понеделник, 27 май 2013 г.

Фотоалбум "Нашите олтари"


Трябва да призная, че първото нещо, което правя, когато попадна в някаква фейсбук група или страница, посветена на окултизъм, езичество или мистика, е да разгледам снимките. Убедена съм, че голяма част от вас правят абсолютно същото. Едни от най-интересните албуми за мен винаги са били тези, в които потребителите са споделили фотоси на своите собствени олтари. Там всеки олтар се различава от другия коренно - от цвета на свещите до култовото изображение. Понякога са в дома на практикуващите, понякога са в дворовете им, а често са и някъде сред природата. Някои олтари са лични, други се ползват от групи. Всичко това ги прави уникални!

Така се замислих, че не съм виждала подобно нещо на българска почва и ми дойде идеята да дам възможност на своите читатели да споделят олтарите си, ако имат такова желание. Не мога да ви дам конкретен отговор на въпроса "защо да го правя?" Това може да е желанието ви да споделите нещо, което не можете да споделите с някой друг; усещането, че сте част от някаква по-голяма общност; да потърсите съвет - дали сте подредили добре и правилно олтара си; да се похвалите с красивите си свещници или дори просто да покажете на начинаещите, че има хора, които не се притесняват да покажат, че имат олтар!

И така - нека покажем ВАШИТЕ олтари. Независимо дали направени у дома или някъде сред природата, независимо дали временни или постоянни, независимо дали по някакъв повод или просто ежедневната ви подредба. Всеки, който желае да се включи може да изпраща снимки или на познатия ви e-mail: cath@abv.bg или чрез функцията "Съобщение" на страницата във фейсбук. Събраните снимки ще бъдат публикувани в албум именно там.

Разбира се, има и няколко условия, за да бъдат включени снимките ви в албума:

1. Снимката да е придружена с описание (на кирилица) както следва:
а) Име/Псевдоним на притежателя
б) Повод, за който е аранжиран олтарът (ако има такъв)
в) Традиция, религия или система, според която е аранжиран олтарът

2. Снимката да е съобразена с основните изисквания към публикуваните изображения във фейсбук.

Успех!

петък, 24 май 2013 г.

"Свещените огньове на Хеката" за 4-та поредна година


В минали публикации съм ви запознавала с обреда "Свещените огньове на Хеката" (Rite of Her sacred fires) и предполагам тези от вас, които почитат тази богиня са поели ангажимента сами да следят кога се пада точно той, а именно - днес!

Обредът е уникален с това, че се провежда едновременно по целия свят и че всеки може да бъде част от него, при добро желание. Много е интересно как с годините, The Rite of Her sacred fires стана причина да се създадат нови групи, нови познанства, нови изживявания. Голяма част от участниците по света организират публичното му отбелязване в групи, но разбира се, по-голямата част от тях го изпълняват в уюта на собствените си домове. И въпреки различията в техните верски убеждения, националност, раса, всички, които по време на пълнолунието през май месец запалват пламък на олтарите си са обединени, а това, което ги обединява е почитта към богинята Хеката!

Полезни връзки:
Официална страница на The Rite of Her Sacred Fires
Официалното събитие във Фейсбук
Свещените пламъци на Хеката 2013 - Трескейа (включва вариант на обреда)

Превод на обреда на български


сряда, 1 май 2013 г.

Белтейн? А защо не Гергьовден?

Свежите зелени листа на дърветата, цъфналият люляк и топлите слънчеви лъчи винаги ме зареждат с толкова силни положителни емоции, че често вървя и се усмихвам само защото е пролет. Но когато наближи началото на май месец, ме налягат едни смесени чувства за това какво празнува тогава българската езическа общност, ако все пак сме толкова смели изобщо да говорим за такава.

Вие за кой празник се сетихте? Белтейн? А аз пък в последните 6-7 години, в които имах възможността да се запозная по-подробно с българския традиционен празничен календар, не спирам да си задавам въпроса 

„Защо езичниците в България празнуват Белтейн, а не празнуват Гергьовден?”

В случая странното е, че не става въпрос за парадоксални разминавания във времето на отбелязване на двата празника, какъвто бе случаят с Имболк и Първи март, за който писах преди известно време. Напротив – имаме два празника, които не само че са в особено близки дни, дори и да приемем 23 април като дата на Гергьовден, но имат известни сходства в това, което ознаменуват, съответно и в обредността си. Въпреки това голяма част от българските езичници са запознати главно с това какво и как се прави на Белтейн. В което от една страна няма нищо лошо, но от друга страна техните познания за българския празник Гергьовден се изчерпват, в най-добрия случай, с това че на този ден се коли агне, яде се дроб сърма и че св. Георги е конник. Което е доста притеснително, особено имайки предвид, че техните предци с поколения са празнували Гергьовден, но едва ли изобщо са чували за Белтейн.

С времето започнах да си мисля, че това се дължи на тенденцията в съвременните нео-паганистки движения да определят Белтейн едва ли не като празник на секса, което е доста привлекателно за младите (а и не само) езичници. Плодородието се интерпретира единствено и само като възпроизводителния акт между мъжа и жената. Нищо повече. Достатъчно е само да изпишете „Beltane” в google, и да видите какви изображения, някои от които рисунки на "поклонници", ще се появят на екрана. Но тази патология е тема на друга статия, която надявам се ще мога да ви предложа някой ден. Често съм чувала и класическото обяснение: „Българските празници са прекалено селски”. Което е глупаво и много грозно оправдание, тъй като и самият Белтейн е също толкова селски празник, колкото всеки български – все пак обредността му е свързана главно с предпазване на добитъка от злите сили! В крайна сметка стигнах до тъжния извод, че в общия случай българският езичник се срамува, че … е български езичник.

Но свежите зелени листа на дърветата, цъфналият люляк и топлите слънчеви лъчи не ми позволяват да оставя моя любим приятел окултния Пешо, в случая езическия Пешо, да се срамува, че се е родил на това прекрасно място и да пренебрегва магическите традиции на своите предци. И много бих искала да му разкажа за магията на Гергьовден; за това как посред нощ хората са отивали да се къпят в росата; как на връщане към дома са брали свежи зелени клонки, с които са окичвали къщите, добитъка, че дори и себе си; как на самия Гергьовден младите са показвали любовта към своите избраници; как са се люлели на обкичени със зеленина люлки; как магьосниците са извършвали най-силните магии в нощта на Гергьовден и как хората са извършвали обреди, с които да се предпазят от тях. Но няма да го направя. Защото съм убедена, че всичко, което се научава лесно, се забравя също толкова лесно. И защото смятам, че езическият Пешо трябва да изпитва поне дотолкова уважение към земята, която твърди че почита, че да може сам да намери и да се запознае с традициите на тази същата земя, които са следвали и предците му. Пък когато разбере защо се празнуват сезонните празници, защо и как се празнува Гергьовден, нека сам избере какво да отпразнува в началото на май месец.