интернет са неоправдано скъпи. По-добре си вземете една семпла тетрадка и я украсете по ваш вкус, от колкото да хвърляте пари на вятъра. При всички положения този вариант е за тези, които не се мързеливи, защото е свързан с много писане. Хубаво е да разделите вашата „книга” на няколко части, където да записвате различните видове заклинания и обреди, за да ви е по-лесно да ги намирате след това. Огромен плюс на този вариант е, че можете да вземете вашата „книга” навсякъде, без да се налага да мъкнете с нея кабели и зарядни.

3. Папка или класьор

Този вариант е нещо като комбинация между предходните два. Удобно е, защото можете да слагате вътре всякакви листове, било то принтирани или написани на ръка. Тук, струва ми се, най-лесно ще направите разделение на нещата, защото няма опасност предвиденото място да свърши или пък да не ви остане място за някакъв раздел. Можете да добавяте колкото и каквото си пожелаете!

В крайна сметка, ако сте решили сериозно да се занимавате, най-вероятно е да се окажете в ситуация, подобна на моята - с няколко папки на компютъра, три-четири тетрадки и два класьора! Но помнете - важното е да е практично!

Успех!

сряда, 8 февруари 2012 г.

"Отговор, коментар, съвет"

Абсолютно елементарна, но в същото време много полезна подредба! Но, както съм ви съветвала и преди, не подценявайте стойността наподредбите с малко карти. Не прибирайте картите веднага, след като сте ги видяли, а отделете малко повече време, за да вникнете в тяхното послание. Доста често, заради това, че сме прекалено припряни и бързаме неоснователно, пропускаме да забележим някои очевидни и същевременно важни неща!

Значение на позициите:

1. Отговор на въпроса

2. Коментар по въпроса

3. Съвет

Успех!